Решение по дело №504/2021 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 729

 

гр. Пловдив, 09.04.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ІX състав, в публично съдебно заседание на пети април две хиляди двадесет и първа година в състав:                                                         

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

при секретаря Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдия Стоянов адм. дело № 504 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство е по реда на Глава Десета от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на „Ти Ейч Си Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „***, представлявано от управителя – Г.Л.Г., чрез адвокат Х., срещу заповед № 21-0438-000038/03.02.2021 г. на началник на Трето Районно управление при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Пловдив, с която на дружеството - жалбоподател е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, лек автомобил „Фолксваген Голф Вариант“ с рег. № ***, за срок от една година.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Като съществено нарушение се сочи липсата на мотиви за размера на приложената административна принуда. Твърди се, че оспорената заповед не съответства на целта на закона. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Ответникът началник на Трето Районно управление при ОДМВР – Пловдив, е подал молба-становище, с която се оспорва жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.  

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Жалбата, като подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт – ЗППАМ № 20-0438-000038/03.02.2021 г., от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл.149 ал.1 от АПК, приложим съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП, е ДОПУСТИМА.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Съставен е АУАН № 946898/03.02.2021 г. от Й.Р.К., на длъжност младши полицейски инспектор в Трето Районно управление при ОДМВР – Пловдив, в който е отразена следната фактическа обстановка:

На 03.02.2021 г., около 15: 00 часа, в гр. Пловдив, бул. "България" до № 33, Й.К.А., ЕГН ********** като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф Вариант“ с рег. № *** /собственост на „Ти Ейч Си Груп“ ЕООД, ЕИК *********/ управлява МПС след като СУМПС е отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗдвП със ЗППАМ № 21-6207-000021 от 23,01,2021 г.

Актът е подписан от нарушителя Й.К.А. без възражения, което е изрично посочено в него и е връчен на лицето на 03.02.2021 г.

 Въз основа на така установеното е издадена Заповед № 21-0438-000038/03.02.2021 г., с която административният орган за това, че на 03.02.2021 г. в гр. Пловдив, бул. "България" до № 33, Й.К.А. управлява лек автомобил „Фолксваген Голф Вариант“ с рег. № ***, собственост на „Ти Ейч Си Груп“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Г.Л.Г., като водач, на който СУМПС временно е отнето по реда на чл. 171, т. 1 ЗдвП, на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП е приложил спрямо „Ти Ейч Си Груп“ ЕООД принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № *** за срок от една година.

За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя Заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив, с която в изпълнение на Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи е оправомощил началниците на РУ на МВР, в качеството им на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП.

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая, няма спор между страните по установената от административния орган фактическа обстановка, спорът е правен и се концентрира относно тълкуването и прилагането на материалноправните и процесуалноправни разпоредби.

Предвид изложеното, крайният извод на съда по отношение фактите е, че на 03.02.2021 г. водачът Й.К.А., след като СУМПС временно му е било отнето по реда на чл. 171, т. 1 ЗдвП, е управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф Вариант“ с рег. № ***, собственост на „Ти Ейч Си Груп“ ЕООД, ЕИК *********.

Съгласно чл. 171 от ЗДвП

, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, сред които в т. 2а, б. "а" е предвидено: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година".

Съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида, определена в правната норма и да бъде налагана по начин и ред, предвидени в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ целта на принудителните административни мерки е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са очертани в мотивите към Закона за изменение на Закона за движение по пътищата /виж. http: //parliament. bg/bills/43/653-19-3. pdf и http: //parliament. bg/bills/43/554-01-162. pdf/, според които законопроектът е насочен към въвеждане на мерки за подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Промените са съобразени с Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение на № 946 от 22 декември 2011 г. на Министерския съвет. В частност за мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е посочено че регистрационните табели ще бъдат отнемани при прилагане на ПАМ. Тази мярка е насочена към самия собственик на МПС и отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач, който не е употребил алкохол или друго упойващо средство. Свалянето на регистрационната табела на МПС има много по-голям ефект в тези случаи.

Според чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4. Съгласно чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, за да има право да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.

Заповедта е издадена от началник началник на Трето Районно управление при ОДМВР – Пловдив , упълномощен със Заповед № 317з-391/06.02.2017 г.на директора на ОДМВР – Пловдив и въз основа на Заповед № 81213-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, който има правомощия по силата на закона като ръководител на службата за контрол да издава мотивирани заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171 т.2а по ЗДвП. Същият е назначен като началник на Трето Районно управление при ОДМВР – Пловдив със Заповед № 8121К-4207/28.2.2020 г. на министъра на вътрешните работи. Или иначе казано, обжалваната заповед не страда от порок на нищожност и явява се валиден акт.

Посочени са фактическите основания за издаване на заповедта, като са описани датата, часа и мястото на извършване на нарушението, регистрационният номер и марката на управляваното ППС, данните за неговия собственик, трите имена и ЕГН на лицето, което е управлявало МПС, както и това, че на лицето СУМПС временно е отнето по реда на чл. 171, т. 1 ЗДвП. Актът е постановен в писмена форма, подписан е от издателя си и съдържа изложени фактически и правни основания за издаването му.

По отношение мотивите - те може да се съдържат в относими към издаването на административния акт доказателства, след като същите са част от административната преписка и органът се е позовал на тях / ТР № 16 от 1975 г. на ОС на ГК на ВС/. Хипотезата е приложима в конкретния случай, с изключение срок на действие на ПАМ и адресат. Оспорената заповед съдържа фактически основания, обосновали разпоредителната й част – административният орган се е позовал на АУАН. Установените факти – неопровергани, са основание за налагане на ПАМ по приложените правни основания - чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 2А б. "А" ЗДвП.

Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ и в частност според чл. 171, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което са от вида на преустановяващите ПАМ. ПАМ се прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна санкция, вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. Принудителната административна мярка се налага с оглед обективно извършване на нарушение.

Фактическите установявания могат да бъдат квалифицирани като годно основание за издаване на заповед за налагане на ПАМ. АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства по смисъла на чл. 59, т. 4 пр. 1 АПК – цитиран е в обстоятелствената част на заповедта. Последното не означава, че установените факти не подлежат на опровергаване. За целта е предвидена възможността за съдебно оспорване на ПАМ, тъй като заповедта за налагането й е самостоятелен административен акт.

В разглеждания казус са налице доказателства, обосноваващи извод за нарушение принципа на съразмерност по см. на чл. 6 АПК – по отношение срок на действие на мярката: При определяне срока на мярката в рамките на предвидените от закона минимум и максимум, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. С арг. от чл. 169 АПК в този случай законът не предоставя на съда правомощие за произнасяне вместо органа - с изменение на административния акт и определяне на по-кратък срок на наложената ПАМ. В хипотеза на определен срок в нарушение на чл. 169 АПК, съдът следва да отмени акта изцяло. В тази насока: Решение № 14225 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7937/2020 г., I о., мотивите в което са по отношение прилагане нормата на чл. 169 АПК във вр. с определяне срок на действие на принудителна административна мярка, макар и по друг материален закон: "Съгласно чл. 169 АПК в случаите когато актът е издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт. Ако установи нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК при определяне на срока на мярката, на основание чл. 169 АПК, съдът следва да отмени акта изцяло, а не частично... ". Така и Решение № 910 от 23.01.2018 г. по адм. д. № 9379/2017 г. на ВАС, както и Решение № 10ЗЗ6/2.08.2018 г. по адм. д. № 3096/2018 г. – Седмо О.

Срокът на действие на оспорената ПАМ е 1 година – максималният според закона, без изложени съображения за определянето му и при отсъстваща Справка за нарушител – водач. Не е изпълнено задължението за спазване принципа по чл. 6 АПК: "Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена във вид и обем, които да не ограничават правата на субектите в степен, надхвърляща тази произтичаща от преследваната от закона цел“. Липсата на информация за други нарушение на Г.Л.Г.по ЗДвП.  При отсъствие на данни от справка за водач/нарушител в хипотеза на управление на МПС, след като СУМПС временно е отнето по реда на чл. 171, т. 1 ЗдВП, следва извод за несъразмерност на ПАМ в нарушение на чл. 6 АПК и неправилно определен срок на действие на ограничението /максимален/, представляващи основания за отмяна на заповедта.

При този изход на делото на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 50 лева – държавна такса и 300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.Не се констатира прекомерност на адвокатското възнаграждение

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ІX състав

 

Р    Е    Ш    И :

 

Отменя Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0438-000038/03.02.2021 г. на ВПД Началник РУ при ОД МВР-Пловдив, РУ 03 Пловдив.

Осъжда ОД МВР-Пловдив да заплати на „Ти Ейч Си Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „***представлявано от управителя – Г.Л.Г.съдебни разноски в размер на общо 350 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

 

Административен съдия: