Р Е Ш Е Н И Е
№
95
гр.
Велико Търново, 27.03.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на петнадесети март две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа докладваното от
съдия Матева адм. дело № 72/2023 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
(ДОПК)
Същото е образувано
по жалба на Кооперация „Градина - 2018“, с. Нова Върбовка против Решение №
12/12.01.2023 г. на зам. директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което е
потвърдено Разпореждане с изх. № С220004-125-0367301/21.12.2022 г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново.
С жалбата представителят на
кооперацията - жалбоподател оспорва решението и потвърденото разпореждане като
незаконосъобразни, тъй като се извършва принудително изпълнение върху наличните
и постъпващите суми по банковата сметка на земеделския производител, по която
получава целево публично финансиране от ДФ „Земеделие“. Твърди, че постъпващите
по тази сметка суми са несеквестируеми. Аналогични съображения излага и
процесуалния представител на кооперацията в хода на делото. Моли за отмяна на
решението и на потвърденото с него разпореждане. Претендира сторените разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на
ТД на НАП – Велико Търново, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата
като неоснователна и моли съда да я отхвърли като такава. Излага съображения,
че нормите на чл. 96, ал. 2, респ. 94, ал. 2, 99 и 100, ал. 1 от ЗДБРБ за съответно
2020 - 2022 г. не намират приложение в случая и няма пречка за изпълнение върху
средствата, постъпили от ДФ „Земеделие“ в банковата сметка на земеделския
производител за други цели, извън регламентираните в чл. 100, ал. 1 от ЗДБРБ за
2022 г. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени
оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените
по делото доказателства, приема за установено следното:
Кооперация „Градина
- 2018“, с. Нова Върбовка е регистрирана като земеделски производител, видно от
заверена на 21.03.2006 г. регистрационна карта за целия период от 2019 до 2022
г.
Дружеството е длъжник по ззпълнително дело № ********* от 2017 година по
описа на ТД на НАП – Велико Търново, задълженията (публични по своя характер) по
което към датата на образуване на изпълнителното дело възлизат на
17 956.55 лева. Във връзка с тяхното събиране е наложен запор с ПНОМ №
С220004-022-0090946/13.12.2022 г. върху налични и постъпващи суми по банковата
сметка на кооперацията в „Уникредит Булбанк“ АД, като на последната е изпратено
разпореждане за изпълнение на запорно съобщение на 13.12.2022 г. за прехвърляне
на средства по сметките на НАП. От банката е получен отговор, че разпореждането
ще бъде изпълнено частично – до сумата от 3 513.83 лева, тъй като върху
сметката има запор и от ЧСИ. Така постъпилата сума е разпределена по задължения
по изпълнителното дело, за което е издадено процесното Разпореждане с изх. №
С220004-125-0367301/21.12.2022 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико
Търново.
Същото е оспорено по административен ред пред директора на ТД на НАП, с
мотивите изложени и пред съда. В тази връзка е постановено Решение №
12/12.01.2023 г. на зам. директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което
жалбата на кооперацията е оставена без уважение и разпореждането за
разпределение е потвърдено като правилно и законосъобразно. Решаващият орган е
отхвърлил възраженията за несеквестируемост на плащанията от ДФ „Земеделие“ с
мотив, че липсва забрана за обезпечаване и принудително изпълнение върху
средствата, получени от земеделски производители. Позовал се е на чл. 213 от ДОПК, че принудителното изпълнение може да се насочи срещу цялото имущество на
длъжника. Потвърдителното решение е връчено на жалбоподателя по пощата на 24.01.2023
г. видно от известието за доставяне.
Жалба вх. № 525 е постъпила в АСВТ на 01.02.2023 г. Въз основа на тази
жалба пред Административен съд – Велико Търново е образувано настоящото
производство. В хода на същото като доказателство е приета административната
преписка, както и писмените доказателства, представени от жалбоподателя.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима като подадена от лице с активна процесуална легитимация
до компетентния да разгледа спора съд по местонахождението на ТД на НАП, чийто зам.
директор (при условията на заместване) е издал потвърдителното решение, в
преклузивния срок по чл. 268, ал. 1, изр. първо от ДОПК срещу подлежащ на
съдебен контрол акт при спазване на принципа за задължително оспорване на разпореждането
за разпределение по административен ред.
Разпоредбата на 266,
ал. 1 от ДОПК предвижда, че действията на публичния изпълнител могат да се
обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на
компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е
извършил. Жалбата се подава в 7-дневен срок от извършването на действието, ако
лицето е присъствало или е било уведомено за извършването му, а в останалите
случаи - от деня на съобщението. Съгласно 268,
ал. 1 от ДОПК решението на решаващия орган длъжникът или взискателят може да
обжалва решението пред административния съд по постоянния адрес или седалището
на длъжника в 7-дневен срок от съобщението.
Въз основа на
граматическото и систематичното тълкуване на горепосочените разпоредби се
обосновава изводът, че предмет на съдебен контрол на настоящото производство са
разпределението на плащанията от публичния изпълнител, извършено с процесното
разпореждане и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП.
Следователно, съдът, съобразно задължението си за пълна служебна проверка на
законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 от АПК, вр. §2 от ДР на ДОПК и
чл. 160, ал. 2 от ДОПК, извършва преценка дали при издаването на двата
административни акта са спазени всички изисквания за законосъобразност и
обоснованост - наличието на компетентност на органа и спазване на изискването
за форма, както и на материалните и процесуалните правила при издаването им.
При така определения
предмет на производството, съдът намира жалбата за основателна по следните
мотиви:
Процесното решение е
издадено от оправомощен за това орган в пределите на неговата компетентност – зам.
директор на ТД на НАП, град Велико Търново, при условията на заместване, поради
отсъствие на директора, удостоверено надлежно със заповед за командировка. Същото
е съставено в писмена форма и в рамките на установения в чл. 267, ал. 2 от ДОПК
срок от получаване на жалбата. След обсъждане на наведените в жалбата доводи са
изложени подробни съображения, основани на приетите за установени факти, мотивирали
зам. директора на ТД на НАП – Велико Търново да потвърди обжалвания пред него
административен акт. Обстоятелството, че изводите, до които е достигнал
решаващият орган при преценката на едни или други факти или приложимите
законови норми, не съвпадат с тези на задълженото лице, само по себе си не
представлява порок, засягащ законосъобразността на оспореното решение.
Разпореждането за
разпределение също е издадено от компетентен орган –публичен изпълнител в ТД на
НАП – Велико Търново, съгласно правомощията му, определени в чл. 167 от ДОПК, в
предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в същата
норма задължителни реквизити. В постановлението са изложени фактическите основания
и съответното правно основание – чл. 219 и 240 от ДОПК. Разпределението е направено
с цел събирането на установено и изискуемо публично вземане по изпълнително
дело, като събраната сума е част от дълга по делото.
Не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила при
постановяване на проверяваните актове.
Обжалваното решение
и потвърденото с него разпореждане обаче са материално незаконосъобразни и
искането на жалбоподателя за отмяната им е основателно по следните съображения:
Паричните средства,
постъпващи в сметката на жалбоподателя от ДФ „Земеделие“, представляват
държавна помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодолявне
на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна.
Жалбоподателят се явява лице по чл. 11, ал. 2, т. 1 от ЗПЗП – регистриран
земеделски производител, подпомаган финансово от фонда. Субсидията е основана
на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗПЗП, по смисъла на който фондът подпомага и
предоставя парични средства на тези лица за производство и преработка на местна
земеделска продукция с цел продажба на вътрешния и външните пазар, както и на
Временна рамка на ЕК за мерки за държавна помощ при кризи в подкрепа на
икономиката след агресията на Русия срещу Украйна (2022/I 280/01), първо изменение и Решение на УС на ДФ
„Земеделие“ по Протокол №198/26.08.2022 г. Тоест помощта е вид държавна помощ,
предоставяна при условията на правото на ЕС, като администратор по прилагането
и предоставянето на която по смисъла на чл. 10 от Закона за държавните помощи е
ДФ „Земеделие“. Предоставя
се под формата на преки безвъзмездни средства на земеделски стопани от
първичното селскостопанско производство, в това число производители на
черупкови плодове (орехи, бадеми и лешници), какъвто е жалбоподателят, за
компенсиране на част от повишените разходи за производство.
Според чл. 17а от
ЗПЗП предоставените средства са публични финансови средства, а чл. 42 и чл. 43
от Закона за публичните финанси определя същите като част от структурата на
държавният бюджет. Съответно в Закона за държавния бюджет за 2022 г., в чл.
100, ал. 1 е посочено, че целево предоставяните средства от държавния бюджет на
нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за
възложени от държавата дейности и услуги не могат да се използват за
обезпечения, при което съгласно ал. 2 средствата по ал. 1 не могат да се
използват и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания,
както и на вземания на трети лица. След като финансирането е целево и не се
допуска то да преследва цел, различна от осъществяване на специалните политики
на ЕС за осигуряване на достатъчна ликвидност за земеделските стопани от
първичното селскостопанско производство при кризи, и това, че за бенефициерите
е предвидено по императивен начин правото да получат цялата безвъзмездна помощ,
която им е отпусната и предвид източника на средствата, то се налага изводът,
че тези средства не могат да бъдат изплащани на лице, различно от бенефициера и
да имат различно предназначение от това, за което са отпуснати. Това означава,
че към тях не може да бъде насочено принудително изпълнение. При описаните
факти и съобразявайки тази нормативна рамка, както и вида на паричните
средства, съдът не споделя позицията, изразена в потвърдителното решение, че
отпуснатите на кооперацията - жалбоподател средства не попадат в обхвата на
цитирания чл. 100 от ЗДБ за 2022 г.
Действително чл.
213, ал. 1 от ДОПК, аналогично чл. 442 от ГПК и чл. 133 от ЗЗД, прогласяват
принципа за пълната секвестируемост на имуществото на длъжника. Когато се касае
за изключение от принципа, несеквестируемостта следва да е предвидена изрично в
закон или общностен документ и тези норми са императивни, както е в настоящия
случай. Цитираните нормативни актове въвеждат допълнително основание за
несеквестируемост на средствата от субсидии, извън нормата на чл. 213 от ДОПК.
Посочените преки безвъзмездни средства са целеви и са предназначени за
подпомагане на земеделските производители съгласно чл. 4, ал 3 и чл. 20 от Конституцията на Република България и след като тези средства се предоставят в
публичен интерес, то същите не могат да бъдат обект на индивидуално
принудително изпълнение. Нормата на чл. 11 от Регламент /ЕО/ № 1290/2005 от
21.06.2005 г. на Съвета съдържа изрична забрана за насочване на принудителното
изпълнение върху вземания на бенефициер на тези средства, срещу когото са
предприети действия по принудително изпълнение.
Видно от
извлечението от банковата сметка на дружеството, по нея са налични суми платени
от ДФ „Земеделие“, които се явяват несеквестируеми вземания и върху които не се
допуска принудително изпълнение. Несекверистируемостта на средствата,
представляващи целево подпомагане от ДФ „Земеделие“, не е вписана нито в ПНОМ,
нито после в запорното съобщение, а и в потвърдителното решение това
обстоятелство въобще се отрича, поради което основателно жалбоподателят твърди,
че неговите права са засегнати, като е запорирано несеквестируемо имущество.
Нито компетентният публичен изпълнител, нито решаващият орган са отчели
несеквестируемостта на средствата по сметката на жалбоподателя. Съответно и
оспорваното понастоящем принудителното изпълнение, следващо запора е
недопустимо. При това положение разпореждането за разпределението и
потвърждаващото го решение са незаконосъобразни.
Предвид горното
съдът намира, че публичният изпълнител незаконосъобразно е разпределил постъпленията,
представляващи помощ от ДФ „Земеделие“, по сметката на длъжника и неправилно
издаденото от него разпореждане е било потвърдено с процесното решение, което
подлежи на отмяна.
При този изход на
делото разноски се следват само на жалбоподателя. Те са в претендирания размер
на 710 лева общо, от които 50 лева внесена ДТ и 660 лева платен хонорар за един
адвокат, определен в минимален размер по правилата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК
вр. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения
на база материалния интерес определен от размера на разпределена сума.
Водим от горното и
на основание 268, ал. 2 от ДОПК, Административният съд – Велико Търново, ІV-ти
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Кооперация „Градина - 2018“ ЕООД, с. Нова
Върбовка против Решение № 12/12.01.2023 г. на зам. директора на ТД на НАП –
Велико Търново и потвърденото с него Разпореждане с изх. № С220004-125-0367301/21.12.2022
г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново.
ОСЪЖДА НАП – София да плати на Кооперация „Градина
- 2018“ ЕООД, с. Нова Върбовка, с ЕИК ********* сумата от 710 (седемстотин и
десет) лева разноски за делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: