№ 2670
гр. София, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Въззивно
гражданско дело № 20221100500940 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20209117 от 09.11.2021 г., постановено по гр.д. № 57763/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 70 състав, съдът осъжда „М.-К.“ ООД на
основание чл. 200, ал. 1 КТ да заплати на П. Д. М. сумата 82 000 лева – обезщетение за
търпени неимуществени вреди – страдания от смъртта на А.С.М., починал на 09.09.2020г. в
резултат на трудова злополука, настъпила на същата дата, ведно със законната лихва от
09.09.2020г. до окончателното погасяване, и сумата 1 536 лева – разноски за погребение,
ведно със законната лихва от 14.09.2020г. до окончателното погасяване, като отхвърля иска
по чл. 200, ал. 1 КТ за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 120
000 лева; осъжда „М.-К.“ ООД на основание чл. 200, ал. 1 КТ, да заплати на И. А. М. сумата
82 000 лева – обезщетение за търпени неимуществени вреди – страдания от смъртта на
А.С.М., починал на 09.09.2020г. в резултат на трудова злополука, настъпила на същата дата,
ведно със законната лихва от 09.09.2020г. до окончателното погасяване, като отхвърля иска
за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лева; осъжда „М.-К.“ ООД на основание
чл. 200, ал. 1 КТ, да заплати на Д. А. М. сумата 82 000 лева – обезщетение за търпени
неимуществени вреди – страдания от смъртта на А.С.М., починал на 09.09.2020г. в резултат
на трудова злополука, настъпила на същата дата, ведно със законната лихва от 09.09.2020г.
до окончателното погасяване, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер
1
от 100 000 лева. Съобразно изхода от спора съдът е разпределил отговорността за разноски
по делото.
Срещу решението в частта, с която предявените искове са отхвърлени, е постъпила въззивна
жалба от ищците. Поддържа се, че ищците са отчели изплатеното им въз основа на договора
за застраховка „Живот“ застрахователно обезщетение при предявяване на исковете си и
заявения петитум. Поддържат, че съдът неправилно е приложил нормата на чл. 52 ЗЗД, като
е определил несъответстващи на действителните вреди обезщетения. Считат, че от
събраните в хода на производството доказателства, както и от заключенията на съдебно-
психиатричните експертизи е установено, че ищците са претърпели изключителни
неимуществени вреди, с оглед което и с жалбата са заявени искания решението в частите, с
които предявените искове са отхвърлени, да бъде отменено, а същите – да бъдат уважени за
пълните предявени размери.
Подаден е отговор на тази въззивна жалба от „М.-К.“ ООД /ответник по делото/, с който
жалбата е оспорена по подробно изложените доводи, по съществото си такива за
неправилност на решението в частта, с които исковете, предявени срещу дружеството са
уважени. Поддържа се възражението за проявена от наследодателя на ищците груба
небрежност и принос за настъпване на процесния инцидент. Въззиваемият ответник счита,
че обстоятелството дали ищците са взели предвид изплатеното им застрахователно
обезщетение по договора за застраховка при предявяване на исковете си по отношение на
размера на същите, не му е противопоставимо, доколкото съдът следва да отчете същия с
оглед принципите на справедливост и недопускане на неоснователно обогатяване. Обръщат
внимание, че ищците, дъщери на починалия, са пълнолетни лица, със свои собствени
семейства и деца, за които полагат грижи, с оглед което и естествено било фокусът на
грижите и вниманието вече да е бил изместен към основното им семейство. Критикува се
дейността на съда по кредитиране на показанията на св. Т., които съдът е следвало да цени с
повишена критичност с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК. Моли се жалбата да бъде
оставена без уважение.
Решението в частта, с която предявените от ищците искове са уважени, се обжалва от
ответника с доводи за неправилност поради допуснати от съда нарушения на материалния
закон и на процесуалните правила, тъй като не са били обсъдени всички събрани по делото
доказателства. Счита, че в хода на производството е доказал възражението си за проявена от
починалия при трудовата злополука груба небрежност – съдът не бил изложил мотиви във
връзка с механизма на увреждането. Неправилни на следващо място били изводите на съда,
че в деня на инцидента на починалия не е бил проведен инструктаж, както и че не е било
доказано предоставянето на лични предпазни средства. Поддържа, че на пострадалия са
били предоставени предпазни колани – комплект + въже и карабинери /позовава се на
стр.последна от личен картон за отчитане на получени инструменти и материални
ценности/. Поддържа се, че в деня на инцидента същите са се намирали на работната
площадка. Работникът е бил допуснат на работа именно защото личните му предпазни
средства са се намирали на обекта и не са били забравени – същите са били предоставени на
2
бригадата на Д., част от която е бил наследодателят на ищците. Намирали се във фургона,
откъдето работниците ги вземали преди да запчнат работа. В този смисъл тези предпазни
средства не били индивидуални, а се ползвали от този, който има конкретни трудови задачи,
налагащи ползването им. В тази връзка поддържа, че съдът неправилно е кредитирал
показанията на св. К., който е заявил, че не е бил на работа в конкретния ден. Счита, че
съдът е следвало да даде вяра на показанията на св. З. и св. Д.. Обобщава, че проявената от
М. груба небрежност се изразява в липса на елементарно старание и внимание,
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.
На следващо място, жалбоподателят подчертава, че пострадалият е бил квалифициран и
обучен, притежавал е конкретни познания за извършване на дейността. В тази връзка е
преминал курс и му е било издадено Удостоверение № 1007/13.05.2019 г., притежавал е
свидетелство за професионална подготовка, както и такова за правоспособност за заварчик.
Счита, че неправилно съдът е определил обезщетението за неимуществени вреди по
отношение на дъщерите на починалия работник, които към момента на настъпване на
инцидента вече били пълнолетни лица, със свои семейства и деца, следователно фокусът на
техните грижи и внимание вече е бил естествено изместен към основните им семейства.
Критикува се дейността на съда по кредитиране на показанията на св. Т.. Счита, че този
свидетел няма преки впечатления по отношение на ищците Д. М. и П. М.. По отношение
заключенията на съдебно-психиатричните експертизи израява мнение, че от същите не се
установява ищците да са търпели вреди над обичайните в подобни случаи.
Оспорва се и правилността на решението в частта, с която в тежест на ответника са
възложени сторените от ищцата П. М. разходи във връзка с погребението на починалия
работник. Плащането на тези разноски е било извършено в изпълнение на нравствен дълг, с
оглед което и ответникът поддържа, че платилият не може да иска обратно заплатеното, тъй
като липсвало регламентирано задължение за работодателя да поеме тези разходи. Искането,
отправено до въззивния съд с тази жалба, е решението в частта, с която исковете са уважени,
да бъде отменено, а съдът да присъди значително по-нисък размер на обезщетенията.
Подадената от ответника жалба е оспорена с отговор, с който ищците излагат съображения
за неоснователност на ангажираните пред въззивния съд доводи за неправилност на
решението в уважените от първоинстанционния съд части. Оспорват наследодателят им да е
съпричинил вредите чрез проявена груба небрежност. Молят жалбата да се остави без
уважение.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивните жалби, както и възраженията на страните в качеството им
на ответници по жалбите, намира за установено следното:
Безспорно между страните по делото е, че към 09.09.2020 г. А. М. е заемал при ответника
длъжността „ел. заварчик“ с място на работа гр. София, бригадата на З. Д.. Не е спорно
също така, че ищците са наследници на починалото лице – преживяла съпруга и дъщери.
По делото е прието свидетелство за професионална подготовка № 13306/1985 г., съгласно
3
което А. М. е придобил професия „електромонтьор“.
Представено е и свидетелство за правоспособност на заварчика № 28216/1998 г. за
придобита от А. М. правоспособност III степен за рязане и заваряване на метални
конструкции, професия „заварчик“.
От свидетелство за правоспособност по заваряване, рег. № 0282/15.03.2019 г. е видно, че А.
М. е издържал теоретичен и практически изпит, като въз основа на протокол №
885/14.02.2019 г. е придобил правоспособност:заварчик на ъглови шевове.
На ищеца на 13.05.2019 г. е бил проведен първоначален инструктаж по безопасност и
здраве.
От съдържанието на протокол № 1007/13.05.2019 г. за проведен изпит за II квалификационна
група се установява, че на А. М. е бил проведен изпит за проверка на знанията по правила за
безопасност при работа с ел.уредби и мрежи с напрежение до 1000 V. Изпитът е бил
успешно издържан, като е издадено удостоверение № 1007/2019 г.
Съгласно приетата като доказателство в производството длъжностна характеристика,
връчена срещу подпис на А. М., работникът е поел задължение при изпълнение на
задълженията си да носи задължително изискващото се работно облекло и личните
предпазни средства, които е получил от дружеството. В раздел „Лично и униформено
облекло, лични предпазни средства“ е посочено: работно облекло и лични предпазни
средства, съгласно списък и личен картон.
По делото е приет личният картон за отчитане на специално и работно обелкло на А. М., от
който е видно, че на 10.05.2019 г. са му били предадени: каска, сигнална жилетка, лятно
работно облекло, летни обувки, очила, наушници, дъждобран; на 23.10.2019 г. – зимно
работно облекло, зимни обувки и зимна шапка; на 14.04.2020 г. – лятно работно облекло,
летни обувки и сигнална жилетка.
Представен е личен картон за отчитане на получени инструменти и материални ценности от
З. Д. – бригадир. От същия се установява, че на 21.07.2020 г. на бригадира са били
предоставени предпазни колани коплект плюс въже и карабинки /без инв. №/ - 5 бр., както и
предпазна каска /без инв. №/ - 8 бр.
От книгата за начален инструктаж по безопасност и здраве при работа за конкретния
строителен обект се установява, че на А. М. е бил проведен инструктаж на 26.08.2020 г.,
както и ежедневен инструктаж на 26.08.2020 г., 27.08.2020 г., 28.09.2020 г., 31.08.2020 г.,
01.09.2020 г., 02.09.2020 г., 03.09.2020 г., 04.09.2020 г., 08.09.2020 г., на 09.09.2020 г.
Извънреден инструктаж е бил проведен на 26.08.2020 г.
По делото е представен протокол за предоставена информация в деня на провеждане на
началния инструктаж за оценка на риска, проведено обучение и инструктаж за видовете
знаци и сигнали, тяхното значение за безопасност и здраве при работа, както и изискванията
и условията за използването им, запознаване с аварийния план на обекта; запознаване с
утвърдените инструкции по безопасност и здраве, като наследодателят на ищците се е
подписал, че му е предоставена описаната в протокола информация.
4
По делото е представена програма за оценка на риска за здравето и безопасността на
работещите в „М.К.“, строеж: Производствена сграда за арматурна заготовка и склад метали
в УПИ XXI, кв. 1, м. ЗСК – завод Кремиковци, район Кремиковци, програми за провеждане
на инструктаж по безопасност и здраве при работа – начален инструктаж, ежедневен
инструктаж, периодичен инструктаж, извънреден инструктаж.
По делото са представени следните инструкции по безопасност и здраве:
№ 1 – общи правила за безопасност при работа на обекта;
№ 001 за задълженията на техническия ръководител във връзка с настъпилата
епидемиологична обстановка;
№ 1 за задълженията по ЗБУТ на техническия ръководител;
№ 2 за безопасна работа при подготовката и поддържането на строителната площадка;
№ 3 за безопасна работа при ръчно извършване на земни работи;
№ 4 за безопасна работа при изграждане и експлоатация на временно електрозахранване;
№ 5 за безопасна работа при кофражни, арматурни и бетонджийски работи;
№ 6 за безопасност на труда при товаро-разтоварни работи с такелажни устройства;
№ 7 за безопасна работа при електродъгово и газово заваряване и рязане на метали;
№ 8 за безопасна работа при монтаж на сглобяеми СТБ и метални конструкции;
№ 11 за безопасна работа на скелета, платформи и стълби;
№ 12 за безопасна работа при използване на стълби;
№ 13 за безопасна работа с преносими електрически инструменти и уреди;
№ 14 за безопасна работа на височини;
№ 22 за безопасност и здраве при комуникация с външни посетители на работното място;
№ 23 за безопасна работа при товаро-разтоварни работи с товарни автомобили и ремаркета;
№ 32 за безопасна работа при извършване на покривни работи;
№ 34 за осигуряване на пожарна безопасност;
№ 37 за безопасна работа на сапанджии /прикачвачи/;
№ 70 за безопасна работа при извършване на земни работи;
№ 71 за безопасна работа при работа с челен товарач фадрома или бобкат; № 73 за
безопасна работа с автокран;
№ 76 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд с автовишка;
№ 77 за безопасна работа със самоходна платформа;
№ 78 за безопасна работа при бетонови работи с бетонпомпа.
Установява се от приетите в хода на съдебното дирене пред първата инстанция писмени
доказателства, че претърпяната от наследодателя на ищците на 09.09.2020 г. злополука с
5
разпореждане № 29862/22.10.2020 г., издадено от НОИ, Териториално поделение – София
град, е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО, тъй като инцидентът е настъпил по
време и по повод извършваната работа – демонтиране с помощта на автовишка на фасаден
стоманобетонов прозорец от съществуваща сграда на строителна площадка, при която
вследствие на авариралата чупеща стрела на автовишката и падане на земята от височина
около 5-6 м., пострадалият е получил съчетана травма на главата, тялото и крайниците.
Не е спорно между страните, че разпореждането на компетентния орган не е обжалвано от
работодателя и същото е влязло в сила.
По делото е представен протокол № 55/12.10.2020 г. за резултатите от извършеното
разследване на злополуката, станала на 09.09.2020 г. с А. М., от съдържанието на който
документ се установява следното:
На 09.09.2020 г. около 10:00 часа при извършване на демонтаж на фасаден прозорец от
съществуваща сграда на строителна площадка А. М. и Д.Л. са се качили в коша на
автовишка, стационирана на западната фасада на сградата. Закачили са със сапани фасадния
прозорец на съществуващата сграда и са започнали изчукване на бетонното покритие на
съществуващите заварки, придържащи фасадния прозорец към носещата конструкция на
сградата, с цел заварките да бъдат отстранени и прозореца да бъде демонтиран. Около 10:00
ч. се чул звук от трясък от метал. Чупещата стрела на автовишката пада внезапно надолу и
А. М. и Д.Л. са паднали на земята от височина около 5- 6 м. Вследствие на падането
пострадалите са получили съчетани травми на главата, тялото и крайниците. Като вероятна
причина за настъпване на злополуката е посочена авариралата стрела на автовишката.
Констатирани са следните нарушения:
- работодателят е нарушил чл. 16, ал. 1, т. 1 и т. 7 ЗЗБУТ; чл. 246, ал. 2 и чл. 166, ал. 3, т. 2 и
т. 4 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване; чл. 12 и чл. 13 от
Наредба № 5 за реда, начина и периодичността на оценка на риска;
- техническият ръководител на обекта е нарушил чл. 126, т. 7 КТ и чл. 26, т. 4 от Наредба №
2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на трудпри извършване
на строително-монтажни работи.
С протокола са дадени предписания относно необходимите мерки, които
работодателят и отговорните длъжностни лица следва да предприемат за недопускане на
подобни злополуки.
От представеното по делото съобщение за смърт № 662/10.09.2020 г., издадено от
УМБАЛ „Александровска“, смъртта е настъпила на мястото на работа, а като причина за
настъпването й е посочена: съчетана травма на главата, тялото и крайниците.
Не е спорно между страните, че въз основа на сключения със застрахователна полица
по групова застраховка „Злополука“ № 7203200000062/01.06.2020 г. договор ищците са
получили от застрахователя застрахователно обезщетение в размер на сумата от 84 000 лева.
Установява се, че във връзка с погребението на А. М. ищцата П. М. е извършила
6
разходи в размер на сумата от 1536 лева съгласно фактура № 185/14.09.2020 г., придружена
от касов бон.
От събраните в производството гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите П.К. Т., Г. С. К., Б.И. З., К.Г.К. и З. С. Д., се установява следното:
От показанията на св. П. Т., живеещ на съпружески начала с ищцата И. М., се
установява, че в деня на инцидента му се е обадила П. М.. Била много зле – треперела,
плачела, държала се неадекватно и не знаела как да каже за случилото се на дъщерите си. И.
реагирала на трагичната новина по-зле и от П.. Обадили се на мъжа на Д. и всички отишли
да й съобщят на работа. Много плакали и трите - трагично приели събитието. Няколко дни
останали да нощуват в дома на И. и свидетеля Т.. Според свидетеля семейството на М.и
било много сплотено – събирали се на всеки празник. Допреди да се запознаят с И. М.,
четиримата /А., П., И. и Д./ живеели заедно в Орландовци. След смъртта на А. М. всеки
празник бил трагедия – на всяко събиране обсъждали неговата липса и плачели. След
погребението П. М. често нощувала в дома на някоя от дъщерите си. Започнала пандемията
и спряла да ходи и на работа. Дъщерите й гледали да не я оставят сама. Случвало се да се
обажда на свидетеля Т. през нощта, плачейки, че А. е в стаята. П. и А. били здраво,
сплотено семейство. Никога не се били разделяли. От трите П. първа потърсила
специализирана помощ за справяне със ситуацията. Към датата на депозиране на
показанията /28.05.2021 г./ П. живеела сама, ходела на работа, но според свидетеля животът
й не е нормален, тя не била същия човек. Често се сещала за съпруга си, говорела много
често за него, очите й се пълнели със сълзи, а се стараела да прикрие емоциите си.
И. М. също много тежко преживяла смъртта на баща си. Били много близки, чували
се всеки ден по няколко пъти по телефона и се събирали за всеки празник. Свидетелят Т.
поел много голяма част от задълженията в семейството, в това число и грижите за детето.
Когато останала вкъщи през м.ноември и м.декември 2020 г. И. постоянно мислила за
случилото се, сънувала го, след което се събуждала и не можела да заспи. Денят й минавал
трудно. Пиела приспивателни. Започнала лечение при психолог, но от него вместо да се
подобри, се влошавала. Сменила терапевта. При консултациите й казали, че трябва да има
периоди без консултации, след което пак да бъдат възобновени. Имали различен живот
преди да настъпи злополуката. След нея И. нямала желание за нищо, била умислена и
блуждаела. Стараела се да се държи заради детето.
Свидетелят е споделил, че по отношение на Д. М. няма такива непосредствени
впечатления, доколкото не живеят заедно, но все пак знае, че тя също е страдала от
безсъние, което я изтощавало физически и не е била в състояние да ходи на работа. Д. също
е ходила на терапия. Към момента на депозиране на показанията не се е върнала на работа.
От показанията на свидетеля Г. К., колега на А. М. при ответника, напуснал след станалата
на 09.09.2020 г. трудова злополука, се установява, че в конкретния ден свидетелят К. не е
бил на работа, но е работил на същия обект, където е починал М.. На свидетеля не е
известно да са били зачислявани въжета, карабинери, предпазни колани. Започнали работа
7
на този обект около месец преди инцидента. Свидетелят е работил на вишка на същия обект
няколко дни преди инцидента, като не са му давали колани, въжета и карабинери. Не е
виждал такива да са били давани и на другите работници на обекта и изобщо да има на
обекта. Зачислени им били работно обувки, облекло и каски. На вишка се работело малко и
с оглед спецификите на обекта. Бригадир бил З. Д., който не им е раздавал предпазни
средства. Когато свидетелят се е качвал да работи на вишка, не му е правен специален
инструктаж. По отношение на ежедневния инструктаж свидетелят е споделил, че се
подписвали „проформа“ всяка сутрин, че са инструктирани. Периодични инструктажи се
правели на две седмици – събирала се бригадата и техническият ръководител провеждал
инструктажа чрез прочитане на общи законови разпоредби за безопасност. За работа на
автовишка не е имало инструктаж. Свидетелят не си спомня дали в общия инструктаж е
имало част, касаеща работа на автовишка, тъй като не е слушал внимателно инструктажите.
Книгата за инструктаж стояла при техническия ръководител, който имал фургон на обекта.
В този фургон имало бюро, няколко шкафа и там работниците си оставяли инструментите
след работа. Оттам ги вземали сутрин. В този фургон свидетелят не е виждал колани, въжета
или карабинери. Спомня си, че бригадирът е имал фургон, в който се държали разни
инструменти и материали, но фургонът не се намирал на този обект, а на разстояние от
около километър и половина.
От показанията на свидетеля Б. З., технически ръководител при ответника, се установява, че
се провеждал първоначален инструктаж – за конкретен обект, а също и ежедневен, с оглед
спецификите на работа, която предстои да се извърши в конкретния ден. Когато се налагало
работниците да се качват нависоко, им се давали конкретни инструкции във връзка с
рисковете при работа на височина. Пояснил е, че при работа на високо работниците следва
да си сложат каска, сигнален елек, сбруя /колани с катарама/, с която да се вържат за коша
на автовишката. Сбруите стояли във фургона или в склада на бригадата. Зачислявали се на
бригадата, а не лично на съответния работник, тъй като не всички всеки ден се качвали
нависоко. Бригадир на бригадата, към която се числял А. М., бил З. Д.. Неговият фургон бил
на разстояние по-малко от километър от обекта. Свидетелят не е виждал на обекта сбруи,
тъй като денят на инцидента бил първият, през който трябвало да се ползва вишката.
Сутринта преди злополуката свидетелят провел инструктаж на бригадата, която се състояла
от трима човека, в своя фургон в това число и във връзка с предстоящата работа с
автовишката. Казал им, че трябва да ползват вишката и да се оборудват със сбруя, колан и
каска. Сбруя в този фургон не е имало. Работниците трябвало да отидат да си вземат. След
като провел инструктажа, свидетелят отишил по други задачи. Бригадирът З. Д. е бил на
работа в този ден, но се намирал на друг обект. Работниците имали достъп до фургона на
бригадира и следвало оттам да си вземат машините, с които работят, оборудване и личните
предпазни средства. Свидетелят се върнал на обекта около 09:50 ч. Бил с гръб към вишката,
когато се чул трясък. Обърнал се, заобиколил вишката и видял двамата работници на земята.
Кошът на автовишката се бил обърнал и ги изсипал. Според свидетеля кошът е бил счупен
или обърнат. Последното рамо на стрелата на вишката, което било чупещо, подвижно, се е
било обърнало на 180 градуса. Били само с обувки и работно облекло – без каски, въжета,
8
карабинери, сбруи. В конкретния ден, съгласно показанията, М. е бил инструктиран да си
вземе лични предпазни средства и да се закачи за коша преди повдигане. Според свидетеля
работниците са си взели машините, с които са работили, от фургона на З. Д..
От показанията на свидетеля К.К., работил при ответника като шофьор на автовишките, се
установява, че в деня на инцидента се е намирал на другата автовишка – тази, която е била
вътре в сградата. Според показанията на този свидетел във фургона на техническия
ръководител е имало каски, елечета, колани за обезопасяване, за завързване към вишката на
лицата, които са в коша и биват издигани.В този фургон се провеждал и инструктажа и
същият се намирал на обекта. В този фургон според свидетеля след провеждането на
инструктажа е следвало работниците да получат предпазните средства, с които да работят.
Описва коланите като тези, които ползват аплинистите – връзвали се през кръста и в халка
се закачали за коша на вишката. Когато се случил инцидентът обектът все още бил нов и все
още се комплектовали необходимите неща – каските, коланите. Трябвало да се вземат от
централния склад и да се докарат на обекта. Свидетелят не е видял дали на 09.09.2020 г. във
фургона на техническия ръководител е имало такива предпазни средства. На обекта в този
ден е имало само един фургон – този на техническия ръководител. Във въпросния ден за
свидетеля не е имало колан. Той обърнал внимание, тъй като най-много се качвал на
вишките и ползвал колани. Ръководителят Б. З. му отговорил, че по-късно ще докарат
колани. Проведен бил инструктажът, подписали се и започнали работа. Не си спомня дали в
инструктажа е бил засегнат въпросът за коланите. До настъпването на инцидента свидетелят
не е видял да донесат колани. Фургонът на бригадира Д. бил навътре в завода, на около
километър и половина от мястото на инцидента, и към деня на злополуката все още не бил
докаран. Според показанията на този свидетел както техническия ръководител З., така и
бригадирът Д. са били на обекта, когато е станало падането. Според свидетеля всички
работници преминавали обучение да управляват /карат/ вишки. В конкретния ден
инструктажът е бил проведен от техническия ръководител З.. В дните преди инцидента на
обекта са се ползвали вишки.
От показанията на свидетеля З. Д., служител на ответника, се установява, че при
настъпването на инцидента е бил в района на завода, но не е бил на конкретния обект.
Двамата загинали работници са били от неговата бригада. Във фургона на бригадира имало
инструменти и предпазни средства и всеки си вземал каквото му трябва. Според този
свидетел фургонът се намирал на около 200 м. от обекта. В деня на инцидента си взели
инструменти от фургона. Знаели какво ще работят и че ще се качват с автовишка. Не знае
дали са взели каски и колани. Фургона на техническия ръководител описва като канцелария,
а фургона на бригадира – като място за съхранение на инструменти. Предпазните средства
били зачислени на бригадира, държали се в неговия фургон, който стоял заключен
денонощно, но Л. имал ключ и си вземали каквото им трябва. Не ги раздавал бригадира. Не
знае дали А. М. е бил обучен да работи на автовишка.
От приетите по делото пред СРС заключения на съдебно – психиатричните експертизи,
изготвени въз основа на представената по делото медицинска документация и извършени
9
прегледи на ищците, въззивният съд приема за установено следното:
При П. М. експертът е установил разстройство в адаптацията, водещо обичайно до
нарушаване на ежедневните дейности, невъзможност за планиране на бъдещето,
безпокойство, тревожност, депресия. Налчината симптоматика се е отразила негативно
върху цялостното й функциониране. Емоционалната и психологическа травма е резултат от
изключително стресиращи събития, които разбиват чувството за сигурност и по този начин
преживелите травмата се чувстват безпомощни. Към момента на извършване на прегледа
/07.05.2021 г./ експертът е констатирал остатъчна симптоматика – изтръпване на
крайниците, епизодично сърцебиене, безсъние. Споменът за изгубения съпруг предизвиква у
ищцата П. М. чувство на мъка от липсата му в живота й.
При Д. М. експертът е констатирал умерено тежък депресивен епизод. Пояснил е, че
депресията се характеризира с потиснато настроение, неспособност за изпитване на
удоволствия, липса на енергия, загуба на тегло, сън, апетит, желание за секс, моторна
забавеност, ниска самооценка, забавено мислене, трудности в концентрацията и при вземане
на решения, идеи за смърт или самоубийство. При освидетелстваната вещото лице е
установило изразена степен на депресивитет, която обуславя затруднена приспособимост,
потиснато настроение, намалена работоспособност, съпровождани от общо напрежение,
нарушен сън, липсващ кръг на социално функциониране. Симптомите продължават въпреки
лечението. Споменът за изгубения баща предизвиква у Д. М. тъга от загубата и чувство на
празнота в живота.
При И. М. експертът е установил разстройство в адаптацията, характеризиращо се с
нарушения при извършването на ежедневните дейности, невъзможност за планиране на
бъдещето, безпокойство, тревожност, депресия. Споменът за изгубения баща у нея
предизвиква тъга от загубата и чувство на празнота в живота й.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо – в обжалваните от страните части, като с него съдът правилно е приел, че
предявените искове са доказани в своето основание. Предвид наведените с въззивната жалба
оплаквания относно оценъчната дейност на доказателствата, изводите на съда относно
фактите и въпросите за приложението на материалния закон, настоящият състав намира, че
следва да изложи и свои мотиви по съществото на правния спор, като даде отговор и на
въпроса за размера, за който исковете са основателни.
В конкретния случай спорни между страните по делото се явяват обстоятелствата
основателен ли е иска за обезщетение за имуществени вреди, разходи за погребението на
починалия в резултат от трудовата злополука А. М., какъв е справедливият размер на
10
обезщетението за неимуществени вреди /болки и страдания, претърпени от ищцата във
връзка с инцидента/, приложима ли е разпоредбата на чл. 200, ал. 4 КТ при изявление от
страна на ищците, че са взели предвид изплатеното им застрахователно обезщетение при
предявяването на исковете си за определен размер, следва ли съдът по реда на чл. 201, ал. 2
КТ да намали обезщетението за неимуществени вреди поради допусната от работника груба
небрежност.
Отговорността на работодателя за причинени на работника увреждания на здравето, в т.ч.
отговорността при настъпила смърт при или по повод изпълняваната работа е вид
безвиновна отговорност, за разлика от гаранционно-обезпечителната отговорност на
възложителя по чл. 49 от ЗЗД, работодателят отговаря дори когато трудовата злополука или
професионалното заболяване са причинени от непреодолима сила, при или по повод
изпълнение на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане,
но в интерес на работодателя. Ето защо и доколкото по делото не е спорно, че злополуката с
наследодателя на ищците е призната за трудова по надлежния ред, то и ищците са
легитимирани да претендират от ответника в качеството му на работодател към момента на
настъпване на злополуката репариране на имуществените и неимуществени вреди,
причинени им от смъртта на техния родственик в резултат от процесния инцидент,
доколкото въз основа на представеното в производството съобщение за смърт, издадено от
медицински орган, следва да се приеме, че причината за леталния изход при М. е получената
в резултат от падането от височина съчетана травма на главата, тялото и крайниците.
Следва да се даде отговор на въпроса какъв е справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди, причинени на ищцата от процесния инцидент, признат по надлежния
ред за трудова злополука.
От събраните и обсъдени и по-горе доказателства: писмени, гласни и от
заключението на съдебно-психиатричните експертизи съдът приема за установено в
производството, че починалият А. М. е имал изключително силна емоционална връзка със
своята съпруга и с двете си дъщери /ищци в производството/. Установено е, че семейството
е живяло заедно някъде до около 2013 – 2014 г. в жилището на съпрузите в кв. Орландовци.
Първо И. М. е напуснала родителския дом, създавайки свое семейство със св. Т., а около
година по-късно Д. М. е заживяла на друго място на съпружески начала с приятеля си.
Въпреки отделянето на дъщерите от семейството, връзката помежду им се запазила – И. М.
се чувала с баща си по телефона няколко пъти дневно, а П. М. помагала с отглеждането на
детето на И. М. и св. Т.. Семейството се събирало заедно за всеки празник, като починалият
А. М. се усещал като негов стожер и обединител на рода. След внезапната смърт на А. М.
неговите съпруга и дъщери изключително тежко преживяли загубата. Ищцата П. М. била
неадекватна, треперела, плачела, често оставала да нощува в дома на някоя от дъщерите си.
И. М. и Д. М. също много тежко приели новината за смъртта на баща си. На всяко събиране
трите жени обсъждали неговата липса и плачели.
След погребението и последвалата го вълна на пандемията, причинена от вируса на
Covid-19, трите жени спрела да ходят на работа, тъй като били ангажирани в
11
ресторантьорския бранш, засегнат от наложените от здравните власти рестриктивни мерки
за ограничаване разпространението на вируса. Съдът приема за основателен доводът,
ангажиран с жалбата на ответника, че причина за преустановяване на работата на трите
жени са последиците по пандемията. Последното обаче съвсем не означава, че
обстоятелството, че ищците в периода от няколко месеца след смъртта на А. М., не са били
трудово ангажирани, не допринася за обема на търпените от загубата неимуществени вреди.
Самият факт, че ежедневието на ищците не е било ангажирано с работни задължения по
мнение на въззивния състав на съда увеличава интензитета на неимуществените вреди,
търпени от последните, доколкото неходенето на работа, неполагането на труд, вкл. и
липсата на трудов доход, житейски обяснимо допринася за вглъбяване в тъгата и засилване
на депресивните преживявания. Нещо повече – по делото е установено, че Д. М., при която е
налице умерено тежък депресивен епизод, повече от 8 месеца след смъртта на баща си,
психически и физически не се е усещала пригодна да започне работа. Ето защо и
неоснователно с въззивната жалба на ответника се акцентира, че по делото не е било
установено неимуществените вреди, търпени от този ищец /Д. М./ да са в аналогичен обем
на тези, търпени от нейната сестра /И. М./. Макар и косвени свидетелските показания на св.
Т. се подкрепят от заключението на съдебно-психиатрическата експертиза при
извършването на която вещото лице д-р Станчев е извършил личен преглед на ищцата Д. М.
и е отразил констатациите си по отношение на психическото и емоционално увреденото
състояние на тази ищца. Въззивният съд не намира основание за присъждане на различен
размер на обезщетение на дъщерите на починалия работник.
На следващо място съдът намира за необходимо да подчертае, че в производството е
установено, че внезапната загуба на съпруга и бащата е генерирала за ищците силен стрес,
мъка, тъга, чуство на празнота, безпомощност, уязвимост, които от своя страна са довели до
разстройство в адаптацията при П. М. и И. М. и до умерено тежка депресия при Д. М.. Що
се отнася до неимуществените вреди, търпени от П. М., съдът отчита още, че съпругата,
жена на зряла възраст /50-годишна към момента на настъпване на инцидента/, е загубила
своя партньор и опора в живота, с който никога до този момент не са се били разделяли.
Дъщерите й вече са имали свои семейства, с оглед което и търпените от П. М.
неимуществени вреди, страхът от самота, уязвимост и неспособност за планиране на
бъдещето, притеснения относно предстоящите старини, следва да бъдат определени като
такива в по-голям обем и интензитет от тези на двете дъщери.
Що се отнася до неимуществените вреди, преживяни от дъщерите, съдът приема, че
основателно ответникът подчертава, че те вече са били пълнолетни, напуснали са бащиния
дом и са създали свои семейства, в това число и че имат свои деца, за които да се грижат.
Следва да се посочи обаче, че по делото от една страна е установено наличието на силна
емоционална връзка между бащата и неговите две дъщери, запазена във времето. От друга
страна следва да се отчете и обстоятелството, че след загубата на баща им, тяхната майка –
П. М. е останала без партньор в живота, а от показанията на св. Т. се установява, че
дъщерите й са полагали усилия да не оставят майка си сама. Последното според съдът
12
предполага възникване у Д. М. и И. М. на притеснения и безпокойство относно
емоционалното и психическо състояние на тяхната майка, предизвикано от загубата на баща
им, което за тях е генерирало допълнителни неимуществени вреди.
Установено е на следващо място, че и трите жени са потърсили специализирана
помощ за справяне със ситуацията, като съгласно заключението на психиатричната
експертиза при Д. М. въпреки проведеното лечение е налице подобрение.
За определяне размера на неимуществените вреди съдът отчита още, че към
28.05.2021 г. П. М. е живеела сама, ходела на работа, но вече не била същия човек след
загубата на съпруга си. Съдът приема, че инцидентът е променил ежедневието,
психоемоционалното състояние по траен начин и при трите ищци. След злополуката И. М.
се е променила - нямала желание за нищо, била умислена и блуждаела. Д. М. е страдала от
безсъние, което я изтощавало физически и психически, с оглед което не е била в състояние
да ходи на работа.
Във връзка с оплакванията на въззивника ответник по допуснати нарушения при
оценката на гласните доказателства /показанията на св. Т./ от решаващия състав на СРС при
постановяване на съдебното решение въззивният състав намира следното:
Не са налице основания съдът да не даде вяра на показанията на този свидетел,
доколкото със същите се установяват релевантни за спора обстоятелства в това число и
емоционалното състояние на ищцата през същия. Показанията на свидетеля в голямата си
част пресъздават личните му впечатления как загубата на А. М. се е отразила на ищците.
Отличават се с последователност на изложението, яснота и детайлност, кореспондират с
приетите писмени доказателства и заключенията на вещото лице по СПсихЕ. Преценявайки
ги по реда на чл. 172 ГПК, доколкото св. Т. е лице от най-близкия семеен кръг на ищците,
съдът не намери основание да не кредитира същите. На първо място, както се посочи,
показанията на свидетелите в тази част не противоречат, а се подкрепят от останалите
доказателства по делото. На следващо място, те пресъздават личните впечатления на лицето
от претърпените от ищците болки, страдания, чувство на безпомощност, безизходица,
самота, празнота, като житейски обяснимо е именно най-близките /членовете на
семейството, роднините,/ да са свидетели на несгодите и да имат непосредствени
възприятия за хода на събитията и естеството на преживяното.
В трайната си практика ВКС приема, че самият факт на родствена, семейна или друга
връзка със страната не е предпоставка, достатъчна за да дискредитира свидетелските
показания и да послужи за основание същите да не бъдат ползвани от съда при изграждане
на изводите за фактите поради евентуалната заинтересованост на свидетеля от изхода на
делото. Така напр. с решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г. о.,
ГК, се приема, че всяко лице, извън посочените в чл. 166 ГПК, дори и да е заинтересовано от
изхода на делото, може да бъде свидетел. В такава хипотеза съдът не може да игнорира
допустимите и относими към факти от спорното право показания на свидетеля само поради
неговата заинтересованост, а е задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна
съпоставка на всички доказателства по делото. Следователно, с доказателствена стойност се
13
ползват и показанията на лицата по чл. 172 ГПК и само близката родствена връзка със
страната, посочила ги като свидетел, не е основание за отричане достоверността на
изнесеното от тези лица.
При тези фактически констатации и като препраща на основание чл. 272 ГПК и към
мотивите на тази част от първоинстанционното решение, съдът намира, че справедливият
размер на обезщетението за претърпените от ищците във връзка с процесния инцидент
неимуществени вреди при отчитане на стандарта на живот и социално-икономическите
условия през 2020 г. е сумата от 120 000 лева за ищцата П. М. и по 100 000 лева за ищците
Д. М. и И. М..
За обосноваване основателността на претенцията за обезщетение за имуществени
вреди, претърпяни от ищцата П. М. под формата на разходи за погребението на починалия в
резултат от злополуката А. М. по делото са представени описаните по-горе фактура и касов
бон, удостоверяващ извършеното плащане. Според настоящия състав на съда искът
правилно е уважен, а по доводите на въззивника ответник, съдържащи се в депозираната
срещу тази част на съдебното решение въззивна жалба, въззивният съд приема следното:
Напълно неоснователни са оплакванията, че липсва норма, която да задължава
работодателя да поеме разноските за погребение на починал в резултат от трудова
злополука работник. Съгласно нормата на чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука,
причинила смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено. На
обезщетяване подлежат както неимуществените, така и имуществените вреди, като законът
не прави разлика в този аспект, стига вредите да се намират в причинна връзка с
настъпването на злополуката. Несъмнено е, че разходите, които ищцата П. М. е извършила
за погребението на съпруга си, загинал при настъпилата на 09.09.2020 г. трудова злополука,
се намират в пряка причинна връзка със събитието, като съдът не намира за необходимо да
излага по-подробни мотиви за наличието на тази причинност. Напълно неоснователно
ответникът се позовава на разпоредбата на чл. 55, ал. 2 ЗЗД - не може да иска връщане онзи,
който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг. Тази разпоредба не бива да се
тълкува изолирано от разпоредбата на ал. 1 ЗЗД, като следва да се държи сметка и за
института на неоснователното обогатяване като извъндоговорен източник на
правоотношения. В конкретния случай основанието на предявения иск е имуществената
отговорност на работодателя за вреди от трудова злополука, като особен вид обективна
отговорност, т.е. неприложими са общите правилата на неоснователното обогатяване, в т.ч.
и чл. 55, ал. 2 ЗЗД. На това основание /чл. 200, ал. 1 КТ/ първоинстанционният съд е
разгледал и е уважил претенцията за имуществени вреди, като в тази част не се констатират
основания да се приеме, че решението страда от приписваните му с жалбата на ответника
пороци.
По възраженията на ответника за неправилно неприлагане от СРС на правилото на
чл. 201, ал. 2 КТ:
Съгласно тази разпоредба на материалния закон отговорността на работодателя може
14
да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност.
В трайната съдебна практика на ВКС се приема, че груба небрежност при трудова
злополука е налице, когато пострадалият е предвиждал настъпването на неблагоприятните
последици, но се е надявал, че няма да настъпят или че ще ги предотврати. Приема се, че
грубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата грижа при положение, че
пострадалият е могъл да я съблюдава в конкретната обстановката, каквото един обикновен
човек, поставен в същата обстановка не би могъл да допусне. Именно поради факта, че
пострадалият участва в увреждането, това му поведение следва да бъде отчетено при
определяне на дължимото обезщетение, тъй като колкото повече едно лице е допринесло за
настъпване на вредата, толкова по - голямо следва да е неговото участие в нейното
обезщетяване.
С отговора на исковата молба ответникът твърди проявена от наследодателя на
ищците груба небрежност, изразяваща се в проявена немарливост и грижа за собственото му
здраве, доколкото са му били зачислени /впоследствие ответникът е уточнил, че тези лични
предпазни средства са били зачислени на бригадира З. Д./ предпазни колани комплект плюс
въже и карабинери и такива са се намирали на процесния обект. В конкретният ден
работникът е бил инструктиран и е бил допуснат да работи, тъй като тези лични предпазни
средства не са били забравени, а са били на разположение на работника. Позовал се е на
задължения на работника от длъжностната му характеристика. Счита, че ищецът е бил
обучен за конкретната дейност – позовава се на протокол и удостоверение №
1007/13.05.2019 г., както и на правоспособността на работника да работи като заварчик.
Поддържа, че е проявена липса на елементарно старание и внимание, пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност. Преди първото съдебно заседание
ответникт е пояснил възражението си, като е посочил, че предпазните средства не били
индивидуални, а били зачислени на бригадира и работниците си ги вземали при нужда, с
оглед спецификата на работата и след приключване се връщали пак във фургона на
бригадира, където обичайно се намирали. Това становище е преповторено и в първото
открито съдебно заседание пред районния съд.
Според въззивния състав на съда превенцията на риска от трудова злополука при
работа с машини е отговорност и на двете страни по трудовото правоотношение, но ролята
на работодателя е водеща. Надлежното обезопасяване на работните места и условията на
труд е задължение на работодателя и включва система от мерки, само част от които се
свеждат до установяването на конкретни правила за безопасност, прилагани пряко от
изложените на риска негови работници и служители, след инструктаж. Вида и броя на
останалите мерки, които работодателят трябва да предприеме, за да осигури безопасни
условия на труд, е в зависимост от действащата подзаконова нормативна уредба, естеството
на работата и свързания с нея производствен риск. Делът на тези мерки и значението им за
превенцията на риска не изключва прилагането на чл. 201, ал. 2 КТ, ако работникът грубо е
нарушил правилата за безопасност, но наред с другите обстоятелства е от значение за
15
степента, в която се намалява обезщетението при трудова злополука. Намаляване на
отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба
небрежност.
Според практиката на ВКС, когато работодателят не е обезпечил конкретния
технологичен процес с всички възможни и необходими мерки за обезопасяване, а е разчитал
главно на инструкции и механизми, зависещи единствено от дисциплината, самоконтрола,
уменията и опита на работника степента на съпричиняване от пострадалия следва да се
намали. Когато според действащ регламент за гарантиране безопасността на конкретен
производствен процес е съществувал избор на възможности, оптималното им съчетаване е в
тежест на работодателя. Когато работодателят е могъл да предприеме съответни мерки за
техническо обезопасяване на работното оборудване, които да избегнат конкретен риск, но
вместо това ги е компенсирал с организационни такива, възложени в тежест основно на
лицата, изложени на риска, във всеки конкретен случай това е от значение за степента на
неговата отговорност при допусната от пострадалия груба небрежност, изразила се в явно
пренебрегване на правилата, отнасящи се пряко до работата му.
Във връзка с изложеното и като взе предвид обстоятелството, че тежестта на
доказване наличието на конкретно поведение, което би могло да се квалифицира като груба
небрежност, е за работодателя, въззивният състав приема това възражение за недоказано в
производството.
Недоказани по несъмнен начин са твърденията на работодателя, че в конкретния ден
на строителния обект на разположение на работниците са били необходимите лични
предпазни средства – колани, въжета и карабиинери, с които М. да се закачи за коша на
автовишката преди да бъде издигнат. В тази връзка съдът намира, че следва да посочи, че
дава вяра на показанията на свидетелите К., З. и К.. Анализирайки същите в съвкупност
съдът приема за установено, че в конкретния ден на строителния обект на разположение на
М. не са се намирали въпросните зачислени на бригадира предпазни средства. От
показанията на свидетеля К., който е отговарял за автовишките на обекта, става ясно, че в
конкретния ден дори за него, който най-често от всички други работници се налага да се
качва на високо във връзка с дейности, които се вършат с вишките, не е имало колани.
Обърнал е внимание за това обстоятелство на техническия ръководител, като последният му
е отговорил, че ще докарат колани. Обектът бил нов и все още не бил комплектован с всичко
необходимо за безопасното изпълнение на демонтажните работи. Установява се от
показанията на тези свидетели, че във фургона на техническия ръководител, който се е
намирал на обекта, такива предпазни средства не е имало. Другият фургон – този на
бригадира Д. свидетелите са посочили, че не е бил на този обект, а е бил на разстояние
около километър /и повече/ от мястото, на което е работил М.. Последното по мнение на
въззивния състав на съда не означава, че на обекта и на разположение на работниците са
били обсъжданите предпазни средства, както се поддържа от страна на работодателя. В тази
връзка съдът не кредитира показанията на свидетеля Д., който единствен измежду
разпитаните свидетели е определил разстоянието на около 200 метра, а всички останали
16
разпитани за това обстоятелство са посочили, че е на около / над километър. Установено е
на следващо място, че освен че се е намирал на отдалечено разстояние от мястото, на което е
работил А. М., фургонът на бригадира е стоял заключен денонощно /в този смисъл са
показанията на самия Д./. Не е установено М. да е имал ключ от фургона. С ключ е
разполагал другият работник – Д.Л..
Макар да се установява, че на работниците е бил проведен инструктаж, като според
показанията на свидетеля З. той им е казал да си вземат колани преди да се качат на
вишката, с оглед липсата на такива на разположение на работниците на обекта, съдът
приема, че този инструктаж в действителност е имал само формална функция /както е
посочил и в показанията си св. К./.
Следва също така да се посочи, че от събраните в производството доказателства не се
установява на А. М. да е било проведено обучение за работа с автовишка. От показанията на
разпитаните свидетели става ясно, че управлението на автовишката е действие различно от
издигането на работниците, които се намират в коша на вишката. Освен, че не се установява
М. да е бил обучен да работи на вишка, не се установява негови субективни действия да са
обусловили настъпването на авария на стрелата на автовишката, довела до обръщането на
коша и изпадането на работниците от същия. Такива твърдения не са и наведени в
произовдството от страна на работодателя.
За пълнота следва да се посочи, че въззивният състав на съда намира за неотносимо
позоваването от страна на работодателя на Удостоверение № 1007/13.05.2019 г., както и на
притежаваните от М. свидетелство за професионална подготовка и за правоспособност за
заварчик, доколкото тези документи нямат отношение към квалификацията и надлежното
обучаване на работника за височинни работи на автовишка.
Бланкетното възлагане чрез длъжностна характеристика, както и с многобройни
инструкции за безопасност на работата, предоставени на вниманието на работниците ведно
със запознаване с програмата за оценка на риска, обучение и инструктаж за видовете знаци
и сигнали, запознаване с аварийния план на обекта, съставът на въззивния съд не приема за
изпълнение задължението на работодателя да предприеме конкретни и ефективни мерки, за
да предотврати и ограничи риска от настъпването на трудови злополуки, а по-скоро така
разписани тези задължения за работника целят именно да прехвърлят отговорността и риска
при насъпване на злополуката върху последния.
Не без значение в конкретния случай е обстоятелството, установено и със
свидетелските показания в производството, че техническият ръководител, както и
бригадирът не са наблюдавали непосредствено процеса на работата им, съответно не са
осъществявали ефективно контролните си функции относно безопасността на работния
процес.
Именно пропуските да осигури безопасни условия на труд, допуснати от
работодателя, констатирани и в хода на извършеното разследване на трудовата злополука от
компетентните органи, съдът приема, че се намират в причинна връзка с настъпването на
17
трудовата злополука. Доколкото работодателят не е установил при условията на пълно
доказване възражението, тежестта за което носи в производството, то и не е налице
основание съдът да намали обезщетението поради допусната от работника груба
небрежност. В тази връзка съдът споделя мотивите, изложени от първоинстанционния съд и
на основание чл. 272 ГПК и за пълнота препраща и към същите.
По приложението на чл. 200, ал. 4 КТ с оглед изявлението на ищците, че са „отчели“
изплатеното им извънсъдебно застрахователно обезщетение при предявяването на исковете
си по размер, както и с оглед отделеното от първоинстанционния съд за безспорно
обстоятелство, че им е изплатена сума в общ размер на 84 000 лева:
Съгласно посочената разпоредба на закона дължимото обезщетение се намалява с
размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и
служителите.
Принципът на диспозитивното начало в граждански процес е израз на защитата,
която ищецът търси, респективно същата е горна граница, от която съдът е обвързан,
произнасяйки се по съществото на спора. Основната функция на съда е да осигури
прилагането на закона и тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните,
когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в
обществен интерес. В съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД съдът следва да определи
справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, а в Постановление №
4/1968г. на Пленума на Върховния съд на РБ е указано, че понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно и е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението.
Оценката на увредения по отношение на претърпените неимуществени вреди, която
намира своя израз в петитума на исковата молба, не е и не може да бъде ограничителен
критерий за свободното определяне на размера на справедливото обезщетение от страна на
съда. Пострадалият претендира справедливо обезщетение на своите засегнати блага с
неимуществено изражение, като посочва сумата, до която би искал да бъде обезщетен.
Съдът по вътрешно убеждение (чл.12 ГПК) определя обезщетението за всички
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В своите
мотиви съдът следва да посочи величината (размера), спрямо която прилага намаляването, а
размерът на паричното обезщетение, предявен с исковата молба, има значение с оглед
забраната за произнасяне plus petitum / така мотивите на Тълкувателно решение № 1/
01.08.2022 г по т.д.№ 1/2021 ОСГТК, ВКС/.
Едва след като определи размера на обезщетението по този ред съдът прилага
разпоредбата на чл. 200, ал. 4 КТ, като не е обвързан от изявленията на ищците съобразили
ли са платеното им извънсъдебно застрахователно обезщетение или не – именно защото
съдът не е обвързан при определяне на справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди от горната граница на иска, заявен с петитума на исковата молба.
Съдът обаче има задължение да намали размера на справедливия размер на обезщетението
18
със сумите, получени по сключените застрахователни договори. Закрепеното в нормата на
чл. 200, ал. 4 КТ правило е конкретизация на принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване, доколкото получаването на застрахователно обезщетение по застраховката има
за цел да репарира същите неимуществени вреди, за които ищците са предявили исковете си
по чл. 200, ал. 1 КТ. Ето защо и правилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 200, ал. 4
КТ.
В обобщение на изложеното първоинстанционното решение следва да бъде отменено
в частта, с която предявеният от П. М. иск по чл. 200 КТ е отхвърлен за разликата над
присъдената сума от 82 000 лева до сумата от 92 000 лева и искът да бъде уважен за
разликата от още 10 000 лева, ведно със законната лихва от 09.09.2020 г., както и в частта, с
която предявените от Д. М. и И. М. искове са уважени за сумите над 72 000 лева, ведно със
законната лихва от 09.09.2020 г., до сумите от по 82 000 лева за всяка ищца и исковете им да
бъдат отхвърлени в посочените части /за разликата от по 10 000 лева за всяка ищца/. В
останалите обжалвани от страните части решението на първоинстанционния съд следва да
бъде потвърдено поради съвпадение на изводите на двете съдебни инстанции.
По разноските:
За първоинстанционното производство:
Решението следва да се отмени в частта, с която в полза на адв. Я. С. е присъдено
адвокатско възнаграждение за сумата над 6922,43 лева до присъдения размер от 7776,86
лева, в частта, с която П. М. е осъдена да заплати на ответника сумата над 717,88 лева до
присъдения размер от 1192,05 лева, както и в частта, с която на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
съдът е осъдил ответника за сумата над 10 165,19 лева до присъдените 10 577,95 лева –
държавни такси и разноски за първоинстанционното производство. Всяка от ищците Д. М. и
И. М. следва да бъде осъдена да заплати на ответника сума в размер на по още 307,83 лева.
За въззивното производство:
Частично основателни са жалбата, подадена от ответника, както и жалбата, подадена от
ищата П. М.. Жалбите, подадени от ищците Д. М. и И. М., съдът прие за неоснователни.
Въззивниците ищци не са сторили разноски в тази фаза на производството, с оглед което и
такива не им се следват. В полза на адв. С. следва да се присъди по реда на чл. 38, ал. 2, вр.
ал. 1 ЗА адвокатско възнаграждение. Адвокатът е направил искане за присъждане на
възнаграждението с ДДС. Това искане следва да бъде уважено по отношение на
възнаграждението, което се присъжда за въззивното производство. По отношение на
възнаграждението за производството пред СРС съдът не намира основание да удовлетвори
искането /присъждайки и ДДС/, доколкото по реда на чл. 248 ГПК не е поискано изменение
на решението в частта за разноските, а въззивният съд при липсата на инициирано по този
ред производство, може да разпредели присъдените разноски единствено съобразно изхода
от спора. Следващото се оглед изхода от настоящия спор на адв. С. възнаграждение за тази
инстанция, като се съобрази и обстоятелтвото, че цялото решение е било предмет на
въззивното производство с вкл. ДДС, съдът на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. определя в
19
размер на 5753,42 лева.
Въззивникът ответник има право на разноски според основателната част от подадената от
него жалба. Следващите се разноски за държавна такса следва да се определят върху сумата,
за която жалбата е уважена /2 х 10 000 лева за отхвърлената част от исковете на Д. М. и на И.
М./ или сума в размер на 400 лева, която следва да се понесе поравно от тези ищци в
качеството им на въззиваеми. На страната се следват разноски за адвокатско възнаграждение
съобразно основателната част от жалбата в размер на 2034,58 лева с вкл. ДДС. Съдът
отбелязва, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от процесуалния представител
на ищците е неоснователно – възнаграждението е съобразено с предвиденото по Наредба №
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като за да определи
възнаграждението на процесуалния представител на ищците по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. съдът е
ползвал същия размер. Разноските за адвокатско следва да се разпределят между
въззиваемите ищци, както следва: за П. М. – сума в размер на 592,32 лева, а за Д. М. и за И.
М. – сума в размер на по 721,13 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда
и сумата от 600 лева /400 лева + 200 лева/ - държавна такса върху уважената с въззивното
решение част от иска на П. М. за сумата от още 10 000 лева.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20209117 от 09.11.2021 г., постановено по гр.д. № 57763/2020 г. по
описа на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 70 състав, в частите, с които:
- е отхвърлен предявеният от П. Д. М. срещу „М.-К.“ ООД иск по чл. 200, ал. 1 КТ за сумата
над 82 000 лева – обезщетение за търпени неимуществени вреди – страдания от смъртта на
А.С.М., починал на 09.09.2020г. в резултат на трудова злополука, настъпила на същата дата,
до сумата от 92 000 лева /за разликата от още 10 000 лева/;
- „М.-К.“ ООД е осъдено на основание чл. 200, ал. 1 КТ, да заплати на И. А. М. сумата над
72 000 лева до присъдената сума от 82 000 лева /за разликата от 10 000 лева/ – обезщетение
за търпени неимуществени вреди – страдания от смъртта на А.С.М., починал на 09.09.2020г.
в резултат на трудова злополука, настъпила на същата дата, ведно със законната лихва от
09.09.2020г. до окончателното погасяване;
- „М.-К.“ ООД е осъдено на основание чл. 200, ал. 1 КТ, да заплати на Д. А. М. сумата над
72 000 лева до присъдената сума от 82 000 лева /за разликата от 10 000 лева/ – обезщетение
20
за търпени неимуществени вреди – страдания от смъртта на А.С.М., починал на 09.09.2020г.
в резултат на трудова злополука, настъпила на същата дата, ведно със законната лихва от
09.09.2020г. до окончателното погасяване;
- в частта за разноските, с която „М.-К.“ ООД е осъдено да заплати на адв. Я. С. адвокатско
възнаграждение за сумата над 6922,43 лева до присъдения размер от 7776,86 лева, с която П.
Д. М. е осъдена да заплати на „М.-К.“ ООД сумата над 717,88 лева до присъдения размер от
1192,05 лева, както и в частта, с която на основание чл. 78, ал. 6 ГПК съдът е осъдил „М.-К.“
ООД за сумата над 10 165,19 лева до присъдените 10577,95 лева – държавни такси и
разноски за първоинстанционното производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „М.-К.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
****, да заплати на основание чл. 200, ал. 1 КТ на П. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. „Мара Бунева“, сумата над 82 000 лева, присъдени с решение № 20209117 от
09.11.2021 г., постановено по гр.д. № 57763/2020 г. по описа на Софийски районен съд, II
Гражданско отделение, 70 състав, до сумата от 92 000 лева /още 10 000 лева/,
представляваща обезщетение за търпени неимуществени вреди – страдания от смъртта на
А.С.М., починал на 09.09.2020г. в резултат на трудова злополука, настъпила на същата дата,
ведно със законната лихва от 09.09.2020 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „****, срещу
„М.-К.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, иск с
правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за сумата над 72 000 лева до присъдената с решение №
20209117 от 09.11.2021 г., постановено по гр.д. № 57763/2020 г. по описа на Софийски
районен съд, II Гражданско отделение, 70 състав, сума от 82 000 лева /за разликата от 10 000
лева/, представляваща обезщетение за търпени неимуществени вреди – страдания от смъртта
на А.С.М., починал на 09.09.2020г. в резултат на трудова злополука, настъпила на същата
дата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. **** срещу
„М.-К.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, иск с
правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за сумата над 72 000 лева до присъдената с решение №
20209117 от 09.11.2021 г., постановено по гр.д. № 57763/2020 г. по описа на Софийски
районен съд, II Гражданско отделение, 70 състав, сума от 82 000 лева /за разликата от 10 000
лева/, представляваща обезщетение за търпени неимуществени вреди – страдания от смъртта
на А.С.М., починал на 09.09.2020г. в резултат на трудова злополука, настъпила на същата
дата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20209117 от 09.11.2021 г., постановено по гр.д. № 57763/2020
г. по описа на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 70 състав, в останалите
обжалвани от страните части.
ОСЪЖДА „М.-К.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
****, да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАдв. на адвокат Я. В. С., САК, сумата
от 5753,42 лева – адвокатско възнаграждение за въззивното производство с включен ДДС.
21
ОСЪЖДА П. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Мара Бунева“ да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „М.-К.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ****, сумата от 592,32 лева – разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА И. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „****, да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „М.-К.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ****, сумата от още 307,83 лева – разноски за
първоинстанционното производство, както и сумата от 921,13 лева – разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА Д. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. **** да заплати на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК на „М.-К.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. ****, сумата от още 307,83 лева – разноски за първоинстанционното
производство, както и сумата от 921,13 лева – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „М.-К.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
****, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на Софийски градски съд сумата от
400 лева – държавна такса по иск по чл. 200, ал. 1 КТ на П. Д. М. за първоинстанционното
производство, уважен с въззивното решение, както и сумата от 200 лева – държавна такса по
същия иск за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните с изключение на частта, с която е
потвърдено първоинстанционното решение по предявения от П. Д. М. иск по чл. 200, ал. 1
КТ за сумата от 1536 лева – имуществени вреди, представляващи разноски за погребение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22