Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                      11.03.2020г.                                 Гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                             XI  Граждански състав

На 19.02.2020г.

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Емилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №5843 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.8 от Закона за арендата в земеделието – за заплащане на арендно плащане за стопанските 2016/2017г., 2017/2018г. и 2018/2019г. в размер на 1245,27лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, с правно основание 27, ал.1, т.2, във връзка с чл.28, ал.1 от Закона за арендата в земеделието – за прекратяване на договора за аренда поради неизпълнение, и с правно основание чл.30, ал.1 от Закона за арендата в земеделието за връщане на имотите, предмет на договора. Претендират се и направените разноски по делото.

Исковете са предявени от М.Н.М. *** срещу “СММ” ЕООД гр.Стара Загора, с представител .... С исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен Договор за аренда от 08.07.2014г. за имоти в землището на с...., а именно: …….. Договорът бил сключен за 20 стопански години. С договора арендаторът се е задължил да заплаща арендно плащане от 120 кг. на декар зърнени култури и 1 литър олио на декар. Арендованата земя била с обща площ 13,163 дка, като за всяка стопанска година се дължи обезщетение в размер на пазарната цена на арендното плащане, договорено в натура в размер на общо 415,09лв. Арендаторът заплатил дължимата рента за стопанската 2015/2016г., като след това преустановил плащането. За стопанските 2016/2017г., 2017/2018г. и 2018/2019г. ищецът не получил рента нито в натура, нито като парична равностойност. Поради тази причина арендаторът му дължи общо сумата от 1245,27лв. за трите стопански години. Ищецът счита, че падежът на задължението на арендатора е на 01.10. за всяка стопанска година, след което арендаторът изпада в забава. Поради забавеното плащане на дължимата рента, ищецът претендира разваляне на договора за аренда на основание чл.27, ал.1, във връзка с чл.28, ал.1 от Закона за арендата в земеделието. Освен това като последица от развалянето на договора ищецът счита, че ответникът следва да му предаде арендованите имоти. Ответникът не изпълнявал задълженията си въпреки поканите от страна на ищеца. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящите искове.

Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 1245,27лв. – обезщетение за неизпълнено арендно плащане за стопанските 2016/2017г., 2017/2018г. и 2018/2019г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Моли съда да постанови разваляне на Договор за аренда на земеделска земя от 08.07.2014г. – акт №8, том ІІ, вх.рег.№7473 от 11.07.2014г. на Служба по вписванията гр.Стара Загора, поради виновно неизпълнение от страна на арендатора на задължението му за арендно плащане за повече от три месеца за стопанските 2016/2017г. и 2017/2018г.

Моли съда да осъди ответника да предаде на ищеца земеделските земи, предмет на Договор за аренда на земеделска земя от 08.07.2014г. – акт №8, том ІІ, вх.рег.№7473 от 11.07.2014г. на Служба по вписванията гр.Стара Загора, а именно: ….....

Претендира направените разноски по делото.

Ответникът в срока за писмен отговор твърди, че за част от имотите не се дължи арендно плащане, тъй като същите не се обработват. Общата площ, за която не се дължи плащане възлизала на 4,018 дка, като плащането за тази площ било в размер на 126,97лв. Ответникът счита, че дължимото арендно плащане възлизало на 1206,65лв., като за този размер е съгласен да заплати дължимите арендни вноски. Противопоставя се на развалянето на договора, като предлага същият да бъде изменен, като арендното плащане да бъде увеличено.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото, доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид становищата на страните, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

Не е спорно по делото, а и от приетото като писмено доказателство копие на Договор за аренда на земеделска земя от 08.07.2014г. – акт №8, том ІІ, вх.рег.№7473 от 11.07.2014г. на Служба по вписванията гр.Стара Загора е видно, че между страните има валиден Договор за аренда на земеделска земя, по който ответникът дължи на ищцата арендно плащане за всяка стопанска година. Съгласно договора ищецът е предоставил на ответника за временно ползване следните имоти:  …...., за срок от 20 стопански години, като размерът на арендното плащане е определен 120 кг. зърнени култури и от 0,5 до 1 литър олио на декар в зависимост от добива за една стопанска година. В договора е предвидено, че арендното плащане се извършва в натура в срок от 15 дни след прибиране на съответната култура и може да се извърши в стойностно изражение по взаимно съгласувани цени.

Ответникът оспорва обстоятелството, че обработва всички предоставени му имоти, като твърди, че част от тях са необработваеми и за тях не се дължи арендно плащане – посочва площ от 4,018 дка. Съдът намира това възражение за неоснователно и недоказано. На първо място, в случай че действително някой от имотите не може да бъде използван по предназначение, то договорът следва да бъде изменен с анекс, сключен между страните. Дори и страните да не могат да постигнат съгласие, то арендаторът има право да инициира прекратяване на договора в тази му част. Не се установи по делото такива действия да са били предприети от ответника. От друга страна с определението си от разпоредително заседание на 23.01.2020г. съдът е дал изрични указания на ответника, че не сочи доказателства в подкрепа на твърденията си и му е дал възможност да посочи или представи такива доказателства най-късно в първото по делото открито заседание. Такива доказателства не бяха представени от ответника. Поради изложеното съдът намира оспорванията на ответника, че се дължи арендно плащане в по-нисък от определения в договора размер за неоснователни.

От разпоредбите на договора между страните, касаещи плащането на възнаграждение за ползване на имотите става ясно, че плащането се дължи ежегодно. Макар да не е определен конкретен срок – дата, то същата е определяема. Съдът приема, че падежът на задължението е на 01.10. за съответната година, тъй като тогава изтича стопанската година по смисъла на дефиницията, дадена в § 2, т. 3 от ДР на ЗАЗ и може да е приеме, че на тази дата всички зърнени култури са прибрани. Следователно падежът на задължението за заплащане на аренда е :  01.10.2016г. - за арендното плащане за стопанската 2015/2016г., 01.10.2017г. - за арендното плащане за стопанската 2016/2017г. и 01.10.2018г. - за арендното плащане за стопанската 2017/2018г. Ответникът не оспорва падежа на задължението си, нито твърди, че задължението му е изпълнено. Не представя и доказателства за извършено плащане. Ответникът не оспорва и размера на претендираното от ищеца арендно плащане, поради което не беше проведено доказване в тази насока. С оглед липсата на оспорване съдът намира, че действително ответникът дължи на ищеца арендно плащане за всяка от стопанските години на общо 415,09лв., т.е. за трите стопански години - 2016/2017г., 2017/2018г. и 2018/2019г. арендаторът дължи общо сумата от 1245,27лв. Искът е основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер.

Съгласно чл.28, ал.1 ЗАЗ арендодателят може да развали договора поради забавяне на плащането на арендното плащане за повече от три месеца, а когато вноските са уговорени за периоди, по-кратки от една стопанска година, развалянето е допустимо при забава на плащането най-малко на две последователни вноски. Съгласно ал.2 на същата разпоредба развалянето на договор за аренда, сключен за срок, по-дълъг от 10 години или пожизнено, става по съдебен ред. §2, т. 3 от ДР на ЗАЗ определя, че „стопанска година“ е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година

В случая, не е спорно, че между страните е сключен договор за аренда за срок от 20 години, че имотите, предмет на договора, са предадени на арендатора, че дължимата за стопанската 2015/2016г. арендна вноска е погасена, а остават за плащане сума в общ размер от 1245,27лв. за трите стопански години - 2016/2017г., 2017/2018г. и 2018/2019г. Съдът приема, че е налице е закъсняло плащане на тези арендни вноски, което е основание по чл.28, ал.1 ЗАЗ за разваляне на договора за аренда и съответно връщане на държането на имотите на арендодателя.

Предвид изявената воля на ищеца, следва на основание чл.28, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗАЗ, да бъде развален сключения между ищеца и ответника Договор за аренда на земеделска земя от 08.07.2014г. – акт №8, том ІІ, вх.рег.№7473 от 11.07.2014г. на Служба по вписванията гр.Стара Загора. Предвид основателността на претенцията за разваляне на договора, основателен се явява и акцесорния иск за връщане на ищеца на земеделските имоти, предмет на договора на основание чл.30, ал.1 от ЗАЗ. Съдът следва осъди ответника да върне на ищеца арендованите с договора за аренда недвижими имоти, които към настоящия момент представляват: 1. Поземлен имот с идентификатор №54016.54.4, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-363 от 19.09.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1464 кв.м, находящ се в землището на с...., обл.Стара Загора, в местността „ИЗВОРА“, с трайно предназначение на територията: земеделска, и с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 10, с номер по предходен план: 054004, с граници: имот №54016.54.5; имот №54016.54.1; имот №54016.54.2, имот №54016.54.3, имот №54016.54.6, имот №54016.7.478; 2. Поземлен имот с идентификатор №54016.143.46, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-363 от 19.09.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 3500 кв.м, находящ се в землището на с...., обл.Стара Загора, в местността „МИХАЛЕВ ЧАРДАК“, с трайно предназначение на територията: земеделска, и с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 4, с номер по предходен план: 143046, с граници: имот №54016.143.38; имот №54016.143.55; имот №54016.143.45, имот №54016.143.42; 3. Поземлен имот с идентификатор №54016.137.3, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-363 от 19.09.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 6549 кв.м, находящ се в землището на с...., обл.Стара Загора, в местността „ЖРЕБЧЕВА ГОРА“, с трайно предназначение на територията: земеделска, и с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 4, с номер по предходен план: 137003, с граници: имот №54016.137.4; имот №54016.31.91; имот №54016.31.12, имот №54016.137.2; 4. Поземлен имот с идентификатор №54016.9.121, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-363 от 19.09.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1649 кв.м, находящ се в землището на с...., обл.Стара Загора, в местността „МЕСОГУН“, с трайно предназначение на територията: земеделска, и с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 10, с номер по предходен план: 000034, с граници: имот №54016.9.32; имот №54016.9.33; имот №54016.9.103, имот №54016.9.30; имот №54016.9.28.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат присъдени направените от ищцата съдебни и деловодни разноски в размер на 150,00лв. за платена държавна такса и 300,00лв. за платено адвокатско възнаграждение.

   Воден от горните съображения, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ОСЪЖДА “СММ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.”Железни врата” №10, представлявано от ... да заплати на М.Н.М., ЕГН ********** *** сумата от 1245,27лв. (хиляда двеста четиридесет и пет лева и 27 стотинки), представляваща обезщетение за неизпълнено арендно плащане за стопанските 2016/2017г., 2017/2018г. и 2018/2019г. по Договор за аренда на земеделска земя от 08.07.2014г. – акт №8, том ІІ, вх.рег.№7473 от 11.07.2014г. на Служба по вписванията гр.Стара Загора, ведно със законната лихва върху сумата считано от подаване на исковата молба в съда – 07.11.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 450,00лв. /четиристотин и петдесет лева/, за направените от последния разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

РАЗВАЛЯ сключения между М.Н.М., ЕГН ********** ***, и “СММ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.”Железни врата” №10, представлявано от ..., Договор за аренда на земеделска земя от 08.07.2014г. – акт №8, том ІІ, вх.рег.№7473 от 11.07.2014г. на Служба по вписванията гр.Стара Загора.

ОСЪЖДА “СММ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.”Железни врата” №10, представлявано от ..., ДА ВЪРНЕ на М.Н.М., ЕГН ********** ***, земеделските имоти, предмет на Договор за аренда на земеделска земя от 08.07.2014г. – акт №8, том ІІ, вх.рег.№7473 от 11.07.2014г. на Служба по вписванията гр.Стара Загора, както следва: …………..

 

Присъдените суми могат да бъдат платени от ответника чрез пощенски запис.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: