Решение по дело №2840/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1165
Дата: 17 юни 2019 г. (в сила от 16 юли 2019 г.)
Съдия: Димитър Василев Кацарев
Дело: 20195330202840
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

1165

 

гр. Пловдив, 17.06.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

           ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на дванадесети юни, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ

 

и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,

като разгледа докладваното от съдията АНД № 2840 по описа за 2019 година на ПРС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

 

           Обжалвано е Наказателно постановление № 40 от 12.02.2019г. на П.И.Т.на длъжност Началник 01 РУ при  ОДМВР Пловдив, с което на основание чл.116, ал.2 от Закона за гражданската регистрация на Д.И.Д. с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.99, ал.1 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/.

           В жалбата се излагат съображения, че атакуваното наказателно постановление е неправомерно. Моли същото да бъде отменено.

           В проведеното съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява.

           Въззиваемата страна – Първо РУ при ОДМВР Пловдив редовно призована, не изпраща представител. Не представя становище по жалбата на Д.Д..

 

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

 

           Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на констатациите съдържащи се в съставен на 23.01.2019г. от свидетел Г.Е.Д. против жалбоподателя Д. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д бланков № 0627967 за това че на 23.01.2019г. около 09,30 часа в 01 РУ ОДМВР Пловдив, бул.”Н.Вапцаров” 91 при извършване на полицейска проверка, че лицето в 30 дневен срок, а именно от 10 години до 23.01.2019г. не е заявил, промяната на настоящия си адрес - от гр.П., ул.”**** ” № ** на ул.”****” * в гр.Пловдив в общината или кметството, с което виновно е нарушил чл.99, ал.1 от ЗГР.

          Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя Д., който саморъчно е вписал „ имам възражени, и ще обжалва достоверноста тъй като притежавам по документ още четири (4) мои имоти”. Актът е подписан от посочените в него лица, включително и от жалбоподателя. На дата на съставянето на акта е връчен препис от него на жалбоподателя, удостоверено с разписка явяваща се неразделна част от акта.

          На основание констатациите в акта е издадено атакуваното НП, с което е ангажирана административната отговорност на жалбоподателя. Издаденото НП е връчено лично на жалбоподателя Д. на 05.04.2019г. Поради не съгласие с посоченото като нарушение и наложената глоба, в срок пред РС Пловдив е обжалвано издаденото НП.

          Разпитан в съдебно заседание като свидетел актосъставителят Г.Д. потвърди авторството на съставения АУАН. Свидетелят посочи че жалбоподателя е бил повикан по повод преписка, по която следвало да се произнесе. При проверката по преписката, в районното управление жалбоподателя бил заявил че живее в гр.Пловдив на ул.”****” № *** от няколко години. При проверката свидетелят установил че жалбоподателя има друг адрес. За констатираното нарушение свидетелят посочи, че е съставил акт против жалбоподателя. Свидетелят посочи че му е бил представен  документ за самоличност от Англия от жалбоподателя, както и че е заявил живеене на адреса от няколко месеца. Съдът кредитира показанията на свидетелят като логични и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност.

           Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетел Г.Д., както и от приетите писмените доказателства по делото – АУАН, НП.

            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

  По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект / срещу който е издадено атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд  / по местоизвършване на твърдяното нарушение /, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

            Разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

          Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта, за установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН,  дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на административно - наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество. 

           Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН  настоящият състав на Пловдивския районен съд ,  достигна до следните правни изводи:

           При извършената от съда служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, се установи, че в административно – наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. С НП е ангажирана административнонаказателната отговорност на Д.Д. за това, че „ в 30 дневен срок а именно от 10 години до 23.01.2019г. не е заявил промяната на настоящия си адрес от гр.П., ул.”***” № ** на ул.”****” № ** гр.Пловдив в Кметството или Общината. По идентичен с НП е описано нарушението и в съставения АУАН. В тази връзка както процесното наказателно постановление, така и акта за установяване на административното нарушение, не отговарят на установените от закона реквизити по чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и по - конкретно – липсва посочена дата на извършване на нарушението. В конкретния случай, както в акта за установяване на административно нарушение, така и в атакуваното наказателно постановление е посочена датата на извършване на проверката – 23.01.2019г. когато се твърди установеност на нарушението, но както в обстоятелствената част на АУАН, така и в НП отсъстват данни за времето на настъпване на промяната, т.е. датата на която наказващият орган е приел, че е възникнало задължението по  чл. 99, ал.1 от ЗГР за лицето, както и данни за времето, през което законоустановеният срок за реализиране на дължимото поведение е изтекъл. Посочването, че жалбоподателят  живее в в гр.Пловдив, на ул.”*****” № **повече от 30 дни – ” 10 години ” не представлява индивидуализиране на датата на нарушението. Приблизителното и неопределено индивидуализиране не позволява правна преценка за съставомерността на деянието, за обективираното съставомерно поведение и субективното отношение към него от страна на жалбоподателя. На последно място без точна индивидуализация на датата на извършване на нарушението не може да бъде извършена преценка по чл.34, ал.1 от ЗАНН, предвид кратките давностни срокове за съставяне на АУАН - тримесечен от откриване на нарушителя или едногодишен от извършване на нарушението при претендиране на деяние, извършено преди  - 10 години.

            С оглед изложеното съдът намира, че при издаването на обжалваното наказателно постановление е допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила, което е лишило жалбоподателя  Д.Д. от правото му да реализира ефективна защита срещу конкретните факти, с които е била ангажирана административно -наказателната му отговорност.

           По тези съображения обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

            Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 40 от 12.02.2019г. на П.И.Т.на длъжност Началник 01 РУ при  ОДМВР Пловдив, с което на основание чл.116, ал.2 от Закона за гражданската регистрация на Д.И.Д. с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.99, ал.1 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/.

 

           Решението не е окончателно и подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд - Пловдив по реда на АПК.

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала!

В.И.