№ 6684
гр. София, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211110174320 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от Г. ИВ. ИВ., ЕГН **********, против „Софийска
вода“ АД, ЕИК *********.
В исковата молба се твърди, че ищецът е титуляр на правото на собственост върху
поземлен имот с идентификатор 65601.5479.427 по КККР, представляващ УПИ XVIII-427,
кв. 3, местност Световрачене, с адрес: село Световрачене, район Нови Искър, ул. „Цветна
градина“ № 1, съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в
АВ с вх. рег. № 39019/18.06.2018 г., акт № 101, том LXXXVIII, дело № 27943/18.06.2018 г.
Допълва, че заедно с описания по-горе недвижим имот придобила правото на собственост и
върху стара жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор 65601.5479.427.1, по
отношение на която било издадено Удостоверение за търпимост № 30/31.01.2017 г. на
директора на дирекция „Общински строителен контрол“ при Столична община. Посочва, че
сградата била негодна за обитаване, като в нея липсвали тоалетни, и била изцяло разрушена,
за което бил съставен протокол от 04.03.2021 г., и било възложено строителство на нова
еднофамилна жилищна сграда. Излага твърдения, че непосредствено след придобиване на
правото на собственост върху посочените недвижими имоти предприела действия за смяна
на титуляря на партидния номер на системата на ответника, но последният я уведомил, че не
може да бъде открита индивидуална партида за поземления имот и изградената в него
сграда, тъй като същите не са водоснабдени. Поддържа, че в резултат на това и предвид
дадените указания от „Софийска вода“ АД подала заявление с вх. № ТУ-3284/12.07.2018 г.
до ответното дружество за сключване на предварителен договор за присъединяване на
недвижими имоти и потребители на услуги към водоснабдителните и/или канализационните
системи, като на 20.07.2018 г. ответникът отказал да съгласува изграждането на
водопроводно отклонение към старата сграда, защото ищецът не разполагал с проекти част
1
„В и К” по отношение на постройката, а само с удостоверение за търпимост. Допълва, че на
26.11.2018 г. с ответника бил сключен нов предварителен договор с предмет уреждане
отношенията между страните в процеса на съгласуване на инвестиционния проект в частта,
касаеща сградното водопроводно и/или канализационно отклонение за нов обект в поземлен
имот, който не е водоснабден и/или отводнен. Твърди, че през цялото време в процесните
недвижими имоти не е използвана вода поради липса на техническа възможност за това, за
което е била уведомена именно от ответника. Сочи, че на 19.02.2021 г. бил подписан
окончателен договор № 119/2021 г. с ответното дружество за присъединяване към
водоснабдителните и/или канализационните системи с предмет фактическото
присъединяване към водопроводната и/или канализационната система, разположена на
територията на Столична община чрез сградно отклонение на изграждане на нов обект в
имот, който не е водоснабден и/или отводнен. Посочва, че на 18.06.2021 г. представител на
ответника посетил процесния имот и констатирал, че на мястото имало поставено старо
водопроводно отклонение, поради което с Протокол № КНВ 0016985/29.06.2021 г. били
начислени 2 233.80 куб. м вода за периода от 18.06.2020 г. до 18.06.2021 г. на база
максимална пропускателна способност на водопроводната инсталация преди водомера.
Оспорва съставения протокол, като излага твърдения за незаконосъобразност на
обективираните в него констатации поради липса на незаконно присъединяване, фактът, че
имотът не е бил водоснабден и твърдения, за липса на техническа възможност за ползване
на вода в претендираното количество. Посочва, че с писмо с изх. № О/Ж-912/26.07.2021 г.
ответникът начислил задължение за консумирана вода по пропускателна способност на
водопроводната инсталация за периода от 18.06.2020 г. до 18.06.2021 г. в размер на 4 009.13
лв. с включен ДДС, като уведомил ищеца, че за задължението е издадена фактура №
**********/22.07.2021 г. по партида с договорна сметка № ********** към клиентски №
**********, който счетоводен документ не бил получен от ищеца. Поддържа, че за
процесните имоти не е открита индивидуална партида, тъй като сградата не е въведена в
експлоатация, а по отношение на откритото отклонение посочва, че същото е старо и не е
технически изправно, съответно не е налице възможност за подаване на годна за консумация
вода. Оспорва да има качеството потребител и да е налице валидно възникнало и
съществуващо облигационно правоотношение с ответника с предмет предоставяне на В и К
услуги. С оглед изложеното счита, че претендираната от ответника сума е недължима,
поради което моли да се признае за установено, че не дължи на ответника сумата от 4 009.13
лв., начислено задължение за консумация на вода на основание чл. 50 от ОУ на ответника,
за което е издадена фактура № ********** от 22.07.2021 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Оспорва
се претенцията като неоснователна. Твърди, че при внезапна проверка на 18.06.2021 г. е
установено, че имотът е водоснабден без да е открит клиентски номер при ответника, тъй
като е констатирано наличие на старо отклонение, което е без документи и не е
регистрирано в базата данни на ответното дружество. Посочва, че за ответника не е налице
възможност да информира ищеца, че е закупила недвижим имот, водоснабден посредством
незаконно изградено отклонение, доколкото наличието на незаконно изградено средство за
2
СВО в имота без знанието на дружеството няма как да бъде отразено в базата данни на В и
К оператора. Счита, че предвид установеното незаконно отклонение приложение следва да
намерят разпоредбите на ЗРВКУ, Наредба № 4 и Общите условия на дружеството,
регламентиращи неправомерното ползване на В и К услуги и реда, по който се определя
разхода на вода при констатирано наличие на незаконно присъединяване. Твърди, че на
ищеца е начислен разход на питейна вода в размер 2 233.80 куб. м по пропускливост на
водопроводното отклонение при шест часа потребление в денонощието и скорост на
изтичане на водата 1 м/с за период от 18.06.2020 г. до 31.12.2020 г. и от 01.01.2021 г. до
18.06.2021 г. на стойност 4 009.83 лв. в съответствие с нормативната уредба. Посочва, че на
04.08.2021 г. СВО е трайно прекъснато. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира
разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С определение от 17.03.2022 г. са отделени като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните следните обстоятелствата, че ищцата е титуляр на правото на
собственост върху поземлен имот с идентификатор 65601.5479.427 по КККР, представляващ
УПИ XVIII-427, кв. 3, местност Световрачене, с адрес: село Световрачене, район Нови
Искър, ул. „Цветна градина“ № 1, съгласно нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот, вписан в АВ с вх. рег. № 39019/18.06.2018 г., акт № 101, том LXXXVIII,
дело № 27943/18.06.2018 г., че е подала заявление за изграждане на СВО по съгласуван
проект, че на 18.06.2021 г. е извършена проверка от ответника, при която е установено
наличието на старо водопроводно отклонение, както и, че ответникът е начислил
задължение за консумирана вода по пропускателна способност на водопроводната
инсталация за периода от 18.06.2020 г. до 18.06.2021 г. в размер на 4 009.13 лв. с включен
ДДС фактура № ********** от 22.07.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяване на който ищецът цели да
установи, че извънсъдебно претендираното вземане от ответника не съществува. Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест и въведените от ищеца твърдения,
ответникът е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване, че
процесният имот e бил незаконосъобразно присъединен към В и К мрежата, че в имота се
ползвали В и К услуги без да се заплащат, че са били налице предпоставките на чл. 50, чл. 49
и чл. 37, ал. 1 от Общите условия на „Софийска вода“ АД.
Съгласно чл. 193 ЗВ, обществените отношения, свързани с услугите за
водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон. Според дадената в § 1,
т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието „потребители на В и К услуги“,
3
това са юридически или физически лица- собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят В и К услуги. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и
К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. Нови водопроводни отклонения се изграждат при
условията на глава четвърта ЗУТ, като присъединяването към водоснабдителната система се
извършва последователно чрез: предварително проучване и уточняване на техническите
условия за присъединяване; сключване на предварителен договор за присъединяване към
водоснабдителната система; изготвяне на инвестиционен проект; сключване на договор за
предоставяне на В и К услугите – арг. чл. 12 от Наредба № 4/2004 г. Всяко присъединяване
към водоснабдителната мрежа и ползването й, не по нормативно установения ред, е
незаконно.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява
от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може
да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.
1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени
от тях лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централния ежедневник - чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата.
В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията район
Нови Искър, с. Световрачене е ответното дружество, както и че ищецът е собственик на
процесния имот, с адрес: село Световрачене, район Нови Искър, ул. „Цветна градина“ № 1.
Между Г.И. и Софийска вода АД е сключен предварителен договор за присъединяване на
недвижими имоти и потребители на услуги към В и К системи с № 1092 от 26.11.2018 г. за
процесния имот. Предмет на договора е съгласуване на сградно водопроводно и/или
канализационно отклонение за нов обект в поземлен имот, който не е водоснабден и/или
отводнен. В чл. 7 от договора е посочено, че клиентът приема ОУ за предоставяне на услуги
на потребителите на Софийска вода АД. Представен е по делото протокол за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от 29.09.2020 г.
относно изграждана на двуетажна, еднофамилна жилищна сграда с гараж, на адрес село
Световрачене, район Нови Искър, УПИ XVIII-427, кв. 3, в който е предвидено изграждането
на временен водопровод /предвидено по проект водопроводно отклонение/ и временна
канализация.
Спорно се явява обстоятелството дали имотът на ищеца е бил присъединен към
водоснабдителната и канализационна мрежа на ответника не по предвидения ред, респ.
налице ли е основание за начисляване на процесната сума като стойност на предоставени В
4
и К услуги през посочения период.
В чл. 37 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. е уредена хипотезата на незаконно
присъединяване към водопроводните и канализационните системи, което следва да бъде
установено и доказано с протокол, съставен и подписан от длъжностно лице на оператора,
като се изисква и подпис на поне един свидетел, който може да бъде лице от състава на
оператора – чл. 37, ал. 3 от Наредбата. В тези случаи наредбата предвижда прекъсване на
съответното отклонение и изчисляване на изразходваните, отведените и пречистените
количества вода съобразно пропусквателната способност на водопроводната инсталация за
едногодишен период, освен ако не се докаже, че периодът е по-кратък - чл. 37, ал. 1 вр. чл.
35, ал. 6 от Наредбата. В чл. 50, ал. 1 от действащите към момента ОУ на ответника е
предвидено, че при установяване на незаконно присъединяване към водопроводните и
канализационните системи, съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните,
отведените и пречистените количества вода се определят по реда на чл. 49 за едногодишен
период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък. В чл. 49 от ОУ е посочено, че при
отказ на потребителя, установен с протокола по чл. 24, ал. 4, да осигури достъп на
длъжностното лице на В и К оператора за отчитане на показанията на водомер, разходът на
вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация
непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата
със скорост 1 m/s, за периода до предишен реален отчет, но не по дълъг от 6 месеца.
От представения по делото контролен лист № НПРД-017388 от 18.06.2021 г. се
установява, че на посочената дата служители на ищеца в присъствието на представител на
ответника /което обстоятелство не се оспорва по делото/ извършили проверка на процесния
имот по спазване на Наредбата, като констатирали, че проверката е извършена след заявка
от Г. ИВ. ИВ. за ново СВО. В имота имало старо СВО ф ¾ без водомер. Не е спорно, че
преди подписването на окончателен договор за присъединяване на ищеца към В и К
мрежата е липсвал клиентски номер за имота в системата на „Софийска вода“ АД.
Установява се, че въз основа на контролния лист е издаден протокол № КНВ-0016985 от
29.06.2021 г. /съставен и подписан от длъжностно лице на оператора и подписан от
представител на ищеца/, с който е прекъснато незаконно отклонение и въз основа, на който е
начислена процесната сума, за което е съставена, представената по делото – фактура №
********** от 22.07.2021 г. за сумата от 4 009.13 лв. с ДДС - л. 87 от делото.
От показанията на свидетеля Даниела Димитрова Петрова се установява, че същата
живее в с. Световрачане от 1962 г., близко до имота на ул. Цветна градина № 1. Познава,
както Г.И., така и предишните собственици на имота. Твърди, че къщата в имота, строена от
предишен собственик – Иван Цветков, е била недостроена. Била завършена до груб строеж с
покрив. Влизала била в къщата, когато там живеел Иван Цветков, нямала бани и тоалетна, в
къщата нямало вода. Имало бунар, от който се взимала водата. За пиене вода на Иван
Цветков давали съседите. Бунарът се намирал в самия двор, представлявал сондаж с помпа.
Заключението по ССчЕ сочи, че сумата по фактура № ********** от 22.07.2021 г. е
начислена по реда на чл. 50 във вр. с чл. 49 от ОУ на ответното дружество.
5
Разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., съот. чл. 50, ал. 1 от ОУ
на ответника целят в случай на установено нарушение /присъединяване към В и К мрежата
не по законовия ред/, в резултат на което са потребени В и К услуги, без същите да бъдат
отчетени и заплатени, нарушението да бъде преустановено, а В и К операторът да бъде
обезщетен за ползваните В и К услуги без измервателен уред по нормативно предвидена
методика поради липсата на възможност да бъде точно изчислено количеството
изразходвани, отведени и пречистени води.
Съдът намира, че на първо място, ответникът не е доказал в хода на производството
при условията на главно и пълно доказване, съобразно правилата на доказателствената
тежест в гражданския процес, че процесният имот е бил незаконосъобразно присъединен
към В и К мрежата. Действително, представеният по делото контролен лист не е оспорен, но
ищецът не е ангажирал каквито и да е други доказателства, които да установят
присъединяването на старото водопроводно отклонение към В и К мрежата – вкл. дали се
касае до дворна чешма и дали процесната сграда е била захранена с вода. Не се установява и
материалът, от който е изработена тръбата, нейното състояние, кога е изградена същата.
Настоящият съдебен състав намира, че не е без значение кога е изградена тръбата. В случая
имотът е придобит 2018 г., а ищецът незабавно е поискал и е сключен предварителен
договор за присъединяване на недвижими имоти и потребители на услуги към В и К
системи с № 1092 от 26.11.2018 г. за процесния имот. Към датата на сключването на
предварителния договор ответникът не е оспорил, че имотът не е водоснабден и, че не са
открити партидни номера в ответното дружество за същия. Напротив, ответникът се е
съгласил да сключи предварителен договор за присъединяване на имота към В и К мрежата.
В този смисъл, доколкото предварителният договор е от 2018 г., не става ясно защо
проверката в имота е извършена едва 2021 г. Още повече, че в предварителния договор
страните изрично са уговорили, че между тях действат ОУ на ответното дружество.
Задължението на ответното дружество за проверка и отчитане на водомерите е ежемесечно -
чл. 23, ал. 1, т. 1 от Общите условията, като не се установява от ответника това да е
изпълнено. От ангажираните доказателства по делото, вкл. и от свидетелските показания, не
се установява откритото старо водопроводно отклонение да е изградено след 2018 г.,
ответникът след придобиването на имота незабавно е сключил предварителен договор за
присъединяване на имота към В и К мрежата на ответника, а извършената проверка на
имота три години по-късно не следва да се вменява във вина на ищеца.
На следващо място, настоящият съдебен състав, намира и, че за ангажирането на
отговорността на ищеца, освен „незаконно присъединяване към водопроводните и
канализационните системи“ е необходимо при условията на пълно и главно доказване да се
установи по делото и, че през исковия период в имота са се ползвали В и К услуги без да
се заплащат. Т. е., дори водопроводно отклонение към имота на ищеца да е било свързано
към В и К мрежата, то следва ответникът да установи, че същото е изправно и е
захранвало обекта с вода и/или е било използвано за доставка на канализационни услуги. В
противен случай, при едно неработещо старо водопроводно отклонение и/или липсата на
6
захранване, използване на същото, уважаването на претенцията би довела до неоснователно
обогатяване на ответника за сметка на ищеца. В исковата молба е налице изрично
оспорване, че старото водопроводно отклонение не е технически изправно, респ. не е
налице възможност да подава вода, годна за консумация. В тази насока и при
изпълнение на правомощията си по чл. 146, ал. 2 ГПК съдът е указал с определение от
17.03.2022 г. на ответника, че не сочи доказателства водопроводното отклонение да е
захранвало имота на ищеца с вода, респ. да е използвано за доставка на канализационни
услуги в процесния имот. Въпреки изричните указания по чл. 146, ал. 2 ГПК ответникът не е
ангажирал никакви доказателства в тази насока. От представения по делото контролен лист
не се установяват посочените по-горе обстоятелства, а ангажираната ССчЕ касае единствено
начина, по който е начислена сумата, но не установява наличието на предпоставките за
начисляването на претендираната сума. В тежест на ответника и съобразно изричните
указания на съда по чл. 146, ал. 2 ГПК е било да ангажира СТЕ, но същият не се е
възползвал от тази възможност. Неблагоприятните последици от непроведеното пълно и
главно доказване по предявения отрицателен установителен иск са в тежест на ответната
страна. Следва да се посочи, че чл. 37, ал. 1 вр. чл. 35, ал. 6 от Наредбата, респ. чл. 50 във вр.
с чл. 49 от ОУ на ответното дружество определят начина, по който да се изчисли дължимата
сума при неправомерно присъединяване и ползване на В и К услуги, но не регламентират
ред, по който ответникът да начислява сума за изградени стари водопроводни отклонение, за
които не е ясно кога и от кой са изградени, дали функционират и дали са използвани за
периода, за който е начислена процесната сума. Само по себе си установяването на
присъединяване към В и К мрежата не по установения ред, не е основание за обезщетяване
на ответника, тъй като не е налице неоснователно разместване на блага, при положение че
ищецът не е потребил В и К услуги през процесния период, доставяни от ответното
дружество – виж и решение от 23.07.2020 г. по в. гр. д. № 9161 по описа за 2019 г. по описа
на СГС.
Само за пълнота на изложението, не се установява и правилното начисляване на
процесната сума. Разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера, което обстоятелство следва
и от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и ОУ на ответното дружество. От представените по
делото доказателства, вкл. и ССчЕ съдът намира, че не се установява при условията на
пълно и главно доказване каква е пропускателната способност на водопроводната
инсталация при процесния имот, поради което и в тази й част съдът не кредитира приетата
ССчЕ.
Ето защо и доколкото не са налице предпоставките на чл. 37, ал. 1 от Наредбата за
ангажиране имуществената отговорност на ищеца, то ответникът не е имал основание да
определи доставеното количество вода по реда на чл. 35, ал. 6 от Наредбата, респ. чл. 50 във
вр. с чл. 49 от ОУ. В този смисъл предявеният иск следва да се уважи изцяло като се признае
за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 4009.13 лв.
По отговорността за разноски:
7
Разноски се следват на ищеца.
На ищеца ще се присъди сумата от 160.37 лв. за заплатена ДТ.
Претендирано е адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.
Уговарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презумира
и следва да бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този случай нарочно доказване на
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство
по делото не е необходимо да се провежда /виж определение №515/02.10.2015г. по ч. т. д.
№2340/2015 г. на I т. о. на ВКС/. Налице са предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, в
договорът за правна защита и съдействие, сключен с адв. Д. – л. 101, изрично е посочен този
текст от закона. На затрудненото материално лице е осигурена защита в хода на процеса, на
основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждение дължимият хонорар е 510.64 лева, към което следва да се начисли и ДДС,
доколкото са представени по делото доказателства, че адв. Х.В. Д. е регистрирана по ЗДДС
и на осн. чл. 2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. или минималното адвокатско
възнаграждение в случая е 612.77 лв. с ДДС /510.64 лв.+102.13 лв./. За предоставената
безплатна правна помощ на адв. Д. ще се присъди сумата от 612.77 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Г. ИВ. ИВ., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
София, ж. к. Красна поляна II част, бл. 216, вх. Г, ет. 1, ап. 1, НЕ ДЪЛЖИ на “Софийска
вода” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Бизнес Център
Интерпред Цар Борис, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3, сумата от 4009.13 лв. –
представляваща стойност за консумирана вода по пропускателна способност на
водопроводната инсталация за периода от 18.06.2020 г. до 18.06.2021 г., начислена по
фактура № ********** от 22.07.2021 г. за имот, находящ се в село Световрачене, район
Нови Искър, ул. „Цветна градина“ № 1.
ОСЪЖДА “Софийска вода” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет.
2 и 3, да заплати на Г. ИВ. ИВ., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ж. к. Красна
поляна II част, бл. 216, вх. Г, ет. 1, ап. 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 160.37 лв.
– разноски по производството.
ОСЪЖДА Софийска вода” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3, да
заплати на адв. Христина Веселинова Д., ЕГН ********** с адрес на упражняване на
дейността – гр. София, ул. Хан Аспарух № 7, ет. 2, офис 4, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА,
сумата от 612.77 лв.– адвокатски хонорар за оказана безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
8
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9