Решение по дело №115/2022 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 237
Дата: 6 април 2022 г.
Съдия: Светомир Витков Бабаков
Дело: 20227150700115
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 31 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

   Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 237/6.4.2022г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито съдебно заседание на девети март, две хиляди  двадесет и втора година в състав:

 

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

                                           ЧЛЕНОВЕ:

1. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
2. СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

 

При секретар

РАДОСЛАВА ЦОНЕВСКА

и с участието

на прокурора

Стоян Пешев

изслуша докладваното

от съдия

СВЕТОМИР БАБАКОВ

по к.адм. дело № 115  по описа на съда за 2022 г.

                              

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Делото е образувано е по касационни жалби на Г.С.Б., чрез адв. М. и на ГДИН София против решение № 869 от 24.11.2021 г. по адм. д. 616/2021 г. описа на Административен съд гр. Пазарджик.

С подадената от Б. жалба се обжалва решението в отхърлителната част. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявения от него иск в претендирания размер.

В съдебно заседание, касаторът се явява лично и с адв. Х., която  поддържа касационната жалба. Моли да се отмени решението в отхвърлителната част и искът да бъде уважен в пълен размер.

С подадената от ГДИН София касационна жалба се оспорва решение то на АС Пазарджик в осъдителната му част. Иска се постановяване на ново решение, с което да се отхвърли ищцовата претенция като неоснователна и недоказана.

В съдебно заседание, касаторът ГДИН София се представлява от юрк. Р., който поддържа касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита оспореното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли да се остави в сила.

 Касационната жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваните му части, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

Производството пред АС Пазарджик е образувано и се е развило по искова молба от Г.С.Б. против ГД “Изпълнение на наказанията„ към Министерство на правосъдието, гр. София. Искът е предявен за неимуществени вреди за периода 05.01.2014 до 31.05.2021 г. в общ размер на 40 000 лв., претърпени по време на престоя му в Следтвения арест гр. Пловдив, затвора Пловдив и Затвора Пазарджик .  В исковата молба са изложени твърдения, че е налице свръхнаселеност в местата, в които е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“, че е обитавал мръсни, нехигиенични помещения с насекоми и гризачи, без проветряване и светлина и др. Претендира се законната лихва върху главницата, считано от 31.05.21 г. до окончателното й изплащане.

С решението си по делото, административният съд е осъдил ГДИН София да заплати на ищеца сумата от 728,60 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 03.04.2014- 02.04.2015, както и сумата от 4278,24 лв. претърпени неимуществени вреди за периода 03.04.2014- 09.01.2021 г., като отхвърлил иска над тази сума до пълно предявения размер от 40 000 лв. като неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна следното:

Видно от представената по делото Справка вх. № 5642 от 16.06.2021 г. от Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура Пловдив, Г.Б. е пребивавал в следствен арест Пловдив в периода 21.01.2m4r. до 03.04.2014 г. в изпълнение на мярка задържане под стража по прокурорска преписка № 1389 от 2013Г.

Според Справка вх. № 5713 от 17.06.2021 г., на Областна служба „Изпълнение на наказанията“, Пловдив, Б. е пребивавал в Арест гр. Пловдив както следва: от 18.01.2014 г. до 16.07.2015 г., изпратен в Затвора гр. Пловдив; от 09.12.20214 г. до 22.12.2014 г. приведен по реда на чл. 250 ЗИНЗС от Затвора гр. Пазарджик и върнат след срока отново там; от 23.01.2015 г. до 09.02.2015 г. приведен по реда на чл.250 ЗИНЗС от Затвора гр. Пазарджик и върнат след срока отново там. В справката е посочено още, че през юни месец на 2009 г. е открит новият арест Пловдив, който се намира в рамките на Затвора Пловдив. Б. през първият период е бил настанен в килия №218 на ет. 2, която е с квадратура 14,74 m2 и е съжителствал с още две задържани лица и предоставената им жилищна площ е отговаряла на изискуемите по стандарт. Килията е била оборудвана с три легла с размери 190/70 см, като две от леглата са разположени едно върху друго, има също маса за хранене с размери 6о/6о см. И два броя кръгли табуретки с диаметър 30 см. За другите два периода съответно е пребивавал в килия №204 за втория период и килия №208 за третия период, като и двете килии са идентични по площ и оборудване с описаната преди тях. Постелъчният инвентар в килията е бил възглавници, одеяла и чаршафи. Чаршафите се сменят и изпират ежеседмично в пералните помещения на ареста. Предоставена е и възможност на задържаните лица да ползват собствени чаршафи. Коридорите и всички общи помещения в ареста се почистват и дезинфекцират ежедневно. Поддържането на чистотата в килиите се осъществява от задържаните в тях лица. Всяка килия е снабдена със собствен санитарен възел и мивка с постоянно течаща студена вода, а топла се подава всеки ден сутрин и вечер в рамките на обема на бойлерите, по един за двата етажа на Арест Пловдив. Изградена е модерна система за диференцирано дневно и нощно осветление по изискуемите стандарти за осветеност. Размерите на санитарния възел са 125/112 см. (1.4 м2). Извеждането до банята на Арест Пловдив става по утвърден график месец за месец с периодичност два пъти седмично най- малко, и по съответното предписание.при възникнали нужди от медицинско естество.

Посочено е, че Арест Пловдив е оборудван с водни климатични конвектори свързани към водогреен газов котел, който се използва за отопление на ареста, а за охлаждане през летния сезон конвекторите са свързани с чилърна инсталация. Вентилационната система в ареста представлява всмукателна и нагнетателна уредба. Посредством въздушни турбини въздухът от арестното помещение се изсмуква и отвежда навън, а посредством други въздушни турбини пресен въздух отвън се вкарва в килиите. Дневна светлина прониква през прозорец с размери 150/150 см. Прозорецът е с отваряемо крило за по-добра вентилация и достъп на свеж въздух. На всички задържани под стража лица ежедневно се осигурява задължителното време за престой на открито. Относно дезинфекцията на арестните помещения, към справката са приложени заверени фотокопия на протоколи за извършена ДДТ обработка от 08.05.20145 г. и от 09.07.2015 г., налични в архива на Арест-Пловдив. Относно твърдението на Б., че е бил принуждаван да се съблича при всяко посещение на адвокат е посочено, че в изпълнение на задълженията по чл. 286, ал. 3, т. 2 от ППЗИНЗС, при всяко извеждане в района на Арест Пловдив всяко задържано лице се подлага на задължителен обиск с оглед предотвратяване на нарушения или пресичане на извършването на престъпления.

Г.Б. е преведен от Областно звено „Следствени арести”, Пловдив в Затвора Пловдив на 03.04.2014 г., като след престой в приемно отделение, на 08.04.2014 г. е разпределен в стая 52 на 5-та група. Стаята е с обща площ от 29,70 м2, от които 2,66 м2 е площта на обособен санитарен възел. Помещението е имало два прозореца с размери, позволяващи проникването на достатъчно дневна светлина. В санитарния възел е имало постоянно течаща вода и възможност за вентилация. Към процесния период в стаята е имало маса и три шкафчета за лични вещи. Лишеният от свобода Б. е пребивавал в стаята с други седем лишени от свобода. Осигурени са били условия и необходимите консумативи за поддържане на хигиената в спалното помещение. Б. е имал достъп до течаща вода и санитарен възел. В помещението е имало достатъчно дневна светлина и възможност за проветряване. Периодично всички помещения в Отделението се подлагани на санитарна обработка от „външно“ лицензирано дружество, като наличието на насекоми или гризачи е било по-скоро възможно изключение, а не перманентно състояние. Идентични са данните, съдържащи се в Становище, изготвено от К. П. на длъжност инспектор социална дейност и възпитателна работа в Затвора Пловдив. Посочено е, че прозорците в стая 52 са с размери 1,17м./1Д7м. и 045М./1Д7М. Леглата в помещението са били с размери 90СМ./180 см., а шкафовете са били с размери 54/50 см. Сочи се, че Затвора Пловдив се отоплява с централно парно, като спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация.

Според писмено обяснение на С.К., на длъжност домакин - склад в Затвора Пловдив, дневната норма на всички възрастни лица, изтърпяващи лишаване от свобода е 2622 ккал. Храната се приготвя с разнообразни продукти според сезона. Прилагат се подходящи методи за кулинарна обработка с цел да се запази качеството на хранителните съставки. Спазват изискванията, които налагат осигуряването на пресни плодове и зеленчуци. Приложени са седмични менюта.

В писмено становище, ст. инспектор П.В., на длъжност главен счетоводител в Затвора Пловдив е посочила, че за периода през 2014 г., в който Г.Б. *** Пловдив, е бил сключен Договор от 20.01.2014 г. за дезинсекция, дезинфекция и дератизация между Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, Затвор Пловдив и едноличен търговец „Биоцид-Наско Ташков“, ЕИК **********, гр. Пловдив, по силата на който едноличния търговец се е задължил, да обработва целогодишно помещенията в Затвора Пловдив.  

В Справка вх. № 5558 от 14.06.2021 г., изготвена от Началник Затвора Пазарджик, са посочени следните данни:

На основание заповед № 8977 от 17.09.2014 г. на Главна дирекция Изпълнение на наказанията“, осъденият Г.С.Б. *** на 03.04.2015 година за доизтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода. След преминаването на лишения от свобода на разпределителна комисия на 03.04.2014 г. е изведен от приемно отделение и настанен в 04-то отделение в условията на неработещ. Настаняванията в периода от тази дата до 09.01.2019 г. са били в неремонтирани килии и коридори. Всички помещения в този период са имали достъп до санитарен възел и течаща вода, като всяко едно отделение е разполагало с голям санитарен възел с течаща студена и топла вода от бойлер, който се ползвал от всички пенитенциарно изолирани лица през светлата част на деня. Къпането се осъществявало два пъти седмично, по утвърден график. Обзавеждането на спалните помещения включвало двойни легла вишки с размери 70/190 см., шкафчета с размери 45/40 с маса с размери 100/50 и 2 стола. Спалните помещения имали прозорци, осигуряващи достъп до естествена дневна светлина и възможност за проветряване. Отоплението е било локално парно на газ. В изпълнение на Договор № 10350 от 26.10.2017 г., по график е реконструиран целия сграден фонд в корпуса на затвора, като след приключване на цялостния ремонт на сградата на затвора, във всички отделения са осигурени 4 м2 на пенитенциарно изолирано лице. Корпусът на Затвор гр. Пазарджик е след извършен цялостен ремонт, включително на покривната конструкция, електрическа и ВиК инсталации, отоплителна система, и отговаря на европейските изисквания. Посочено е, че по отношение на това с колко други лишени от свобода и в кои спални помещения по периоди е пребивавал осъденият, администрацията на затвора не може да предостави информация, тъй като съгласно утвърдената Номенклатура на делата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, списъците за вечерна проверка не подлежат на архивиране. Същите не са класирани в дела със съответстващ индекс. Налични са само за текущия месец. Понастоящем лишения от свобода Б. е настанен в 09-то отделение, 907 спално помещение. Отделението е напълно ремонтирано. Подменени са старите дограми с ПВЦ такива както в спалните помещения, така, санитарните възли. Имат достъп до естествена дневна светлина и е възможно редовно проветряване. Подменени са осветителните тела за осветление в тъмната част на денонощието. Осигурени са нови легла и реновирани шкафчета. Стените са боядисани в светли и приятни тонове. Подовата настилка е теракота. Във всяко спално помещение има санитарен възел, включващ тоалетна и душ, където ежедневно могат да се къпят с течаща топла и студена вода. Отоплението е локално парно на газ и се поддържа нужната за живеене температура в спалните помещения. Монтирани са нови алуминиеви радиатори. Спалните помещения са обзаведени със съответния брой двойни вишки или единични легла, шкафчета и нови маси с табуретки. Вишките са с размери 70/190 см. или 1,33 кв.м., шкафчета с размери 45/40 см. или 0,18 кв.м. и маси с размери 40/40 или 0,16 кв. м/бр. с по две или три табуретки в зависимост от битуващите.  Чистата жилищна площ на помещение № 907, обитавано от ищеца и още четири човека е 21,54м2(без санитарния възел), тоест всеки от тях разполага с площ от 4,зом2. За срока от началото на пенитенциарната му изолация до момента Б. е наказван 14 пъти, като в седем от случаите е приложен текста на чл.101 т.7 от ЗИНЗС, а именно изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия. Посочено е, че администрацията на затвора може да предостави информация за изтърпените наказания по чл. 101,  т. 7 от ЗИНЗС в периода от 2015 година до настоящия момент, но не и относно броя на изолираните в съответната наказателна килия осъдени, тъй като в съответните регистри това отсъства като изрично задължение. В наказателните килии, в периода до реновирането на корпуса на затвора, не е имало санитарно помещение и течаща вода. Според справката, последното изтърпяно от Б. наказание по чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС е в периода 30.11.20i8r. до 14.12.2018 г. Посочено е още, че качеството и количеството на храната, която се полага на лишените от свобода се определя по рецептурник с необходимия калориен състав. В Справка изготвена от Атанаска Шишкова, на длъжност инспектор „Труд и работна заплата“ е посочено, че при извършване на ежедневна сутрешна проверка от надзорно охранителният състав, в присъствието на инспектор „СДВР“, отговорен за съответното отделение, и на лишен от свобода, полагащ доброволен труд като отговорник на отделението, се извършва оглед на спалните помещения. В случай на констатиране на повреди на имуществото, същите се докладват писмено по установен ред и се отстраняват своевременно. Пояснено е, че в затвора гр. Пазарджик, се извършват дезинфекционни, дезинсекционни и дератизационни дейности в спалните помещения на лишените от свобода, кухненския блок, общите помещения на територията на целия сграден фонд на затвора, както и прилежащите пространства за провеждане на престой на открито. Приложен е приемо предавател протокол за извършена дейност по ДДД обработка от 19.05.2021 г. Посочено е, че храната се приготвя в съответствие с изискванията на утвърдена от Министъра на правосъдието и Министъра на здравеопазването Таблица №1, за състава на дневната дажба и полагащите се хранителни продукти на един лишен от свобода. В Становище, изготвено от Елка Стойчева, на длъжност началник сектор „Финанси, логистика и капиталови разходи“ в Затвора Пазарджик е заявено, че като негативна тенденция през последните няколко години се очертава умишленото увреждане на имуществото и сградния фонд на затвора от лишените от свобода. В резултат на станалите вече постоянни, умишлени и вредни деяния на някои лишени от свобода, и с оглед значително високия размер на разходваните средства за тяхното отстраняване, през периода 2017 - 2020 година, била планирана и осъществена мащабна реконструкция и модернизация на сградния фонд, за подобряване на битовите условия на лишените от свобода. Ремонтът е приключил през м. март, 2020 год., като строително монтажни работи и дейности са извършени на територията на целия корпуса на затвора, където лишените от свобода изтърпяват наложените им наказания. Приложени са извлечения от хронологията на извършените ремонтни работи. Представена е Справка вх. № 6041 от 28.06.2021 г., изготвена от Началник Затвора Пазарджик в която са посочени обобщени данни относно броя на лишените от свобода, изтърпяващи наказанието си в Затвора Пазарджик по години.

      Административният съд е направен подробен и прецизен доказателствен анализ. Обсъдени са показанията на разпитаните по делото свидетели, като е посочено в кои части се кредитират същите, както и фактическите обстоятелства, които пресъздават.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Правилен е изводът на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет на исковата молба.

Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета – като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая за по- голямата част от исковия период е установено неизпълнение на законови задължения –в помещенията, в които е пребивавал задържания Б., не му е осигурена минимална жилищна площ от поне 4 кв.м., в следствие на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.

Неоснователни са доводите на ответната страна за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Въз основа на събраните по делото доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на условията в Затвора – Пазарджик, където е изтърпявал наказание ищецът. Тези условия са несъответни на каквито и да е, дори минимални критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство. Липсата на установени по делото умишлени действия и бездействия на служители на ответника не водят до неоснователност на предявения иск, при установените условия на живот, които не покриват минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство. Установената от доказателствата по делото липса на хигиенно-битови условия несъмнено предпоставят унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение.

По делото не се установяват обаче други  нарушения на законови задължения от страна на затворническата администрация, с изключение на периода след 09.01.2019 г., за който се установява, че задължението за осигуряване на минимална жилищна площ на ищеца е изпълнено, но за сметка на това за този период е констатирано, че в помещенията е имало хлебарки, дървеници и гризачи.

Неоснователно е възражението в касационната жалба на ГДИН София за това, че претенцията преди 31.05.2016 г. е погасена по давност. Не се установява прекъсване а периода на задържане, за да се приеме, че вземането на ищеца е погасено по давност с изтичане на петгодишния период по чл. 110 от ЗЗД. Още по- малко може да се твърди, че е преустановено вредоносното въздействие след приключване на ремонта в Затвора Пазарджик през 2020 г., което води до прекъсване на давността. Това дори и да е така, не е основание за прекъсване на давността, а за неоснователност на исковата претенция за част от исковия период.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е определен размерът на дължимото се обезщетение за причинени неимуществени вреди.

От установеното по делото неизпълнение не следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.

В случая изводите на съда за размера на дължимото се обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени конкретните, обективно съществуващи обстоятелства относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца. Несъмнено е негативното въздействие върху ищеца на условията, при които е пребивавал в Затвора Пловдив и Затвора – Пазарджик. Преценката на кумулативното въздействие на тези условия в  исковия период, съобразено с установената по делото обща продължителност и в съответствие с изведената от закона и дължима се справедливост правилно с обжалваното решение е определена сумата, с която следва да бъдат възмездени причинените вреди.

Съответни на закона са и изводите на първоинстанционния съд за уважаване на акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължения в размер на законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Административен съд – Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационните жалби като неоснователни - без уважение.

С оглед изхода на делото разноски на страните не следва да се присъждат.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд гр. Пазарджик, XI – състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 869 от 24.11.2021 г. по адм. д. 616/2021 г. описа на Административен съд гр. Пазарджик.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:       /п/                 

 

                   ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

 

                                        2. /п/