Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 05.07.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание
на двадесет и девети октомври, през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Цветелина Добрева,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 16339 по описа на състава за 2016г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/и чл.
86 от ЗЗД.
Ищците В.Х.К. и В.И.К. поддържат твърдение, че са
претърпели значителни неимуществени вреди, изразяващи се в душевни страдания и
болки, в резултат на смъртта на техния синА.В.К., която настъпила на 06.01.2015г., но била причинена в следствие на
тежките травми, получени при пътно- транспортно произшествие, реализирано на 13.05.2014г.,
в гр. София, на пътен участък от бул. „Скопие“ в гр. София. Пострадалият понесъл
значителни телесни травми в следствие на виновното противоправно поведение на
водача на лек автомобил „Мерцедес С220“ с рег. номер ******, в който
пострадалият пътувал на предната дясна седалка по време на пътния инцидент.
Водачът на споменатия лек автомобил, който бил подведен под наказателна
отговорност, признат за виновен и осъден с влязла в сила Присъда по НОХД №
241/06.10.2016г. по описа на 2 с-в НО при СГС. Причинителят на вредите, имал
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответника,
поради което именно за ответника
възникнало задължението за заплати справедливо застрахователно обезщетение на
увредените лица- ищците, отчитайки близките им родствени отношения с ищеца и
емоционалните вреди, които нанесла загубата му.
Тъй като ответникът бил застраховател със седалище в чужбина, ищците
предявили писмено претенциите си срещу негов представител за страната –
дружеството „А.Б.- Регулиране на щети“ЕООД и в резултат от предявената
извънсъдебна претенция, на 11.10.2016г. всеки от ищците получил от ответника
застрахователно обезщетение в размер на сумата от по 42 000 лева. Според
ищците обаче, размерът на полученото застрахователно обезщетение бил крайно
неудовлетворителен от гледна точка на принципа на справедливостта, а при това,
застрахователят дължал на всеки от тях и сумата от 7535, 53 лева,
представляваща законна лихва за забава, върху платеното застрахователно
обезщетение, изчислена от настъпването на вредата на 06.01.2015г. (дата на
която починал пострадалият), до 11.10.2016г. (дата на плащане на обезщетението).
При изложените фактически твърдения и с оглед допуснатото при условията на чл. 214, ал.2 от ГПК изменение на иска - всеки от ищците
претендира за осъждане на ответника, да му заплати сумата от по 108 000 лева,
представляваща разлика между вече получената на същото основание застрахователно
обезщетение от 42 000 лева и дължимия според ищците размер на обезщетение
от 150 000 лева, да заплати сумата от 7535, 53 лева, представляваща
законна лихва за забава, върху платеното застрахователно обезщетение, изчислена
от настъпването на вредата на 06.01.2015г. до получаване на изплатената част от
обезщетението на 11.10.2016г., заедно със законната лихва върху претендираната
сума от 108 000 лева, считано от датата на причиняването на вредоносния
резултат - 06.01.2015г. до окончателното изплащане на присъденото обезщетение.
С оглед изхода на спора, ищците претендират за осъждане на ответника да им
заплати и направените съдебни разноски
за настоящото производство.
Исковата претенция на всеки един от двамата ищци е
оспорена от ответното застрахователно дружество – „ЦЛМ О.Ф.М.“, със седалище в
Кралство Нидерландия, което е представлявано от упълномощения процесуален
представител и съдебен адресат – адв. Т.Б.. Чрез споменатия свой процесуален
представител, ответникът признава наличието на основание за изплащане на
застрахователно обезщетение, тъй като не отрича настъпването на процесното ПТП,
противоправното поведение на водача на посочения в исковата молба лек
автомобил, нито отрича наличието на валидно застрахователно покритие по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за водача
на лекия автомобил марка „Мерцедес С220“
с рег. номер ******, в който пострадалият пътувал на предната дясна седалка по
време на пътния инцидент. Ответникът обаче, поддържа становище за
неоснователност на предявените срещу него претенции, заявявайки, че още на 11.10.2016г.
е изплатил на всеки един от ищците, пълния дължим размер на претендираното
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. При това сочи, че размерът
на полученото от ищците застрахователно обезщетение в размер от по 42 000
лева е определен правилно, като се отчита разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД и
значителния обем на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, който при настъпване на нарушил задължението си по чл. 137а от ЗДвП и чрез това нарушение активно способствал за увеличаване
на броя и тежестта на получените травми и за настъпилия краен летален изход. При
условията на евентуалност, ответникът оспорва размера на претендираните
обезщетения, като навежда доводи за тяхната прекомерност, с оглед установените
принципи на справедливост при репариране на вредите. При това, ответникът
оспорва и претенцията за изплащане на законна лихва, като поддържа тезата, че
не е изпадал в забава за изплащане на сумите от по 42 000 лева на всеки
един от ищците. Поддържа тезата, че не е изпадал в забава, понеже осъществил
плащането незабавно, след като са станали обективно известни обстоятелствата,
определящи задължението на да покрие вредите, които са настъпили в резултат от
противоправното поведение на застрахования при него водач на МПС. Преди датата
на извършеното плащане, ищците не били предоставяли необходимото съдействие да
бъде извършена преценка на основанието за изплащане на обезщетение и за размера
на дължимото обезщетение, макар след предявяване на извънсъдебната си претенция
– всеки от тях да е бил изрично поканен да осъществи подобно съдействие. В тази
връзка, ответникът отрича твърдението на ищците, че е изпаднал в забава и
оспорва претенцията за изплащане на лихви за забава. Моли за отхвърляне на
исковете и с оглед очаквания благоприятен изход от процеса- претендира да му
бъдат присъдени направените съдебни разноски.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдържанието на
приетата като доказателство Присъда № 214/06.10.2016г.
по НОХД 3287/2016г. по описа на 2 с-в при НО на Софийски градски съд, която съдържа
отбелязване, че е влязла в сила на 30.11.2017г. обвързва в хипотезата на чл. 300 от ГПК
следните доказателствени изводи на настоящия съд: На 13.05.2014г. в гр. София, на пътен участък от бул. „Скопие“ - П.С.Б., в качеството на
водач на лек автомобил марка „МЕРЦЕДЕС С220” с рег. № ****** допуснал нарушение
за правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал.1 от ЗДвП, в резултат на
което причинил по непредпазливост смърттаА.В.К., който пътувал на предната
дясна седалка на автомобила.
Страните не спорят, а представените писмени доказателства недвусмислено
сочат, че след инцидента, пострадалияА.В.К. е постъпил в лечебно заведение, а
смъртта му е настъпила на 06.01.2015г.
Съдържанието на
приети като доказателство Удостоверение за семейно положение № АУ093376ПР/30.09.2015г.
и № АУ093377ПР/30.09.2015г. издадени от Община Варна мотивира извода, че родители
на починалия при процесното ПТПА.В.К. са именно ищците
В.Х.К. (майка) и В.И.К. (баща).
При липсата на
спор между страните, к съдът прие за установен факта, че към момента на
настъпване на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” с покритие за гражданската отговорност на водача на лек
автомобил „МЕРЦЕДЕС С220” с рег. № ****** което е
предоставено от ответното дружество.
Като
доказателство по делото са приети Протокол за оглед на ПТП, фотоалбум и скица
на ПТП, съдържащи установените от разследващите органи данни за мястото на
настъпване на процесното пътно- транспортно произшествие. Тези документи не се
обсъждат подробно в мотивите на настоящото решение, понеже съдържащите се в тях
данни са обект на анализ от приетите в хода на съдебното дирене първоначална и
повторна комплексна съдебно- медицинска и автотехническа експертиза.
Заключението на изслушаната и приета с оспорване от ищците първоначална съдебна
авто- техническа и медицинска експертиза, което бе изготвено от вещите лица Х.И. и д-р Б.Б.,
мотивира следните изводи, относно
правнозначимите за решаване на спора факти: Лекият автомобил „МЕРЦЕДЕС С220” с рег. № ****** в който е пътувал пострадалият е фабрично
оборудван с предпазени колани, включително на пасажерското място на пострадалия.
Внимателният анализ на механизма на настъпване на произшествието е медицински
документираните травматични увреждания, които е понесъл пострадалияА.В.К. дават
основание за категоричен и мотивиран
извод на вещите лица, че към момента на
настъпването на удара – той е бил без поставен предпазен колан. Според
становището на вещите лица, ако пострадалият би използвал предпазен колан, този
колан не би предотвратил напълно настъпването на травматични увреждания, но би
допринесъл тези увреждания да са по- малко
на брой и значително по- леки т.е. във всеки случай лечими. При това,
според практическия опит експертизата сочи, че в този случай може да се
предположи травмите, които биха били нанесени при изпозване на предпазен колан,
да не се нуждаят от оперативно лечение.
Заключението на изслушаната по искане на ищците и приета повторна съдебна
авто- техническа и медицинска експертиза, което бе изготвено от вещите лица М.Ф. и д-р П.П.,
мотивира следните изводи, относно
правнозначимите за решаване на спора факти: Лекият автомобил лек
автомобил „МЕРЦЕДЕС С220” с рег. № ****** в който е пътувал
пострадалият е бил фабрично оборудван с предпазени колани. Аналитичните изводи
за механизма на настъпване на инцидента и медицински установените травматични
увреждания, които е понесъл пострадалия при инцидентаА.В.К. дават основание за
мотивиран извод на вещите лица, че към момента на настъпването на удара пострадалият
много вероятно е бил без поставен предпазен колан. Вещите лица споделят
становището на първоначалната експертиза, че ако пострадалият би използвал
предпазен колан, то този колан не би бил достатъчен да предотврати настъпването
на травматични увреждания за пострадалия, но считат, че предпазният колан би
създал предпоставки за по- малко на брой и по- леки увреждания, които обичайно
са лечими чрез гръбначни ортези, а не оперативно.
В дадените пред
настоящия съд показания, свидетелят П.М.К. заявява, че познава пострадалия и
ищците, тъй като е тяхна снаха, съпруга на починалияА.В.К.. Свидетелката била страна по съдебна претенция срещу ответника. Според
впечатленията на свидетелката, отношението между ищците (родителите) и сина им
(починалия при ПТП А.) били много добри, характеризиращи се с разбирателство и
взаимопомощ. Според впечатленията на свидетелката, ищците (родителите) се
надявали на възстановяване на сина си след инцидента и предприели всичко
възможно, за да организират и съдействат за този процес. Те дори не
предполагали, че може да се стигне до летален изход. Ето защо, двамата приели
много тежко вестта за смъртта на нейния съпруг. След смъртта на сина им,
двамата ищци видимо променили социалното си поведение, престанали да отбелязват
празници, преустановил активните си социални контакти с трети лица, а
емоционалните им преживявания създали предпоставка за развитието на тежки
заболявания.
Като
доказателства по делото са приети писмени изявления, които са направени от
името на страните в настоящия спор .
Тези документи /стр.26-27 и 106-112 от делото/- писмена претенция, отговор,
уведомление за банкови сметки и преписи от платежни нареждания – установяват
извънсъдебните отношение между страните, допринасяйки за формиране на изводи за
безспорно признатите от страните факти, че ищците са предявили
писмено претенциите си срещу ответното дружество, чрез „А.Б.- Регулиране на
щети“ ЕООД и в резултат от тази извънсъдебна претенция, всеки от ищците е получил
на 11.10.2016г. застрахователно
обезщетение в размер на сумата от по 42 000 лева.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искови
претенции, които се основават на твърдението, че в качество на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на
причинител на вреда /застрахован при него водач/ и при наличие на
предпоставките по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ - ответника дължал да изплати на всеки
от ищците застрахователно обезщетение за понесените от тях неимуществени вреди. При това, ищците претендират за осъждане на
ответника, да им изплати пълния дължим размер на застрахователното обезщетение,
тъй като приемат извършеното плащане за 42 000 лева като частично, както и
за осъждане на ответника, да им заплати законната лихва върху вече платената
сума за застрахователно обезщетение, изчислена за периода от настъпването на
вредата до деня на изплащането.
Предявените
искове са допустими, доколкото са предявени от и срещу надлежно легитимирани
страни, пред родово и местно компетентния да разгледа спора съд.
Релевираните от
ответника доводи за недопустимост на исковете, поради липсата на правен интерес
от предявяването им, с оглед извършеното плащане, няма как да бъдат споделени.
В тази насока, следва да се отбележи, че от формално- процесуална страна,
правният интерес на ищците е достатъчно обоснован, посредством твърдението, че
извършеното плащане те считат за недостатъчно т.е. несъответно на пълния дължим
размер на платимото застрахователно обезщетение.
Твърденията на
ответника за недопустимостта на исковете в действителност са относими към
проблемите на тяхната основателност, поради което те ще бъдат взеи предвид в
рамките на произнасянето по съществото на спора.
По претенциите
за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди;
Съдържанието на
влязлата в сила Присъда № 214/06.10.2016г. по НОХД 3287/2016г. по описа
на 2 с-в при НО на Софийски градски съд, която е задължителна за настоящия граждански съд, при
разглеждане на гражданските последици от деянието - мотивира изводите за
наличие на непозволено увреждане, причинено от П.С.Б. в качеството му на водач на лек автомобил марка „МЕРЦЕДЕС С220” с рег. № ******, изразяващо се в предизвикването на телесни травми,
довели до настъпилата на 06.01.2015г. смърт на пострадалияА.В.К..
Понеже в конкретния случай няма спор, относно твърдението на ищците за съществуването
на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, за което се твърди да е налице
между водача на лек автомобил марка „МЕРЦЕДЕС
С220” с рег. № ****** и ответното дружество, нито се спори за това, че ищците
са възходящи /родители/ на починалия в резултат на инцидентаА.В.К. - настоящият състав на съда приема, че привлеченото в качеството на
ответник застрахователно дружество е платило на всеки от ищците дължимо застрахователно
обезщетение за доказаните неимуществени вреди.
Доколкото двамата
ищци са възходящи на пострадалия от първа степен – негови родители - те попадат
в кръга от увредените лица, които дефинитивно са легитимирани да търсят
обезщетение за причинени неимуществени вреди, поради близката родствена връзка между
тях. В тази насока, ищците са материално легитимирани да получат застрахователно
обезщетение за установените в хода на процеса неимуществени вреди.
Спорните въпроси са относими на първо място към размера на дължимото
застрахователно обезщетение, с оглед прилагането на принципа на справедливостта
по чл. 52 от ЗЗД и на второ място – с оглед основанието за редуциране на
обезщетението, в хипотезата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Тези именно
въпроси следва да бъдат разгледани от съда по- подробно при разрешаване на
настоящия правен спор.
По отношение
размера на платимото застрахователно обезщетение - съдът съобрази, че за претендираните неимуществени вреди,
обезщетението следва да се определи по справедливост и според действително установения
(доказан) техен размер. Вредите се свързват с негативните емоционални
преживявания, произтичащи от загубата на много близък родственик – низходящ, син,
с когото според свидетелските показания, ищците са поддържали интензивни
социални контакти и са живели в едно домакинство.
При определяне
на справедливия размер на платимото обезщетение, в конкретния случай съдът
съобрази комплекс от фактори, сред които – на първо място заемат установените в
хода на съдебното дирене субективни негативни преживявания на всяко едно от
увредените лица. Ищците са родители на загиналия млад мъж, които са го
отгледали от най- ранна детска ранна възраст, положили са множество грижи, помежду
им е съществувала много близка социална и емоционална връзка, макар и да не са
живели в едно домакинство, поради което загубата е твърде значителна.
Настоящият състав
на съда е склонен да оцени такъв тип загуба като изключително тежка (на
практика, най- тежката от потенциално възможните) и поради това, като кредитира
показания на разпитаната свидетелка - напълно споделя релевираните в исковата
молба доводи за значителен обем на вредите.
Социално- икономическите
условия в страната, които създават отправен критерии за социалните измерения на
понятието - справедливост - по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, определят според
настоящия състав на съда втория основен критерии, с който следва да бъде
съобразен размера на дължимото от ответника обезщетение.
За определяне
на размера на обезщетението, очевидно следва да се отчита не само формалния
факт на лимита на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, но и
нивото на жизнения стандарт на обществото към момента на причиняване на
увреждането. Няма съмнение, че максималния лимит на застраховката, към
определен момент е само една формално икономическа граница, очертаваща максималния
праг на договорната отговорност на застрахователя при един или повече
пострадали, а не универсален критерий на понятието за справедливост, което
според практиката на ВКС на РБ не е абстрактно, а винаги има конкретно социално
измерение. Постоянната съдебна
практика на ВКС също споделя
становището, че при определяне
размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане, следва непременно да се отчита и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането – например: Решение №
177/27.10.2009 г. по т. дело № 14/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение №
83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение №
59/29.04.2011 г. по т. дело № 635/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение №
28/09.04.2014 г. по т. дело № 1948/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение №
1/26.03.2012 г. по т. дело № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение №
66/03.07.2012 г. по т. дело № 619/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение №
242/12.01.2017 г. по т. дело № 3319/2015 г. на ВКС, II т. о. при ТК.
От една страна преценката
за твърде значителния обем на вредоносните последици, а от друга страна
икономическите критерии за справедливост, съизмерими с жизнения стандарт в Р.
България през периода на 2015г., когато минималната работна заплата е била 360
лева, тоест значително по- ниска от тази, която е определена към момента на
постановяване на настоящото решение, мотивират извода, че размерът на
застрахователното обезщетение следва да бъдат определен на сумата от по 120 000 лева за всеки от двамата ищци.
За разликата, която
се формира между посочената сума от 120 000 лева и пълният претендиран от размер
на обезщетението за 150 000 лева, всеки от исковете ще трябва да бъде
отхвърлен. Размерът на обезщетението, за огромно съжаление не би могъл да върне
живота на пострадалото лице и получаването на обезщетението не би възстановило
загубата на родителите на пострадалия (ако би било така, то няма съмнение че
всеки размер на парично обезщетение би било оправдано да бъде присъден от
настоящия съд) – но размерът на обезщетението без съмнение следва да бъде
съобразен и с обществените представи за социална справедливост.
По възражението
за съпричиняване вредоносния резултат от пострадалия;
В контекста на причинно- следствената връзка между настъпването на
вредоносния резултат и поведението на водача, чиято гражданска отговорност е
застраховал ответника, както и с оглед определяне на конкретния размер на
дължимото застрахователно обезщетение - следва да бъде разгледано възражението
на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия
– релевирано на основание чл. 51 от ЗЗД.
Необходимо е да се отбележи, че постановената присъда на наказателния съд
не е процесуална пречка за разглеждане на това възражение, тъй като внимателния
прочит на разпоредбата на чл. 300 от ГПК недвусмислено сочи, че разглеждащия
гражданските последици от инкриминираното деяние състав на съда не е обвързан
по въпроса, относно елементите на
причинно- следствената връзка, характеризираща фактическия състав на
деликта. Следователно, въпросите за съпрчиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия (който е различен субект от водача) е допустимо и резонно, особено
след като са били релевирани доводи в споменатата насока.
След анализ на събраните доказателства, основавайки се на изводите на
първоначалната и повторната комплексна съдебно- медицинска и авто- техническа
експертизи, съдът намира за основателно
и категорично доказано възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалото лице, поради нарушение на установеното в ЗДвП задължение
за използване на предпазен колан.
За да достигне до този извод, съдът кредитира аргументираното становище на вещите
лица, които са специалисти в съответната област на специални знания. В тази насока, съдът
приема, че използването на предпазен колан би предотвратило получаването на
онези тежки травми, които в крайна сметка са довели до настъпването на леталния
изход. Всяко друго становище, омаловажаващо проявената небрежност от страна на
пострадалия за конкретния случай, би представлявало очевидно превратно
тълкуване на законите и насърчаване на безразсъдно поведение.
Макар приносът на пострадалия да не е решаващ за настъпване на вредоносния
резултат - в конкретния случай, той следва да бъде оценен на не по- малко от 25%
част от цялостния механизъм на причинно- следствената връзка, която е довела
до вредоносния резултат. Това е така, защото източникът на вредите е всъщност
смъртта на пострадалия, а заключенията на първоначалната и повторната съдебни
експертизи мотивирано сочат, че ако пострадалия е използвал предпазен колан –
получените травми биха били по- малко и по- леки, така че е твърде вероятно,
дори да не се бе наложила оперативна интервенция. Следователно, трагичният
летален изход във всеки случай би бил изключен – ако пострадалият беше
използвал предпазен колан, при спазване на изискванията на чл. 137 от ЗДвП.
По изложените
съображения, определеният по- горе справедлив размер на дължимото
застрахователно обезщетение от 120 000 лева за всеки ищец, ще трябва да
бъде редуциран с 25% – на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД – до пълния дължим размер на сумата от по 90 000 лева за всеки един ищец.
Предвидената от
чл. 51, ал.2 ЗЗД редукция на дължимото обезщетение е задължителна и не може да
бъде игнорирана от социални съображения, понеже е обусловена от обективно
установения принос на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат.
Тъй като няма
спор, че ответникът вече е изплатил на всеки един ищец сумата от по 42 000
лева - то с настоящото решение - ответникът следва да бъде осъден да заплати на
всеки ищец дължимата разлика от 48 000 лева, между вече платената част от
застрахователното обезщетение и пълния дължим размер от това обезщетение.
По претенциите
за присъждане на законната лихва върху претендираните суми на обезщетенията;
На основание
чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.), във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД - ответникът дължи да
заплати на всеки от ищците законната лихва, изчислена върху платимия размер на
застрахователното обезщетение, изчислена за периода от 06.01.2015г., когато е настъпил
леталният изход, до окончателното изплащане на сумата на застрахователното
обезщетение.
Релевираните от
ответника доводи, че не е изпадал в забава поради липсата на съдействие от
страна на увредените лица не би могъл да бъде възприет, при разпоредбите на приложимия
към уреждане на спора материален закон - Част ІV от Кодекс за застраховането от
2005г., които не съдържат аналогична разпоредба на чл. 380, ал.3 от действащия
към момента на решаването на спора Кодекс за застраховането.
При този извод,
съдът приема, че на основание чл. 86 от ЗЗД, вр. с чл. 84 от ЗЗД – ответникът
дължи да заплати на всеки от ищците и законната лихва, която се изчислява върху
вече изплатената сума на застрахователно обезщетение в размер от 42 000
лева, за периода от деня на настъпване на деликта - на 06.01.2015г. до деня на
извършеното плащане – на 11.10.2016г. По
изчисление на съда, дължимата сума възлиза на 7535, 53 лева, поради което искът
следва да бъде уважен изцяло, така, както е предявен.
При това,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците и законната лихва, която
се изчислява върху присъдения с настоящото решение неизплатен остатък от
дължимото застрахователно обезщетение в размер на 48 000 лева, за периода
от настъпването на вредата – на 06.01.2015г. до деня на окончателното плащане
на сумата.
По претенциите на
страните за присъждане на разноски;
С оглед изхода
на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – ищците имат право да получат от
ответника направените разноски, съразмерно с уважената част от исковете, но са
били освободени от заплащането на разноски, при условията на чл. 83, ал.1, т.4
от ГПК и на практика не са понесли такива.
Понесените от
съдебния бюджет разноски при условията на чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК и съразмерно
на уважената част от предявените искове, следва да бъдат възстановени от
ответника в бюджета на съда.
Разноските за
събиране на доказателства възлизат общо на сумата от 460 лева, а дължимата
държавна такса възлиза общо на 4442, 84 лева (представляваща сбор от сумите на дължимата
държавна такса за всеки един от исковете за застрахователно обезщетение от 1920
лева и за законна лихва от 301, 42 лева, която следва да бъде платена за всеки
един от ищците). Следователно, при условията на чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден - съразмерно с уважената част от исковете - да заплати по
сметката на настоящия съд държавната такса и разноски, от внасянето на което
ищците са били освободени до общ размер на сумата от 4902, 84 лева.
При условията
на чл. 38 от ЗАдв., в полза на процесуалния представител на ищците следва да
бъде присъдено възнаграждение за процесуално представителство, съразмерно с
уважената част от исковете. Това възнаграждение се дължи за всеки отделен иск възлиза
на сумата от по 3530 лева за всеки един
от двата предявени искове, съгласно чл. 7, ал.2, т.5 от НМРАВ. Общият размер на
възнаграждението, което следва да бъде присъдено на адвокат С.Е.С. възлиза на 5354
лева (вкл. по 2 677 лева, дължимо за процесуално представителство на всеки един
ищец).
Ответникът по
принцип има право да претендира действително направените съдебни разноски, вкл.
и за процесуално представителство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Обстоятелството,
че ищците са били освободени от задължението да внасят държавни такси не означава,
че са освободени и от процесуалната санкция - да понесат разноските, които са
причинили на другата страна в процеса.
При това
представения от ответната страна документ за разноските сочи, че ответникът действително
е направил разноски за възнаграждение за процесуално представителство в размер
на 3000 лева и разноски за събиране на доказателства в размер на 440 лева.
Следователно, при
условията на чл. 78, ал.3 от ГПК - всеки
ответник следва да бъде осъден (съразмерно с отхвърлената част от иска) да
заплати на ищеца съдебни разноски в размер на 972 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЦЛМ О.Ф.М.“, със
седалище *** ХН Г.и съдебен адресат- адв. Т.Б.,*** да заплати на В.Х.К. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. С.С.,***, на основание чл. 226 от КЗ/отм./
вр. с чл. 51, ал.2 от ЗЗД – сумата от 48 000 лева (четиридесет и
осем хиляди лева), представляващи незаплатена част от дължимо застрахователно
обезщетение в общ размер на 90 000 лева, по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил „МЕРЦЕДЕС С220” с рег. № ******, за причинените от водача му неимуществени вреди: смъртта
наА.В.К. на 06.01.2015г., причинена като резултат от ПТП на 13.05.2014г., заедно
със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от настъпването на
вредоносния резултат на 06.01.2015г. до деня на окончателното плащане, като отхвърля предявения иск, в частта за
разликата - над присъдената сума и до пълния претендиран размер на
обезщетение за 108 000 лева, както и за законната лихва върху тази разлика
и за посочения период.
ОСЪЖДА „ЦЛМ О.Ф.М.“, със
седалище *** ХН Г.и съдебен адресат- адв. Т.Б.,*** да заплати на В.Х.К. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. С.С.,***, на основание чл. 86 от ЗЗД –
сумата от 7535, 53 лева (седем хиляди петстотин тридесет и пет лева и 53 ст.),
представляващи законната лихва за периода от 06.01.2015г. до 11.10.2016г. върху
сумата от 42 000 лева - изплатена част от общо дължимия размер на застрахователно
обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за лек автомобил „МЕРЦЕДЕС С220” с рег.
№ ******, за причинените от водача му неимуществени вреди: смъртта наА.В.К..
Произтичащите
от това решение задължения към В.Х.К. могат да бъдат
платени по посочена от ищеца банкова сметка ***: *** „Първа инвестиционна банка“ АД.
ОСЪЖДА „ЦЛМ О.Ф.М.“, със
седалище *** ХН Г.и съдебен адресат- адв. Т.Б.,*** да заплати на В.И.К. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. С.С.,***, на основание чл. 226 от КЗ/отм./
вр. с чл. 51, ал.2 от ЗЗД – сумата от 48 000 лева (четиридесет и
осем хиляди лева), представляващи незаплатена част от дължимо застрахователно
обезщетение в общ размер на 90 000 лева, по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил „МЕРЦЕДЕС С220” с рег. № ******, за причинените от водача му неимуществени вреди: смъртта
наА.В.К. на 06.01.2015г., причинена като резултат от ПТП на 13.05.2014г.,
заедно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от
настъпването на вредоносния резултат на 06.01.2015г. до деня на окончателното
плащане, като отхвърля предявения иск, в
частта за разликата - над присъдената сума и до пълния претендиран размер на
обезщетение за 108 000 лева, както и за законната лихва върху тази разлика
и за посочения период.
ОСЪЖДА „ЦЛМ О.Ф.М.“, със
седалище *** ХН Г. и съдебен адресат- адв. Т.Б.,*** да заплати на В.И.К. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. С.С.,***, на основание чл. 86 от ЗЗД –
сумата от 7535, 53 лева (седем хиляди петстотин тридесет и пет лева и 53 ст.),
представляващи законната лихва за периода от 06.01.2015г. до 11.10.2016г. върху
сумата от 42 000 лева - изплатена част от общо дължимия размер на застрахователно
обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за лек автомобил „МЕРЦЕДЕС С220” с рег.
№ ******, за причинените от водача му неимуществени вреди: смъртта наА.В.К..
Произтичащите
от това решение задължения към В.И.К. могат да бъдат
платени по посочена от ищеца банкова сметка ***: *** „Първа инвестиционна банка“ АД.
ОСЪЖДА „ЦЛМ О.Ф.М.“, със
седалище *** ХН Г.да заплати на адв. С.Е.С. от САК, със служебен адрес: ***, на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата - сумата от 5354 лева
(пет хиляди триста петдесет и четири лева),
представляващи разноски за процесуално представителство на В.Х.К. и В.И.К. пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА В.Х.К. да заплати на „ЦЛМ О.Ф.М.“, със седалище *** ХН Г., на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК - сумата от 972 лева (деветстотин седемдесет и два лева) за съдебни разноски пред пред Софийски
градски съд.
ОСЪЖДА В.И.К. да заплати на „ЦЛМ О.Ф.М.“, със седалище *** ХН Г., на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК - сумата от 972 лева (деветстотин седемдесет и два лева) за съдебни разноски пред пред Софийски
градски съд.
ОСЪЖДА „ЦЛМ О.Ф.М.“, със седалище *** ХН Г.да заплати по сметката на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК – сумата от 4902, 84 лева (четири хиляди
деветстотин и два лева и осемдесет и четири ст.), представляваща държавна такса и съдебни разноски, от заплащането
на която ищците са били освободени.
Решението подлежи на въззивно обжалване,
пред Апелативен съд София, чрез жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен
срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: