РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Пловдив, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Славка Г. Димитрова
Членове:Силвия Ал. Цанкова
Екатерина Ст. Роглекова
при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА
като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20215300602181 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда № 260122 от 23.06.2021 г. по НЧХД № 6860/2020г., Районен
съд-Пловдив, 10 н.с. е признал подсъдимия МЛ. П. Ш. за виновен в
извършване на престъпления по чл.130, ал.2, вр. ал.1 от НК и по чл.148, ал.1,
т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК, като му е наложил наказания, съответно глоба в
размер на 100 лева-за първото и глоба в размер на 3000 лева и обществено
порицание-за второто. На основание чл.23, ал.1 от НК е извършено групиране
на наказанията, като е определено едно общо най-тежко измежду тях, а
именно глоба в размер на 3000 лева, към което е присъединена
допълнителната санкция „общественото порицание“. Съдът е уважил
частично гражданскоправната претенция на частния тъжител за обезвреда на
причинените в резултат от процесните престъпления неимуществени вреди,
присъждайки съответно 1200 лева-за първото престъпление и 500 лева за
второто, ведно със законните лихви, считано от датата на увредата до
1
окончателното изплащане на сумите. В останалата им част гражданските
искове са отхвърлени като неоснователни и недоказани по размер. Съдът се е
произнесъл и по направените разноски, възлагайки същите в тежест на
подсъдимия.
Срещу присъдата е депозирана жалба от защитника на подсъдимия-
адв.Р.И., в която се навеждат доводи относно неправилност на съдебния акт,
поради неговата незаконосъобразност и необоснованост. От наведеното по
съществото на делото становище от защитника на подсъдимия може да се
изведе оплакване за неправилно интерпретиране на информацията, изводима
от събрания доказателствен материал, а така също и относно формираните
фактически и правни изводи, като е аргументирана претенцията за
необоснованост на атакувания съдебен акт. Изразява се и несъгласие със
заключенията на вещото лице, изготвило съдебномедицинските експертизи
по делото. Формулира се претенция за отмяна на обжалваната присъда, като
се постанови нова, с която да бъде оправдан подсъдимият изцяло по
повдигнатите му обвинения, като се отхвърлят и предявените срещу него
граждански искове.
В съдебно заседание подсъдимият се представлява от упълномощения
си защитник адв.И., който поддържа искането за отмяна на обжалваната
присъда и постановяване на нова, изцяло оправдателна, поради недоказаност
на обвиненията, предявени на подс. Ш.. Изразява се е становище, че размерът
на уважения граждански иск за телесното увреждане е прекомерен, предвид
„леката и нищожна болка“, изпитани от пострадалия.
В последната си дума подсъдимият Ш. моли съда за справедлива
присъда.
Повереникът на частния тъжител и граждански ищец Ш.-адв.Ев.К. в
съдебно заседание аргументира становище за неоснователност на
депозираната жалба, като намира атакувания съдебен акт за законосъобразен
и обоснован, а наложените с него санкции счита за справедливи и съобразени
с всички, относими към индивидуализиране на наказанието обстоятелства.
Изразява съгласие и с произнасянето на ПРС по гражданскоправните
претенции на тъжителя за претърпените от него неимуществени вреди в
резултат от процесната деятелност. Въз основа изложеното адв.К. предлага
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена във всичките й части.
2
Частният тъжител Ш. се присъединява изцяло към становището на своя
процесуален представител, акцентирайки върху ефекта на инкриминираните
събития, оказан върху малолетния му син, който е присъствал на същите.
Пловдивският окръжен съд, след като се запозна с приложените по
делото доказателства, прецени направените от страна на защитата
оплаквания, становищата на страните и служебно извърши проверка на
правилността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт в пределите
и предмета на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна в процеса, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА, а разгледана по същество – е НЕОСНОВАТЕЛНА, доколкото
се формулира единствено претенция за отмяна на първостепенната присъда,
както в наказателната, така и в гражданскоосъдителните й части.
За да постанови атакуваната присъда, районният съд е приел за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият МЛ. П. Ш. e роден на ***г. в гр. П.. Живее в същия град.
Той е българин, български гражданин е. Има средно образование. Не е женен,
не е осъждан. Има ЕГН: **********.
На 09.05.2020г. частният тъжител и граждански ищец В.Ш. отивал на
празненство при негов приятел – В.К., заедно с жената, с която живеел на
семейни начала – свид. Ч., двете им малолетни деца и тяхна племенница, като
пътували с автомобила си „Нисан Лийф“ син на цвят, чийто водач бил Ш..
Свидетелката Ч. се возила на предна дясна седалка, а трите деца седели на
задната седалка.
По пътя тъжителят Ш. спрял на бензиностанция „Шел“, находяща се на
кръстовището между бул. О. и бул. К. М.Л.(с продължение бул. Ц.ш.), за да
си вземат кафе и вода. Влезли в бензиностанцията по пътя от страната на
хотел SPS, откъдето влизането било забранено.
По същото време, подс. Ш. се намирал в бензиностанцията заедно със
свид. Х.и свид. М.като разтоварвали л.а. Мерцедес черен на цвят, натоварен
върху платформа, теглена от джип марка „Додж“, модел „Рам“, черен, с рег.
№ ***. Подсъдимият се качил в лекия автомобил и управлявайки същия, го
3
свалил от платформата, като в този момент насреща на управляваното от Ш.
превозно средство, се появил и тъжителят Ш. със своя автомобил. Понеже по
пътя нямало възможност едновременно да преминат и двете превозни
средства, между двамата водачи възникнал спор кой от тях трябва да отстъпи.
Подс. Ш., който разгневен от обстоятелството, че тъжителят Ш. не му прави
път, излязъл от управлявания от него автомобил и се запътил към другата
кола, като по пътя сипел обиди и ругатни, сред които били репликите „дърт
гъз“, „дъртак“, „ще ти еба майката“, „простак“. Приближавайки откъм
шофьорското място, подсъдимият замахнал и ударил с дясната си ръка
тъжителят Ш. в лявата част на главата му. В резултат от демонстрираната от
страна на подсъдимия агресия, намиращите се на задната седалка деца се
разстроили, а свид. Ч.„изскочила“ от автомобила и заявила, че ще се обади на
тел. 112, при което подс. Ш. се отдръпнал малко встрани и се обадил на
въпросния номер, провеждайки два разговора. След малко се върнал и заявил,
че от тел. 112 са му отговорили, че няма да се занимават с простотии.
Свидетелката Ч. от своя страна заявила на Ш., че ще подаде жалба в
полицията, като впоследствие тя и фактическият й съжител Ш. посетили
болнично заведение, където тъжителят бил прегледан и му били издадени
медицински документи, в които било отразено, че пациентът има контузия на
лицето и главата, охлузване и оток в лявата слепоочна област.
След инцидента Ш. се почувствал унизен, тъй като бил ударен и обиден
пред своите низходящи сродници и фактическата му съпруга, като при
последващи споменавания на инцидента в присъствието на децата му, същият
напускал стаята.
Поради нуждата от специални знания в хода на съдебното следствие
пред първоинстанционния съд са назначени и проведени експертни
изследвания, от чиито заключения се установява следното:
Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени
данни, изготвена от вещото лице д-р Балтов, според представената
медицинска документация на 09.05.2020г. в гр. П.на тъжителят Ш. били
причинени контузия на лицето и главата, охлузване и отток в лява слепоочна
област, като описаните травматични увреждания са в резултат от удар или
притискане с/или върху твърд тъп предмет или негово тангенциално действие
и е възможно да се получат по време и начин така, както се съобщава в
4
данните по делото, а именно – при нанасяне на удар с ръка в лявата слепоочна
област. Според експертното становище контузията на лицето и главата,
охлузването и отокът в лявата слепоочна област поотделно и в съвкупност са
причинили болка и страдание без разстройство на здравето. Непосредствено
след инцидента тъжителят Ш. изпитвал от леки до нищожни по сила и
интензитет болки и страдания, които постепенно в хода на оздравителния
процес са затихвали до пълното им изчезване след неговото приключване.
Оздравителният процес е траел около 10-13 дни при благоприятен ход на
същия, без настъпването на усложнения в него.
По делото е била назначена и приета и допълнителна съдебно-
медицинска експертиза, изготвена на вещото лице д-р Балтов, според
заключението на която усещането за болка е субективен фактор, зависещ от
психическото състояние на човек. Така при хора с лабилна нервна система
след физически контакт и опит за саморазправа е напълно възможно същите
да изпитат болка, световъртеж и гадене, които да са резултат от уплахата,
съпътстваща създалата се ситуация. След запознаване с наличните по делото
видеоматериали на процесните събития, вещото лице е уточнило, че
установените в първоначалната експертиза телесни увреди е напълно
възможно да бъдат получени и от съприкосновение на тъжителя Ш. с някоя
от частите в купето на автомобила в резултат от нанесения удар, включително
и при опит да се защити от физическото съприкосновение с подсъдимия.
Правилно районният съд е възприел заключенията на назначените по
делото експертизи като изготвени с необходимите знания и опит в
съответната научна област, обосновани и почиващи на събраните по делото
доказателствени материали.
Така изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е
приел за установена на базата на събраните в хода на проведеното съдебно
следствие доказателства, приобщени, проверени, анализирани и оценени
правилно, поради което се споделя и от въззивната инстанция.
При осъществения служебен въззивен контрол не се констатира да са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
присъдата на процесуално основание и връщане на делото в предходната му
съдебна фаза. Първостепенният съд се е придържал към изискването за
спазване принципите, визирани в чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 НПК. В
5
депозираната жалба и в пледоариите пред този състав не са наведени
конкретни оплаквания за допуснати в хода на съдебното следствие
процесуални нарушения и служебно не се откриват процесуални пороци от
категорията на абсолютните, такива, които да са съществени и неотстраними
от въззивния съд. Мотивите към атакуваната присъда покриват изискванията
на чл.305 ал.3 от НПК и дават възможност на страните да реализират
пълноценно правото си на обжалване, а на въззивния съд - да упражни
контрола, дължим по смисъла на закона. Районният съд е обсъдил, анализирал
и коментирал събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
като на извличащите се от тях факти, релевантни за предмета на доказване, не
е придаден смисъл, който да не се открива в доказателствените източници, не
се констатира некоректно, превратно или неточно интерпретиране на
събраната информация.
Възразява се на първо място от защитника на подсъдимия срещу
решението на районния съд да даде пълен кредит на доверие на заявеното от
свид.Ч./живееща на съпружески начала с тъжителя/, като се изразяват резерви
относно обективността и достоверността на изложените от нея факти. Тези
оплаквания не могат да се споделят и с основание районният съд се е доверил
на изложеното от коментираната свидетелка, която е присъствала на
процесните събития и е депозирала пред първата инстанция подробни,
логични и последователни показания, съответстващи на визираното в
частната тъжба и кореспондиращи със записите, инкорпорирани в
приобщеното по надлежния ред веществено доказателствено средство -
оптичен носител, приложен на л. 26 от приложените материали по
прокурорска преписка № 4060/2020 г. по описа на РП – Пловдив. От факта, че
Т.Ч.се явява фактическа съпруга на пострадалия от деянията, предмет на
предявените обвинения, не следва автоматично извод за заинтересованост от
изхода на делото и че водена от тази заинтересованост свидетелката е
депозирала неверни показания. Изключително близките й отношения с
тъжителя Ш. наистина задължава съда да подложи на внимателна преценка
достоверността на заявеното от тази свидетелка и да го съпостави с
останалите доказателствени източници, но при липса на съмнение в
обективността му и при съзвучие на изложените от нея факти с извличащите
се от останалия кредитируем доказателствен материал, показанията на
Ч.следва да се възприемат, така, както правилно е сторил районният съд. А
6
заявеното от тази свидетелка кореспондира медицинската документация и
експертните заключения, както и със съдържанието на записите от
охранителните камери, надлежно приобщени по делото и предявени на
страните в хода на съдебното следствие, поради което основания за съмнения
в обективността на показанията й липсват.
Пред съда свид.Ч.е била категорична относно възприятията си на
процесните събития, като описва детайлно, както нанесените обиди, така и
удара с ръка и обстоятелствата, при които това е било сторено. Синхронът на
тези гласни доказателства с останалите–писмени и веществени такива,
мотивира и този съд да се довери изцяло на показанията на въпросната
свидетелка. Всъщност и житейско обяснение не може да се намери в тезата,
че тъжителят, а и неговата фактическа съпруга държат на всяка цена да
„припишат“ извършване на престъпление на подс.Ш. при липсата на данни да
го познават преди инкриминираната дата, да имат негативно лично
отношение към него и независимо от угрозата да понесат съответно
наказание, да уличат невинен човек в несторена от него противоправна
деятелност, без да се установява логична причина и мотив за подобно
поведение от тяхна страна.
Правилно първостепенната инстанция е съпоставил събраните по
делото гласни доказателства, съдържащи противоречива информация за
процесните събития, с видеозаписите, направени от охранителните камери,
които са случайни по своя характер, създадени от охранителните камери на
мястото на извършване на нарушението и правилно са ценени от районния
съд в съзвучие със съдебната практика. Видеозаписите от охранителните
камери припокриват изложеното от всички свидетели по отношение на
датата, мястото и действията, извършени от участващите в конфликта страни
(във връзка със свалянето на черния Мерцедес от платформата, появата на
синия автомобил „Нисан“, възникналия конфликт между водачите), поради
което и за този съд няма съмнение, че въпросните записи отразяват
действително случилото се в обективната действителност. Ето защо коректен
и споделим е подходът на районния съд да се обсъдят и анализират
внимателно всички показания на свидетелите и обясненията на подсъдимия,
съпоставени с приложените записи, като правилно е прието, че същите
кореспондират с изложеното от Т.Ч., за разлика от показанията на
свидетелите Х.и М.и обясненията на подсъдимия Ш.. Изложеното от
7
последните трима е подложено на изчерпателен критичен анализ, като са
обсъдени детайлно несъответствията с приобщените по делото записи, който
подход, а и формираните на тази основа изводи се споделят в пълнота от
настящата съдебна инстанция, поради което е ненужно да бъдат
преповтаряни.
Така на обясненията на подсъдимия Ш., представляващи основно
доказателствено средство, но и средство на защита, районният съд е отдал
нужното внимание, чрез анализ на съдържащото се в тях през призмата на
процесуалното качеството на подсъдимия и оценявайки съответствието,
респективно, противоречието на заявените факти с извличащите се от
останалите кредитируеми доказателства. Правилно районният съд е приел, че,
както подсъдимият Ш., така и свидетелите Х.и М., които са го придружавали
на процесната дата, премълчават важни детайли, които са видни на
видеозаписите, както и че преиначават определени факти. Ето защо,
обоснован и законосъобразен е изведеният от първостепенния съд извод за
недостоверност на защитната версия, отричаща нанасянето на удар от
подсъдимия в областта на главата на пострадалия, както и отправянето на
инкриминираната обидна реплика. Тази теза противоречи на
кореспондиращите помежду си показания на свид.Ч., приложените по делото
медицински документи, двете експертни заключения, както и видеозаписите
от охранителните камери. В този смисъл и в отговор възраженията на
защитата относно обосноваността на проверяваната присъда, необходимо е да
се подчертае, че от видеозаписа на охранителните камери е видно, че
шофьорът на черния „Мерцедес“ /подс.Ш./, намирайки се до предната лява
врата на синия „Нисан“, замахва с ръка навътре в купето на автомобила по
посока на седящия на шофьорското място Ш., непосредствено след което
жената, заемаща пасажерското място в „Нисан“-а, буквално „изскача“ навън
и започва да прави снимки с телефона си. В този момент единият от
разпитаните пред съда очевидци издърпва шофьора на „Мерцедес“-а
/подс.Ш./ по-далеч от синия „Нисан“, а непосредствено след това същият
очевидец се качва на шофьорското място и премества черния „Мерцедес“, а
водачът на синия „Нисан“ премества управлявания от него лек автомобил.
Така постъпателното движение с ръка на подс.Ш. към вътрешността на
купето на „Нисан“-а откъм шофьорското място, както и последвалата
деятелност на част от присъствалите на процесните събития лица,
8
действително предполагат една внезапна ескалация на напрежението между
двамата участници в конфликта, кореспондират и с писаното в тъжбата и
потвърждават изложеното от свид. Ч.относно нанесения от подсъдимия удар.
Правилно съдът от първата инстанция е кредитирал заключенията на
вещото лице, като е преценил, че са компетентно изготвени и с необходимите
професионални знания и опит в съответната област. В този ред на мисли,
категорично не могат да бъдат споделени възраженията на защитата, че
експертните изводи противоречат на приложените по делото медицински
документи /общо 4 бр./ от прегледите на пострадалия, извършени
непосредствено след инкриминираните събития на процесната дата. Докато
трите останали медицински документа фиксират проверка на здравословния
статус на тъжителя Ш. от гледна точка ефекта на удара върху състоянието на
лицето и евентуалното лечение и облекчаване последиците от същия, то
единствено съдебномедицинското удостоверение /СМУ/ изследва конкретно
вида на самите телесни увреждания /констатирайки контузия на лицето и
главата и оток в лявата слепоочна област/ и преценява възможния механизъм
на тяхното причиняване. Всъщност именно СМУ е основният медицински
документ, върху който вещото лице гради своето експертно становище,
бидейки и авторите на СМУ и СМЕ специалисти от една и съща медицинска
област /съдебната медицина/, изследващи идентични въпроси, касаещи вида и
характера на телесните увреди и механизма на тяхното причиняване. В този
ред на мисли, категорично необосновано е според въззивната инстанция
твърдението на защитата, че съдебномедицинската експертиза противоречала
на приложените по делото медицински документи, изхождащи от
„четиримата лекари“ /прегледали тъжителя на инкриминираната дата/,
доколкото експертното заключение на практика възпроизвежда СМУ,
кореспондира и с другите три документа от прегледите на различни
специалисти. Последните, проверили ефекта на удара от гледна точка
влиянието му върху общото здравословно състояние на пациента и изготвили
предписания относно облекчаване некомфортните усещания на пострадалия
/напр. чрез студен компрес-л.16 от СП пред ПРС/.
В обобщение на горното, не може да се сподели становището на
защитата, че атакуваният съдебен акт страда от процесуален недъг, изразяващ
се в неговата необоснованост. Същността на който и да е магистратски акт
9
изисква съобразяване с множество законодателно прогласени фактори, от
които се извеждат убедителност на аргументацията, яснота на изказа, липса
на дълбоки вътрешни противоречия и пр. Те от своя страна довеждат до
впечатление за респект към постановения акт /в частност съдебен/, което пък
стои в основата на възпитаване на обществото в дух на зачитане
върховенството на закона, постулат, важим за всяка правова демократична
държава. Съгласно разпоредбата на чл.305, ал.2 НПК, в мотивите към
присъдата на първоинстанционния съд се посочват установените
обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали те са
констатирани и какви са правните съображения за взетото решение, а при
противоречия в доказателствените източници се излагат съображения защо
едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Т.е., първата инстанция е
първият по ред съдебен орган, пред който се разглежда делото. И тъй като все
още не е ясно какво ще бъде възприето от съда, изтъкваните от страните
обстоятелства по фактите, доказателствата и правото касаят съдържанието на
обвинението по обвинителен акт, респ. тъжбата, разбор по събраните в
открито съдебно заседание доказателства със съответен техен анализ, както и
анализ по правото. Затова, при възприемане от страна на първостепенния съд
на задължителните за него факти и ценими обстоятелства, както и тяхната
интерпретация, той не е длъжен да отговаря на всички, оповестени
съображения на страните за и срещу обвинението, щом като е ясно кои са
подкрепящите неговото решение фактори. Съгласно разпоредбата на чл.339,
ал.1 НПК второинстанционният съдебен състав, доколкото има за задача
ревизия постановена вече присъда на първа инстанция, е длъжен да отрази
кратко съдържание на доводите, изложени от страните в жалбата и във
въззивното съдебно производство, наред с останалите обезателни реквизити
на съдебния му акт.
Обсъжданото по принцип, пренесено към конкретния казус, установява,
че първата инстанция е изпълнила вменените й с цитираната по-горе законова
разпоредба на чл.305, ал.2 НПК задължения. Видно от съдържанието на
мотивите към обжалвания съдебен акт, които в единство с диспозитива
формират присъдата, налице е правилен и обоснован доказателствен прочит и
съпоставяне на противоречивите и нуждаещи се от обсъждане в детайли
доказателствени средства /показанията на свидетелите и обясненията на
подсъдимия/, отнесени към непротиворечивите такива. Както бе отбелязано
10
по-горе, посочени са изчерпателно доказателствените източници, синхронно
подкрепящи приетата от ПРС фактическа обстановка, като подробно са
обсъдени тези от тях, които не се възприемат от съда и са изложени
конкретни аргументи в тази насока.
На базата на правилно установени релевантни за предмета на доказване
факти, районният съд е приложил правилно материалния закон, стигайки до
законосъобразния извод, че по категоричен и несъмнен начин е установено по
делото, че подс. Ш. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпленията по чл.130 ал.2 вр. ал.1 от НК и чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146
ал.1 от НК.
Относно престъплението по чл.130 ал.2 вр. ал.1 от НК от
доказателствения материал по несъмнен начин се установява, че подсъдимият
е осъществил деянието чрез удар в главата на пострадалия, като по този начин
му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на лицето и
главата; охлузване и оток в лявата слепоочна област, довели до болка и
страдания без разстройство на здравето по смисъла на чл.130 ал.2 вр. ал.1 от
НК.
Престъплението е резултатно–причинена е лека телесна повреда на Ш.,
като е налице пряка причинно–следствена връзка между поведението на
подсъдимия Ш. и настъпилия резултат /контузия на лицето и главата,
охлузване и оток в лявата слепоочна област, причинили болка и страдания без
разстройство на здравето/, установена и от заключениятя на
съдебномедицинските експертизи на пострадалото лице.
Безспорно и несъмнено е и авторството на подс.Ш. в осъщественото
престъпно деяние, субсумирано под разпоредбата на чл.130 ал.2 вр. ал.1 от
НК.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл с целени и
настъпили общественоопасни последици. В конкретния случай прекият
умисъл се обективира от данните по делото, свързани с целенасоченото
нанасяне на удар в главата на седящия в автомобила си Ш., по начин,
очевидно годен да причини телесна увреда. И според въззивния съд, анализът
на събраните доказателства сочи, че подсъдимият Ш., е действал с пряк
умисъл, доколкото всички, обсъдени по-горе обективни обстоятелства,
свързани с осъществяване на коментираното престъпление, водят до извода
11
относно наличието на съзнание за абсолютната неизбежност на престъпния
резултат /причинената телесна увреда/, а оттам и че е искано и преследвано
неговото настъпване.
Коректни, споделими и поради това ненуждаещи се от преповтаряне са
и мотивите на ПРС, че противоправното поведение от страна на пострадалия
/навлизането на забранен пътен знак/ не рефлектира върху правната
квалификация на извършеното от подсъдимия. Осъщественото от Ш.
административно нарушение в никакъв случай не покрива критериите за
„противозаконно действие“ по смисъла на привилегированата разпоредба на
чл.132 от НК, а съгласно уредбата на престъплението „обида“ /което е
второто повдигнато на подсъдимия обвинение/ правно значение има
единствено онова поведение на пострадалия, изразило се в непосредствено
насрещно отправяне на обида към дееца, което тъжителят не е сторил.
Правилно е становището на първостепенния съд, че независимо от
осъщественото от пострадалия административно нарушение, в случая
поведението на подсъдимия осезаемо е надминало рамките на нормално
допустимото, поради което и деянията му се явяват общественоопасни. В
случай, че действията на Ш. се бяха ограничили единствено до отказ да
отмести автомобила си, докато пострадалият не му стори път, то в никакъв
случай поведението на подсъдимия не би се явило противоправно. Това
становище на първостепенния съд е относимо към преценката на процесната
деятелност от гледна точка на двете алинеи на чл.9 от НК, като макар да не го
е посочил изрично, първостепенният съд на практика е приел имплицитно
липса на малозначителност по смисъла на ал.2 от същата разпоредба по
отношение и на двете престъпления.
Правилно е прието от районния съд и че на 09.05.2020г., в град П., на
бензиностанция Шел, находяща се в близост до бул. „К.М.Л.“, подсъдимият е
изрекъл унизителните за честта и достойнството на тъжителя Ш.
инкриминирани думи в негово присъствие, а именно – „Е**“, като обидата е
нанесена публично, с което е осъществил състава и на престъплението по чл.
148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
Употребената от подсъдимия дума „дъртак“ съгласно Речника на
българския език, представлява пренебрежителна форма на съществителното
„старец“ или „дядо“, поради което и употребена в устната реч в комбинация с
12
псувнята, води до извода, че изреченото от него не отговаря на общоприетите
норми за морално и етично поведение и се субсумира под състава на
престъплението „обида“ по смисъла на чл. 146, ал. 1 от НК. На следващо
място, репликата е била възприета от пострадалото лице, доколкото в случая
обидните изрази са изречени в присъствието на тъжителя и са били насочени
към него, поради което категорично е налице присъствена обида.
Според съдебната практика и правната доктрина, за да се квалифицира
обидата като публична, е достатъчно обидните думи или изрази да са казани в
присъствието на публика, т. е. пред повече от 2-3 лица, като без значение се
явява обстоятелството, че самото място не е публично по своя характер /напр.
Решение № 737 от 16.ХII.1974 г. по н. д. № 700/74 г., II н. о., Решение № 270
от 17.V.1975 г. по н. д. № 213/75 г., II н. о., Решение № 102 от 24.II.1976 г. по
н. д. № 59/76 г., I н. о./. Публичността на обидата изисква не само присъствие
на повече лица, но и тези лица лично да са чули и възприели обидните изрази.
В конкретния случай данните по делото показват, че обидните думи не само
са изречени на публично място /област от пространството, в която различни
хора, нямащи връзка помежду си могат да имат достъп по всяко време/, но и
са станали достояние на повече лица. Това са, както членовете от семейството
на тъжителя /свид. Ч., двете му деца и неговата племенница, които са седели в
автомобила при отправянето на обидата и са възприели нейното съдържание/,
а така също и на двама непознати за него лица-свидетелите Х.и М.. Макар
последните двама да не потвърждават възприемането на подобни реплики,
отправени от техния спътник Ш. към пострадалия Ш., твърдейки от своя
страна „обратно насочена“ вербална агресия, а именно от тъжителя към
подсъдимия, то тези части от показанията им с основание не са възприети от
първостепенната съдебна инстанция, като изложените от районния съд
мотиви се споделят в пълнота и от въззивния. Отправянето на въпросната
инкриминирана реплика и възприемането й, включително от коментираните
двама свидетели, е изводимо от показанията на свид.Ч., изложеното от която
кореспондира със записите от охранителните камери, що се отнася до онази
деятелност, за която не е необходимо и звуков запис на събитията, какъвто по
делото не е наличен. Такова съответствие, както бе отбелязано по-горе, не е
налице по отношение на преобладаващата част от изложеното в обясненията
на подсъдимия Ш. и показанията на свидетелите Х.и М.. Ето защо, коректно
първостепенният съд е кредитирал в пълнота показанията на свид.Ч., вкл.
13
онази част, касателна вербалната агресия на подсъдимия, независимо от
липсата на звуков запис на събитията, като е отхвърлил подкрепената от Х.и
М. защитна версия на подсъдимия. Показанията на свидетелите М.и Х.и
обясненията на Ш. досежно отправянето на обидните реплики към
пострадалия и нанасянето на телесната повреда се явяват неубедителни и
нелогични, а относно второто /удара с ръка/-и категорично опровергани от
приобщения видеозапис, поради което и правилно районният съд не ги е
кредитирал и в частта относно съставомерните факти, касателни изречената
към пострадалия обида. И според настоящия състав прави впечатление
очевидната насоченост на изложеното от въпросните двама свидетели към
затвърждаване защитната версия на подсъдимия, в ущърб на обективната
истина. В заключение, от жестикулацията на подсъдимия /видна от записите/
и местоположението на присъствалите на инцидента лица /вкл.
коментираните двама свидетели/ по времето, когато се твърди да е била
отправена инкриминираната реплика към пострадалия, може да се направи
категоричният извод, че обидният израз е бил изречени достатъчно силно,
поради което е бил възприет и от Х.и М..
Налице е и субективна съставомерност на коментираната деятелност,
субсумирана под разпоредбата на чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК,
предвид, че подсъдимият е съзнавал негативния ефект на стореното върху
личното чувство за достойнство на пострадалия, наясно е бил, че
използваните от него изрази ще бъдат възприети от адресата и от други лица,
като пряко е целил това.
Както бе споменато по-горе, коректно и обосновано е и становището на
ПРС, че в случая, с оглед категорично установеното от фактическа страна, не
са били нанесени насрещни обиди от страна на пострадалия към подсъдимия,
поради което не е приложима „реторсията“ в хипотезата на чл. 148, ал. 3 вр.
ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 2 от НК.
Изложеното дотук квалифицира искането на защитника на подсъдимия
за отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава като
неоснователно и законно основание за ревизия на присъдата в подобен
смисъл не се открива от въззивния съд.
На последния етап от разглеждане на делото правилно са отчетени
критериите за индивидуализиране на наказателната мяра по чл. 54 НК и
14
правилото по чл. 35, ал.3 НК за съответствие между деяние и наказание, като
в крайна сметка са открити от районния съд най-подходящите санкции.
Проследявайки внимателно процеса по индивидуализация на наказанията, не
се откриват нарушения, които да са рефлектирали върху справедливостта на
определените с присъдата наказания за извършените от подс. Ш. две отделни
престъпления. Коректно са отчетени идентични смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, които без никакво съмнение са валидни и за
двете, извършени от Ш. деяния, и същите са третирани с мотивиран и
достатъчно правно обоснован еднакъв подход от районния съд. Тази правна
увереност законосъобразно е довела изискуемия баланс на наложените с
присъдата наказания за отделните престъпления. Като съд по фактите и по
правото, окръжният съд е длъжен да извърши самостоятелен анализ на
визираните в чл.54 от НК обстоятелства и да изложи собственото си
становище по този въпрос. Коректно, в полза на подсъдимото лице,
районният съд е отчел като смекчаващи отговорността му обстоятелства,
валидни и за двете извършени престъпления-чистото съдебно минало на
подсъдимия, добрите характеристични данни и наличието на известна
„провокация“ от пострадалия, който е навлязъл в участък при забранителен
знак и впоследствие не се е отместил, за да направи път на подсъдимия да
премине. Макар да не е експонирана изрично, невисоката тежест на стореното
/интензитета на телесната увреда и конкретното съдържание на
инкриминираната реплика/ също са намерили своето отражение при
определяне справедливите размери на наказанията за извършените
престъпления.
Конкретиката на казуса, преценен чрез сравнението с типичните деяния
от този вид, налага да се отчете в ущърб на подс. Ш. обстоятелството, че
проявената вербална и физическа агресия е осъществена пред три малолетни
деца.
Фактически, при откриващи се и за двете инкриминирани деяния
идентични смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
обосновано и мотивирано районният съд е определил наказанията и за двете
процесни престъпления при изключителен превес на смекчаващите вината
обстоятелства, като относно престъплението „обида“ санкцията е отмерена в
размер, равен на специалния минимум от 3000 лева, като е наложено и
кумулативно предвиденото без възможност за съдебна дискреция
15
„обществено порицание“. Същите обстоятелства е отчел
първоинстанционният съд и при определяне наказанието за престъплението
по чл.130, ал.2 от НК, като спецификата тук се дължи на предвидените в
закона алтернативни наказания „лишаване от свобода“ до шест месеца, или
„пробация“ или „глоба“ от сто до триста лева. Така при индивидуализиране
на справедливата санкция глоба в минималния размер от 100 лева,
първостепенният съд е отчел критериите на чл.57, ал.1 от НК, определяйки
най-лекото по вид и размер наказание, което се явява подходящо и съответно
на стореното.
На базата на посоченото дотук, въззивният съд споделя виждането на
районния, че не са налице условията на чл.55 от НК, тъй като смекчаващите
отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни по
своя характер, при наличието на които и най – ниското, предвидено в закона
наказание, да се квалифицира като несъразмерно тежко. Отчетените от
районния съд и констатираните от този съд особености и конкретни
характеристики на извършените деяния, в контекста на отегчаващото
отговорността обстоятелство, преценени не на принципа на простата
аритметика, а съобразно тяхната относителна тежест и значение, мотивира
окръжния съд да счете, че справедливи, съответни на конкретно извършените
две престъпления и на дееца, са наказанията, определени от първостепенната
инстанция и те ще допринесат в достатъчна степен за постигане целите на
наказанието по чл.36 от НК.
Подсъдимият Ш. е извършил две отделни деяния, преди за което и да е
от тях да е имало влязла в сила присъда, поради което законосъобразно е
приложена от районния съд разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК и е определено
едно общо най-тежко наказание измежду наложените две с атакуваната
присъда, към което на основание чл.23 ал.2 от НК е присъединено и
наказанието „обществено порицание“.
С оглед фактическите констатации и направените въз основа на тях
правни изводи в наказателната част, настоящият въззивен състав намира, че
ще следва да се ревизира първостепенният съдебен акт в
гражданскоосъдителната му част.
В конкретния случай по отношение и на двете процесни престъпления
са реализирани всички елементи /съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД/ на
16
претендираната деликтна отговорност на Ш., в резултат от поведението на
който е причинена претендираната от тъжителя телесна увреда, а така също и
нанесената публична обида. От обективна страна са налице: вреда,
противоправно поведение, причинна връзка между тях. Налице е от
субективна страна и вина във формата на пряк умисъл.
Безспорно гражданската претенция в наказателния процес е с акцесорен
характер, който предопределя нейната зависимост от решаването на
въпросите, свързани с повдигнатото обвинение, поради което гражданският
иск по принцип споделя съдбата на наказателното производство. Предвид, че
по настоящото дело въззивният съд прие реализиране признаците на
предвидени в закона престъпления, които са в причинно-следствена връзка с
претендираните от пострадалия последствия /изразили се в болка и страдания
и унизяване на честта и достойнството на Ш./, то и депозираният от тъжителя
граждански иск е доказан по основание, поради което правилно е уважен по
основание от районния съд.
Що се отнася до размерите на дължимите от деликвента обезщетения,
същите се определят от съда по справедливост според чл.52 от ЗЗД.
Неимуществените вреди нямат стойностно изражение и не подлежат на
аритметично изчисляване. Тяхната същност са болките и страданията или
други неоценими блага, каквито са напр. моралните негативи, емоционалните
страдания, срам, неудобство, здравословни проблеми. Основанието на иска на
гражданския ищец Ш. е доказано и за двете престъпления, както бе
отбелязано по-горе, но размерите им, уважени от първостепенния съд,
надхвърлят границите, очертани от релативния критерий на чл.52 от ЗЗД - по
справедливост. Този критерий не е абстрактен и държи сметка за характера на
деянието, последиците от него, вида и степента на вината, тежестта на
увреждането, респ. претърпяното унижение. Легалният термин "по
справедливост" до голяма степен е изпълнен с морално съдържание и
отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди. Ето защо
при тяхното възмездяване е от значение и създадения от съдебната практика
ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на
нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз.
Според доказателствата по делото, подсъдимият Ш. е причинил на
пострадалия в резултат от престъплението по чл.130, ал.2 от НК при форма на
17
вината пряк умисъл контузия на лицето и главата; охлузване и оток в лявата
слепоочна област, представляваща лека телесна повреда, изразяващи се в
болка и страдания без разстройство на здравето. Видно от експертното
становище, непосредствено след инцидента тъжителят е изпитвал от леки до
нищожни по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно в хода
на оздравителния процес, продължил около 10-13 дни, са затихвали до
пълното им изчезване след неговото приключване, без настъпването на
усложнения в него.
При определяне размера на гражданския иск настоящият състав отчете
естеството и тежестта на конкретната увреда, съпътстващите обстоятелства и
механизма на нейното причиняване, както и липсата на предприети по-
специални медицински манипулации за лечението на пострадалия. Предвид
гореизложеното, адекватното остойностяване на неимуществените вреди
/здравословни проблеми/, причинени на гражданския ищец Ш. от страна на
деликвента Ш. възлиза на 600 /шестстотин/ лева, в който и смисъл следва да
се измени първостепенният съдебен акт. Над така определения размер от 600
лева претендираното и присъдено обезщетение се отдалечава от критерия за
справедливост по чл.52 от ЗЗД и придобива наказателна функция, поради
което и в останалата му част гражданският иск досежно престъплението по
чл.130, ал.2 от НК беше отхвърлен като неоснователен и недоказан по размер.
По отношение престъплението по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 от НК
настоящата инстанция прие, че адекватното остойностяване на
неимуществените вреди /морални негативи, емоционални страдания, срам,
неудобство/, причинени на гражданския ищец Ш. от страна на деликвента
Ш., възлиза на 300 /триста/ лева, като отчете, както съдържанието на
конкретната реплика, а така също и относително ограничената аудитория на
иначе публично отправената обида. Последната е възприета единствено от
членове на семейството на пострадалия, както и двамата познати на самия
подсъдим. В останалата му част над 300 лева претендираното и присъдено
обезщетение се явява надхвърлящо критерия „справедливост“, поради което
в останалата му част гражданският иск за престъплението по чл.148 ал.1 т.1
вр. чл.146 ал.1 от НК беше отхвърлен като неоснователен и недоказан по
размер.
Правилно ПРС е осъдил подсъдимият да заплати законната лихва върху
18
присъдените обезщетения, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане на дължимите суми, както и държавни такси от по
50 лева /общо 100 лева/ върху присъдените обезщетения. Доколкото 50 лева е
размерът на минималната държавна такса, независимо от стойността на
присъденото обезщетение, основание за корекция на обжалваната присъда в
тази й част, както и относно произнасянето по направените деловодни
разноски, не са налице.
Ще следва да се присъдят на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на
подсъдимия и направените от частния тъжител разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящата съдебна инстанция в размер от 500 лева.
Предвид гореизложеното обжалваната присъда следва да бъде изменена
в гражданскоправната й част в посочения по-горе смисъл, а в останалата й
част като законосъобразна, обоснована и справедлива, следва да бъде
потвърдена.
Ето защо и на основание чл.338 вр. с чл. 334 т.6 и чл.334, т.3, вр. чл.337
ал.3 от НПК съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 260122 от 23.06.2021 г. по НЧХД № 6860/2020г.
на Районен съд-Пловдив, 10 н.с. в частта, с която е осъден подсъдимият МЛ.
П. Ш. /със снета по делото самоличност/ да заплати на частния тъжител и
граждански ищец В. М. Ш., ЕГН ********** сумата от 1200 /хиляди и двеста/
лева, представляваща обезщетение за причинените му от престъплението по
чл.130, ал.2 от НК неимуществени вреди, като НАМАЛЯ размера на
присъденото обезщетение на 600 /шестстотин/ лева. За разликата над тази
сума отхвърля гражданския иск като неоснователен и недоказан по размер.
ИЗМЕНЯ присъдата и в частта, с която е осъден подсъдимият МЛ. П.
Ш. /със снета по делото самоличност/ да заплати на частния тъжител и
граждански ищец В. М. Ш., сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща
обезщетение за причинените му от престъплението по чл.148 ал.1 т.1 вр.
чл.146 ал.1 от НК неимуществени вреди, като НАМАЛЯ размера на
присъденото обезщетение на 300 /триста/ лева. За разликата над тази сума
отхвърля гражданския иск като неоснователен и недоказан по размер.
19
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия МЛ. П. Ш.
/със снета по делото самоличност/ да заплати на частния тъжител и
граждански ищец В. М. Ш., ЕГН ********** направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение във въззивната съдебна инстанция в размер от
500 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20