Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен,18.1.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд ІІ гр. състав, в публично заседание,
проведено на 19.12.2016г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретар Г.Н., като разгледа докладваното от съдията, гр.д. № 6180 по описа на
съда за 2016г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното
Искове с правно основание
чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Ищецът *** е подал
искова молба против А.Т.И., в която се твърди, че ищецът е депозирал заявление
за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, по която е образувано ч.
гр.д. 4720/16г. Твърди се, че съдът е издал заповед за изпълнение срещу която ответникът
е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК.
Твърди се, че ответникът е
собственик на топлоснабден имот и не е заплатил използваната за периода
01.11.2013г-31.03.2014г. топлинна енергия в размер на 132,40лв главница и
сумата 113,46лв лихва за забава за периода 04.01.2014г.- 21.06.2016г. и не е
погасил задълженията си. Направено е искане за конституиране на трето лице
помагач на ищеца ***. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата 132,40 лв, представляваща главница за периода 01.1.2013г-31.03.2014г.
и сумата 113,46 лв лихва за забава за
периода 04.01.2014г.- 21.06.2016г, ведно със законната лихва считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Ответникът, в срока
на чл.133 от ГПК не е представил писмен
отговор. В съдебно заседание признава че дължи сумите.Прави искане за
разсрочване.
В съдебно заседание
ответникът е направил признание на предявения иск и ищецът е направил искане
съдът да прекрати съдебното дирене и да се постанови решение при условията на
чл. 237 от ГПК.
Съдът, като обсъди
становищата и изявленията на страните и предоставените по делото доказателства,
намери за установено следното: Съдът намира, че са налице предпоставките за
постановяване на решение при признание на иска, по реда на чл.237, ал.1 от ГПК,
с оглед на изрично заявеното от ответника в отговора на ИМ признание на иска, в
рамките на предявеният му размер – сумата132,40
лв, представляваща главница за периода 01.1.2013г-31.03.2014г. и сумата 113,46
лв лихва за забава за периода 04.01.2014г.- 21.06.2016г, ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение
Настоящето решение, с оглед разпоредбата
на чл.237, ал.2 от ГПК, се постановява
въз основа на направеното от ответника признание на иска, в с.з., поради което
същото не следва да се мотивира по същество. Признатото право не противоречи на
закона и на добрите нрави, същото произтича от договорни отношения между страните;
страната, направила признанието може да се разпорежда с него-чл.237, ал.3 от ГПК.
По разноските
Ищецът е направил
искане да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Представен е
списък на разноски, който включва 360 лв за юрисконсултско възнаграждение и 50 лв
за държавна такса. Ищецът е направил
искане да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Представен е
списък на разноски, който включва 360 лв за юрисконсултско
възнаграждение, 100лв представляваща разноски за ВЛ и 75лв за държавна такса.
По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 360,00
лева, съдът намира следното – с оглед на изхода на спора в установителното
производство - уважен изцяло иск, на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение,
в размер обаче не на претендираното от 360,00 лева, а в размер, определен от
съда /съобразявайки фактическата сложност на делото, разглеждането му в едно
съдебно заседание, липсата на събиране на допълнителни доказателства/, или в
размер на 150,00 лева. Съображенията на съда за това са следните - съществува
разлика в правния статут на адвоката и юрисконсулта, която се дължи на
съществените разлики в правната природа на договора за поръчка и трудовия
договор. Тази разлика и това, че чл.78, ал.8 от ГПК не препраща изрично към от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., водят съда до извода, че адвокатското
възнаграждение за юрисконсулта следва да определя от съда при всеки конкретен
случай съобразно правната и фактическа сложност на делото и материалния интерес,
без обаче тази преценка да е обвързана от минимумите, предвидени в Наредба №1
от 9 юли 2004 г, тъй като тази наредба е приложима само за лица, осъществяващи
свободна професия в защита правата и интересите на гражданите, като целта е да
се уреди конкуренцията пазара на адвокатската услуга във връзка с минималния
размер при уговарянето на възнагражденията. С оглед различията в условията, при
които се упражняват двете професии, не може да се приеме, че възнаграждението,
което се присъжда на юрисконсултите на основание чл.78, ал.8 от ГПК, е адвокатско
по смисъла на Закона за адвокатурата и да се прилагат правила, които са
предвидени в наредбата. Разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК не фиксира размер на
възнаграждението за юрисконсулт, нито препраща към Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
Това означава, че съдът следва да го присъди в полза на организацията,
защитавана от юрисконсулт, по своя преценка, като съобрази обема и качеството
на положения труд. Ето защо съдът счита, че на ищеца следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение за установителното производство в размер на
150,00 лева.
Съгласно дадените
разяснения в ТР №4 от 18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№4/2013г.-т.12 от
същото съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415,
ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Прието е , че съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. С оглед на изложеното съдът намира, че ответникът
следва да бъде осъден да заплати и сумата 11,90 лв представляваща направени разноски в
заповедното производство съобразно уважената част от иска.
Ответникът е направил
искане за разсрочено плащане на задължението Съдът намира, че са налице
предпоставките по чл. 241 от ГПК, и направеното искане е основателно.
Следователно, изпълнението на общото задължение
по главния и акцесорния иск – 245,86 лв и разноските, които за двете
производства възлизат на 211,90 или обща
сума за плащане – 457,76 лв., трябва да бъде разсрочено на 8 последователни
месечни вноски, всяка от които по 57,22
лв, всяка от които платима на 5-то число на месеца, следващ този, в който
настоящото решение влезе в сила, и останалите – на всяко следващо 5-то число на
месеците, до окончателното изплащане на вземането.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422,
ал.1, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, че А.Т.И.,
ЕГН**********, с адрес *** ДЪЛЖИ на
кредитора ***, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано
от ***, сумата от сумата132,40 лв, представляваща главница за периода
01.1.2013г-31.03.2014г. и сумата 113,46 лв лихва за забава за периода
04.01.2014г.- 21.06.2016г, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 4720/2016г
по описа на ПлРС
ОСЪЖДА на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК А.Т.И., ЕГН**********, с
адрес *** да заплати на ***, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***,
представлявано от *** сумата 150 лв за юрисконсултско възнаграждение и 50лв за
държавна такса, представляващи направени разноски по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК А.Т.И.,
ЕГН**********, с адрес *** да заплати на***,
със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от *** сумата 11,90 лв разноски направени в заповедното производство.
РАЗСРОЧВА, на основание чл. 241, ал.1 ГПК
изпълнението на решението, с което се установява вземането на ***, със седалище
и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от *** към А.Т.И.,
ЕГН**********, с адрес *** в общ размер на
главница, лихва и разноски -457,76 лв, като
постановява ответника да заплати горепосочената сума на 8 последователни
месечни вноски, всяка от които по 57,22
лв, всяка от които платима на 5-то число на месеца, следващ този, в който
настоящото решение влезе в сила, и останалите – на всяко следващо 5-то число на
месеците, до окончателното изплащане на вземането
РЕШЕНИЕТО СЕ ПОСТАНОВЯВА ПО РЕДА НА
ЧЛ.237, АЛ.1 ОТ ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: