Решение по дело №4446/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3531
Дата: 31 октомври 2022 г. (в сила от 31 октомври 2022 г.)
Съдия: Кристина Янкова Табакова
Дело: 20225330104446
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3531
гр. Пловдив, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20225330104446 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „У. Естейт“ ЕООД, ЕИК
********* /с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, против П. Д. К., ЕГН **********, с
която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между ответника и „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от дата
19.11.2016 г., по силата на който с абоната била уговорена за ползване услуга VIVACOM TV
GO, при условията на тарифен план TV GO Start, с месечна абонаментна такса в размер на
8.90 лева с ДДС, за срок от 24 месеца. Въз основа на договор за предоставяне на електронни
далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски номер № ****, сключен между
ответника и „БТК“ ЕАД, за потребените от абоната електронни съобщителни услуги за
период на потребление от 22.11.2018 г. до 21.02.2019 г., били издадени фактура №
********** от 22.11.2018 г. на стойност 8.70 лева, фактура № ********** от 22.12.2018 г. на
стойност 8.90 лева и фактура № ********** от 22.01.2019 г. на стойност 8.90 лева. Твърди
се, че абонатът не е заплатил сумите по посочените фактури в общ размер на 26.50 лева, от
които ищецът претендира сумата 22.77 лева.
Поддържа, че поради неизпълнение на задължението на ответника за заплащане на
фактурираните услуги, договорът с абоната бил едностранно прекратен. Деактивацията на
абонамента била на 08.02.2019 г., която дата се генерирала автоматично по вградената
електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени
суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и
съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Сочи, че ответникът, като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на
мобилния оператор „БТК“ ЕАД, подписвайки конкретна декларация се е съгласил и е приел
Общите условия на оператора.
1
Ищецът твърди, че съгласно Уведомление по т. 1.1.1. от Договор за цесия от
16.10.2018 г., претендираното вземане спрямо ответника П. К., било прехвърлено на
24.02.2020 г. от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД в полза на „С. Г. Груп“
ЕАД, ЕИК ********* /правоприемник на „С. Г. Груп“ ООД, ЕИК *********/. На 10.03.2020
г., с Анекс към Договор за цесия от 01.10.2019 г., „С. Г. Груп“ ЕАД прехвърлило
придобитото от „БТК“ ЕАД вземане спрямо същия длъжник, на „ЮБЦ“ ЕООД. В исковата
молба са изложени подробни съображения относно уведомяването на длъжника за
сключените договори за цесия. Посочва се, че законът не е предвидил уведомяването на
длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита
надлежно извършено дори да е получено за пръв път с исковата молба.
Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горната сума, срещу
ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По
образуваното заповедно производство по ч. гр. д. № 18740/2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, ІV гр. състав, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, срещу която постъпило възражение от длъжника, поради което за ищеца се
породил правен интерес да предяви настоящата искова претенция в срока по чл. 415 ГПК.
Моли се предявеният иск да бъде уважен. Претендират се разноските за заповедното
и за настоящото производство.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника
П. Д. К., на адреса на ответника, чрез пълнолетно лице от домашните му (баща), съгласно
чл. 46, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК, като в законоустановения едномесечен срок не е постъпил
отговор на исковата молба.
Ответникът П. Д. К. е бил редовно призован за първото съдебно заседание, на адреса
му, чрез пълнолетно лице от домашните му (баща), съгласно чл. 46, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК, като
в изпратената призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК № 7754/17.07.2022 г.,
изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно
заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие,
насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или
прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание, проведено на 21.10.2022 г. ответникът не се е явил, не е
изпратил упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово
отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание
чл.238, ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131,
ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата
молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на
исковите претенции. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл.238 ГПК, с
което предявените искове да се уважат изцяло.
Относно разноските:
Съгласно т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските,
сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.
2
В заповедното и в исковото производство ищецът е заплатил държавна такса в общ
размер 50 лева, която следва да се присъди изцяло в тежест на ответника. Освен това,
ищецът, както в заповедното, така и в настоящото производство претендира адвокатско
възнаграждение в размер от по 180 лева, или общо 360 лева, които следва да се присъдят
изцяло в тежест на ответника.
Така общият размер на разноските за двете производства, дължими в полза на ищеца,
е 410 лева, от които 205 лева за заповедното производство и 205 лева за исковото
производство, който следва да бъде присъден в тежест на ответника.

Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П. Д. К., ЕГН
********** дължи на „У. Естейст“ ЕООД, /с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8,
следните суми: 22.77 лева /двадесет и два лева и седемдесет и седем стотинки/ – главница,
представляваща стойност на незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от
22.11.2018 г. – 21.02.2019 г. по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от
19.11.2016 г., сключен с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, вземанията по
който договор е прехвърлен с договор за цесия от 01.10.2019 г. на „С. Г. Груп“ ООД, което
ги е прехвърлило с договор за цесия от 23.02.2020 г. на „ЮБЦ“ ЕООД, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10135/30.11.2021
г. по ч.гр.д. № 18740/2021 г. на ПРС, IV гр.с.
ОСЪЖДА П. Д. К., ЕГН ********** да заплати на „У. Естейст“ ЕООД, /с предишно
наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, следните суми: 205 лева /двеста и пет лева/ - разноски за
настоящото производство и 205 лева /двеста и пет лева/ - разноски за заповедното
производство по ч.гр.д. № 18740/2021 г. на ПРС, IV гр.с.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда
на чл. 240 ГПК пред Пловдивския окръжен съд в едномесечен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _/п/______________________
3