Решение по дело №1726/2023 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ №1059/30.10.2023г. по НAХД № 1726/2023 г.
по описа на Районен съд-Бургас:
Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.
Образувано е по повод постановление от 04.05.2023 г. на прокурор при БРП, с което е
внесено предложение обвиняемият П. З. И. с ЕГН ********** да бъде освободен от
наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание по реда на чл.
78а от НК за това, че на ********г. в гр. Бургас, в сградата на сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР- Бургас, пред служителката Д.К. е потвърдил неистина в писмена декларация,
която по силата на закон, а именно по силата на чл. 160, ал.1 от Закона за движение по
пътищата и по силата на чл. 17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични
документи, се дава пред орган на властта за удостоверяване на истинността на изложените
обстоятелства в нея, а именно, че свидетелството за управление на МПС №********* е
изгубено, като в действителност същото на ********г. е било иззето от компетентните
органи на Р.Г. – престъпление по чл. 313, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представител на Бургаска районна прокуратура поддържа
внесеното предложение, като предлага обвиняемият да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба от 1000 (хиляда) лева.
Обвиняемият редовно призован за съдебното заседание, не се явява.
Защитникът на обвиняемият адв. А., моли за определяне на наказание в предвидения
от закона минимум.

Съдът, след преценка и анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият П. И. е от гр. П.. Той работел като м.ш. и през повечето време се
намирал в чужбина. На ********г. на П. И. поради непристойно поведение пред
полицейски служители в Р.Г. му било отнето СУМПС №*********. На ********г.
обвиняемият И. отишъл в сектор „ПП“ при ОД на МВР- Бургас и собственоръчно попълнил
заявление за издаване на ново СУМПС. Сред набора от документи същият попълнил и
декларация по чл. 17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи, където
посочил, че СУМПС с №********* е било изгубено, въпреки че знаел, че същото му е било
отнето от германските власти. Въз основа на попълнената от него декларация на ********г.
на И. му е било издадено СУМПС с №*********, което му е било връчено на ********г.
Посолството на България в Г. изпратило на ГД „Национална полиция“ при МВР
български СУМПС с наложени наказания от германските власти, между които било и това
на обвиняемия П. И.. На ********г. в ОД на МВР- Бургас е била получена преписка от
ГДНП-София , че СУМПС с №*********, издадено на обвиняемия И. е било със статут
невалидно, поради това, че е било изгубено или откраднато.
В хода на разследването по досъдебното производство е била назначена графическа
експертиза, чието заключение е, че ръкописният текст, написан на лицето и гърба на
декларация по чл. 17, ал.1 ПИБЛД, както и подписът, положен в графа „Декларатор“ в
декларацията е положен от П. И., както и ръкописният текст написан в заявлението за
издаване на СУМПС и подписа положен на заявлението са изпълнени от обвиняемият П. И..
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от приетите по
делото доказателства - съдържащи се в досъдебно производство, относими към предмета на
доказване в настоящото производство, а именно: Документи от Федерална Р.Г. (л.14-
17);Декларация по чл. 17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи
1

(л.18); Копие на свидетелство за управление на П. И. (л. 19); Копие на Заявление за издаване
на свидетелство за управление на МПС от ******** г. на П. И. (л.20); Декларация
попълнена от П. И., че не притежава свидетелство за управление издадено от друга държава
членка на ЕС (л. 21); Справка за пътуване на лице-български гражданин (л.22); протокол за
разпит на свидетелката Д.К. (л. 31); Протокол за вземане на образци за сравнително
изследване на П. И. (л. 33-34); Протокол № 25 от 20.01.2023 г. за изготвена графическа
експертиза (л. 37-39);
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Безспорно се установява, че с деянието си обвиняемият е осъществил от обективна и
субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 313, ал.1 от НК.
От обективна страна на инкриминираната дата обвиняемият е потвърдил неистина в
писмена декларация, а именно, че притежаваното от него свидетелство за управление на
МПС е изгубено. Тази декларация има характер на документ, доколкото съдържа писмено
изявление на определено лице и служи за установяване на определени факти, имащи правно
значение. Безспорно е и че посочената декларация е употребена, като е представена пред
надлежен орган на властта-Началник на Сектор ,,ПП‘‘ при ОД на МВР гр.Бургас за
удостоверяване истинността на посочените по-горе обстоятелства. НеобхоД. е още от
обективна страна по силата на закон, указ или постановление на МС да се вменява
задължение на лице с декларацията да се удостоверява истинността на някои обстоятелства,
а такова задължение е вменено в чл. 160 от ЗДвП. Именно в самата декларация обвиняемият
е уведомен за наказателната отговорност, която носи по чл. 313 от НК за невярно
деклариране, поради което и този елемент от фактическия състав на престъплението е
осъществен.
Установено е безспорно и авторството на деянието, доколкото СГЕ е категорична
относно кое е лицето изпълнило подписа и ръкописния текст в инкриминираната
декларация, а именно обвиняемия П. И..
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.
Обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието и въпреки знанието си, че
свидетелството му за управление на МПС не е изгубено, с ясното съзнание, че същото е му е
отнето от Германските власти, поради извършени от него непристойни действия.
Фактическата обстановка не се и оспорва, поради което няма да бъде извършван подробен
анализ на фактите в постановлението на БРП.
При определяне на наказанието, съдът съобрази следното:
Налице са законовите предпоставките по чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание.
Обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на раздел IV, глава VIII от НК. За престъплението е
предвидено наказание лишаване от свобода до 3 години или глоба от сто до триста лева. С
деянието не са причинени имуществени вреди. При това положение постановлението на
прокурора от Бургаска районна прокуратура е законосъобразно и обосновано.
Предвид гореизложените съображения, съдът, като прецени степента на обществена
опасност на деянието и на обвиняемия като личност, обстоятелството, че с деянието не са
причинени съставомерни вреди, не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, а
извършеното се явява изолиран акт в поведението на обвиняемия, намери за адекватно
налагането на наказание глоба в минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 78а,
ал.1 от НК, а именно глоба от 1000 (хиляда) лева в полза на държавата. Така определеното
наказание се явява достатъчно за постигане целите на генералната и специалната превенция
на наказанията, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, като ще способства за поправяне и
2

превъзпитание на дееца.
По разноските:
Съдът осъди на основание чл.189 ал.3 НПК обвиняемият да заплати сторените на ДП
разноски в размер на 155,79 лв. по сметка на ОД МВР Бургас, както и сумата от 5 (пет) лева
по сметка на Районен съд-Бургас, представляваща държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

Номер на акта:	1059
Дата:	30 октомври 2023 г. (в сила от 15 ноември 2023 г.)
Съдия:	Пламена Николова Събева

Дело:	20232120201726
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	5 май 2023 г.

Решение по дело №1726/2023 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите