Решение по дело №1010/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 185
Дата: 16 януари 2020 г.
Съдия: Димитрина Илиева Тенева
Дело: 20195330101010
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 185

 

 

 

гр. Пловдив, 16.01.2020 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – IV гр. с., в публично съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година

 

Председател: Димитрина Тенева

 

при секретаря Диана Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1010 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл. 410, от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД, ЕИК *********, СЪД-ПЛОВДИВ със седалище и адрес на управление гр. София, площад Позитано № 5, представлявано от Н. Ч. и К. Р. чрез адв. Т.,***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл. „Ст. Стамболов" № 1, представлявана от И. Т.-**** за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 144,08 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба 18.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че 29.06.2018 година, при движение в гр. Пловдив, по бул. „П. ш.“ до № **, лек автомобил марка „Т. Я. „ с per. № ** **** **, управляван от А.Т. - Ш. е преминал през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в резултат на което са настъпили увреждания по задната лява гума и джанта на автомобила.

При настъпване на описаното произшествие, увреденият автомобил е бил застрахован с имуществена застраховка "Каско Стандарт" в ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД, сключена на 31.10.2017 година, със срок на действие от 01.11.2017 г. до 01.11.2018 година, която застраховка е обективирана в ЗП № ********. В тази връзка на 29.06.2018 г. в застрахователното дружество е постъпило заявление за изплащане на обезщетение за щетите по застрахования лек автомобил. След получаване на заявлението в ЗАД „Булстрад В.И.Г." АД е образувана щета № ********, а служител на дружеството е извършил оглед на автомобила, при който е установил щети по задната лява гума „g. Д. С.” 225x45x17 с 80 % ост. стойност и по задната лява лята джанта. На основание представена от ползвателя на застрахования автомобил фактура за закупена нова гума, застрахователното дружество е решило за настъпилото застрахователно събитие да бъде изплатено обезщетение в размер на 144,88 лева. На 20.07.2018 година, ищцовото дружество е изплатило по банков път на правоимащото лице определеното застрахователно обезщетение от 144,88 лева. С изплащане на обезщетението, на основание чл. 410, ал. 1, т.2 и т.З от КЗ, ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД е встъпило в правата на застрахованото лице против Община П.. На 05.10.2018 година, Община П.е получила регресна покана, с която е била уведомена за настъпилото събитие и поканена да възстанови доброволно изплатеното обезщетение от 144,08 лева. Към поканата застрахователното дружество е приложило и копие на застрахователната преписка. Липсва доброволно изпълнение.

В указания по чл.131 от ГПК срок ответника оспорва иска. Отправя възражение за липса на дефекти на пътното платно и предпоставки за понасяне на регресна отговорност.

 

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства- регистрационен талон № ********; застрахователна полица полица № ********; се установява, че към 29.06.2018 г. за заявения лек автомобил „Т. А. „,с per. № ** **** **, собствен на  А.Т. – Ш. е била налице с валидно сключена с ищеца застраховка „Каско Стандарт”.

От показанията на свидетелката А.Ш. се установява, че при управление на автомобила и „Т. А. „,през 2018 г. по бул. П. ш. в посока запад, след болница „П.” е получила сигнал на таблото на автомобила за дефект в гумата. Същият е бил провокиран от преминаване през дупка на пътното платно незабелижима поради напълването и с вода след валеж. Това наложило подмяна на гумата и получаване на застрахователно обезщетение.

От представените писмени документи- заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 29.06.2018 г.; декларация (лист 7 от делото); се установява, че на 29.06.2018 г. при ищеца е подадено искане от собственика на процесния лек автомобил за изплащане на обезщетение по повод настъпило ПТП на същата дата, в следствие на попадане в необезопасена дупка на пътното платно.

От приложените документи-опис на притенция, фактура № **********/09.07.2018 г.; доклад по щета; преводно нареждане от 20.07.2018 г.(лист 13-17 от делото) е видно, че за настъпилите щети по автомобила застрахователя е определил обезщетение в размер от 144,88 лв., което е изплатил на собственика по банков път на 20.07.2018 г.

От приложената покана (лист 18 от делото) е видно, че ищеца е отправил към ответинка уведомление за настъпилото събитие, изплащане на обезщетение за щетите в определения размер, упражняване на правото по чл. 410 от КЗ и притенция за заплащане на сумата от 144,88 лв. Същото е получено на 05.10.2018 г.

От изготвеното заключение от 27.05.2019 г. по извършената САТЕ е видно, че причинената щета съответства на описаните обстоятелства по настъпването на ПТП. Стойността на същата възлиза на сумата от 148,23 лв.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

По иска по чл. 410, ал.1, т. 2 КЗ:

С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, както и посочения механизъм на ПТП, в причинна връзка, с който са нанесените  твърдените вреди на автомобила и размера на обезщетение.

Предвид становището на страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят обстоятелствата, че: ответникът отговаря за поддръжката на пътя, където се твърди да е настъпило ПТП.

С оглед установените данни съдът намира за доказано настъпването на заявеното ПТП на  29.06.2018, на бул. „П. ш.“ в участъка след болница „П.“ в посока на движение на запад, с участието на  ** **** „Т. А. „, собственост и управляван от А.Т. – Ш. и настъпването на вреди в резултат на преминаването му с лявата част през дупка на пътното платно, която не била сигнализирана и обезопасена, както и, че стойността на щетите, съобразно заключението на вещото лице, което се кредитира изцяло от съда, е в размер на 148,23 лв. Доказано е и наличието на застрахователно правоотношение, видно от представения застрахователен договор между ищеца и собственика на автомобила, както  и плащане на обезщетение на ощетеното лице в размер от 144,88 лв. Поради това и е налице основание за възникване на регресна отговорност към застрахователя до размера на платеното от него обезщетение, тъй като  обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане. Ето защо в полза на ищеца е възникнало вземане в размер на извършеното плащане, а именно 144,88 лв., което попада в рамките на установените вреди. Ето защо искът следва да се уважи.

По иска по чл. 86 ЗЗД:

Задължението на делинквента към застрахователя е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /моментът на настъпване на изискуемостта не съвпада с момента на забавата/. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходима покана. Такава е отправена и получена от ответника на 20.07.2018 г. Доколкото на длъжника не е бил даден срок за доброволно изпълнение, то същият е изпаднал в забава веднага или считано от деня, следващ този на получаването на поканата. В тази връзка обезщетението за забава следва да се уважи за притендирания период от завеждане на делото-18.01.2019 г. до окончателното плащане.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, разноски следва да се присъдят в полза на ищеца, съобразно отправеното искане, представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива, в размер на: 160 лв. – платена държавна такса, депозит за САТЕ и възнаграждение на призован свидетел, както и 300 лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното съдът,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., пл. „С. С.” № *, да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД, ЕИК *********, СЪД-ПЛОВДИВ със седалище и адрес на управление гр. София, площад Позитано № 5, представлявано от Н. Ч. и К. Р. сумата от 144,88 лева (сто четиридесет и четири лева и осемдесет и осем ст.), ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба 18.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от общо 460 лв. /четиристотин и шестдесет лв./  –разноски за настоящото производство.

 

Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                            СЪДИЯ:/ П / ДИМИТРИНА ТЕНЕВА

ВЯРНО С ОРГИНАЛА: Д. Д.