Р Е Ш Е Н И Е
№ 183
гр. Велико
Търново, 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на девети юли две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
при
секретаря М.Н. и в присъствието на прокурора Невена Орманджиева, разгледа
докладваното от съдия Банев касационно
НАХД № 10169/ 2021 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба,
подадена от д-р Евгения Недева – директор на Регионална здравна инспекция /РЗИ/
– Велико Търново, срещу Решение № 125 от 12.03.2021 г., постановено по АНД №
1936/ 2020 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното решение е
отменено Наказателно постановление № РД-05-28/ 19.08.2020 г. на директора на
РЗИ – Велико Търново и регионалната инспекция е осъдена да заплати на С.Н.К.
разноските направени в производството пред ВТРС. С отмененото от районния съд
наказателно постановление, на С.Н.К. с ЕГН **********, адрес ***, ***, на
основание чл.209а, ал. 1 от Закона за здравето й е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева. В касационната жалба се правят
оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради постановяването му
в нарушение на закона - отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
Сочи се, че санкционираното деяние е безспорно установено, като намира за
неправилни мотивите на обжалваното решение, че чл. 209а, ал. 1 от Закона за
здравето не препраща към подзаконов нормативен акт, а единствено и само със
заповед не може да се регламентира състав на административно нарушение по
смисъла на ЗАНН. Изтъква, че Заповед № РД-01-446/ 31.07.2020 г. на МЗ, с която
е въведена нарушената противоепидемична мярка представлява общ административен
акт, прието е по съответния ред, публикувана е на интернет страницата на МЗ и
подлежи на предварително изпълнение. От настоящата инстанция се иска да отмени
решението на районния съд и да се произнесе по съществото на спора, като
потвърди наказателното постановление, издадено от директора на РЗИ – Велико
Търново, претендират се направените разноски по делото. В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба – С.Н.К.
***, чрез пълномощника си *** Н. от ВТАК, заявява становище за неоснователност
на касационната жалба. В съдебно заседание навежда аргументи за
незаконосъобразност на издаденото НП. Счита решението на районният съд за
правилно постановено, по изложените в него мотиви и в моли същото да бъде
оставено в сила. Претендира присъждането на разноски за настоящата инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура –
В. Търново дава становище за неоснователност на касационната жалба и правилност
на въззивното решение по неговия резултат. Изтъква, че
административнонаказателната отговорност на ответника по касационната жалба е
ангажирана за нарушение, квалифицирано като такова по текстове от Заповед №
РД-01-446/ 31.07.2020 г. на МЗ, които вменяват задължения на различни субекти и
са взаимно изключващи се. Намира, че поради това издаденото от касатора
наказателно постановление правилно е отменено от районния съд. Предлага
обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по
силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи
наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен
акт.
В производството пред него, от
фактическа страна районният съд е приел за установено следното: На 11.08.2020
г. с начален час 15:20, от инспектори при РЗИ – Велико Търново е
извършена проверка в обект „Смесен магазин–рецепция“, стопанисван от „Камелия –
СК“ ЕООД, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Стефан Стамболов“ № 62, във
връзка с упражняване на насочен здравен контрол за изпълнение на Заповед №
РД-01 - 446/ 31.07.2020 г. на министъра на здравеопазването. При проверката е
било установено, че С.Н.К., към него момент в качеството си на
продавач-консултант, била с поставена многократна защитна маска, намираща се
под брадичката - на врата, така, че не покривала носа и устата от основата на
носа до брадичката. При така установеното от участвал в проверката гл.
инспектор в РЗИ – Велико Търново, на К. е съставен АУАН № 228/ 11.08.2020 г.,
за нарушаване разпоредбите на Раздел I, т. 2 и т. 4, вр. т. 1 от Приложение № 3
от Заповед № РД-01-446/ 31.07.2020 г. на министъра на здравеопазването, вр. чл.
63, ал. 4 от 33. Актът е връчен на соченото за нарушител лице на дататата на
съставянето му, като същото е вписало, че няма възражения. В срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН също не са подадени писмени възражения. Въз основа на
установеното с АУАН, от директора на РЗИ – Велико Търново е издадено
Наказателно постановление № РД-05-28/ 19.08.2020 г., с което на С.Н.К., за
извършено нарушение на Раздел I, т. 2 и т. 4, вр. т. 1 от Приложение № 3 от
Заповед № РД-01-446/ 31.07.2020 г. на министъра на здравеопазването, вр. чл.
63, ал. 4 от 33, и на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева. Няма безспорни данни
за датата на връчване на наказателното постановление на неговия адресат. Същото
е обжалвано пред ВТРС с жалба вх. № 94-159/ 17.12.2020 г. на РЗИ – Велико
Търново. Горната фактическа обстановка районният съд е установил въз основа на
писмените доказателства, съдържащи се в преписката по издаването на обжалваното
пред него наказателно постановление, и показанията на свидетелите М.К./актосъставител/
и Й.И., изслушани в хода на съдебното следствие. От показанията на тези свидетели се е установило, че на същата дата в
обекта е имало предходна проверка, при която на К. е било указано да закупи и ползва
дизефектанти и предпазна маска. При повторната проверка /след около един час/ е
било установено наличието на дезифектанти и маска, поставена по описания в АУАН
начин. Към него момент в търговския обект не е имало клиенти, К. е стояла зад
бюро без защитна преграда. Самият обект бил дълъг и тесен, представляващ нещо
като коридор с широчина 80-90 см., свободна „пътека“ по средата с широчина 60
см. и разположени от двете й страни стоки. При така изяснените обстоятелства и
след извършване на проверка по отношение формалната законосъобразност на АУАН и
НП, районният съд е формирал краен извод за основателност на разглежданата от
него жалба. Същият е приел, че Заповед № РД-01-446/ 31.07.2020 г. на МЗ
няма нормативен характер, при което не може самостоятелно да служи като
основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност. Посочил е,
че съгласно ЗАНН, деянията съставляващи административни нарушения се определят
със закон или указ, разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от 33 не съдържа състав на административно
нарушение, а ако се приеме че същата е бланкетна, то тя следва да има
привръзката към друг нормативен акт, а не към заповед на министъра на
здравеопазването. С тези мотиви решаващият състав е отменил обжалваното пред
него наказателно постановление, поради липса на административно нарушение.
Постановеното от Районен съд – Велико
Търново отменително решение е правилно по своя резултат.
При постановяване на обжалваното решение не са
допуснати нарушения на процесуални правила. Съдът е формирал изводите си, след
като е обсъдил значимите обстоятелства по делото, както и наведените от
страните доводи и възражения, излагайки мотиви, относно тяхната преценка.
Същият е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез
приобщаването на допустими и относими доказателства. Делото пред въззивната
инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и
в границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен
протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била
нарушена тайната на съвещанието.
Решението на въззивния съд не е постановено в нарушение на закона, а касационната
жалба с оплакванията, така както са формулирани в нея, е неоснователна.
Настоящият съдебен състав възприема като вярна установената от районния
съд фактическа обстановка. Решаващият краен извод на въззивния съд е правилен и се споделя от касационната инстанция, макар и по различни съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4
от ЗЗ, в приложимата й редакция, при обявена извънредна епидемична обстановка
по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за
територията на страната или за отделна област. В случая, извънредната
епидемична обстановка в страната е обявена с Решение № 325 от 2020 г. на
Министерски съвет (МС) от 14.05.2020 г. и удължена до 30.04.2021 г. с Решение №
72 от 26.01.2021 г. на МС. Със сочената като нарушена Заповед № РД-01-446/
31.07.2020 г. на МЗ са въведени противоепидемични мерки на територията на
Република България, считано от 1 август 2020 г. до 31 август 2020 г., като са
посочени и лицата, отговорни за реализирането на прилагането и изпълнението им.
Към 11.08.2020 г. въпросните мерки са били приложими на основание Раздел I, т.
8 от Заповед № РД-01-452/ 04.08.2020 г. на МЗ, за дейностите, които не са
забранени или преустановени с посочената заповед. В тази връзка основателни са
съображенията от участващия в производството пред АСВТ прокурор, че в АУАН и
наказателното постановление са посочени като нарушени две точки от Раздел I на Заповед № РД-01-446/ 31.07.2020 г. на МЗ /т. 2 и
т. 4/, които въвеждат различни по вид задължения и имат различни адресати, т.е.
извършена е неточна правна квалификация на претендираното административно
нарушение. Посочване на правилната правна квалификация на нарушението е от
съществено значение с оглед гарантиране правото на санкционираното лице да
узнае за какво точно нарушение му е наложено административно наказание. Освен
това, следва между текстовото описание на нарушението и неговата цифрова
квалификация да е налице пълно единство и съответствие, доколкото
производството по налагане на
административно наказание е един строго формален процес, който изисква стриктно
спазване на процедурата и законовите норми. Коментираното нарушение на
процесуални правила е съществено, тъй като нарушават правото на защита на
лицето, опорочават производството по
ангажиране на административно-наказателната отговорност и водят до
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
На
следващо място, първото посочено в НП като нарушено разпореждане на МЗ - т. 2
от Заповед № РД-01-446/ 31.07.2020 г., гласи следното: „При непосредствено обслужване
на клиенти, изискващо разстояние по-малко от 1,5 метра е задължително
използването на защитна маска за лице или предпазен шлем. По изключение се
допуска обслужване на клиенти без защитна маска за лице или предпазен шлем,
когато са осигурени механични прегради от стъкло или друг прозрачен материал,
позволяващи влажно почистване или дезинфекция“. Видно е, че цитираното
разпореждане посочва конкретно кога персоналът дължи поставянето на предпазна
маска или шлем и това е само при непосредствено обслужване на клиенти,
изискващо разстояние по-малко от 1,5 метра. В конкретния случай е безспорно, че
при повторната проверка в обекта „Смесен магазин-рецепция“ не е имало клиенти
или трети лица, като продавач-консултантът се е намирал зад бюро в обекта, тоест
не е било налице първото условие за изпълнение на цитираното по-горе изискване
– непосредственото обслужване на клиенти. Същевременно, продавач-консултантът е
бил с маска за многократна употреба, макар и неправилно поставена /непокриваща
изцяло носа и устата/. Последното е индикация за готовност на лицето /което към
него момент е било само в обекта/, при започване обслужване на клиенти,
незабавно да изпълни изискването за поставяне на предпазна маска. Вярно е, че
при повторното посещение на служителите на РЗИ, С.К. не е предприела такова
незабавно правилно поставяне на маската, но това очевидно се дължи на
обстоятелството, че тя не ги възприемала като клиенти, а именно като
проверяващи. Отделно от това няма данни при обслужването на клиенти или при
проверката да се е налагало контактуване, изискващо разстояние по-малко от 1,5
метра. Според свидетелските показания става въпрос за тесен, но дълъг обект, с
наличен щанд /именован от проверяващите „бюро“/, зад който се намира
продавачът, но въпросът за необходимото разстояние при обслужване на клиенти не
е бил нарочно изследван от контролните органи на РЗИ. Или в обобщение, в случая
не е установено нито едно от кумулативно въведените с Раздел I, т. 2 от Заповед № РД-01-446/ 31.07.2020 г.
условия, налагащи ползването на лична предпазна маска към момента на проверката
от контролните органи. Доколкото заповедта на МЗ е послужила като основание за
прилагане на санкционната разпоредба на чл. 209а от ЗЗ, текстовете на тази
заповед не могат да бъдат тълкувани разширително или прилагани по аналогия. При
стриктното тълкуване на обсъдения по-горе текст на министерската заповед се
налага извод, че същият не е бил нарушен от ответника по касационната жалба,
т.е. не е налице съставът на соченото от АНО административно нарушение .
Що
се отнася до изискванията, въведени с т. 4 от посочената заповед, те не касаят
персонала в търговски обекти, а имат за свои адресати всички лица, намиращи се
в закрити обществени места. Действително, при проверката К. се е намирала на
такова „обществено място“ по смисъла на § 1а, б. „в“ от ДР на ЗЗ, но съгласно
изрично посоченото в НП, нейната административно-наказателна отговорност не е
ангажирана в това й качество, а в специалното й качество на продавач-консултант
в проверявания търговски обект.
Крайният
извод, който се налага е за незаконосъобразност на наказателното постановление,
издадено от директора на РЗИ – Велико Търново, поради постановяването му при
допуснати съществени нарушения на процесуални правила и в нарушение на закона.
Като се е произнесъл в същия смисъл,
макар и по различни съображения, районният съд правилно е приложил закона.
При така изложеното настоящият състав намира, че
обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което
следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото неоснователно е
искането на касатора за присъждане на разноските, сторени в настоящото
производство, а и извършването на такива не е доказано. При своевременното му
заявяване и липсата на възражение, направеното от ответника по касационната
жалба искане за присъждане на разноски по делото е основателно. На основание
чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, Регионална здравна инспекция – гр. Велико Търново, като
юридическо лице, в чиято структура е АНО /чл. 3, ал. 1 от Устройствения
правилник на регионалните здравни инспекции/, следва да бъде осъдена да заплати
на С.Н.К. ***, разноски за производството пред настоящата инстанция, в размер
на 300,00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие от 01.07.2021 г. /л. 17
от делото/.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила Решение № 125 от
12.03.2021 г., постановено по АНД № 1936/ 2020 г. по описа на Районен съд –
Велико Търново.
Осъжда Регионална здравна инспекция –
Велико Търново с адрес на гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски“ № 23, да
заплати на С.Н.К. с ЕГН **********, адрес ***, ***, разноски за настоящата
инстанция в размер на 300,00 лв. /триста лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.