Присъда по дело №5046/2024 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъдата по НЧХД № 5046/2024г. ВРС ІV състав

Против подсъдимия И. Х. Х. е подадена тъжба от С. Р. И. и срещу същия, е било
образувано производство от частен характер за извършено престъпление по чл.148 ал.2 вр.
ал.1 т.2 вр.чл.147 ал.1 от НК.
В с.з. частният тъжител поддържа тъжбата си.
На осн. чл.84 и сл. НПК предявява граждански иск против подсъдимия за сумата от
10,000 лева, представляващи нанесените й неимуществени вреди в резултат на деянието,
ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателно изплащане на сумата.
Гражданският иск е приет от съда за съвместно разглеждане в наказателния процес и
пострадалата е конституирана като граждански ищец.
Подсъдимия Х. заявява пред съда, че не познава ч.т. лично и няма мнение за същата.
Конкретизира, че видеообръщението му е с адресат Кметът на Община Варна г-н Б. К. с
молба за адекватна реакция на посочени закононарушения и липса на отговори.
Изрично сочи, че до датата на публикуване на видеообръщението единствените
документи които получил от страна на общинската администрация и от ч.т.И. е било копие
на обратна разписка, а едва на по-късен етап при разглеждане на производство пред АС-
Варна се е снабдил с копия от останалите документи, за които твърди че не са му връчвани
лично или чрез трето лице – Майка му – св.А. С..
Сочи, че в процесното видео не е отправял лични нападки към ч.т. И. и обръщението
му е към Кмета на Община Варна.
Изрично конкретизира, че не е изказвал твърдение, че ч.т.И. е престъпник.
Акцентира, че в процесното видеообръщение не се е обръщал персонално към ч.т. И.
, а е цитирал името й като лице отговорно по акта/за установяване на задължения/.
В заключение сочи, че целта на видеото, както и заглавието е обръщение за помощ
от г-н К. за справедлив процес и за закономерен, и адекватен отговор на зададените от него
въпроси.
В последната си дума моли съда да го оправдае и да не уважава предявеният
граждански иск.
В пледоарията си по съществото на делото първият процесуален представител на
частния тъжител сочи, че деянието е доказано категорично и моли съда да наложи
справедливо наказание.
Вторият от процесуален представител на частния тъжител сочи, че използваните
изрази от подсъдимия засягат честта и достойнството на ч.т. като акцентира, че са ползвани
изрази като „престъпник, престъпление, незаконно действие, некомпетентна“.
Моли съда да кредитира показанията на разпитаните свидетели. Спира вниманието
на отрицателните емоции преживени от ч.т.И. следствие на процесното видео.
Моли съда за осъдителна присъда и уважаване на предявения граждански иск.
В пледоарията си по съществото на делото защитата моли съда да се произнесе с
оправдателен диспозитив.
Сочи, че ч.т. заема висока обществена длъжност и като такова лице следва да може
да търпи опредена критика за своите действия.
Спира се на използваните от подсъдимия изрази в процесното видеообръщение като
изразява позиция, че същите не са обиди насочени към личността на ч.т. а са призиви към
кмета на Община Варна и не са имали за цел да се нанесе обида.
1

Оспорва броя на възпроизвежданията на процесното видеообръщение, както и
съпътстващите го коментари. Счита, че в случая не се касае за клевета, а за изказано мнение
или субективна оценка.
Моли за оправдателен диспозитив.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 21.04.2023г. от Община Варна, Дирекция „Местни данъци“ по отношение на
подс.И. Х. бил издаден Акт за установяване на задъления № МД-АУ 2673-1, съобразно който
задълженията му възлизали на стойност 286.60лева/л.41/.
Актът бил издаден от М.Капитанова и на 25.04.2023г. бил връчен на А. С. – майка
на подс.Х. /л.43/. Тъй като С. и Х. не били в добри отношения и не поддържали контакт С.
отказала на длъжностното лице да й бъдат връчени книжата за Х., но въпреки това се
подписала на предоставената и разписка. В крайна сметка АУЗ № МД-АУ 2673-1 не бил
връчен на подс.Х..
Тъй като данъчните задължения не били платени в установените срокове на
05.10.2023г. Кметът на Община Варна депозирал молба пред ЧСИ и било образувано
изпълнително дело.
На 22.11.2023г. на подс.Х. била връчена покана за доброволно изпълнение от ЧСИ
/л.47/ като общият сбор на дължимата сума вече бил нараснал до 5,414лв.
На 23.11.2023г. депозирал до Община Варна писмена молба-жалба /л.49/ в която
изрично визирал, че АУЗ не му е бил връчен.
Във връзка с молбата Директор „Дирекция МД“-ч.т. И. изготвила уведомително
писмо до подс.Х. и ЧСИ, че не са налице основания за изменение или отмяна на АУЗ.
Подс.Х. продължил да депозира многократно молби до Община Варна Дирекция
„МД“ /л.78 и сл./в които твърдял, че АУЗ не му е връчван и изрично искал да получи копие
от същия ведно с книжата удостоверяващи връчването му, но такива не му били
предоставени.
На 23.05.2024г. подс.Х. депозирал молба до ч.т.И. Директор „Дирекция МД“ с която
поискал спиране на изпълнителното дело като посочил, че му е отказано предоставяне на
документи във връзка с издаването и връчването на АУЗ, както и че бил лишен от
възможността да обжалва същия. Изрично визирал, че не е заплатил дължимите суми по
АУЗ, т.к. същият не му е връчен и не е уведомен за дължимите суми и сроковете за тяхното
плащане.
С решение от 19.06.2024г. /л.72/ ч.т. И. потвърдила АУЗ № МД-АУ 2673-1 издаден
от М.Капитанова.
Подс.Х. продължил да депозира молби с искане да му бъдат връчени АУЗ и книжата
удостоверяващи връчването му,като прилагал и копие от изявление на А. С., че не са и
връчвани книжата по разписката, но въпреки това такива не му били предоставени.
Подс.Х. обжалвал отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело пред АС-Варна,
но с Решение №814/15.07.2024г.жалбата му била оставена без уважение.
На 30.07.2024г.подс.Х. депозирал Жалба до Бл.К. – Кмет на Община Варна за липса
на детайлен отговор в която визирал опорочена процедура по връчване на АУЗ, отказът да
му бъдат предоставени документи за връчването. Визирал е „конфликт на интереси“ т.к.
ч.т.И. като Директор „Дирекция МД“ е потвърдила АУЗ издаден от М.Капитанова и е
отказвала същевременно достъп до изискваните от него документи.
Тъй като не получил отговор на подадената поредна жалба на 02.08.2024г. подс. Х.
саморъчно изготвил видеозапис – обръщение с продължителност 9минути и 47секунди,
който публикувал в профила си в електронната социално мрежа „Фейсбук /Мета/“.
2

На същата дата ч.т. И. била уведомена за публикуваното видеообръщение. След
запознаване със същото ч.т. И. се почувствала наклеветена и на 20.12.2024г. депозирала пред
ВРС частна тъжба, въз основа на която било образувано настоящето производство.
В хода на проведеното съдебно следствие частният тъжител се е ползвал от
показанията на двама свидетели – Св.А. и Д.Х. – и двамата присъствали при запознаване на
ч.т. с видеозаписа на подс.Х..
В показанията си и двамата свидетели описват начина по който ч.т. е възприела
съдържанието на видеоклипа и отрицателните емоции който е изпитала от него.
И двамата свидетели визират, че след като изгледали клипа изготвен от подсъдимия,
ч.т. се почуствала оклеветена и обидена и се чувствала емоционално зле.
В хода на съдебното следствие подс.Х. се е ползвал от показанията на двама
свидетели- А. С. и М. Б..
В показанията си пред съда свид. С. сочи, че не поддържа отношения с подсъдимия
и при опит да и бъдат връчени книжата отнасящи се до него е отказала да ги приеме. Сочи,
че е положила подпис на указаното място, но документи /АУЗ/ не е приемала, респ. не е
предавала на подсъдимия.
Свид.Б. пред съда сочи, че видеоклипът е с адресат Кмета на Община Варна в опит
подсъдимия да получи внимание и съдействие и не съдържа обидни или клеветнически
твърдения. Сочи, че подсъдимият е споделил, че целта на процесният клип е да получиш
някакво съдействие.
В хода на съдебното следствие като доказателства са представени и приети: 1. АУЗД
№ МД-АУ-2673-1/21.04.2023 г., издаден от Дирекция „МД" при ОбщинаВарна;2.
Доказателство за връчване на АУЗД на лицето А. С. - майка на лицето,видно от приложената
справка за родственост и справка за постоянен адрес;3. Справка от дата 28.09.2023 г., от
която е видно, че задълженията по АУЗД № МДАУ-2673-1/21.04.2023 г. са в размер на 299.31
лв. и не са заплатени.4. Молба от 05.10.2023 година за образуване на изпълнително дело -
изпълнителнодело № 639/2023 г. срещу И. Х. Х. при ЧСИ Д. С. - С.,peг. № 893, район на
действие ОС - Варна.5. Покана за доброволно изпълнение изх. № 17596/19.10.2023 год. на
ЧСИ С.с доказателство за връчването й на 22.11.2023 година;6. Жалба от И. Х. Х. вх. №
РД23024755ВН/23.11.2023 г. до ОбщинаВарна;7. Писмо изх. №
РД23024755ВН_001ВН/30.11.2023 г. до И. Х. от Дирекция„МД" с доказателство за
изпращане;8. Писмо per. № МД-Т23010169ВН от 24.11.2023 год. до Община Варна с
приложенаЖалба от И. Х. , депозирана по изп.д. № 639/2023 год. на ЧСИ С., per. №893,
район на действие ОС-Варна;9. Отговор на Община варна до ЧСИ С. per. №
Т23010169ВН/30.11.2023 год.;10. Опис на платежните документи / 2 броя/, от които е видно,
че на 21.12.2023 г. накаса на Община Варна са заплатени изцяло задълженията по АУЗД.11.
Молба от Община Варна с вх. № 17848/22.12.2023г. за приключване наизпълнителното
производство;12. Удостоверение за наличие и липса на задължения по ТД на НАП - Варна в
изх. №030372402434836/13.05.2024г. с вх. № 05888/13.05.2024 г. по описа на ЧСИ Д.С. -
С..13. Молба с вх. № РД23024755ВН_002ВН/23.05.2024 г. от И. Х. за спиране на
производството по изпълнително дело № 639/2023 г.14. Писмо изх. №
РД23024755ВН_003ВН/21.06.2024 г., с приложено решение № МДРШ-022/19.06.2024г., с
което АУЗД № МД-АУ-2673-1/21.04.2023 г. е потвърден /ведно с доказателство за разменена
кореспонденция на ел. поща/;15. Молба вх. № МД24000182ВН/26.02.2024 г. от И. Х.;16.
Писмо изх. № МД24000182ВН_001ВН/29.02.2024 г. на Община Варна;17. Сигнали с вх. №
МД24000182ВН_002ВН/01.03.2024 г. и вх. №МД24000182ВН_ООЗВН/ 01.03.2024 г.18.
Писмо №МД24000182ВН_004ВН/07.03.2024г. до г-н Х.;19. Молба per. №
МД24000182ВН_005ВН/21.03.2024 г. и с вх. №МД24000182ВН_006ВН/22.03.2024 г. на сайта
на Община Варна под формата на сигнал.20. Молба вх. №
МД24000182ВН_007ВН/15.04.2024 г. и № МД24000182ВН_008ВН/15.04.2024 г. относно
3

липса на отговор на писмо № МД24000182ВН_005ВН/21.03.2024 г.
иМД24000182ВН_006ВН/22.03.2024 г.,21. Отговор изх. № №
МД24000182ВН_009ВН/22.04.2024 г.;22. Отговор изх. №МД24000182ВН_010ВН/25.04.2024
г. ;;23. Писмо с вх. № МД24000182ВН_0011ВН/23.05.2024 г. с ксерокопие отсобственоръчна
декларация от А. С. и приложени от Х. предходни писма;24. Писмо с изх. №
МД24000182ВН_012ВН/10.06.2024 г. до г-н Х. ;25. Ррешение по ГД 20243100501224 по
описа за 2024 г. на ВОС;26. Жалба вх. № МД24000182ВН_0013ВН/30.07.2024 г. ;27. Жалба
вх. № МД24000182ВН_0014ВН/30.07.2024 г., до Кмета на Община Варна;28. Отговор с Per.
№ МД24000182ВН_0015ВН/02.09.2024 г., от Кмета на ОбщинаВарна;29. Жалба с вх. Per. №
МД24000182ВН_0016ВН/13.09.2024 г. чрез Община Варна до Административен съд
Варна,свидетелство за съдимост на подс.Х. и др.
В хода на съдебното следствие е била назначена и извършена видео-техническа и
лицево-идентификационна експертиза /ВТЛИЕ/ на запис на процесният видеоклип
публикуван от подс.Х..
В заключението по същата вещото лице е посочило че лицето-заснето на клипа е
подс.Х., продължителността на клипа е 9мин. И 47сек. Както и е възпроизвело на хартиен
носител пълното съдържание на словесните изрази от клипа.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства: обясненията на подсъдимия,показанията на свид.А., Х.,
Б. и Стиянова, събраните и приети в хода на производството писмени доказателства –
визирани по-горе, ВТЛИЕ и др.
С оглед на така установеното съдът прие от правна страна, че подсъдимия И. Х. Х.
не е осъществил състав на престъпление от частен характер:
По чл.148, ал.2, предл.1, вр.ал.1, т.2, вр.чл.147, ал.1 от НК, а именно на на 02.08.2024
г., в гр. Варна, да е разгласил позорни обстоятелства за С. Р. И. – че е „престъпник“,
„некомпетентна“, извършила закононарушение, съставила документи с невярно съдържание,
като клеветата да е била разпространена по електронен път чрез социалната мрежа Фейсбук
(Меta), поради, което го оправда по възведеното от частния тъжител обвинение.
За да се произнесе с оправдателен диспозитив, съдът взе предвид, че въз основа на
установената фактическа обстановка по делото се установява, че на 02.08.2024г., в
публикуваният в социалната мрежа Фейсбук (Меta) видеоклип подсъдимия не е разгласил
клеветническо твърдение досежно личността на ч.т.
Визираното в частната тъжба обвинение видно от събраният доказателствен
материал се базират основно на изразите „престъпник“, „некомпетентна“, „извършила
закононарушение“, „издала с невярно съдържание“, „получил заплахи, подигравки,
абстрактни отговори“ използвани от подсъдимия в процесният видеоклип.
Няма спор между страните и е безспорно установено че подсъдимият е автор
процесният клип и по време на същия с продължителност 9мин. 47сек. е употребил в
различни изречения и словосъчетания и цитираните изрази.
Съдът намира, че изразите използвани от подс.Х., не са били насочени конкретно
към личността на ч.т. И. и не са целяли опозоряването и пред обществото.
Видно от съдържанието на процесният клип е, че още в началото подсъдимия
изрично конкретизира, че клипът е „официално обръщение към Кмета на Община Варна“ и
моли да получи „по-сериозен, детайлен и професионален отговор на посочените от него
проблеми, закононарушения и престъпления свързани с този акт , със съдействието на
Община Варна“.
В същия следва хронологично, емоционално описание на дължимата сума нараснала
от 300лева на над 5 хиляди лева. Акцентира, че не са му предоставени доказателства, че
книжата действително са били връчени на св.С.. Изрично конкретизира, че според
4

показанията на майка му – св.А. С. на нея не й е връчван документ, който да предаде на
подсъдимия.
Действително след това сочи, че на многобройните молби до Дирекция „МД“ ,
оглавявана от ч.т.И. /част от които описани по-горе/не е получил исканите документи, а е
получил подигравки, заплахи и абстрактни отговори.
Изрично визира „неправомерност и незаконност“ по отношение на издадения АУЗ,
както и становище, че същият е „нищожен“.
Сочи, че „…въпреки нищожността на акта, на грешните суми тоес акта с невярно
съдържание , ааа и множеството други закононарушения аз до ден днешен нормален
аргументиран...детайлен отговор не съм получил от община Варна..“.
Акцентира, че е депозирал молби до Кмета на Община Варна, но е получил отговори
от ч.т.И., което не е очаквал т.к. я определя като „…заинтересовано лице. Лицето което ми
отказва многократно достъп до информация, до документация и е лицето одобрило този акт.
И това е конфликт на интереси, няма как аз да очаквам тя сама да определи себе си за
некомпетентна, и за престъпна…“.
Следват неколкократни молби до Кмета на Община Варна за получаване на отговор
като визира- „…дадохте обещание, че ще се справите със тая администрация, която
всъщност е некомпетентна и престъпна….това е мойта молба към вас, да ми отговорите и
какво мислите за постъпилите законо-нарушения от страна на община Варна…..постоянно
се занимаам със отговорите нали които са повярвайте, силно некомпетентни, но те засягат
пряко моя начин на живот….“.
Клипът приключва с молба до Кмета на Община Варна за получаване на отговор.
Съдът при запознаване с това съдържание на клипа, адресата му – Кмета на Община
Варна, контекста на използваните изрази и смисловото им съдържание характеризиращи, не
отделни личности а издаденият АУЗД № МД-АУ-2673-1/21.04.2023г., неговите недостатъци
и отговорите на множеството депозирани молби, не споделя изложеното от процесуалният
представител на частния тъжител по съществото на делото, че визираните в частната тъжба
изрази са били насочени към личността на ч.т. И..
Видно от съдържанието на клипа и обективираното на хартиен носител описание на
изразите в същия, е че използваните изрази „закононарушения и престъпления свързани с
този акт“ касаят именно АУЗ,а не личността на ч.т.
По отношение на употребения израз, че е “получил подигравки, заплахи и
абстрактни отговори“ и видно че се отнася до многобройните молби до Дирекция „МД“,
като следва да се посочи, че липсва каквато и да е конкретизация и не е цинтирана нито една
заплаха, подигравка или друго конкретно действие или обръщение.
По отношение на изразите: „..Само, че това са неправомерни и незаконни действия.
Само, че акта е неправомерен, незаконен поради неправомерното му връчване и или липсата
му на връчване. Конкретно, акта е нищожен, тъй като тя базира госпожа С. И., акта на член
сто и седем от данъчно-осигурително процесуалния кодекс……Госпожа С. И. е нарушила
тия срокове с години и поради тоя факт акта е нищожен. Но въпреки нищожността на акта,
на грешните суми тоес акта с невярно съдържание , ааа и множеството други
закононарушения аз до ден днешен нормален аргументиран...детайл но отговор не съм
получил от община Варна….“, съдът също намира, че те касаят издадения срещу
подсъдимия АУЗД № МД-АУ-2673-1/21.04.2023г. Становището му за незаконосъобразност
неправомерност и нищожност на този акт, както и считаните за грешно изчислени суми-
водещи до невярност на съдържанието му, по никакъв начин не може да се приеме, че се
отнася и характеризира личността на ч.т. И..
Действително подсъдимият е визирал конкретно личността на ч.т. И. като е изразил
становище за наличие на конфликт на интереси и е посочил, че „… И това е конфликт на
5

интереси, няма как аз да очаквам тя сама да определи себе си за некомпетентна, и за
престъпна…“. По отношение становището , че е налице конфликт на интереси, съдът
намира, че изразяването на подобно мнение и позиция по никакъв начин не е клеветящо и не
накърнява честта и достойнството на ч.т. доколкото се визират множество молби на който
ч.т. не е отговорила удовлетворително за подсъдимия и поредната такава е именно към
Кмета на Община Варна за отговор, а не към ч.т.
Съдът намира, че именно и в този контекст е употребен и израза„… И това е
конфликт на интереси, няма как аз да очаквам тя сама да определи себе си за некомпетентна,
и за престъпна…“. При анализ на това изречение се формира извода, че със същото по
никакъв начин не е отправена клевета към ч.т. доколкото подсъдимият не конкретизира
например „тя е некомпетентна, тя е престъпна“, а напротив направено е едно отрицателно
предположение, че не очаква тя сама себе си да определи като некомпетентна, и за
престъпна.
В конкретният казус безспорно се установява, че подсъдимият Х. е изготвил
процесното видеообръщение с адресат Кмета на Община Варна, във връзка с АУЗ и
множество молби на които не е получил удовлетворителен отговор.
Съдът намира, че използваните в процесният видеоклип изрази не са употребени с
цел нанасяне на клеветнически твърдения, а обуславят единствено изразено мнение
формирано въз основа на опитите на подсъдимия да получи детайлна информация във
връзка с издаденият му АУЗ.
Горното по категоричен начин извежда на липса на умисъл от нанасяне на
клеветнически твърдения от страна на подс.Х..
Съдът намира, че от значение за съставомерността на деянието не е субективно
възприетото от страна на лицето, считащо себе си за наклеветено, а /в настоящия казус/
обективно отразеното в съдържанието процесният видеоклип с адресат Кмета на Община
Варна.
С оглед изложеното съдът намира, че с използваните изрази във видеообръщение
към Кмета на Община Варна, разпространено по електронен път в в социалната мрежа
Фейсбук /Meta/, подс.Х. на 02.08.2024г. не е разгласил позорни обстоятелства по отношение
на ч.т.С. Р. И., поради което и обвинението в престъпление по чл.148 вр.чл.147 от НК е
несъставомерно както от обективна така и от субективна страна.
Като взе предвид че подсъдимият не е осъществила визираното в частната тъжба
деяние съдът остави предявеният граждански иск без уважение.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
6

Номер на акта:	161
Дата:	4 юни 2025 г.
Съдия:	Атанас Шкодров

Дело:	20243110205046
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	20 декември 2024 г.

Присъда по дело №5046/2024 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите