Р Е Ш
Е Н И Е
№……
гр. Ловеч, 08.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на тридесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа
докладваното от съдия Вълков адм.дело № 574/2019
г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 13, ал.5 от Закона за социално
подпомагане (ЗСП).
Образувано е по жалба от П.Т.П. *** против Заповед №
ЗСП/Д-ОВ-ТН/1237/20.08.2019 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) Тетевен, с която на жалбоподателя е отказано отпускане
на целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари) за отоплителен
сезон 2019/2020 г., потвърдена с Решение № 11-РД 04-0714/06.11.2019 г. на
Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) Ловеч.
По изложени доводи за недоказаност, немотивираност и
незаконосъобразност на оспорената заповед се иска нейната отмяна.
Жалбоподателят – редовно призован – не се явява и не
се представлява в съдебно заседание.
Ответникът по делото – Директорът на ДСП Тетевен –
редовно призован – не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не
изразява становище по жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е
процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирана страна в законния
срок. Разгледана по същество е основателна.
От доказателствата по делото се установява, че производството
пред административния орган (АО) е започнало по подадена от П.П. заявление-декларация
с вх. № ЗСП/Д-0В-ТХ/1237 от 26.07.2019 г. до Директора на ДСП Тетевен с искане
да му бъде отпусната целева помощ за отопление с твърдо гориво. С нея е
декларирал , че настоящия му адрес е в гр. .. Наемател е на общинска сграда.
Има решение на ТЕЛК със заболяване от 50 % до 69,99%. Женен е. Съпругата му Л.И.П.работи.
Има решение на ТЕЛК със заболяване от
50 % до 69,99%. Брутните доходи на семейството през последните шест месеца са в
размер на общо 2955,52 лв., в това число от трудова дейност 1835,52 лв. и от
пенсии - 1060 лв., както и 60 лв. от наем на общинска тоалетна. Семейството има
единствено жилище от 2 стаи.
По делото е приложено удостоверение, издадено от
община Тетевен, с което се удостоверява, че Л.П. е получила през периода от
Приложена е и справка от Служба по вписванията Тетевен
относно вписвания, отбелязвания и заличавания за П.П. за периода от 01.01.1992
г. до 30.07.2019 г., в която е отразено, че има вписан Договор за наем от
На 14.08.2019
г. във връзка с подадената заявление-декларация е извършена анкета от социален работник при
ДСП Тетевен, за която е изготвен социален доклад. В него е отразено, че П. е
женен. Той и съпругата му са с увреждане, като съпругата му е и работеща. Л.П.
има ЕР на ТЕЛК със заболяване от 50 % до
69,99%. ХБС. Жалбоподателят П.П. има ЕР на ТЕЛК със заболяване от 50 % до 69,99% - друга и неуточнена цироза на
черния дроб. Доходите на семейството са 1835.52 лв. от трудова дейност, 69.34
лв. от обезщетения и помощи, 1058. 76 лв. от пенсия и 360 лв. – други. Жилището
на семейството се състои от 2 стаи.
Социалният работник е посочил, че П.П. е лице в
трудоспособна възраст. Не е регистриран в ДБТ, няма завършено средно
образование, освидетелстван е от ТЕЛК на скоро. Съпругата му е също в
трудоспособна възраст. Тя е лице с увреждане и работеща като хигиенист към
ОА-Тетевен на 4-часов работен ден. Семейството живее в жилище, представляващо
етаж от полумасивна жилищна сграда – къща на два етажа, която е собственост на
бащата на жалбоподателя. Семейството на П. ползва първия етаж от жилището,
който се състои от една основна стая, кухненско помещение и санитарен възел.
Разполагат с всички необходими вещи за обичайно потребление, необходими за едно
домакинство. Жалбоподателят има сключен договор за наем с община Тетевен от
01.12.2015 г. със срок на действие пет години за взет под наем недвижим имот,
представляващ частна общинска собственост – сграда – павилион, сграда-общинска
тоалетна, по който договор заплаща на ОА-Тетевен наемна цена в размер на 78.50
лв. без ДДС месечно. Декларирал е в подаденото заявление 60 лв. получен доход
от наемания имот. При направена справка в отдел МДТ е установено, че на името
на П. има регистриран един лек автомобил, а на името на съпругата му – два
регистрирани леки автомобила, или общо три за семейството, което е пречка за
подпомагане.
В социалния доклад е отразено, че са получени следните
помощи през годината: 1.ЗХУ – чл. 70 – 121.8 лв.; 2. ППЗИХУ – чл. 25. – 11.25
лв.
Социалният
работник при ДСП Тетевен, изготвил социалния доклад е предложил отказ от
подпомагане с целева помощ за отопление, съгласно чл. 2, ал.1 от Наредба № РД
07-5 от
В социалния доклад е отбелязано, че Диференцирания доход за отопление е в размер на 360 лв, а СМДО за предходните 6 месеца е в размер
на 498.1 лв.
С обжалваната заповед Директорът на ДСП Тетевен е отказал на
жалбоподателя целева помощ за отопление с твърдо гориво (пари) за отоплителен
сезон 2019/2020 г.
(от 1 ноември до
31 март) с
мотиви, че не е изпълнено условието на чл. 10, ал.1, т.4 от Правилника за
прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) – семейството
притежава движима собственост и/или идеални части от нея, която може да бъде източник
на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на
лицето или семейството. В мотивите е посочено, че подпомагането с целева помощ
за отопление се отказва, съгласно чл. 2, ал.1 от Наредба № РД 07-5 от
Жалбоподателя е оспорил заповедта пред Директора на РДСП Ловеч, който с Решение №
11-РД04-0714/06.11.2019 г. е потвърдил обжалваната заповед, издадена от
Директора на ДСП Тетевен..
При тази фактическа обстановка, съдът приема следното
от правна страна:
Предмет на оспорване в настоящо
съдебно производство е Заповед № ЗСП/Д-ОВ-ТН/1237/20.08.2019 г. на Директора
на Дирекция „Социално подпомагане”
Тетевен, с която на П.П. *** е отказано отпускане на целева помощ за
отопление с твърдо гориво (в пари) за отоплителен сезон 2019/2020 г. Това е първоначалният индивидуален административен
акт, който поражда неблагоприятни правни последици за жалбоподателя и именно
той подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Аргумент за това е
разпоредбата на чл. 145, ал.2 от АПК, според която на оспорване подлежат
първоначалният индивидуален административен акт или решението на по-горестоящия административен
орган, с който той е изменен или отменен. В случая с Решението на Директора на РДСП Ловеч, който е горестоящ
административен орган не е изменен, нито отменен първоначалния административен
акт. Той е потвърден, което по същество означава отхвърляне на жалбата.
Обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган. Съгласно чл.28, ал.1 от ППЗСП, в 7-дневен срок от изготвяне
на социалния доклад, Директорът на ДСП или упълномощено от него длъжностно лице
издава заповед. Оспорената в настоящото съдебно производство заповед е издадена
от Директорът на ДСП Тетевен.
Тя е издадена в предвидената от
закона писмена форма. Посочени са правни и фактически основания. Последните се
съдържат и в изготвения социален доклад. Административният орган изцяло е
възприел констатациите и предложението на социалния работник от ДСП Тетевен,
изготвил социалния доклад.
Настоящият съдебен състав намира, че
в хода на административното производство
по издаване на обжалваната заповед са допуснати нарушения на установените правила за отпускане на социална помощ, както
и на процесуалните правила на АПК. Последното е довело и до неправилно приложение
на материалния закон, а също и до несъответствие с целта на закона.
Съгласно чл. 12, ал. 4
от ЗСП, условията и редът за предоставянето на социалните помощи и
прекратяването им се уреждат с правилника за прилагане на закона с
изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с Наредба на Министъра
на труда и социалната политика. Това е Наредба №
РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление.
Според чл. 2, ал. 1 от тази наредба, право на
целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход
за предходните шест месеца преди месеца на подаване на заявление-декларация е
по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на
условията по чл. 10 и 11 от ППЗСП.
По силата на чл. 10, ал. 1 от ППЗСП, социална помощ се отпуска, ако лицата
или семействата отговарят и на следните допълнителни условия според т. 4 - да
не притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея с
изключение на случаите по т. 1, отнасящи се до обитаваното от тях собствено
жилище, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които
служат за обичайно потребление на лицето или семейството.
В § 1, т. 7 от
ДР на ППЗСП е дадена легална дефиниция на понятието "вещи за
обичайно потребление". Това са земеделска земя, дребен земеделски
инвентар, битови вещи, занаятчийски инструменти и селскостопански животни,
когато доходите от тях служат за задоволяване на ежедневните жизнени
потребности на лицата и семействата.
Разпоредбата на чл. 27, ал. 5
от ППЗСП регламентира мотивирането на предложение за отказ от
страна на социалния работник, но крайното решение за отпускане на целева помощ
или за отказ е в компетентността на АО -
Директорът на ДСП Тетевен, който следва да извърши задълбочена преценка не само
на резултатите от социалната анкета, но и на всички относими за случая факти и
обстоятелства.
Изискването на чл. 35 от АПК
е индивидуалният административен акт да бъде издаден след изясняване на всички факти и обстоятелства
от значение за случая и обсъждане на обясненията и възраженията на
заинтересованите граждани и организации. Това означава, че социалният работник,
съответно АО не следва да се ограничават до формални констатации, а следва да
извършат цялостен анализ на събраната информация и доказателства, ведно с
проучване на документацията и събиране на информация, включително служебна.
В случая социалният работник,
извършил анкетата, а след това и Директорът на ДСП Тетевен са приели, че П.
притежава движима собственост – три броя леки автомобила, което е пречка за
подпомагане.
Наличието на собствени МПС само по
себе си не може да обоснове категоричен извод, че тези автомобили могат да
носят доходи. Необходимо е било да се установи дали те могат да бъдат самостоятелен
обект на сделка, намират ли се в състояние, в което могат реално да се
използват. Социалният работник и АО в нарушение на разпоредбите на чл. 27, ал. 6
от ППЗСП и на чл. 35 и чл. 36 от АПК
не са установили относимите факти за заявеното от жалбоподателя подпомагане,
отнасящи се до възможността му за самоиздръжка. АО е следвало да изясни налични
ли са трите автомобила, какво е тяхното техническо състояние, имало ли е и
какъв е бил дохода, който може да бъде реализиран от трите автомобила.
Констатацията, че П. е собственик на
един лек автомобил, а съпругата му на два леки автомобила не е достатъчна, за
да се обоснове наличие на пречка за отпускане на целева помощ за отопление. Следвало
е в хода на административното производство да бъде установено състоянието на
трите автомобила, какъв е размера на дохода, който може да бъде реализиран от
тези движими вещи и дали този доход, заедно с останалите доходи на
жалбоподателя и съпругата му през относимия 6 месечен период формира
средномесечен доход, чийто размер е по-висок от диференцирания месечен доход за
отопление на заявителя, каквато доказателствена дейност в случая издателят на
оспорената заповед не е провел. Нарушени са и правилата на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК,
според които административните органи упражняват правомощията си по разумен
начин, добросъвестно и справедливо, като се въздържат от актове и действия,
които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
Доколкото нарушението на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК и
на чл. 35 и чл. 36 от АПК е
повлияло върху съдържанието на оспорения пред съда акт, тъй като при
недопускането му би могло да се установи друга фактическа обстановка и
съответно обосновани правни изводи и резултат различни от възприетите от Директора на ДСП Тетевен, съдът приема, че
допуснатото нарушение е съществено и е довело до произнасяне при неизяснена
фактическа обстановка. Последното води до неправилно приложение на материалния
закон и обосновава отмяна на оспорения акт.
Оспорената заповед е издадена в несъответствие с целта на закона -
осигуряване на социално подпомагане на българските граждани, семейства и
съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други
независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани
от притежаваното имущество, или с помощта на задължените по закон да ги
издържат лица да осигурят задоволяване на основните си жизнени потребности.
Изпълнението на тази цел изисква във всеки конкретен случай да се извършва
обективна оценка на всички факти и
обстоятелства от значение за правата на лицата, заявили нужда от социално
подпомагане, а не формално да се прилагат хипотезите, при които е възможно да
бъде отказано подпомагане.
С оглед изложеното, съдът намира, че
оспорената заповед е незаконосъобразна, което налага да бъде отменена, а преписката - върната на АО за ново произнасяне при
съобразяване с мотивите на настоящето решение. При новото произнасяне следва да
бъде установено действителното фактическо състояние на трите леки автомобила,
както и дали е налице обективна възможност за получаване на доходи от тях и то
в размер, който заедно с останалите източници на доходи, които се вземат
предвид при изчисляване на средномесечния доход на лицето за последните 6
месеца преди подаване на заявлението-декларация за отпускане на целевата помощ
за отопление, надвишава диференцирания минимален доход на жалбоподателя,
определен съгласно чл. 9 ППЗСП, ведно с другите обстоятелствата от значение за
разглеждане на заявлението-декларация за отпускане на целева помощ за отопление.
Новото произнасяне следва да стане в срока по чл. 4, ал. 3
от Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008 г. - двадесетдневен от
влизане в сила на настоящето съдебно решение.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 предл. второ от АПК, Административен съд Ловеч
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ЗСП/Д-ОВ-ТН/1237/20.08.2019 г. на Директора
на Дирекция „Социално подпомагане”
Тетевен, с която на П.Т. П. *** е
отказано отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари) за отоплителен
сезон 2019/2020 г., потвърдена от Директора на РДСП Ловеч с Решение №
11-РД04-0714/06.11.2019 г.
ВРЪЩА преписката на Директора на ДСП Тетевен
за ново произнасяне по заявление-декларация на П.Т. П. с вх. № ЗСП/Д-0В-ТХ/1237 от 26.07.2019 г. до
Директора на ДСП Тетевен с искане да му бъде отпусната целева помощ за
отопление с твърдо гориво, при съобразяване със задължителните указания
по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящето решение в 20-дневен
срок от влизане в сила на съдебния акт.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл. 13, ал. 6
от ЗСП.
Препис от него да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
|
|