О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 111/18.09. 2020 година град Бургас
Бургаският окръжен съд наказателно отделение
На осемнадесети септември
две
хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Светлин
Иванов
сложи за разглеждане докладваното от съдия Иванов наказателно
частно дело номер 682 по описа на съда за 2020 година, и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.243 ал.4-6 от НПК. Образувано е по повод жалба от Г.Б.Г. ЕГН ********** и Д.Б.Г.
ЕГН **********, двамата от гр.Бургас, чрез повереника им адв.И. ***,
против Постановление от 08.06.2020г. на прокурор в Окръжна прокуратура - Бургас, с което
на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК е прекратено поради несъставомерност наказателното
производство по Досъдебно
производство № ЗМ-301/2019г. по
описа на V РУ на
МВР-Бургас, Пор.№589/2019г. по
описа на Окръжна прокуратура-Бургас, образувано първоначално
за престъпление по чл.343 ал.1 б. „б” вр. чл.342 ал.1 от НК за това, че на
15.05.2019г. в гр.Бургас, ж.к. „Зорница”, до бл. 47, пред офис на ТВ „Скат”,
при управление на моторно превозно средство – л.а. „******” рег. № *****, допуснал пътнотранспортно
произшествие и по непредпазливост причинил телесна повреда на З. Й. Г. ***, а след смъртта на пострадалата Г. - продължено и проведено за престъпление по чл.343
ал.1 б. „в” от НК.
С
жалбата се оспорват възприетите от прокурора в обжалваното постановление фактически
и правни изводи за наличието на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК,
респективно за липса на осъществено от свид. П. Д. престъпление по чл.343 ал.1 б.
„в” от НК. Основните критики са за безкритично възприетото от прокурора експертно
заключение, и в частност автотехническата част на извършената по делото Комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза № 1а/ 2019г. (л.113-124 от
досъдебното производство). Изложени са оплаквания за липса на осъществен от
прокурора цялостен и задълбочен анализ на всички събрани в производството
доказателствени източници, в резултат на което представените в прекратителното
постановление правни изводи са едностранчиви, необективни и необосновани,
вменяващи вина за настъпилото произшествие единствено на починалата пешеходка,
и съответно оневиняващи изцяло неоснователно водачът на автомобила. Наведени са
съображения и за допуснати при постановяване на оспорения прокурорски акт
нарушения на материалния закон, относно възприетото от прокурора правно основание
за прекратяване на досъдебното производство. Иска се отмяна на прекратителното
постановление и връщане на делото на прокурора със задължителни указания по
приложението на закона.
Жалбата е
подадена от легитимирани да обжалват прекратителното постановление лица, имащи
качеството на наследници на пострадал от престъплението, предмет на досъдебното
производство, чрез надлежно упълномощен процесуален представител –
повереник-адвокат, в преклузивния 7-дневен срок по чл.243 ал.4 от НПК, срещу
годен за обжалване по този ред прокурорски акт и пред надлежния съд. Поради
изложеното, жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество. Преценена по същество, жалбата е основателна по следващите по-долу
съображения:
Досъдебното
производство е било образувано на 15.05.2019 г. по реда на чл.212 ал.2 от НПК с
първото действие за разследване – оглед на местпроизшествие, за това, че на 15.05.2019 г. в гр.Бургас,
ж.к.„Зорница“, до блок 47, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „*******“,
с peг. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата, като по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на З. Й. Г. ЕГН ********** - престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ вр. чл.
342 ал.1 от НК . В хода на разследването първоначално е установено, че в резултат от
пътнотранспортното произшествие пострадалата Г. е получила черепно-мозъчна
травма, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Още в деня на инцидента –
15.05.2019г., тя била настанена
в „УМБАЛ- Бургас“ АД и лекувана старционарно до 23.05.2019г., когато била изписана и лечението продължило на
амбулаторен режим в дома й. Рано сутринта на 01.06.2019г. пострадалата починала
в дома си, за което органите по разследването били уведомени едва на 04.06.2019г., след погребението й. Съгласно заключението на
извършената след смъртта на пострадалата съдебномедицинска експертиза (л.74-76
от досъдебното производство), вероятна причина за смъртта й е мозъчната травма,
получена при пътнотранспортното произшествие, предмет на разследването. Предвид
настъпилия на 01.06.2019г. летален изход, делото било изпратено по
компетентност, и съответно прието за разследване от Окръжна прокуратура-Бургас с
постановление от 14.11.2019г. (л.86, 87 от досъдебното производство), вече за
престъпление по чл.343 ал.1 б. „в” от НК.
След приключване на разследването, при липса на лице, привлечено
в качеството на обвиняем, прокурорът приел за установено, че към м. май 2019г. св.П. Д.
работела в Община Бургас, с месторабота в гр.Бургас, ж.к. „******“, бл.**, *********“. На 15.05.2019г. сутринта свид.Д. се придвижила от дома си
в кв. „********” до работното си място със
собствения си л. а. „******“ peг. № *******. Около 08.45 часа пристигнала в близост до
местоработата си в бл.47 в ж.к. „Зорница“, като се
спуснала с автомобила по улицата пред самия блок, която е с наклон, в посока
кръстовището с бл.33 в същия жилищен комплекс. След като подминала обозначената със жълта боя върху улицата пешеходна пътека (първите две снимки от
фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествие - на л. 23 от
досъдебното производство), свид.Д. отбила и паркирала автомобила си вдясно
след пешеходната пътека, с
предната част на автомобила към тревната площ, на паркомясто, находящо се на отсрещната страна на пътя спрямо
бл.47 в ж.к.”Зорница”. Непосредствено след това свид. Д. решила да потърси друго, по–подходящо
място за паркиране преди пешеходната пътека (по посока на първоначалното й
движение), поради което предприела маневра „движение
назад и вляво” с ниска
скорост с цел да се върне обратно (в посока, обратна на кръстовището с бл.33 от комплекса).
По същото време пострадалата З. Г., живуща ***, вървяла по тротоара пред блока, където се намирал ЦАУ „Изгрев“, с намерение да пресече улицата, минаваща пред
същата част на блока. Г. напуснала тротоара, излязла на пътя измежду паркирани автомобили в близост
до блока и предприела
пресичане на улицата по диагонал не по споменатата пешеходна пътека, а по-долу от
нея, по-близо до кръстовището с бл. 33 в ж.к. „Зорница”.
Междувременно, свид. Д. започнала маневрата си на заден
ход със завой наляво, при която максималната
скорост, която според
комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза достигнал автомобила на Д., преди да започне спирането му, била около 7.70 км/ч. Тъй като траекториите на движение на пострадалата Г.,
пресичаща диагонално и извън пешеходната пътека пътното платно от страната на бл.
47, и на свид. Д., движеща се
с автомобила си назад и наляво, се пресекли, в момента на контакта с пешеходката скоростта на
автомобила била почти нула. При преустановяване движението си назад, малко преди да потегли напред, автомобилът влязъл във физическо
съприкосновение с пострадалата Г..
Контактът настъпил между
задната част на автомобила и предно-дясната
страна на Г., и в
резултат от това, пешеходката паднала
върху асфалта на лявата си страна, удряйки главата си от лявата страна, като в мястото на удара в
асфалта получила открита разкъсно-контузна
рана и кръвонасядане на меките черепни обвивки, съпроводени с кръвотечение. Следите от изтеклата кръв са надлежно описани и
изобразени на л. 23 и л.24 от фотоалбума към огледния протокол. След инцидента
пострадалата била в съзнание и макар дезориентирана, била контактна преди и при
отвеждането й в УМБАЛ Бургас АД, където била прегледана и настанена за
стационарно болнично лечение.
Съгласно медицинската част от заключението на Комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза № 1а/ 2019г. (Пункт ІІІ-
Медицински данни, и отговори на въпроси №№1-6), по данни на личния лекар, близките и свидетелите, които са я познавали приживе, преди
инцидента пострадалата Г. била в
добро клинично здраве и кондиция, с оглед календарната си възраст. Първоначалната травма на главата на
пострадалата е позиционирана
вляво, задно теменнотилно,
т.е., мястото, където е констатирана разкъсно-контузна
рана и кръвонасядане на меките черепни обвивки. Тази травма е получена от удара
на главата на Г. в асфалта при падането на пътното платно.
Вследствие на този удар пострадалата получила
контузия на мозъка в дясната челно-слепоочна област (по механизма на
противоудара), с оформяне на малък кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка и излив на кръв над мозъчната повърхност. Не са установени и описани,
поради което се приема, че не са били налични механични травми от непосредствения контакт на пострадалата със задната част на автомобила на свид. Д.. Съгласно
медицинската част от заключението на комплексната експертиза, най-вероятната причина за смъртта на пострадалата З. Г. са именно травматичните промени в
мозъка й, следствие
на закритата черепно-мозъчна
травма, получена при
падането на земята. Според вещите лица, въпреки приложеното стационарно лечение мозъкът на пострадалата не могъл да се разгърне в нормалните си
размери, като се получило натрупване на мозъчна течност
по повърхността на мозъка и между двете мозъчни полукълба. Вещите лица са категорични,
че в това отношение сериозно влияние оказала
възрастта на пострадалата и неизбежните за тази възраст дегенеративни промени в мозъчното вещество. В заключението изрично е отразено, че при млади хора подобни по
тежест травми обикновено се преодоляват без съществени последици. При конкретната пострадала,
обаче, която към датата на инцидента е била на възраст 87 години, фактът на
натрупване на мозъчна течност в интерхемисфериалната бразда доказва, че мозъкът
не е успял да се разгърне, въпреки изчезването/намаляването на контузионното
огнище и значимата редукция на мозъчния оток. При наличните данни е изведено заключение, че с голям процент вероятност между
катастрофата на 15.05.2019г. и смъртта на пострадалата Г. на 01.06.2019 г. съществува пряка
причинно-следствена връзка, с изричната уговорка, че травмата не е била тежка и при млади индивиди тя
най-вероятно би била с благоприятен изход, докато напредналата възраст на пострадалата в случая е
оказала решаващо негативно влияние за фаталния й край. Спопед заключението, черепно-мозъчната травма, причинена от
удара на главата на
пострадалата в пътното
платно, е увреждането, довело до смъртта й впоследствие.
Според вещото лице - автотехнически експерт от състава на комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, както бе посочено по-горе, максималната скорост на автомобила преди настъпване на пътнотранспортното произшествие при движението на заден ход, преди да
започне спирането му, е възлизала на около 7.70 км/час (средна
скорост 3,85 км/час), а в момента на контакта с пешеходката скоростта на автомобила е била почти нула. След контакта с пешеходката, при
предприетото от свид. Д. движение напред максималната скорост на автомобила е достигнала около
11.23 км/час. Дадено е заключение, че при установените по делото обстоятелства
свид. Димитрова не е имала
техническа възможност да избегне контакта с пешеходката, защото не е разполагала с обективна възможност да възприеме пострадалата Г. като опасност за движението. Пешеходката Г. от своя страна разполагала с две възможности да избегне произшествието
— като използва пешеходната пътека, покрай чието начало е минала, или като се съобрази с маневрата на л.а. „****“,
който през цялото време на движението й от излизането й измежду паркираните
автомобили до контакта с него е бил в полето на зрението й. Този извод е мотивиран със съображения,
че при потеглянето на
автомобила на заден ход водачът Д. е могла да види пешеходката чрез вътрешното огледало за обратно виждане в автомобила, но Г. в
този момент не е представлявала опасност за движението му, тъй като все още не
е била излязла измежду паркираните автомобили и не е било ясно накъде ще
тръгне. След потеглянето на заден ход и до
контакта с пешеходката, времето на движение на
автомобила е било около 2.96 секунди, а времето, необходимо на водачът Д. да погледне последователно в трите
огледала и да възприеме видимото в тях е не по-малко от около 4.0 секунди. При движението на
заден ход при много ниска скорост (средна скорост 3,85 км/ч) Д. трябвало да погледне наляво и надясно
през стъклата на предните врати за приближаващи автомобили. След пешеходната
пътека отдясно на л.а.„****“
имало паркирани автомобили, които ограничавали видимостта на Д. надясно, следователно тя трябвало да
задържи погледа си в тази посока до откриване на видимост към евентуално
приближаващ отдясно автомобил. В това време пешеходката е била в полето на
зрение само на вътрешното огледало и извън полето на зрение на външните
огледала. След излизането на пешеходката измежду паркираните автомобили, през
цялото време на движението й до контакта с л.а. „****“, той е
бил в нейното полезрение.
С оглед цитираните по-горе експертни изводи, прокурорът
счел стореното не за престъпление, а за случайно деяние, доколкото деецът (свид. П. Д.) не била в състояние да предвиди
настъпването на общественоопасните последици от поведението си, тъй като при
движението си на заден ход нямала възможност нито да възприеме пешеходката,
нито да избегне съприкосновението между пострадалата и автомобила, което
изключвало вината й. Изведени са
съоражения, че в най-голяма степен предпоставка за настъпване на
произшествието има самата пешеходка, която, освен че не пресичала по обозначената
за това пешеходна пътека, по
никакъв начин не показвала с поведението си, че възнамерява да навлезе на
пътното платно измежду паркираните автомобили. Възприета е теза, че когато водачът е изпълнил задълженията си по правилата
за движение досежно скоростта, той не следва да носи наказателна отговорност за
настъпилите общественоопасни последици, в подкрепа на което е цитирана и съдебна практика на ВС
и ВКС (Тълкувателно решение № 106 от 31.Х.1983 г. по н. д.
№ 90/82 г., ОСНК, Тълкувателно решение № 28 от 28.XI. 1984 г. по н. д. № 10/84
г., ОСНК, Решение № 79 от 18.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 4/2012 г., III н. о.,
НК, Решение № 96 от 9.09.2019 г. на ВКС по н. д. № 218/2019 г., II н. о., НК).
При цялостната преценка на всички налични по досъдебното производство доказателствени източници, съпоставени с изложената от прокурора фактическа обстановка съдът намира, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е постановено преждевременно, без да са безспорно изяснени съществени фактически обстоятелства относно механизма на възникване на произшествието, при необснованост на част от възприетите фактически положения и следващите от тях правни изводи, както и при липса на анализ относни съществени за деянието, предмет на разследване, елементи, несъмнено попадащи сред посочените в чл.102 т.1 от НПК.
Няма спор, че в прекратителното постановление прокурорът е възприел изцяло и без обсъждане изводите на извършената в досъдебното производство комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза и в двете й части. В медицинската й част, съдът възприема заключението на комплексната експертиза като компетентно, основано на събраните по делото гласни (показанията на свидетелите М. Д., Д. П., Г.Г., Д.Г., Д. А.-Б. и Н. Н.), писмени (приложената на л. 32-57 и на л. 98-100 от досъдебното производство) доказателства и писмени доказателствени средства (протокол за оглед на местопроизшествие от 15.05.2019г., саморъчна скица и фотоалбум към него (л.18-25 от досъдебното производство), научно обосновано и достоверно, като го кредитира изцяло.
Що се отнася до заключението по възложените на
експертизата задачи из областта на автомобилната техника и пътнотранспортните
произшествия, част от предложените отговори се оценяват като необосновани и
вътрешно противоречиви. По-конкретно, в автотехническата част на заключението,
както впрочем и съгласно показанията на свидетелите-очевидци М. П. и Т. А., не е
установено и не се твърди при движението си пострадалата З. Г. да е
намалявала ход, да е спирала или да се е колебала накъде да поеме, след като се
е озовала между паркираните автомобили пред бл. 47 (откъм страната на блока) в
ж.к. „Зорница” в непосредствена близост до пътното платно. От излизането между
паркираните пред блока автомобили до мястото на удара, пешеходката изминала
разстояние от около 3.80 м за 2.96 секунди, като скоростта й на движение е изчислена от вещото лице на 1.28
метра/секунда (4.8 км/
час), съответстваща на горната
граница на бързия ход за лице на нейната възраст.
Видно от съображенията, изложени в пункт 3.5., фигури 6,7, 8 и 9 от заключението, вещото лице установило, че управляваният от свид. Д. л.а. „******” разполага фабрично с 3 огледала за обратно
виждане, както следва: вътрешно огледало клас І, и две странични външни
огледала за обратно виждане клас ІІІ, осигуряващи на водача поле на зрение назад съобразно графиките на фигури 6, 7 и 8. От
изображението на фигура 9 явства, че както при започване на маневрата „движение
назад” от свид. Д., така и към момента, когато управляваният от нея л.а. „****” е достигнал максималната
скорост, пешеходката Г. неизменно е била в зоната на видимост на вътрешното огледало за обратно виждане, и
е продължила да се намира в тази зона до и в момента на самия удар (фигура 9). Предвид тези експертни констатации
съдът намира за нелогично, необосновано и очевидно неправилно даденото
заключение на въпрос № 8 от експертното заключение, че макар при предприемане движението назад водачът Д. да е
могла да възприеме пешеходката Г. чрез вътрешното на автомобила огледало за
обратно виждане, пешеходката в този момент не представлявала опасност за
движението, тъй като все още се намирала между паркираните от страната на бл.
47 автомобили и не било ясно накъде ще тръгне. Съгласно
разрешението, дадено с т.6 на Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК, ВС, моментът на възникване на опасност за
движението се определя по фактически, а не от формални критерии, като за начало
на възникване на опасност следва да се приеме моментът, когато пешеходец, без
да възприема наближаването на превозното средство, от тротоара или банкета се
насочва към платното за движение и с поведението си явно или очевидно показва,
че във всички случаи ще навлезе в него. По-натакък
се разяснява, че отдалечеността от платното
за движение е без значение, щом като логичното развитие на пътната ситуация ще
доведе до навлизане в него непосредствено след това, както и че моментът на възникване опасност за движението е въпрос фактически и той не
може да бъде свързан с формалния критерий - определена част от пътя. Следователно,
наличието в случая на движещ се пешеходец в непосредствена близост до пътното платно,
чиято посока на движение несъмнено предполага той да навлезе и пресече пътя, по
който се движи автомобилът, във всички случаи индицира опасност за движението
на водача Д., още повече
с оглед високата вероятност траекториите на движение на управлявания от нея автомобил
и пешеходеца да се пресекат на пътното платно. Към това следва да се добавят и други
известни по делото обстоятелства – произшествието е настъпило в светлата част
на денонощието при суха настилка и благоприятни метеорологични условия, на
водача Д. несъмнено е
известно, че в утринните часове в работен ден районът пред и около бл. 47 в
ж.к. „Зорница“ се отличава с интензивно движение на превозни средства и
пешеходци, доколкото се касае за голяма по размер жилищна сграда, в която освен
множество филища има и административни офиси (общински служби, пощенски клон,
офис на телевизия), както и търговски обекти. При тези специфики твърдението,
че пешеходката Г., предвид местоположението и посоката й на движение, не
представлявала предвидима опасност за движението на водача Д., която ежедневно се придвижва до блока, където е работното й място, е
лишено от фактическа и правна основа и противоречи на формалната и житейската
логика. Очевидно е, че в случая фактическият въпрос, дали пострадалата Г. при
започване маневрата на лекия автомобил е представлявала опасност за неговото
движение назад, е решен от вещото лице в разрез с горецитираната задължителна тълкувателна
практика, но това е проблем не толкова на експертизата, колкото на прокурора,
който за разлика от вещото лице е длъжен изложи правни съображения за решението
си при съблюдаване на задължителната практика по приложение на закона. Експертното
заключение, дори при констатирания необоснован извод категорично сочи, че още
преди, а и при започване на маневрата „движение назад”, водачът П. Д. обективно е
могла (а съгласно чл.40 ал.1 от ЗДвП е била и длъжна) да възприеме чрез
вътрешното огледало за обратно виждане наличието на пешеходката З. Г. между паркираните от страната на бл. 47 в ж.к.
„Зорница” автомобили, както и нейното
непрекъснато движение, насочено към пресичане на улицата.
Недоумение буди и друга част от съображенията и изводите на вещото лице, възприети
от прокурора, обективирани в пункт 3.5. (л.121, последен абзац и л. 122, първи
абзац, и абзац втори от отговора на въпрос № 8 на л. 124 от досъдебното
производство), както и последната част от съображенията по пункт 3.7. и фигура
10 (л.122 от досъдебното производство). Там вещото лице приело, че при
започване на движение назад водачът Д. трябвало да погледне последователно в трите огледала за обратно виждане
на автомобила си, като поглеждането във вътрешното огледало отнема 1 секунда,
отместването на погледа от вътрешното към дясното странично огледало отнема 0.5
секунди, поглеждането в дясното огледало – 1 секунда, отместването на погледа
от дясното към лявото странично огледало отнема 0.5 секунди, и съответно
поглеждането в лявото огледало отнема също 1 секунда, или общо прегледът на
видимото в трите огледала за обратно виждане би отнело на водача общо 4 секунди.
Наред с това е посочено, че времето от започване на маневрата до настъпване на
пътнотранспортното произшествие възлизало на 2.96 секунди, с което е аргументиран
извод, че водачът не е разполагал с техническа възможност да избегне контакт с
пешеходката, тъй като за посоченото време е могъл да погледне само в две от
огледалата за обратно виждане. Цитираните разсъждения съдът намира за
произволни, необосновани и крайно недостоверни. В експертното заключение, но и
в прекратителното постановление напълно отсъстват съображения, мотивиращи
описаната от вещото лице поредност на преглед на огледалата за обратно виждане,
както и определената продължителност на тази дейност. С положителност нито в
ЗДвП, нито в ППЗДвП, нито в друг известен на съда законов или подзаконов
нормативен акт съществува нормативна уредба на последователността, в която
водачът на моторно превозно средство следва да проверява пътната обстановка зад
гърба си чрез наличните в превозното средство огледала за обратно виждане,
чийто брой може да варира. Не съществува и норматив за времето, което такава
проверка задължително трае, или обичайно отнема на водача. Предвид липсата на
нормативни правила, уреждащи тази материя, вещото лице е било длъжно да посочи на
какво се основават предложените от него изводи - че проверката на пътната
обстановка зад превозното средство започва най-напред с вътрешното огледало за
обратно виждане, след което следва дясното странично огледало и накрая водачът
поглежда в лявото странично огледало, като прегледът на всички (три) огледала
за обратно виждане отнема 4.0 секунди. Може само да се гадае дали тези
заключения се основават на методически, технологични или възприети в практиката
опитни правила, но във всички случаи твърденията на вещото лице относно последователността
при прегледа на огледалата за обратно виждане и необходимото за това време са
необосновани, тъй като не се известно въз основа на какви научни, технически
или нормативни основи са изведени.
Казаното по-горе е вярно и за твърденията в експертизата, че поради
разликата във времето, нужно на Д. да погледне в трите огледала за обратно виждане на автомобила си (4
секунди), и времето от началото на маневрата до контакта с пешеходката (2.96
секунди), от началото на маневрата до достигане на максималната изчислена
скорост на автомобила от 7.70 км/ час изминали 2.15 секунди, и в този момент до
сблъсъка с пешеходката оставали само 0.81 секунди, което е по-малко от времето
за реакция на водача, поради което произшествието било непредотвратимо от Д. (пункт 3.7., л.122 от досъдебното производство). Съдът ще се ограничи
само да отбележи, че по делото опасната зона за спиране на автомобила,
управляван от П. Д., не е установена,
защото такава задача не е била поставяна на вещото лице с постановлението за
възлагане на експертизата. Поради същата причина не е установено и времето за
реакция на водача с аварийно спиране при възникване на опасност при конкретните
по делото обстоятелства. Твърдението, че времето за реакция на водача при
възприемане на пешеходката по време на извършване на маневрата назад е по-дълго
от времето, оставащо до сблъсъка, повдига въпроси относно неговата правилност именно
поради факта, че не е съпоставено с опасната зона и времето, необходимо за
нейното изминаване при установената скорост на автомобила.
На следващо, но не по важност, място съдът констатира в оспореното постановление за прекратяване на наказателното производство пълна липса на фактически и правни съображения по въпроса, дали и доколко водачът П.Д. е изпълнила задълженията си по чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Произшествието и съставомерният резултат са настъпили при движение на заден ход и наляво, и по този въпрос няма спор. Законът за движението по пътищата изрично вменява на водача на превозно средство конкретни задължания при движението назад, а именно: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението” (чл.40 ал.1 от ЗДвП), и съответно „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности” (чл. 40 ал.2 от ЗДвП). В разгледания случай, за правилното и законосъобразно решаване на делото е наложително да се постигне фактически обоснован и верен отговор на следните, пряко свързани в обстоятелствата по чл.102 т.1 от НПК, въпроси:
1.Могла ли е свид. П. Д. да възприеме чрез трите налични в автомобила й огледала за обратно виждане, или чрез обръщане назад и непосредствен поглед през задното стъкло на автомобила, пешеходката З. Г., в това число точното й местоположение и посоката й на движение, преди да започне движение назад, както и във всеки момент от движението си назад до настъпване на контакт с пострадалата?
2.Съществували ли са обекти или обстоятелства, препятстващи видимостта на свид. П. Д. назад чрез трите монтирани в автомобила й огледала за обратно виждане, или чрез обръщане назад и непосредствен поглед през задното стъкло на автомобила, които да създават необходимост тя да осигури лице, което да й сигнализира за опасности при движение назад?
3. При установените по делото максимална скорост от 7.7 км/ час, и средна скорост от 3.85 км/час на движение назад на управлявания от свид. Д. л.а. „*******”, каква е опасната зона за спиране, колко време е необходимо за изминаване на зоната, и какво е необходимото време за аварийно спиране на автомобила при тези скорости?
4. С оглед отговорите на въпроси 1-3, могла ли е обективно свид. П.Д. да предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие с пешеходката З. Г., ако изпълни задълженията си преди да започне движение назад, да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, и по време на движението си назад непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, да осигури лице, което да й сигнализира за опасности?
Ясни, еднозначни и обосновани отговори на посочените въпроси не се съдържат в наличната по делото комплексна експертиза, но съдържащите се в тях обстоятелства пряко касаят обективната и субективната съставомерност на деянието като престъпление, и съответно предопределят решаването на делото по същество. Необходимо е назначаването по преценка на прокурора на допълнителна, или повторна автотехническа експертиза, която да даде отговори на горните задачи.
Едва след извършване на изброените по-горе действия, събирането и проверката на съответните доказателствени източници и установяването по еднозначен и категоричен начин на релевантните за случая факти, по делото ще е възможно да се постигне пълно и обективно изясняване на обективната истина. Само при максимална пълнота на доказателствения материал и достатъчно обосновани експертни изводи, за прокурора, а впоследствие и за съда ще е възможна обективна, законосъобразна и доказателствено подкрепена преценка, дали свид. П. Д. при управление на поторно превозно средство е допуснала нарушение на правилата по чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, или на друга разпоредба на този закон, или не, отговорът на който въпрос е решаващ за изхода от делото. Действително, пострадалата З.Г. предприела пресичане на улицата пред бл. 47 в ж.к. „Зорница“ в нарушение на разпоредбата на чл.113 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, тъй като е била длъжна да пресече улицата по обозначената пешеходна пътека, покрай която е преминала, преди да навлезе на пътното платно. Поради това, пешеходката несъмнено е допринесла за настъпване на произшествието. Доказаният принос на пострадалата в съставомерния резултат, обаче, сам по себе си не е достатъчен за извод, че липсва извършено от водача Д. транспортно престъпление, преди поведението на последната да бъде цялостно изследвано за неговата съобразеност с императивните правила за движение, предвидени в ЗДвП. Така в сходна хипотеза касационната инстанция в Решение № 69 от 01.08.2019 г. по н. д. № 174/2019 г., II н. о., ВКС, изрично е приела, че „…При констатации на съда за допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата в причинна връзка с общественоопасните последици - смъртта на пешеходеца, тезата за случайно събитие по смисъла на чл. 15 НК се отхвърля“.
Като е възприел безкритично заключението на автотехническата част на комплексната експертиза, без да го съпостави, анализира и обсъди във връзка с всички останали събрани по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, прокурорът е допуснал нарушение на императивните разпоредби на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, в резултат на което е постановил неооснован и незаконсъобразен акт за прекратяване на досъдебното производство.
С оглед казаното, съдът счете постановлението за прекратяване на досъдебното производство за необосновано и незаконосъобразно – постановено преждевременно при едностранчиво и повърхностно проведено досъдебно производство, при непълнота на доказателствата и при липса на адекватна и обективна преценка на наличните по делото доказателствени материали и експертни заключения, поради което следва да бъде отменено, а делото следва да се върне на прокурора за допълнително разследване на посочените на обстоятелствената част на настоящото определение обстоятелства и нова преценка по реда на чл.242-чл.246 от НПК.
Накрая, с оглед релевираните в жалбата съображения за нарушение на материалния закон поради посочване в прекратителното постановление на разпоредбата на чл.24 ал. 1 т.1 от НК като правно основание за прекратяване на производството, съдът счита, че се касае за техническа грешка. На последната страница от прокурорския акт (л.169 от досъдебното производство), след като буквално е цитирал съдържанието на нормата на чл.24 ал.1 т.1 от НПК, прокурорът действително погрешно е квалифицирал прекратителното основание по чл.24 ал.1 т.1 от НК, каквато норма не съществува в НК. По-надолу на същата страница обаче, непосредствено преди диспозитивната част на акта, тази грешка е отстранена чрез посочване на коректното правно основание по чл.24 ал.1 т.1 от НПК. Предвид изложеното съдът приема, че коментираното съставлява само техническа (правописна) грешка, която не опорочава волята на прокурора и не ограничава правата на лицата, легитимирани на обжалват прекратителния акт, нито представлява самостоятелно основание за отмяна на постановлението.
Така мотивиран, на основание чл.243 ал.6 т.3 от НПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Постановление от 08.06.2020г. на прокурор в
Окръжна прокуратура - Бургас, с което на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24
ал.1 т.1 от НПК е прекратено поради несъставомерност наказателното производство по Досъдебно производство № ЗМ-301/2019г. по описа на V РУ на МВР-Бургас, Пор.№ 589/2019г.по
описа на Окръжна прокуратура-Бургас, водено за престъпление
по чл.343 ал.1 б. „в” от НК.
ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура-Бургас за изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на настоящото определение.
Определението подлежи на обжалване и протестиране с частна жалба и частен протест пред Апелативен съд-Бургас в седемдневен срок от съобщаването му на Окръжна прокуратура-Бургас и на пострадалите Г.Б.Г. и Д.Б.Г..
Председател: