Р Е Ш Е Н И Е
№
196
гр. Перник, 06.12.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети ноември през две
хиляди двадесет и трета година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Наталия
Симеонова и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура –
Перник, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 192 по описа на
съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.
63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба
на А.С.Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощника му адвокат Г.Б. ***,
против решение № 379 от 16.10.2023 г., постановено по АНД № 798/2023 г. по
описа на Районен съд – Перник.
С обжалваното решение е
потвърдено наказателно постановление (НП) № 22-1158-004273 от 13.01.2023 г.,
издадено от началник на Сектор „Пътна полиция“ (СПП) при ОД на МВР – Перник, с
което на А.С.Н., за извършено административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), са наложени административно наказание
„глоба“ в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева) и административно
наказание „лишаване от право“ да управлява моторно превозно средство (МПС) за
срок от 24 (двадесет и четири) месеца.
В жалбата се излагат доводи, че първоинстанционното
решение е постановено в нарушение на материалния закон и при неправилна
преценка на събраните по делото доказателства. Твърди се, че към момента на
проверката касаторът не е имал качеството „водач“ на МПС, поради което не е
било налице основание да бъде подложен на проверка. Искането към касационния състав е да отмени
обжалваното решение и да отмени наказателното постановление.
Препис от касационната жалба е
връчен на ответника, като в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован не се явява и не изпраща представител. По делото
са постъпили писмени бележки, в които се развиват доводите за отмяна. Иска се и
присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции, обективирани в
списък на разноски.
В съдебно заседание ответникът по
касационната жалба, редовно призован не се явява и не изпраща представител.
В съдебно
заседание Окръжна прокуратура – Перник чрез прокурор Бисер Ковачки дава заключение за неоснователност на касационната
жалба. Предлага обжалваното съдебно решение
като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.
Административен съд – Перник в
настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните, при съобразяване обхвата на съдебен контрол
съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което
решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
С НП № 22-1158-004273 от
13.01.2023 г., началникът на СПП при ОД на МВР – Перник, наложил на А.С.Н., административно
наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. и административно наказание „лишаване
от право“ да управлява МПС за срок от 24 месеца за това, че на 23.12.2022 г., в
23:34 часа, в гр. Перник, на ул. „Благой Гебрев“, в обособен паркинг пред входа
на блок 66, като водач на лек автомобил „СУБАРУ ЛЕГАСИ“ с рег. ****,
собственост на В.Б.Л., видимо употребил алкохол, отказал да даде проба с
техническо средство Алкотест „ДРЕГЕР“, модел 7510 ARPM_0419, за установяване на употребата на алкохол в кръвта, и
не се подложил на медицинско изследване и вземане на проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, с
което виновно е извършил административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Наказателното постановление е
обжалвано пред Районен съд – Перник, който с решението, предмет на настоящия
съдебен контрол го е потвърдил.
За да постанови обжалвания
съдебен акт решаващият първоинстанционен състав, след анализ и преценка на
събраните и приобщени по делото доказателства приел за безспорно установени от
фактическа страна обстоятелствата, обосновали съставянето
на АУАН и издаването на процесното наказателно постановление, а именно, че на
23.12.2022 г., в 23:34 часа, в гр. Перник, на ул. „Благой Гебрев“, в обособен
паркинг пред входа на блок 66, като водач на лек автомобил „СУБАРУ ЛЕГАСИ“ с
рег. ****, собственост на В.Б.Л., видимо употребил алкохол, отказал да даде
проба с техническо средство Алкотест „ДРЕГЕР“, модел 7510 ARPM_0419, за
установяване на употребата на алкохол в кръвта, и не се подложил на медицинско
изследване и вземане на проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.
Твърденията на наказаното лице,
че към момента на проверката не е управлявал автомобила, съответно че не е имал
към този момент качество „водач на МПС“, след събиране, анализ и съвкупна
преценка на относими към спора доказателства, включително гласни такива –
свидетелски показания на актосъставителя и свидетеля по АУАН, свидетелски
показания на служител на Второ РУ, присъствал на мястото на установяване на
нарушението и свидетелски показания на лица, посочени от жалбоподателя,
районният съд е приел за недоказани.
От правна страна, извършил дължимата
служебно цялостна проверка за законосъобразност районният съд не констатирал
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на проведеното
административнонаказателно производство, намерил за валидни актовете
обективирали същото като съставени от компетентни за това органи, а по същество
приел, че материалният закон е приложен правилно от наказващия орган.
Решението е правилно.
Съображенията са следните:
Съгласно чл. 218 от АПК във вр. с
чл. 63в от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на
решението, като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон следи служебно.
В резултат на извършената
проверка в пределите на чл. 218, ал. 2, предл. първо и второ от АПК, настоящият
касационен състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като
постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма и по допустима
жалба.
Извършената проверка съобразно
чл. 218, ал. 1 от АПК, и служебната такава съгласно чл. 218, ал. 2, предл.
последно от АПК, също не доведе до изводи, обуславящи отмяна на обжалвания
съдебен акт.
Без основание са доводите,
свързани с доказателствената дейност на съда, които по съществото си
представляват касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 3 от
Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Решението е постановено при
изяснена и в хода на процесуално законосъобразно съдебно производство
фактическа обстановка, кореспондираща със събраните по делото доказателства,
която се възприема изцяло от касационния състав. Първоинстанционният съд е
установил фактическата страна на спора съобразно принципите на чл. 13 и чл. 14
от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Събрани са доказателства, относими към всички
факти, включени в предмета на доказване, в решението е обективирана извършената
от съда дейност по оценка на доказателствата, която също се възприема изцяло от
касационния съд, а изводите по фактите са направени след обективно, всестранно
и пълно обсъждане на събрания по делото доказателствен материал. Съответно при
вземане на решението си районният съд е съобразил изцяло разпоредбата на чл.
303 от НПК, като е приел административнонаказателното обвинение за доказано по
несъмнен начин въз основа на представените по делото доказателства.
Без основание в тази връзка са и
доводите в жалбата, свързани с фактическите изводи на решаващия
първоинстанционен състав въз основа на така извършената дейност по събиране и
оценка на доказателствата. Видно от съдържанието на АУАН, докладната записка от
23.12.2022 г. и показанията на разпитаните на страната на наказващия орган
свидетели, на посочените в НП дата, час и място жалбоподателят е бил „водач на
МПС“ по смисъла на легалната дефиниция по
§ 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. При паркирането на
служебния автомобил на контролните органи до автомобила, в който водачът е бил
установен, последният се е намирал на шофьорското място, двигателят на
автомобила е бил включен, като непосредствено преди това, възприето от
контролните органи е и, че са били включени светлините на МПС – до подаване от
контролните органи на светлинен сигнал към водача. От друга страна изолирани,
противоречиви и недоказани са твърденията на оспорващия за липса на движение на
МПС-то, поради паркирането му.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, правилно е решението и по съществото на спора, съответно
материалният закон е приложен правилно.
По делото е безспорно установено,
като съответно доказано в хода на процесуално законосъобразно съдебно производство,
че на посочената дата, към посочения час, касаторът в качество „водач“ на МПС,
е отказал да се подложи на проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта, както и не е изпълнил предписанието да се
подложи на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. С
това е осъществил и виновно именно приложения от наказващия орган
административнонаказателен състав на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП в описаната в
обстоятелствената част на АУАН и НП хипотеза, чието непосочване конкретно при
цифровото описание на нарушението, каквито доводи се навеждат в жалбата, не се
явява съществен порок на производството в степен да обоснове самостоятелно отмяна
на НП, тъй като на наказаното лице в пълнота са предявени фактите, срещу които
да организира защитата си.
Процесната деятелност,
съставляваща нарушение на ЗДвП, по силата на изричната разпоредба на чл. 189з
от ЗДвП във вр. с чл. 28, ал. 7 от ЗАНН не подлежи на преценка по реда на чл.
28, ал. 1 от ЗАНН за маловажност, т.е. за наличие на основание за неналагане на
административно наказание с отправяне на съответното предупреждение.
Съответно законосъобразни по вид
и във фиксираните в санкционната норма на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП размери са и
наложените с НП и в кумулация административни наказания „глоба“ – 2 000
лв. и „лишаване от право“ да се управлява МПС за 24 месеца.
С оглед изложеното не са налице
касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в
от ЗАНН, за отмяна на обжалвания съдебен акт, в каквато посока се прецениха
доводите в жалбата. Това обосновава оставянето в сила решението на районния
съд, като валиден и допустим съдебен акт, постановен в производство, съобразено
с процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон.
При този изход на спора ответната
страна има право на разноски. Присъждане на разноски не е заявено, поради което
и не се дължи произнасяне.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, касационен състав на
Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 379 от
16.10.2023 г., постановено по АНД № 798/2023 г. по описа на Районен съд –
Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/