О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито заседание
на 18.04.2018 г., в състав:
Председател:
ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА
ПЕНКА ПЕТРОВА
Като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.ч.гр.дело N 173 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.423 ГПК.
Образувано е по
възражение на "Борил Инвест" ЕООД, гр.Враца против Заповед за
изпълнение № 3449/26.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 4943/2017 г. на Районен съд-Враца.
Във възражението се
твърди, че молителят е узнал случайно от свой познат за насрочена публична
продан на собствения му имот на 26.02.2018 г., вследствие на което се е
поинтересувал и е разбрал, че против него е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение. Излагат се доводи, че заповедта не му е връчена надлежно от
съдебния изпълнител, тъй като са допуснати съществени нарушения на разпоредбата
на чл.47 ГПК - констатациите на
длъжностното лице - призовкар в съставените разписки не удостоверяват надлежно
обстоятелства, налагащи необходимостта от залепване на уведомление; не са посочени конкретни дати, от които да е
видно, че са направени поне три посещения по различно време в рамките на един
месец на регистрирания адрес на дружеството; не става ясно на кой точно адрес е
търсен длъжника и къде е залепено уведомлението. Посочва се, че констатациите
на длъжностното лице, че на посетения адрес не се развива дейност и няма
служители, противоречат на действителната обстановка. Молителят намира, че
вследствие допуснатите нарушения на правилата за връчване на съобщения е лишен
от възможност да защити правата си, при което моли на основание чл.423, ал.1,
т.1 ГПК да бъде прието възражението му и да бъде постановено спиране на
изпълнителното производство на основание чл.423, ал.3 ГПК.
Насрещната страна
"Първа инвестиционна банка" АД, гр.София е подала писмен отговор, в
който оспорва подаденото възражение и моли същото да не бъде приемано. Навежда
доводи, че ЧСИ е връчил покана за доброволно изпълнение при условията на чл.50,
ал.4 вр. чл.47, ал.1 ГПК, както и че длъжникът е следвало да организира
дейността си така, че всички съобщения да бъдат приемани от негов служител или
пълномощник и следва да понесе последиците от липсата на такава организация.
За да се произнесе,
настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, поотделно и в
тяхната пълнота, при което приема за установено от фактическа страна следното:
Заповедното
производство по ч.гр.д.№ 4943/2017 год. е образувано пред Районен съд-Враца на 20.10.2017
год. по заявление на "Първа инвестиционна банка" АД за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК против "Борил Инвест" ЕООД, гр.Враца.
С Разпореждане № 11649/26.10.2017
год. съдът е постановил да се издаде заповед за изпълнение на посочените в
заявлението парични задължения, допуснал е незабавно изпълнение на заповедта и
е постановил издаване на изпълнителен лист. Въз основа на така постановеното
разпореждане на същата дата - 26.10.2017 г. е издадена Заповед № 3449 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, както и
изпълнителен лист. Заявителят е получил заповедта за изпълнение и изпълнителния
лист на 08.11.2017 г.
Безспорно е
обстоятелството, че въз основа на издадения изпълнителен лист по молба на
"Първа инвестиционна банка" АД е образувано изп.д.№ 20178990400970 по
описа на ЧСИ И.Ц., рег.№ 899 с район на действие ОС-Враца.
Съдебният
изпълнител е изпратил до РС-Враца съобщение по чл.418, ал.5 ГПК, в което е
отразил, че изпраща копия от връчените по реда на чл.50, ал.2 ГПК покана за
доброволно изпълнение до длъжника и заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 4943/2017
г. От приложените към съобщението документи е видно, че до длъжника "Борил
Инвест" ЕООД е изпратена покана за доброволно изпълнение, придружена с
препис от заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. От оформената разписка
от М.П. - призовкар е видно, че е посетил адреса на длъжника в гр.Враца,
ул."***" № 7 на 29.12.2017 г. в 10:00 часа, като при посещението е
констатирал, че на адреса няма обозначителна табела за фирма и няма дейност,
която да се развива, нито служители, поради което е залепено уведомление на
входната врата на адресата. Приложен е и препис от уведомлението от 29.12.2017
г., от който е видно, че е поставена резолюция от ЧСИ, че длъжникът е редовно
уведомен на основание чл.50, ал.1 ГПК.
Към жалбата са
приложени обяснения от Н. К. Г., които не следва да бъдат обсъждани, тъй като
според разпоредбите на ГПК не е допустимо като доказателства по делото да бъдат
събирани свидетелски показания в писмена форма.
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
І. По искането за приемане на възражение с правно
основание чл.423, ал.1, т.1 ГПК.
Въззивният съд
намира възражението за процесуално допустимо като подадено от надлежна страна в
рамките на преклузивния едномесечен срок от узнаването на заповедта за
изпълнение по чл.423, ал.1 ГПК - във възражението се твърди, че молителят е
узнал за образуване на изпълнително дело на 26.02.2018 год., а възражението е
подадено на 14.03.2018 год. По делото няма данни представител на дружеството да
е уведомяван за заповедта за изпълнение в по-ранен момент. Такива твърдения не
се навеждат и от насрещната страна.
Разгледано по
същество, искането за приемане на възражение против издадената заповед за изпълнение
е основателно.
Съгласно
разпоредбата на чл.418, ал.5 ГПК издадената заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417 ГПК с отбелязването за издаден изпълнителен лист се връчва
от съдебен изпълнител. При връчването на книжата от съдебен изпълнител са
приложими общите правила на Глава VІ, Раздел І от ГПК, а тъй като длъжникът "Борил Инвест"
ЕООД е юридическо лице, то при връчването на поканата за доброволно изпълнение
и заповедта за незабавно изпълнение от ЧСИ конкретно приложение намира разпоредбата
на чл. 50 ГПК.
В изпратеното до
заповедния съд съобщение по чл.418, ал.5 ГПК ЧСИ Ц. е отразила, че поканата за
доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение са връчени редовно на длъжника
в условията на чл.50, ал.2 ГПК. Предвидената в тази разпоредба фикция за
редовно връчване е приложима когато се установи, че лицето е напуснало адреса и
в регистъра не е вписан новия му адрес. От извършените отбелязвания върху
приложената по делото разписка е видно,
че връчителят не е събрал данни, въз основа на които да бъде направен извод, че
търговското дружество е напуснало регистрирания адрес на управление, до който е
адресирана и поканата за доброволно изпълнение. Отразеното обстоятелството, че
няма обозначителна табела с фирма и няма служители не е достатъчно, за да бъде
направен извод за промяна на адреса. При това положение настоящият съдебен
състав намира, че не може да се приеме,
че заповедта за изпълнение е редовно връчена на посоченото от съдебния
изпълнител основание.
Предвид
обстоятелството, че връчителят е залепил уведомление на входната врата на имота,
следва да бъде обсъдено и дали е извършено редовно връчване на заповедта в
условията на чл.50, ал.4. Тази разпоредба е приложима в случаите, при които
връчителят не намери достъп до канцеларията на дружеството или не намери някой,
който да е съгласен да получи съобщението. Както бе посочено, в случая е
констатирано, че няма признаци за развиване на търговска дейност на адреса и
няма служители, на които да бъде извършено връчването. При тези констатации е
приложима посочената разпоредба на чл.50, ал.4 ГПК за пристъпване на връчване
чрез залепване на уведомление, която от своя страна препраща към чл.47, ал.1 ГПК. В действащата към момента на връчването редакция на чл.47, ал.1 ГПК /ДВ
бр.86 от 2017 г./, се предвиждат и допълнителни предпоставки, при наличието на
които може да се извърши връчване чрез залепване на уведомление, а именно -
адресатът да не може да бъде намерен на посочения адрес в продължение на един
месец, която невъзможност да бъде констатирана с най-малко 3 посещения на
адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях. В случая връчителят
е отразил, че е извършил само едно посещение - на 29.12.2017 г., при което не е
намерил служител, на който да връчи поканата за доброволно изпълнение. При това
положение настоящият съдебен състав намира, че не са спазени законовите
изисквания за връчване чрез залепване на уведомление, поради което не може да
се приеме, че заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника и на
основание чл.50, ал.4 вр. чл.47, ал.1 ГПК.
Що се касае до
поставената резолюция от съдебния изпълнител върху уведомлението, че е редовно
връчено на основание чл.50, ал.1 ГПК, следва да се отбележи, че посочената
разпоредба урежда единствено въпроса относно мястото, на което да бъде
извършено връчването. Както бе посочено, последиците от липсата на фактическа
възможност за връчване на това място са уредени в алинеи 2-ра и 4-та на чл.50 ГПК и редовност на връчването може да
бъде приета при наличие на предвидените в тези разпоредби предпоставки, но не и
на основание алинея 1-ва на чл.50 ГПК.
При изложените
съображения, настоящият съдебен състав приема, че заповедта за изпълнение не е
била връчена надлежно на длъжника "Борил Инвест" ЕООД, което е довело
до лишаването му от възможност да оспори вземането на "Първа инвестиционна
банка" АД по издадената заповед за изпълнение. Ето защо възражението му
следва да бъде прието от въззивния съд на основание чл.423, ал.1, т.1 ГПК, а
делото - върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия с указанията по чл.415, ал.1 ГПК.
ІІ. По искането на спиране на изпълнението.
Във възражението се
прави искане за спиране на изпълнителното производство на основание чл.423,
ал.3 ГПК. При приемане на възражението, въззивният съд може да спре изпълнението на това основание само при
издадена заповед по чл.410 ГПК. В случая
заповедта за изпълнение е издадена по реда на чл.417 ГПК, поради което не може
да бъде постановено спиране на посоченото от молителя основание.
Съгласно чл.423,
ал.2 ГПК въззивният съд може да спре изпълнението и при условията на чл.282,
ал.2 ГПК. В случая длъжникът не е направил искане за спиране на това основание
и не представя надлежно обезпечение.
В останалите
случаи, при приемане на възражение компетентен да разгледа искане за спиране по
чл.420, ал.2 ГПК е районният съд съгласно изричната разпоредбата на чл.423,
ал.4, изр.2 ГПК.
При тези
съображения, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде оставено без
уважение направеното от молителя "Борил Инвест" ЕООД искане за
спиране на изпълнителното производство на основание чл.423, ал.3 ГПК.
Водим от горното,
Врачанският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИЕМА на основание
чл.423, ал.1, т.1 ГПК възражението на "Борил Инвест" ЕООД, гр.Враца против Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК № 3449/26.10.2017
г. по ч.гр.д.№ 4943/2017 г. на Районен съд-Враца.
ВРЪЩА
делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия в
заповедното производство с указания по чл.
415, ал.1 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
"Борил Инвест" ЕООД, гр.Враца за спиране на изпълнението на основание
чл.423, ал.3 ГПК.
Определението не подлежи на
касационно обжалване.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........