ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Троян, 25.03.2021 год.
Троянски
районен съд, четвърти състав, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Десислава Ютерова
при секретаря……………………….., като разгледа докладваното от съдията Ютерова гр. дело № 1012 по описа на ТРС за 2020 год., за да се
произнесе - съобрази:
На основание чл. 140 ал. 1 от ГПК съдът
след като извърши проверка по редовността и допустимостта на предявения иск
намира за установено следното:
В Троянски
районен съд е образувано горното дело по искова молба на „Ти би ай банк“ ЕАД – гр. София, представлявано от Николай Георгиев
Спасов, Флорентина – Вирджиния Мирча,
Валентин Ангелов Гълъбов и Александър Чавдаров Димитров срещу М.М.Г.
***, с посочено правно основание чл. 422 от ГПК.
При предвидената процедура по реда на
чл. 131 ал. 1 от ГПК на ответницата Г. е връчено копие от ИМ и доказателствата,
в законовия срок същата не е представила писмен отговор.
По искане на ищцовото
дружество съдът на 02.02.2021 г. е конституирал като трето лице–помагач в
процеса „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***.
На основание чл. 140 ал. 3 от ГПК съдът
изнася проекто-доклад по делото:
Обстоятелства,
от които произхождат претендираните права и
възражения: Твърди се, че на 17.09.2015 г., въз основа на искане-декларация за потребителски
кредит и искане за рефинансиране, между
„Ти би ай банк"
ЕАД, като кредитодател, и
М.М.Г., в качеството на кредитополучател (потребител), е
сключен Договор за потребителски кредит
№ **********, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя
потребителски кредит за общо ползване в общ размер на 3 360 лева (чл. 7.1. от
Договора за кредит), от които 3 000
лева - заемна сума и 360
лева - такса.
Усвояването
на заемната сума се извършва въз основа правилата на чл. 7.2 от Договора, по
силата на които средствата по кредита са преведени от кредитодателя по банкова
сметка ***, открита в „Ти би ай банк“ ЕАД и посочена
в чл.11.2 от Договора. Ето защо на 17.09.2015 г. се сключва между същите страни
и Рамков договор за платежни услуги за физически лица, а кредитодателя
е превел заемната сума по така разкритата сметка. Същата сметка впоследствие служи и за
погасяване на дължимото.
Твърди се,
че таксата за оценка на риска 360 лева се финансира от кредитодателя и се
разпределя в месечните погасителни вноски и се изчислява на база 12% от
заемната сума видно от чл. 25.2 от Договора за кредит.
Съобразно
чл. 9 и чл. 10 от Договора за кредит, върху така предоставената на кредитополучателя обща сума от 3 360 лева се дължи възнаградителна лихва в размер па 29,42 %, а начисляваният
годишен процент разходите е фиксиран на 46,84 %. Ето защо, за улеснение на
страните, именно в чл. 10 е фиксирана и общата дължима от потребителя сума в размер на 4 785,20 лева.
Излага се,
че в договорните клаузи е уредено, че в случай на забава за погасяването на
определена вноска, кредитополучателят
дължи на кредитодателя
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху просрочената сума
за периода па забава, съобразно чл. 9 а от Договора за кредит.
Погасяването
на тази обща сума е уговорено в погасителния план по чл. 11.2. от Договора за
кредит, съобразно който потребителят
се е задължил да погаси задълженията си с 30 месечни вноски с падеж
25-то число на съответния месец с първа вноска, дължима на 25.10.2015 г. и
последна - 25.03.2018 г. (във връзка със срока по чл. 6 от Договора), като 29
месечни вноски са в размер на 159,50 лева всяка, а последната 30-та - 159,70
лева.
Твърди се, че Г. не е
заплатила нито една дължимите вноски, с оглед на което е начислена и лихва за
забава. Ето защо непогасени остават главница от 3 360 лева, възнаградителна
лихва от 1 414,64 лева и обезщетение за забава в размер на 24,53 лева или сума в общ размер на 4 799,17 лева.
Твърди се,
че във връзка с чл. 16. 2 от Договора, кредитодателят
е обявил вземанията си за предсрочно изискуеми, но към към
настоящия момент е настъпил падежът на всички погасителни вноски, поради което
и въпросът за надлежното уведомяване за предсрочна изискуемост е ирелевантен.
По подаденото
заявление по чл. 417 от е образувано ч. гр. д. №
86/2016 г. по описа на PC -Троян, като искането е уважено и са
издадени Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист срещу длъжника и е
разпоредено незабавното им изпълнение.
Впоследствие
чрез договор за продажба на вземания (цесия) от 31.08.2018г. „Ти би ай банк" ЕАД прехвърля вземанията си по процесния договор
за кредит на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД. В тази връзка са
направени съответни искания за конституиране на цесионера
като трето лице-помагач по делото и връчване на уведомлението за цесия на
ответника заедно с приложенията към настоящата искова молба.
За
ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск по чл. 422 от ГПК
за установяване съществуването на вземането си.
Правна
квалификация на претендираните права – чл. 422 от ГПК.
Разпределение
на доказателствената тежест – установителен иск за съществуване на вземане,
който има за цел да установи със сила на пресъдено
нещо вземане, което е било предмет на заповедното производство. Заповедта за
изпълнение на парично вземане и решението по иска по чл. 422 от ГПК съставляват
две кумулативно дадени основания за издаването на изп.
лист. Предметът на доказване по настоящия
иск са правоотношения, възникнали от неизпълнение на задължения по договор за
банков кредит, като следва ищеца да докаже, че между страните са налице валидни
договорни отношения, ответника е неизправна страна по посочения договор, като
не е погасявал уговорените месечни вноски.
Относно искането за допускане на
съдебно-икономическа експертиза, съдът ще се произнесе в първото по делото
заседание.
Предвид изложеното съдът счита, че
делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за
което да бъдат призовани страните, като на същите следва да се връчи препис и
от настоящето определение, поради което
О П Р Е Д Е Л
И:
НАСРОЧВА гр. дело № 1012/2020 г. по описа
на ТРС за открито съдебно заседание на 28.04.2021 г. от 09.30 часа, за която
дата да бъдат призовани страните, както и на същите да се връчи препис от
настоящето определение и доклада.
Допуска като доказателства по делото,
приложените към исковата молба писмени документи.
Да се изиска ч. гр. дело № 86/2016 г.
на ТРС.
Определението не подлежи на обжалване.
Районен съдия: