Р Е Ш Е Н И Е
№………… . 2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХVІ-ти състав, в публично заседание на седми юни
две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Красимир Кипров
и при участието на секретаря Камелия
Александрова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело N 66 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.64, ал.4 от Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „Ц.м. “
ЕООД , представлявано от Х.В.К. , против
Решение № 51/19/2/6.4.1/5/00094/3/01/04/01 на заместник-изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ , с което се отказва изплащане на пълния размер на
финансовата помощ, заявена с искане за плащане № 51/19/2/6.4.1/5/00094/3/01 по
договор № BG06RDNP001-19.126-0003-С01/18.02.2020 г. на „Ц.м. “ ЕООД в размер на 29 903,75
лв.
Жалбата съдържа доводи за нарушаване на формата на адм. акт – липса на мотиви защо отказът за изплащане трябва да
бъде пълен, а не частичен ; за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила – липса на дадени от адм. орган указания за провеждане на избор на
изпълнител с публична покана ; за противоречие с материалния закон – отсъствие
на посоченото в оспореното решение основание по чл. 50, ал.2, т.2 от ЗУСЕСИФ за
провеждане на процедура за избор с публична покана.
Иска се отмяна на оспореното
решение, като в съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат В.,
включително с искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът – зам. изпълнителния директор на ДФ „ Земеделие“
, чрез представените от упълномощения юрисконсулт Я. К. писмени молби изразява
становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна и претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност
на платеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Издадена е от изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“ заповед № 03-РД/1734
от 16.06.2021 г. , с т. 1.18 от която са
делегирани на Б.С.А. в качеството й на
заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ правомощия да издава решения
за отказ за изплащане на финансова помощ по Програмата за развитие на селските
райони /ПРСР/ за периода 2007-2013
г. и ПРСР за периода 2014-2020 год. Във
връзка с ПРСР за периода 2014-2020 г. е сключен между ДФ „Земеделие“ , Местна
инициативна група „Девня-Аксаково“ и „Ц.м. “ ЕООД административен договор № BG06RDNP001-19.126-0003-С01/18.02.2020 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова, който съгласно чл. 1
има за предмет предоставяне на бенефициента „Ц.м. “ ЕООД на безвъзмездна
финансова помощ по подмярка 19.2 „Прилагане на операции в рамките на стратегии
за Водено от общностите местно развитие“ на мярка 19 „ Водено от общностите местно
развитие“ за изпълнението на одобрен проект с код в ИСУН BG06RDNP001-19.126-0003-С01 с наименование „Закупуване на оборудване и техника за
създаване на информационен портал“ , срещу която бенефициентът се задължава да
изпълни одобрения проект при спазване на изискванията по договора. Съгласно чл.
2, ал.1 от договора, първоначално одобрената финансова помощ въз основа на представените от бенефициента на
етапа на кандидатстване документи е в размер на 30 453,75 лв. , като
посоченият в представляващата Приложение 1 към договора таблица 1а размер на
разходите за които се кандидатства е 40 605 лв. В таблица 1 от Приложение 1 към договора като
изпълнители /доставчици/ на одобрените разходи съгласно представените договори, фактури и платежни нареждания са
посочени „Н- К. “ ООД и „В. “ ЕООД. На
4.01.2021 г. е сключен анекс № ВG06RDNP001-19.126-0003-С02 към
административния договор , с който се изменя чл.2, ал.1 от същият, като първоначално одобрената финансова помощ е
намалена от 30 453,75 лв. на 29 903,75
лв. Документите за заявената финансова
помощ са подготвени от „Ц.м. “ ЕООД чрез сключен при условията на пряко
договаряне договор № 20/5.11.2018 г. с „Н-К.
“ ЕООД , според който консултантът се
задължава да изпълни консултантска услуга с предмет: „изготвяне на бизнесплан и подготовка на
документи във връзка с подаване на заявление за финансово подпомагане по
процедура за подбор на проектни предложения BG06RDNP001-19-126 МИГ „Девня-Аксаково“- Мярка 6.4 „Инвестиционна
подкрепа за неземеделски дейности“ за закупуване на техника и оборудване за
създаване на информационен портал“. По повод проекта по адм. договор, при условията на пряко договаряне „Ц.м.
“ ЕООД в качеството си на купувач сключва на 30.11.2018 г. договор с продавача „В. “ ЕООД за продажба на компютърно и офис оборудване и
Уеб Сайт, като впоследствие на
16.04.2020 г. е сключен анекс №1 към
този договор, а на 6.11.2020 г. е
сключен анекс № 2. На 26.03.2020 г. в качеството си на възложител „ Ц.м.
“ ЕООД сключва отново при условията на пряко договаряне нов, но свързан с
първия договор с изпълнителя „В. “ ЕООД , съгласно който изпълнителят приема да
извърши доставка на техника и софтуер съгласно Приложение № 1. Доставките по всички
договори са действително извършени от
изпълнителите „В. “ ЕООД и „Н-К. “ ЕООД, а разходите по тях са заплатени
от възложителя „Ц.м. “ ЕООД. Разходите
без ДДС са в размер на 38 671,67 лв. по договорите с „В. “ ЕООД и в
размер на 1200 лв. до договора с „Н-К. “ ЕООД /л.112 от преписката/. При проверката на представените от „Ц.м. “
ЕООД документи адм. орган изпраща до дружеството уведомителни писма за
отстраняване на нередности, първото с изход. № 01-2600/2831 от 14.05.2021 г., а
второто с изход.№ 01-2600/3581 от 25.06.2021 г., като нито едно от тях не
съдържа констатация за нередност при процедурата за избор на изпълнител. След
подадената от „Ц.м. “ ЕООД заявка за окончателно плащане №
51/19/6.4.1/5/00094/3/01 от 17.04.2021 г. е съставена
от директора на дирекция „ОППМРСР“ докладна записка № 03-0416/3739 от
15.07.2021 г. , която съдържа констатации за несъответствия в техническите
характеристики на одобреното оборудване съгласно Приложение № 7 към договора и
реално доставеното съгласно разходо-оправдателните документи и
приемо-предавателните протоколи. По повод на тази докладна записка е съставена
друга такава от директора на дирекция „ДПМРСР“ с изход. № 03-0416/3739 #1 от 24.08.2021 г. , с която е изразено становище, че
доставката на активи с различна спецификация не води до несъответствие с целите
на проекта и условията за кандидатстване, но е отбелязано, че за одобрените
разходи кандидатът е бил задължен да проведе процедура по реда на ПМС 160 от 1
юли 2016 год. При извършената от зам. изпълнителния директор на ДФ „ Земеделие“
проверка на искането за плащане е направена констатация,
че от страна на „Ц.м. “ ЕООД не е определен изпълнител на одобрените разходи по
договора при спазване на разпоредбите на Глава Четвърта от ЗУСЕСИФ и ПМС 160 от
1 юли 2016 г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и
сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от
бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от ЕСИФ, поради което на
15.12.2021 г. същият издава оспореното
решение, с което на основание чл. 2 , ал.4 и чл. 22, ал.1 от Административния договор от
18.02.2020 г. е изцяло отказано
изплащането на заявената от „Ц.м. “ ЕООД финансова помощ в размер на 29 903,
75 лв. Жалбата на дружеството срещу
решението е подадена по пощата на 29.12.2021 г. /л.7 от делото/, като в ДФ „ Земеделие“ тя е приета с вх. № 02-2600/7168 от 30.12.2021
г., а в АС-Варна е постъпила с вх. № 550/4.01.2022
год.
При така установените факти , съдът
намира от правна страна следното :
Обективираният в оспореното
решение отказ за изплащане на финансова помощ очевидно засяга правата на
дружеството-жалбоподател, което обуславя наличието за него на правен интерес от съдебното му
оспорване. Видно от датата на постановяване на решението
и датата на
подаване на жалбата , последната е подадена
в
14-дневният срок по чл. 64, ал.4
от ЗУСЕСИФ във вр. с чл.149, ал.1 от АПК. По тези съображения , съдът намира
жалбата за процесуално допустима.
Разгледана
по същество , жалбата е основателна.
Оспореното
решение е издадено от компетентен адм. орган.
Разпоредбата на чл.20а, ал.4 от З-на за подпомагане на земеделските производители
позволява на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ да делегира на заместник-
изпълнителните директори и директорите на областните дирекции на фонда
правомощията си за произнасяния, включително по подадени заявки и искания за
плащане по административни договори по
ЗУСЕСИФ. Това е сторено с издадената от него и приложена на л.8-11 от преписката заповед № 03-РД/1734 от 16.06.2021 г. - с т.1.18 са делегирани на издателя на оспореното решение
зам. изпълнителния директор Б.А.правомощия да издава решения за отказ от
изплащане на финансова помощ. По тези съображения, съдът намира оспореното
решение за валиден адм. акт.
Не се
споделя от съда възражението на жалбоподателя за неспазване на формата на
адм. акт – решението съдържа мотиви в
които са изложени фактическите основания за постановеният с него отказ за
изплащане на пълния размер на финансовата помощ – ясно е посочено, че същите се
състоят в липсата на проведена процедура за избор с публична покана.
Действително, правното основание за отказа не е посочено в необходимата
съгласно изискванията на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК пълнота – посочено е
единствено неспазването на изискванията на чл.50, ал.2, т.2 от ЗУСЕСИФ за
провеждане на процедура за избор с публична покана, което всъщност представлява
отсъствие на допустимост на разхода по
смисъла на чл. 57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ и
същевременно се явява основание по чл.64, ал.3 от ЗУСЕСИФ за отказ за верификация. Липсата на посочено в
адм. акт правно основание за издаването му
не представлява основание за неговата незаконосъобразност, тъй като дадената от
адм. орган правна квалификация никога не
обвързва съда при осъществявания от него контрол за законосъобразност.
Доколкото казусът не касае налагането на финансова корекция по смисъла на чл.
70 от ЗУСЕСИФ, то противно на изложеното в жалбата, за адм. орган не е съществувало процесуално
задължение за излагане на мотиви изключващи постановяването на частичен отказ. По тези съображения съдът, намира за спазена
формата на оспореният адм. акт.
При издаване на оспореното
решение не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила – случаят не попада в хипотезите на
чл.63, ал.1 вр. с чл. 64, ал.1 от ЗУСЕСИФ, поради което нормата на чл.64, ал.3
от ЗУСЕСИФ позволява издаване на отказ за верификация и без да са отправяни от
управляващия орган уведомления за нередности.
Независимо от гореизложеното, съдът намира, че
оспореното решение противоречи на материалния закон – основание за
отмяната му по чл. 146, т.4 от АПК.
Вярно е, че жалбоподателят
въпреки дадените му от съда указания по съществуващата за него доказателствена
тежест, не представя доказателства
относно наведеното с жалбата му твърдение, че именно представители на ДФ „Земеделие“
са посочили и одобрили изпълнителите на дейностите – включването на последните в Таблица
1 от Приложение 1 към административния договор от 18.02.2020 г., съвсем не обективира наличието на проведен предварителен контрол относно спазването на
законовите процедури за избор на изпълнител – контролът е последващо осъществен
при проверката на искането за плащане, което е видно и от докладна записка
03-0416/3739#1/24.08.2021 г. на директора на дирекция „ДПМРСР“ /л.523-524 от преписката/.
Съгласно чл. 64, ал.3 от ЗУСЕСИФ,
условие за верифициране на заявените за
плащане разходи представлява потвърждаването на тяхната допустимост. Условията
за допустимост на разходите са кумулативно уредени в нормата на чл. 57, ал.1 от
ЗУСЕСИФ , т.е. при отсъствието дори само на едно от всички регламентирани условия, разходът не е допустим.
В случая, по отношение на разхода към „В. „ЕООД съдържанието
на оспореното решение сочи на отсъствието на условието по чл. 57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ, т.е.
разходите не са извършени съгласно приложимото
българското законодателство – не са спазени изискванията на цитираната в решението разпоредба на чл. 50, ал.2, т.2 от
ЗУСЕСИФ.
По делото не съществува спор за
това, че изпълнителят „В. “ ЕООД е определен чрез пряко договаряне, а не чрез процедура за
избор с публична покана. Няма спор и за това, че разходите за които се
кандидатства по проекта са в размер на
40 605 лв. , както и че одобрената
след анекса от 4.01.2021 г. субсидия е в размер на 29 903,75 лв. Съобразно тези факти, видно е че размерът на
предоставената безвъзмездна финансова помощ е по-голям от 50 на сто от общата сума на одобрения проект по
смисъла на чл. 50, ал.2 от ЗУСЕСИФ.
Повдигнатият от жалбоподателя
спор е във връзка с прогнозната стойност на доставките или услугите – твърди се,
че разпоредбата на чл. 50, ал.2, т.2 от ЗУСЕСИФ не била приложима, тъй като според
съдържанието на договорите с изпълнителите дейностите по проекта можело да бъдат
обособени в три отделни позиции, стойността на всяка една от които била под 30 000
лв. без ДДС.
В това отношение, неправилно според съда
жалбоподателят смесва понятието за доставка или услуга по смисъла на чл. 50, ал.2, т.2 от
ЗУСЕСИФ с понятието за обособена позиция
от дадена доставка или услуга. В този смисъл, визираните в жалбата дейности по
доставка на стока /компютърна техника и оборудване/ и по
създаване на сайт не представляват две отделно осъществени от „ В. “ ЕООД
доставки за да се претендира, че стойността на всяка от тях била под 30 000
лв. Видно от съдържанието на сключения с
този изпълнител договор от 30.11.2018 г.
и анексите към него / договора от 26.03.2020 г. не включва уеб сайта/ , в случая дори не са
налице няколко отделно обособени позиции към дадена доставка , а е налице само
една доставка без отделни позиции по нея , тъй като общо е договорена
продажбата на компютърно и офис оборудване и Уеб Сайт, за което е определена
обща цена на закупените стоки – първоначално 47 286 лв. с ДДС, а след анекса
38 671,67 лв. По тези съображения
за наличието на една осъществена по проекта от „В. “ ЕООД доставка , релевантна
за нормата на чл. 50, ал.2, т.2 от ЗУСЕСИФ е цялата прогнозна стойност на същата, която видно от документираните разходи за нея е по-висока от 30 000 лв. – в случая 38 671,67
лв. без ДДС. При тези обстоятелства,
следвало е съгласно чл. 50, ал.2, т.2 от ЗУСЕСИФ „Ц.м. “ ЕООД да проведе за осъществяването на тази доставка процедура
за избор на изпълнител с публична покана, а не чрез пряко договаряне както е процедирал в случая. Неспазването на това изискване
определя разхода по същата доставка като незаконосъобразно извършен съгласно българското
законодателство, при което макар и с извършената по делото експертиза да е
установена реалността на доставката по смисъла на чл. 57, ал.1,т.3 от ЗУСЕСИФ,
то по аргумент на противното от разпоредбата на чл. 57, ал.1,т.4 от ЗУСЕСИФ
този разход се явява недопустим и съответно неподлежащ на верификация.
Не такова е правното положение относно
разходите по доставката с изпълнител „Н-К.
“ ЕООД. Неправилно в това отношение адм. орган е определил приложимост на
разпоредбата на чл. 50, ал.2, т.2 от ЗУСЕСИФ с оглед сбора от прогнозните
стойности на всички доставки по процесния проект – разпоредбата има предвид
общата сума на одобрения проект, но само по отношение на визираните в нея 50 %,
т.е. когато както е в случая са налице повече от една
доставка или услуга с отделни изпълнители по тях , процедурата за избор на изпълнител следва да се определя в зависимост от
прогнозната стойност на отделната доставка.
Категорични са фактите, че предмета на доставката с изпълнител „Н-К. “ ЕООД е коренно
различен от доставката с изпълнител „В. “ ЕООД, т.е. налице са две отделни
доставки, което от само себе си предполага провеждане на две отделни процедури
за избор на изпълнител. По причина на последното, видът на процедурата следва
да бъде определян в зависимост от прогнозната стойност на отделната доставка и
тъй като прогнозната стойност без ДДС на доставката от „Н-К. “ ЕООД е по-ниска от 30 000 лв. , видно от платените
за нея разходи в размер на 1200 лв. , то по отношение на същата не е приложима разпоредбата на чл. 50, ал.2, т.2 от
ЗУСЕСИФ, т.е. погрешен е правния извод в оспореното решение за необходимост от
процедура за избор с публична покана. С оглед последното, пряко извършеното от „Ц.м.
“ ЕООД договаряне с „Н-К. “ ЕООД
определя разхода по тази доставка като законосъобразно извършен по смисъла на
чл. 57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ и тъй като
оспореното решение не съдържа изложение на други факти за недопустимост на този
разход , то същият следва да бъде приет
за допустим и съответно подлежащ на верификация. Така, като не е разграничил допустимия
от недопустимия разход и в съответствие с техните стойности да определи размера
на подлежащия и съответно размера на неподлежащия на верификация разход, а е
отказал изплащане на пълния размер на финансовата помощ включваща и допустимите разходи, адм. орган е
постановил решението си в противоречие с правилното приложение на материалния
закон – нормата на чл. 64, ал.3 от ЗУСЕСИФ допуска отказ само за разходите за които не е потвърдена
допустимост.
По тези съображения за наличието
на основанието за оспорване по чл. 146, т.4 от АПК оспореното решение следва да
бъде отменено и тъй като спорът не може да бъде решен по същество от страна на
съда по смисъла на чл. 173 , ал.2 от АПК / определяне от съда на размер на подлежащи на верификация разходи и
размер на отказ за верификация/, то преписката следва да бъде върната за ново
разглеждане и произнасяне от адм. орган в съответствие с дадените по-горе
указания по приложението на материалния закон – допустими и недопустими разходи
по смисъла на чл. 57 от ЗУСЕСИФ.
При този изход на делото, разноски
за юрисконсултско възнаграждение на ответника не се дължат, а съгласно чл. 143,
ал.1 от АПК жалбоподателят има право на разноски, които с представеният списък
/л.76 от делото/ се претендират в общ
размер на в размер на 2 155,23
лв. По отношение на платеното в размер
на 1 716 лв. адвокатско възнаграждение /фактура и преводно нареждане на л.77-78/
е отправено от ответника възражение за прекомерност, което съдът намира за
основателно – съобразно спорния материален интерес в размер на 29 903,75 лв. , фактическата и
правна сложност на делото съответстват на минималния по чл.8, ал.1, т.4 от Наредба
№1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер на адвокатското възнаграждение от 1 427,11 лв. С оглед последното, ЮЛ на ответника следва да
заплати на жалбоподателя разноски в общ размер на 1866, 34 лв., включващи 1427,11
лв. платено адвокатско възнаграждение,
239,23 лв. платена държавна такса и 200 лв. платено възнаграждение на вещо лице.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ издаденото от зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ Б.А.решение № 51/19/2/6.4.1/5/00094/3/01/04/01
за отказ от изплащане на финансова помощ
с изход. № 23-РД/3975 от 15.12.2021 г.
и ВРЪЩА преписката на същият адм. орган за ново разглеждане и произнасяне
съобразно дадените в мотивите на това решение задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „Ц.м. “ ЕООД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление : с. **, представлявано от Х.В.К. сумата от
1866, 34 лв. за разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :