Решение по дело №53/2021 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 февруари 2021 г. (в сила от 5 февруари 2021 г.)
Съдия: Мартин Цветанов Сандулов
Дело: 20212200500053
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

 

гр. Сливен, 05.02.2021 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари  през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                          СТЕФКА МИХАЙЛОВА                         

при участието на прокурора ………и при секретаря , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 53  по описа за 2021  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.

Подадена е жалба от ТД НАП Бургас против постановление за възлагане на недвижим имот изх. №66589/15.12.2020г., по изпълнително дело №20179150404603 на ЧСИ Гергана Грозева.

В жалбата се твърди, че постановлението е незаконосъобразно. С обжалваното постановление е възложен недвижим имот, чиято ½ ид. част е отнет в полза на държавата с влязло в сила на 31.08.2017г. Решение № 40/21.07.2017г. по гр.дело № 329/2016 г. на Окръжен съд Сливен, допълнено с Решение №276/27.09.2017г. по гр.д.№329/2016г. на ОС гр. Сливен и издаден във връзка с тях Изпълнителен лист № 48/20.09.2017г. представляващ 1/2 /една втора/ идеална част от поземлен имот с идентификатор № 67338.526.186 с адрес гр. Сливен, ******, с площ от 281 кв.м, ведно с 1/2 /една втора/ идеална част от построената в имота сграда с идентификатор № 67338.526.186.6 с площ от 15,00 кв.м и 1/2 /една втора/ идеална част от построената в имота сграда с идентификатор № 67338.526.186.7 с площ от 120,00 кв.м, бивша собственост на Е.Х.И.. Имотът е реализиран на публична продан по изпълнително дело №20179150404603 по описа на ЧСИ Г.Г. при наличие на данни за прилагане на чл.90а, ал.1 от ЗОПДНПИ, без да е обсъдено цялото имуществено състояние на лицето Е.И. Развиват се аргументи в подкрепа на твърдението. ЧСИ Г.Г. е представила доказателства единствено за липсата на други недвижими имоти на лицето, чиято отговорност за вреди е реализирана, но не и за други имуществени права на длъжника - движими вещи, вземания от трети лица и др. Ето защо не може да бъде направен обоснован извод за липсата на друго имущество, срещу което да бъде насочено изпълнението. Ако не е установено по категоричен начин липсата на налично друго имущество на лицето отговорно за вредите, то не може и да се приложи разпоредбата от ЗОПДНПИ. Продаденото имущество е държавна собственост и като такова, не може да служи за удовлетворяване на вземанията на трети лица от бившия собственик на имота, от които е отнет с влязъл в сила съдебен акт. Собствеността върху продадения имот е на Република България, а не на бившия собственик и е незаконосъобразно със суми от продажбата му, да се погасяват негови задължения. Поради това се иска да бъде отменено постановление за възлагане изх. №66589/15.12.2020г., по изпълнително дело №20179150404603 на ЧСИ Г.Г., като неправилно и незаконосъобразно.

Постъпило е писмено становище от взискателя чрез представител по пълномощие, в което се твърди, че  в случая ТД на НАП, на основание чл. 458 от ГПК е присъединен взискател по изпълнителното дело. Той обаче не е участвал като наддавач в публичната продан. Съгласно чл. 435, ал. 3 от ГПК правото на взискателя да обжалва постановлението за възлагане е обусловено от участието му в публичната продан и ако не е участвал като наддавач, той не може валидно да релевира основанията по чл. 435, ал. 3 ГПК, поради което жалбата следва да се остави без разглеждане като недопустима. Същата е неоснователна, тъй като възложения имот е единственото имущество, което притежава длъжника- Ерхан Исмаилов и което по никакъв начин не е достатъчно за възстановяването на причинените от него неимуществени вреди.

Постъпили са и писмени мотиви от ЧСИ. На първо място е изложена хронологията по образуването и движението на изпълнителното дело. На следващо място се обосновава допустимостта на жалбата като се сочи, че настоящата жалба е подадена от ТД НАП Бургас, в изпълнение на правомощията й по чл. 3, ал.1, т.13 от ЗНАП да приема, съхранява и продава отнети, конфискувани и изоставени в полза на държавата имущества, по влезли в сила актове, в случая на съдебно решение. ТД НАП Бургас, се явява законен представител на трето лице - Република България, придобило имот /по реда на ЗКОНПИ/, върху който вече е била вписана обезпечителна мярка — възбрана в полза на трето лице — Ш.А., за вземането й за неимуществени вреди — причинени болка и страдание в резултат на предстъпление по чл. 159Б, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК. Жалба е подадена от надлежна страна - държавата, чрез ТД НАП, като собственик на придобит по реда на ЗОПДНПИ, след вписана възбрана, недвижим имот, бивша собственост на лице, отговорно за вреди, причинени от престъпление, по отношение на който имот са предприети принудителни действия по изпълнително дело с взискател пострадалото лице, обстоятелство което прави държавата своеобразен „длъжник" по отношение на имота и поради това жалбата е допустима. Развиват се доводи за нейната неоснователност. Основния довод/мотив на жалбоподателя - ТД НАП Бургас , за обжалване на постановлението за възлагане е изведен от разпоредбата на чл.90а, ал.1 от ЗОПДНПИ. Жалбоподателят твърди, че постановлението за възлагане е незаконосъобразно тъй като, ЧСИ не е изпълнил разпоредбата на чл. 90а, ал.1 от ЗОПДНПИ, като е събрал единствено данни за липсата на други недвижими имоти на лицето, чиято отговорност за вреди е реализирана, но не и за други имуществени права на длъжника - движими вещи, вземания от трети лица и др. Съгласно разпоредбата на чл. 54 от ЗОПДНПИ, прехвърлянето на правото на собственост, учредяването и прехвърлянето на вещни тежести върху възбранения недвижим имот, както и разпореждането със запорираните движими вещи, ценни книжа, дялове и вземания, извършени след момента, в който възбраната или запорът се смятат за наложени, нямат действие спрямо държавата. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.1 от ЗОПДНПИ, при започване на принудително изпълнение по реда на ГПК, ДОПК, и на ЗОЗ върху имущество и вземания, върху които са наложени обезпечителни мерки по този закон, органът по изпълнението незабавно уведомява комисията и изпраща препис от акта, въз основа на който се извършва изпълнението. Комисията може да поиска от съда отмяна на обезпечителните мерки и замяната им с друго равностойно обезпечение. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.2 от ЗОПДНПИ, имущество и вземания, върху които са наложени обезпечителни мерки или срещу които е започнато принудително изпълнение по реда на ДОПК /единствено по реда на ДОПК, изрично посочено в текста/, преди налагане на обезпечителните мерки по реда на този закон, се реализират от публичен изпълнител по реда на ДОПК до влизане в сила на съдебното решение за отнемане имуществото в полза на държавата. Преди започване на принудителното изпълнение по реда на ДОПК, публичният изпълнител уведомява комисията и изпраща препис от акта, въз основа на който се извършва изпълнението. Комисията може да поиска от съда отмяна на обезпечителните мерки или замяната им с друго равностойно обезпечение.

Преди образуването на настоящото изпълнително дело, през 2013г., в СВ към АВ, по пардита на длъжника Е.И., досежно процесиите недвижими имоти има вписани тежести: Искова молба, вписана в том 4, акт № 66/2013г., дв.вх.рег.№ 5760/02.08.2013г. с ищец Ш.А.; Възбрана в полза на кредитор Ш.А., вписана в том 2, акт № 246/2013г., дв.зх.рег.№ 8302/07.11.2013г. След образуване на ИД има вписани следните обезпечения: Възбрана в полза на взискателя Ш.А., вписана в том 2, акт № 23/2014г., дв.вх.рег.№ 4327/18.07.2014г.; Възбрана в полза на взискателя Ш.А., вписана в том 1, акт № 39/2015г., дв.вх.рег.№ 590/02.02.2015г, като втората възбрана е вписана по същото ИД, тъй като е иницирано производство по промяна на кадастралната карта и отразяване на действителното фактическо положение в поземления имот. Видно от горепосочените факти - вписвания по партидата на Е.И., категорично се установява, че не са налице нито хипотезата на чл.54 от ЗОПДНПИ – възбраната наложена в полза на КОНПИ по този закон е последваща, а не първа по ред, нито хипотезата на чл.55 от ЗОПДНПИ – започнатото изпълнение по изпълнителното дело през 2014 г., не е след наложените обезпечителни мерки по закона, както и не се касае за образувано по ДОПК производство, т.е. в конкретния казус сме в хипотезата на „неуредените по този закон въпроси" и следва да бъде прилаган Гражданско процесуалния кодекс, съгласно чл. 56 от ЗОПДНПИ

И двете възбрани в полза на КОНПИ са вписани след вписване на искова молба - 2013г, обезпечителна възбрана - 2013г и два броя възбрани по изпълнителното дело - 2014г и 2015г. Съгласно разпоредбата на чл.56 от ЗОПДНПИ, връзка с чл. 453, т.2 от ГПК, на взискателя по настоящото ИД не могат да се противопоставят решенията по искови молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната. В тази връзка счита, че не е налице задължение на съдебния изпълнител да събира информация относно това спазена ли е разпоредбата на чл. 90А, ал. 1 от ЗОПДНПИ, тъй като настоящия казус не попада в тази хипотеза. Доказателства за това дали лицето, виновно причинило вреди, притежава и друго имущество, от което би могло пострадалото лице да се удовлетвори, преди да бъде ангажирана отговорността на държавата за това, касае хипотеза, в която пострадалато лице не разполага с вписано по-рано обезпечение, което вписване, съгласно разпоредбата на чл.453 ГПК, му предоставя гаранция за удовлетворяване на вземането. Спазвайки разпоредбата на чл.56 от ЗОПДНПИ, връзка с чл. 459 ГПК, по разпореждане на ЧСИ, са изискани удостоверения за тежести за всеки един идентификатор, както по разпореждане на ЧСИ системно и многократно /преди всяка поредна публична продан/ са извършвани справки в Служба по вписвания по партидата на длъжника, поради което и при установяване на вписаната от КОНПИ възбрана, Комисията е уведомявана за всяка насрочена публична продан /видно от материалите по ИД/. Същата не е предприела действия по замяна на обезпеченията, съгласно възможността предвидена в ЗОПДНПИ, както и не е предприела никакви действия за уведомяване на ЧСИ за влязлото в сила съдебно решение, независимо от последващи обстоятелства/. Да се тълкува законът разширително, че при влязло в сила решение за отнемане на имущество по реда на ЗОПДНПИ, изключва винаги и изцяло, всички кредитори на лицето, чието имущество се отнема, независимо дали и кога са вписали обезпечителни мерки и тежести върху това имущество, включително и тези вписали обезпечения преди вписването на възбраната от КОНПИ, означава не само да се даде привилегия на държавата, каквато законът не дава, но по-важното означава да се наложи санкция на трети добросъвестни лица - кредитори, извършили допустимите законови действия за обезпечаване на вземането си. По ИД е събрана достатъчно информация, от която се установява, че длъжникът Е.И., освен процесните идеални части от недвижим имот, притежава единствено МПС ОПЕЛ КАДЕТ, С РЕГ. № СН 5715 СН, с дата на първа регистрация 1988г., върху който има наложени запори от ТД НАП през 2013г, ДСИ и ЧСИ, т.е. категорично кредиторите, в частност взискателя Ш.А., не могат да се удовлетворят от продажбата на това МПС-во.

При налагане на възбраните, извършения опис, определянето на пазарни стойности /винаги въз основа на експертно заключение, като през 2018г. експертизата е връчена на страните, с оглед възможността за оспорване, респективно определянето на начални цени, насрочените публични продажби, проведения търг и обявяването на купувач са извършени изцяло в съответствие с императивните разпоредби на ГПК, като КОНПИ, в качеството на кредитор вписал възбрана, е уведомяван от момента, в който е вписана възбрана в тяхна полза. ТД НАП Бургас е уведомявана надлежно от момента на вписване на влязлото в сила решение /три години след влизането му в законна сила/, като самото вписване е инициирано от ЧСИ, чрез уведомяването на ТД НАП и посочването на този пропуск. Налице е и изпълнение на чл. 90А, ал.1 от ЗОПДНПИ, а именно: установено е, че останалото извън процесиите идеални части от недвижимия имот имущество на длъжника е недостатъчно за погасяване на задълженията му за обезщетяване на вредите, причинени на А., от извършеното от него престъпление по чл.159б НК.

Поради изложеното намира жалбата за неоснователна.

Настоящият състав, след като се запозна с жалбата, представените становища и делото, намира следното:

Няма спор по фактите. Оспорва се постановлението за възлагане с твърдения, че имотът е реализиран на публична продан по изпълнителното дело при наличие на данни за прилагане на чл.90а, ал.1 от ЗОПДНПИ, без да е обсъдено цялото имуществено състояние на длъжника.

На първо място жалбата е допустима. Изпълнението е насочено срещу имот, чиято ½ ид. част е отнет в полза на държавата с влязло в сила на 31.08.2017г. Решение № 40/21.07.2017г. по гр.дело № 329/2016 г. на Окръжен съд Сливен, допълнено с Решение №276/27.09.2017г. по гр.д.№329/2016г. на ОС гр. Сливен. Съгласно чл. 435 ал.3 от ГПК постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. С разпоредбата на чл. 90а от ЗОПДНПИ се урежда хипотезата за отговорност на държавата към пострадали. Предвидено е, че при отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество държавата отговаря спрямо пострадалите до размера на стойността на отнетото имущество за вредите, причинени с престъпление по чл. 22, ал. 1, когато наличното имущество на отговорните за вредите лица не е достатъчно за възстановяването им. В случая взискателят попада сред пострадалите по чл. 22 ал.1, доколкото обезщетението за неимуществени вреди е от престъпление по чл. чл.159б от НК. Държавата, чрез ТД НАП, като собственик на придобит по реда на ЗОПДНПИ, след вписана възбрана, недвижим имот, бивша собственост на лице, отговорно за вреди, причинени от престъпление, по отношение на който имот са предприети принудителни действия по изпълнително дело с взискател пострадалото лице, се явява и длъжник по делото.

Жалбата е неоснователна. Безспорно е, че и двете възбрани в полза на КОНПИ са вписани след вписване на искова молба - 2013г, обезпечителна възбрана - 2013г и два броя възбрани по изпълнителното дело - 2014г и 2015г. Съгласно разпоредбата на чл.56 от ЗОПДНПИ, връзка с чл. 453, т.2 от ГПК, на взискателя по настоящото ИД не могат да се противопоставят решенията по искови молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната. Съобразено с разпоредбата на чл.56 от ЗОПДНПИ, връзка с чл. 459 ГПК, са изискани удостоверения за тежести за всеки един идентификатор, както по разпореждане на ЧСИ системно и многократно, преди всяка поредна публична продан, са извършвани справки в Служба по вписвания по партидата на длъжника, поради което и при установяване на вписаната от КОНПИ възбрана, Комисията е уведомявана за всяка насрочена публична продан. Не са предприети действия по замяна на обезпеченията, каквато възможност е предвидена в ЗОПДНПИ, както и не са предприети действия за уведомяване на ЧСИ за влязлото в сила съдебно решение. Така с оглед на разписаното в чл. 453 от ГПК , че на взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната и решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната, правилно и законосъобразно изпълнението е било насочено срещу имота. Това, че той е бил придобит от държавата впоследствие, не го прави негоден обект за изпълнение, тъй като в случая държавата не се ползва с особени привилегии.

Настоящият състав споделя мотивите на ЧСИ, че при налагане на възбраните, извършения опис, определянето на пазарни стойности, винаги въз основа на експертно заключение, като през 2018г. експертизата е връчена на страните, с оглед възможността за оспорване, респективно определянето на начални цени, насрочените публични продажби, проведения търг и обявяването на купувач са извършени изцяло в съответствие с императивните разпоредби на ГПК, като КОНПИ, в качеството на кредитор вписал възбрана, е уведомяван от момента, в който е вписана възбрана в тяхна полза. ТД НАП Бургас е уведомявана надлежно от момента на вписване на влязлото в сила решение /три години след влизането му в законна сила/, като самото вписване е инициирано от ЧСИ, чрез уведомяването на ТД НАП и посочването на този пропуск. Налице е и изпълнение на чл. 90А, ал.1 от ЗОПДНПИ, а именно: установено е, че останалото извън процесиите идеални части от недвижимия имот имущество на длъжника е недостатъчно за погасяване на задълженията му за обезщетяване на вредите, причинени на пострадалата, от извършеното от него престъпление по чл.159б НК.

В обобщение жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

       ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ТД НАП Бургас против постановление за възлагане на недвижим имот изх. №66589/15.12.2020г., по изпълнително дело №20179150404603 на ЧСИ Г.Г.

 

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: