Решение по дело №435/2019 на Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ ...3

гр. С., 24.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С. РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на втори декември през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:                            

        РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ 

 

при участието на секретаря Дарина Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 435 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Г.А.С. ***, обжалва Наказателно постановление № 432/06.08.2019 г., издадено от Кмета на Община С., с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв. Н. К., който заявява, че поддържа жалбата и в хода на съдебните прения развива изложените в нея съображения, както и излага допълнителни такива в подкрепа на нейната основателност.

Въззиваемата страна се представлява от пълномощника си юрк. Е. К., която оспорва жалбата, заявява становище за нейната неоснователност и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

 Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН. Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок срещу подлежащо на съдебно обжалване наказателно постановление (НП).

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административно-наказателното производство срещу жалбоподателя е образувано въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен срещу жалбоподателя на 07.05.2019 г. от св. Г.М., на длъжност „полицейски инспектор” в РУ – С. за нарушение на чл. 35, ал. 1 от Закона за опазване на селскостопанското имущество (ЗОСИ), изразяващо се в това, че на 06.05.2019 г. около 11,00 ч. в землището на с. Р. и с. Ш. д. жалбоподателят допуска 22 броя коне - негова собственост, да навлязат в землищата на тези села, с което е нарушил издадени на основание чл. 8, ал. 2 от ЗОСИ Заповед № 1/03.05.2019 г. на кмета на с. Р. и Заповед № 1/06.05.2019 г. на кмета на с. Ш. д..

В обжалваното НП административно-наказващият орган изцяло е възприел констатациите на актосъставителя относно вмененото на жалбоподателя деяние, приел е, че с извършването му жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗОСИ, поради което то е съставомерно като административно нарушение по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗОСИ и е ангажирал личната му административно-наказателна отговорност за това административно нарушение, за което му е наложил глоба в размер 100 лв.

От събраните по делото доказателства не се установява жалбоподателят да е извършил административното нарушение, за което е наказан с обжалваното НП.

Свидетелят Г.М. – актосъставител, сочи в показанията си пред съда, че през м. април или май 2019 г. В. В. – кмет на с. Р., Община С., подал оплакване против В. М. за това, че негови коне безстопанствено се движели в тъмната част от денонощието по асфалтираната отсечка от пътя между селата П. и Р. и така създавали предпоставка за пътно-транспортни произшествия. Няколко дни по-късно служители на РУ – С. от автопатрула изготвили докладна записка за наличие на безстопанствени коне на посочения път. Впоследствие кметът на с. Р. подал още една жалба, в която заявявал, че движението на тези коне нарушава издадена от него заповед за забрана на пашата на животни в ливадите в землището на селото. В. М. заявил на св. М., че конете са собственост на дъщеря му, а тя от своя страна посочила, че през м. април 2019 г. продала конете на жалбоподателя, което в хода на извършената проверка било потвърдено от ветеринарно-медицинско свидетелство. При тези обстоятелства св. М. съставил срещу жалбоподателя АУАН, без да посещава местата, за които се отнасяла жалбата на кмета на с. Р. и без лично да установи наличие на животни на забранени места. Актът бил съставен в присъствието на К. Б. – служител на РУ – С., която била свидетел при съставяне на АУАН, а не на извършване или установяване на нарушението. Свидетелят М. предявил акта на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му, а той отказал да го подпише, което било удостоверено с подписа на К. Б.а.

Съдът кредитира изцяло показанията на св. Г.М., тъй като те са логични, последователни и безпротиворечиви. В показанията си свидетелят правдиво сочи фактите, които е възприел лично, отграничава ги от факти, които не е възприел (макар и да е посочил такива в АУАН) и разкрива в необходимите детайли и хронологична последователност обстоятелствата, вследствие на които е съставил акта. Обстоятелството, че св. М. е страна по гражданско-правен спор с Община С. не обосновава извод за негова заинтересуваност във вреда на ответника по жалбата, тъй като той е съставил АУАН в изпълнение на възложено му от закона правомощие (чл. 14, ал. 2 от ЗОСИ) без оглед това кой впоследствие ще издаде НП, а и съдържанието на показанията му въобще не сочи на такава заинтересуваност.

Анализът на кредитираните показания на св. М. в съвкупността им с приетите писмени доказателства, обосновава следните изводи:

По делото изобщо не се установява от фактическа страна на 06.05.2019 г. жалбоподателят да е нарушил заповед № 1/06.05.2019 г., издадена на основание чл. 8, ал. 2 от ЗОСИ от кмета на с. Ш. д., Община С. (л. 9 от делото), допускайки 22 броя коне – негова собственост, да навлязат в землището на това село. Свидетелят М. не е възприел такова обстоятелство, а и станалите нему известни сигнали и докладни записки не касаят навлизане на конете на жалбоподателя в ливади в землището на това село.

Със Заповед № 1/30.04.2019 г. (л. 8) кметът на с. Р., Община С., е забранил на основание чл. 8, ал. 2 от ЗОСИ пашата на едър и дребен преживен добитък в ливадите, които се ползват за косене на сено, считано от 06.05.2019 г. включително до 20.08.2019 г. (до окончателно прибиране на сеното от ливадите). Свидетелят М. лично не е установил наличие на коне в такива ливади в землището на с. Райово на 06.05.2019 г. – той е получил данни, че преди тази дата конете били установени на пътя между селата П. и Р., а впоследствие бил уведомен и за още една жалба от кмета на с. Р., че в нарушение на неговата заповед конете на В. М. (за които впоследствие се установило, че принадлежат на жалбоподателя) се движат в насаждения и ливади в землището на селото. По делото не е установено конкретното съдържание на тази жалба относно местонахождението на конкретен брой животни в конкретен имот на определена дата, но дори и съдържанието й да бе доказано, тази жалба би могла да представлява единствено твърдение от трето лице, но не и доказателство за нарушението.

Липсата на непосредствени възприятия у актосъставителя за местоположението на животните на 06.05.2019 г. и на други доказателства в тази насока пряко е обусловило съдържанието на АУАН, в който деянието на жалбоподателя е описано като допускане на тази дата на собствените му коне да навлизат в землищата на селата Р. и Ш. д. в нарушение на горепосочените заповеди на кметовете на двете села и е прието, че това деяние съставлява нарушение на чл. 35, ал. 1 от ЗОСИ. Така описаното деяние обаче не нарушава посочената разпоредба, тъй като тя установява забрана не за навлизане в землището на населеното място, а за преминаване през чужди земи, засадени със селскостопански култури, трайни и цветни насаждения, освен при установено право на преминаване. По същата причина тази забрана не е нарушена и с допускане на конете на жалбоподателя да навлизат в територията на двете села, както е описано деянието му в НП. В обобщение, както в АУАН, така и в НП е описано деяние на жалбоподателя, което не представлява нарушение на забраната по чл. 35, ал. 1 от ЗОСИ.

Вярно е, че с обжалваното НП жалбоподателят е наказан за административно нарушение по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗОСИ, която разпоредба не съдържа директно препращане за състава на нарушението към нарушаване на забраната по чл. 35, ал. 1 от този закон.

Съществено е обаче, че деянието на жалбоподателя, както е описано в АУАН и НП, е несъставомерно и като административно нарушение по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗОСИ, която разпоредба установява административно-наказателна отговорност за онзи, който „влиза или преминава, или пуска животни през селскостопански земи с посеви, трайни или цветни насаждения, без да има право, като с това причинява вреди на селскостопанско имущество”.

Допускането на коне да навлизат в землищата, респ. територията, на населени места по никакъв начин не може да се приравни на неправомерно пускане на животни през селскостопански земи с посеви, трайни или цветни насаждения, още повече че дори заповедите на кметовете на селата Р. и Ш. д., посочени като нарушени с деянието на жалбоподателя, забраняват за определен период от годината пашата на добитък в ливади, които макар и да са селскостопанско имущество по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОСИ, не са засадени с посеви, трайни или цветни насаждения. И на последно място, по делото не се доказва, а и на жалбоподателя не е вменено нито с АУАН, нито с НП, причиняването на вреди на селскостопанско имущество, което като противоправен резултат  е установено като съставомерен от обективна страна признак на административното нарушение по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗОСИ.

В обобщение, поради това, че по делото не се установява жалбоподателят да е извършил описаното в АУАН и НП деяние и предвид несъставомерността на такова деяние като нарушение на забраната по чл. 35, ал. 1 от ЗОСИ, а и като административно нарушение по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗОСИ, обжалваното НП е издадено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено.

Воден от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 432/06.08.2019 г., издадено от Кмета на Община С..

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – С.-област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: