№ 9855
гр. София, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б С
при участието на секретаря А А
като разгледа докладваното от Б С Гражданско дело № 20231110161017 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „М“ ЕООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр. В........, срещу К. В. П.,
ЕГН ***, с адрес гр. С....., с която се иска признаване за установено по
отношение на ответника че дължи сумата от 3609,64 лв., представляваща
обезщетение за причинени вреди по лек автомобил „Пежо 308“, рег. № ........,
отдаден под наем на ответника по силата на договор за наем от 05.02.2023 г.,
сключен между страните, под формата на разходи за закупуване на части и за
ремонтни дейности, и сумата от 295,36 лв., представляваща неустойка
съгласно чл. 29 от Общите условия към договор за наем от 05.02.2023 г.,
начислена за периода от 10.02.2023 г. до 09.03.2023 г., както и сторените по
делото разноски.
Ищецът поддържа, че по силата на сключен между страните договор за
наем от 05.02.2023 г. е предоставил за възмездно ползване на ответника на лек
автомобил „Пежо 308“, рег. № ........, за срок от пет дни, срещу задължението
на ответника да върне автомобила на 09.02.2023 г. 19:00 ч. в офис на
дружеството наемодател. Твърди, че на 08.02.2023 г. ответникът се е свързал с
ищеца, за да го уведоми, че има проблем с една от гумите на МПС и се
намира в гр. П. От дружеството ищец са се свързали с ответника, за да му
изпратят пътна помощ за смяна на увредената гума, като ответникът не я е
изчакал и оставил автомобила на паркинг. На 09.02.2023 г. ответникът е
помолил за съдействие от ищеца, като последният е изпратил наново пътна
помощ и увредената гума била подменена за сметка на ищеца. Твърди се, че
при връщане на наетия автомобил на 09.02.2023 г. били констатирани
значителни щети по процесното МПС, за които ответникът не бил уведомил
наемодателя. Установените вреди били отразени в съставения и подписан от
1
двете страни приемо-предавателен протокол. За отстраняването им са били
закупени резервни части под формата на нов централен дисплей и извършени
ремонтни дейности за смяна на увредената част с нова, за което били
издадени фактури от 07.03.2023 г. и 10.03.2023 г. на стойност 1395,71 лв. и
съответно- 96 лв. Поддържа, че стойността за отремонтиране на
мултимедията и дисплея била на стойност от 2117,93 лв. Ищецът претендира
и неустойка, уредена в чл. 29 от Общите условия към договора, за времето на
престой на увреденото МПС в сервиза. Моли за уважаване на предявените
искове.
С исковата молба ищецът прилага писмени доказателства и моли за
събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на двама
свидетели, при режим на довеждане, за установяване обстоятелствата около
запознаване на ответника със задълженията по договора, уведомяване на
ищеца за настъпилия инцидент, състоянието на наетия автомобил при
връщането му от ответника и ремонта на автомобила. Моли за прилагане за
послужване на ч.гр.д. № ...../2023 г. по описа на СРС, 168-ми състав. В
условията на евентуалност моли за допускането на съдебно-техническа, респ.
на съдебно-оценителна експертиза.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба,
чрез Н. Г., с който оспорва исковете по основание и размер. Поддържа
недължимост на вземането поради евентуалното предявяване на
застрахователна претенция от ищеца и получаване на застрахователно
обезщетение. Оспорва да дължи сумата по неустойката, доколкото последната
е нищожна като накърняваща добрите нрави. Оспорва неустойката по размер
като прекомерна. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане
на разноски.
Моли да му бъдат надлежно връчени доказателствата, приложени с
исковата молба.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание правно
основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД и чл. 92, ал.1 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
По отношение на исковете с правна квалификация, чл. 233, ал. 1, изр. 2
ЗЗД.
Съгласно чл. 228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да
предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да
му плати определена цена. При липса на друга уговорка между страните
наемодателят е длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря на
ползването, за което е наета (чл. 230, ал. 1 ЗЗД), а наемателят е длъжен да
върне вещта, както и да заплати обезщетение за вредите, причинени през
време на ползването на вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина,
за която той не отговаря (чл. 233, ал. 1, изр. 1 и 2 ЗЗД). Съгласно разпоредбата
2
на чл. 233, ал. 1, изр. 4-то ЗЗД до доказване на противното се предполага, че
вещта е била приета в добро състояние. Посочената правна норма предвижда
оборима презумпция по отношение доказване на състоянието на вещта при
предаването й от наемодателя на наемателя по договора за наем. Ако
страните по наемното правоотношение не са подписали двустранно приемо-
предавателен протокол, установяващ състоянието на отдадената под наем
вещ, приложение намира оборимата презумпция на чл. 233, ал. 1, изр. 4 ЗЗД,
съгласно която се счита, че вещта е получена от наемателя в добро състояние.
Ако наемателят твърди, че вещта е предадена в лошо състояние, с
недостатъци или в състояние, което не отговаря на ползуването, за което е
наета, т. е. в ненадлежно състояние, доказателствената тежест за установяване
на съответното състояние е негова.
За да бъде уважен предявения иск ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване съществуване на облигационно
отношение между ищеца и ответника, породено от сключен договор за наем;
че ответникът, в качеството си на наемател, с поведението си е причинил
виновно вреди по отношение на вещта, предмет на договора за наем, както и
какъв е размер на причинените вреди.
В настоящият случай не се спори, че между страните било налице
договорно правоотношение от дата 05.02.2023 г. по силата на който ищецът
предоставил за възмездно ползване на ответника на лек автомобил „Пежо
308“, рег. № ........, за срок от пет дни, срещу задължението на ответника да
върне автомобила на 09.02.2023 г. 19:00 ч. в офис на дружеството наемодател.
Не се спори по делото, и се установява, от свидетелските показания на
допуснатия на ищеца свидетел, че процесният автомобил бил предаден на
ответника. Същото се установява и от представения приемо-предавателен
протокол с който автомобилът бил върнат на ищеца.
По делото се установява от разпита на свидетеля и от представения
приемо-предавателен протокол, че автомобилът бил върнат с посочените в
исковата молба увреждания, а именно увреден волан и дисплей.
Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД наемателят дължи
обезщетение за вредите, причинени през време на ползването на вещта, освен
ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря.
Следователно вината на наемателя се предполага /арг. от чл. 233, ал. 1, изр. 2
ЗЗД/, като от страна на ответника по делото не е било проведено обратно
доказване.
Ето защо и при приложение на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест въззивният съд
приема, че повредите в имота са били причинени от ответника по време на
действието на наемното правоотношение, поради което при наличието на
останалите предпоставки по горепосочения законов текст същият дължи
обезщетение на наемодателя.
Съгласно заключението по допуснатата съдебно-оценителна експертиза,
3
което съдът кредитира като пълно подробно и безпротиворечиво се
установява, че взъстановителната стойност на автомобила по средни пазарни
цени възлиза на 4244,34 лева с ДДС.
Доколкото в случая обаче се претендира по-малък размер, то същият
следва да се уважи изцяло.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 92, ал.1 ЗЗД.
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи за обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Според, ал. 2 на цитираната норма, ако неустойката е
прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е
изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер.
За да възникне правото на ищеца да претендира уговорената неустойка
в сочения размер, следва да са налице предпоставките по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД,
а именно неустойката да е уговорена във формата на главния договор, а
именно писмена, да е настъпило предвиденото в договора основание за
нейното плащане, като същата трябва да отговаря на присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Неустойката е
проявление на принципа на автономия на волята в частното право. С нея
страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще
заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без
да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от
неизпълнението.
В случая съгласно чл. 29 от Общите условия към договора за наем е
предвидено че дължимите от наемателя неустойки се определят съгласно
ценоразпис неразделна част от общите условия.
Съгласно посоченият ценоразпис, наемателят дължи неустойка в размер
на 25 ЕВРО на ден за всеки ден престой на автомобила в автосервиз.
По делото е представен приемо-предавателен протокол от който е
видно, че автомобилът е предаден от автосервиза на ищеца на дата
09.03.2023г.
По делото не е представено никакво доказателство обаче относно датата
на която автомобилът е бил предаден в сервиза.
При това положение от доказателствата по делото не е възможно да се
установи периода за който автомобилът е бил в сервиза и искът подлежи на
отхвърляне.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски имат и двете
страни съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от исковете.
Ищецът е представил доказателства за сторени разноски в размер на
78,10 лева държавна такса, 300 лева депозит за вещо лице и 650 лева
адвокатско възнаграждение. Претендира и разноски в заповедното
производство в размер на 78,10 лева.
4
Съразмерно на уважената част от исковете на ищеца се следват разноски
в размер на 332,87 лева разноски в исковото производство за държавна такса
и депозит за вещо лице и 611,57 лева адвокатско възнаграждение и 54,66 лева
разноски в заповедното производство.
Ответникът също има право на разноски но същият не е представил
доказателства за сторени разноски.
Мотивиран от гореизложеното Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове предявени по реда на чл. 422,
ал.1 ГПК, че К. В. П., ЕГН ***, с адрес гр. С..... ДЪЛЖИ на „М“ ЕООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр. В........ на основание чл.
233, ал. 1, изр.2 ЗЗД сумата от 3609,64 лв., представляваща обезщетение за
причинени вреди по лек автомобил „Пежо 308“, рег. № ........, отдаден под
наем на ответника по силата на договор за наем от 05.02.2023 г., сключен
между страните, под формата на разходи за закупуване на части и за
ремонтни дейности КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал.1 ГПК от „М“ ЕООД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. В........ СРЕЩУ К.
В. П., ЕГН ***, с адрес гр. С..... иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 295,36 лв.,
представляваща неустойка съгласно чл. 29 от Общите условия към договор за
наем от 05.02.2023 г., начислена за периода от 10.02.2023 г. до 09.03.2023 г.,
както и сторените по делото разноски КАТО НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „К. В. П., ЕГН ***, с адрес гр. С..... ДА ЗАПЛАТИ на „М“
ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. В........ на
основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 332,87 лева разноски в исковото
производство за държавна такса и депозит за вещо лице и 611,57 лева
адвокатско възнаграждение и 54,66 лева разноски в заповедното
производство. по ч.гр.д.№...../2023г.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5