Р Е Ш Е Н И Е
№ 855
гр. Хасково, 13.12.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО,
в публично заседание на шестнадесети ноември, през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА МУТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при секретаря Йорданка Попова и в
присъствието на прокурор Валентина Радева-Ранчева от ОП – Хасково, като
разгледа докладваното от съдия Костова АНД
(К) № 920 по описа на съда за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
касационно по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е след
като с Определение №7952/20.09.2022г. по адм. д. №8154/2022г. Върховният
административен съд е изпратил КАНД №95/2022г. по описа на Административен съд
– Кърджали, образувано по касационна жалба на С.Д.С. ***, против Решение
№121/26.05.2022г., постановено по АНД №341/2022г. по описа на Районен съд –
Кърджали, за разглеждане и решаване от Административен съд – Хасково.
В касационната жалба
се твърди, че решението е неправилно и необосновано. Не бил извършен анализ на
събраните доказателства, което довело до неправилно приложение на материалния
закон. Не било доказано по безспорен начин, че С. Славко извършил от обективна
и субективна страна вмененото му административно нарушение. Неправилен и в
противоречие с доказателствата бил изводът на съда, че към датата на провеждане
на процедурата по обществената поръчка по ЗОП, не били налице изключителни
обстоятелства по смисъла на §2, т.17 от ДР на ЗОП, налагащи прилагане на чл.18,
ал.1, т.13 от ЗОП. Сочи се, че процедурата, открита с Решение №425/20.08.2018г.
за доставка електрическа енергия и координатор на балансираща група средно и
ниско напрежение за обекти, собственост на „В и К“ ООД– К., била прекратена,
тъй като първият и вторият класирани участници отказали да сключат договор
поради нестабилност на пазарните условия в сектора. Именно тези обстоятелства,
както и наличието на изключителни обстоятелства, предвид съществуваща опасност
за затрудняване или нарушаване нормалното изпълнение на нормативноноустановени
дейности от В и К оператор, явяващ се единствен доставчик на В и К услуги на
територията на област Кърджали, наложили откриването на нова процедура. А и
освен това, липсата на изпълнител за доставка на ел.енергия и координатор на
балансираща група средно и ниско напрежение щяла да доведе до доставяне на
ел.енергия от доставчик на последна инстанция, предлагащ значително по-висока
цена от пазарната. Освен това се установило, че „ЕВН България
електроснабдяване“ ЕАД не предложило цена за доставка на ел.енергия за 5 бр.
обекти на „В и К“ – К.. Това потвърждавало
наличието на необходимост от провеждане на открита процедура чрез пряко
договаряне. На следващо място се твърди, че при издаване на наказателното
постановление били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – неправилно била
посочена датата на евентуално извършеното административно нарушение. Твърди се
още, че нарушението, за което било издадено потвърденото от районния съд НП,
представлява маловажен случай, като се развиват подробни доводи в тази насока.
По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното решение и на
потвърденото с него НП. Претендират се деловодни разноски.
Касационната жалба
се поддържа от пълномощника на касатора, като в писмени молби се излагат
допълнителни аргументи за неправилност на обжалваното решение. Счита се, че
наказаното лице нямало как да извърши нарушение на посочената в НП дата, тъй
като за провеждане на процедурата, по смисъла на чл.250 от ЗОП, бил необходим
период от време. Времето на евентуално извършеното нарушение започвало с
решението от 27.11.2018г. за обявяване на процедурата и приключвало на датата
на сключване на договора – 11.12.2018г. Ето защо датата на извършване на
нарушението била неправилно посочена в санкционния акт. Обосновава се теза за
извършване на действието, за което е била наложена глобата, в условията на
неотложност, оттам се извежда становище за ниска обществена опасност на
деянието. В тази връзка отново се сочи, че в случай на сключване на договор за
доставка на ел. енергия с доставчик последна инстанция, то „В и К“ ООД – К. щяло да заплати цена, по-висока от договорената с „Мост
Енерджи“ АД. Доразвиват се доводите за маловажност на случая.
Ответникът, Директор
на Агенция за държавна финансова инспекция – София, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата чрез изложени в писмен вид съображения. Намира
същата за неоснователна и недоказана, а обжалваното решение за правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за
прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Хасково предлага решението на Районен съд – Кърджали да
бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери
жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по
същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:
С Решение
№121/26.05.2022г., постановено по АНД №341/2022г., Районен съд – Кърджали е
потвърдил Наказателно постановление №11-01-192 от 23.08.2021г., издадено от
директора на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ) – София, с което на
С.Д.С. за извършено нарушение на чл.182, ал.1, т.1 от Закона за обществените
поръчки (ЗОП) и на основание чл.250 от ЗОП, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 4 200 лева.
За да постанови този
резултат, районният съд приел, че актът за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление били правилно и
законосъобразно съставени – съдържали необходимите съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Нарушението било пълно описано, с всички относими към конкретния
състав признаци. Посочени били датата, мястото и обстоятелствата, при които
било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран
бил и нарушителят. Не било налице съществено нарушение на процесуалните
правила, ограничаващо правото на защита на нарушителя и опорочаващо атакувания
акт до степен, налагаща отмяната му. От изложените в акта и НП факти ставало
ясно какво деяние било осъществено от наказаното лице, кога било извършено то и
каква е неговата правна квалификация. Административното нарушение се явявало
безспорно установено от показанията на свидетелите Н. Д. и А. К., както и от
всички приобщени писмени документи. Правилна била дадената правна квалификация
на деянието, тъй като констатираното нарушение и установената по делото
фактическа обстановка съответствали на посочената като нарушена правна норма на
чл.182, ал.1, т.1 от ЗОП, както и на санкционната такава по чл.250 от ЗОП.
Твърдението на оспорващия за неспазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН, съдът приел
за неоснователно, като в тази връзка се позовал на чл.261, ал.1 от ЗОП,
предвиждащ специални срокове за съставяне на АУАН по този закон – 6 месеца от
деня, в който нарушителят е открит от органи на агенцията при извършване на
финансова инспекция или проверка, но не по-късно от три години от извършването
на нарушението. В случая нарушителят бил открит в хода на извършена финансова
инспекция, приключила на 26.02.2021г., а актът бил съставен още на същата дата,
поради което сроковете по чл.261, ал.1 от ЗОП се явявали спазени. Отхвърлил
възражението за маловажност на случая, посочвайки, че деянието е формално, на
просто извършване, поради което била без значение липсата на вредни последици.
Освен това, процесното нарушение не се отличавало по степен на обществена
опасност от обичайната за нарушенията по чл.182, ал.1, т.1 от ЗОП. На следващо
място, съдът достигнал до извода, че в случая изключителни обстоятелства по
смисъла на § 2, т.17 от ДР на ЗОП не са били налице. Това се установявало от
показанията на разпитаните свидетели и приобщените по делото писмени
доказателства. Отбелязал, че за времето от 01.12.2018г. до избора на доставчик
на нетна електрическа енергия за средно и ниско напрежение по свободно
договорени цени, чрез провеждане на състезателна по вид процедура по реда на
ЗОП, „В и К“ ООД – К. било обезпечено с електрическа
енергия от „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД, в т.ч. и за обекти на средно
напрежение. Затова изтичането на 01.12.2018г. на срока на Договор №8 от
01.11.2017г. с „Мост Енерджи“ АД не съставлявало обстоятелство на неотложност,
водещо до затрудняване и нарушаване на нормалното изпълнение на
нормативноустановени дейности на възложителя в качеството му на В и К оператор,
не го поставяло и в невъзможност да проведе състезателна по вид процедура, при
съблюдаване на сроковете по чл.178, ал.2 и 3 от ЗОП. Доводът на наказаното лице
за това, че щял да бъде принуден да доставя електрическа енергия от доставчик
последна инстанция, предлагащ значително по-високи цени от пазарните, което да
затрудни основната му дейност, също не попадал в категорията „изключителни
обстоятелства“, налагащи необходимост от неотложно възлагане на поръчката.
Изложените от жалбоподателя мотиви за провеждане на процедура по пряко
договаряне не намирали опора в доказателствения материал по делото. Към
27.11.2018г. не съществували изключителни обстоятелства и необходимост от
неотложно възлагане на поръчката. Въпреки това, лицето С., в качеството си на
управител на „В и К“ ООД – Кърджали и секторен възложител, открил и провел
процедура за възлагане на обществена поръчка по чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП –
пряко договаряне, като по този начин осъществил вмененото му нарушение по
чл.182, ал.1, т.1 от ЗОП, за което правилно му било наложено съответното
наказание, като последното било правилно определено, съобразно разпоредбата на
чл.250 от ЗОП.
Касационната
инстанция, в настоящия си състав, намира, че обжалваното съдебно решение е
правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, като
относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства,
събрани по изискуемия процесуален ред. Правните изводи са направени след
съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.
Според относимата
редакция на чл.182, ал.1, т.1 от ЗОП (ДВ бр.13 от 2016, изм. ДВ бр.80 от
2018г.), възложителят може да проведе пряко договаряне с определени лица при
наличие на някое от основанията по чл.79, ал.1, т.3 и т.5 – 9 или когато е
необходимо неотложно възлагане на поръчката поради изключителни обстоятелства и
не е възможно спазване на сроковете по чл.178, ал.2 и 3; обстоятелствата, с
които се обосновава наличието на неотложност, не трябва да се дължат на
възложителя. Легалната дефиниция за „изключителни обстоятелства“ се съдържа в
нормата на §2, т.17 от ДР на ЗОП, съгласно която това са обстоятелства,
предизвикани от непредвидими за възложителя събития, като природно бедствие,
авария или катастрофа, както и други, които увреждат, непосредствено
застрашават или могат да доведат до последващо възникване на опасност за живота
или здравето на хората, за околната среда, за обществения ред, за националната
сигурност, за отбраната на страната или могат съществено да затруднят или да
нарушат нормалното изпълнение на нормативноустановени дейности на възложителя.
Както правилно е
приел и районният съд, изброените в цитирания законов текст обстоятелства не са
налице в случая. Доводите за съществували към датата на нарушението
обстоятелства, които са могли съществено да затруднят или да нарушат нормалното
изпълнение на нормативноустановени дейности на възложителя, не се споделят. В
подкрепа на това становище по делото не се съдържат доказателства, нито пред РС
се е претендирало събиране на такива. Не се установява да е съществувала
необходимост от неотложно провеждане на открита процедура чрез пряко договаряне
на обществена поръчка с предмет „Избор на доставчик на нетно количество
електрическа енергия средно напрежение и координатор на балансираща група за
обекти на „В и К“ ООД – К.“, поради
„изключителни обстоятелства“, такива по смисъла на §2, т.17 от ДР на ЗОП и не е
налице друго обстоятелство, обосноваващо неотложни действия от вида на
извършените от управителя на „В и К“ ООД – К..
При това положение,
правилно за извършеното нарушение на касатора е било наложено предвиденото в
чл.250 от ЗОП административно наказание, в съответния за конкретното нарушение
размер на глобата, съобразно стойността на сключения между представляваното от
касатора „В и К“ ООД – К. и „Мост Енерджи“ АД
Договор №29/11.12.2018г., а именно 70 000 лева без ДДС или 84 000
лева с ДДС.
Неоснователно, в
подкрепа на становището за законосъобразно откриване и провеждане на процедура
по чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП и съответно прилагането на чл.182, ал.1, т.1, се
изтъква, че наред с наличието на изключителни обстоятелства, били налице и
други такива за провеждане на поръчката по този ред, а именно прекратяването на
обявената с Решение №425/20.08.2018г. процедура, поради отказ на първия и
втория класирани участници за сключване на договор. Този безспорен факт не може
да се счита за непредвидено обстоятелство в случая, респ. да се направи извод за
неотложност, тъй като по делото са налице редица данни и доказателства в
обратна насока. В тази връзка следва да се има предвид, че на 15.11.2018г. е
била открита процедура – пряко договаряне, на основание чл.182, във вр. с
чл.79, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗОП (л.68 от д. на РС), за доставка на електрическа
енергия за нуждите на „В и К“ ООД, гр.К..
Изрично в решението за откриване на процедурата се посочва, че на основание
чл.65, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗОП, възложителят няма да изпраща
покана за участие в процедурата и че договорът ще бъде сключен с „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД. В решението е описано още, че договорът ще се сключи с
доставчик на нетна активна електрическа енергия за ниско и средно напрежение и
координатор на балансираща група. Посочено е, че процедурата се провежда поради
необходимост от електрическа енергия за 186 бр. обекти, които са за средно и
ниско напрежение. Същите са посочени в Списък на обектите на „В и К“ ООД–
Кърджали средно и ниско напрежение (л.71), като от решението става ясно (л.70),
че тези обекти са били вкл. в предмета на обществената поръчка. Видно от
списъка, в същия са посочени и обекти с ИТН 3233731, 3065033, 3069055, 4183866
и 4200263.
Отделно от горното,
от Фактура №********** (л.57) става ясно, че за същите тези 5 бр. обекти е била
доставена ел.енергия за м.декември 2018г. –отчетен период от 01.12. до
31.12.2018г. Установява се от последната, че обсъжданите обекти са били предмет
на сключен преди визирания период на
доставка Индивидуален договор от 01.11.2018г. (л.41) между „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД – доставчик на последна инстанция, и „В и К“ ООД– К., като този договор е влязъл в сила от 00.00 часа на
01.12.2018г. и в него изрично е записано (чл.1), че ще се доставя ел.енергия за
обектите на клиента, които се снабдяват с такава, т.е. вкл. и до обекти с ИТН
3233731, 3065033, 3069055, 4183866 и 4200263. По този начин доставката на ел.
енергия за тези обекти е била обезпечена от оператор, притежаващ изключителни
права за територията, обслужвана от „В и К“ ООД – К.,
какъвто несъмнено е „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. Последният по силата
на чл.6 от Общите условия за продажба на електрическа енергия при условията на
доставка последна инстанция (л.45) доставя ел.енергия (независимо от вида
напрежение) на всеки клиент, чието съоръжение и/или обект е присъединено към
електроразпределителната мрежа на територията на ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД – доставчик на последна инстанция.
При това положение,
напълно неоснователни са доводите, че обществената поръчка по чл.18, ал.1, т.13
от ЗОП, е била открита на 27.11.2018г. поради съществуваща опасност за
затрудняване или нарушаване нормалното изпълнение на норматиноустановени
дейности от В и К оператора след 01.12.2018г. Касационният жалбоподател,
въпреки че е осигурил захранването на посочените обекти с ел. енергия със
сключения с „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД договор, е пристъпил към
откриване на нова процедура по ЗОП чрез пряко договаряне, завършила със
сключването на договор на 11.12.2018г. с „Мост Енерджи“ АД. Напълно неясни
остават мотивите на възложителя за прилагане на процедура по чл.18, ал.1, т.13
от ЗОП, още повече, че това е направено въпреки изричното регламентиране в чл.2
от договора с „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, че същият се сключва за
неопределен срок. Т.е. възложителят, въпреки изтичането на срока на действие
01.12.2018 на предходен договор с „Мост Енерджи“ АД, е имал възможността да
проведе процедура по чл.18, ал.1, т.12 от ЗОП при спазване на сроковете по
чл.178, ал.2 или ал.4 от ЗОП, каквато е била проведена с Решение №425 от
20.08.2018г.
Не се доказва
твърдението, че със сключването на договор за доставка на ел. енергия с
доставчик последна инстанция, в случая с „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД,
„В и К“ ООД – К. щяло да заплати цена за услугата,
по-висока от договорената с „Мост Енерджи“ АД. В тази насока нито се изтъкват
конкретни данни, нито се представят доказателства. Не става ясно каква би била
стойността на заплатена за определен период ел. енергия за посочените по-горе
обекти на „В и К“ ООД– К., в случай на
доставка от „Мост Енерджи“ АД, и дали тя е била по-ниска в сравнение от тази от
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, от което да може да се направи извод, че
действията на касатора са били изключително в полза на повереното му публично
дружество. От представените по делото договори не може да се определи точно
какви са предложените цени от „Мост Енерджи“ АД и „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД.
В случая не може да
се направи извод за съществували „изключителни обстоятелства“ по време на
осъществяване на процесната процедура „пряко договаряне“, както и за
неотложност, дължаща се на обстоятелства, различни от тези по §2, т.17 от ДР на
ЗОП, респ. не е било налице законово основание за провеждане на процедурата по
чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП в условията на неотложност, които обстоятелства да не
се дължат на възложителя.
От друга страна и
във връзка с последно изложеното, ако се разглежда само хипотеза на
съществували „изключителни обстоятелства“ по §2, т.17 от ДР на ЗОП в конкретния
казус, то следва да се отчете, че настъпването им се дължи на действия на
възложителя. Последният е следвало да предвиди вероятността за развитие на
обстоятелства, идентични с тези по прекратената обществена поръчка, открита с
решение №425 от 20.08.2018г., и в тази връзка да открие процедура по чл.18,
ал.1, т.12 от ЗОП по-рано, и по този начин да спази сроковете по чл.178, ал.2
или евентуално ал.4 от ЗОП. В този случай, дори и решението за прекратяване на
процедурата да не е било влязло в сила, поради оспорването му (вж. чл.110, ал.4
от ЗОП), би било възможно да се тълкува наличие на „изключителни обстоятелства“,
които не са се дължали на възложителя.
Крайният извод е, че
касаторът неправилно е избрал вида процедура „пряко договаряне“ и е открил
същата с решението си от 27.11.2018г., въпреки наличието на действащ по това
време договор за доставка на ел.енергия средно и ниско напрежение с „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД – доставчик на последна инстанция.
На следващо място,
не се споделят доводите за неправилно посочена в НП дата на нарушението.
Разпоредбата на
чл.250 от ЗОП предвижда, че възложител, който проведе процедура по чл.18, ал.1,
т.3 – 10 или т.13, без да са налице условията, посочени в закона, се наказва с
глоба в размер 5 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не
повече от 10 000 лв. В потвърденото от РС наказателно постановление освен
датата 27.11.2018г., когато е взето Решение №866/27.11.2018г. за откриване на
процедурата, е посочена и датата на сключване на Договор №29/11.12.2018г. за
изпълнение на обществената поръчка с участника, определен за изпълнител – „Мост
Енерджи“ АД. Безспорно по делото е, че започналата процедура по пряко
договаряне е изцяло изпълнена с подписан от управителя на „В и К“ ООД –
Кърджали договор с новия изпълнител. При това положение лицето, на което е
наложено административното наказание, е могло да разбере от описаните факти кои
са обстоятелствата, въз основа на които е ангажирана
административнонаказателната отговорност, без при това да се почива на каквито
и да било предположения, респ. за районния съд не е имало пречка да упражни
съдебен контрол за законосъобразност на констатираното нарушение. В описанието
на нарушението в АУАН и НП са налице достатъчно факти и обстятелства, доведени
до знанието на адресата, въз основа на които административнонаказващият орган е
пристъпил към налагане на конкретно административно наказание. При това
положение, правото на защита на настоящия касатор не е било ограничено по
никакъв начин.
Неоснователни са
доводите на касатора за маловажност на случая. Не се установяват смекчаващи
вината обстоятелства, а и процесното нарушение не се отличава със степен на
обществена опасност по-ниска от обичайната за нарушенията от този вид. В
конкретния случай самият факт на открита и финализирана процедура – пряко
договаряне, означава извършено застрашаване на обществените отношения, свързани
с разходване на средства от страна на секторния възложител до степен,
обосноваваща налагане на предвиденото в чл.250 от ЗОП наказание. Нарушението е
формално и се явява довършено с факта на сключване на 11.12.2018г. на Договор
№29/11.12.2018г. за възлагане на обществена поръчка, като законодателят не е
предвидил изискване за настъпване на определен противоправен резултат, за да е
налице нарушение от вида на процесното. Самото застрашаване на обществените
отношения представлява нарушение, като не е нужно настъпването на вреди, за да
е довършен съставът на нарушението. Действително разпоредбата на чл.28 от ЗАНН
може да намери приложение и при формалните административни нарушения, но
преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни
последици, а с оглед степента, с която формалното нарушение е застрашило
обществените отношения. В конкретния случай, такова застрашаване е налице,
доколкото не се установява действията на касатора по откриване на процедура
„пряко договаряне“ по ЗОП и сключване на договор по тази процедура да са били
извършени в условията на неотложност, поради „изключителни обстоятелства“ по
смисъла на §2, т.17 от ДР на ЗОП, нито се установява неотложност поради други
обстоятелства. Извършеното нарушение е застрашило обществените отношения, свързани
с разходването на публични финансови средства, изискващи особена закрила,
поради което следва да се приеме, че се касае за класически, а не за маловажен
случай на такова нарушение. Не се доказа такова застрашаване да не е налице в
случая. В тази насока не са били ангажирани доказателства, вкл. и такива,
подкрепящи доводите на касатора в насока, че ако не е била проведена процедура
по чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП, на „В и К“ ООД– К.
е щяло да се наложи да заплаща ел.енергия на значително по-високи цени. Иначе
казано, не се доказва, че с действията си касаторът е защитил финасовите
интереси на управляваното от него дружество.
Предвид изложеното,
атакуваното решение следва да бъде оставено в сила, доколкото районният съд е
съобразил всички относими по делото доказателства, от значение за решаването му
по същество, и правилно е приложил закона.
Настоящият състав на
касационната инстанция приема, че наказателното постановление е постановено в
необходимата форма и реквизити, нарушението и правната му квалификация са
правилно установени. Безспорно административно наказаното лице е осъществило
фактическия състав на нарушението по чл.182, ал.1, т.1 от ЗП, за което правилно
му е било наложено съответно наказание.
При този изход на
делото и предвид заявеното от процесуалния представител на ответника в
настоящото производство искане за присъждане на разноски, съдът намира същото
за основателно. Съобразно разпоредбата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН на Агенцията за
държавна финансова инспекция се следва юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева за защита пред настоящата инстанция, определено съобразно
разпоредбата на чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №121/26.05.2022г., постановено по
АНД №341/2022г. по описа на Районен съд – Кърджали, с което е потвърдено
Наказателно постановление №11-01-192 от 23.08.2021г., издадено от директора на
Агенция за държавна финансова инспекция – София, с което на С.Д.С., за
извършено нарушение на чл.182, ал.1, т.1 от Закона за обществените поръчки и на
основание чл.250 от ЗОП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 4 200 лева.
ОСЪЖДА С.Д.С. ***, ЕГН **********, да заплати на
Агенция за държавна финансова инспекция – София сумата в размер на 100 лева
/сто лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение за защита пред
настоящата инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.