Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми април през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Председател: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 10378 по
описа за 2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 27.06.2020г.,
постановено по гр.д. № 33638/2019г. на СРС, ГО, 63 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА“ ЕАД срещу Е.П.П. обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 99 от ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 560 лева –
неплатена главница по договор за потребителски кредит № 10630148 от 12.03.2014г.,
сключен между ответницата и „БПН П.П.Ф.“ ЕАД, вземанията по който са цедирани в
полза на „Микро кредит“ АД въз основа на договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 13.01.2015г. и приложение № 1 към него, а впоследствие в полза на
ищеца въз основа на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия
от 16.01.2015г. и анекс № 2 към него от 08.04.2016г./, ведно със законната
лихва от 02.10.2018г. до окончателното изплащане и за сумата от 252, 53 лева –
обезщетение за забава в периода от 25.06.2014г. до 02.10.2018г. Със същото
решение са отхвърлени исковете за главница за разликата над сумата от 560 лева
до пълния предявен размер от 916, 35 лева, както и иска за договорна лихва в
размер на 659, 65 лева за периода от 24.06.2014г. до 25.03.2015г. и иска за
обезщетение за забава за периода от 25.06.2014г. до 02.10.2018г. за разликата
над уважения размер от 252, 53 лева до пълния предявен размер от 600, 71 лева,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 63886/2018г. по описа на СРС, ГО, 63 състав.
Срещу
решението, в частта, в която са уважени
предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК
въззивна
жалба от ответницата Е.П.П.. В същата са изложени оплаквания
за неправилност на постановеното решение поради допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от
първоинстанционния съд изводи, както и нарушение на материалния закон. Конкретно
се поддържа, че не било доказано обстоятелството, че тя не е заплатила
остатъкът от дължимата главница по договора за кредит. На следващо място,
навежда доводи, че не е била уведомена по надлежния ред за сключените два
договора за цесия. Релевира, че в договора за цесия, сключен между „БПН П.П.Ф.“
ЕАД и „Микро кредит“ АД, не е посочено, че предмет на същия са и вземанията по
процесния договор за потребителски кредит, нито бил конкретизиран размера на
прехвърленото вземане, не бил индивидуализиран и длъжникът по вземането.
Излага, че вторият договор за цесия от 16.01.2015г., сключен между „Микро
кредит“ АД и ищцовото дружество също не съдържа данни, от които може да се
направи извод, че предмет на цесията е и вземане срещу ответницата по процесния
договор за кредит от 12.03.2014г. По тези съображения е направен извод, че
договорите за прехвърляне на вземания са невалидни и не пораждат действие
спрямо нея. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на решението в
обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се
отхвърлят изцяло.
Ннасрещната страна – „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯТА“ ЕАД, оспорва въззивната жалба. Релевират се съображения, че
първоинстанционното решение е правилно, като постановено в съответствие със
събраните по делото доказателства и правилата за разпределение на
доказателствената тежест, като съдът е съобразил приложимите за спора императивни
материалноправни норми.
Първоинстанционното решение, в частта, в която са
отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено
следното:
Настоящият съдебен състав, след като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
От приетия по делото договор за потребителски
паричен кредит CASH
– 10630148 от 12.03.2014г. се установява, че между "БНП П.П.Ф.“ ЕАД, в
качеството на кредитор /заемодател/ и ответникът Е.П.П., в качеството на
заемател, е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което
заемодателят е предал в собственост на ответника сумата от 1 000 лева,
определена като заемна сума, като последният се задължил да я върне при следните
условия – при размер на месечна погасителна вноска – 168 лева; срок на заема - 12
месеца; брой вноски - 12; определени били датите на плащане на всяка една от
погасителните вноски, уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 154,
44 %; както и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 281, 48 %. Общият
размер на всички дължими от кредитополучателя плащания по договора е 2 016
лева. Уговорено е, че датата на последната погасителна вноска е 25.03.2015г. По
делото не е спорно обстоятелството, че заемателят е получил от заемодателя
изцяло и в брой заемната сума.
По делото е приет договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 13.01.2015г., сключен между „МИКРО КРЕДИТ“ АД в
качеството на купувач и "БНП П.П.Ф.“ ЕАД в качеството на продавач. В
договора страните са уговорили условията, при които продавачът прехвърля на
купувача вземанията произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени
от продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях.
Посочено е, че вземанията са индивидуализирани в Приложение № 1 към договора,
представляващо негова неразделна част. По делото е представен документ,
озаглавен Приложение № 1 към договор за цесия от 13.01.2015г. между "БНП П.П.Ф.“
ЕАД и „МИКРО КРЕДИТ“ АД, съдържащ един подпис на лице, без посочени
индивидуализиращи белези на същото /например имена, качество и др./. В същия документ
е отбелязано следното съдържание: CASH – 10630148, JET CASH, 12.03.2014г. Останалите данни в него са
заличени.
Като доказателство е приет и рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземане /цесия/ от 16.01.2015г. сключен
между "МИКРО КРЕДИТ" АД в качеството си на продавач и "АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА" ООД в качеството си на купувач. В договора
страните са уговорили условията, при които продавачът прехвърля на купувача
вземания, които ще бъдат индивидуализирани в опис във вид и форма на Приложение
№ 1, което ще бъде неразделна част от договора. Представен е и анекс № 2 от
08.04.2016г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, съгласно
който цедентът прехвърля на цесионера ликвидни и изискуеми вземания,
произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени с "БНП П.П.Ф.“
ЕАД, които „МИКРО КРЕДИТ“ АД е придобило по договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 13.01.2015г. Посочено е още, че тези вземания са
индивидуализирани в Опис - Приложение № 1.
От представения препис-извлечение от Приложение
№ 1/01.04.2015г. към договора за цесия от 16.01.2015г. и анекс към него от
08.04.2016г. се установява, че първоначалният кредитор „МИКРО КРЕДИТ“ АД е
прехвърлил на купувача, т.е. на ищеца, определени вземания, като в ред № 327 е посочено
процесното вземане, което е индивидуализирано с номер на договор - кредит CASH – 10630148 от 12.03.2014г., имена на
длъжника – Е.П.П., ЕГН на кредитополучателя, дата на договор - 12.03.2014г., размер
на отпусната главница, размер на договорна лихва, общо дължимо по кредита, непогасен
остатък от главница, непогасен остатък от лихва и общо дължима сума към датата
на продажба. Приложението е подписано от представител на продавача и от
представител на купувача.
Представено е и пълномощно от "БНП П.П.Ф.“
ЕАД, с което дружеството е упълномощило „МИКРО КРЕДИТ“ АД да уведоми от името
на цедента всички кредитополучатели по всички вземания на дружество, които са
били цедирани с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2015г.
Като доказателство е прието и пълномощно от „МИКРО КРЕДИТ“ АД, с което ищцовото
дружество е упълномощено да уведоми по законоустановения ред и съгласно одобрен
образец всички длъжници за сключения на 16.01.2015г. рамков договор за цесия.
Като обсъди събраните пред първата
инстанция доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, и като
съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от правна
страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява
правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните
оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност,
допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми
на материалния закон.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. По изложените във въззивната жалба оплаквания
съдът приема следното:
Не е спорно по делото съществуването на договор за предоставяне
на потребителски кредит от 12.03.2014г., сключен между "БНП
П.П.Ф.“ ЕАД, в качеството на заемодател, и ответника Е.П.П., в
качеството на заемател, който договор има характеристиките на потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК /представляващ приложимо право към момента на
сключване на договора/. Не е спорно
и обстоятелството, че заемополучателят е изправна страна и е предоставил
заетата сума, но ответникът не е изпълнил задължението си да върне същата на
падежа.
Ищецът основава претенциите си, респ. качеството си на
кредитор, на договор за цесия от 16.01.2015г. и Приложение № 1 от 08.04.2016г. към
анекс № 2 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.01.2015г., сключен между „МИКРО КРЕДИТ“ АД /цедент/ и „А.З.С.Н.В.“ ООД
/цесионер/ на 16.01.2015г. Цедентът по този договор от своя страна се
легитимира като носител на спорното вземане въз основа на договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 13.01.2015г., сключен между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД
/цедент/ и „МИКРО КРЕДИТ“ АД /цесионер/.
Ответницата изрично е оспорила с отговора на исковата
молба действителността на договора за цесия от 13.01.2015г. с доводи за липса
на индивидуализация на прехвърленото вземане, произтичащо от договор за
потребителски кредит от 12.03.2014г. По така наведените възражения настоящият
съдебен състав приема следното:
Цесията е способ за прехвърляне на субективни права по
силата на който настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение,
доколкото кредитор по вземането става цесионерът, на когото цедентът е
прехвърлил вземането си. За действителността на договора за цесия от значение е
и основанието за възникване на прехвърленото вземане, предмет на договора за
цесия. От транслативния ефект на договора следва, че негов предмет могат да
бъдат само прехвърлими права, респ. такива вземания, възможността за чието
прехвърляне не е изключена от закона, не е установена по договорен път, или не
следва от тяхното естество /чл. 99, ал.1 от ЗЗД/. Нормата на чл. 99, ал. 2 от ЗЗД, която включва в предметния обхват на прехвърлителното му действие
привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности на вземането, определя
цесионния договор като комутативен - страните по него следва да постигнат
съгласие относно съществените белези на конкретното вземане - правоотношението,
от което е възникнало и неговия размер или начина на определянето му. Това
следва освен от характера на договора като каузална сделка, условие за чиято
действителност е наличието на основание (causa), изразяващо се в уговорените с
него насрещни престации, още и от обстоятелството, че договорът за цесия по
необходимост предполага съществуването на вземане, произтичащо от друго
правоотношение между цедента и длъжника. В доктрината и съдебната практика се
приема, че независимо от различните основания за сключване на цесионния договор
(acquirendi causa при продажба или замяна, donandi causa при дарение или
solvendi causa в хипотезата на даване вместо изпълнение), определеността,
съответно определяемостта на съдържанието на престацията е предпоставка за
действителността на договора. Вземането, предмет на договора за цесия не е
индивидуализирано, когато в договора за цесия не е посочен длъжникът, основанието за възникването му и неговият
размер. Предмет на цесионната сделка не
могат да бъдат неиндивидуализирани вземания. Ето защо, ако прехвърленото
вземане не е индивидуализирано по страни, предмет /източник на вземането –
договор, деликт, неоснователно обогатяване/ и размер /определен или определяем
според конкретните обстоятелства/ договорът за цесия е нищожен поради липса на
предмет – чл. 26, ал. 2 от ЗЗД /в този смисъл решение № 196 от 22.11.2018г.,
постановено по гр.д. № 3871/2017г. на ВКС, Четвърто ГО/.
В случая съдът приема, че в договора за цесия от
13.01.2015г. вземането, предмет на същия, не е индивидуализирано. За да стигне
до този извод съобрази следното:
Представеното Приложение № 1 към
договор за цесия от 13.01.2015г., сключен между "БНП П.П.Ф.“ ЕАД и „МИКРО
КРЕДИТ“ АД, съставлява частен документ. Доказателствената стойност на
частните документи е регламентирана в нормата на чл. 180 ГПК – частните
документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство,
че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Частният
свидетелстващ документ няма материална доказателствена сила, освен ако съдържа
неизгодни за издателя му факти, в който случай има силата на извънсъдебно
признание. Това обаче не означава, че частният свидетелстващ документ няма
никаква доказателствена стойност. Доказателствената стойност на частните
свидетелстващи документи се преценява от съда по вътрешно убеждение, с оглед на
всички обстоятелства по делото /решение № 136 от 14.05.2015г. по гр.д. № 6554/2014г.,
на ВКС, ГК, IV ГО/. Когато по делото не са сочени, респ. не са събрани други
доказателствени средства и вземанията са оспорени, то това е достатъчно,
за съдът да направи извод, че твърденият
факт не се е осъществил пълно и главно в обективната действителност.
При преценка доказателствената стойност на
представеното извлечение от документ, следва да се съобрази разпоредбата на чл.
178, ал. 2, изр. 1 ГПК, съгласно която съдът оценява доказателствената сила на
документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други
външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото.
Съдът, като извърши съвкупна преценка на събраните по
делото писмени доказателствени средства намира, че ищецът не е установил пълно
и главно, че претендираните вземания действително са му били цедирани, респ. че
се касае за едни и същи вземания, произтичащи от твърдяния договор за
потребителски кредит. В случая ищецът е представил по делото препис-извлечение
от Приложение № 1 към договор за цесия
от 13.01.2015г., съдържащ подпис на едно лице, без
посочени индивидуализиращи белези /например имена, качество и др./. С оглед
изложеното не може да се направи обоснован извод, че това приложение отразява
постигнато съгласие на двете страни по договора за цесия от 13.01.2015г. за
прехвърляне на конкретното спорно вземане. Дори
и да се приеме, че представеното приложение касае именно процесния
договор за цесия от 13.01.2015г., то крайните изводи на съда няма да се
променят. И това е така, тъй като в същия документ е отбелязано единствено
следното съдържание: CASH – 10630148, JET CASH, 12.03.2014г. Останалите данни са заличени. Това съдържание не е достатъчно за да се извърши
обоснована преценка относно страните, основанието и размера на прехвърленото
вземане и конкретно дали същото касае вземане, произтичащо от процесния договор
за отпускане на паричен кредит. Ищецът не е установил и с други доказателствени
средства предмета на договора за прехвърляне на вземания – такова доказателство
не съставлява уведомлението до ответника, тъй като същото има характера на
едностранно волеизявление с адресат /а договорът за цесия изисква съгласие на
цецента и цесионера/, а доказателствената тежест в тази насока е била на ищеца.
По изложените съображения се налага извод, че договорът
за цесия от 13.01.2015г. не е породил действие по отношение на процесното
вземане и цесионерът „МИКРО КРЕДИТ“ АД не е придобил същото. Съдът приема, че
„МИКРО КРЕДИТ“ АД не е бил титуляр на вземането, произтичащо от договор за
потребителски кредит от 12.03.2014г., по който длъжник е ответницата. Това от
своя страна означава, че ищецът също не е носител на спорното вземане,
доколкото той обосновава качеството си на кредитор въз основа на транслативния
ефект на договора за цесия от 16.01.2015г., сключен с „МИКРО КРЕДИТ“ АД.
Като е достигнал до други изводи първоинстанционният
съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в
обжалваната му част. Предявените искове за непогасена главница и за акцесорното
вземане за обезщетение за забава са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски в настоящото
производство има въззивницата. Същата е била освободена на основание чл. 83,
ал. 2 от ГПК от задължение за внасяне на държавна такса по въззивната жалба с
разпореждане на първоинстанционния съд от 27.08.2020г. Ето защо и на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК въззиваемото дружество следва да бъде осъдено да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт сумата от 25 лева – държавна такса за
въззивното производство.
Ответницата не е направила разноски в
първоинстанционното производство, поради което такива не следва да се присъждат
независимо от изхода на спора.
С оглед изхода на спора първоинстанционното решение
следва да се отмени и в частта, в която ответницата е осъдена да заплати на
ищцовото дружество съдебни разноски в исковото и в заповедното производства.
С оглед цената на предявените искове и предвид
ограничението на чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 134139 от 27.06.2020г.,
постановено по гр.д. № 33638/2019г. по описа на СРС, ГО, 63 състав, в частта, в която са уважени предявените
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД срещу Е.П.П. обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9
от ЗПК, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 за установяване съществуването
на следните вземания: за сумата от 560 лева – неплатена главница по договор за
потребителски кредит № 10630148 от 12.03.2014г., сключен между ответницата и
„БПН П.П.Ф.“ ЕАД, вземанията по който са цедирани в полза на „Микро кредит“ АД
въз основа на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2015г. и
приложение № 1 към него, а впоследствие в полза на ищеца
въз основа на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015г. и анекс № 2 към него от 08.04.2016г.,
ведно със законната лихва от 02.10.2018г. до окончателното изплащане и за
сумата от 252, 53 лева – обезщетение за забава в периода от 25.06.2014г. до
02.10.2018г., както и в частта, в която ответницата е
осъдена да заплати н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД сторените по делото разноски, както
следва: 16, 24 лева – държавна такса за заповедното производство, 18, 66 лева -
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, 16, 24 лева –
държавна такса за първоинстанционното исково производство и 37, 32 лева – юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното исково производство и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от "А.З.С.Н.В."
ЕАД, с ЕИК *****, седалище и адрес на
управление ***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 срещу Е.П.П.,
ЕГН **********,***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за установяване съществуването на следните вземания в полза на ищеца: за
сумата от 560 /петстотин и шестдесет/ лева – неплатена главница по договор за
потребителски кредит № 10630148 от 12.03.2014г., сключен между ответницата и
„БПН П.П.Ф.“ ЕАД, вземанията по който са цедирани в полза на „Микро кредит“ АД
въз основа на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2015г. и
приложение № 1 към него, а впоследствие
в полза на ищеца въз основа на Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.01.2015г. и анекс № 2 към него от 08.04.2016г., ведно
със законната лихва от 02.10.2018г. до окончателното изплащане и за сумата от
252, 53 /двеста петдесет и два лева и 53 ст./ лева – обезщетение за забава в
периода от 25.06.2014г. до 02.10.2018г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 63886/2018г. по
описа на СРС, ГО, 63 състав.
ОСЪЖДА "А.З.С.Н.В."
ЕАД, с ЕИК *****, седалище и адрес на
управление ***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 25 /двадесет
и пет/ лева, представляваща дължима
държавна такса за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.