Р Е
Ш Е Н
И Е №26007
гр.
Хасково, 08.09.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, наказателна
колегия, в публично заседание на единадесети август две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател : Милена
Петева
Членове : Филип Филипов
Капка Вражилова
при
участието на секретаря Веселена Караславова, като разгледа докладваното от мл.
съдия Вражилова ВНАХД № 315 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С Решение №71
от 09.06.2020г., постановено по НАХД № 561/2019г. Районен съд- Димитровград
признал обвиняемия В.В.В. ЕГН ********** *** за виновен, в това, че на
11.11.2019 г. в гр. Димитровград, без надлежно разрешително държал
високорисково наркотично вещество метамфетамин с нетно тегло 2.51 гр. със
съдържание на метамфетамин 41.3 %. на стойност 62.75 лв., съобразно ПМС
№23/1998г. на МС за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, като случаят е маловажен, и макар и непълнолетен е разбирал
свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките
си, поради което и на основание чл. 78а, ал.6, вр.ал.1, вр. чл.354а ал.5. вр.
ал.3 т.1. вр. чл.63 ал.1 т.5 от НК го освободил от наказателна отговорност и му
наложил административно наказание „обществено порицание“, което да бъде
изпълнено чрез поставяне на диспозитива от решението на определеното за това от
Кмета на Община Димитровград място.
С Решението обвиняемият бил осъден да заплати по
сметка на ОДМВР-Хасково направените по делото разноски в размер на 131.34 лева.
Със същия акт на първоинстанционния съд било
постановено на основание чл. 354а ал.6
от НК отнемане в полза на Държавата на предмета на престъплението- метамфетамин 2.45 гр., както
и унищожаването на приобщения по делото като веществено доказателство метален
грендер, като вещ без стойност.
Недоволен от решението останал обвиняемият,
който чрез защитника си в срок депозира въззивна жалба, в която излага доводи
за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяването
акта на първоинстанционния съд и недоказаност на обвинителната теза съгласно
чл.303 ал.2 НПК.
Прави се извод, че извършения на 11.11.2019г.
оглед на местопроизшествие в гр.Димитровград, обективиран в изготвения
протокол, бил осъществен при нарушение императивната разпоредба на Гл.14 НПК.
Конкретно се твърди, че огледът не е извършен в присъствието на поемни лица,
тъй като същите са били осигурени след събирането и приобщаването по делото на
веществените доказателства. Като аргумент в полза на защитната теза се посочва
обстоятелството, че огледът на местопроизшествието е бил извършен при нарушение
изискванията на НПК това да бъде сторено така, както е заварено, без да бъдат
правени размествания. При така изложените доводи се прави заключение, че
протоколът за оглед на МП от 11.11.2019г. е невалиден и в този смисъл не може да
бъде третиран като годно доказателствено средство.
Твърди
се също, че разпитът на свидетелите Б. и Б. - ***** ****** е извършен в
нарушение принципа на чл.118 ал.2 НПК, тъй като същите осъществявали правомощия
по разследване по смисъла на чл.194 ал.4 НПК, присъствайки на огледа на
местопроизшествието.
На
последно място се прави заключение, че разпитите на свидетелите П.Ж.и Б.П.са
извършени при допускане на съществени процесуални нарушения, тъй като в
съдебното заседание пред РС-Димитровград било установено, че при провеждането
им не е присъствало вписаната в съответните протоколи инспектор ДПС- св.Т.П..
Твърди се също, че протоколите за разпит на тези свидетели от досъдебното
производство не са им били прочетени, преди да им бъдат предоставени за
полагане на подпис. Отправя се критика към първата инстанция, че не е сторила
усилия за преодоляване на противоречията, откриващи се в показанията на св.Ж. и
св.П. от една страна и св.П.- от друга чрез надлежното провеждане на очна
ставка.
Моли
въззивния съд да отмени решението на РС-Димитровград и да признае подсъдимия за
невинен по така повдигнатото му обвинение.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваното
решение по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и извърши служебна
проверка на същото, констатира следното:
Решението, предмет на настоящата проверка,
е постановено при спазване на всички съдопроизводствени правила, гарантиращи
неговата правилност и законосъобразност. В съответствие с процесуалния
регламент на приложения ред за разглеждане на делото, са събрани
доказателствата, относими към рамкираната в Постановлението за РП-Димитровград
фактология. Въз основа на тези доказателства са направени верни фактически
изводи, спрямо които не се установява превратност в тълкуването на
доказателствените източници и отдаване на необоснован превес на уличаващите
подсъдимия доказателства. Проведената от съда доказателствена дейност, за която
съществени пропуски или нарушения не се откриват, е довела до установяването на
следната фактическа обстановка:
На
11.11.2019г. следобед св. П.Ж./ *****/ и св. Б.П./*******/- и двамата от гр.*******,
решили да се разходят, като
крайната им цел била детска площадка, обособена в двора на училище „П.
Славейков“. Пътят им минавал през двора на бившата детска
градина „Йорданка Чанкова“. Пресичайки двора през източната му страна, двамата
свидетели забелязали там обвиняемия В.В., когото познавали отпреди. Обв.В.
повикал св.П.. Двамата се заприказвали, а през това време св.Ж., останал на
известно разстояние настрани, без да може да чува разговора им. През цялото
време докато обв.В. и св.П. комуникирали по между си, обвиняемият държал кутийка
с енергийна напитка „Monster“
и въртял с ръцете си черен цилиндричен предмет- грендер.
По
това време полицейските служители при РУ-Димитровград- свидетелите П. Б., М.М.и
Г.Б. извършвали със служебен автомобил, управляван от св.М., обход на района, в
който се намирала и детската градина. Последната била обект на оперативен интерес
за полицията, предвид наличието на информация за това, че там се събирали лица,
които извършвали вандалски прояви и употреба на
алкохол и наркотици. В тази връзка св. Б. и Б.а слезли от автомобила, за
да извършат проверка на обекта.
Около 16.00ч., приближавайки входа на детската
градина, в близост до който се намирали трите деца, двамата полицейски
служители разпознали обв.В.. Последният бил служебно познат за тях по линия за
противодействие на престъпления, свързани с наркотици. От своя страна обв.В.
забелязал униформения Б., след което веднага побягнал в западна посока на
детската градина. Св.Б. от своя страна го последвал, подканвайки го с викове да
спре. Докато се отдалечавал от мястото, обв.В. изхвърлил на земята предметите,
които държал по време на разговора със св.П.. Междувременно св.Б. преценил, че
няма да може да настигне обвиняемия, който се бил отдалечил на достатъчно
голямо разстояние. Поради това полицейският служител се върнал обратно към
мястото, където обв.В. изхвърлил вещите си. На земята св.Б. намерил цилиндричен
черен предмет- грендер/дробилка/. Тя била разположена в непосредствена близост
до мястото, където стоял обв.В., когато бил забелязан от полицаите. На около
5-6 метра разстояние от нея, в посоката на бягството на обвиняемия, св.Б.
намерил на земята, върху плочките един брой черно полиетиленово пликче с клипса,
вързано с ластичка в друго черно пликче, съдържащо прозрачно кристално
вещество, жълтеникаво на цвят. След като ги разгледал, св.Б. пренесъл вещите в
близост до североизточен ъгъл на сградата на детската градина.
Веднага след това св.М. бил уведомен за
случилото се. Той дошъл на място и
използвайки ръкавици, отворил пакетчето и видял съдържащото се в него вещество.
В тази връзка полицейските служители извикали оперативна дежурна група при РУ-Димитровград.
Бил направен полеви тест на веществото, което реагирало на метамфетамин.
В
присъствието на поемните лица- св.П.Т.и
св.Д.И.бил съставен протокол за оглед на местопроизшествие, към който бил
изготвен и фотоалбум.
През това време св.Б.а отишла при св.Ж. и П.
и провела със същите оперативна беседа. В хода на разговора децата отрекли да
са видели обв.В. да държи наркотици, за което обстоятелство в хода на
досъдебното производство били разпитани в присъствието на инспектор при ДПС.
При
анализа на доказателствата районният съд е имал последователен и единен подход,
който в значителната му част се споделя от въззивната инстанция. Направеният от
настоящият въззивен състав прочит на доказателствата изисква акцент в слените
насоки:
Интерпретацията
на доказателствените източници, съдържаща се в мотивите на Решението на
първоинстанционния съд, е вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция.
Контролираният съд е положил старателни процесуални усилия да селектира
достоверните части на гласните доказателствени средства, като в тази насока
изискванията на чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК са изпълнени в максимална
степен. Контролът за достоверност на свидетелските показания е осъществен на
базата на обективна съпоставка помежду им и с оглед цялостната доказателствена
съвкупност, както и въз основа на внимателно изследваната тяхна
вътрешнологическа последователност.
Не може да бъде споделено виждането на
защитата, че районният съд е постановил акта си при нарушение разпоредбата на
чл.303 ал.2 НПК, като обвинението е останало недоказано. Напротив, в мотивите
към атакувания акт решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективиран
процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда чрез съдържащия се
доказателствен анализ.
В
заключение може да се обобщи, че РС-Димитровград е извършил внимателен анализ
на събрания доказателствен материал, интерпретирал го е според действителното
му съдържание, обсъдил е обстойно въпроса за авторството на деянието, поради
което в процесуалната дейност на съда няма никакви пропуски. Настоящият
въззивен състав, като напълно се съгласява с изложените съображения на първата
инстанция, намира, че е безпредметно преповтарянето им в настоящото изложение.
В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с
доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е
длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да
анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в жалбата или протеста /р. 372/01.10.2012 г. по н. д. №
1158/2012 г., ВКС, Н. К., ІІІ Н. О/.
Във връзка с горното и с оглед
изложените пред въззивната инстанция възражения, настоящият съдебен състав
намира за необходимо да акцентира върху следното:
В
конкретния случай показанията на св.П. Б., св.Г.Б.а и отчасти тези на св.Б.П.носят
информация за начина, по който е било осъществено деянието, а именно: мястото,
времето, авторството чрез описване мигновеното побягване на обвиняеми при вида
на полицейските служители, изхвърлянето в процеса на оттегляне на предмети,
които преди това са били в негова фактическа власт, и за които след
извършването на огледа им е установено, че представляват грендер/дробилка/ и един
брой черно полиетиленово пликче с клипса, вързано с ластичка в друго черно
пликче, съдържащо прозрачно кристално вещество, жълтеникаво на цвят, реагиращо
при полеви тест на метамфетамин.
Въззивният съд изцяло подкрепя доводите,
изложени от първата инстанция, с които приема протоколираното действие по
разследване като оглед на местопроизшествие за представляващо по същността си
такова по оглед на предмети, приобщени по този начин като веществени
доказателства по делото.
Огледът обикновено е най-първото
действие в разследването и при такава хипотеза той е онзи от всички способи за
доказване, който е първичен спрямо получаването на данни за извършено
престъпление. Оглед се извършва в максимално кратък срок от установяването на
признаци на извършено престъпление. При провеждане на оглед могат и следва да се изземват
веществените доказателства, свързани с предмета на делото. Този доказателствен
способ цели непосредственото изследване и запазване по реда на НПК на следи от
престъплението (чл. 155 от НПК). Първо се
извършва статичен оглед, а след това - динамичен (чл. 156, ал. 3 от НПК) оглед. Огледът
е и комплексен, общ способ за събиране и запазване на следи от престъплението
от гледна точка на изходната позиция - информацията. За да се предприеме оглед
е нужно да има данни най-общо за извършено престъпление. Граматическото
тълкуване на текстовете относно огледа и целта му налагат извода, че не само е
възможно, но е и наложително да се изземат откритите при оглед веществени
доказателства. Самото естество на целта му- запазване на следите от
престъплението, изисква изземване на материалните носители на информация относно
престъплението, при това- във вида, в който са възприети най-напред.
В този смисъл правилни са аргументите на
РС-Димитровград за това, че действието по разследване, обективирано в протокол,
озаглавен като „оглед на местопроизшествие“, е било извършено в нарушение на разпоредбата
на чл.156 ал.3 НПК. Според нормата на закона първо следва да бъде проведен статичен
оглед на намерените вещи, без разместването им, а едва след това е допустимо
преместване на определени доказателства, предмет на изследването при
последващия динамичен оглед.
Безспорно е, че поначало инкриминираните вещи,
като предмет на престъплението, са веществени доказателства по смисъла на
чл.109 от НПК. Веществените доказателства /според описателната дефиниция в чл. 109 от НПК/ са реални материални
предмети, които са били предназначени или са послужили за извършване на
престъплението, върху които има следи от него или са били негов предмет, както
и всички други предмети, които могат да подлежат за изясняване на
обстоятелствата по делото. Ето защо веществените доказателства са автономен
носител на информация, която стига до участниците в процеса чрез тяхното
прилагане към делото /чл. 110, ал. 2 от НПК/ във
всички случаи, когато това е възможно. Законодателят детайлно е уредил
хипотезите, когато приобщаването на веществените доказателства става
опосредствено, чрез веществени доказателствени средства /чл. 12 - чл. 126 от НПК/.
Веществените доказателства могат да бъдат приобщени както чрез писмени
доказателствени средства като протоколи за оглед/на местопроизшествие, на
местности, на помещения, на предмети/, за претърсване или изземване, така и
чрез веществени доказателствени средства като фотоснимки, диапозитиви, планове,
схеми и др. Възможни са и хипотези, когато те се представят от свидетели или
обвиняем и тогава ръководещият процеса орган дължи постановяване на съответен
акт, в който да отрази извършеното процесуално действие на прилагане. Очевидно
е, че събирането на веществени доказателства може да се осъществи чрез различни
доказателствени способи, един от които е и огледът на предмети. Оспорваният от защитата протокол за оглед на местопроизшествие съдържа
информация за намерените инкриминирани вещи, достатъчна за сравнение с
описанието, което те са получили при последващите процесуално-следствени
действия– разпити на свидетели и физико-химическа експертиза. Видно от обстоятелствената
част на експертното заключение на изготвената и приета от първата инстанция физико-химична
експертиза веществените доказателства, представляващи жълто, кристалообразно
вещество, поставено в черно полиетиленово пликче, са постъпили за изследване
запечатани в бял хартиен плик с етикет с надпис „Веществено доказателство“ и с
положени подписи на поемни лица. Същото веществено доказателство е внимателно
огледано и описано в протокол за оглед, като едновременно е предявено и на
поемните лица, подписали същия, след което е било надлежно фотографирано, като
изготвения в тази връзка от специалиста технически- помощник фотоалбум е бил
приложен към протокола за оглед.
С оглед гореизложеното, макар изготвеният
протокол, озаглавен като оглед на местопроизшествие, да представлява по
същността си такъв за оглед на предмети, не се променя неговото значение в
рамките на образуваното наказателно производство. Същият отразява първото
действие по разследването, с което е започнало бързото производство.
Едновременно с това представлява доказателствено средство, чрез изготвянето на
което са приобщени по надлежен ред веществени доказателства, сред които и
предметът на престъплението. За пълнота следва да се отбележи, че началото на
бързото производство, с оглед спецификата му, може да бъде поставено от всяко
действие по разследването, включително и оглед на предмет, както и да бъде
извършено от полицейски служител без необходимост от възлагане по реда на чл.194
ал.4 НПК, както е било сторено в случая.
В този смисъл неоснователни са възраженията
за формалната роля на поемните лица, присъствали на извършването на действие по
разследването- оглед. От разпита на същите в качеството на свидетели в
първоинстанционното производство се установява, че те са възприели действията
на полицейския служител по изследване на намерените предмети, както и самите
тях като същност и признаци. Като следствие помните лица са прочели и подписали
изготвения протокол, отразяващ така проведените действия. В заключение може да
се направи извод, че при правилно приетия за извършен от първата инстанция
оглед на предмети провеждането на разпит на поемните лица в качеството на
свидетели дори не е било необходимо предвид обстоятелството, че в случая не е
била налице хипотезата, при която се налага един вид негодно доказателствено
средство да бъде замествано от други с цел приобщаване по делото на предмета на
престъплението.
Във връзка с гореизложеното
възраженията на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения в хода
на проведеното бързо производство по повод изготвянето протокола за оглед се
явяват неоснователни, а процесуалния статус на приобщените по този начин
веществени доказателства не търпи критики за недопустимост и недостоверност.
Не са налице съществени процесуални нарушения и с допускането до разпит в
качеството на свидетели на полицаите П. Б. и Г.Б.а. На инкриминираната дата,
освен свидетелите П.Ж.и Б.П.в двора на детската градина са присъствали и
полицейските служители, които са извършили обход на района по линия
противодействие държането на наркотични вещества. Установено е, че двамата
полицаи са възприели поведението на обвиняемия, а именно как той е побягнал и
изхвърлил, предметите, върху които дотогава е упражнявал фактическа власт. Техните
показания са обсъдени наред с данните от протокола за оглед, според който на
двора е намерен грендер/дробилка/ и един брой черно
полиетиленово пликче с клипса, вързано с ластичка в друго черно пликче, съдържащо
прозрачно кристално вещество, жълтеникаво на цвят. Освен тези данни, първоинстанционният съд е
разполагал и с данните от протокол за полеви наркотест, с индикация за
химическа реакция на метанфетамин на процесното прозрачно
кристално вещество, жълтеникаво на цвят. Събраните гласни и писмени доказателствени източници са обсъдени и с данните
от заключението на СФХЕ на изследваните представителни проби на
намереното вещество в пликчето и по грендера/съответно Обект 1 и Обект 2/.
Първото се оказало метамфетамин
с нетно тегло 2.51 гр. със съдържание на метамфетамин 41.3 %. Обект №2 бил в
недостатъчно като количество, но реагирал на марихуана.
Показанията на двамата полицаи Б. и Б.а са
ценени внимателно и наред с всички останали доказателствени източници, както
изисква чл. 107, ал.
5 НПК. Неоснователни са и
възраженията на защитата за това, че същите не представляват годно
доказателствено средство, тъй като са били изготвени в нарушение разпоредбата
на чл.118 ал.2 НПК, поради това, че полицейските служители са извършили огледа.
Последното не отговаря на действителното фактическо положение, тъй като това
действие по разследването е било проведено от инспектор М.Т.- ******** при
РУ-Димитровград. Това обстоятелство е отразено в изготвения протокол за оглед, в който като лице запазило
местопроизшествието е посочен св.М. М., а имената и подписите на св.Б. и Б.а
дори не фигурират. В този смисъл същите не са участвали в друго процесуално
качество по бързото производство, поради което и разпитът им в качеството на
свидетели се явява допустим, а и надлежно проведен.
Анализът на доказателствените източници, направен от първоинстанционния
съд, е съобразен с процесуалните изисквания. По делото са събрани в пълен обем
необходимите за правилното му решаване доказателства и доказателствени
средства. Изяснените фактически положения не са основавани на предположения, а
почиват на наличната доказателствена съвкупност, оценена по съответния
процесуален ред, като при формиране на вътрешното си убеждение съдът не е
нарушил чл. 14, ал. 1 НПК. Правилно са изяснени
релевантните по делото обстоятелства от кръга на тези по чл.
102 НПК. Контролираният съд е направил съвкупна преценка на
доказателствените източници, като е изпълнил задължението си да обсъди гласните
доказателства, наред с писмените и веществените такива. Обсъдени са всички
гласни доказателства, а не само тези на полицейските служители. Посочено е защо
е дадена вяра на свидетелите – полицаи Б. и Б.а. Проследена е логическата
връзка между техните показания и данните, залегнали в протокола за оглед.
Обсъдени са заключенията на приетите по делото експертизи. Взети са предвид
приложените по делото веществени доказателства. Липсва превратно тълкуване на
доказателствените източници. Правилно е прието, че показанията на полицаите -
свидетели са еднопосочни и последователни, както по обстоятелствата, при които
са наблюдавали изхвърлянето на грендера и пликчето, съдържащо
прозрачно кристално вещество, жълтеникаво на цвят, както и идентичността на лицето, което я е изхвърлило. Гласните доказателства,
съдържащи се в тези показания, са проверени чрез съдържанието на протокола за
оглед, отразил фактическото положение, съществувало към момента на
инкриминираното събитие. Чрез изготвения към него фотоалбум е извършено
онагледяване на веществените доказателства, направено с цел да бъдат
илюстрирани отделните предмети.
В контекста на изложеното голословни и неподкрепени с доказателства са
възраженията на защитата относно годността на разпитите на свидетелите П.Ж.и Б.П.,
в протоколите за провеждането на които е отбелязано присъствието на инспектор
при ДПС- св. Т.П.. Последното е надлежно отразено посредством изписването на
името и подписа на служителката и отговаря на действителното фактическо
положение. Твърденията в обратна насока на свидетелите Ж. и П. не получиха
подкрепа от други доказателствено източници. За пълнота, настоящият въззивен
състав следва да отбележи, че присъствието на инспектор ДПС при разпита на
непълнолетни, каквито са били и двамата свидетели към момента на провеждането
им, по смисъла на чл.140 ал.2 НПК не е задължително, но въпреки това същото е
било осигурено от разследващия като допълнителна гаранция за съблюдаване на
правата им при провеждане на действията по разследване с тяхно участие.
Въззивната инстанция
намира, че при правилно установена фактическа обстановка и верен анализ на
събрания по делото доказателствен материал, първостепенният съд е направил и
правилни правни изводи досежно съставомерността на поведението на подсъдимия
както от обективна, така и от субективна страна именно по реда на чл.354а ал.5.
вр. ал.3 т.1. вр. чл.63 ал.1 т.5 от НК .
Действително от обективна страна, В.В.В.
***, без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество
метамфетамин с нетно тегло 2.51 гр. със съдържание на метамфетамин 41.3 % на стойност 62.75 лв., съобразно ПМС №23/1998
г. па МС за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, като случаят е маловажен и макар и непълнолетен е разбирал
свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките
си.
Настоящия съдебен състав намира, че
е налице изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление – „държане” на
наркотичното вещество. Показанията на свидетелите Б., Б.а и отчасти П. са
категорични, че обв. В. преди пристъпване към проверката на самоличността
му се е разпоредил с намиращите се у него
наркотични вещества, като ги е изхвърлил върху земята на различно отстояние от
мястото, на което се е намирал. От доказателствата по делото безспорно се
установява, че преди да пусне наркотичните вещества, обв. В. ги е държал в себе си, като по този начин е упражнявал
фактическата власт върху тях. Изпълнителното деяние „държане” на престъпния
състав на чл.354а, ал.5 вр. ал.3, предл.2, т.1 от НК, за което всъщност е
предаден на съд обвиняемия, съгласно правния и житейски смисъл на използвания
термин, следва да се разбира в смисъл на непосредствено и лично установена
фактическата власт върху определен предмет, в случая върху наркотичните
вещества. Именно наличието на това отношение между обв. В. и предмета на
престъплението– един брой черно полиетиленово пликче с
клипса, вързано с ластичка в друго черно пликче, съдържащо прозрачно кристално
вещество, жълтеникаво на цвят, реагиращо на метанфетамин, му е позволявало да се разпорежда
с него (вкл. и като го е изхвърлил), което категорично и безспорно намира
потвърждение в събраните по делото свидетелски показания и огледния протокол.
От заключенията на назначените на досъдебното производство физикохимична и
оценителна експертизи се извлича и заключение за относимостта на предмета на
посегателството към категорията „високорискови наркотични вещества”. Установени
са за държания от обвиняемия предмет на престъплението- нетно тегло, съответно
съдържание на активно действащия наркотичен компонент, както и индивидуалната
стойност на обекта.
Категорично установено по делото е,
че за държането на това вещество обвиняемият не е имал надлежно разрешително
съгласно ЗКНВП, както е и безспорно, че веществото е метанфетамин, които по своите
характеристики се отличава като такова с
висока степен на риск за общественото здраве и е включено в Списък
№ 1 към Наредба за реда на класифициране на растенията и веществата като
наркотични във връзка с чл.3, ал.2 от ЗКНВП.
Настоящият съдебен състав споделя
извода на първата инстанция, че в конкретния случай е налице хипотезата на
„маловажен случай” по смисъла на чл.93, т.9 от НК/макар да липсват аргументи в
този смисъл в мотивната част на Решението/. До този извод въззивният съд
достигна като взе предвид чистото съдебно минало на обвиняемия към момента на
извършване на деянието, младата му възраст и ниската материална стойност на
предмета на престъплението. Не без значение се явяват и добрите характеристични
данни на В.. Същият е ученик в последен клас в езиковата гимназия в
гр.Димитровград, липсват данни за формирана зависимост към наркотични вещества,
които обстоятелства в съвкупност сочат на завишени критерии към личното
поведение и отговорност при съобразяване на обществените изисквания към
отделната личност и нейните прояви. Всички изброени обстоятелства са смекчаващи
такива и в тяхната кумулативна даденост с незначителността на вредни последици
от извършеното престъпление разкриват една по-ниска степен на обществена
опасност на извършеното престъпление от този вид в сравнение с обикновените
случаи, криминализирани в основния състав на престъплението по чл.354а ал.3 от НК.
Съдът приема изводите на
РС-Димитровград, че в конкретния случай не следва да намери приложение разпоредбата
на чл.9 ал.2 от НК и обв. В. да бъде оправдан поради явната незначителност на
обществената опасност на деянието. Нормата на чл.354а, ал.3 от НК защитава
важни обществени отношения, свързани със здравето на гражданите и това
обстоятелство е преценено от законодателя принципно при криминализирането на
държането на високорискови наркотични вещества. Нещо повече, законодателят ясно
е разграничил отговорността по чл.354а, ал.3 от НК, като е въвел и за това
престъпление хипотезата на „маловажен случай”, с което да осигури адекватна
реакция на държавата в случаите на по-ниски по своята степен на обществена
опасност престъпни посегателства от този вид, при липса на приложима санкция
единствено по административен ред.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал
общественоопасния характер и последиците на деянието си, но въпреки това го е
осъществил. Обстоятелството, че държаното от обвиняемия наркотично вещество е
включено в Списък І „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредба за реда за
класифицирането на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.3,
ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП),
се явява конкретно установен в хода на процеса факт, за който обв. В. е имал
ясно формирана представа в съзнанието си. Те обективират умисъла и формират
укор за вина.
Материалният наказателен закон за
престъплението по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, предл.2, т.1, алт.1 от НК, чиито
състав съдът приема за осъществен с инкриминираното деяние, предвижда наказание
„глоба” до 1 000 лева. Доколкото касае умишлено престъпление, извършено от
непълнолетен съдът приема, че са налице предпоставките на чл.78а, ал.1 от НК за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
Въззивната
инстанция се съгласява и с изводите на първоинстанционния съд относно
наложеното наказание и неговата индивидуализация. Съдът споделя изводът, че са
налице предпоставките на чл. 78а от НК. Предвиденото наказание за престъплението се явява „по-леко”
от „лишаване от свобода”, като с престъплението не са причинени имуществени
вреди (престъплението е формално, на просто извършване). Обвиняемият не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на Глава VІІІ, раздел 4 от Общата част на НК
към датата на инкриминираното деяние. Съдът не констатира
наличие на пречките, регламентирани в чл. 78а, ал. 7 от НК, наличието на които
изключват прилагане на чл. 78а НК.
При
индивидуализацията на административното наказание, определяйки го като
„обществено порицание“, което да бъде изпълнено чрез поставяне
на диспозитива от решението на определеното за това от Кмета на Община
Димитровград място, първоинстанционният
съд отново не е изложил мотивите си. Въпреки това настоящата въззивна инстанция
споделя крайния резултат от дейността на съда по индивидуализация на така
определеното административно наказание, като отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на обвиняемия и младата му
възраст, които следва да бъдат отчетени като смекчаващи вината му
обстоятелства. Единственото отегчаващо обстоятелство се явява сведението на
прокуратурата за наличие и на други криминални прояви от страна на обвиняемия,
което не повлиява съществено върху тежестта на извършеното от него и не
дерогира превеса на смекчаващите обстоятелства. Изложеното по-горе, съобразено
и с целите на наказанието по чл.36 от НК, предопределя налагане на
административно наказание „обществено порицание“.
Правилно е
произнасянето на първата инстанция, че по отношение веществените доказателства
следва да намери приложение разпоредбата на чл.354а, ал.6 от НК и предметът на
престъплението-
метамфетамин 2.45 гр.
следва да бъде отнет в полза на държавата и унищожен по законовия ред, а приобщеният
по делото като веществено доказателство метален грендер- унищожен като вещ без
стойност.
Предвид
крайния изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК,
законосъобразно направените по делото разноски са възложени в тежест на
обвиняемия.
Въз
основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваното решение е правилно
и законосъобразно и като такава следва да се потвърди. Решението е постановено
при безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати
нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Определеното
наказание не е явно несправедливо и напълно съответства на обществената
опасност на деянието и дееца.
Така,
при извършената на основание чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната
инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или
изменение, поради което същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба –
да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Така
мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №71 от 09.06.2020г.,
постановено по НАХД № 561/2019г. по описа на Районен съд-Димитровград.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.