№ 1775
гр. Варна, 10.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500855 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе в предвид, следното:
Производството е по реда чл.274 вр. с чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ”Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25,
офис сграда ”Лабиринт”, ет.2, оф.4, представлявано от Юлия Юргакиева, действаща чрез
юрисконсулт М. Г., против Определение №1979 от 21.02.2022г. по ч.гр.д.№20223110100753
по описа на Районен съд Варна, с която поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен
и незаконосъобразен. Сочи се в жалбата, че неправилно първоинстанционният съд е приел,
че указанията му за конкретизация на обстоятелствата, от които произтича процесното
вземането, не са изпълнени, като са развити подробни съображения в подкрепа на това
становище. Сочи се относима съдебна практика и се претендира отмяна на атакуваният
съдебен акт.
Съдът, след като взе предвид доводите на жалбоподателят във връзка с обжалвания
съдебен акт и прецени данните по делото, намира за установено от фактическа и правна
страна, следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба, е основателна, като съображенията за това са
следните:
Жалбоподателят е подал пред РС Варна заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист против длъжника
Н. Д. Н., с ЕГН **********, като е претендирал единно вземане в размер на 1892.77лв.,
1
представляваща сбор от задълженията по договор за предоставяне на телекомуникационни
услуги сключени с “БТК“ ЕАД, за които е открит Акаунт №**********, с посочване на
няколко фактури, вземанията по всяка, от които формират общия размер и период на
задължението.
След оставяне на заявлението без движение с указания за индивидуализация на
претендираното вземане, с уточняваща молба заявителя е посочил, че вземането се основава
на договор, с предмет предоставяне на мобилни разговори и мобилен интернет, при
съответните абонаменти такси. Последвало е ново оставяне без движение, респективно нова
уточняваща молба, в която е посочено, че задължението произтича от няколко договора за
предоставяне на телекомуникационни услуги, за което са издадени съответни фактури, като
е застъпено становище, че допълнителна индивидуализация не е необходима.
С оглед неизпълнението от заявителя на дадените му указания за индивидуализация
на вземанията, е постановен атакуваният в настоящото производство съдебен акт, с който е
прекратено производството по заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Съгласно чл.411, ал.2 от ГПК, съдът разглежда подаденото заявление в
разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато: т.1-искането не
отговаря на изискванията на чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в
тридневен срок от съобщението; т.2-искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави; т.3-длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република
България; т.4-длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на
територията на Република България. По аргумент от обратното следва изводът, че при
неизпълнение от заявителя на дадените му указания да отстрани нередовностите на
заявлението си, заповедния съд отказва да издаде заповед за изпълнение. Ето защо актът, с
който съдът се произнася, едновременно по редовността на заявлението и по
основателността на искането, е отхвърляне на заявлението. Цитираната специална
процесуална норма не препраща към чл.129, ал.3 от ГПК, респективно не предвижда
възможност за прекратяване на производството.
В заключение въззивният състав на съдът намира, че атакуваното определение на
районния съд, е незаконосъобразно и неправилно, и като такова, следва да се отмени и
делото да се върне за произнасяне с надлежен съдебен акт.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №1979 от 21.02.2022г. постановено по ч.гр.д.
№20223110100753 по описа на Районен съд Варна, с което е прекратено
производството и връща делото за продължаване на съдопроизводствените
действия, съобразно с мотивите на настоящото определение.
2
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3