Р Е Ш Е Н И Е
№186/5.3.2021г.
гр.
Пазарджик, 05.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на дванадесети февруари
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Димитрина Г.а, като разгледа
докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 1396 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.73, ал.4 от ЗУСЕСИФ и е образувано по жалба на Община Велинград против
Решение от 25.11.2020 г. на Ръководителя на УО на ОПОС 2014-2020 г. - гл.
директор на ГД „ОПОС“ към МОСВ.
В жалбата се твърди, че
атакуваният административен акт е незаконосъобразен поради противоречие с
материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. В обжалваното
решение не е доказано нарушение на националното или общностното право. Сочи се, че УО не е
обосновал и доказал наличието на кумулативните предпоставки от фактическия
състав на „нередност“ по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 г. и
чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ.
Твърди се, че в
случая не е доказано по безспорен начин нанасянето на вреда на общия бюджет на
ЕС, което по всички приложими правила се явява необходимо условие за налагането
на финансова корекция. В настоящия случай община Велинград изцяло била
действала в съответствие със закона. Заложеното изискване за образование на
техническия ръководител било съобразено с длъжността и функциите, които ще
изпълнява в конкретната обществена поръчка, както и с разпоредбите на ЗУТ.
Въведеното от възложителя алтернативно изискване за наличие на средно или висше
с друга степен образование разширявало максимално възможността на участниците
да предложат лице, притежаващо посочената квалификация. Възложителят не е
поставил изискване само за висше образование с образователна квалификационна
степен „магистър“. В настоящия случай поставеното изискване давало възможност
на широк кръг от лица да покрият поставените изисквания. На последно място
липсвали и конкретни мотиви за начина, по който е определен размера на
финансовата корекция. Ето защо се моли
оспорения административен акт да бъде отменен, като им се присъдят сторените
разноски в производството.
В съдебно заседание се явява
процесуален представител на жалбоподателя, поддържа жалбата по доводите,
изложени в нея. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата - Ръководителя
на УО на ОПОС 2014-2020 г. - гл. директор на ГД „ОПОС“ към МОСВ, редовно призован, не се явява в
съдебно заседание. Представлява се от процесуален представител, който сочи, че
жалбата е неоснователна. Ангажира писмени доказателства. Излага доводи и в
писмени бележки. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност по отношение на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.
Административен съд Пазарджик,
като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа страна:
Община
Велинград е бенефициент по сключен
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № Д-34-55/05.06.2020 г.
за изпълнение на проект BG16М1OР002-2.010-0007-С01
„Закриване и рекултивация на общинско депо за битови отпадъци в землището на
гр. Велинград, местност „Реповица“, община Велинград“, по Оперативна програма
„Околна среда 2014 - 2020 г.”
Управляващият
орган (УО) на Оперативна програма „Околна среда“
(ОПОС) 2014-2020 г. е
констатирал нарушение по смисъла на чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ при осъществен
последващ контрол за законосъобразност на публично състезание по ЗОП за
строителство с предмет: „Закриване и рекултивация на общинско депо за битови
отпадъци в землището на град Велинград, местност „Реповица“, община Велинград“,
уникален номер 00156-2020-0019 и сключен Договор № 800/26.10.2020 г. с
„Балканика енерджи“ АД на стойност 2 908 856,26 лв. без ДДС, както следва:
Възложителят
община Велинград бил поставил критерий за подбор по чл. 63, ал.1, т.5 от ЗОП по
отношение професионалната компетентност на ключов експерт - Технически
ръководител, което изискване се явявало в нарушение на чл. 59, ал.2, вр. чл.2,
ал.2 от ЗОП. Същото съставлявало нередност по смисъла на чл.70, ал.1, т.9 от
ЗУСЕСИФ, попадащо в т.11, б. „а“ от Приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредбата
за посочване на нередности, приета с ПМС № 57/2017 г., изм. и доп. ДВ бр.19 от
6 Март 2020 г. - използване на критерии за подбор, които не са дискриминационни
по смисъла на т.10 от приложението, но ограничават достъпа на участниците
поради наличието на възпиращ ефект предвид отчетено липса на достигнато
минимално ниво на конкуренция. За същото в условията на чл. 5 от Наредбата била
определена финансова корекция по пропорционалния метод в единствения възможен размер,
а именно 10% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на
ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 разходи, представляващи
средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ.
В
срока, даден в писмо изх. № 2-010-0007-2-735/06.11.2020 г., в съответствие с
чл. 73, ал.2 от ЗУСЕСИФ е депозирано възражение изх. № 04-00/360 от 17.11.2020
г., от страна на Община Велинград. Със същото се оспорва констатацията на УО на
ОПОС със следните аргументи:
Счита,
че поставеното изискване към ключов експерт Технически ръководител е в
съответствие е чл. 59, ал.2, изр. първо и второ на ЗОП, вр. чл.2, ал.2 от ЗОП.
В случая правомощието на възложителя е упражнено в условията на оперативна
самостоятелност, изискването е правомерно, тъй като е пропорционално спрямо
предмета на поръчката и не води до неравнопоставеност или до необосновано
ограничение на потенциалните участници. Изискването за придобита магистърска
степен на висше образование по дадена специалност цели да провери
професионалната компетентност на екипа на изпълнителя с оглед §2, т.41 от ДР на
ЗОП. Възложителят е поставил критерий за наличие на магистърска степен по една
от следните специалности - „строителен инженер“, „инженер“ или „архитект“, като
съгласно Наредба за държавните изисквания за придобиване на виеше образование,
приета с ПМС №11 от 21.01.2016 г., професионална квалификация архитект може да
бъде придобита единствено след завършено виеше образование, образователна
квалификационна степен „магистър“, т.е. за специалност „архитект“ изискването е
относимо спрямо българското законодателство. Нормативните изисквания за
образованието на техническия ръководител произтичали от чл. 163а, ал.4 от ЗУТ.
Счита, че поставеното изискване за магистърска степен не е завишено, тъй като в
условията на алтернативност е дадена възможност лицето да притежава средно
образование със специалност строителен техник. Професията „строителен техник“
се придобивала след завършено средно образование в специализираните средни
професионални училища, което означавало, че лице със завършено средно
образование може да се оферира за тази позиция, дори едно лице да притежава
бакалавърска степен по съответна инженерна специалност, но няма магистърска
такава, е допустимо да бъде приложено за технически ръководител; ако има
завършено средно образование със специалност „строителен техник“. Това според
бенефициента се обосновава от факта, че за професия „строителен техник“ се
изисква средно образование, а лице, притежаващо бакалавърска степен на висше
образование квалификация „строителен инженер“ или „инженер“ притежава
по-задълбочена подготовка, отколкото се изисква за придобиване на професия
„строителен техник“. Изискванията към този експерт били в условията на
алтернативност, щом възложителят допуска да се оферира лице, завършило средно
образование. С оглед спазването, на принципите на ЗОП възложителят е
предоставил възможност участниците да предложат и други лица, като е добавил
към изискването и пояснението „или еквивалентна“ специалност. Счита, че за
възложителите няма ограничения относно залагането на изисквания, ако са
съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката, всички
останали специфики са изцяло в рамките на оперативната им самостоятелност, като
в този смисъл релевира към практика на КЗК и т.31 от Решение С-601/13 Ambising
срещу Nersant на СЕС. Именно алтернативното изискване за наличие на средно или
висше образование според възложителя разширявало максимално възможността на
участниците съобразно чл.2, ал.2 от ЗОП. Още повече, че обектът на поръчката
представлявал висока сложност, обосноваващо залагането на изискванията на
квалификация на техническия ръководител.
След
разглеждане на постъпилото възражение от страна на кмета на община Велинград и
въз основа на извършения фактически и правен анализ, на основание чл.73 от
ЗУСЕСИФ, УО на ОПОС издал атакуваното Решение от 25.11.2020 г., с което
определил финансова корекция на бенефициента Община Велинград съгласно чл.70,
ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ и т.11, б, „а“ от Приложение № 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата
за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови
корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите
корекции по реда на ЗУСЕСИФ, приета с ПМС № 57/28.03.2017 г., изм. и доп. ДВ
бр.19 от 6 март 2020 г. в размер на 10% от стойността на засегнатите от
нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС
2014-2020 г. разходи, представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл.1, ал.2
от ЗУСЕСИФ от стойността на Договор № 800/26.10.2020 г. с изпълнител „Балканика
енерджи” АД на стойност 2 908 856,26 лв. без ДДС.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от
обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
При
проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт съгласно чл.
168 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че решението е издадено от
компетентен орган, в законоустановената форма. Оспореното решение е издадено от
административен орган с териториална, времева и материална компетентност.
Процесното решение отговаря на изискванията за форма, като са описани и
установените обстоятелства. Съдът счита, че оспорваното решение съдържа
необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК.
Решението обаче е издадено в
противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните
правила.
В атакувания административен акт
е формиран извод, че бенефициентът е поставил критерий за подбор по
чл. 63, ал.1, т.5 от ЗОП по отношение професионалната компетентност на ключов
експерт - Технически ръководител, което изискване се явявало в нарушение на чл.
59, ал.2, вр. чл.2, ал.2 от ЗОП. Същото съставлявало нередност по смисъла на
чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ, попадащо в т.11, б. „а“ от Приложение №1 към чл.2,
ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, приета с ПМС № 57/2017 г., изм. и
доп. ДВ бр.19 от 6 Март 2020 г. - използване на критерии за подбор, които не са
дискриминационни по смисъла на т.10 от приложението, но ограничават достъпа на
участниците поради наличието на възпиращ ефект предвид отчетено липса на
достигнато минимално ниво на конкуренция.
И двата извода според съда са неправилни.
На първо място по делото няма
спор по посочените по-горе обстоятелства в изложената фактическа обстановка.
Страните не спорят, че Община Велинград е бенефициент по сключен договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ, не спорят по размера на тази помощ и по нейното предоставяне
на бенефициента.
Няма спор, а и се установява от събраните по делото доказателства, че в
документацията за възлагане на обществената поръчка с предмет „Закриване и
рекултивация на общинско депо за битови отпадъци в землището на град Велинград,
местност „Реповица“ община Велинград“, възложителят е формулирал изискване по
отношение на техническия ръководител в Раздел III.1.3. в следния вид: да притежава висше
образование с минимална образователно-квалификационна степен „магистър“ или
еквивалентна образователна степен, в случаите когато е придобита в чужбина, с
професионална квалификация „строителен инженер“, „инженер“ или „архитект“ или
средно образование с четиригодишен курс на обучение със специалност „строителен
техник“ или еквивалентна специалност съгласно чл. 163а от ЗУТ. Така основният
спор е правен и се състои е това дали така поставените изисквания са в
нарушение на чл. 59, ал.2, вр. чл.2, ал.2 от ЗОП.
Съгласно
чл.59, ал.2 ЗОП: „Възложителите могат да
използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по този
закон, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят
поръчката. Поставените критерии трябва да са съобразени с предмета, стойността,
обема и сложността на поръчката. Когато обществената поръчка има обособени
позиции, критериите за подбор за всяка от обособените позиции трябва да
съответстват на предмета, стойността, обема и сложността на съответната
позиция. Разглеждането на тази разпоредба следва да бъде в съответствие с
принципа, посочен в чл.2, ал.2 от същия закон, съгласно който: „При възлагането
на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията
чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство
или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените
поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността,
количеството или обема на обществената поръчка“.
Съгласно чл.163а ЗУТ: „(1)
Строителят е длъжен да назначи по трудов договор технически правоспособни лица,
които да извършват техническо ръководство на строежите. (2) Технически
правоспособни са лицата, получили дипломи от акредитирано висше училище с
квалификация "строителен инженер", "инженер" или
"архитект", както и лицата със средно образование с четиригодишен
курс на обучение и придобита професионална квалификация в областите
"Архитектура и строителство" и "Техника". (3) Извън
случаите по ал. 2 техническа правоспособност може да бъде призната на
чуждестранно лице при условията на взаимност, установени за всеки конкретен
случай, когато притежава диплома, легализирана по съответния ред, и когато
отговаря на изискванията на този закон. (4) Техническият ръководител е
строителен инженер, архитект или строителен техник, който ръководи строителните
работи и осигурява изпълнение на отговорностите по чл. 163, ал. 2, т. 1 -
5, а за строежите по чл. 14, ал. 2 от Закона за Камарата на
строителите - и отговорностите по чл. 168, ал. 1 и по чл.
169б, ал. 1. Други технически правоспособни лица по ал. 2 могат да осъществяват
специализирано техническо ръководство на отделни строителни и монтажни работи
съобразно придобитата им специалност и образователно-квалификационна степен“.
Видно е в случая, че
Ръководителят на УО на ОПОС 2014-2020 г. е приел, че с посочването конкретно на
изискване към техническия ръководител да притежава висше образование с
минимална образователно-квалификационна степен „магистър“, не дава възможност
на лица например с образователно-квалификационна степен „бакалавър“ да бъдат
технически ръководители, което от своя страна водело до ограничаване на
конкуренцията. Този извод би бил верен, ако в Обявлението за поръчка не беше
посочено, че техническият ръководител може да притежава „или еквивалентна
специалност съгласно чл. 163а от ЗУТ“. Именно препращането към тази разпоредба
прави посочването на образователно-квалификационна степен „магистър“ преди това
безпредметно и оттам и разширява кръга на лицата, които могат да участват, тъй
като в чл.163а ЗУТ липсва подобно ограничаване и изключване по някакъв начин на
образователно-квалификационната степен „бакалавър“. Нормата на чл. 163 а,
ал. 2 ЗУТ, към която реферира възложителя при поставяне на изискванията към
техническия ръководител, очертава един широк кръг от лица, който на практика
изчерпва всички професионално квалифицирани и технически компетентни лица в
областта на строителството, без значение на конкретната придобита квалификация
или завършено образование в областта на техническите науки. Възложителят е
дефинирал изискванията към професионалната квалификация на техническия
ръководител по възможно най-широк начин, като е посочил, че могат да са и
такива с еквивалентна специалност съгласно чл. 163а от ЗУТ и не е ограничил
изискването само и единствено до такива с висше образование с минимална образователно-квалификационна
степен „магистър“ с професионална квалификация „строителен инженер“, „инженер“
или „архитект“ (което без препращането към чл.163а ЗУТ би било ограничително
условие). По смисъла
на обявлението техническия ръководител може да бъде лице, което е технически
правоспособно, включително и със средно образование с четиригодишен курс
на обучение със специалност „строителен техник“. Законът
дава възможност тази дейност да бъде възлагана равнозначно, както на строителен
инженер и архитект, така и на строителен техник със средно образование. В
обявлението с препращането към чл.163а ЗУТ кръгът на тези лица не се стеснява.
Основните фактори, с които следва да се съобразява възложителят при залагане на
изисквания към участниците, са предметът, стойността, обема и сложността на
поръчката, както и изискванията да не създават необосновани пречки за участие в
процедурата и да гарантират качественото изпълнение на нейния предмет. В случая
съдът намира, че с посочването на „еквивалентна специалност съгласно чл. 163а от ЗУТ“,
възложителят е излязъл извън рамките на поставено преди това ограничително
условие и по същество сам е обезсмислил предходното си изискване за минимална
образователно-квалификационна степен „магистър“ с професионална квалификация „строителен
инженер“, „инженер“ или „архитект“, поради което и не е налице нарушение на чл.
59, ал.2, вр. чл.2, ал.2 от ЗОП. Само за допълнение (макар и това да не е
решаващо) следва да се посочи от конкретните данни по делото, че не се
установиха лица, които да не са взели участие именно поради така посоченото
условие, нито пък такива, които да са отстранени от участие в процедурата, тъй
като не отговарят на посочените изисквания за технически ръководител.
На следващо място следва да се
отбележи и, че в решението не се обуславя каква точно вреда е нанесена на
бюджета на Европейския съюз като действителна или възможна последица от
извършено „нарушение“. В тежест на органа е да докаже, че нарушението стои в
причинна връзка с нанесени или потенциални вреди на общия бюджет на Европейския
съюз, като се отчете неоправдан разход в бюджета. Наличието на финансови
последици не следва автоматично от факта на извършване на нарушение, не се
предполага по хипотеза, а следва да се обоснове, вкл. при прилагане на
пропорционален метод на определяне на корекцията. В конкретния случая липсва
подобно посочване, а само се сочи, че в резултат на нарушението не е достигнато
минимално ниво на конкуренция, тъй като е подадена само една оферта. Липсва
анализ всъщност дали е подадена само една оферта заради поставянето на подобно
„ограничително“ условие или поради други причини. Следва да бъдат установени и
доказани обстоятелства, от които да е видно, че е налице нарушаване на
принципите на конкуренция, като тяхното нарушаване е по причини и
в следствие на поставянето
на ограничително условие.
Такива не се сочат.
Ето защо съдът счита, че
атакуваното решение е издадено и при съществено нарушение на процесуалните
правила, а именно липсват по същество мотиви, касаещи съставомерните елементи от
понятието за нередност - нанесена финансова вреда или опасност, възможност за
такава върху бюджета на ЕС в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка
с нарушението. Анализът на разпоредбите на националното и съюзното право в
разглежданата материя води на извод, че не всяко нарушение на разпоредба на
общностното или националното законодателство, произтичащо от действие или
бездействие на стопански субект, е нередност по смисъла на съюзното право и
основание за налагане на финансова корекция, а само такова, което има или би
имало финансово отражение, като при всички случаи следва да е налице
причинно-следствена връзка между нередността и потенциалния вредоносен финансов
резултат върху бюджета на Съюза от нея. Разпоредбата на чл. 70 ЗУСЕСИФ не въвежда
изключение от посоченото правило. Видно от редакцията на нормата и използваният
законодателен подход
при уредбата на основанията за извършване на финансова корекция, в т. 1 - 9 на
чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ се съдържа изчерпателно изброяване на конкретни проявни
форми („изпълнителни деяния“) на нередност, а т.9 на същия текст сочи – „за нередност, съставляваща нарушение на правилата за
определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или
бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица
нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ“. С други думи, в случаите по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9
ЗУСЕСИФ е дължима преценка на възможността за финансово отражение върху бюджета
на ЕС и връзката му с нарушението. В случая конкретна финансова вреда, респ. -
потенциална възможност за нанасяне на такава, не е установена и посочена.
Невъзможността за определяне на количественото изражение на вредата
(действителна или потенциална) не изключва задължението на органа да се
произнесе по този въпрос, независимо от приложения метод за изчисляване размера
на корекцията. В атакуваното решение само се излагат доводи, че „няма изискване
да се докаже наличието на точно финансово изражение“, тъй като „нарушението е
дало възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет“, но именно липсват
конкретни мотиви в тази насока за какви вреди иде реч. Неизлагането на
конкретни мотиви (или излагането само на общи такива) съдебната практика винаги
е приемала за съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като затруднява
правото на защита на лицата от една страна, а от друга – поставя и съда в
позиция да гадае волята на административния орган.
Поради изложените съображения,
съдът счита, че е постановен незаконосъобразен административен акт, който
следва да бъде отменен.
При този изход на делото и с оглед
направеното искане от страна на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на
разноски, съдът следва да осъди ответника да ги заплати. Същите са в размер на
1 700 лв. държавна такса и 6 526,80 лв.
адвокатско възнаграждение, за които са представени и доказателства – вносна
бележка, договор за правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане.
Съдът намира искането на процесуалния представител на ответника за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя за основателно поради това, че
делото не се отличава с фактическата или правна сложност. Същото се проведе в
едно съдебно заседание, като извън изготвената жалба и явяването в съдебното
заседание, процесуалният представител на жалбоподателя не е извършвал други
процесуални действия. При това положение съдът намира, че следва да се определи
възнаграждение съгласно предвиденото минимално такова в Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно чл.8, ал.1, т.5 от Наредбата - за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с
определен материален интерес възнаграждението при интерес от 100 000 лв. до 1
000 000 лв. е 3530 лв. плюс 1 % за горницата над 100 000 лв. В конкретния
случай материалният интерес е в размер на финансовата корекция, която е 10 % от
3 490 627, 512 (2 908 856,26 лв. без ДДС) или 349 062,75
лв., като адвокатският хонорар следва да бъде в минимален размер на
6 020,63 лв., до който размер следва да бъде уважено искането за
заплащането му от ответника.
Воден от горното и на основание
чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Пазарджик, VII състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Решение
от 25.11.2020 г. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма
„Околна Среда 2014-2020 г.“ - гл. директор на ГД „ОПОС“ към МОСВ.
ОСЪЖДА Министерство на околната
среда и водите да заплати на Община Велинград, с адрес: гр. В.., ул.
„Х. А..“ № .. сумата
в размер на 7720,63 лв. (седем хиляди седемстотин и двадесет лева и шестдесет и
три стотинки), представляваща сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет
дневен срок от неговото съобщаване на страните.
СЪДИЯ:/п/
Решение
от 1.7.2021г. по Административно дело 5005/2021 Върховен административен съд
РЕШЕНИЕ № 7995 ОТ 01.07.2021 Г. НА ВАС СОФИЯ,
СЕДМО ОТД. ПО АД № 5005/2021 Г. - ОТМЕНЯ решение № 186/05.03.2021г.,
постановено по адм. дело № 1396/2020г. на Административен съд - Пазарджик и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
община Велингард срещу решение от 25.11.2020г., на Ръководителя на Управляващия
орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 и главен директор на ГД
„Оперативна програма „Околна среда“ в министерство на околната среда и водите,
с което на община Велинград е наложена финансова корекция в размер на 10% от
стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО за допустими за
финансиране разходи, представляващи средства от ЕСИФ от стойността на договор №
800/26.10.2020г., с изпълнител „Балканика енерджи“ АД.
ОТМЕНЯ решение №
186/05.03.2021г., постановено по адм. дело № 1396/2020г. на Административен съд
– Пазарджик, в частта за разноските, с което е осъдено Министерство на околната
среда и водите да заплати в полза на община Велинград сума в размер на 7
720.63лв. /седем хиляди седемстотин и двадесет и 0.63/.
ОСЪЖДА Община
Велинград да заплати в полза на Министерството на околната среда и водите, сума
в размер на 2 100лв. /две хиляди и сто/, разноски за двете съдебни инстанции.
Решението е
окончателно.