Решение №
Гр.
Велинград, 24.03.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Велинградски РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански
състав, в закрито заседание на двадесет и
пети февруари през две хиляди двадесет и парва година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
СЕКРЕТАР: ЦВЕТАНА КОЦЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 668 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Установителен иск за собственост с
правно основани чл.124 от ГПК, вр.
чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Производството е
образувано по искова молба на ищците: Ф.И. МУТЕШИМ с ЕГН **********; К. ДАВИД Ц.
с ЕГН-**********; И.Ц. с ЕГН-********** и К.И.Ц. **********-***, срещу МИНИСТЕРСТВОТО
НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ, ЕИК831909905, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Христо Ботев” №55.
Ищците твърдят, че
съгласно Удостоверение за наследници изх.№ 00706 от 10.06.2019г. на Община
гр.Сърница, са наследници на общия им наследодател - техният дядо И. Османов Ц.,
починал през 1968г. Замествали своя баща, съответно син на общия наследодател -И.И.Ц.,
починал на 27.04.2015г. /след баща си И. Османов Ц./, видно от Удостоверение за
наследници изх.№1774 ог 15.06.2015г. на Община гр.Сърница, което е актуално,
съпоставено с първото общо Удостоверение за наследници.
Предмет на делото бил
наследствен от общия им наследодател И. Османов Ц. земеделски имот, внесен от
него в ТКЗС със Заявление- декларация №192/1955г. като НИВА от 10 дка. Този
имот бил възстановен на наследниците му с влязло в сила Решение №300 от
02.09.1999г. на Поземлена комисия при Община Велинград, която към тази дата
администрирала землищата в района на сегашната по-малка Община гр.Сърница,
която впоследствие се отделила от Общ. Велинград.
Видно от Решението за
възстановяване правото на собственост на ПК Велинград, то било на основание
чл.18 ж. от ППЗСПЗЗ, за което намирала приложение задължителната съдебна
практика на ТР №1/1997г. на ОСГК на ВС, което е актуално и до сега.
Предмет на делото бил
единствено имота по т.1 от Решение на ПК Велинград, с което им се признавала
собствеността върху наследствената от общия наследодател Нива от 10 дка, десета
категория в м.Орлино, землище на гр.Сърница. С това влязло в сила Решение все
още не била приключила напълно процедурата по възстановяване собствеността
върху наследствения имот, тъй като не били посочени неговите реални граници,
действително възстановена площ. както и съседите на имота.
Твърдят още, че имотът
си съществувал и до сега в реалните си граници, като реалната му площ била
11.426 дка. Представлявал бил нископродуктивна нива, част от много по-голям
наследствен имот, която нива била внесена от наследодателя им през 1955г. в
ТКЗС с посочената по-горе Декларация. Останалите земеделски имоти около тази
нива са били притежание на роднините му, като отделно са били внесени от тях в
ТКЗС с техни отделни Декларации за членство в ТКЗС. Така че процесният имот бил
в средата на земеделски масив - бивши ниви, като от всички страни бил заграден
с възстановени частни земеделски имоти. За доказателство прилагат Скица №КО
30065 от 18.06.2019г. и Скица №КО 3006 от 18.06.2019г.за съседни имоти №000713
и №000732, възстановени на наследниците на И.И.Ц., който родственик също е
внесъл имотите си в ТКЗС и те отдавна са възстановени на наследниците му. За
тези два съседни имота представяме две Уни-я за данъчни оценки, въз основа на
които изчислихме стойността на м2 земя, кояго е 0.016 лв. На тази данъчна
основа изчислихме и общата данъчна оценка на процесиите имоти, която за 11.426
дка е 182.82 лв.
Настоява се на това, че
процедурата по окончателното възстановяване на собствеността на наследствения
им имот в неговите реални граници и площ следвало да бъде приключена от
правоприемника на ПК-Велинград - Общинска служба по земеделие гр.Сърница /ОСЗ
Сърница/.
Междувременно ОСЗ
Сърница, като пропуснала да установи идентичността на възстановения им от
ПК-Велинград наследствен имот, без правно основание, само защото в имота имало
самозалесили се дървета, била заснела отделни части от него, а именно: №
170009- от 1.792 дка; № 170012- от 7.275 дка; № 000182- от 1.279 дка и №
000183- от 1.080 дка, като дървопроизводителна горска площ държавна
собственост. Общата реална площ на наследствения им имот била 11.426 дка.
На основата на
неправомерно изготвени лесоустройствени планове, които разкъсали бившата им
нива на отделни части, с изкуствено определени прави вътрешноимотни
разделителни линии, наследствена нива на ищците била разкъсана на посочените
по-горе четири по- малки имота.
Тези закононарушения,
които накърнявали правата им на собственост, били станали по вина на Директора
на ДГС „Селище”, което горско стопанство администрирало горските насаждения в
съседство с м.Орлино през 2016г. Изпълняващият длъжността Директор на ДГС
„Селище” отказал да съгласува имотите за възстановяване с мотивите: ...”
анкетираните имоти не са ниви или ливади, а горски територии държавна
собственост, 100 годишна смърчова гора. Това било видно от Писмо
изх.№РД-13-547/04.08.2016г. на ОСЗ Сърница.
ОСЗ Сърница много
формално се отнесла към това възражение на този Директор, без да се съобрази с
местоположението на горите от ДГФ, без да се съобрази с фактическото положение,
че наследствената на ищците самозалесила се нива е заградена от всички страни с
възстановени земеделски частни имоти. Като се направела справка с КВС за всички
тези съседни имоти, както и че ДГФ е попълнен по правата линия западно от тези
съседни имоти като 000732, 000183, 000182 и т. н., било очевидно, че нямало как
тяхната бивша нива да е била част от този ДГФ.
ОСЗ Сърница отказала да
се съобрази с експертното становище на лизензирания експерт И.Г., който бил извършил
проверка вкл. и на съхраняващите се в Министерството като архив
горско-стопанска карта по ЛУП от 1951г. Неговото експертно становище, което
било подробно мотивирано, се базирало на безспорни доказателства и поради това
го прилагат като доказателство.
Настоява се и на това,
че ОСЗ Сърница не била проверила и очевидния неверен факт, че тяхната наследствена
нива представлявала „100 годишна смърчова гора“. Ако служителите й били извършили
проверка на място, щели да констатират, че старите дървета, които са на възраст
повече от 60 години, са не повече от 20 броя, които са били разпръснати из тази
нива и оставени на синорите й само да пазят сянка. Този нищожен брой стари
дървета от преди обобществяването на земята - в случаят за тази нива през
1955г., по никакъв начин не оказвали влияние, нито са пречили тази нива с площ
от почти 11.5 дка да се ползва като нива по предназначение - най-вече за
отглеждане на картофи.
Общоизвестно било, че
заради изграждането на язовир Доспат, в чиято чаша е попадала бившата махала
Орлино, земеделските имоти около тази махала, заради изселването на хората,
били останали безстопанствени, цялата територия на земеделския масив Орлино
останала откъсната от земеделските земи около Сърница и било нерентабилно да се
обработват механизирано от ТКЗС, впоследствие от АПК. Така се е стигнало до
самозалесяването на тяхната наследствена нива, която в момента била частично
залесена от млади иглолистни саморасли насаждения, различни видове /не само
смърч/, на възраст между 10 и 40 години.
Считат, че е без
значение е в кой момент, след обобществяването на земята, наследствена им нива
е била включена в ДГФ, стопанисван от ДГС Селище. Съгласно ЗСПЗЗ тази им земя
подлежала на възстановяване. В този смисъл била и задължителната практика на ТР
№1/1997г. на ОСГК на ВС, отразена в неговите мотиви. ВС изрично постановил, че
„Възстановяването се отнася както за кооперативните, така и за одържавените
земи. След реалната им индивидуализация се възстановява собствеността на
гражданите и отпадат правата на Държавата върху тези земи. Конститутивният
ефект на възстановяването е очевиден при земи, чиито граници са напълно
изменени или заличени вследствие природни фактори или човешки действия. Тяхното
реално възстановяване се извършва с Решението на Поземлената комисия
За ищците било
очевидно, че ОСЗ Сърница не е изпълнила служебните си задължения да приключи
процедурата по възстановяване на собствеността на наследствената им нива, на
основание влязлото в сила Решение на ПК Велинград от 1998г. Нещо повече -
съгласно чл.144 от АПК, във вр.чл.297 от ГПК , това влязло в сила Решение било
задължително за всички учредения в Р.България, вкл. за ответника МЗХГ и
подведомствените му общински служби по земеделие и гори, горски стопанства и
лесничейства.
Освен това,
изпълняващият длъжността Директор на ДГС Селище към 2016г. бил длъжностно лице,
което осъществявало само оперативно управление върху територията на горското
стопанство от името на принципала -Минисгьра на МЗХГ, но не било компетентно да
прави материално-правни изявления, с които да оспорва правата на собственост на
ищците.
Въпреки недопустимото
възражение на представителя на горското стопанство, ОСЗ Сърница, която е
подведомствена на същото министерство, с Писмо изх.№РД-13-547/04.08.2016г. на
ОСЗ Сърница, изпратено само до ищеца- К.Д.Ц., им отказала да приключи
процедурата по възстановяването на наследствения им имот. Тази държавна служба
била длъжна поне да констатира повдигнатият спор за материално право по чл.14,
ал.4 от ЗСПЗЗ от длъжностно лице от състава на МЗХГ.
Така се стигнало до
съдебната им грешка - ищците да повдигнат административно-правен спор с предмет
наследствения им имот, вместо материално-правен по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, като
едва от мотивите на влезлите в сила Решения - Решение от 22.05.2017г. по
гр.дело 1058/2016г. на РС-Велинград и Решение №510 от 27.10.2017г. по К.Н.А.Х.Д
№562/2017г. на Административен съд Пазарджик, им станало ясно, че имат правен
интерес от завеждането на спор за материално право по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ
против Министъра на МЗХГ, в качеството му на принципал, разпореждащ се с
държавната собственост - земи, включени в ДГФ, които са в патримониума на
представляваното от него ведомство. А предявяването на настоящия спор за
материално право бил допустимо, съгл.т.2 на ТР№1/1997г. на ОСГК на ВС, тъй като
административната процедура по чл.14, ал.1-3 от ЗСПЗЗ за възстановяване
собствеността на имота им все още не била приключила.
Ищците се възползвали и
от т.З на същото ТР№1/1997г., съгл. която в производството по чл.14, ал.4 от
ЗСПЗЗ, когато се касае за наследствена земя, не е задължително участието на
всички наследници. Според Удостоверение за наследници на общия им наследодател,
към настоящия момент наследници били общо 35 лица, което правело изключително
неудобно организирането на висички като ищци по настоящото дело. В тази т.З на
ТР№1 ВС било указало, че Исковата молба, подадена от един от наследниците,
ползва и останалите за засегнатите в нея общи факти. Поради това и най-вече за
удобство, без да имат разногласия с останалите сънаследници, искова молба била
подадена от четиримата ищци, които сме наследници на баща им И.И.Ц., който е
едно от децата на общия ни наследодател И. Османов Ц..
Ищците считат, че за
тях е налице правен интерес да установим, че към 1955г. наследодателят ни И.
Османов Ц. е притежавал и е внесъл в ТКЗС собствената си нива в м.Орлино,
Сърнишко землище, съществуваща в реални граници и с действителна площ от 11.426
дка, която след обобществяването й не е била стопанисвана като земеделска земя
от ТКЗС Сърница, в резултат на което се е самозалесила с иглолистни насаждения,
поради което неправомерно е била включена в ДГФ в района на ДГС Селище и
актувана като държавна собственост, без да е била държавна собственост и без да
е била включена в ДГФ към 1955г.
В молба-уточнение ищците
твърдят, че Заявлението по чл.11 било вх.№300 от 25.02.1992г. било подадено до
ПК от нашия вече покоен баща И. Исмаилов Ц., който е син на общия ни
наследодател И. Османов Ц.. Както е видно от Удостоверението за наследници,
общият ни наследодател - нашия дядо И. Османов Ц. е починал през 1968г., след
обобществяването на земята и след като със Заявлението-декларацията си № 192 от
м.февруари 1959г. е внесъл в ТКЗС с.Сърница, Велинградска околия, ниви с площ
от 10 дка и естествени ливади с площ от 7 дка - общо 17 дка. видно от т. 1 и 2
от същото негово Заявление-декларация. Заявителят -баща ни И. Исмаилов Ц.
почина на 27.04.2015г., или 13 години след подаване на това Заявление.
Заявлението си е подал в качеството си на наследник по закон - син на общия
наследодател.
В молба –уточнение от
09.07.2019г. ищците твърдят следното: Процесиите земеделски земи, които общият
им наследодател И. Османов Ц. е притежавал към 1955г. -момента на
обобществяване на земята, били в размер на общо 17 дка ниви и ливади. Тези
имоти притежавал на основание наследство и давностно владение повече от 40
години към 1955г., при изискуем се придобивен давностен срок до 1949г. по ЗН
/отм/ от 20 години и изискуем се по настоящия ЗН от 1949г. 10-годишен придобивен
давносген срок. Семейството му
притежавало още отпреди Освобождението в землището на м.Орлино,
с.Сърница около 80 дка, разделени на четири приблизително равностойни дяла.
Следователно, основното придобивно основание било оригинерно - придобивна давност
повече от 20 години към момента на обобществяване на земята.
От така притежаваните
от наследодателя земи около 60 дка вече били възстановени на техни родственици
и част от тези имоти били съседни.
Въпросът с
възстановяването на собствеността на внесените от общия им наследодател в ТКЗС
земеделски земи - ниви и ливади с обща площ от 17 дка било приключил с влязлото
в сила Решение №300 от 02.09.1999г. по преписка заявление вх.№300 от
25.02.1992г. на ПК гр.Велинград, която към 1999г. администрирала земите от
землището на гр.Сърница, които тогава попадали в територията на по-голямата
Община Велинград. Решение на ПК-Велинград било издадено на основание чл.18 ж от
ПП на ЗСПЗЗ и то вече породило правни последици за възстановените с него
наследствени земеделски земи, в какъвто смисъл били и задължителните указания
на ТР №1 от 1997г. на ВС. Видно от пункт II на същото Решение, на наследниците
на наследодателя им И. Османов Ц., на ищците е възстановена нива от 10 дка,
девета категория в м.Орлино, както и ливада от 4 дка в същата местност.
Собствеността им била възстановена в съществуващите /възстановими/ стари реални
граници. В пункт III от същото Решение ПК отказала да възстанови една наследствена нива от 3 дка,
тъй като попадала в чашата на язовира.
Бившата им наследствена
нива от 10 дка и бившата им наследствена ливада от 4 дка се намирали една до
друга и те никога не са били държавна собственост. Заради безстопанствеността
на ТКЗС Сърница и заради отдалечеността им от с.Сърница, защото се намирали зад
язовира, ръковоството на ТКЗС е допуснало самозалесяване на тези техни имоти.
Реалната площ на възстановените им имоти била само 11.426 дка, или с повече от
2.5 дка по- малко, отколкото реално била внесена в ТКЗС.
Нивите, които са били
внесени в ТКЗС били три, а именно: 1. Северозападна нива с пл.№ 000183. е
площ от 1.1 дка - точна геодезическа площ от 1.080 дка, при граници: от север- паша
възстановена нива с пл.№ 000184; от изток- път; от юг-бивша наша нива, сега
попълнена като имот 000182 и от запад – ДГФ; 2. Западната нива с пл.№ 000182, с площ от 1.3 дка. точна
геодезическа площ от 1.279 дка. при граници: от север-паша нива с пл.№ 000183;
от изток- път; от юг-самозалесена територия , сега попълнена като имот 000189 и
от запад – ДГФ; 3. Източната нива с
пл.№ 170012, била е с площ от около 7.3 дка, точна геодезическа площ от 7.275
дка, при граници: от север-наша ливада с пл.№ 170009; от изток и запад- пътища;
от юг- чужди възстановени на собствениците им ниви с пл.номера 170015 и 170011.
Ливадата им била с площ
от около 1.8 дка, точна площ - 1.792 дка. попълнена сега като имот 170009, при
граници и съседи: от север, изток и запад - пътища и от юг- бившата наша
наследствена нива с площ от 7.3 дка, сега попълнена като 170012.
Настоява се на това, че
нямали претенция да им се възстанови по-голяма площ от земеделските имоти,
които общият им наследодател е притежават към момента на обобществяване на
земята. Общата площ на техните три ниви и една ливада в съществуващите им стари
реални граници била само 11.426 дка. или с 2.574 дка по-малко от възстановената
им с Решението на ПК Велинград. От Скицата - закрита партида, която приложили
към ИМ, било видно, че само за два
участъка от 0.019 дка и от 0.029 дка, или чисто 380 м2, било констатирано да са
залесени с иглолистна гора, която нищожна площ била много по-малка от разликата
в площта на имотите им, която е 2.574 дка.
Затова намират за
абсурдни възраженията на некомпетентни длъжностни лица, представители на
ДЛ-Селище, че възстановените им земеделски имоти били 100-годишна гора.
Настоява се на това, че
към Заявлението до ПК от 1992г. заявителят – баща на ищците, съответно син на
общия им наследодател, бил представил документ по чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ -
Молба-декларация за членство в ТКЗС, което било годно писмено доказателство за
възстановяване на собствеността. Съгл.чл.10, ал.5 от ЗСПЗЗ, се възстановяват
правата на собствениците върху залесени и самозалесили се земеделски земи, вкл.
и върху земеделските земи, за които собствениците не са възмездени и те са
включени в ДГФ, с изключение на горските разсадници и полезащитните горски
пояси. Тези уточнения правели само за правна чистота, защото въпросът за
възстановяване на собствеността е приключил с влязлото в сила Решение на ПК
Велинград по чл.18ж от ППЗСП от 1999г.
Предвид така изложеното
искането им с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, било да се установи по
отношение на ответника МЗХГ,
че към минал момент - моментът на обобществяване на земята и към 1955г. общият
им наследодател И. Османов Ц. е притежавал като собственик в землището на
с.Сърница, м.Орлино, три ниви - първата, северозападна с площ от около 1.1 дка
- точна геодезическа площ от 1.080 дка, попълнена като имот 000182; втората,
западна с площ от 1.3 дка, точна геодезическа площ от 1.279 дка , и източна с
площ от около 7.3 дка, точна геодезическа площ от 7.275 дка. и една ливада с
площ от около 1.8 дка. точна площ - 1.792 дка, които е внесъл в ТКЗС с.Сърница
през 1955г., на основание придобивна давност, на горните четири земеделски
имота, затова и спорът бил за материално право.
В трета молба-уточение
от 01.08.2019г. ищците излагат следното: С Писмо от Община Сърница,
изх.№СР-2346 от 26.07.2019г. до - К.Ц., бил информиран относно невъзможността
да се издадат удостоверения от емлячните регистри на с.Сърница. м.Орлино, които
не са запазени. Видно от същото писмо било, че единствените данни, които са
намерени в архивите, са Декларациите на жителите, влезли в ТКЗС от 1958г.
Общината им предоставила и заверен от нея препис от Заявление-декларация №192,
ведно с Опис-Декларация на наследодателя им И. Османов Ц.. От това заверено от
Общината Заявление-декларация №192 било видно, че годината от датата е
по-четлива и е 1958, а не 1955, каквато допускайки очевидна фактическа грешка,
са посочили в Исковата молба. Затова уточняват, че техният наследодател е
станал член-кооператор и е внесъл в ТКЗС на 26.02.1958г. имотите - 10 дка ниви
и 7 дка естествени ливади, или общо 17 дка обработваеми земи. Внесените от него
животни и земеделски инвентар нямали отношение към правния спор. Процесиите
земеделски земи, които общият им наследодател И. Османов Ц. бил притежавал към
1958г. „към момента на обобществяване на земята, в размер на общо 17 дка ниви и
ливади, бил притежавал на основание наследство и давностно владение от почти 40
години към 1958г., при изискуем се придобивен давиостен срок до 1949г. по ЗН
/отм/ от 20 години и изискуем се по настоящия ЗН от 1949г. 10-годишен
придобивен давностен срок. Семейството му е притежавало още отпреди
Освобождението в землището на м.Орлино. с.Сърница около 80дка ниви и ливади,
разделени на четири приблизително равностойни дяла. Затова и настоящите имоти
граничели с имоти на неговите родственици - в случая на сина му И. Исмаилов Ц.,
които вече били възстановени на ищците, като негови наследници.
Знаели, че както общият
им наследодател И. Османов Ц., така и неговите роднини са притежавали общо
около 80 дка ниви и ливади, които са били декларирани и записани в емлячния
регистър. Не била тяхна вината, че администрацията не била запазила емлячните
регистри за земите от землищата на Сърница и Орлино.
В конкретния случай
общият им наследодател И. Исмаилов Ц., който видно от Удостоверението за
наследници е бил роден на ***г. и е бил навършил пълнолетие още към 1019г., е
владял процесната ливада от точно 39 години - до 1958г. и към тази дата я е
притежавал на оригинерно основание - изтекло продобивно давностно владение за
срок от 39 години, което с 29 години повече от 10-годишния придобивен давностен
срок.
Не можели да посочат
датата на влизане на КВС в сила, тъй като не са се снабдили със Скици за
процесиите имоти, които са записани като държавна собственост, без да ни
издадете съдебното Удостоверение.
За настоящият спор било
съществено, че съгласно Писмо изх.№РД-13- 1907 от 20.07.2015г. на ОСЗ
гр.Велинград, процесиите четири земеделски имота били вписани като собственост
на Държавата: МЗХ-ДГС Селище и вписани в регистъра на имотите на 30.01.2001 г.
Въз основа на така
очертаната обстановка се иска, да се постанови Решение, с което приеме за
установено по отношение на ответника - Министъра на Министерство на
земеделието, храните и горите, че общият им наследодател И. Османов Ц., починал
през 1968г., е притежавал към 26.02.1958г. земя в размер на общо 11.426 дка,
находяща се в м.Орлино, землище на с.Сърница, в това число три ниви в м.Орлино
и ливада, от двете страни на съществуващ път, а именно: 1. Северозападна нива с площ от 1.1 дка - точна геодезическа площ
от 1.080 дка, попълнена в КВС като имот 000183, при граници: от север- нива с
пл.№ 000184, собственост на И. Исмаилов Ц.; от изток- път; от юг-бивша нива на И.
Османов Ц., сега попълнена като имот 000182 и от запад - ДЕФ; 2. Западна нива с площ от 1.3 дка,
точна геодезическа площ от 1.279 дка, попълнена в КВС като имот 000182, при
граници: от север- бивша нива на И. Османов Ц. с пл.№ 000183; от изток- път; от
юг-самозалесена територия, сега попълнена като имот 000189, собственост на
наследници на А. Кендичев и от запад - ДЕФ; 3. Източна нива с площ от около 7.3 дка, точна геодезическа площ от
7.275 дка, попълнена в КВС като имот 170012, при граници: от север-бивша ливада
на И. Османов Ц. с пл.№ 170009; от изток и запад- пътища; от юг- ниви с
пл.номера 170015 и 170011, собственост на наследници на Салих Кендичев, както и
4. Ливада с площ от около 1.8 дка,
точна площ - 1.792 дка, попълнена в КВС като имот 170009, при граници и съседи:
от север, изток и запад - пътища и от юг- бивша нива на И. Османов Ц., сега попълнена
в КВС като имот 170012, като земя е с действителна площ в реалните й имотни
граници от 11.426 дка и която нива сега е попълнена в действащия ЛУП като „гори
от ДГФ”, стопанисвани от ДГС Селище, вписани в регистъра на имотите на 30.01.2001
г., като имоти: № 170009 от 1.792 дка; № 170012- от 7.275 дка; № 000182- от
1.279 дка и № 000183- от 1.080 дка, разположени едни до друг, с обща площ от
11.426 дка, при днешни граници и съседи: от север-път, граничещ е техни имоти
000732, 000713; от запад-ДГФ; от юг- имоти 170011 и 170015; от изток-път,
граничещ с имот 000191.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника Министъра на земеделието, храните и
горите, чрез пълномощника Кръстьо Йорданов Костадинов -Директор на Д“АПФСДЧР“
при Областна дирекция „Земеделие“, гр.Пазарджик. В него намира предявения иск
за недопустим и неоснователен.
На първо място намира,
подадения установителен иск за право на собственост по реда на чл.14 ал.4 от
ЗСПЗЗ за недопустим поради липса на правен интерес. Искът бил установителен и
за допустимостта му правният интерес бил абсолютна процесуална предпоставка.
Предмет на установителният иск по чл.14. ал.4 е правото на собственост върху
земеделски земи към момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС
или други подобни организации. За да е допустим иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ
следвало земеделските земи да са заявени за възстановяване от повече от едно
лице, претендиращо самостоятелни права върху имота и процедурите по
възстановяване да не са завършени. В конкретни случай, имотите били заявявани
единствено от наследодателя на ищците, като не били налице данни други лица да
са претендирали права върху имота. Същото положение било заложено и в трайната
установена съдебна практика.
В практиката на ВКС по
чл.290 ГПК, било прието че искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е допустим в случаите,
когато земеделските земи са заявени за възстановяване от повече от едно лице
претендиращо самостоятелни права. Правният интерес се обуславял от сезиране и
на двете страни по спора на общинската служба по „Земеделие“ с искане за
възстановяване на правото на собственост върху имота. В конкретния случай
липсвала друга страна която да е подавала искане за възстановяване на имота,
което от своя страна водело до недопустимост на иска.
Друга предпоставка за
допустимостта на иска по чл. 14, ал.4 била да има решение на Общинската служба
по земеделие за възстановяване на земеделска земя, но и висящо производство по
искане на друго лице за възстановяване на същата земя. Видно от исковата молба
и представените доказателства към нея, липсвало висящо производство по искане
на друго лице за възстановяване на имотите. На наследотеля на ищците било
възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални
граници на имот от 10 дка в местността Орлино). Дори и да се приемело, че има
Решение на поземления орган, не била налице другата предпоставка за допустимост
на иска - висящо производство по искане на друго лице за възстановяване на
имота.
На следващо място за да
бил допустим иска по чл.14. ал.4 от ЗСПЗЗ една и съща земя да следвало да бъде
възстановена на различни лица. В случая и тази хипотеза не била налице. На
наследодателя на ищците е възстановено правото на собственост върху 10 дка
земеделска земя в местността СКУМСАЛЕ в землището на гр.Стрелча. Не били налице
други субекти на които да е възстановено правото на собственост върху имота.
Така подадена искова
молба била недопустима и противоречала на задължителните указания на ТР №1/97
г. на ОСГК. Според тях, процесуална предпоставка за допустимост на специалния
установителен иск по чл.14. ал.4 ЗСПЗЗ било наличието на правен интерес произтичащ
от наличието на образувани производства по реда на 14 ЗСПЗЗ за възстановяване
на собствеността, при което уважаването на иска е основание по реда на чл.14.
ал.7а, ЗСПЗЗ органът по поземлена собственост да промени кръга от лица, в чиято
ползва е признато право на възстановяване. В случай липсвал интерес от водене
на подадения иск, тъй като дори и при евентуално уважаване на претенцията
липсвала правна възможност, чрез уважаването му да бъде постигнат целения
правен резултат.
Предвид гореизложеното се
иска да бъде оставена исковата молба без
разглеждане и да се прекратите настоящото производство, поради недопустимост на
иска.
Алтернативно, оспорва
изцяло иска и счита, че е неоснователен и недоказан.
Предмет на установителният
иск по чл.14, ал.4 било правото на собственост върху земеделски земи към
момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС или други подобни
организации. В настоящият случай липсвали доказателства, че призната площ от 10
дка. в местността Орлино, община Сърница е идентична с имотите посочени от
ищците, по КВС на гр.Сърница и наследодателя на ищеца да е бил собственик на
имотите към момента на одържавяването на имота. Видно от представените
доказателства, към настоящия момент имотите представлявали дървопроизводствена
горска площ. В представеното заявление - декларация за членство в ТКЗС липсвали
имоти с подобни характеристики. Имотите които били одържавени са от видовете-
ниви и ливади.
Не били представени и
доказателства по какъв начини са придобити имотите и на какво основание се
легитимирал като собственик наследодателя на ищеца към обобществяването.
Недоказано било и, че към тази дата наследодателя на ищеца е бил собственик на
имоти идентични с процесиите и не било посочено с какъв способ са придобити. За
да бъде уважен така предявения установителен иск за собственост към минал
момент ищците следвало да докажат при условията на пълно и главно доказване, че
наследодателят е бил носител на правото на собственост върху процесниите имоти
към момента на кооперирането на земята. Представеното заявление - декларация за
членство в ТКЗС не представлявало доказателство за правото на собственост на
наследодателя, тъй като сама по себе си тази декларация не доказвала
придобиване на вещни права, нито пък доказвала основанието за придобиване на
собствеността. Представените към исковата .молба други документи били
неотносими към предмета на иска и не доказвали права на собственост на
наследодателя на ищеца върху идентични имоти към момента на обоществяването на
земите.
По тези съображения се
иска отхвърляне на исковете, като неоснователни. Претендира и разноски.
Съдът е намерил за неоснователно
възражението на ответниците за недопустимост на предявения иск и като такова го
е оставил без уважение, по следните съображения: Правото на собственост е
наследимо право, при което ищците като наследници на баща си наследяват и
правата му на собственик, такива каквито той е имал. В този смисъл не защитават
чуждо право на собственост, а своето такова. На следващо място, тъй като искът
с правна квалификация чл. 14, ал. 4
ЗСПЗЗ е установителен иск за собственост към минал момент, условие за
допустимостта на този иск /както при всеки установителен иск/ е наличието на
правен интерес. Такъв е налице при висящо административно производство по чл.
14, ал. 1 - 3 от ЗСПЗЗ или възможност такова да бъде образувано, както и при
окончателно решение на общинската поземлена комисия за възстановяване на
собствеността върху земеделските земи в реални граници. В случая е налице
последната хипотеза – окончателно решение на ПК. Ето защо и ищците имат правен
интерес от предявения установителен иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, като и
притежават активна процесуална легитимация по него. А към момента не намира
причини да преразгледа това си становище.
В о.з. ищците от тях И.
Юруков лично и чрез пълномощника си адв.А., поддържат иска си и иска
уважаването му с подробни съображения в писмена защита.
В о.з. ответникът, чрез
пълномощника си юриск.Петров, оспорва иска, поддържа възраженията си.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените
от ищците доводи, както възраженията на ответниците, намира следното:
Не е спорно между
страните, че ищците са наследници на общия им наследодател И. Исмаилов Ц.- починал
на 27.04.2015г., който от своя страна е бил син и като такъв един от
наследниците на И. Османов Ц. – роден на ***г. и починал на 17.05.1968г., а и
същото се установява от представеното Удостоверение за наследници на това лице.
Не се спори и на наследници
на И. Османов Ц. да е признато и възстановено правото на собственост върху
имотите – Нива от 10,0 дка 9 категория и
Ливада от 4,0 дка 10 категория и двата в местността Орлино землище на с.Сърница,
което и се установява от Решение № 300/02.09.1999г. на ПК-Велинград , с което е
възстановено правото на собственост в съществуващи и възстановими стари реални
граници по плана за земеразделяне. А със същото Решение № 300 на ПК-Велинград да
не възстановявано право на собственост на Нива от 3,0 дка, 8 категория, находящ
се в местността „Язовира” от землището на Сърница.
Видно от това Решение
на ПК-Велинград, към него не са издадени и скици за възстановените имоти, т.е.
касае се за решения по чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ. В него изрично е посочено, че са
необходими скици с точния размер на имота.
От представеното писмо
изх.№ РД-13-547/04.08.2016г. на ОСЗ –Сърница, се установява да е отказано
издаване на Решение по чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ и скици за имотите – Нива от 10,0
дка и Ливада от 4,0 дка в местността Орлино землище на с.Сърница. Този отказ е
обжалван пред съда по реда на АПК, като с Решение от 22.05.2027г. на РС
Велинград по гр.д.№ 1058/20216г., потвърдено с
Решение № 510/27.10.2017г. на АдС-Пазарджик, е отхвърлена жалбата срещу
отказа на ОСЗ –Сърница за издаване на Решение по чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ и скици
за имотите с номера 17009, 170012, 000182 и 000183 в местността Орлино
землище на с.Сърница .
Видно от мотивите на
това съдебно решение, жалбата е отхвърлена, тъй като имотите с номера 17009,
170012, 000182 и 000183 в м.Орлино землище на с.Сърница не са нанесени в КВС,
респективно решението на ПК не удостоверява собственост като няма граници на
възстановените имоти, а тези имоти фигурират като собственост на държавата. При
което съда е приел да става въпрос за спор за материално право, който следва да
се реши по исков ред.
Видно от представените скици
на имотите с номера 17009, 170012, 000182 и 000183 в м.Орлино землище на
с.Сърница и Удостоверения за данъчна оценка на същите е, че тези имоти са
записани като частна държавна собственост на МЗХГ – ДГС „Селище“ и са с площи
съответно: № 170009- от 1.792 дка; № 170012- от 7.275 дка; № 000182- от 1.279
дка и № 000183- от 1.080 дка.
Тоест установява се в
случая, че е налице висящо производство по възстановява не на собственост на
наследници на И. Османов Ц. имотите Нива
от 10,0 дка и Ливада от 4,0 дка, което е стартирало с Решение №300/199г. на ПК,
но не приключило, като няма издадено решение по чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Претендираните от ищците имоти, за които е проведено анкетиране се водят в
регистрите, като собственост на МЗХГ – ДГС „Селище“.
С ТР 1/1997 г. на ОСГК
на ВКС, т. 2 е разяснено, че предметът на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е установяване правото на
собственост върху земеделски към момента на включването им в ТКЗС или други
селскостопански организации, защото това е релевантният момент на установяване
правото на възстановяване на собствеността, съгласно чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ.
Предявяването на този иск не е обусловено от наличие на решение по чл. 18 ж,
ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост в съществуващи или
възстановими реални граници или по чл.27, ал. 1 ППЗСПЗЗ – с план за
земеразделяне. Необходимо и достатъчно условие за предявяване на този иск е да
има висяща административна процедура, която се спира при висящо съдебно
производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. В
настоящия случай процедурата по възстановяване на собствеността върху
процесните имоти е инициирана от ищеца и не е приключила, тъй като към
решението по чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ не са издадени скица, с която те да бъдат
индивидуализиран по КВС, т. е. налице е висящо производство пред ОСЗ.
Същевременно ДГС „Селище“ претендира правото на собственост, т. е. оспорва, че
ищеца е заявил имотите и признатото право на ищеца. Съгласно чл. 10, ал. 5 ЗСПЗЗ,
на възстановяване по ЗСПЗЗ, с решение по чл.14, ал.1, т. 1 от този закон
подлежи правото на собствениците върху залесени и самозалесили се земеделски
земи, включително и върху земеделските земи, за които собствениците не са
възмездени и те са включени в Държавния горски фонд. Изключение от това правило
е уредено само за горските разсадници и полезащитните горски пояси, каквито
процесните имоти не са, а са включени в държавен горски фонд, като неподлежащ
на реституция. При което налице е спор за собственост, а установителния иск по
чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ се явя допустим. Респективно неоснователни са възраженията
на ответника за недопустимостта му.
От представеното копие
от реституционна преписка №300 на ОСЗ-Сърница, се установява същата да е
образувано по Заявление № 300/25.02.1992г. на наследници И. Османов Ц. за възстановяване
на собственост върху на три имота, между които Нива от 10,0 дка и Ливада от 4,0 дка в
мест.Орлино. Към заявлението е представена Заявление-декларация за влизане в
ТКЗС от 26.03.1958г. /л.57/, според което И. Османов Ц. е влязъл в ТКЗС със
следните имоти: Нива – 10дка и Ливада – 7 дка. В него е в опис-декларацията
липсва описание на имотите по вид местност и граници.
Във въпросната преписка
№300 на ОСЗ-Сърница се съдържат данни за проведено анкетиране на процесните
имоти, според което: № 170009 е с площ от 1.792 дка; № 170012- е с площ от
7.275 дка; № 000182- е с площ от 1.279 дка и № 000183- е с площ от 1.080 дка. А
общата площ на анкетираните имоти е 9.067 дка.
Други документи
удостоверяващи правото на собственост на наследодателя на ищците Яким Спасов
Юруков върху внесените по горното Заявление
–Декларация от него в ТКЗС земи не са представени. Представено е обаче писмо изх.№
СР-2346/26.07.2019г. на общ.Сърница /л.56/, според което не се съхраняван в
общината емлячни регистри за жителите на гр.Сърница.
Съгласно чл.12, ал.2 от
ЗСПЗЗ „Правото
на собственост се доказва с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на
трудовокооперативни земеделски стопанства, емлячни регистри, молби-декларации
за членство в трудовокооперативно земеделско стопанство, счетоводни книги за
заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване, в това число и по Закона
за трудовата поземлена собственост от 1946 г. и правилника за неговото приложение
и други писмени доказателства. При което и съгласно практиката на ВКС, може да се
доказва право на собственост към момента на образуване на ТКЗС с документите,
изброени в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ,
включително и с молба за членство в ТКЗС.
По делото са събрани и
гласни доказателства, като е разпитан свидетели на ищците –И. Салих Осман.
От показанията на св.Ис.Осман
се установява, че на него са известни имотите, които имотите ги имал И.Ц. от
дядо си на времето в м.Орлино и са били
земеделски земи всички. Свидетелят
твърди, че към 100 декара е имал И. Османов Ц. от неговите родители, които са
му наследодатели, и са му оставили в наследство земи в м.Орлино, където е и живял.
Имотите се намирали в м. Орлино, както се мине пътя за Орлино от дясната
сатана на пътя към балкана. Знаел за кои
имоти се води делото, защото бил ходил там.Имотите граничели с Кендичеви и Циневи, които имали
имоти в съседство. Свидетеля твърди още, че е имал И.Ц. в районите тези земи,
които се орели и сме жънали косили сме
и през 1957 година се блокирали. Като станало ТКЗС всички си ги записали и си влезли с тези имоти. Знаел, че тези имоти
са на брата на жена му, защото лично бил
ходил по тези имоти към 1957 година. Свидетелят бил ходил като младеж на техните
си имоти да ги работят и й жена му ходела на техните си имоти и там се залюбили.
Имотите ги знаел, а и знаел че Ц. е наследник от баща му. Имотите били ливади,
ниви и тогава се орели с волове. Тези
имоти за които претендирали сега свидетелят ги бил орал, тъй като когато орал
своите имоти, помагал и на шурето и работили заедно. Когато отивали да косят и
се срещали, и си помагали. Виждали се и свидетелят бил видял, че това са имоти
на шурето му и на баща му И., а имотите които имали били ниви, ливади. Имотите
били на парчета. От имотите с които влязъл шурето му в ТКЗС една част влязла в
язовира, но не знае в язовира колко са
влезли и колко са останали не знае, като можело да има към 20 декара в язовира. Останали имотите били в м. Орлино,
които имотите се работили от наследодателите на ищците.
По делото са приети
основно и допълнително заключение по СТЕ, изготвени от в.л.Г., неоспорени от
страните, които съдът кредитира, като компетентни и безпристрастни. От основното заключение се установява да няма
графични материа-
ли за селскостопанските
земи, ниви, градини, ливади и др. към 1951 г. за землището на село Сърница. Фондовата
граница на ЛУП от 1951г. пресича три от процесиите имоти като тангира по
западната граница на ПИ с идентификатор № 70648.170.12, пресича ПИ с
идентификатори № 70648.170.182 и № 70648.170.183 по КККР на град Сърница. Може
да се приеме, че имоти с идентификатори № 70648.170.12 и № 70648.170.9 попадат
изцяло в зоната за земеползуване по картата - ЛУП от 1951г. Според допълнително
заключение по отношение на ПИ с идентификатор № 70648.170.182 – от него площ попадаща
в ЛУП е 1200кв.м., а площта попадаща извън ЛУП (за земеползуване) е 79 кв.м., а
за ПИ с идентификатор № 70648.170.183 -от
него площ попадаща в ЛУП е 789кв.м., а площта попадаща извън ЛУП (за
земеползуване) е 291 кв.м. Освен това от скиците към заключение по СТЕ се
установява, че ПИ с идентификатори № 70648.170.182 е идентичен с им. № 000182; ПИ с ид. № 70648.170.183 е идентичен с им. № 000183; ПИ с
ид. № 70648.170.12 е идентичен с им. № 170012 и ПИ с ид. № 70648.170.9
е идентичен с им. № 170009.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна при съвкупна преценка на доказателствата,
съдът формира и правните си изводи.
Наследодателят на
ищците - И. Османов Ц. е подал заявление за възстановява на земеделски земи на 25.02.1992г.
Към заявлението е приложен Заявление-декларация за влизане в ТКЗС от
26.03.1958г. /л.57/, според което И. Османов Ц. е влязъл в ТКЗС със следните
имоти: Нива – 10дка и Ливада – 7 дка С Решение № 300/02.09.1999г. на
ПК-Велинград на наследници на И. Османов Ц. е признато и възстановено правото
на собственост върху имотите – Нива от 10,0 дка 9 категория и Ливада от 4,0 дка 10 категория и двата в
местността Орлино землище на с.Сърница във възстановими стари реални граници.
Тъй като липсват емлячни регистри е проведена процедура по анкетиране.
Разпоредбата на чл.18
г, ал.4 ППЗСПЗЗ допуска старите реални граници да се установят не само трайни
топографски елементи като слогове, пътища, огради, трайни насаждения, брегови
линии на водни течения и водни площи, оврази, дерета и други подобни и с оглед
липсата на снимков или картен материал от преди образуването на ТКСЗ, но и чрез
анкетиране и именно тази процедура е приложена в настоящия случай за
местностите, за които административния орган е решил, че реституцията ще е
стари реални граници.
От показанията на
свидетеля се установява, че наследодателят на ищците - И. Османов Ц. е
притежавал земеделски земи – ниви и ливади в м.Орлино, които е обработвал, като
е орял нивите и косил ливадите преди влизането му в ТКЗС, които не били цяла
площ, а били разпокъсани на парчета и граничили със гора. За същите тези
притежавани от него преди влизането му в ТКЗС имот сега било проведено
анкетирането. Установява се също, че след построяване на язовира, тези земи не
били обработвани от ТКЗС, което и е станало предпоставка за замозалесяването
им. Освен това при съпоставка с границите посочени в издадените скици - на им.№000183
е съседен имот 000732 -собственост на К.Ц., а на им.№ 17012 са съседни имот 170011 -собственост на Барие
Бозово и им. 170011
-собственост на Сунай Кендичев. Именно тези съседи на имотите на наследодателят на ищците е посочил свидетеля
да са били негови съседи преди образуване на ТКЗС. При което и съдът намира за
доказано обстоятелството, че наследодателя на ищците е притежавал заявените за
възстановяване земи – ниви и ливади, намиращи се в м.Орлино преди образуване на
ТКЗС, а именно ниви с обща площ 10 дка и ливади от 4,0 дка, правота на
възстановяване на които му е признато от ПК. Установява се също, че местонахождението
на тези имоти съвпада с новообразуваните имоти по КВС с идентификатори,
съответно: им. № 170009; № 170012; № 000182 и № 000183, всичките в местността
Орлино, землище на Сърница.
От допълнително
заключение по СТЕ се установява също, че имотите с идентификатори №
70648.170.12 и № 70648.170.9 по КВС попадат изцяло в зоната за земеползуване по
картата - ЛУП от 1951г. Попадат извън ЛУП от 1951г. и части от имотите с
идентификатори № 70648.170.182 и № 70648.170.183, но само до размерите
съответно от 79 кв.м. и 291 кв.м.
Характерът на имот като
земеделски, т. е. подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ или като селищен
се определя нормативно от чл.2 от ЗСПЗЗ, съгласно който земеделски имоти са
тези, които са предназначени за земеделско ползване и (кумулативно) не се
намират в границите на населени места и селищни образувания, определени с
подробен устройствен план, или околовръстен полигон, не са включени в горски
фонд и не са застроени със сгради на промишлени предприятия, почивни, или
здравни заведения, религиозни общности, или други обществени организации, нито
представляват дворове, или складови помещения към тях. Законодателят е определил
с нормата на чл. 2 приложното поле на ЗСПЗЗ като изхожда от сегашното състояние
на имотите, а с нормата на чл. 10, е дефинирал кои имоти подлежат на
реституция, като е изходил от различни хипотези към момента на
колективизацията. В чл. 10, ал.5 от ЗСПЗЗ е уредено право на възстановяване на
собствеността върху залесени и самозалесили се земеделски земи, включително и
върху земеделските земи, за които собствениците не са възмездени и те са
включени в Държавния горски фонд, с изключение на горските разсадници и
полезащитните горски пояси. Анализът на нормативната уредба сочи, че меродавна
относно приложимия реституционен закон е принадлежността на съответния имот към
земеделския или горския фондове и то към момента на реституцията, а не
непременно към момента на одържавяването. Следователно, от значение за
настоящия спор е дали процесния имот е принадлежал / бил е включен/ в Държавния
горски фонд към датата на постановяване на реституционното Решение №
300/02.09.1999г. на ПК-Велинград. В тази връзка следва да се посочи, че според
действащата към релевантния период разпоредба на чл. 2, ал. 2 от ЗГ(отм.);
горски фонд по смисъла на този закон е територията, предназначена основно за
гори, обхващаща гори и храсти, както и земите за залесяване и недървопроизводителните
земи, посочени в кадастъра. Включването или изключването на гори и земи от
горския фонд става по специален ред (чл. 13 от ЗГ(отм.);). По делото не са
представени надлежни доказателства, установяващи принадлежността на процесния
имот към държавен горски фонд към релевантния за делото период. Така от
заключението на първоначалната комплексна СТЕ, изготвена от в.л.Г., неоспорена
от страните, се установява, че за процесната територия са били съставени слез
1951г. Лесоустройствен проект /ЛУП/ от 1962 г.,2006г. и 2016г. според последния
от които процесните имоти се намират в
земеделски масими с №№ 161, 170 и 172, като имотите са е отразени като гора
извън горски фонд. Т.е., липсват данни по делото, че към момента на реституцията,
настъпила с Решението на ПК, имотите да са били включени в ДГФ. В подкрепа на
този извод е и обстоятелството, че в КВС на землището, приета 1999 г., която
обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари
реални граници, картата на възстановимите стари реални граници на земеделските
земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ, и картата на възстановената собственост върху
гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ, процесните имоти не
са земеделска земя. С оглед на това би могло да се приеме, че е допуснато
дублиране на земи от горския фонд със земи по картата на възстановената
собственост по ЗСПЗЗ. От друга страна от
по делото са налице данни /представени скици/ и установено в от в.л.Г.,
че съседни имоти с общи граници с процесните са били възстановени, като
земезелски земи. При това положение единственият логичен извод е, че процесният
имот е включен в картата на възстановената собственост по ЗСПЗЗ, защото не е
бил включен в горския фонд.
Освен това следва да се
посочи, че дефиницията на чл.2 ЗСПЗЗ за земеделска земя, доразвита в чл. 1
ППЗСПЗЗ, налага извод, че законът взема за критерий предназначението на земята,
а не начина на нейното фактическо ползване и състояние. Т.е., обстоятелството,
че според изслушаните по делото комплексни експертизи, имотите представляват
самозалесила се гора към към настоящия момент, не води автоматично до
изключване на същия от приложното поле на ЗСПЗЗ и до извод, че същият е бил
включен към момента на реституцията в Държавен горски фонд. От друга страна се установи от заключение по
СТЕ на в.л.Г., че част от имотите с №№ 000182 и 000183 по КВС са били включени
в държавен горски фонд още преди образуване на ТКЗС, респективно преди влизане
в него на наследодателя на ищците през 1958г. по силата на ЛУП от 1951г. При
което те са и станали част от горската територия с влизане в сила на този ЛУП. При
което даро и да са се самозалесили в последствие, то са продължили да бъдат
горска територия и към момента на реституцията.
Ето защо и съдът намира
за установено по делото, че моментът на обобществяване на земята и към 1958г.
общият на ищците наследодател -И. Османов Ц. е притежавал като собственик в
землището на с.Сърница, м.Орлино следните имоти: Нива с площ от 7.275 дка. попълнена в КВС
като имот 170012 и Ливада с площ от
1.792 дка попълнена в КВС като имот 170009, Нива с площ от 0.291 дка, представляваща
част от попълнен в КВС имот 000183 целия с площ от 1,080 дка; Нива с площ от 0.079 дка,представляваща част
от попълнен в КВС имот 000182 целия с площ от 1.279 дка , които е внесъл в ТКЗС
с.Сърница през 1958г. А за разликата над горните размери на площите за им. с №№
000182 и 000183, тъй като са попадали по карата на ЛУП от 1951 г. в териториите
отредени за гори т.е. били са горска територия още преди образуване на ТКЗС, а
не земеделски земи какъвто е предметния обхват на иска, то и искът е
неоснователен и като такъв ще се отхвърли.
С оглед изхода от спора
ищците имат право на разноски по съразмерност с уважената част от иска. Направените от тях такива са в размер на
1810лв., съобразно списък по чл.80 ГПК. При обща цена на исковете от 165,0лв.
за обща площ от 11.426 дка и уважени иска за обща площ от 9.437дка , на ищците
ще се присъдят разноски в размер на 1494,92лв., които ще се осъди ответникът да
им заплати.
А на осн. чл.78, ал.3 ГПК,
ответника, които с отговора си е направили искане за присъждане на разноски и е
представляван от юрисконсулт, има право на такива, по съразмерност с
отхвърлената част от исковете, като е поискал присъждане на 100лв. разноски,
съгласно списък по чл.80 ГПК. Поради
което и на ответникът ще се присъдят разноски в размер на 17,41лв., който ще се
осъдят ищците да му заплатят.
С оглед горното , съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на МИНИСТЕРСТВОТО НА
ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ, ЕИК831909905, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”Христо Ботев” №55, ЧЕ
към момента на обобществяване на
земята и към 1958г. общият наследодател -И. Османов Ц. на Ф.И. МУТЕШИМ с ЕГН **********;
К. ДАВИД Ц. с ЕГН-**********; И.Ц. с ЕГН-********** и К.И.Ц. **********-***, е
притежавал като собственик в землището на с.Сърница, м.Орлино следните
имоти: Нива с площ от 7.275 дка, попълнена
в КВС като имот 170012; Ливада с площ от
1.792 дка попълнена в КВС като имот 170009; Нива с площ от 0.291 дка,
представляваща част от попълнен в КВС имот 000183 целия с площ от 1,080
дка; Нива с площ от 0.079 дка, представляваща
част от попълнен в КВС имот 000182 целия с площ от 1.279 дка, които е внесъл в
ТКЗС с.Сърница през 1958г., разделени
от линия обозначена с
цифрите 1,2,3 на комбинирана скицата-приложение към заключението на
съдебно-техническата експертиза, изготвено от инж. Й.Г., която е неразделна
част от настоящето решение, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над горните размери на площите за им. с №№ 000182 и
000183, тъй като са попадали по карата на ЛУП от 1951 г. и представлявали
горска територия, като неоснователен.
ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ,
ЕИК831909905, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Христо Ботев”
№55, да заплати на Ф.И. МУТЕШИМ с ЕГН
**********; К. ДАВИД Ц. с ЕГН-**********; И.Ц. с ЕГН-********** и К.И.Ц. **********-***,
СУМАТА от 1494,92лв. /хиляда четиристотин деветдесет и четири лева и 92 ст./ разноски
по делото по съразмерност.
ОСЪЖДА Ф.И. МУТЕШИМ с ЕГН **********; К. ДАВИД Ц. с ЕГН-**********;
И.Ц. с ЕГН-********** и К.И.Ц. **********-***, да заплатят на МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ,
ЕИК831909905, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Христо Ботев”
№55, СУМАТА от 17,41лв. /седемнадесет лева и 41 ст./ разноски по делото по
съразмерност.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишки ОС в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, а копие от него да им се изпрати заедно със съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: …………………..........…