Определение по дело №5714/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 9997
Дата: 3 май 2018 г. (в сила от 28 ноември 2018 г.)
Съдия: Вергиния Христова Мичева Русева
Дело: 20181100105714
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 април 2018 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр.София, 03.05.2018г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в закрито заседание в състав:

                                                        Съдия Вергиния Мичева-Русева

разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5714 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от Е.Д.М. *** против Е.В.П., съдия в Апелативен специализиран наказателен съд София за установяване на престъпно обстоятелство. Ищецът сочи, че съдия П. не е изменила мярката му за неотклонение и не го е освободила, след като ищецът е бил задържан повече от година и половина.      

В производството по чл.130 от ГПК съдът констатира, че предявеният иск е недопустим. Ответникът е съдия и като такъв се ползва с функционален имунитет по чл.132 от Конституцията на РБългария. Съдиите не носят гражданска отговорност за служебните си действия и постановените актове. От изложеното в исковата молба следва, че ищецът се оплаква от действията на съдия П. във връзка с разглеждане на наказателно дело между него . Следователно не се касае за отговорност за действия, излизащи извън рамките на функционалния имунитет на съдията.

За вреди, причинени на граждани от актове на съда отговаря държавата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

 В националното ни законодателство не е предвиден правен ред за реализиране на твърдените от ищеца нарушени негови права директно срещу магистрат. Предвиден е инстанционен контрол на съдебните актове в случай, че страна засегната от този акт не е доволна от неговия смисъл и последици. Ищецът следва да се възползва от възможността на този инстанционен контрол, като обжалва акта, а не да се опитва да атакува директно съдиите, постановили този акт. Това е недопустимо в една правова държава. Ето защо исковата молба следва да се върне на основание чл.130 от ГПК поради недопустимост на предявения иск. Тъй като се касае за изначална липса на допустимост на иска, държавна такса не следва да се събира. 

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата  молба на Е.Д.М. ***, ЕГН **********, вх.№ 58970/27.04.2018г. предявена против Е.В.П., съдия в Апелативен специализиран наказателен съд София за установяване на престъпно обстоятелство.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

 

Съдия: