Мотиви
към присъда №13/07.07.2017г. по НОХД №174/2017г. по описа на *ОС
Срещу подсъдимия С.П.С. е повдигнато
обвинение за това, че:
1. на 16.01.2016г.,
около *:30 часа в жилището на А.Р.И. и В.В.П.,***,
чрез използване на нож е направил опит да умъртви другиго – И.Н.Г. ***, като деянието е останало
недовършено по независещи от дееца причини –престъпление по чл.1* от НК във вр. с чл.18 ал.1 от НК
2. На *.01.2016г.
в град Б., при условията на продължавано престъпление извършил следните деяния:
- около 18:00
часа прот**законно е унищожил
чужда движима вещ – задна гума
марка „**“, монтирана на лек автомобил „А.“, червен на цвят, с рег.№ **, паркиран пред частен дом на ул.“С. Г.“ № *, собственост на А.С. *** на стойност
80.80 лева
-около 18:* часа на спирка на обществен превоз на пътници, намираща се пред
сладкарница „Ш.“, на ул.“Х.
Б.“, прот**законно е повредил чужда движима вещ - външна гума 19 цола, марка „*“, монтирана на автобус „П.“ с рег.№ **, собственост
на „П. П.“ ЕООД – *** с ЕИК **, представлявано от В. Д.В.
на стойност 24.00 лева- престъпление по чл.216, ал.1 от НК във вр. с
чл.26, ал.1 от НК .
Делото се разглежда за втори път от ОС-***,
след като с решение по в.н.о.х.д.№118/2017г. на АС-**
е била отменена присъдата по н.о.х.д.№434/2016г. по описа на ДОС и делото е
било върнато за ново разглеждане
В
съдебно заседание , насрочено за предварително изслушване на страните по реда
на глава ХХVІІ от НПК подсъдимият заяви, че желае съкратено съдебно следствие.
След разясняване на правата и
последиците по чл.372 ал.1 от НПК подсъдимия заяви, че желае предварително
изслушване по чл.371 т.2 от НПК, като заяви, че признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се
събират доказателства за тези факти.
Съдът като
намери, че са налице предпоставките за това допусна провеждането на съкратено
съдебно следствие, като след изслушване самопризнанието на подсъдимия , като
констатира, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства с определение обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Преди даване
ход на съдебното следствие още при
първоначалното разглеждане на делото са били предявени и допуснати за съвместно
разглеждане в наказателния процес предявените от И.Н.Г. срещу подсъдимия
граждански искове – за неимуществени вреди в размер на 60 000лв. и за
имуществени вреди в размер на 1376,45лв., като пострадалия е бил конституиран
като граждански ищец и частен обвинител в процеса.
Или
пострадалия е станал страна в процеса още при първоначалното разглеждане на
делото след като гр. иск е бил приет при първото разглеждане на делото от
първата инстанция и вече е конституиран като граждански ищец и частен обвинител в наказателното
производство и като при повторно разглеждане на делото, не е необходимо по
принцип той повторно да предявява граждански иск и отново да бъде конституиран /
Решение № 399 от 17.11.2008 г. на ВКС по н. д. № 354/2008 г., II н. о., Решение
№ 69 от 30.04.20* г. на ВКС по н. д. № 85/20* г., III н. о/ За прецизност и
яснота съдът повтори тези действия при настоящото разглеждане на делото , при
което пострадалия поддържа искането си, като допусна за съвместно разглеждане в
наказателния процес предявените от пострадалия И.Г. граждански искове срещу
подсъдимия за неимуществени вреди в размер на 60 000лв. и за имуществени вреди
в размер на 1376,45лв., които са допустими и конституира пострадалия по негово
искане като граждански ищец и частен обвинител в процеса.
Доколкото присъдата по н.о.х.д.№434/2016г.
по описа на *ОС е била отменена само по жалба на подсъдимия и не във връзка с
нарушени права на пострадали, при новото разглеждане на делото не биха могли да
бъдат конституирани допълнителни страни, /които не са се конституирали като
такива при първоначалното разглеждане/ /вж. в т.см. решение № *9 от 22.08.2016 г. на ВКС по н.
д. № 373/2016 г., III н. о/
В
съдебно заседание по пренията повдигнатото
обвинение се поддържа от представителя на ***ка
окръжна прокуратура, като пледира подсъдимия да бъде признат за виновен по
повдигнатите му обвинения, за престъплението по чл.1* от НК във вр. с чл.18
ал.1 от НК на подсъдимия да бъде наложено наказание под средния размер, което
да бъде намалено с 1/3 съобразно чл.58а ал.1 от НК, за престъплението по чл.216,
ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК да бъде наложено наказание за срок от една
година лишаване от свобода, което да бъде редуцирано на основание чл.58а ал.1 от НК, да се приложи чл.23 ал.1 от НК като се
определи за изтърпяване по-тежкото наказание при първоначален строг режим и се
приспадне времето на задържане на подсъдимия. Пледира на подсъдимия да бъдат
възложени сторените разноски, веществените доказателства да бъдат унищожени, а
гражданския иск-уважен.
Повереникът на гражданския ищец и частен
обвинител пледира за признаване подсъдимия за виновен с определяне на наказание
около и над средния предвиден размер, като се вземе предвид, че само
навременната и **петентна помощ е спасила ж**та на
пострадалия. Пледира за уважаване на гражданските искове в предявените размери
и присъждане на сторените разноски за адвокатски хонорар.
Подсъдимият се признава за виновен .
Защитникът на подсъдимия сочи, че
деянията ,предмет на обвинението са доказани и са извършени при наличие на
смекчаващи отговорността обстоятелства от подсъдимия. Визира, че съобразно
заключението на вещите лица по **плексните експертизи
подсъдимия преди и по време на извършване на деянието не е страдал от душевно
заболяване, но личностната му структура е дисхармонична, в регистрите на
емоционално и волево неустойчивите, като са налице абнормални
черти от емоционално нестабилна личност от дисоциално
хистерилно личностово
разстройство. При подсъдимия се установило психично заболяване-разстройство
вследствие употреба на алкохол. Подсъдимият е бил в състояние да разбира
свойството и значението на извършване на постъпките си, но волевия критерии е
страдал много, като е липсвала адекватна оценка на ситуацията. Следвало да се
отчете в случая т.нар. „намалена вменяемост”, макар и тя да не фигурирала в НК.
Всичко това досежно психичното състояние на
подсъдимия непосредствено преди и по време на извършване на деянието следвало
да се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство. Видно било и че
подсъдимият е самокритичен към извършеното, като факт било, че след деянието се
е укрил, но следвало да се счета все пак, че това е някаква форма на защита.
Сочи, че още при първоначалното задържане подсъдимия не се е съпротивлявал и е
дал подробни обяснения за това, което е извършил. Не можело да не се отчете и
провокативното поведение на пострадалия и това, че той до известна степен води
до съпричиняване на вредоносния резултат. Подсъдимият бил самокритичен, което било
видно и от факта, че след изменяне на мярката му за неотклонение на досъдебното
производство от задържане под стража в по-лека не се е отклонявал от разследването,
не бил извършил дори прот**обществена проява.Пледира
за налагане на наказание на подсъдимия за престъплението по чл.1*
от НК във вр. с чл.18 ал.1 от НК към минимума,
предвиден в закона, като същото на основание чл.58а
ал.1 от НК да бъде намалено с 1/3, за престъплението по чл.216, ал.1 от НК във
вр. с чл.26, ал.1 от НК- към минимума –година и шест месеца до две години
лишаване от свобода , което да бъде намалено с 1/3, да се
приложи чл.23 ал.1 от НК и се постанови подсъдимия да търпи по-тежкото наказание,
а именно това за престъплението по чл. 1* от НК във
вр. с чл.18 ал.1 от НК. Пледира за приспадане на времето през което
подсъдимия е бил задържан. По отношение на гражданските искове изразява
становище, че предявения граждански иск за имуществени вреди следва да бъде
уважен в пълен размер, а размерът на този за неимуществени вреди счита за завишен.
На дадената последна дума
подсъдимия заяви, че съжалява за извършеното, извинява се на пострадалия и моли
за по-леко наказание , за да може да излезе и да си гледа детето.
След като обсъди и прецени събрания
доказателствен материал съдът намира за установена
от фактическа страна следното:
Подсъдимият С.П.С. набавял доходите
си като работник на рибарски кораб, като не бил в постоянни трудови отношения с
определен работодател и през по голяма част от времето не работел.
На *.01.2016г., преди обяд подсъдимият
С.П.С. се обадил на приятеля си – свидетеля В.В.П..
Последният притежавал моторна резачка и подсъдимият го помолил да нарежат
заедно дърва. Св.П. се съгласил, взел моторната
резачка и отишъл заедно с подсъдимия в дома му, намиращ се в град Б., ул.“***“ *
около 13:00 След като резачката на свидетеля П. се повредила, подсъдимият
С. продължил рязането на дърва с резачката на баща си, докато и тя се развалила.
Тогава подсъдимият предложил на приятеля си да влязат вкъщи да се почерпят.
Качили се в стаята на подсъдимия, находяща се на втория етаж и започнали да пият
ракия. През това време на свидетеля П. му се обадил познат по телефона, който имал
да му връща пари. Свидетелят излязъл, за да се срещне с познатия си на
съседната улица „**“, където имало
и хранителен магазин и след като получил дължимата сума, св.П.
закупил от магазина за хранителни стоки, вакуумирано месо и отново се върнал в
дома на подсъдимия. Двамата продължили да пият ракия и да замезват с
изпържените от майката на подсъдимия риба и месото, донесено от свидетеля, като
изпили общо около литър и половина от
наличната ракия. Докато пиели майката на подсъдимия –
свидетелката М.С., направила забележка
на сина си да намали музиката, което било повод двамата да се скарат и св.С. им казала да се махат и да отиват да пият другаде. Тогава свидетелят П. взел
резачката си, 10-литровата бутилка с ракия, пълна наполовина и заедно със подсъдимия
С. тръгнали за дома на свидетеля. Преди да тръгнат, подсъдимият се скарал и със свидетеля И.В.Д., който живеел на същия адрес - обидил го, наричайки го «педераст»
и го замерил с чаши. След това слязъл на първия етаж на къщата, където живеел
баща му – свидетелят П.С., който също имал
гости – негови съседи. Като видял сина си да влиза, той хвърлил намиращите се
два ножа под масата, тъй като се страхувал синът му да не направи нещо ,тъй като подсъдимия бил видимо ядосан. След като разменили
по някоя дума, подсъдимият взел един нож със синя
дръжка, със силно заострено в предната част острие и го прибрал в десния ръкав
на връхната си дреха. Този нож баща му използвал, за да реже балите със сено и
шума. Ножът бил с дължина на дръжката около 10 см, широчина на острието
2.5 – 3.0 см
и дължина на острието *-20 см.
Като тръгнали
св.П. и подсъдимия към дома на свидетеля, минавайки по улица “С. Г.“, подсъдимият С. се забавил и в същото
време свидетелят П. чул
звук от спукване на гума на автомобил. Свидетелят попитал подсъдимия защо е спукал
гумата, а последния му отговорил, че собственикът на колата му бил враг и
затова я е спукал. Собственик
на автомобила А.“,
червен на цвят, с рег.№ **
е св.А.К..Тя установила повредата
на *.01.2016г., около 18:00 часа при потеглянето на
колата. Гумата била марка «**». На следващия ден отишла в сервиз, но й било заявено, че увреждането на гумата е по начин,
който не позволява поправката и възстановяването й.
Съгласно заключението на
вещото лице по извършената съдебно-стокова експертиза стойността на процесната
автомобилна гума възлиза на стойност 80.80 лева.
След това,
свидетелят П. и подсъдимият
С. продължили към дома на първия. В района на кафе «**», на автобусна
спирка пред сладкарница «Ш.» по улица «Х. Б.» двамата решили да се качат на автобус, но водачат на автобуса,
им казал че няма да продължава по маршрута и ще се прибира в
ДАП-а. След разговора им, свидетелят П. при отдалечаването си от автобуса чул
шум от изпускане на сгъстен въздух и видял подсъдимият С. да пука задната дясна гума на автобуса. Автобуса бил марка «**» с
рег.№ ***, собственост на «П. П.» ЕООД – *** Водачът на автобуса установил повреждането на гумата едва
на 18.01.2016г. /понеделник/ при застъпването му на смяна, като в сервиза му
било заявено, че гумата е повредена «умишлено» от някой, тъй като дупките - 3-4
на брой и се намират на такова място, предполагащо такова увреждане. За ремонта на гумата била заплатена
с фактура сумата от 30.00 лева.
Съгласно заключението ва
вещото лице по съдебно-стоковата експертиза възстановяването
на гумата е оценено на 24.00 лева.
Св. П. и този път
попитал подсъдимия защо прави това, но не му било
отговорено. След това свидетелят П. получил обаждане
от баща си по телефона и баща
му ги откарал с автомобила си до дома му, находящ се на ул. «***» № *.
Часът бил около 18:30 –
19:00 часа, подсъдимият и св.П.
продължили да пият ракия в дома на
последния, след което си легнали да спят.
Сутринта на
16.01.2016г., след закуска, подсъдимият С. продължил да пие ракия, а свидетелят П. – бира. Подсъдимият С. попитал св.П. къде му е ножа и след като го намерил, там където му
казал свидетеля, в стаята ,в която преспал ,поискал изолираща лента /черно тиксо, иззето
с протокол за оглед от 16.01.2016г./, за да увие разхлабилата се дръжка
Около 10:00 – 10:30 часа
подсъдимият С. се обадил на свидетеля К.Н.К., след което казал на св.П., че К.К. /Коко/ ще дойде с негов приятел. По-късно в
дома на свидетеля П. пристигнали свидетелят
К. и свидетелят И.Н.Г. – **, когото
св.П. познавал от преди и знаел, че
го наричат **. Св.И.Г. до този момент не се
познавал с подсъдимия. Четиримата продължили да пият ракия, замезвайки с
мариновани тиквички, като св. И.Г. и подсъдимият С.С.
седели един до друг. В хода на
разговора между подсъдимия и св.Г.
възникнал спор, който прераснал в конфликт, при който
св.Г. заявил, че ще му върже камък на крака и ще го
хвърли в морето. Подсъдимият посегнал с вилица към мезето,
при което св.Г. го попитал
какво ще прави, ще го набучи с вилицата ли. След тази реплика подсъдимият
станал и ударил с юмрук св.Г.
в областта на врата, при което свидетелят
Г. паднал от табуретката на пода, а подсъдимият започнал да го души с ръце, а
след това му нанесъл и юмручни удари в краката. Свидетелят П. успял да освободи св.Г. от подсъдимия, след което св.Г. запитал подсъдимия защо прави това, последния му се
извинил и отново седнали на масата един до друг.
Няколко минути след това подсъдимият
С. станал от мястото си. Св.П. го запитал дали си
отива, а подсъдимия отговорил, че отива до тоалетната. През прозореца на вратата свидетелят П. видял подсъдимия
да рови в бюфета в съседната стая, видял го как взел ножа и го поставил в
ръкава си, след което отново влязъл в стаята при
останалите. Св.П. запитал подсъдимия какво ще прави с
този нож, но подсъдимия без да му отговори се насочил
към табуретната си до масата, където седял преди това. Минавайки зад гърба на свидетеля И.Г. и държейки
ножа с дясната си ръка, подсъдимият С. го
пробол в лявата задна част на гръдната кухина. След намушкването, пострадалият Г.
успял да хване ножа, но бил порязан в основата на палеца на лявата ръка.
Последвал втори удар с ножа в същата област, след което свидетелят Г. паднал на пода, а по острието на ножа и по дясната ръка на
подсъдимия, с която били нанесени ударите, имало кръв.
Тогава свидетелят П.
станал ,хванал
подсъдимия С. за ръцете, викайки му какво прави ,избутал го и помогнал на пострадалия
да се изправи. Подсъдимият излязъл от стаята и отишъл в съседната, където имало
умивалник, и започнал да си мие ръцете и ножа. През това време свидетелят Г. успял да си обуе обувките .
На мястото където седял се образувало кърваво петно. Пострадалия Г. със свидетеля К. излезли навън. В това време подсъдимият
още бил в кухнята и се миел, като
св.П. му казал „Дай ножа, защо ти е този
нож? Убиец ли ще ставаш? Остави го тука или като излизаш от нас, го хвърли в
дерето!“ .Подсъдимият не му отговорил, а му поискал
шише ракия и след като св.П. му дал подсъдимия си
отлял в друго шише, излязъл през двора от къщата и се отправил по улицата.
Междувременно след като пострадалия и св.К. излезли навън , последният
се обадил на тел.112, като обяснил, че има ранен човек и поискал да се обадят в
полицията. След откарването на пострадалия с линейката,
свидетелят К. останал да изчака идването на
полицейските органи.
Пострадалият И.Н.Г. бил приет за лечение на
16.01.2016г. в 19:22 часа в ОАИЛ на МБАЛ «**» в град ** с диагноза: проникващо прободно порезно нараняване на гръдния кош.
Кръвоизлив в гръдната кухина 1,5
л. В историята на заболяването е било вписано: „Прободно
порезно нараняване на гръдния кош в III междуребрие аксиларно. Непроникващо прободно порезно нараняване на н** Х-о междуребрие. Извършена по
спешност оперативна интервенция – торакотомия. При нея е установено наличие на 1,5 литра кръв в лявата
гръдна половина, лезия на S2 сегмент на белия дроб. Извършени многократни кръвопреливания…“
Подсъдимят С., след като излязъл от дома на свидетеля П.,*** и се укривал в имот, собственост на М.А.П., където на
19.01.2016г. бил открит и задържан от полицията.
В хода на разследването
не е открито оръжието на престъплението
Съгласно заключението на
вещото лице по съдебно-медицинската експертиза II-2016/2016г. пострадалия
е получил следните увреждания: проникващо в лява гръдна кухина прободно порезно
нараняване на гръдния кош със засягане на втори сегмент на белия дроб и кръвоизлив в гръдната кухина – 1,5 л /хемоторакс/;
непроникващо прободно порезно нараняване в десето междуребрие на гръдния кош
вляво; прободно порезно нараняване в основата на палеца на лява ръка; тежък
хеморагичен /следкръвоизливен/ шок. Съгласно същото заключение установените
увреждания са резултат от действието на предмет с остър връх и режещ ръб и без
провеждането по спешност на хирургическа операция, уврежданията биха довели
неизбежно до настъпване на смърт. При извършения личен
преглед от експерта на пострадалия на
17.01.2016г. в *:20 часа., експертът е установил, че свидетелят
Г. се е намирал в тежко увредено общо състояние, заемал е принудително
положение в леглото, бил е интубиран, неконтактен, на
системи.
Съгласно заключението на
вещите лица по изготвената допълнителна тройна съдебно-медицинска експертиза по
писмени данни пострадалия Г. е получил следните
увреждания - Проникващо прободно порезно нараняване в лява гръдна кухина на
гръдния кош със засягане на втори сегмент на белия дроб и
кръвоизлив в гръдната кухина – 1,5
л /хемоторакс/; непроникващо прободно порезно нараняване
в десето междуребрие на гръдния кош вляво; прободно порезно нараняване в
основата на палеца на лява ръка; тежък хеморагичен /следкръвоизливен/ шок. Прободно порезното нараняване по задна мишечна
линия вляво на н** четвърта ребрена
дъга представлява проникване в гръдната кухина, при
което са увредени плевралните листи /пристенна и органна плеври/ и е бил
засегнат паренхима на ляв бял дроб в топографско анатомичен втори сегмент.
Вследствие на това нараняване се е получило наличие на кръв и въздух в лявата
гръдна половина, които притискат белия дроб и
възпрепятстват неговата основна функция – да участва в дишането, като при
извършения преглед пострадалият е с «липсващо дишане» в лявата гръдна половина.
При тези данни вещите лица са приели, че прободно-порезните наранявания на
гръдния кош , довели до засягане на белия дроб, до
излив на кръв и въздух в гръдния кош /*00 мл/, и
обусловили тежкия хеморагичен шок са
довели до постоянно общо разстройство
на здравето, опасно за ж**та. Тази опасност е била
преодоляна в резултат на своевременна и
високоспециализирана хирургична помощ, без която смъртта на пострадалия би била
неизбежна. Нанесените удари, причинили уврежданията в лява гръдна половина, са
разположени в област, където се намират жизнено важни органи – сърце и бял
дроб. Според експертите наличните увреждания по тялото на пострадалия са
причинили чувство на задух, затруднено
дишане и силна болка при всяко дихателно движение, като болката и страданията от нараняванията в гръдния кош са
били налице през целия оздравителен период, като по време на
лечението тя е била потискана с обезболяващи лекарствени средства. Вещите лица сочат
в заключението, че установената локализация на нараняванията и раневия канал им
дава основание за заключение, че същите са причинени от нанесени удари в направление отляво-надясно странично и откъм гърба
на пострадалия, т.е. по начин, съответстващ на показанията на свидетелите в
хода на досъдебното производство. Експертите не могат да дадат заключение
относно характерните признаци на ножа, с който са били
нанесени ударите, тъй като раните са били хирургически обработени.
Съгласно
заключението ва вещите лица по **плексната
съдебно-психиатрично-психологична
експертиза подсъдимият С.П.С.
не е страдал и не страда от психично заболяване. Към момента на извършване на
деянието е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване – средна степен,
като независимо от отчетената степен на опиване,
цялостното му поведение е било подредено, последователно, като промените в психичната
сфера са били само количествени и извън психотичния регистър и той е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. При
изследването на подсъдимия не са констатирани отклонения в
интелектуално-паметовата сфера и не се установяват признаци на психична болест,
т.е. той е психично здрав и може да възприема фактите,
които имат значение по делото и да дава достоверни обяснения по тях. Съгласно
заключението анализът на развитието на конкретната ситуация и свидетелските
показания не съдържат описание на психично състояние на дееца към този момент,
даващи основание за обсъждане на физиологичен афект.
При обсъждането вещите лица са посочили, че споделеното от подсъдимия
изживяване на страх е недиференцирано и неподкрепено с допълнителни данни и
характеристики на подобно чувство. Съгласно същото обсъждане след
като са посочили какво по принцип представлява физиологичния афект, вещите лица
са визирали, че анализът на развитието на конкретната ситуация и свидетелските
показания не съдържат описание на
психичното състояние на дееца към този момент –поведение,
емоции, вегетатична симптоматика, преживяване по време на конфликта и след
приключването му, които да дават основание за обсъждане на физиологични афект.
Описаната фактическа
обстановка безспорно се доказва от самопризнанието на подсъдимия, което се
подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, които съдът
директно може да ползва съобразно разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК – в
подкрепа на самопризнанието на подсъдимия
са показанията на св.И.Г., св.А.Р., св.В.П., св.П.С., св.И.Д., св.М.С., св.К.К., св.А.А., св.И.И., св.М.П., св.А.П., св.А.К., св.В.Ж., св.В.К.,
заключенията на вещите лица по съдебно-медицинските експертизи /т.2 л.185-186 и
л.279-288 от д.п./, заключението на вещите лица по **плексната
съдебно-психиатрично-психологична
експертиза/т.2 л.297-306 от д.п./ ,протоколи за
огледи на местопроизшествие, медицинска документация, заключението на вещото
лице по съдебно-стоковата експертиза,справка за
съдимост и характеристика.
Изложената фактическа обстановка води до следните
правни изводи:
От правна страна, като
на на 16.01.2016г., около *:30 часа в жилището на А.Р.И. и В.В.П.,***, чрез използване
на нож е направил опит да умъртви другиго
– И.Н.Г. ***, като деянието
е останало недовършено по независещи от дееца причини
подсъдимият С.П.С. е осъществил
от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.1* от НК във вр. с чл.18 ал.1 от НК .
Престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Действията на
подсъдимия са били насочени към умъртвяване на пострадалия предвид използваното
оръжие-нож и насочеността на ударите- в гръдната кухина, където се намират
жизнено важни органи, като единият от ударите е проникнал
в гръдната кухина на пострадалия и е създал реална опасност за ж**та на последния.
Деянието е останало във фазата на опита по независещи от
дееца причини – единствено поради проведената по спешност
висоспециализирана хирургична помощ не е настъпила смъртта на пострадалия. И
заключението на единичната и заключението на тройната съдебно-медицински
експертизи е категорично, че без своевременната хирургична операция смъртта на
пострадалия би била неизбежна.
От правна
страна, като на *.01.2016г. в град Б., при условията на продължавано
престъпление извършил следните деяния:
- около 18:00
часа прот**законно е унищожил
чужда движима вещ – задна гума
марка „**“, монтирана на лек автомобил „А.“, червен на цвят, с рег.№ **, паркиран пред частен дом на ул.“С. Г.“ № *, собственост на А.С. *** на стойност
80.80 лева
-около 18:* часа на спирка на обществен превоз на пътници, намираща се пред
сладкарница „Ш.“, на ул.“Х.
Б.“, прот**законно е повредил чужда движима вещ - външна гума 19 цола, марка „*“, монтирана на автобус „П.“ с рег.№ **, собственост
на „П. П.“ ЕООД – *** с ЕИК **, представлявано от В. Д.В.
на стойност 24.00 лева, като общата стойност на причинените имуществени вреди е 104,80лв. подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.216, ал.1
от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК . Престъплението е
извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл – същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието ,предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал настъпването им. Касае се за продължавано престъпление, тъй
като са налице две деяния, които поотделно осъществяват състава на чл.216 ал.1
от НК, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващото
се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
Доколкото
от защитата се визира наличие на т.нар.” намалена вменяемост” у подсъдимия,
следва да се посочи, че няма основания изобщо за обсъждане на т.нар. „намалена
вменяемост” – вещите лица по **плексната
съдебно-психиатрично-психологична експертиза категорично са отхвърлили наличието
на медико-биологичните признаци на физиологичен афект у подсъдимия
непосредствено преди и по време на деянието, което заключение съдът изцяло
възприема, като следва да посочи и че фактическите данни по делото за
подреденост и целенасоченост на действията на подсъдимия изцяло подкрепят тези
изводи .
По отношение определяне на
наказанието на подсъдимия за извършените престъпления, съдът взе предвид
следното:
Съгласно чл.373 ал.2 от НПК тъй като е проведено съкратено съдебно следствие съдът следва да определи
наказания на подсъдимия при условията на чл.58а от НК .
Предвиденото наказание за извършеното от
подсъдимия престъпление по чл.1* от НК във вр. с чл.18
ал.1 от НК е лишаване
от свобода
от десет до двадесет години. Престъплението е
извършено от подсъдимия при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства –
лоши характеристични данни, наличие на предходно осъждане, висока обществена
опасност на деянието и на дееца.
Доводите
на защитата за психичното състояние на подсъдимия преди и по време на
извършване на деянието, , което следвало да се приеме като смекчаващо
отговорността обстоятелство- а именно, че подсъдимия е страдал от психично
заболяване, разстройство ,вследствие на употреба на алкохол, че у подсъдимия са
налице абнормални черти и е страдал волевия критерий
не се споделят от съда. Очевидно защитата се позовава на първата, назначена по
делото **плексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза №16/2016г./л.225-268, т.2 от
д.п./ Изводите на съда относно психичното състояние на подсъдимия обаче не се
базират на тази експертиза, а на **плексната съдебно-психиатрично-психологична експертиза на
л.297-306, т.2 от д.п. , която е описана и в обвинителния акт. И това е така,
тъй като първата назначена експертиза / №16/2016г. на л.225-268, т.2 от д.п./ е
изготвена от две вещи лица –психолог и лекар-доколкото д-р Т.С. е нямала
специалност „Психиатрия” /ноторно известен факт на
съда , което междувпрочем е видно и от списъка на
специалистите, утвърдени за вещи лица от **исията по
чл. 401, ал. 1 ЗСВ за съдебен район на Окръжния и Административния съд – ***, за 2016г., обн.,
ДВ, бр. 12 от 12.02.2016 г. , където в клас 3.1. Съдебно –психиатрични
експертизи доктор Т.С. е вписана като лекар, а не като психиатър, каквато
специалност не е имала, за разлика от другите посочени психиатри в същия
списък./ Съгласно чл.20
ал.1 от Наредба № 2 от 26.10.2011 г. за условията и реда за извършване на
съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните
експертизи, включително и за заплащането на разходите на лечебните заведения
/Наредбата/ „Съдебнопсихиатричен експерт
може да бъде лекар със специалност съдебна психиатрия, лекар със специалност по
психиатрия и лекар със специалност детска психиатрия.” Единствено при
колективна експертиза съобразно чл.20 ал.2 от Наредбата може да бъде включен
правоспособен лекар без специално психиатрия, но процесната
експертиза не е колективна , а **плексна –едно вещо
лице психолог и едно вещо лице-психиатър. По тези съображения посочената
експертиза /на която се позовава защитата/ в която е участвало вещо лице без
необходимата специалност „психиатрия” не следва да се цени и обсъжда.
Съдът
намира, че липсват основания психичното
състояние на дееца да се отчита като смекчаващо отговорността обстоятелства.
Видно от заключението на вещите лица по **плексната
съдебно-психиатрично-психологична експертиза / л.297-306, т.2 от д.п./, което
съдът изцяло възприема и кредитира подсъдимият не страда и не е страдал от
психично заболяване, като независимо от отчетената степен на опиване
/обикновено алкохолно опиване-средна степен/ цялостното му поведение е
подредено, последователно, споменът задоволителен, промените в психичната сфера
са само количествени и извън психотичния регистър и
той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Според експертите подсъдимият е психично здрав, а що се касае до
употребата на алкохол вещите лица изрично са посочили, че няма категорични
критерии за обсъждане синдром на зависимост –л.304, т.2 от д.п.
Доколкото от защитата се
визира и наличието на съпричиняване от страна на
пострадалия, а това е относимо към индивидуализацията
на наказанието следва да се посочи, че според настоящи състав съпричиняване няма. Пострадалия не е влизал във физическа
саморазправа с подсъдимия, за да се претендира наличие на съпричиняване.
Действително отправените първоначално при словестния
конфликт реплики от пострадалия към подсъдимия биха могли донякъде да се
определят като провокативни, но следва да се отчете, че веднага след тези
реплики подсъдимият е ударил с юмрук пострадалия, започнал е да го души, ударил
го още два-три пъти с юмрук и се наложила намесата на св.П. ,за да бъде
освободен пострадалия. След това подсъдимият демонстрирал поведение като всичко
да е отминало, дори се извинил на пострадалия, след което станал и отишъл за
ножа от съседната стая, с който впоследствие хладнокръвно и в гръб намушкал
пострадалия. Предвид посоченото очевидно нападението с нож от страна на
подсъдимия срещу пострадалия не е било предизвикано с нищо, предходния словесен
/ от страна на пострадалия/ и физически /от страна на подсъдимия/ конфликт е
бил вече приключил, поради което и няма основание да се счита, че има каквото и
да е съпричиняване от страна на пострадалия.
Предвид изложеното
налице са превес на отегчаващи отговорността обстоятелства- изключително лоши
характеристични данни /л.1*, т.1 от д.п./, наличие на предходно осъждане / видно
от справката за съдимост, доколкото престъплението по второто осъждане, което е
било за престъпление от общ характер –по н.о.х.д.№411/2010г. на *РС е извършено
в срока по чл.86 ал.1 т.3 от НК по първото осъждане- по н.о.х.д.№3*/2008г. на *РС,
то по последното не би могла да настъпи реабилитация по право по чл.86 ал.1 от НК, а с оглед разпоредбата на чл.88а ал.3 във вр. с
ал.1 във вр.чл.82 ал.1 т.4 от НК не е настъпила и
пълна реабилитация по чл.88а от НК/, висока обществена опасност на деянието и
дееца. Високата обществена опасност на дееца се извежда не само от данните за
личността му, но и от действията на подсъдимия непосредствено след извършване
на деянието, показващи липсата на каквато и да е критичност, а напротив
безразличие, хладнокръвност, стремеж за задоволяване на собствените потребности
–подсъдимият след извършване на деянието хладнокръвно отишъл в другата стая да
си измие ръцете и оръжието на престъплението, поискал си и още ракия от св.П.,
преди да си тръгне и да се укрие.
Смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът не констатира – изразеното
съжаление за извършеното в последната дума съдът намира за формално и
продиктувано от желанието за по-ниско наказание, а направеното самопризнание по
чл.371 т.2 от НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като безспорно не се явява елемент на
цялостното поведение на дееца, проявено при досъдебното
разследване , което да е спомогнало за своевременното разкриване на
престъплението и извършителя му- напротив подсъдимият непосредствено след
престъплението се е укрил.
Доколкото
все пак деянието е останало във фазата на опита, по независещи от дееца причини
/ само своевременната високоспециализирана хирургична помощ е спасила ж**та на
пострадалия/ и предвид обстоятелството, че първоначалната присъда е била
отменена и делото върнато за ново разглеждане само по жалба на подсъдимия /
поради което и съдът при настоящото разглеждане на делото не би могъл да
определи по-високо наказание от първоначално определеното от * г. лишаване от
свобода/ съобразявайки и всички визирани по-горе отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът намери че справедл** наказание за
подсъдимия би било определяне на наказание към средния предвиден размер, с
оглед на което и определи на подсъдимия наказание за извършеното от него
престъпление по чл.1* от НК във вр. с чл.18
ал.1 от НК в размер на петнадесет години лишаване от свобода . Така определеното
наказание съдът на основание чл.58а ал.1 от НК намали
с 1/3 и наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от десет
години.
За престъплението по чл. 216, ал.1 от НК
във вр. с чл.26, ал.1 от НК предвиденото наказание е лишаване от свобода до пет години. Престъплението е
извършено от подсъдимия при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства –
лоши характеристични данни, осъждан. Действително стойността на общо
причинените имуществени вреди / от унищожената и от повредената вещ/ е невисока, но
поведението на подсъдимия и при двете деяния, включени в продължаваното
престъпление разкрива високата му обществена опасност. При
наличие на превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства справедл**то
наказание би било около средния размер, като обаче предвид изложеното по-горе /първоначалната
присъда е била отменена и делото върнато за ново разглеждане само по жалба на
подсъдимия, поради което и не би могло да се наложи по-високо наказание от
първоначално определеното от една година и шест месеца лишаване от свобода/ наказанието следва да бъде определено в рамките
на една година и шест месеца лишаване от свобода. Така определеното наказание съдът на основание
чл.58а ал.1 от НК намали с 1/3 и наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода
за срок една година.
При наличие на
предпоставките на чл.23 ал.1 от НК съдът групира наказанията на подсъдимия,
като определи за изтърпяване по-тежкото- а именно наказанието лишаване от
свобода за срок от десет години, което на основание чл.57 ал.1 т.2 б „а” от
ЗИНС следва да се търпи при първоначален строг режим.
На основание чл.59 ал.1
от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият е бил задържан и с мярка за
неотклонение «задържане под стража», считано от 19.01.2016г. до
19.09.2016г. и от 22.02.2017г. до
влизане в сила на присъдата
По гражданските искове:
По предявения граждански
иск за неимуществени вреди- безспорно с извършеното
спрямо него деянието по чл.1* във вр
с чл.18 ал.1 от НК пострадалия е преживял стрес, болки и страдания. Следва да се отчете в тази връзка и заключението на вещите лица по
съдебно-медицинската експертиза по писмени данни /л.286 т.2 от д.п./ съгласно
което наличните увреждания по тялото на Г. са причинили чувство на задух,
затруднено дишане и силна болка при всяко дихателно движение, като болката и
страданията от нараняванията е била налице през целия оздравителен период,
като по време на лечението тя е била подтискана с
обезболяващи средства. Като съобрази тези данни и по справедл**ст
съдът намери, че обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 50 000лв. е справедл** и го присъди в такъв размер, като
отхвърли иска за неимуществени вреди за разликата до 60 000лв. Следва да се посочи, че съдът не би могъл да уважи гражданския иск
за неимуществени вреди в предявения му размер от 60 000лв., доколкото при
първоначалното разглеждане на делото същият е бил уважен за 50 000лв. и
присъдата в тази част не е била обжалвана от гражданския ищец / както се
посочи, присъдата при предходното разглеждане на делото е била отменена
само по жалба на подсъдимия/.
Досежно гражданския иск
за имуществени вреди – съдът намери същия за доказан
за сумата от 186,16лв., като отхвърли иска за разликата над тази сума. Досежно
присъдената сума като обезщетение за имуществени вреди това са безспорно
доказаните разноски за лечение на пострадалия и за закупувани лекарства, а
именно - квитанция за платена
такса от 25.01.2016г. в МБАЛ”**-**”АД в размер на 52.20 лева и квитанция за
платена такса в МБАЛ”**- **”АД в размер на 5.80 лева с вписани име на пациент И.Н.Г. , рецепта с вписано име на пациент И.Н.Г.
ведно с фискален бон от 03.02.2016г. от аптека „Санита” с стойност 128.16 лева
за закупеното лекарство, посочено в рецептата. И по отношение на гражданския
иск за имуществени вреди също следва да се посочи, че съдът по настоящото дело
не би могъл да уважи гражданския иск в по-голям размер, доколкото при
първоначалното разглеждане на делото същият е бил уважен за сумата от 186,16лв. и
присъдата в тази част не е била обжалвана от
гражданския ищец. / присъдата при предходното разглеждане на делото е била
отменена само по жалба на подсъдимия/.
По отношение на приложените по делото веществени
доказателства – стирка за под,
парчета тапет с петна от червеникава течност, ролка черно тиксо, бяла
пластмасова бутилка от 2
литра с прозрачна течност и 1 брой катинар, съдът постанови да се унищожат след влизане на в сила на присъдата.
На основание чл.189 ал.3
от НПК с присъдата съдът възложи на подсъдимия сторените по делото разноски в
размер на 2 456.43 лева по сметка на ОД на МВР- град *** и държавна такса
върху уважения размер на предявените граждански искове в размер на 2050.00
лева. по сметка на *ОС.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати на частния обвинител и граждански
ищец сторените от последния разноски в размер на 500.00 лева /представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение на повереника/.
По горните съображения
съдът постанови присъдата си.
Окръжен
съдия: