РЕШЕНИЕ
№
202
гр. Враца, 30.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 09.06.2020г., девети
юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН
ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА
КАН дело №111 по описа на АдмС – Враца за 2020г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е въз основа на
постъпила касационна жалба от Д.С.Н. ***
против РЕШЕНИЕ №7 от 14.01.2020г., постановено
по анд №517 по описа за 2019г.
на Районен съд – Бяла Слатина, с което е
потвърдено издаденото против
него от НАЧАЛНИКА на РУ Бяла Слатина при ОД на МВР ВРАЦА Наказателно постановление № 19-0248-000779/09.05.2019г.
за налагане на административно наказание
глоба в размер на 200лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца
на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140 ал.1 от
същия закон.
В жалбата като касационно основание за
отмяна на атакуваното решение като неправилно се сочи неговата
незаконосъобразност. Изтъква се, че, първостепенният съд не е отчел непълнотата
в описанието на нарушението, което е
ограничило правото на защита на санкционираното лице , не е посочен номер на
съставен АУАН, има несъответствие в датите на извършване на нарушението,
посочени в досъдебното производство и в издаденото НП. Иска се отмяна на
решението и постановяване на друго,с което да бъде отменено изцяло наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба не е
взел становище по нея.
Участващият
в касационното производство прокурор дава заключение, че жалбата е неоснователна,
а решението на въззивния съд е правилно. Непосочването на конкретното място
на нарушението, а само „път с.П. обл.В.“ не е довело до ограничаване правото на
защита на настоящия касатор, поради което
не може да се приеме за съществено процесуално нарушение.
Настоящият съдебен състав,като взе
предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения и след
извършване на служебна проверка съгласно чл.218 ал.2 от АПК , приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен
акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна по
следните съображения:
Първостепенният съд е проявил
процесуална активност, като е събрал всички относими към спора доказателства, разпитал
е свидетелите, констатирали нарушението и свидетелят, посочен от жалбодателя, обсъдил
е и писмените доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, мотивирал
се е защо е достигнал до крайния
си извод за неоснователност на жалбата, въз основа на което е постановил и
съдебния си акт. Правилен и
законосъобразен е изводът на съда, че издателят на НП е имал съответната
материална и териториална компетентност, както и че същият съдържат изискуемите по закон реквизити. Правилно
е установена фактическата обстановка, посочването на мястото на извършване на нарушението като „път за с.П.“
е достатъчно конкретизирано, за
да разбере водачът в какво се състои обвинението против него. Изводът на
съда, че касаторът е извършил нарушението, за което е санкциониран,
е съобразен със събраните писмени и гласни доказателства.
Законосъобразен е и изводът, че правната квалификация на нарушението съответства
на фактическото му описание и правилно е приложена санкционната норма. Първостепенният съд е обсъдил поведението на ищеца и е достигнал
до обоснования извод, че деянието му е
извършено виновно, при условията на съзнавана непредпазливост, което съгласно чл.7 ал.2 от ЗАНН го прави административно
наказуемо, независимо от обстоятелството, че същото не е признато за престъпление поради липсата на умисъл при извършването му. С
оглед на факта, че за констатираното нарушение е наложено наказание в минимален
размер, не следва да се обсъжда
наличието на смекчаващи или отегчаващи обстоятелства при определянето му, а
същото следва да се приеме за
справедливо. Не са налице основания за прилагане на разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, защото случаят не може
да се приеме за маловажен, тъй като нарушението засяга общественият ред,
който изисква движещите се по републиканската пътна мрежа автомобили да имат поставени регистрационни
табели.
При служебна проверка на решението
относно неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон на
основания извън посочените в касационната жалба, съдебният състав не намира
такива, сочещи на отмяната му. Обжалваното решение е постановено от законен
състав, в рамките на неговата компетентност и на заявения спор, при правилно
прилагане на материалния закон.
По така изложените съображения решението като
правилно следва да бъде оставено в сила, а жалбата против него да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 221 ал. 2 вр.чл. 218 от АПК Административен
съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ №7/14.01.2020г., постановено по анд №517/2019г. по описа на
Районен съд Бяла Слатина, с което е потвърдено НП №19-0248-000779/09.05.2019г. на Началника на РУ Бяла Слатина при ОД на МВР
Враца.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.