Присъда по дело №782/2023 на Районен съд - Перник

МОТИВИ към присъда № 8 от 08.02.2024 г., постановена по НЧХД №
782/2023 г. по описа на ПРС, НК, VI-ти наказателен състав.
Производството по делото е образувано по повод на тъжба, подадена
от тъжителката С. Й. И., ЕГН:********** против подсъдимия Б. Д. М. - роден
на ********* г. в гр. С., с постоянен и настоящ адрес: гр. С., ул. *********“
***, *********, *********, *********,*********, ********* /към момента на
деянието/, ********* гр. С., с ЕГН:**********, с която спрямо подсъдимия е
било повдигнато обвинение, за това че на 10.04.2023 г. около 8,30ч., в с. К.,
общ. П., ул. ***, причинил на тъжителката лека телесна повреда, изразяваща
се в причиняване на болка, без разстройство на здравето, като я ударил с
дясната ръка в лицето, а с лявата в корема, като последната била бременна-
престъпление по чл. 130 ал.2 от НК.
В хода на съдебното производство тъжителката е отправила искане
да бъде конституирана в качеството й на граждански ищец, като съдът не е
приел с мотивирано протоколно определение предявената гражданскоправна
претенция, като е посочил, че същата би могла да бъде реализирана и по
гражданскоправен ред.
В съдебно заседание процесуалният представител на тъжителя- адв.
Д. поддържа обвинението и в пледоарията си по същество на делото счита, че
от обективна и субективна страна е осъществен съставът на престъпления по
чл. 130, ал.2 от НК, поради и моли съда да постанови съдебен акт, с който да
признае подсъдимия за виновен, съобразно обвинението по чл.130, ал.2 от
Наказателния кодекс и да му наложи наказание по реда на чл. 78а от НК.
Претендира разноски
Тъжителката се явява в съдебно заседание и се придържа към
казаното от своя повереник.
Защитата на подсъдимия – адв. А. моли за постановяване на
присъда, с която нейният подзащитен да бъде признат за невинен по
повдигнатото му обвинение, за което излага подробни съображения,
алтернативно пледира приложение на института на реторсията в случая, като
сочи, че по делото безспорно се доказва, което било видно и от друго съдебно
производство, водено между същите страни, че са налице данни,
обективирани и в обясненията на подсъдимия по делото, че пострадалата го е
държала и стискала за тестисите и поради това същата му е причинила болка,
в какъвто смисъл се произнесло и вещото лице, и моли съдът ако приеме, че
въобще е доказано обвинението, което защитата отрича, да освободи и
двамата и да не им наложи наказание, понеже ако се приеме, че е причинена
болка, то всеки от двамата е причинил такава на другия. Застъпва пространно
тезата, че подсъдимият дава много подробни обяснения по делото и спомага
за разкриване на обективната истина по делото, докато частното обвинение по
никакъв начин сочи, че не е успяло да докаже своята обвинителна теза и
което според защитата има за последица постановяване на оправдателна
присъда. Излага също и че подсъдимият не имал какъвто и да било умисъл
при действията си, и че не би ударил съзнателно бременна жена, което и
последният сам отрича да е сторил, макар и да сочи, че в суматохата е
възможно да й е ударил шамар, но това е станало след като е изпитал силна
болка от стискането за тестисите от страна на тъжителката. Защитата моли да
не се кредитират и показанията на свидетеля- съжител на пострадалата, тъй-
като същите са в близки отношения и че противоречат на доказателствата по
делото. Сочи и че няма доказателства по делото, които да са ангажирани от
1

частното обвинение, за да докаже обвинението, а и експертизата приета по
делото е на база хипотези и твърдения по делото. Моли за произнасяне в
посочения смисъл.
Подсъдимият в последната си дума, моли да бъде признат за
невинен, като сочи че не се чувства виновен. По делото неколкократно дава
подробни обяснения за случилото се.
Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият Б. Д. М. - роден на ********* г. в гр. С., с постоянен и
настоящ адрес: гр. С., ул. *********“ ***, *********, *********,
*********,*********, ********* /към момента на деянието, като след
служебна справка, предвид заявеното от страните за наличие и на друго
производство от частен характер между същите страните, съдът установи, че
действително между страните се е водило за същото твърдяно деяние но с
тъжител Б. С. М. /фактически съжител на тъжителката/ срещу същия
подсъдим НЧХД №781/2021г, завършило с Присъда №31 от 27.06.2023 г.,
влязла в сила/, ********* гр. С., с ЕГН:**********.
Подсъдимият Б. Д. М. притежавал вилна двуетажна къща в село К.,
община П., ул. ***, където живеел сам, като парцелът закупил през 2006 г., и
изграждал къщата си повече от десет години като поддържал двора си, имал и
шадраван и живеел сам. Не отглеждал животни и нямал домашни любимци.
От западната страна на неговия имот, се намирал имотът на свидетеля Б. М. и
на брат му Л. М., като между двата двора нямало зид, а телена ограда с
височина около два метра. Съседната къща представлявала също двуетажна
къща, като същата съседите му придобили през пролетта на 2017 г, с
петстотин квадратни метра двор, като къщата представлявала постройка от
приземен етаж, два жилищни етажа и таванска част, като братът на св. М.- Л.
С. М., който бил международен шофьор и рядко пребивавал там, като
притежавал половината от къщата, а св. М. притежавал останалата половина,
като си били разделили - втори етаж от къщата за св. Б. М., а на брат му бил
първият етаж от къщата. Когато си купили къщата и започнали да я
ремонтират имали строителни материали в двора, имали и външна тоалетна в
двора, и още към този момент започнали първите спорове със съседа им-
подсъдимият Б. Д. М. първо досежно миризмата от външната тоалетна, от
която съседът се оплаквал, но тъй-като я ползвали семейството на М. я
оставило и същата си стояла в двора. Конфликтите обаче реално възникнали
впоследствие, след като през 2020 г. съседите на подсъдимия си взели улично
куче, което държали в клетка на двора и не му почиствали регулярно, а
самият двор от западната страна бил разграден и оттам влизали и други
животни и кучета, разнасяла се воня, мухи и неприятни миризми. За кучето
грижи полагали двамата братя и основно свидетелят Б.М., тъй-като брат му
често отсъствал. Същевременно обаче и М. и жена му – тъжителката С. И.,
живеели в град С., и идвали спорадично през седмицата или на две седмици в
къщата, поради което и затвореното куче, се изхождало в клетката на около
10 метра от оградата със съседа им подсъдимият и лаело много, както денем,
така и нощем, което пречело на съседа им-подсъдимият, който се оплаквал
както от миризмата, която определял като „воня“, така и от непрекъснатото
лаене на затвореното куче, като твърдял, че те не се държат хуманно с
животното. Периодично, когато видел съседите си М. им казвал за проблема,
2

но същите били просто забележки, и в началото не стигали до конфликти,
като макар и да бил виждал тъжителката И. да се разхожда в двора и да е
заедно със св. Б. М., то подсъдимият не общувал с нея и двамата не
разговаряли. С течение на годините обаче и пребиваването на кучето,
непредприемането на мерки от страна на съседите му по отправените
забележки, се стигнало до конфликт, словесен такъв между подсъдимия и св.
Б. М., на 30.03.2023 г. сутринта, когато след като подсъдимият М. отново
отправил забележки по повод на кучето на намиращия се на двора свидетел-
Б. М., двамата взаимно си обменили обидни реплики, като св. М. нарекъл
подсъдимия- „путка и дърт педераст“, а от своя страна подсъдимият му казал
–„фъстък и дребосък“, като подсъдимият бил на терасата на първия етаж на
своята къща, на около три метра от оградата, а свидетелят при клетката на
кучето, за да го храни, тоест на около 6-9 метра се намирали, когато си
обменили репликите помежду им, защото подсъдимият негодувал, че със
затопляне на времето миризмата ставала непоносима и не можел да отворя
прозореца или да излиза на терасата в собствената си къща. Тъжителката И.,
излязла и видяла конфликта, но не взела никакво участие. Подсъдимият М.,
останал много засегнат от циничните изрази, с които бил наричан, и решил
при първа възможност да поиска извинение за тези обиди от Б., като бил и
силно афектиран от същите.
Такава възможност подсъдимият видял на 10.04.2023 г., сутринта
около 8.00-8,30 часа, когато видял че Б. и жената, с която съжителства са в
имота си, и излизали като ги видял надолу по улицата, защото колата, която
Б. управлявал, я паркирал на улица ***, Г-образна на тяхната улица ***,
защото улица *** била в лошо състояние и много трудно проходима.
Подсъдимият видял, че св. М. е заедно с приятелката си /тъжителката/, и че
двамата слизали надолу от ул. „***“ и завили в дясно към ул. „****“, към
паркиралия си автомобил. Тогава подсъдимият бързо си обул маратонките и
ги догонил, преди да се качат в колата си, като св. М. носел торби, а св. И.
била малко зад него, когато чули как някой тича към тях, като когато ги
застигнал и в частност св. М., успял да му покаже среден пръст, след което
подсъдимият му нанесъл удар с юмрук в областта на главата / като
показването на среден пръст, е възможно и при носене на торби, но
конфликтът между двамата видно от служебна справка в ЕИСС е бил предмет
на разглеждане по НЧХД № 781 от 2023 г. по описа на ПРС, със страни –
подсъдимият и тъжител- св. М., за същата случка/, като св. М. се обърнал да
се защити, и настанало сборичкване между двамата, при което и двамата
ръкомахали един към друг, като подсъдимият е видимо / а заявено и в сз.183
см висок/ доста по- висок от свидетеля и успял да му нанесе още удари в
главата и в областта на слепоочието, като видяла това, тъжителката И. решила
да помогне на мъжа си и застанала между двамата, които били лице с лице
един към друг, а тя застанала между тях, с лице към подсъдимия, за да
предпази св. М., който бил видимо доста по-нисък от подсъдимия, да не бъде
удрян. Същевременно свидетелят бил успял да хване подсъдимия за ревера и
го бил изблъскал да една ограда, твърда с колове и плътна, където бил опрян с
гръб подсъдимия, като свидетелят М. бил хвърлил торбите още при първия
удар и двамата се били избутали вече от първоначалното място, където било
колата през другия край на улицата на метър-два, в другата посока.
Тъжителката, застанала между тях се опитвала да ги разтърве и да спаси мъжа
си, като обаче и двамата продължавали през нея да ръкомахат и да се опитват
да си нанасят удари, при което тъжителката С. И., която също започнала да
3

ръкомаха, одрала по лицето подсъдимия, стиснала го два пъти силно за
тестисите, при което последният изпитал силна болка, и й ударил шамар в
лицето с дясната си ръка областта на бузата и ухото, без да знае към момента,
че същата е бременна, като последната била с връхно облекло- яке. В този
момент, инстинктивно св. Б. извикал, че жена му е бременна и конфликтът
бил преустановен и подсъдимият си тръгнал по улицата. През време на цялата
случка, която продължила, не повече от 4-5 минути, на улицата, освен
участниците в конфликта, нямало други лица, свидетели на случилото се.
Подсъдимият след като се прибрал у дома си видял одраскването по лицето
си, но не потърсил медицинска помощ, като още в негово присъствие двамата
се обадили на 112 и съобщили за инцидента. Подсъдимият бил потърсен два
дни по-късно за даване на обяснение от служител на РУ в село Р..
Св. М. и тъжителката И., не изчакали на място пристигането на
екипа на полицията и линейка, а си взела багажа от пътя и със собствения си
лек автомобил, слезли в селото, за да отидат да подадат жалба в Кметството в
село К., защото искали да пуснат жалба до кмета и да се оплачат от своя
съсед. Именно там пристигнали и полицията и линейката, като св. М. бил
прегледан на центъра на селото, като му била прегледана главата, било му
измерено кръвното. Тъжителката И. не била прегледана, като същата се
обадила по телефона на лекаря си- д-р В. / гинеколог/ и попитала за
извънреден преглед, като му казала, че е имало конфликт и е притеснена и
той и обяснил, да отидат, когато си свършат работата с полицията.
Междувременно, двамата /свидетелят Б. М. и жена му-тъжителката И./
отишли първо до болницата в град Перник, УМБАЛ „Р. Ангелова“, където
съдебният медик, д-р С., описал в СМУ какви увреждания са били установени
по свидетеля М., окачествяващи признаците на лека телесна повреда / видно
от представената прокурорска преписка, където е представено и процесното
СМУ, то видно от него прегледът е бил –„В 10.20 часа на 10.04.2023г. ..в
Съдебномедицинско отделение при МБАЛ „Р. Ангелова“ АД, гр. Перник, за
което на М. му било издадено съдебномедицинско удостоверение №71/2023г.,
с изх. № 75/10.04.2023г. При прегледа съобщил, че по-рано същия ден, около
08.40 часа, негов съсед го удрял с юмруци в областта на лицето. При
прегледа се установили лек оток и охлузване в лява челна област на главата
и в лява слепоочна - окосмена област на главата, кръвонасядане с лек оток
по долния клепач на ляво око и лява ябълчна област с нишковидно охлузване в
ябълчната област. Според медицинския експерт, причинените на частния
тъжител травматични увреждания, констатирани при извършения спрямо
него преглед са получени в резултат на действието на твърди, тъпи
предмети и е възможно да са получени по начин и време, съобщени от
прегледания, а именно в резултат от нанесени удари с юмруци при инцидент
настъпил на 10.04.2023г. около 08.40 часа. Дал заключение, че поотделно и в
съвкупност, те са причинили на Б. М. страдание...“/, като свидетелката И. не
била преглеждана, като не казала да има и оплаквания. След съдебния лекар
двамата с автомобила си отишли във Второ районно управление- град
Перник, където това, което устно били разказали пред полицейския екип, го
записали и в сведения, като и в сведенията на двамата, не се описва удар в
корема на тъжителката, а само „удар /шамар/ в лицето, врата /за сведението на
М./ и „някъде по тялото“ /пак там/. Едва след като приключили всички тези
задачи, понеже по сведение на св. М., тъжителката С. не „била в такова
състояние, че да отидат първо на гинеколог“, като още пред кметството
казала на мъжа си „претърпях уплах“, поради което и чак тогава двамата
4

тръгнали към град С., за да бъде прегледана тъжителката И. от личния й
гинеколог- св. И. В.. В ранния следобяд двамата били в Поликлиника
„България“, гр. С., *********, като времето за изчакване било макс около
половин час, и тъжителката била приета от своя гинеколог- св. В., като по
данни на мъжа й, заявени в с.з. за състоянието на тъжителката същият
казва-„Болки не мога да кажа по-скоро да е изпитвала. Изпитва огромен
уплах и страх по-скоро от нанесения психически стрес. Лекарят я прегледа
на ехограф и каза, че за наше огромно щастие няма щети по плода. Също
така няма и по нея. Препоръча й да бъде спокойна, да не се притеснява, че
няма нищо, което да я притеснява.“Прегледът при д-р В. продължил около
15-20 мин, по време на същия, като лекарят изначално се занимавал в рискови
бременности, каквато била и тази на тъжителката И., която макар и да била
заведена по Здравна каса, за извънредни прегледи заплащала такса, а именно
такъв бил и прегледът на 10.04.2023 г., следобяд, като по време на същия тъй-
като по телефона казала на лекаря си, че „се е случило нещо, което я
притеснява“, лекарят решил да провери тоновете на бебето, като И. била вече
в пети месец, да види как е плода и да я успокой, тъй-като последната била
разстроена, но не твърдяла да е удряна в корема /св. В.-„...Не си спомням
въобще да е твърдяла дали е била удряна в суматохата. Не мога да кажа,
защото не съм я разпитвал обстойно. Беше доста разстроена. Каза, че в
един момент е била между тях двамата и при цялата физическа
саморазправа също е имала физически допир и контакт с въпросния човек,
който ги е нападнал..“.. „Нападнал ги“ е по нейни думи...“ Не помня да ми е
казала, че е ударена в корема / . По прегледа на И. й бил направен ултразвук
на бебето, което било добре, като докторът й увеличил магнезия, който
приемала и преди това, както и нош-пато, което също приемала. Била
прегледана на ехограф. Нямала никакви видими увреждания, като субективно
се оплаквала от болка долу в корема под пъпа, и й бил извършен и преглед, с
трансдюсер, измерващ контрактивността на матката и нейната плътност, било
установено, че има чувствителност на матката, което се получавало и при
стрес, изпитан от пациента и не може да се каже дали е причинено от удар,
като видими травматични увреждания, докторът не констатирал, а
пациентката твърдяла субективни оплаквания от болка в корема, поради
което и в издадения амбулаторен лист от прегледа / Амбулаторен лист №
********* /10.04.2023 г., находящ на страница 5 от делото..без подпис на
пациент и без положен печат на болничното заведение, но с посочен УИН на
лекаря № *********. и негов подпис, потвърден в с.з., и паказан на страните
и съда и с подпис на пациент в мобилно приложение програма Консенто,
където се качвали процесните амбулаторни листове, след издаването им/,,
тези оплаквания били отразени, но в обективни данни било посочено- „Без
оплаквания“, като амб лист бил генерира с час. 14.40 ч на 10.04.2023 г. и не е
бил отчетен към Здравната каса /видно и от представената справка от НЗОК
по делото/, защото не спадал към групата на отчетените амбулаторни листове,
защото е частен и е за извънреден преглед. В с.з св. В., на допълнително
зададени въпроси изрично е отговорил, че рисковата бременност на И., се
дължи на „имплантацията в ранните седмици на бременността“, която
определя „рисковата бременност“, с цел да не развие високо кръвно налягане
и бебето да не започне да изостава, която обаче не можело да се предизвика
от обективни или субективни фактори, а се явявала от имплантацията. В
заключение, лекарят е посочил, че краят на месец август 2023 г., И. е родила
здраво бебе.
5

По делото е била назначена и изслушана и СМЕ с въпроси,
поставени от съда и допълнителни такива в сз, поставени и от страните, и
основно от защитата, изготвена от вещото лице- К. С. Ч., съдебен медик,
който в съдебно заседание поддържа депозираното заключение. Видно от
съдържанието на същото от констативната и заключителната му част, то
съдебният медик е интерпретирал основно твърденията на страните по делото,
тъй-като единственият медицински документ в кориците на делото се явява
горецитираният амбулаторен лист / като СМУ в прокурорската преписка, не е
пряко относимо по настоящото дело и касае мъжа на тъжителката и е събран,
обсъден и анализиран в друго производство/. Видно от заключението на
експертизата, то вещото лице е посочило, че-„ При прегледа извършен па С.
Й. И. на 10.04.2023г. в 14.40 часа от д-р И. В., същият отразен в амбулаторен
лист №8226, не са установени и описани видими травматични увреждания и
следи от насилие. В амбулаторен лист №8226 от 10.04.2023г. е отразено:
...Няма субективни оплаквания... идва за извънреден преглед с оплаквания от
болки в корема..."От медицинска гледна точка следва да се посочи, че
неустановяването на видими травматични увреждания и следи от насилие, не
изключва възможността да са нанесени удари по главата и по тялото по
отношение на тъжителката С. И.. Данните от прегледа осъществен на
10.04.2023г. са за наличие на субективни оплаквания от страна на
тъжителката изразяващи се с оплаквания от болезненост в коремната област.
При положение, че се приеме да са били нанесени удари с части от човешки
крайници /ръка, юмрук, шамар и т.н./, каквито данни страните твърдят в
материалите по делото и в приложената преписка, то е напълно възможно
тъжителката да е изпитала кратковременна физическа болка, която в този си
вид, в тази степен и с тези характеристики, следва да се квалифицира по
медико-биологичния признак БОЛКА...“, като разпитано в с.з. вещото лице е
посочило, че поради липса на достатъчно медицинска документация е
работило по твърдения на страните, и ако се приеме, че е имало удари, то е
имало като резултат причинена болка, която е била краткотрайна. На
допълнително поставен въпрос от защитата, като се приеме, описаното и в
заключението на вещото лице, в констативната част, където се цитират и
обясненията на подсъдимия, че е имало „стискане за тестисите от страна на
И.“, дали това също би причинило краткотрайна болка без разстройство на
здравето, вещото лице дава положителен отговор и сочи че при такова
поведение, е възможно и логично подсъдимият да е изпитал също
краткротрайна болка, в областта на слабините /тестисите/. Съдът кредитира
заключението на вещото лице, до степента и доколкото същото съответства
на приетите за установени от съда факти по делото, като взема предвид че
същото не се основава на изрични медицински находки, а на твърдения на
страните и сочи съответни хипотези на развилите се събития и резултатите от
същите.
Следва да се маркира и че по делото е била приета и приобщена за
послужване и водената прокурорска преписка във връзка с инцидента, която е
приключила с отказ да се образува ДП, а именно прокурорска преписка №
1307/2023г. по описа на РП-Перник и преписка № 379600-4118/2023г. на
Второ РУ при ОДМВР-Перник. Тук следва да се посочи, че съгласно
принципа за непосредственост съдът основава решенията си само въз основа
на доказателствени материали, които са събрани и проверени лично.
Писмените обяснения, сведения, докладни са с извънпроцесуален характер, не
са годно доказателствено средство в наказателния процес, поради което не
6

следва да се обсъждат в дълбочина, като могат само да служат за индиция за
изведените факти на база преките събрани доказателства по делото, но не
могат да стоят в основа за изграждане вътрешното убеждение на съда.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като
взе предвид обясненията на подсъдимия /частично/; показанията на свидетеля
Б. М. /частично, и преценени през призмата на безспорното обстоятелство по
делото, че същият е фактически съжител на тъжителката/; писмените
доказателства, приложени по делото - заверено копие на амбулаторен лист
Амбулаторен лист № ********* /10.04.2023 г., находящ се на страница 5 от
делото, издаден от д-р И. В. /гинеколог/, писмо с рег.№ 21123/13.10.2023 г. от
НЗОК-ЦУ гр.С., подписано от С. М. Управител на НЗОК, с което предоставят
за лицето С. Й. И. за периода от 01.01.2023 г. до 13.09.2023 г. изготвени
справки, а именно: Справка за отчетени прегледи; Справка за извършени
медико - диагностични дейности; Справка за отчетени хоспитализации и
Справка за личен лекар - общо 5/пет/ страници, находящи се от страница 58
до страница 62 по делото. В писмото се сочи, че не разполагат с данни за
отчетен амбулаторен лист № *********/10.04.2023 г. от д-р И. В., разпит в
качеството на свидетел на д-р И. В., като съдът кредитира показанията на
същия в цялост, като дадени от обективен, незаинтересован свидетел по
делото, равноотдалечен от двете страни по делото и имал пряко наблюдение
върху състоянието на тъжителката в деня на инцидента, като същият е
извършил обстоен преглед на нея и плода няколко часа след инцидента, за
което подробна разказва и в разпита си пред съда, справка за съдимост на
подсъдимия, Съдебномедицинска експертиза, с рег. № 2271/31.01.2024 г.,
изготвена от вещото лице д-р К. С. Ч., депозирана в срок, приета по делото,
която съдът кредитира като обективно изготвена и отговорила на всички
поставени въпроси по делото, както и материалите по прокурорска преписка
№1307/2023г. по описа на Районна прокуратура – Перник /събрани по друго
производство, не в настоящото такова/, като останалите представени по
делото молби за отмяна на глоба на свидетеля и т.н, не касаят
доказателствения процес по фактите, относими към главния предмет на
делото и съдът не ги обсъжда.
За решаването на въпросите, съставляващи предмет на доказване
съдът извърши цялостен анализ на събраните доказателства: показанията на
свидетелите М. и В., първият допуснат по искане на частния тъжител, вторият
по инициатива на съда, обясненията на подсъдимия, при съобразяване на
обстоятелството, че за него те са и средство за защита, както и събраните
писмени доказателства. Въз основа на всички тях, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът прие очертаната по-горе фактическа обстановка, а въз
основа на нея формира и правните си изводи, както следва:
Доказателственият материал по делото дава основание да се приеме,
че на инкриминираната дата, около 08.30 часа, на посоченото място е
възникнал физически сблъсък между страните по делото. Негов инициатор
безспорно е бил подсъдимият, тъй като възприемайки излизането на М. и
съпругата му /фактическа съжителка/ от дома им бързо е излязъл от своя дом
и ги е последвал. Без противоречия е изяснен и повода за действията му -
възникнал между двамата мъже дни по-рано пореден словесен сблъсък по
повод кучето в двора на М. и отправени от последния по адрес на подсъдимия
вулгарни думи, които силно го засегнали, като тази случка е била
7

предшествана и от дългогодишни влошени междусъседски отношения. В тази
част съдът кредитира обясненията на подсъдимия, тъй като срещат пълна
подкрепа в показанията и на свид. М., също участник в този предхождащ
конфликт / като отношенията между двата са били предмет на разглеждане по
НЧХД №781 от 2023 г., на ПРС, многократно споменавано и по настоящото
такова, като присъдата и мотивите по същото са публично достъпни на сайта
за публикувани съдебни актове, и служебно известния на настоящия състав на
съда, видно и от системата ЕИСС, но същите не са предмет на настоящото
дело/.
Не е спорно, че при възникналия на 10.04.2023г. физически сблъсък
подсъдимият и мъжът на тъжителката, като този въпрос е изяснен и в
горецитираното съдебно производство, видно от справка по което,
тъжителката е била свидетел по същото, което налага извод, за много
внимателно преценяване на показанията на св. Б.М., в настоящото
производство, като се касае за бащата на детето на тъжителката, неин
съжител, още повече, че конфликтът е бил между него и подсъдимия и по
настоящото дело, но тъжителката е влязла в същия се цел да защити бащата
на детето си, които обстоятелства, преценени в съвкупност, водят до извод, че
показанията на този свидетел / макар и единствен очевидец/, следва да се
ценят много внимателно и само във връзка с останалия събран по делото
доказателствен материал от обективни източници, тъй-като същите се
отличават със своята оценъчност, което е и нормално и логично, предвид
отношенията между него и тъжителката- младо семейство, очакващо своето
първо бебе / към момента на случката/, и тези обстоятелства, водят до извод и
за висока доза субективност на изнесените от последния данни, който съдът
прецени на база останалия събран по делото доказателствен материал, и
съотнесе и към другите двойнствени по своята правна природа, както съдът
посочи, доказателствени източници, обективирани в обясненията на
подсъдимия, като не може да не направи впечатление, че в голямата си част
същите със съответни смислови нюанси, се припокриват, което прави в тази
им част достоверни както показанията на свидетеля, така и обясненията на
подсъдимия, като нито един от двамата не отрича физическия сблъсък между
тях и начина по който същият се е развил, както и че са били нанесени
съответни телесни увреждания на свидетеля М., от страна на подсъдимия,
предмет на друго дело от частен характер, на които съдът не следва да се
спира подробно, а да прецени ситуацията във връзка с поведението на
подсъдимия и тъжителката в нея. В този смисъл, съдът намира отново
множество сходства между заявеното от св. М. и подсъдимия, че тъжителката
се е намесила помежду им, за да помогне на мъжа си, да не го удря
подсъдимият и да ги разтърве, като е застанала между тях, което е видно,
както от показанията на св. М., така и от обясненията на подсъдимия, както и
от макар и опосредените относно този факт, данни изнесени от св. В. в с.з, за
разказаното му от неговата пациентка при прегледал.
В неколкократно дадените обяснения пред съда, изключително
подробни и отчасти съвпадащи с изложеното по делото със свидетеля М., а
именно в частта досежно влошените отношения между страните с дълга
давност, и в частта за възникване на конфликта и че именно тъжителката е
застанала между ръкомахащите един към друг мъже в суматохата, то с
известни смислови нюанси и разлики заявеното от св. М. и подсъдимият М. е
сходно, като разликата е основно в спорния по делото факт дали последният е
ударил шамар с дясната си ръка тъжителката в лицето в областта на бузата и
8

ухото и дали същият с дясна според М., и с лява според тъжителката в
жалбата я е ударил в корема, то на база приетата за установена фактическа
обстановка по делото, съдът намира, че при проявата на двойнствената
природа на обясненията на подсъдимия, а именно като доказателствено
средство и като средство за защита, то предвид правдивостта им, в голямата
им част, дори оценъчността, която самият подсъдим добросъвестно излага
пред съда, а именно че след като тъжителката „го е стиснала два пъти силно
за топките“ е изпитал толкова силна болка, че действително е възможно по
„рефлекс“ да я е ударил с шамар в лицето, но категорично отрича, да я е
удрял в корема, нито с дясна, нито с лява ръка, като междувпрочем, макар и
да се касае за писмени доказателства относно тези приобщени в преписката
на прокуратурата, и да следва да се ценят основно събраните пред съда, то
събраните там писмени доказателства непосредствено след инцидента, даже в
същия ден, безспорно могат да служат за проверка на заявеното към момента
от същите тези страни по делото, и именно в собственоръчно написаните
сведения и от тъжителката и от мъжа и св. М., пред полицейските служители
същия ден и двамата не са твърдяли да е имало удар в корема на тъжителката,
нито в долната му част, като са сочели нееднозначно „удар във врата, шамар
по лицето и някъде в части от тялото...“, като подсъдимият и пред
полицейските служители е застъпил същата теза, каквато и пред съда, че е
имало поведение на тъжителката, вклинила се в спора, довело до евентуално
рефлексен шамар към нея при бутането и суматохата, а именно, че
последната го е „стискала за топките и това му е причинило болка“ / което е
видно и от заявено в с.з. пред друг състав на съда, но в качеството на
свидетел от И., по споменатото по-горе дело, което не може да се цени по
настоящото такова, но е проверимо обстоятелство, в това число и в
публичната програма да проверка на съдебни актове/. В този смисъл съдът
дава вяра на обясненията на подсъдимия в тази им част, като ги намира на
съответни на приетата за установена и логически последователна верига от
факти и събития, развили се процесния ден, като в тази им част показанията
на свидетеля М. съдът намира за недостоверни, противоречащи, както на това
което е заявил по преписката, така и на описаното от съпругата му в тъжбата /
той описва и различна хронология и динамика на удара и ръцете, като на
места твърди, и че тъжителката е била между тях, после в дясно от него,
после че той бил с гръб при удара и прочие, като сам дискредитира
показанията си в тази им част, което ги прави и нелогични, още повече на
фона на развилите се впоследствие действия- при заплаха за бебето им, едва
ли едно младо семейство, ще обиколи всички институции преди да отиде на
гинеколог и едва ли мъжът- св. М., ще твърди „болка не знам дали
изпитваше, но имаше уплах..“/, като по този начин се потвърждава тезата на
подсъдимия, че до удар по лицето в суматохата е възможно да се е стигнало и
да е ударил шамар на тъжителката, но след като същата му е причинила силна
болка, стискайки го за тестисите /обясн. На подсъдимия –„...Тогава стана
спречкване и сбутването. Точно как стана не мога да кажа. Не мога да
кажа кой кого първи. Стана спречкване, стана сбутване. И двамата
замахвахме. С. още от самото начало, единствено и само по нейна воля и по
нейно желание, застана между нас двамата. Лице в лице бяхме. Те ме
видяха, че идвам и се обърнаха и застанаха с лице към мен. Тя, между нас
двамата, застана към мен с лице. Нищо не ми е казала. След като стана
сбутването, тя застана между нас, между мен и Б., единствено и само по
нейна воля. Между мен и Б. застана с лице към мен. И оттам вече стана
9

сборичкването. И тя ръкомахаше, хвана ме на два пъти за слабините, за
тестисите и ме стисна силно, от което аз изпитах силна болка. По никакъв
начин не съм целял, нито някакъв контакт да имам с нея, нито разправия със
С.. Тя ме стисна два пъти много силно за слабините и ако то е било някакъв
контакт с нея, то е било само и единствено по рефлекс, без никакъв умисъл
от моя страна, защото изпитах много силни болки. Преди тя да ме стисне,
не съм я докоснал. Не, не съм знаел, че тя е бременна....“, като не се доказва
по делото по никакъв начин удар да е имало в корема на тъжителката / което
и самата тя не е твърдяла в сведенията си по преписката пред полицията и
което и самият подсъдим, който безспорно съдейства за разкриване на
обективната истина по делото сочи и отрича категорично да е нанасял-обясн.
На подсъдимия- „..По никакъв начин, както твърди тя, аз не съм я удрял в
корема. По никакъв начин категорично твърдя, че не съм я удрял по корема,
както тя твърди. Нямам спомен да съм я удрял. Не съм я удрял нито с
дясната, нито с лявата ръка по корема. През това време Б. беше там.
Тримата бяхме и тя беше между нас през цялото време...“/, като не се
установява и от показанията на св. В., който сочи, че тя е била „разстроена“,
но не е казвала да е имала при конфликта нанесен удар в корема /св.
В.-„...Не си спомням въобще да е твърдяла дали е била удряна в суматохата.
Не мога да кажа, защото не съм я разпитвал обстойно. Беше доста
разстроена. Каза, че в един момент е била между тях двамата и при цялата
физическа саморазправа също е имала физически допир и контакт с
въпросния човек, който ги е нападнал..“.. „Нападнал ги“ е по нейни думи...“
Не помня да ми е казала, че е ударена в корема / , като е логично една
бременна жена с рискова бременност, в пети месец, първо това да би
съобщила на гинеколога си, при преглед, а такива данни няма, напротив, не е
казвала такова нещо, което е видно и от единственият безпристрастен
свидетел по делото- св. В., чийто показания съдът намира за правдиви,
обективни и ги кредитира за фактите, за които същият е бил разпитан, в това
число кога му се е обадила тъжителката, какво му е казала, кога е отишла на
преглед / следобяда, видно и от часа на амб лист-14.40 ч-св.В.-„..Тя ми се
обади по телефона. Каза, че се е случило нещо, което силно я притеснява.
Беше разстроена по телефона. Не ми обясни по телефона какво се е случило.
Някъде около 2:30-3:00 часа, ако не ме лъже паметта, ми се обади. Не си
спомням с абсолютна точност. Но горе-долу около час и половина, два часа,
след като ми се обади, беше при мен. Тогава не знаех откъде идва. Не си
говорим за такива неща. Нито знам какво работи, нито нищо. Приех я в
Поликлиника „България“ на *********, С.. Към момента на приемането,
мисля, че беше малко след феталната й морфология, което ще рече, че
трябва да е била в 23-24 седмица, влязла в 5-ти месец. Да, естествено,
личеше й, че е бременна. Дойде сама при мен. Когато я приех, тя ми обясни,
че са имали някакъв скандал с техен съсед След физическа саморазправа и е
силно притеснена за бебето, защото е била между тях двамата, опитвала
се е да ги разтърве. Между мъжа й и съседа й е била. Силно притеснение
изпитваше, защото, доколкото разбрах, от цялата суматоха е имало
дърпане, блъскане. Тя беше много разстроена от това. Не си спомням
въобще да е твърдяла дали е била удряна в суматохата. Не мога да кажа,
защото не съм я разпитвал обстойно. Беше доста разстроена. Каза, че в
един момент е била между тях двамата и при цялата физическа
саморазправа също е имала физически допир и контакт с въпросния
човек..“/, какво е установил като обективни и субективни находки св. В. при
10

прегледа й, че бебето е било добре, а установеното уширения на матката не е
установимо дали се дължи на обективни или субективни фактори, като уплах
и притеснение, които пък безспорно са установени за изпитвани от
тъжителката вследствие на случката /видно и от показанията на св. Б.М.- „На
същия ден отидохме при гинеколога. Гинекологът е д-р В. в Поликлиника
„Бългрия“, гр. С., *********. Болки не мога да кажа по-скоро да е изпитвала.
Изпитва огромен уплах и страх по-скоро от нанесения психически стрес.
Лекарят я прегледа на ехограф и каза, че за наше огромно щастие няма
нанесени щети по плода. Също така няма и по нея. Препоръча й да бъде
спокойна, да не се притеснява, че няма нищо, което да я притеснява.
Единствено я е съветвал да бъде спокойна, за да може бремеността да
протече по спокоен начин...“/. В този смисъл и приетото по делото СМЕ по
никакъв начин не противоречи, а напротив допълва и доизяснява фактите по
делото, като същото макар и изградено поради липса на надлежна мед.
Документация, извън горецитирания амбулаторен лист, то съдът намира, че
вещото лице на база твърденията на страните, основателно сочи, че ако се
докаже удар било от едната, било от другата страна с посочения механизъм,
би се изпитала краткотрайна болка, както от тъжителката, така и от
подсъдимия, като съдът прие за установено по делото, че тъжителката се е
намесила в конфликта по своя воля, за да защити мъжа си, е застанала между
замахващите един към друг мъже и през цялото време на конфликта,
продължил 4-5мин е била там, и в опита си да защити по-слабата страна в
конфликта- мъжа й, то същата първа е стиснала за тестисите подсъдимия,
който от изпитаната болка, е замахнал и е ударил шамар в лицето на
тъжителката с дясната ръка, в областта на бузата и ухото на същата, като
обаче, видно от всичко дотук изложено и анализираната доказателствена
съвкупност, досежно ударът в корема, то същият безспорно не се доказва по
делото, и както съдът посочи по -горе и следва отново да подчертае, първо
такива данни непосредствено след инцидента, нито св. М., нито И. са изнесли
през полицейските служители, нито са обективирали в дадените от тях
показания, в частност сведения по приобщената пр.преписка, като в
показанията си пред съда св. М., заявява друг механизъм на нанасяне на този
удар, твърдян от тъжителката в тъжбата и сам компроментира тезата на
частното обвинение, като и предвид приетата хронология на развилите се
събития, в която и подсъдимият не отрича възможен удар в лицето на
тъжителката, но категорично отрича такъв да е нанясъл в корема й, то видно
от самата приета за развила се като факти обстановка, в която тя е била между
тях, те са замахвали помежду си и ръцете и на двамата са били на нивото на
лицето, е алогично подсъдимият- висок 183 см, да е оставил непокрито
лицето си, защото същият също се е отбранявал от замахващия Б., и да се е
навел, при положение, че е бил притиснат и до ограда и в лицето му е била
тъжителката, за да я удари под пъпа ниско долу в корема, което дори
противоречи на самата хронология на събитията, но съответства на заявеното
от лекаря гинеколог, прегледал тъжителката и сочещ в показанията си,че
същата само е била притеснена, че разширението на матката е можело да е
вследствие на притеснение, а не на удар, още повече, че плодът е бил добре и
че преди да отидат до лекаря, И. и мъжът й са извършили цяла плеада от
различни действия по различни институции, описани по -горе, преди да
отидат да бъде прегледано бебето, ако би имало болки или опасност за
общото им дете, първото, което едни бъдещи родители е логично да сторят е
да отидат първо на гинеколог, а не при кмета, в съдебна медицина, в
11

полицейското управление и едва следобяда, при положение, че случката е от
08.30 сутринта да посетят лекуващия лекар на бременната.
Тук следва да се отбележат и няколко пояснения, във връзка с
представения по делото Амбулаторен лист № ********* /10.04.2023 г.,
издаден от св. В., неподписан от пациентката, неподпечатан с печат на
лечебното заведение, което принципно компрометира доказателствената му
стойност. Амбулаторният лист представлява първичен медицински документ
(чл. 222, ал. 1, т. 1 от НРД за 2017г.) и се съставя при преглед на пациент при
ОПЛ или специалист от извънболничната помощ (хирург, кардиолог,
ендокринолог и други), без значение дали този преглед е извършен в лечебно
заведение или при извършено домашно посещение, като в случая е в лечебно
заведение, което се доказва по делото и от показанията на св. В., който съдът
кредитира като обективни и достоверни. В амбулаторния лист задължително
отразява оказаната медицинска помощ от дадено лице и екземпляр от
издадения амбулаторен лист от ОПЛ се съхранява в здравното досие на
пациента заедно с всички документи, а вторият екземпляр се предава на
пациента /именно представения с дефицитни реквизити по делото такъв/.
Специалистите също следва да съхраняват екземпляр от амбулаторния лист,
както и да предоставят другия на пациента, като видно от установеното по
делото, такъв екзепляр се съхранява действително в лечебното заведение,
качен и в сканиран вариант, видно от предявения на телефона на лекаря
/макар и не чрез изричните способи на НПК/, в електронен вариант, подписан
и подпечатан, екземпляр, качен в системата на болницата – Консенто, поради
което обаче стъпвайки на гласните доказателства на лекаря, средство, за
събиране на доказателства по НПК, съдът кредитира данните, че на
посочаната дата, св. И. се е явила на извънреден преглед / затова и неотразен
в изисканата спрвака НЗОК, по делото, която съдът също кредитира/, и са
описани в посочения амбулаторен лист, олективните находки при пациента, и
заявеното от него, като в тази насока съдът подробно разпита св. В. и изложи
по-горе заявеното от него, тъй-като не може да се приеме, че представеният
по делото амб лист, с дефицит на фундаментални реквизити, се ползва с
удостоверителна материална доказателствена сила, ако са попълнени обаче
всички задължителни реквизиит сред които подпис на пациента и печат на
боллницата-/бел. официален удостоверителен документ и се ползва с
материална доказателствена сила по отношение на отразените в него факти за
обективираните данни в него,/ но същите се потвърдиха чрез друг способ за
събиране на доказателства, разпита на издалия го лекуващ лекар, поради
което и в правните си изводи, съдът стъпва на тях, допълнени от изложеното
в амб. Лист / като издаването му е регл и по арг. на чл. 9б от Наредбата за
осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ./и в експертното
заключение по СМЕ по делото. Следва да се посочи, че самият св. В. сочи че
не е описал надлежно и че е увеличил дозоровките на някои лекарствата на
тъжителката /магнезии, ношпа,/, но от значение е, че същите не касаят
лечение на болка, а просто са свързани както лекарят сочи с терапията и с
успокояването й след инцидента / св. В.- “Да, добре беше бебето. Увеличих й
магнезия, който тя така или иначе приемаше. И имаше нош-па, който също
й беше даден, и й казах да го увеличи за няколко дена. И да ме държи в
течение. Да, гледах я на ехограф. Издадох амбулаторен лист за прегледа. На
амбулаторния лист, ако не ме лъже паметта, съм сложил печат. Ако съм
пропуснал, най-вероятно го има амбулаторния лист в нашата електронна
база данни, тъй като ние ги съхраняваме в нашата електронна база данни
12

„Консенто“. Всеки един амбулаторен лист, след извършен преглед, се
прикача там и стои като електронно досие на пациента и служи за
проверка. В PDF се прикача в програмата. Ако съм пропуснал да сложа
печат, не мога да кажа дали в електронната база амбулаторния лист е без
печат, но мога да го проверя. Като лекар съм длъжен да напиша моя УИН и
номер на РЦЗ на лечебното заведение. Моят УИН № е *********. Попълва
се анамнеза, с която пациентката идва, т.е. това, което тя ми е казала.
Обективно състояние – това е, което сме констатирали при прегледа. И
съвети, които й даваме. Амбулаторният лист се издава в два екземпляра –
единият екземпляр-оригинала се дава на пациента, а копие остава при нас и
се съхранява в хартиен и електронен носител. Пациентът е длъжен да
разпише амбулаторния лист преди да му го връча. Ако сме пропуснали да го
подпише, го подписва на следващата визита. Ако сме пропуснали нещо в
бързината, с оглед на такъв тип прегледи понякога се пропуска, когато са по
спешност пациентите, пациентът се подписва при следващо идване на
преглед. Във връзка с това посещение не съм дал направление на
пациентката. Не се сещам за рецептурна бланка да съм дал..“/. Следва да се
посочи, че дори и в цялост да се кредитира амб. лист, то той не променя по
никакъв начин изводите по делото, тъй -като и св. В. обясни много подробно
хронологията на прегледа и всяко едно от отразените и в листа обстоятелства,
като посочи, че данни за удар в корема не е имало /показанията са цитирани
по-горе/, а само обективно уплах и притеснения в пациентака, довело и до
изследване с трансдюсер и установило разширение на матката, което
субективно е можело да се дължи именно на изпитаното притеснение от
инцидента и че бебето е било добре и плодът здрав. В този смисъл съдът
прие за установени горепосочените факти.
В този смисъл се явяват заявените обяснения от подсъдимия за
липса на удар в корема, които както се посочи нееднократно са не просто
средство за защита, но е релевантно доказателствено средство, и в частност за
ненанесен удар в корема на тъжителката, но неотричане на евентуален според
него по рефлекс удар в лицето, поради нанесената му и на него болка и за
рефлексията при която се е случил ударът по лицето на тъжителката, но не и
удар в корема, което е и също несъответно на фактическата обстановка
описана и от св. М. по делото, ако същият е държал за ревера подсъдимият и
го е бил опрял в ограда, а жена му е била между тях и двамата са замахвали
един към друг и подсъдимият е успявал да го удря, като е доста по -висок от
него, то тогава не става ясно към кой момент подсъдимият би имал
възможност „да се наведе“, да на нанесе удар и то под пъпа на тъжителката,
при положение, че е бил притиснат до плътна ограда, а същата е била между
тях с лице към него и с гръб към мъжа си, и е била в пети месец, което също
предполага по трудно да може да й се нанесе удар под пъпа, като отделно от
това неясно остава как го е видял св. М., като тя е била с гръб, а той сам се е
пазел да не го удари подсъдимият и не е гледал надолу, като в една част в
показаният си твърди и че е бил с гръб /св. М.- „..Аз го бутнах до оградата,
бях го хванал за ревера.... В този момент приятелката ми С. се опита да се
намеси помежду ни, за да, един вид да ни разтърве. Ами, просто застана
помежду ни. Тя застана от дясната страна и беше по-близо. Аз си бях
опънал ръцете максимално, за да се предпазя и да спре да ми нанася удари,
но той продължи да ме удря в областта на главата. В тялото нямам удари.
Имам в главата. В този момент, когато тя се намеси, той й удари шамар в
лицето с дясната си ръка, в областта на бузата и ухото. Да, удари й един
13

шамар. В този момент аз се разкрещях, че тя е бременна, да я остави,
защото основно се притеснявах за здравето на нея и на детето. След като й
удари шамар, след това последва и удар в областта на тялото, на корема.
Удари я в нейна лява част на корема. Той я удари с дясната ръка в корема. И
двата удара той нанесе с дясната си ръка. Първо я удари по лицето. После я
удари в корема. Ами да, защото той беше с гръб, а тя беше от дясната
страна ...Тогава се разкрещях, че тя е бременна и да спре, да я остави на
мира, да не й нанася удари на нея.... След това, когато вече се разкрещях, че
тя е бременна, да я остави и т.н., тогава вече прекрати да ни налага
въпросният господин, тъй като аз не съм успял абсолютно по никакъв начин
да му посегна. Не съм го пипнал с пръст, с изключение на това, че съм го
държал за ревера, за да се предпазя от ударите. Но държейки го за ревера,
той успяваше през това време спокойно да ме налага. Така, че аз лично не
съм успял нито един удар да му нанеса... След това, когато вече се
разкрещях силно да я остави, да я пусне, да не я наранява ние стоим един
срещу друг, тя стои помежду ни...“/. Още повече, че не е логично да се е
налагало двукратно да крещи свидетелят, че приятелката му е бременна, за да
се преустанови конфликта, тъй-като никой нормален човек, не би ударил в
корема бременна жена и ако като й е ударил шамар, М. е изкрещял, че тя е
бременна, то е логично да не е имало втори удар, и второ изкрещяване на това
обстоятелството, защото подсъдимият веднага е прекратил конфликта и се е
оттеглил, още повече, че самият той пръв е понесъл болка от тъжителката, в
опита на последната да предпази мъжа си, като в тази част показанията на св.
М., съдът не кредитира като взаимнопротиворечащи се, непоследователни и
изключващи се помежду си, както и в несъответствие с останалия събран по
делото доказателствен материал, дори и със заявеното от тъжителката в
тъжбата досежно втория удар / който пък не фигурира в прокурорската
преписка/. По този начин по реда на съпоставка с целия събран по делото
доказателствен материал, и с изложеното и пред съдебния състав за
динамиката на конфликта, механизма на развитие на същия и последстващите
действия се достига до извод, че обясненията на подсъдимия издържат
проверката през други доказателствени източници и в тази им част се явяват
достоверни и правдиви / ..Б. Д. М.: „... до тази дата десети април аз не съм
виждал лицето на адреса и на десети април сутринта около 8,00-8,30 часа...
видях, че той излиза заедно с приятелката, или каквато му се пада там, С....
Отидох към него. С. беше също до Б.... Тогава стана спречкване и
сбутването. Точно как стана не мога да кажа. Не мога да кажа кой кого
първи. Стана спречкване, стана сбутване. И двамата замахвахме. С. още от
самото начало, единствено и само по нейна воля и по нейно желание,
застана между нас двамата. Лице в лице бяхме. Те ме видяха, че идвам и се
обърнаха и застанаха с лице към мен. Тя, между нас двамата, застана към
мен с лице... След като стана сбутването, тя застана между нас, между
мен и Б., единствено и само по нейна воля. Между мен и Б. застана с лице
към мен. И оттам вече стана сборичкването. И тя ръкомахаше, хвана ме на
два пъти за слабините, за тестисите и ме стисна силно, от което аз
изпитах силна болка. По никакъв начин не съм целял, нито някакъв контакт
да имам с нея, нито разправия със С.. Тя ме стисна два пъти много силно за
слабините и ако то е било някакъв контакт с нея, то е било само и
единствено по рефлекс, без никакъв умисъл от моя страна, защото изпитах
много силни болки. Преди тя да ме стисне, не съм я докоснал. Не, не съм
знаел, че тя е бременна. Това го разбрах по време на инцидента... Не мога да
14

кажа кой ме одраска - може да е тя, може да е и Б.. Имах одраскване по
лицето. Точно не мога да кажа къде... Аз не съм я блъснал, когато тя ме
хвана за слабините. Ако е имало някакъв контакт, както казах, то е било
само и единствено по рефлекс без никакъв умисъл. Този рефлекс не мога
точно да кажа в какво се изрази. Може би съм я бутнал, съм я хванал за
раменете. По никакъв начин, както твърди тя, аз не съм я удрял в корема.
По никакъв начин категорично твърдя, че не съм я удрял по корема, както
тя твърди...Не съм я удрял нито с дясната, нито с лявата ръка по корема...
не е падал никой на пътя... В самия инцидент през цялото време те двамата
бяха с лице към мен и аз към тях с лице... Случката приключи както и
започна бързо. Както бързо започна, така и бързо приключи. Според мен за
2-3 минути се разви случката... На самия инцидент имахме съприкосновение
с Б., защото и двамата замахвахме един към друг. Аз също замахвах, когато
стана спречкването. Тя беше през целия инцидент между нас. Като стана
това спречкване, тя беше през целия инцидент между нас. Не съм я удрял...
Искам да кажа още веднъж, че потърпевшата не съм я удрял въобще, не съм
търсил с нея абсолютно никакъв физически контакт. Абсолютно никакъв
физически контакт...“, тези обстоятелства косвено се потвърждават и от
обстоятелството, че пред св. В., тъжителката не е заявила да е имала удар
в корема, като само е посочила, че е „имала физически контакт, допир“ с
подсъдимия, и при положение, че същата е при своя личен гинеколог и че
твърди да има болки в долната част на корема / отразени като субективни
оплакавания, но не и като обективни такива, видно от амб. лист и изложеното
от свидетеля пред съда/, то абсолютно алогично е, ако е имало удар и той е
бил заплаха за бебето й, тя да не го сподели с лекаря си, пред който е
твърдяла, че има уплах и стрес, което твърди и в показанията си съпругът й
/фактически съжител/, който сочи „Болка не знам дали е изпитвала, имаше
уплах“. Също така, следва ад се посочи че ако една жена, която е с рискова
бременност, което се установява безспорно по делото, бъде ударена точно в
корема, по какъвто и да е начин, то първата грижа и на нея и на мъжа й ще е
да проверят дали е добре бебето, вместо това същите са отишли първо в
кметство К. да пускат жалби, дори не са изчакали на мястото на инцидента
пристигането на екипа на ЦСМП и полицията, които са ги намерили в
кметството и са прегледали не жената, а мъжа, тоест същата явно не е имала
субективни оплаквания от болки, които да налагат нейния спешен преглед,
нещо повече доктор В. твърди, че му се е обадила около час преди прегледа и
е попитала да отиде, като това е станало след като са отишли с мъжа й
последователно в болницата, за да извадят именно на него СМУ / не и на нея,
която ако е имала болки е имала втора среща с медик, след ЦСПМ, който да
ги констатира и да й помогне/, и след това да отишли в 02 РУ да дават
сведения, в които и двата не заявяват удар в корема, а само шамар, удар във
врата и някъде по тялото. И едва следобяда същите отиват на преглед при
личния гинеколог на тъжителката – св- В., който не открива никакви видими
увреждания по И., а по повод субективното й оплакване за болка в долната
част на корема, същият е извършил всички възможни изследвания, видно от
изложеното по-горе, за да констатира, че бебето е добре, всичко е нормално и
единствено матката на И. е „по-чувствителна, което същият сочи в
обективния си разказ пред съда, че може да се дължи просто на стрес и
притеснение, не и на удар, и обвинителната теза в тази насока, абсолютно
остава недоказана и дори опровергана от събрания по делото доказателствен
материал, кредитиран от съда, в това число и от СМЕ, която съдът също
15

приема за обективна и достоверна, отговорила на поставените въпроси, но
под условие, защото самото вещо лице сочи, и при разпита си пред съда, че
отговорите на въпросите е дал само на база твърдение на страните, като
медицински доказателства извън горецитирания амбулаторен лист по делото
няма, и следователно е посочил, че ако е имало удар, то той би причинил
болка, но такъв в корема не се доказва, а само шамар в лицето, който се
субсумира под същия медико-биологичен признак на лека телесна повреда
без разстройство на здравето причинила краткотрайна болка, каквато както
сочи и вещото лице при стискане в слабините / което обстоятелство съдът
изложи доводи защо приема че се е развило /, би довело до изпитване от
страна на подсъдимия на същото усещане на краткотрайна болка, като не
може да се определи продължителността с точност и на двете, но това което е
по-важно че и двете деяния и на подсъдимия и на тъжителката попадат в
хипотезата на чл.130, ал.2 НК, поради което и съдът счете, че за същите
следва приложение да намери институтът на реторсията и за ненаказване и на
двамата, като относно удара в корема, опрадва подсъдимия по изложените
доводи, като прие причиняването на еднакви леки телесни повреди по
смисъла на чл.130, ал.2 от НК, както от страна на подсъдимия, удар с шамар в
лицето на тъжителката, но вследствие на причинена на него също такава лека
телесна повреда, чрез стискане в областта на тестисите, като и двете болки са
и със сходен интензитет-краткотрайни, както сочи вещото лице, като следва
да се посочи, че за да приложи института на реторсията, не е нужно да има
насрещна тъжба, както и не е важно кой пръв е нанесъл удара. /виж – арг.т.16
от ППВС № 3/1979 г, Решение № 208 от 29.V.1989 г. по н. д. № 211/89 г., I
н. о. Относно приложението на реторсията, при разглеждане на дело от
частен характер, Съдебна практика на ВС на РБ, кн. 1/1989 г., стр. 38, чл. 130,
ал. 3 НК-Когато при разглеждане на дело от наказателно частен характер за
престъпление по чл. 130 НК, образувано по тъжба на пострадалия, се съберат
доказателства, че последният е отвърнал веднага също с такава телесна
повреда, съдът е длъжен да обсъди въпроса за прилагане на реторсията по чл.
130, ал. 3 НК и да изложи съображения, независимо от това дали я прилага
или не, Решение № 283 от 22.VI.1992 г. по н. д. № 221/92 г., I н. о.,
докладчик член-съдията Танка Попова Относно реторсия.-Съдебна
практика, Бюлетин на ВС на РБ, бр. 10/1992 г., № 3, стр. 5, чл. 130, ал. 3 НК,
където е посочено, че –„При реторсията задължителният характер на
присъдата се разпростира еднакво върху деянието, предмет на частната
тъжба, и насрещно извършеното деяние. С оглед на това е предоставил
възможността на съда да освободи от налагане на наказание и двете страни.
Следователно, за да прецени наличието на законовите изисквания за
приложението на чл. 130, ал. 3 НК, съдът е задължен да провери не само
съставомерността на описаното в тъжбата деяние, но и тези, свързани с
насрещното деяние, т. е. с ответното поведение на самия тъжител, независимо
от факта, че в това производство срещу последния не е подадена насрещна
тъжба. В това се състои всъщност и едно от процесуалните изключения при
реторсията.”, което и съдът стори в настоящото производство, за да изведе
решаващите си правни изводи/. В този смисъл е и Тълкувателно решение №
51 от 16.IX.1989 г. по н. д. № 41/89 г., ОСНК-Относно реторсията при леките
телесни повреди, както и Постановления и тълкувателни решения на ВС на
РБ по наказателни дела - 1953 - 1990 г., СЮБ, 1992 г., стр. 181-чл. 130, ал. 3
НК, където е подчертано и че -Реторсия по чл. 130, ал. 3 НК може да се
приложи само когато са причинени еднакви по степен на увреждане леки
16

телесни повреди - само по чл. 130, ал. 1 или само по чл. 130, ал. 2 НК., каквато
е именно и процесната хипотеза, като и двете деяния са съставомерни именно
под посочения състав на чл.130, ал.2 НК, виж-Решение № 184 от 15.05.2013
г. на ВКС по н. д. № 416/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина
Начева, чл. 130, ал. 3 НК, Относно съставомерността на инкриминираното
деяние.
Ето защо съдът постанови при изложените мотиви своя съдебен акт,
с който- призна подсъдимия Б. Д. М. - роден на ********* г. в гр. С., с
постоянен и настоящ адрес: гр. С., ул. *********“ ***, *********, *********,
*********,*********, *********, ********* гр. С., с ЕГН:**********, за
ВИНОВЕН в това, че: на 10.04.2023г., около 08.30 часа, в с. К., общ. П., ул.
***, причинил на С. Й. И., ЕГН:**********, лека телесна повреда, изразяваща
се в причиняване на болка без разстройство на здравето / нанасяне на удар с
ръка в лицето на тъжителката - престъпление по чл.130, ал.2 от Наказателния
кодекс, но тъй като тъжителката С. Й. И., ЕГН:**********, е отвърнала
веднага със също такава телесна повреда, на основание чл. 130, ал. 3 вр. ал. 2
от НК, ОСВОБОЖДИ и двамата от наказание, като ОПРАВДА на основание
чл.304 НПК, подсъдимия Б. Д. М., с ЕГН:**********, по обвинението в
останалата част, а именно при горните обстоятелства да е нанесъл удар на
тъжителката с ръка в областта на корема.
Тук следва да се посочи допълнително относно обективната и
субективната страна на деянията: Относно престъплението по чл.130, ал.2
НК-Обект на престъплението е засягане на здравето и телесната цялост на
пострадалия. Съгласно чл. 130, ал.2 от НК- За лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на
здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или пробация,
или глоба от сто до триста лева, като в случая видно от дотук изложеното и
подсъдимият и пострадалата са си нанесли в конфликта точно такива телесни
повреди, субсумиращи се видно и от СМЕ именно под посочения състав на
лека телесна повреда по см на чл.130, ал.2 НК .Изпълнителното деяние
"причини" следва да бъде осъществено чрез действие. В резултат на
конкретно физическо въздействие от страна на подсъдимия следва на
пострадалия да е причинен противоправния резултат, в случая и от
пострадалия на подсъдимия, като дори и пострадалият в случая е бил пръв в
деянието си, което няма значение за приложението на института на
реторсията. По делото не се установи, че подсъдимият е ударил тъжителката,
в корема /заради което и в тази част съдът оправда подсъдимия/, единствено
да й е ударил шамар с дясната ръка по лицето в областта на бузата и ухото,
което безспорно представлява лека телесна повреда по см на чл.130, ал.2 НК и
е причинило на тъжителката краткотрайна болка, без разстройство на
здравето, като обаче преди това същата е причинила и на подсъдимия лека
телесна повреда по см на чл.130, ал.2 НК- краткотрайна болка без
разстройство на здравето, чрез двукратното стискане на същия в областта на
тестисите, което е довело и до последвалия шамар и което в съвкупност води
до приложение на института на ретортията и респ. макар и признаване на
подсъдимия за виновен за това деянието, то при положение че и тъжителката
е деец на същото деяние, то съдът не освободи и двамата от наказание, като
оправда подсъдимия за нанасянето на удар на тъжителката по време на
процесния инцидент в областта на корема, като такъв по делото не се доказва
от събрание в хода на производството доказателствен материал. Без значение
е коя от двете срани първа е осъществила престъпното посегателство против
17

личността и коя първа сезира съда.
Известно е в практиката и следва да се спомене, че в резултат на
посегателство по механизма описан в тъжбата, често липсват ясно
изразени обективни следи по тялото на увредения, но това не
обосновава несъставомерност, респ. недоказаност на обвинението, когято за
дадено деяние са събрани други доказателства. При телесните повреди без
разстройство на здравето увреденият претърпява само болка или
страдание. Съдържанието на тези увреждания се свежда до краткотрайни
телесни болки, предизвикани от посегателството върху различни части на
тялото, като по своята същност болката представлява неприятно физическо
усещане и засяга организма в най-лека степен, а страданието е
продължителен процес на болката, като в случая се касае за краткротрайна
болка и при двамата./виж указанията в Постановление № 3 от 27.IX.1979 г. на
Пленума на ВС /т.16/ -не е необходимо във всеки конкретен случай да се
доказва, че пострадалият е претърпял болка или страдание. Достатъчно е
извършеното посегателство да е от такова естество, че да предизвиква такива
последици при нормални условия, независимо дали има или няма обективни
следи/. Именно такъв е конкретният случай - доказано е нанасяне на удар с
ръка в лицето на тъжителката, който при нормални условия е способен
да предизвика физическа болка. В конкретния случай съдът приема,
че физическата болка е била с по-голям интензитет и продължителност от
моментно неприятно усещане за болка
От обективна страна деянието е извършено чрез действие – нанасяне
на удар с ръка в лицето на пострадалата, довели до причиняване на лека
телесна повреда, изразена в увреждането по-горе. А нейното деяние от
обективна страна се изразява в хващане за тестисите подсъдимия и стискайки
ги довели до причиняване на лека телесна повреда, причинили му болка.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк
умисъл като форма на вината, тъй като подсъдимия е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал неговите
общественоопасни последици и е целял настъпването им, като е действал при
разновидност на умисъла- внезапен такъв, като решението е взето мигновено,
след причиняване на болка в областта на тестисите при стискане двуктрано от
тъжителката, като ударът е бил в главата, жизнено важен орган за човека, и не
може да се приеме, че е “по рефлекс”, или неволно или при небрежност
/която при лека телесна повреда не би била наказуема, като в тази насока
възраженията на защита са неоснователни/. Следва да се посочи относно
внезапния умисъл, че освен че съдържа всички особености на волевия и
интелектуалния момент на прекия умисъл, то същият наслагва и други
особености над тези характеристики, а именно, че при него деецът взема
решението за извършване на престъплението, веднага след като осъзнание
потребността от изменение на действителността и изпълнява решението
незабавно, след като го е взел, каквато съдът намира, че е процесната
хипотеза / в този см. Виж стр.263, уч-к Наказателно право обща част, на
Ал.Стойнов/. В този смисъл както подсъдимият, така и тъжителката, съдът
намира, че са действали при своите противоправни деяния един към друг от
субективна страна при внезапен умисъл.
Доказва се и интелектуалния и волевия момент на внезапия умисъл
за това увреждане. Не може да се приеме и че както твърди защитата
деянието на подсъдмия е нанесено при състояние на афект по см. На чл.132
18

НК, като такива данни изцяло отсъстват по делото /няма никакви данни
същият да е изпаднал в състояние на физиологичен афект и то да е било
причинено от пострадалата/, като не е налице и чл.12 НК, като става въпрос
за сборичкване, като тъжителката е влязла в конфликта, за да защити мъжа си
/тя не е била изначален нападател, за да се предизвиква състояние на
отбрана/, и първа тя е стиснала за тестисите подсъдимия, който и е отвърнал с
шамар в лицето, като следва да се посочи, че деянието на тъжителката също е
при пряк умисъл, в разновидността му на внезапен такъв, провокиран от
създалата се ситуация. Като и двете деяния са при равнопоставеност на
отегчаващите и смекчаваите вината обстоятелства, всеки е бранел своята
телесна неприкосновеност и своето благо и се е опитвал да се позиционира в
ситуацията.
От обективна страна и двете деяния са извършени чрез действие, а
от субективна виновно Деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК за всеки от двамата в разновидността
му на внезапен такъв.
Причини за извършване на деянието са трайно влошени
междусъседски взаимоотношения, занижени волеви задръжки и незачитане
телесната неприкосновеност на личността в конкретната ситуация.
Въз основа на събраните доказателства и в съответствие с приетата
за установена фактическа обстановка, изложена по-горе, съдът приема, че
всяка от страните по делото, независимо дали и по какъв начин провокирана
от другата, е причинила лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК. В този
аспект налице са предпоставките за приложение на института на реторсията
по чл. 130, ал. 3 НК, тъй като се касае за взаимно причинени еднакви по
степен телесни увреждания /Тълкувателно решение № 51 от 16.09.1989 г. по
н. д. № 41/89 г., ОСНК на ОСНК 51/1989 г на ВС/.
Последицата, която произтича от прилагането на посочения правен
институт - освобождаване на дееца и на пострадалия от наказание е само
възможност, не задължение на съда. Затова, при решаване на този въпрос –
дали да освободи и двамата от наказание или напротив – да накаже този,
срещу когото е повдигнато обвинение, следва да се изхожда от спецификата и
многообразието на ситуациите за всеки конкретен случай. Особеностите на
настоящия казус мотивират у съда категорично убеждение за прилагане на
посочения правен институт. Законовото изискване за взаимно причиняване на
лека телесна повреда /еднакви по степен/ е доказано по съображенията, които
се изложиха. Законът не се интересува от това коя от страните първа е
осъществила престъпното посегателство срещу личността и коя първа е
сезирала съда с частна тъжба, определяйки по този начин качеството си на
тъжител в образувания съдебен процес. В случая, съобразявайки изяснените
чрез събраните писмени и гласни доказателства трайно установени
конфликтни взаимоотношения между страните по делото, съдът намери, че е
справедливо да бъде приложен института на реторсията. На чл. 130, ал. 3 от
Наказателния кодекс освободи и двете от наказание за цитираните деяния,
като за ударът в корема оправда подсъдимия, като видно от множеството
изложени дотук мотиви то такъв удар не се доказва по делото.
Въз основа на събраните доказателства и в съответствие с приетата
за установена фактическа обстановка, изложена по-горе, съдът прие, че всяка
от страните по делото, независимо дали и по какъв начин провокирана от
другата, е причинила лека телесна повреда по чл.130, ал.2 от НК. В този
19

аспект налице са предпоставките за приложение на института
на реторсията по чл.130, ал.3 НК, тъй като се касае за взаимно причинени
еднакви по степен телесни увреждания /Тълкувателно решение № 51 от 16.
IX. 1989 г. по н. д. № 41/89 г., ОСНК на ОСНК 51/1989 г на ВС/. Виж и
Решение № 44 от 15.06.2022 г. на ОС - Перник по в. н. ч. х. д. № 63/2022 г. ,
където е посочено –“В процесния случай страните са си причинили
увреждания, представляващи лека телесна повреда, съгласно хипотезата на
ал. 2 на чл. 130 НК. Макар и различни по брой и интензитет, същите са
еднакви по характер от гледна точка на материалния закон – същите се
изчерпват единствено с причинена болка без разстройство на здравето.
Институтът на реторсията съдържа в себе си редица отклонения от
материално-правен и процесуален характер от принципни положения в
правото. Извършването на престъпление обосновава наказателна
отговорност за дееца, чието основно съдържание се изразява в налагане и
изтърпяване на съответно наказание, но при реторсията с оглед по-ниската
степен на обществена опасност на деянието, частичното възмездяване на
моралните вреди чрез причиненото взаимно телесно увреждане, както и
обстоятелството, че и двете страни са се поставили в еднакво положение
пред наказателния закон, законодателят е предоставил възможността на
съда да освободи от налагане на наказание и двете страни – т. е. касае се за
изключение от правилото, че за всяко престъпление, извършено от
наказателно-отговорно лице, се налага съответното наказание. Без
значение в тези случаи е коя от двете страни първа е осъществила
престъпното посегателство против личността и коя първа сезира съда.
Следователно, при извършване на преценка за наличието на законовите
изисквания за приложението на чл. 130, ал. 3 НК, наказателният съд е
задължен и проверява не само съставомерността на описаното в тъжбата
деяние, но и тези, свързани с насрещното деяние, т. е. с ответното
поведение на самия тъжител, независимо от факта, че в това производство
срещу последния не е подадена насрещна тъжба. В това се състои
всъщност и едно от процесуалните изключения при реторсията…”.
При формирането на правните си изводи съдът отчете разпоредбата
на чл.130, ал.3 от НК, според която, ако в случаите на предходните алинеи
пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда,
съдът може да освободи и двамата от наказание. В същото време в
Тълкувателно решение №51/89г. на ВС, ОСНК, се приема, че реторсия по
чл.130, ал.3 от НК може да се приложи само когато са причинени еднакви по
степен на увреждане леки телесни повреди- само по чл.130, ал.1 или само по
чл.130, ал.2 от НК. Доколкото както тъжителката, така и подсъдимия са
получили увреждания, представляващи такива по чл.130, ал.2 от НК, не са
налице пречки за приложение на института на реторсията. В Решение
№255/92г. на ВС, I н.о. се приема, че в основата на реторсията е идеята на
законодателя, че страните са изравнили позициите си, като са се поставили в
еднакво положение пред наказателния закон. В настоящия случай съдът
намира, че тежестта на деянията, осъществени от двете страни, е сходна, като
при това положение приложението на чл.130, ал.3 от НК би осигурило
постигането на целите на специалната и генералната превенции. В тази връзка
съдът съобрази константната съдебна практика, според която при реторсията
задължителният характер на присъдата се разпростира еднакво върху
деянието, предмет на частната тъжба, и насрещно извършеното
деяние. В Решение № 283 от 22.VI.1992 г. по н. д. № 221/92 г., I н. о., ВС, се
20

посочва изрично, че при реторсията законодателят е съобразил по-ниската
степен на обществена опасност на деянието, частичното възмездяване на
моралните вреди чрез причиненото взаимно телесно увреждане, както и
обстоятелството, че и двете страни са се поставили в еднакво положение пред
наказателния закон. За да прецени наличието на законовите изисквания за
приложението на чл. 130, ал. 3 НК, съдът е задължен да провери не само
съставомерността на описаното в тъжбата деяние, но и тези, свързани с
насрещното деяние, т. е. с ответното поведение на самия
тъжител, независимо от факта, че в това производство срещу последния
не е подадена насрещна тъжба. В цитираното решение е указано, че в тези
случаи съдът следва да освободи и двамата от наказание, независимо от
липсата на насрещна тъжба, като настоящият съдебен състав съобрази всички
гореизложени постулати в случая при постановяване на своя съдебен акт.При
наличието на предпоставките, предвидени в чл. 130, ал. 3 НК, съдът приложи
института на реторсията и освободи и двамата - подсъдимия и тъжителката,
от наказание за посочените деяния, като оправда подсъдимия Б. Д. М., с
ЕГН:**********, по обвинението в останалата част, а именно при горните
обстоятелства да е нанесъл удар на тъжителката с ръка в областта на корема,
като това обстоятелство не се доказа по безспорен начин по делото, а е
недопустимо една осъдителна присъда да почива на предположения и
недоказани факти / в този см виж-Решение № 221 от 24.04.2013 г. на ВКС по
н. д. № 560/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка
Пашкунова чл. 130, ал. 2 и ал. 3 НК, чл. 303 НПК-“Недопустимо е
постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението.
Само когато всички факти, включени във веригата на причинно-следствения
процес на престъпното посегателство и неговото авторство бъдат напълно
изяснени и категорично установени, съдът може да постанови осъдителен акт.
Присъдата не може да почива на съмнителни и колебливи изводи относно
обективните и субективни признаци на престъпното деяние, и на
предположения за съпричастността на посочения извършител. Съдът
признава подсъдимия за виновен само и единствено, когато обвинението е
убедително и безспорно доказано /чл. 303 от НПК/, което е гаранция за
реализиране правата на обвиняемия /подсъдимия/ в наказателния процес,
произтичащи от презумпцията за невиновност, изрично провъзгласена в чл.
16 от НПК”, като съдът съобрази изложеното, за да оправдае подсъдимия в
тази част.
По разноските:
По отношение направените разноски съдът отчете константната
съдебна практика, според която при прилагане на реторсия разноските
остават за сметка на страните така, както са направени /Решение №255/92г. на
ВС/. в този смисъл и Решение № 53/1957 г. на ОСНК на ВС, Решение №
96/1972 г., Решение № 255 от 17. VI. 1992 г. по н. д. № 144/1992 г., I н. о. на
ВС, Решение № 464/24.09.1981 г. по н. д. № 466/1981 г., I н. о. Поради това
разноските, сторени от частния тъжител, не следва да бъдат възлагани в
тежест на подсъдимия. /виж и Решение № 208 от 29.V.1989 г. по н. д. №
211/89 г., I н. о.- Относно приложението на реторсията, при разглеждане на
дело от частен характер, Съдебна практика на ВС на РБ, кн. 1/1989 г., стр. 38 ,
чл. 130, ал. 3 НК, Решение № 96 от 26.II.1972 г. по н. д. № 48/72 г., I н. о.
Когато съдът освободи подсъдимия и тъжителя от наказание, не следва
да се присъждат разноски,Решение № 255 от 17.VI.1992 г. по н. д. №
144/92 г., I н. о., докладчик член-съдията И. Н.- при прилагане на
21

реторсия разноски не се присъждат, - остават за сметка на страните така,
както са направени. В този смисъл е постоянната практика на Върховния
съд - р. 53 - 57 - ОСНК, р. 96 - 72 - I н. о.;По отношение на разноските при
реторсия такива не се присъждат, а остават за страните така, както са
направени, Р-96-72-І НО, Р-464-81- І НО, Р-255-92- І НО,също и Решение
№ 57 от 27.06.2017 г. на ОС - Перник по в. н. ч. х. д. № 169/2017 г.,Решение
№ 1 от 15.01.2019 г. на ОС - Перник по в. н. ч. х. д. № 303/2018 г. По
въпроса за разноските.
В този смисъл, настоящият съдебен състав с оглед изхода на делото
и съобразно цитираната съдебна практика, която същият споделя, намира, че
разноските направени от страните по делото следва да останат за тях, така
както са направени / бел. Като досежно разноските по СМЕ, съдът следва
да се произнесе по реда на чл.306, ал.1, т.4 предл. Второ НПК/. Предвид, че
съда освободи подсъдимия и тъжителя от наказание /като е налице и
оправдателна част, видно от изложеното по-горе, което не влияе на
изложените изводи дотук по въпроса за разноските/, то разноски за страните
не следва да се присъждат разноски, а същите следва да останат в тежест на
страните, така както са ги направили/ Решение № 96 от 26. II. 1972 г. по н. д.
№ 48/72 г., I н. о.: Решение № 255 от 17. VI. 1992 г. по н. д. № 144/92 г., I н. о.,
Решение № 184/15. V. 2013 г. на ВКС н. д. № 416/2013 г. ІІ н. о /-Ж. Начева
наказателно дело № 416 по описа за 2013 г./.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
22

Номер на акта:	8
Дата:	8 февруари 2024 г. (в сила от 24 февруари 2024 г.)
Съдия:	Камелия Георгиева Ненкова

Дело:	20231720200782
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	2 май 2023 г.

Присъда по дело №782/2023 на Районен съд - Перник

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите