Р Е Ш Е Н И
Е № 536
гр. Пловдив, 17.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14235 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба от
Д.Г.К., ЕГН **********,*** против АГЕНЦИЯ ПО
ВПИСВАНИЯТА към Министерство на правосъдието, с адрес: гр. София 1111,
кв. „Гео Милев", ул. „Елисавета Багряна" № 20, представлявана от ***
- ***, с която са предявени обективни съединени при условията на евентуалност
искове с правно основание чл. 124 ГПК, от които главен иск за признаване на
установено по отношение на ответника АГЕНЦИЯ
ПО ВПИСВАНИЯТА към Министерство
на правосъдието, че заличаването на вписаното обстоятелство на ищцата Д.Г.К. с
код по Булстат *** в регистър Булстат при АВ, извършено на 01.05.2016 г., е
нищожно, както и евентуален иск за признаване на установено между страните, че
заличаването на съществуващата регистрация на ищцата с Булстат *** в РБ е
недопустимо, както и евентуален иск за признаване на установено в отношенията
между страните, че заличаването на регистрацията на Булстат *** е извършено въз
основа на несъществуващо обстоятелство. Претендират се и разноски.
Ищецът посочва, че е вписана в регистъра на *** като *** с ***,
въз основа на Заповед на Министъра на правосъдието № ЛС-08-122/29.07.2004 г.,
считано от 27.12.2004 г.
На 11.01.2005 г., в поделението
на ***, ищецът лично е подала документ
за регистрация като *** - ***, с район на действие – *** и на основание
чл. 31. ал. 1 от Закона за статистиката (действащ към този момент) е
регистрирана и получила код по Булстат ***.
От 19.01.2005 г., когато
ефективно е започнала да упражнява професията ***, до настоящия момент ищцата
работи с посочения по-горе код по Булстат. В ежедневната си работа издава
непрекъснато фактури на клиента (физически и юридически лица), плаща осигуровки
към Националния осигурителен институт за себе си и служителите в ***, внася
дължимите данъци към фиска. С този код по Булстат (***) е регистрирана в ***, и
на всички други места, като публична личност - ***, осъществяваща възложени й
от ***.
На 20.03.2019 г., при ирелевантни
за настоящия спор обстоятелства, ищцата е узнала след извършена справка в
Агенция по вписванията, че кодът по Булстат ***, с които работи като *** вече
15 години, е заличен от 1 май 2016 г., във връзка с „миграция на база
данни", при които Булстат *** е изтрит като втори по хронологичен ред.
Оказва се, че във връзка с осигуряването на ищцата като ** към ***, служебно й
е създаден Булстат ***, за който дори не е предполагала. По този код по Булстат
в регистъра е посочена дата на спиране на дейността 01.09.1999 г., а
състоянието му е „неактивен". По-късно, във връзка с упражняваната от
ищцата ***, в съответствие с изложеното по-горе, тя е получила код по Булстат ***,
с който ефективно работи и към настоящия момент.
Съгласно чл. 13 от ЗРБ,
физическите лица, независимо от различните основания за вписване, могат да имат
само една регистрация. Само че ищцата не е знаела за служебно регистрирания
през 1999 г. код по Булстат ***, а впоследствие АВ не е отказала регистрация на
втория Булстат ***, въпреки че е могла и е била длъжна да установи това
обстоятелство. Напротив, АВ не само е приобщила към ищцата и втори по ред код
по Булстат, а в продължение на 15 години не е предприела никакви действия в
тази насока, в резултат на което ищцата като *** е извършвала добросъвестно
цялата си дейност под този код, в това число уреждането на данъчни и
осигурителни отношения, както досежно самия ***, така и спрямо осигуряваните от
него наети лица.
Посочва се, че с
незаконосъобразните си действия, АВ застрашава осигурителните права на ищцата и
на нейните служители, както и компрометира дейността на ***а, като на практика
го оставя без код по Булстат, под конто
да извършва държавно признатата си дейност.
На първо място се посочва, че
извършеното на 01.05.2016 г. вписване в РБ - заличаване на субект по чл. 3, ал.
1, т. 9 от ЗРБ с код по Булстат *** е нищожно, поради подробно изложените в
исковата молба съображения. Сочи се, че съгласно разрешенията, дадени с
тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК на ВКС,
приложими и понастоящем, нищожно е вписването на неподлежащо на вписване
обстоятелство, както и допускане на вписване със съдебно решение, което не
отговаря на изискванията за валидност. Такива са случаите, когато решението не
е постановено от надлежен съдебен състав, или е постановено извън пределите на
правораздавателната власт на съда. Посочва се, че вписването (заличаването на
Булстат ***) е нищожно, тъй като не отговаря на изискванията за валидност,
които най-общо казано са свързани с компетентността на регистърния орган - дали
е овластено лице и дали действа в пределите на правомощията си. Невалидно е
вписване, което е извършено от ненадлежен орган по водене на регистър Булстат.
Такива са случаите, при които регистрацията е извършена не от длъжностно лице
по регистрацията, назначено по реда, предвиден в ЗРБ, а от друг служител в
Агенцията по вписванията или от длъжностното лице-регистратор, което приема и
сканира документите, подавани от заявителите в регистъра; или пък от автономно
действаща информационна система, извършваща миграция на база данни при
осъществявана проверка за „консистентност на данните" (според обяснението
на ***в писмо с изх. № *** г., приложено към исковата молба). Не отговаря на
изискванията за валидност и вписване, което е постановено извън пределите на
компетентност на длъжностното лице по регистрацията.
Ищецът сочи, че съгласно чл. 21,
ал. 2 от ЗРБ, при извършено вписване в регистър Булстат на субект извън
посочените в чл. 3 или при повторно вписване грешното или повторното вписване се заличава със заповед на
изпълнителния директор на Агенцията по вписванията. В този случай Агенцията по
вписванията публикува заличаването на вписването в регистър Булстат в
официалната интернет страница на агенцията.
С оглед горното, ищецът твърди,
че заличаването на Булстат ***:1) не е извършено от компетентно длъжностно лице
по регистрацията; 2) липсва материално основание за вписаното обстоятелство, а
именно заповед на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията по чл. 21,
ал. 2 от ЗРБ; 3) заличаването на вписването в регистър Булстат не е публикувано
в официалната интернет страница на агенцията съобразно законовите изисквания, а
ищцата никога не е уведомявана за въпросния административен акт, който не й е
съобщаван по никакъв начин.
Ищецът посочва, че дори ако се
извърши справка в публичния електронен регистър на интернет адрес *** в
последния не се открива каквато и да е информация относно Булстат с код *** - все едно никога не е съществувал; няма
данни за дата на регистрация, извършени промени в обстоятелствата, нито за
самото заличаване. Въобще няма партида. А съобразно чл. 36, ал. 1 от ЗРБ, всеки
може да извършва справка за наличието или липсата на вписано обстоятелство в
регистър Булстат, като справките може да се извършват по името или ЕГН на
субектите по чл. 3, както и по номер на заявление и номер на вписване в
регистъра. Посочва се, че атакуваното
заличаване няма изобщо номер на вписване.
При условията на евентуалност се
посочва, че заличаването на Булстат ***,
извършено на 01.05.2016 г., е недопустимо, от една страна защото длъжностното
лице не е сезирано от компетентния орган
по чл. 21, ал. 2 от ЗРБ, а именно от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията,
да заличи повторно вписване въз основа на издадена от него заповед, а, от друга
страна, ДЛР изобщо не е сезирано - нито от заявител по смисъла на закона, нито
служебно от орган на власт, чрез заявление със съответен номер. В тази връзка
се цитира и съдебна практика, касаеща предпоставките, при които вписването е
недопустимо.
Освен гореизложеното при условията на
евентуалност се твърди, че заличаването на вписването е въз основа на
несъществуващо обстоятелство. Посочва
се, че в тази трета самостоятелна хипотеза заявеното обстоятелство по принцип
подлежи на вписване в регистър Булстат, вписването е постановено от
компетентния орган, по редовно от външна страна заявление, но е налице порок,
засягащ съществуването на вписаното обстоятелство. Или обстоятелството въобще
да не е възникнало валидно. Такова е например липсващата (неиздадена и
несъществуваща) заповед по чл. 21, ал. 2 от ЗРБ на изпълнителния директор на
АВ, което се сочи, че е именно процесната хипотеза. Моли се предявеният иск да
се уважи, като се претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове, като
неоснователни. Посочва, че съгласно чл. 13 от Закона за регистър Булстат (ЗРБ),
физическите лица, независимо от различните основания за вписване, могат да имат
само една регистрация. В конкретния случай такава регистрация е извършена на
ищцата на 22.02.1999 г., като лице, извършващо юридически услуги и е генериран
код по Булстат – ЕИК ***. На 11.01.2005 г. на ищцата е генериран нов код по
Булстат – ЕИК ***, по заявление за първоначална регистрация като ***. Посочва
се, че двете регистрации са извършени в поделения на Националния статистически
институт, който съгласно чл. 31, ал. 1 от Закона за статистиката /действащ към
момента на регистрацията/ поддържа регистър Булстат като национален регистър. С
влизането в сила на ЗРБ /11.08.2005 г./ Агенция по вписванията води и поддържа
регистър БУЛСТАТ като единен национален административен регистър и осъществява
дейности по вписванията в него.
При изграждането на новата
информационна система на регистър Булстат от 01.05.2016 г. е извършена миграция
на базата, като е направена проверка за консистентност на данните. В резултата
на това е отхвърлен трансферът на записа на субект с код по БУЛСТАТ ***, поради
повторно вписване на самоосигуряващо се физическо лице. Сочи се, че това
заличаване на направеното вписване е в изпълнение на разпоредбата на чл. 21,
ал. 1 ЗРБ. Ответникът посочва, че
извършването на искането от ищеца заличаване на първоначално генерирания код и
възстановяване на вече заличения (служебно през 2016 г.), би довело до
нарушаване на разпоредбата на чл. 21, ал.1 ЗРБ. В условията на евентуалност се
оспорва размера на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, като
прекомерно и не съответстващо на фактическата и правна сложност на делото и
несъразмерно на оказаната правна защита и съдействие.
С оглед на изложеното се моли да
се отхвърли, като неоснователен искът за признаване, че заличаването на
вписаното обстоятелство на ищцата Д.Г.К. с код по Булстат *** в регистър
Булстат при АВ, извършено на 01.05.2016 г., е нищожно. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното:
Съгласно Определение №647/20.11.2014 по дело
№6097/2014 на ВКС, ГК, I г.о., установяването на нищожност на вписано
обстоятелство по отношение на Агенцията по вписвания би имало за последица
заличаването на това вписване на основание установеното. За вписванията по ЗТР
и по ЗКИР това е изрично уредено, като е отчетено от законодателя, че лицата,
засегнати от вписването на нищожно обстоятелство търпят неблагоприятни
последици от това предвид публичността на информацията в съответния регистър и
възможността тя да се ползва от държавни органи като НАП и НОИ за установяване
и събиране на публични вземания, а и от други субекти. Няма основание за
вписванията в регистъра БУЛСТАТ да не се прилага възможността чрез иск да се
установява нищожност на вписаното обстоятелство, т.е. ако е вписан договор –
нищожността на този договор. Липсата на изрична норма в ЗРБ като чл. 29, ал.1
ЗТР и чл. 90, ал. 1 ЗКИР не изключват възможността за приложение на общата
норма на чл. 124, ал.1 ГПК. Тя изрично предвижда възможността да се предяви иск
за установяване съществуване, или несъществуване на правоотношение, когато има
правен интерес от това.
Предвид горното съдът приема, че
така предявените искове са допустими.
Не се спори, че заличаването на вписаното обстоятелство на
ищцата Д.Г.К. с код по Булстат *** в регистър Булстат при АВ, е извършено на
01.05.2016 г. при „миграция на базата данни“.
От приетата по делото справка от
Регистър Булстат се установява, че ищецът има вписан код по Булстат *** с
основна дейност по *** и датата на спиране на дейността – 01.09.1999 г.,
състояние – неактивен, упражнявана дейност – ***.
От приетото по делото като доказателство Удостоверение
от 02.12.2014 г. от *** на *** се установява, че ищецът е вписана в регистъра на *** като *** с ***, въз
основа на Заповед на Министъра на правосъдието № ***.
Въз основа на искане за регистрация от
11.01.2005 г. ищецът е регистрирана в Регистър Булстат и е получила
идентификационен код по Булстат ***.
Липсват данни от 2005 г. до настоящия
момент ищцата да е работила и осъществявала дейност с регистрирания й код по
Булстат ***. Съгласно Удостоверение за декларирани данни от 28.08.2019 г.,
издадено от ТП на НАП Пловдив, *** Д.К. внася дължимите си осигурителни вноски
по ЕГН **********, като осигурителните вноски и дължимите данъци на служителите
се внасят по Булстат ***.
Със заявление от 27.05.2019 г. до
*** на Агенция по вписванията, с копие до Министъра на правосъдието,
Председателя на *** и Омбудсмана на Република България, ищецът описва
горепосочената фактическа обстановка по регистрацията й като *** ***, като
посочва, че на 20.03.2019 г. в изпълнение на сключен предварителен договор за
покупко – продажба на лек автомобил, собственост на *** Д.К. с ЕИК ***, се
явила като купувач по предварителния договор, пред нейн колега *** за
извършване на сделката . Оказало се, че извършването на сделката през портала
за електронни административни услуги на МВР е невъзможно, като сочената причина
е некоректен Булстат. Още същият ден ищцата направила справка в регистър
Булстат, от където я уведомили, че кодът по Булстат: ***, с който работи като ***
е заличен от май 2016 г. във връзка с „миграция на база данни“, при която
Булстат ***, е изтрит като втори по хронологичен ред. Оказало се, че във връзка
с осигуряването на ищцата като ***, служебно й е създаден Булстат ***, за който
дори не е предполагала. По – късно във връзка с упражняваната от ищцата *** е
получила код по Булстат ***, с който ефективно работи и към настоящия момент. В
тази връзка посочва, че съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗРБ при извършване на
вписване в регистър Булстат на субект извън посочените в закона или повторно
вписване, грешното или повторното вписване се заличава със Заповед на директора
на Агенция по вписванията. В настоящия случай такава заповед не е издадена,
като ищцата по никакъв начин не е уведомена за извършеното заличаване. За този
проблем на 21.03.2019 г. е уведомен директорът на Регионална дирекция на
Агенция по вписванията, но липсва отговор.
В отговор на гореописаното
заявление на 10.06.2019 г. е изпратен отговор от ответника до ищцата с копие до
Министъра на правосъдието, Председателя на *** и Омбудсмана на Република
България. В писмото ответникът посочва, че съгласно чл. 13 от ЗРБ, физически
лица, независимо от различните основания за вписване, могат да имат само една
регистрация. Такава регистрация се сочи, че е извършена на 22.02.1999 г. .,
като лице, извършващо юридически услуги с код по Булстат ***. На 11.01.2005 г.
е генериран нов код по Булстат ЕИК ***, по заявление на първоначална
регистрация на ***. Двете регистрации са извършени в поделения на ***, който
съгласно чл. 31, ал. 1 от Закона за статистиката, действащ към момент на
регистрацията, поддържа Регистър Булстат като национален регистър. С влизането
в сила на ЗРБ /11.08.2005 г./ Агенция по вписванията води и поддържа регистър
Булстат като единен национален административен регистър и осъществява дейност
по вписванията в него. При изграждането на новата информационна система на
Регистър Булстат от 01.05.2016 г. е извършена миграция на база данни като е направена
проверка за консистентност на данните. В резултат на това е отхвърлен трансфера
на записа на субект с код ***, поради
повторно вписване на самоосигуряващо се физическо лице. Твърди се, че това
заличаване е в изпълнение на разпоредбата на чл. 21, ал.1 ЗРБ. Отказано е
заличаване на първоначалната регистрация възстановяване на заличения служебно
през 2016 г. код поради липса на законови предпоставки за това. Сочи се, че тази връзка ще се поиска промяна на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗРБ, като се предвидят случаи в които да бъде
анулирана регистрацията на първоначално генерирания код.
Не се твърди нито се установява
по делото заличаването да е извършено със заповед на изпълнителния директор на
Агенция по вписвания.
На 28.08.2019 г. е изпратено
писмо до ищцата и от ТП на НОИ – Пловдив, от което е видно, че при извършена
справка за лица с регистрирани заявления за парични обезщетения за безработица
по чл. 54а от КСО за НОИ за периода от 11.02.2005 г. до 23.08.2019 г. са
установени 5 лица с прекратено правоотношение с Булстат ***, като не са
отпускани и изплащани парични обезщетения за безработица. Сочи се, че
постъпилите данни, касаещи обезщетенията за временна неработоспособност за
ищеца и за служителите с непрекратени трудови правоотношения с *** Д.К. са
подадени с Булстат ***.
При така установената по
делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
За да се уважи предявеният иск в
тежест на ищеца е установяване на сочените от него обстоятелства в т.ч., но не
само, че заличаването на вписаното обстоятелство е нищожно, като неотговарящо
на условията за валидност, че същото е недопустимо на сочените основания, както
и че е налице порок, засягащ съществуването на вписаното обстоятелство. В тежест на ответника е да установи, че е
налице валидност на вписаното заличаване в т.ч., че са спазени законовите
разпоредби и че заличаването е допустимо да се извърши по посочения в отговора
на исковата молба начин, както и че е налице вписване на съществуващо и валидно
възникнало обстоятелство.
В действащия към датата на
регистрация на ищеца като лице, упражняващо *** Закон за статистиката липсва
разпоредба, съответстваща на чл. 21, ал. 1 ЗРБ. Съгласно чл. 31 - 42 от Закона
за статистиката, действаща до отмяната с Държавен вестник бр. 39 от 10.05.2005
г., Единният регистър за идентифициране на стопанските и други субекти БУЛСТАТ
в Република България се изгражда и поддържа от Националния статистически
институт като национален регистър, като вписването се извършва въз основа на документ,
удостоверяващ създаването, съответно възникването, на субекта.
Съгласно ЗРБ, действащ към датата
на заличаване на код по БУЛСТАТ ***,
физическите лица, независимо от различните основания за вписване, могат да имат
само една регистрация. Съгласно чл. 21, ал. 2 ЗРБ При извършено вписване в
регистър БУЛСТАТ на субект извън посочените в чл. 3 или при повторно вписване
грешното или повторното вписване се заличава със заповед на изпълнителния
директор на Агенцията по вписванията. В този случай Агенцията по вписванията
публикува заличаването на вписването в регистър БУЛСТАТ в официалната интернет
страница на агенцията. При разпределената доказателствена тежест за това,
ответникът не установи да е изпълнен фактическият състав на разпоредбата на чл.
21, ал. 2 ЗРБ, като липсва както заповед на изпълнителния директор на Агенцията
по вписванията, въз основа на която да се извърши заличаване, така и
доказателства за публикуването и уведомяването на ищцата за издаване на
адмистративен акт, с който е извършено заличаването.
Ответникът твърди, че
заличаването е станало автоматично при „миграция на базата данни, като е
направена проверка за консистентност на данните“, което по своята същност не
представлява законово основание за промяна на вписани в регистър Булстат
обстоятелства, включително и заличаването им.
На първо място ищецът се позовава
на нищожност на заличаването на кода по Булстат, като на това основание е
предявен и главният установителен иск. В условията на евентуалност се сочи, че
вписването е недопустимо, както и че е извършено при несъществуване на
вписаното обстоятелство.
Съгласно Тълкувателно решение № 1
от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК нищожно е вписването на
неподлежащо на вписване обстоятелство, както и допускане на вписване със
съдебно решение, което не отговаря на изискванията за валидност. Такива са
случаите, когато решението не е постановено от надлежен съдебен състав, или е
постановено извън пределите на правораздавателната власт на съда. Недопустимо е
вписване, което е постановено по искане на нелегитимирано в регистърното
производство лице - чл. 494 ГПК или вписване, по което съдът се е произнесъл
без да е бил сезиран.
Доколкото липсват изрично
разпоредби, уреждащи вписването и заличаването на обстоятелства в Регистър
Булстат, то следва да се счита, че са приложими разрешенията, дадени в
цитираното тълкувателно решение, касаещи вписването на обстоятелства по ТЗ.
Съдът счита за основателни доводите на ищеца,
че заличаването на код по Булстат *** е нищожно, тъй като не отговаря на
изискванията за валидност, които най-общо казано са свързани с компетентността
на регистърния орган - дали е овластено лице и дали действа в пределите на
правомощията си. Невалидно е вписване, което е извършено от ненадлежен орган по
водене на регистър Булстат. Такива са случаите, при които регистрацията е
извършена не от длъжностно лице по регистрацията, назначено по реда, предвиден
в ЗРБ, а от друг служител в Агенцията по вписванията или от длъжностното
лице-регистратор, което приема и сканира документите, подавани от заявителите в
регистъра; или пък от автономно действаща информационна система, извършваща „миграция
на базата данни“ при осъществявана проверка за „консистентност на
данните", както е описано в обяснението на изпълнителния директор на Агенция
по вписванията в писмо с изх. № *** и се поддържа в отговора на исковата молба.
С оглед гореизложеното съдът
счита, че са налице посочените в цитираното тълкувателно решение предпоставки
за нищожност на заличаването на код по Булстат, доколкото липсва акт от
оправомощен орган за извършване на това действие. Още повече, че не става ясно
на кое основание е извършено заличаването, доколкото разпоредбата на чл. 21,
ал. 2 ЗРБ визира две основания за това – вписване на субект извън посочените в
чл. 3 или повторно вписване. Не става
ясно и поради каква причина е заличен именно код по Булстат, с който ищцата
осъществява дейност. За първи път в
отговор на заявление от страна на ищцата до Агенция по вписванията, се сочи, че
заличаването е с оглед повторност на вписване на код по Булстат на едно и също
физическо лице, като не сочи към датата на вписване на кода по Булстат, с който
ищцата упражнява дейност да е било налице подобно изискване.
Предвид гореизложеното съдът
счита, че следва да се уважи предявеният иск и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на платената държавна такса – 30 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер от 300 лв., което е съобразено с минималния размер, определени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА към Министерство на правосъдието,
с адрес: гр. София 1111, кв. „Гео Милев", ул. „Елисавета Багряна" №
20 и Д.Г.К., ЕГН **********,***., че заличаването
на вписаното обстоятелство на ищцата Д.Г.К., ЕГН ********** с код по Булстат *** в регистър Булстат при Агенция
по вписванията, извършено на 01.05.2016 г., вследствие на „миграция на базата
данни“ е нищожно.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ПО
ВПИСВАНИЯТА към Министерство на правосъдието, с адрес: гр. София 1111,
кв. „Гео Милев“, ул. „Елисавета Багряна“ № 20 да заплати на Д.Г.К., ЕГН **********,***
разноски в размер на 30 лв.- платена държавна такса и 300 лв.- заплатено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ