М О Т И В И
по НОХД № 8083/2011 г.
Пловдивска Районна
Прокуратура е повдигнала обвинение
спрямо подсъдимата З.Д.Л. за
престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 7 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 от НК за това, че на 28.07.2011 г. в
гр. Пловдив повторно в немаловажен случай, след като е била осъдена с влязла в
сила присъда за друго такова престъпление, е отнела чужда движима вещ – мобилен
компютър /лаптоп/ марка „AUSU” модел F3L на стойност 600 лева и зарядно устройство за него на
стойност 50 лв., всичко на обща стойност 650.00 /шестстотин и петдесет/ лева от
владението на М.П.С. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да я
присвои.
Производството пред
настоящата инстанция е протекло без участие на акцесорни страни – граждански ищец
и частен обвинител, поради десезиране на съда от
правоимащото лице, включително и активно легитимирано да предяви граждански иск.
Прокурорът в хода на съдебните прения поддържа повдигнатото
обвинение, като счита, че в случая не е налице квалифициращото обстоятелство
кражба, извършена при условията на повторност, като при все да липсва формална
пречка за налагане на условно наказание лишаване от свобода, моли съда да
наложи на подсъдимата З.Л. ефективно наказание лишаване от свобода, предвид
наличието и на други висящи срещу нея производства, по които е наблюдаващ
прокурор.
Подсъдимата З.Л. в
съдебно заседание се признава за виновна по повдигнатото спрямо нея обвинение,
признава изцяло фактите и обстоятелствата, описани във внесения срещу нея
обвинителен акт от страна на Районна прокуратура - Пловдив и е съгласна да не
се събират доказателства за тях, поради което съдебното следствие е протекло
при диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК. Лично и чрез своя защитник
адв. М. Т. моли съда да й бъде наложено снизходително
наказание с оглед на обстоятелствата, които релевира
в хода на съдебните прения. Същевременно молят изпълнението на наложеното
наказание да бъде отложено с изпитателен срок при условията на чл. 66, ал. 1 от НК.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимата З.Д.Л. е родена на *** ***. Има
постоянен адрес в гр. Пловдив. Тя е българка,
българска гражданка. Има завършено средно образование – математическа гимназия
в Пазарджик. След като е била домакиня, ангажирана с отглеждането на децата си,
е упражнявала обществено полезен труд
като продавачка, шивачка, собственичка и управителка на заведение, като
понастоящем е безработна. От брака си с К. П. Л. има родени три деца П., роден на *** г., Д. – родена на ***
г. и С. – родена на *** г. Има и четвърти малолетен низходящ на име Ц. Б. Б. –
роден на *** г. Л. е с ЕГН: **********.
Подсъдимата З.Л. е
осъждана еднократно към момента на инкриминираното деяние с присъда по НОХД №
1330/2010 г., влязла м законна сила на 26.10.2010 г., която обуславя квалификацията
повторност на настоящото деяние, предвид признаването й за виновна в
извършването на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, извършено на 28.04.2009
г., за което й е било наложено наказание пробация при задължителните пробационни мерки и безвъзмезден труд в полза на обществото
от 250 часа годишно за срок от три години.
На 28.07.2011 г. подсъдимата Л. се намирала в
района на Събота пазара в гр. Пловдив. Там видяла няколко възрастни жени, които
седели пред входа на блока си, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Т.М.” № 16 и се
приближила към тях с цел да подхване разговор. Малко след това към тях се
присъединил и свидетелят М. П.. Подсъдимата обяснявала на всички, че търси
квартира, понеже била от Горна Оряховица, а в момента
работела като медицинска сестра и спешно се нуждаела от подслон. На тези нейни
обяснения свидетелите предложили да попита техен комшия – свидетеля П.Р., за
когото знаели, че дава стаи под наем в апартамента си. Свидетелят П. съдействал
на подсъдимата и лично я завел до жилището на свидетеля Р. и му я представил. Подсъдимата
влязла в дома на Р. и започнала да коментира с него, че се казва „К.” и че има
възможност да предплати апартамент за 4 месеца. Тъй като Р. разполагал с друг
собствен апартамент, който бил свободен, той й предложил да се нанесе в него.
По това време Р. давал стая под наем от апартамента, който обитавал, на
свидетелката М.С.. Тя притежавала лаптоп марка „AUSU” модел F3L и го държала в стаята си. Докато
наемодателят Р. разговарял с подсъдимата в дома си, където я бил, тя останала
там около 4 часа, като си говорели, хранили се, а подсъдимата на няколко пъти
излизала от стаята в коридора и отново се връщала. Така тя имала възможност да
огледа и другите стаи в апартамента, като забелязала лаптопа на пострадалата и
решила да го открадне. Издебнала подходящ момент и когато възрастният човек
заспал, тя взела лаптопа и зарядното устройство към него и напуснала
апартамента. Същата вечер М.С. установила липсата на компютъра си.
Подсъдимата веднага се
отправила към подлеза на Централна гара – Пловдив, където знаела, че има
магазин за вещи втора употреба, собственост на К. Щ. И.. Продала
инкриминираната вещ срещу сумата от 70 лева, а в последствие И. също продал
вещта на неизвестно лице.
Видно от протоколи за
разпознаване на лица и предмети свидетелите М. П., К. И. и П.Р. са разпознали подсъдимата
Л. като лицето, автор на престъплението, предмет на обвинението.
Видно от назначената в хода
на досъдебното производство стоково-оценъчна
експертиза, стойността на инкриминираната вещ – мобилен компютър /лаптоп/ и
зарядно устройство марка „AUSU” модел F3L, оценени по средни пазарни цени
към момента на деянието, възлиза на стойност 600.00 лв., а зарядно за него на
стойност 50 лв. – или общо 650 /шестстотин и петдесет/ лева.
Според
преценката на съда наличните по делото доказателствени материали установяват по
безсъмнен начин осъществяването на деянието, предмет
на настоящото наказателно производство, неговото време, място, механизъм и
начин на извършване, както и авторството, като самопризнанията на подсъдимата,
извършени при условията на чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепят изцяло от
събраните по делото доказателства.
Описаната
фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно установена от самопризнанията
на подсъдимата, от показанията на разпитаните в хода на проведеното досъдебно производство свидетели - М.П.С., П. Г. Р., К. Щ.
И., М. П. П., преценени за нуждите на настоящото производство на основание чл.
372, ал. 4 от НПК, а също така и събраните по делото писмени доказателства,
приложени на досъдебното производство: протоколи за
разпознаване на лица и предмети /л. 30, л. 31 и л. 32 от досъд.
пр./, справка съдимост на подсъдимата /л. 44 – л. 46 от
досъд. пр./,
характеристична справка /л. 47 от досъд. пр./, справка за роднински връзки на подсъдимата /л. 37 от досъд. пр./, гаранционна карта за
лаптоп на името на бащата на пострадалата /л. 10 от досъд.
пр./, както и от заключението на назначената в
рамките на досъдебното производство стоково оценъчна
експертиза /л. 34 от досъд. пр./.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, както и
самопризнанието, направено в съдебно заседание от страна на подсъдимата като обективни, логични, непротиворечиви и
съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като няма
противоречие по главния факт от предмета на доказване, което да наложи
подлагането им на самостоятелен
анализ.
Съдът възприема заключението на вещото лице, като
компетентно изготвени, с необходимите професионални познания и опит в
съответната област, неоспорени от страните и съответстващи на останалите
събрани по делото доказателства.
При така
описаната фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна, че с деянието
си подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 195 ал. 1
т. 7 във вр. с чл. 194 ал. 1 от НК
ОТ
ОБЕКТИВНА СТРАНА:
-
Подсъдимата на 28.07.2011 г. в гр. Пловдив повторно в
немаловажен случай, след като е била осъдена с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление, е отнела чужда движима вещ – мобилен компютър /лаптоп/
марка „AUSU” модел F3L на стойност 600 лева и зарядно устройство за него на
стойност 50 лв., всичко на обща стойност 650.00 /шестстотин и петдесет/ лева от
владението на М.П.С.,***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да я
присвои.
От обективна страна - с действията си подсъдимата е реализирала
обективните признаци от състава на престъплението “кражба”, тъй като с
присвоително намерение е отнела гореизброените вещи, без съгласието на
пострадалата, като е прекъснала досегашното владение върху тях. Деянието им е
било осъществено при квалифициращото обстоятелство по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК, тъй като се явява извършено повторно в немаловажен случай, след като деецът
е бил осъждан за друго такова престъпление.
Представителят на
държавното обвинение е обосновал тази правна квалификация със следното осъждане
на Л.:
Видно от справката
съдимост на подсъдимата, с присъда по НОХД № 1330/2010 г. по описа на ПРС, ХVІ н. с., влязла в законна сила на 26.10.2010 г., тя е
била призната за виновна за деяние по чл. 216, ал. 1, предл.
1 и предл. 2 от НК, извършено на 28.04.2009 г. за
което й е било наложено наказание пробация. С посочения съдебен акт е била
призната за виновна и за деяние, извършено на същата дата, но с правна
квалификация по чл. 194, ал. 1 от НК, за което й е било наложено наказание
пробация. Именно това се явява от значение за правната квалификация на
настоящото деяние. С посочения съдебен
акт е била е призната за виновна и за престъпление по чл. 319 от НК, извършено
на посочената вече дата 28.04.2010 г., за което й е било наложено наказание
пробация. С посочения съдебен акт на основание чл. 23, ал. 1 от НК на
подсъдимата З.Д.Л. е било наложено общо най-тежко наказание три години пробация
при двете задължителни пробационни мерки и
безвъзмезден труд в полза на обществото.
Наред с посоченото
осъждане за кражба, за да е налице повторност е необходимо подсъдимият да е
извършил друго такова престъпление в срока по чл. 30 от НК, а именно в петгодишен
срок от изтърпяване на наказанието по предходната присъда, като в случая срокът
не е изтекъл, поради което е налице
повторност по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
От субективна страна - престъплението
е било извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни
последици. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието,
предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните му последици.
С оглед на посочената и
приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимата престъпление,
като се съобрази с целите по чл. 36 от НК, както и със задължителните указания,
дадени в разпоредбата на чл. 373, ал. 2 вр. чл. 372,
ал. 4 от НПК при определянето на наказанието при условията на чл. 54 от НК в
санкционните рамки от една до десет години лишаване от свобода, наложи на подсъдимата
наказание в размер на три години лишаване от свобода, като при
индивидуализиране на наказанието на подсъдимата отчете като смекчаващо отговорността
обстоятелство това, че е глава на семейство и многодетна майка с четири деца,
за които полага грижи, относително младата й трудоспособна възраст, както и
критичното отношение към извършеното деяние. От друга страна отчете лошите
характеристични данни на подсъдимата в контекста на осъжданията й и за други
престъпления извън това, което обуславя правната квалификация на настоящото
престъпление кражба, извършена при условията на повторност, а именно
осъжданията й за противозаконно унищожаване на чужди движими вещи и скриване на
чужд документ за самоличност. Същевременно отчете и обстоятелството, че
предметът на престъпно посегателство надхвърля размера на две минимални работни
заплати за страната към инкриминирания момент. Ето защо, съдът наложи на
подсъдимата Л. наказание при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, ориентирано между законоустановения специален минимум от една
година лишаване от свобода и средния размер на предвиденото наказание /5 години
и шест месеца лишаване от свобода/, като й наложи наказание по-близко до
минимума, а именно в размер на три години лишаване от свобода, което на
основание чл. чл. 58 А ал. 1 от НК НАМАЛИ като размер с 1/3 и определи на
подсъдимата наказание в окончателен размер от ДВЕ ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
съгласно привилегията на закона, която предвижда диференцираната процедура, по
която е било разгледано производството.
Налице са материално-правните предпоставки на чл. 66, ал. 1 от НК,
поради което съдът ОТЛОЖИ изпълнението на така наложеното на подс. З.Д.Л. наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с
изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, след влизане на присъдата в законна сила,
като съобрази, че са налице задължителните условия за прилагането на условното
осъждане – наказанието лишаване от свобода е до три години, като лицето не е
осъждано преди това на лишаване от свобода за престъпление от общ характер.
Същевременно съдът прие, че в контекста на смекчаващите отговорността
обстоятелства и проявеното критично отношение към престъплението, не с явява
обществено оправдано и целесъобразно за действителното поправяне на
подсъдимата, тя да изтърпи наложеното й наказание ефективно. Съдебният състав
не споделя в тази връзка доводите на РП – Пловдив, че решаващ критерий да не се
отложи наказанието следва да бъдат другите висящи производства срещу Л.. Те
обаче като изход са бъдещи и несигурни събития, а в случай, че станат обективна
реалност в претендирания от страна на РП – Пловдив смисъл и на подсъдимата
бъдат наложени ефективни или условни наказания, тези все още бъдещи факти
подлежат на евентуално преосмисляне в светлината на
разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от НК, когато се решават въпросите за общото
наказание, определено при наличието на реална съвкупност. Съдебният състав
намира, че и сам по себе си начинът на извършване на процесното
престъпление не се явява решаващ критерий за подобно искане, тъй като на
практика подсъдимата се е възползвала от занижения контрол на бъдещия
наемодател и обещаващите от негова гледна точка лични финансови постъпления,
като той лично кани в дома си напълно непозната, споделя с нея трапезата си и в
крайна сметка заспива в нейната компания, но отчита всичко това при определяне
на продължителността на изпитателния срок.
На основание чл. 189 ал.
3 от НПК съдът осъди подс. З.Д.Л. да заплати по
сметка на ВСС сумата от 30 лв., представляваща направени по делото разноски, за
експертиза.
Причини за извършване на
деянието - незачитане на личната собственост и
установените правила и норми за нейното опазване, както и на правата и
интересите на другите граждани, ниската правна култура и желанието за
облагодетелстване по неправомерен начин.
Подбуди
- користни.
По
изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Д.Д.
