М О Т И В И
към решение по АНД № 2561
/ 2019 г.
по описа на РС – Варна,
постановено на 17. 09. 2019 г.
В РС – Варна е внесено постановление на РП – Варна, с
което се прави предложение за освобождаване на Р.Б.Т., ЕГН : ********** - обвиняем
по ДП № 836 / 2017 г. по описа на ОД – МВР – Варна от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по чл. 78 А, ал. 1 от НК. Като основание
за това се изтъква, че наказателното производство е образувано за престъпление
по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, затова, че на 27. 03. 2017
г. в гр. Варна, причинил
на А. П. Г. лека
телесна повреда по хулигански подбуди, изразяваща се в разкъсно –
контузни рани, кръвонасядане и ожулвания по лицето, контузия на лявата
долночелюстна става, ожулвания по вътрешната лигавична повърхност на дясната
буза, ожулване по дясното коляно, които травматични увреждания в своята
съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
деянието е
наказуемо с „Лишаване от свобода” до три години, деецът не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78 А, ал. 1 от НК, от
инкриминираното деяние не са причинени имуществени вреди.
В съдебно заседание, обвиняемият редовно призован, не се
явява лично, представлява се от процесуален представител. Не прави искания за
извършване на нови съдебно – следствени действия, необходими
за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата
по делото. Оспорва
авторството, обективната и субективна съставомерност и доказаността на деянието.
За ВРП, редовно призована, не се явява
представител.
От събраните
по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка :
На 27. 03. 2017 г. свид. А. П. Г. паркирал управлявано от
него моторно превозно средство с ДК№ ТХ 32 98 АН на ул. „Стара планина“,
находяща се в гр. Варна. Доколкото по този начин ограничил достъпа на обв. Р.Б.Т.
до негов гараж, след отправена му покана, преместил моторното превозно средство.
След приключване на личните му ангажименти, свидетелят се приближил към моторното
превозно средство. Между него и свид. Г. Д. Т. били разменени реплики относно
място и начин на паркиране. Обв. Р.Б.Т. от своя страна първоначално нанесъл
удар с крак по врата на моторното превозно средство, а впоследствие два
последователни удара с ръка, присвита в юмрук, в областта на лицето на свид. А.
П. Г., от които последния си ударил главата в прилежаща стенна повърхност, като
получил травматични увреждания - разкъсно – контузни рани, кръвонасядане и
ожулвания по лицето, контузия на лявата долночелюстна става, ожулвания по
вътрешната лигавична повърхност на дясната буза, ожулване по дясното коляно. За
случая били уведомени органите на реда, като било образувано наказателно
производство.
Съдебно – медицинска експертиза : в резултат на нанесени
му на 27. 03. 2017 г. два удара с юмрук в областта на лицето, А. П. Г. е
получил разкъсно – контузни рани, кръвонасядане и ожулвания по лицето, контузия
на лявата долночелюстна става, ожулване /ерозия/ по вътрешната лигавична
повърхност на дясната буза, ожулване по дясното коляно. Описаните травматични
увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, вкл. такива с
подчертани ръбове и биха могли да се получат по указаните време и начин. В
своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Не се установяват категорични данни за пълна загуба на съзнание от страна
на пострадалия след нанесените му удари, която да определи разстройство на
здравето, временно опасно за живота.
Допълнителна съдебно – медицинска експертиза : на 27. 03.
2017 г. А. П. Г. бил ударен с юмрук двукратно по челюстта в ляво, от ударите се
завъртял, ударил главата си в стена на сграда и паднал на земята. Отокът с
кръгловидна форма и подлежащата контузия на лявата долночелюстна става добре
отговарят да са получени от предмет с ограничена удряща повърхност, вкл. с
юмрук. Ожулването /ерозия/ с хоризонтален ход по лигавичната повърхност на
дясната буза може да се получи от удар с юмрук по лявата част на долната
челюст, като при изместването й надясно, зъбите биха могли да причинят подобна
хоризонтална ерозия на лигавицата. Вертикално разположената разкъсно – контузна
рана с ожулени ръбове на челото в дясно е резултат от удар с или върху твърд
тъп предмет с ръбеста и неравна повърхност и би могла да се получи от удар на
главата на пострадалия върху стена – като последващ удар след ударите по лицето
в ляво и последващо завъртане на главата в дясно. От удара върху неравна
повърхност биха могли да се получат и ожулванията по дусната скула, гърба на
носа и евентуално разкъсно – контузната рана по дясната част на горната устна.
Ожулването на дясното коляно би могло да се получи при падане върху земната
повърхност.
Съдебно – психиатрична експертиза : Р.Б.Т. не страда от
психично разстройство. Не е налице зависимост към алкохол или психоактивни
вещества. Към момента на извършване на деянието – 27. 03. 2017 г., той е бил в
състояние да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си. Не са налице данни за физиологичен или патологичен афект. Същият
може да носи наказателна отговорност. Физическото и психичното състояние му
позволяват да възприема фактите, имащи значение по делото и да дава достоверни
обяснения.
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за
установена въз
основа на обясненията на обв. Р.Б.Т. /частично/, показанията на свид. А. П. Г.,
свид. Т. Л. Н., свид. З. Г. П., свид. В. П. В., свид. Г. Т. Т., свид. Г. Д. Т.
/частично/, свид. И. Г. Г. /частично/, съдебно – медицинска експертиза, съдебно
– психиатрична експертиза, справки.
Съдът кредитира почти изцяло обясненията
на обвиняемия, доколкото същите са последователни, съпоставени с другите доказателства непротиворечиви, кореспондират с показанията на свидетелите. Следва да се има
в предвид, че обясненията са не само средство
за защита, но и доказателствено средство, което следва да се
цени наред с всички останали източници на доказателства. Необходимо е да се акцентира, че
обвиняемия не отрича за физически контакт между него и свид. А. П. Г., като
оприличава това на бутане, което се оборва категорично от събрания по делото
доказателствен материал, респективно съдът не кредитира заявеното в тази част.
Показанията на свид. А. П.
Г., свид. Т. Л. Н., свид. З. Г. П., свид. В. В., свид. Г. Т. Т. съдът възприе и
им даде вяра като прецени, че същите са логични, вътрешно непротиворечиви,
кореспондират с останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства и
са относими към предмета на доказване в настоящето наказателно производство.
Изложеното по – горе
относно частично кредитиране и съответно
некредитиране на обясненията на обв. Р.Б.Т. важи в пълна
степен и относно показанията на свид. Г. Д. Т. и свид. И. Г. Г., поради което
съдът не следва да повтаря мотивите си.
Изготвените и приети по
делото експертизи съдът счита за обективно и компетентно дадени. Останалите
събрани писмени доказателства и доказателствени средства, съдът кредитира
изцяло, като прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се,
кореспондират със събраните по делото гласни доказателства и са относими към
предмета на доказване по делото.
Така установената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на
съда :
Извършеният наказателно - правен анализ на така
установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че обв. Р.Б.Т.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 131, ал. 1, т. 12,
вр. чл. 130, ал. 1 от НК.
От обективна страна съдът намира
за безспорно установено, че на 27. 03. 2017 г. в гр. Варна, обв. Р.Б.Т. е причинил на
свид. А. П. Г. лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно – контузни рани, кръвонасядане и
ожулвания по лицето, контузия на лявата долночелюстна става, ожулвания по
вътрешната лигавична повърхност на дясната буза, ожулване по дясното коляно,
които травматични увреждания в своята съвкупност са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Това
е станало чрез
нанасяне от негова страна на два удара с ръка, присвита в юмрук, в областта на
лицето на пострадалия и последващо съприкосновение с прилежаща стенна
повърхност. Съдът намира
за безспорно установено авторството на деянието на
обвиняемия по така възведеното обвинение. Съдът
приема, че деянието следва да се квалифицира
като извършено по хулигански подбуди,
доколкото не се установи обвиняемия да е действал по лични такива, т. е. да е бил
мотивиран
от стари взаимоотношения с пострадалия или същия да
го е предизвикал в момента по някакъв
начин. Горното съдът прие въз основа
на обясненията на обв. Р.Б.Т. /частично/, показанията на
свид. А. П. Г., свид. Т. Л. Н., свид. З. Г. П., свид. В. П. В., свид. Г. Т. Т.,
свид. Г. Д. Т. /частично/, свид. И. Г. Г. /частично/, съдебно – медицинска
експертиза, съдебно – психиатрична експертиза.
От субективна
страна деянието
е извършено от
обвиняемият с пряк умисъл – той е съзнавал
общественоопасния характер на деянието и е целял настъпването на общественоопасните последици. Това съдът
извежда от цялостното му поведение, обективирано по делото, от вида и
последователността на неговите действия.
Като причина за извършване на
престъплението следва да се отбележи незачитането от страна на обвиняемия на законовия ред,
установен в Република България.
Относно вида и
размера на наложеното :
При определяне на наказанието съдът прецени степента
на обществената опасност на конкретните деяние и деец, данните
за личността му, подбудите за извършване и констатира
следните обстоятелства от значение за
отговорността на обв. Р.Б.Т..
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл.
78 А, ал. 1 от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и
налагане на същия на административно наказание : 1. за престъплението по чл.
131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, което е умишлено, се предвижда
наказание „Лишаване от свобода” до три години; 2. видно от приложената по
делото справка за съдимост, деецът е не осъждан и не се е ползвал от
привилегията по чл. 78 А, ал. 1 от НК; 3. от деянието не са причинени
имуществени вреди.
Обсъждайки обществената опасност на деянието следва да
бъде посочено, че изпълнителното деяние е извършено в съвсем кратък период от
време, т. е. не се касае за значителен интензитет. Характерът на телесното
увреждане, настъпилите вредни последици също не се отличават като значителни. Аналогично
стоят нещата и относно обществената опасност на дееца. Същият не е осъждан,
което показва трайно
зачитане на законоустановения ред в страната, като извършеното се явява изолиран акт в
неговото поведение. Следва да бъдат отчетени проявените желание и усилие да полага труд.
Горното обосновава
извода за сравнително невисока степен на обществена опасност на деянието и
дееца, което
води до заключение,
че целите на наказанието могат да бъдат
постигнати като му бъде наложено административно
наказание на основание чл. 78 А, ал. 1 от НК – „Глоба”, в минимално предвидения в закона
размер, а именно хиляда лева.
Обв. Р.Б.Т. беше осъден да заплати в полза на държавата,
по сметка на ОД – МВР – Варна сумата от 230. 23 лв. /двеста и тридесет лв. и
двадесет и три ст./, представляваща направени по делото разноски.
В този смисъл съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :