№ 427
гр. Бургас, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Мила Г. Д.а
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20252100500124 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№51423/04.12.2024г.,
подадена от ,,Дженерали Застраховане”АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.,,Княз Дондуков“№68, чрез юрисконсулт
Росица Кунева, срещу Решение №2369/12.11.2024г., постановено по гр.д.
№5423/2023г. по описа на Районен съд- Бургас.
С горецитираното решение, съдът е признал за установено по
отношение на “Дженерали Застраховане” АД, ЕИК *********,
представлявано от Николай Иванов Станчев, чрез юрк. Мария Радославова и
А. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, че на основание чл.422 ГПК, вр.
чл.500, ал.1, т.1, пр.1 от КЗ, А. Д. Г. дължи на “Дженерали Застраховане” АД,
сумата от 7000 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение
по щета № *********/2021г. за причинени на 19.07.2021г. в ***, път II-79, при
км. 84+0, неимуществени вреди на пострадалото лице Ж.Г.Д., като водач на
лек автомобил, марка “О.”, модел “А.” с рег. № *** от застрахования при
заявителя по Договор за застраховка “Гражданска отговорност” от 08.12.2020г.
длъжник, който управлявайки товарен автомобил, марка “О.”, модел “М.” с
рег. № ***, под въздействието на алкохол е причинил ПТП, ведно със
законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 30.06.2023г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 1958 от 03.07.2023г. по ч.гр.д. № 4021/2023г. на
БРС, като е отхвърлил иска в останалата му част до пълния му предявен
1
размер от 18 000 лв., като неоснователен и недоказан.
С горецитираното решение, съдът е осъдил на основание чл.78, ал.1
от ГПК, ответникът да заплати на ищцовото дружество сторените съдебно-
деловодни разноски в заповедното и исковото производство в размер на общо
464, 72 лв., съобразно уважената част от иска.
Със същото решение, съдът е осъдил на основание чл.78, ал.3 от
ГПК, ищцовото дружество, представлявано от Н.И.С., да заплати на
ответника Г. сторените съдебно-деловодни разноски в исковото производство
в размер на общо 501,11 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
С жалбата се изразява недоволство от първоинстанционния съдебен
акт в отхвърлителната част, като се навеждат доводи за неправилност и
необоснованост поради нарушение на материалния закон и процесуалните
правила.
Излага се становище за неправилно приложение принципа за
справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД. Посочва се, че от събраните по делото
доказателства (Амбулаторен лист№***; Медицински протокол на ЛКК***;
Болничен лист №Е ***; Болничен лист №Е ***; Амбулаторен лист №*** от
19.08.2021г.; Болничен лист №***; Протокол от заседание на застрахователно-
експертна комисия), се установило, че уврежданията на Ж.А. – фрактура на
короноиден израстък на лакътната става са настъпили вследствие възникнало
на 19.07.2021г. пътно произшествие, поради и което напълно основателно
застрахователното дружество е изплатило обезщетение на увреденото лице.
Твърди се, че въззивното дружество заплатило застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди на лицето, пострадало от
застрахования по Договор за застраховка ,,ГО“ А. Г., който под въздействието
на алкохол, управлявал товарен автомобил, марка ,,О.“, модел ,,М.“, рег.№***.
Отбелязва се, че първоначално за увреденото лице бил издаден
болничен лист за период от 14 дни, а след изтичането им- за тридесет дни.
Посочва се, че след извършено рентгенографско изследване и назначена
физиотерапия, ЛКК издала болничен лист за още тридесет дни(общо 74 дни
неработоспособност).
Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на
свидетели и извършената по делото експертиза.
Навеждат се доводи във връзка с определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди от деликт. В подкрепа на изложеното се
цитира съдебна практика (Постановление№4 от 23.12.1968г. на Пленума на
ВС; Решение №57/30.05.2022г. по гр.д.№2372/2021г. на ВКС, ІІІ-то г.о.;
Решение №93/23.06.2011г.по т.д.№566/2010г. на ВКС, ІІ-ро т.о.; Решение
№111/01.07.2011г. по т.д.№676/2010г. на ВКС, ІІ-ро т.о.; Решение
№104/25.07.2014г. по т.д.№2998/2013г. на ВКС, І-во т.о.; Решение
№223/27.12.2016г. на ВКС по гр.д.№1839/2016г. на ВКс, ІІІ-то г.о.; Решение
№100/12.04.2017г. на ВКС по гр.д.№3834/2016г. на ВКС, №ІV-то г.о.).
Заявява се, че районният съд не обсъдил всички обстоятелства от
значение за спора по делото. Подчертава се, че с оглед възрастта на
увреденото лице (70г.), възстановителният процес продължил сравнително
дълго. Пояснява се, че фрактурата на короноидния израстък на лакътната кост
била свързана с намаляване стабилността на цялата ръка.
Твърди се, че освен претърпените физически увреждания вследствие
2
възникналото ПТП, пострадалият претърпял и силен емоционален стрес(както
и неговата съпруга, която се возела на предната седалка). Развиват се
съображения в тази насока.
Излагат се аргументи, че при определяне справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди, следвало да се отчитат и нормативно
установените нива на застрахователно покритие при застраховка ,,Гражданска
отговорност“.
Посочва се, че справедливостта като критерий за определяне на
паричния еквивалент на моралните вреди, включвала конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната
част и постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който бъдат
уважени изцяло исковите претенции.
Претендира се присъждане на сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 200
лева.
Препис от постъпилата въззивна жалба е връчен на процесуалния
представител на ответника– адв. Синигерова- БАК, на 08.01.2025г. В указания
законов срок, е депозиран отговор на въззивната жалба, с който същата се
оспорва изцяло.
На първо място се заявява, че не са налице сочените от въззивника
пороци на постановеното решение. Твърди се, че съдът обстойно обсъдил
събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, като
достигнал до правилни правни изводи, че не са налице трайни последици за
здравето на увредения. Посочва се, че след поставянето на шина, последният е
бил обездвижен, но това не се отразило върху неговите ежедневни дейности.
Развиват се съображения във връзка с изложеното в жалбата за претърпени
имуществени вреди, както и че поради травмата, пострадалият трябвало да
спре да работи. Подчертава се, че към момента на възникване на
произшествието, Д. бил пенсионер(на 70г.).
Навеждат се доводи относно твърденията на въззивника за
преживения стрес от пострадалото лице(както и неговата съпруга) вследствие
настъпилото ПТП.
Излагат се аргументи досежно застрахователните нива, критерии и
методология за определяне обезщетението от страна на дружеството.
Иска се отхвърляне въззивната жалба като неоснователна и
потвърждаване първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на
строените по делото разноски.
Страните не са направили доказателствени искания пред настоящата
инстанция.
Въззивната жалба е подадена от лице, за което съществува интерес от
обжалване на първоинстанционното решение, надлежно упълномощено,
подадена е в предвидения в закона срок, съдържа всички необходими
реквизити, следователно е редовна и допустима за разглеждане по същество.
Бургаският окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за
пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна,
3
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество същото
е правилно и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния съд.
В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и
твърдения на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на
спора, въззивният съд намира следното:
Производството пред БРС е образувано по искова молба предявена
от “Дженерали Застраховане” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. “Княз Ал.Дондуков” № 60, представлявано от
Н.И.С., чрез юрк. Мария Радославова, против А. Д. Г., ЕГН: **********, с
адрес ***, искова молба, с която се прави искане да бъде признато за
установено по отношение на ответника А. Д. Г., че същият дължи на
“Дженерали Застраховане” АД, сумата от 18 000 лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по щета № *********/2021г. за
причинени на 19.07.2021г. в ***, път II-79, при км. 84+0, неимуществени
вреди на пострадалото лице Ж.Г.Д., като водач на лек автомобил, марка “О.”,
модел “А.” с рег. № *** от застрахования при заявителя по Договор за
застраховка “Гражданска отговорност” от 08.12.2020г. длъжник, който
управлявайки товарен автомобил, марка “О.”, модел “М.” с рег. № ***, под
въздействието на алкохол е причинил ПТП, ведно със законната лихва върху
посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
30.06.2023г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
1958 от 03.07.2023г. по ч.гр.д. № 4021/2023г. на БРС. Ищецът твърди, че на
19.07.2021г. в ***, път II-79 при кв. 84+0 е настъпило ПТП с т.а. “О. М.”, с рег.
№ ***, управляван от ответника А. Д. Г., който извършвайки маневра за
включване от банкета в главния път и отнема предимството на правомерно и
попътно движещия се л.а. “О. А.” с рег. № 3041 ВХ, управляван от Ж.Г.Д., в
резултат на което се стига до сблъсък между двете МПС. Сочи се, че за
инцидента бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица на
19.07.2021г. от дежурен ПТП при ОДМВР – Бургас, от който било видно, че
вината за настъпване на ПТП е на А. Д. Г., който управлявал МПС под
въздействие на алкохол в кръвта в над допустимата по закон норма, при
наличие на 0.64 промила. На основание сключената в “Дженерали
Застраховане” АД застраховка “ГО” на автомобилистите за т.а. “О. М.” с рег.
№ ***, с полица № BG/08/***, пострадалото лице Ж.Г.Д. отправило към
дружеството претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за
претърпените от него, в резултат на виновното и противоправно поведение на
делинквента, неимуществени вреди, изразяващи се във фрактура на лявата
лакътна кост при лакътната става. По този повод била образувана преписка по
щета № *********. Излага се, че след проведени преговори, ищцовото
дружество изплатила на увреденото лице обезщетение в размер на 18 000 лв.
по предоставена от последния сметка. Размерът на обезщетението бил
определено от застрахователно експертна комисия към “Дженерали
Застраховане”. Вследствие на горното за ищцовото дружество възникнал
правен интерес да претендира и получи от виновния водач размера на
4
изплатеното обезщетение на основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ, заедно с лихвите и
разноските по определянето му. Ангажира писмени доказателства по опис.
Претендира разноски.
Така предявеният иск е с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ,
предявен по реда на чл. 422 ГПК.
В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, чрез своя пълномощник адв. Синигерова. Ответникът
признава, че е участвал в процесното ПТП като водач на т.а. “О. М.”, но
отрича да има вина за настъпването му. Твърди, че по делото не са ангажирани
доказателства за това, че същото е настъпило в резултат на неговото
противоправно поведение, поради което оспорва иска по основание. При
условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че същият с
поведението си е станал причина за настъпване на ПТП, ответникът оспорва
наличието на предпоставки за възникване на неговата регресна отговорност.
Счита, че такава се извежда единствено от представения протокол за ПТП, в
който е записано наличие на алкохол от 0.64 %. Също така оспорва
твърденията за причинени телесни увреждания, изразяващи се в счупване на
лакетна кост. Твърди се, че лицето, на което е изплатено обезщетението не е
посочено в протокола за ПТП, а ако същият е пътувал в другото МПС към
момента на катастрофата, то същият не се явявал пострадал. Как и защо било
установени такива травми, ответникът не знаел, като било напълно възможно
това да е станало в резултат на някакви други събития. Оспорват се
твърденията на ищеца за причинени неимуществени вреди в резултат на
телесните увреждания. Не ставало ясно как и въз основа на какви критерии,
експертната комисия е определила обезщетение от 15 000 лв. и още по-неясно
било, и спорен него напълно необосновано, това обезщетение било завишено
на 18 000 лв. Твърди се, че не са били налице основанията за определяне на
такова обезщетение, нито на неговия завишен размер. Релевира се
възражение за съпричиняване, като се твърди, че пострадалият е допринесъл
за настъпване на вредоносния резултат, като е допуснал нарушение на
правилата за движение. Твърди се, че същият, в качеството си на водач на
другото превозно средство е следвало да го управлява с такава скорост, че
съобразно всички условия на движението да може да спре при всяка внезапно
възникнала опасност. В тази връзка се изтъква, че ПТП-то е настъпило в
рамките на населеното място, в ранната утрин, но вече в светлата част на
денонощието. Сочи, че пострадалият е имал обективната възможност да
възприеме спрелия товарен автомобил, което да изостри вниманието му и при
излизане на същия към лентата за движение да спре с цел предотвратяване на
сблъсъка. По горните съображения, пледира за отхвърляне на иска като
неоснователен и недоказан. При условията на евентуалност, моли да се
приеме, че е налице съпричиняване от страна на пострадалото лице като бъде
определен по-нисък размер на дължимото обезщетение. Претендира разноски.
Страните ангажират доказателства съобразно разпределената им
доказателствена тежест.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, предпоставките за
възникване на претендираното регресно право са: наличие на валидно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между ищеца и
ответника; настъпване на ПТП по вина на водача на застрахованото при ищеца
МПС; отказ на виновния водач да се подложи на проверка за алкохол,
наркотици или други упойващи вещества; настъпили вследствие на ПТП
5
вреди; плащане от застрахователя на обезщетение за претърпените вреди на
увредените лица.
По делото не се спори и се установява от представените писмени
доказателства, че между ищцовото дружество и ответника Г. е налице
застрахователно правоотношение по договор за "Гражданска отговорност на
автомобилистите“, със срок на застрахователното покритие 21.12.2020г. до
20.12.2021г., както и че събитието от 17.09.2021г. представлява покрит
застрахователен риск.
С нарочно определение на първоинстанционния съд е прието като
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, не
19.07.2021г. около 06.30 ч. в *** е настъпило ПТП с участието на ответника,
който е управлява товарен автомобил „О. М.“ с рег.№ Н8728ВН, за който към
датата на събитието е била сключена застраховка ГО при ищцовото
дружество, както и че е налице плащане на сумата от 18 000 лв. от ищеца –
застраховател в полза на третото лице Ж.Г.Д. за вредите от процесното ПТП.
От приложения по делото протокол №117 от 05.04.2022г. по НОХД
№283/2022 по описа на БРС се установява, че е одобрено споразумение на
основание чл.384, вр.382, ал.7 НПК, по силата на което подсъдимия Г.
/ответник в настоящото производство/ е признат за виновен в това, че на
19.07.2021г., на второкласен път 79, километър 84+0, при управление на МПС
– микробус марка “О. ”, модел “М.” с рег. № ***, в посока гр. Бургас, нарушил
правилата за движение, визирани в ЗДвП, именно: чл.5, ал.3 – на водача на
пътно превозно средство е забранено: 1. Да управлява пътно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвна над 0, 5 на хиляда и/или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози: и чл.37, ал.3 – водачът
на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като
двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни е длъжен
да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по
този път, като от крайпътен чакълиран участък навлязъл в лявата лента на път,
без да пропусне движещия се по същата пътна лента лек автомобил, марка “О.
А.”, с рег. № ***, допуснал ПТП, и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на повече от едно лице , пътуващи в него, както следва: - на
Ж.Г.Д. – фрактура на короноидеуса на лява лакътна кост, което е довело до
трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок от около 4 – 6
седмици, при обичаен ход на оздравителния процес и на П.Б.Д. – фрактура на
дясна ключица, което е довело до трайно затруднение движението на десен
горен крайник за срок от 1,5 – 2 месеца, при обичаен ход на оздравителния
процес и деянието е извършил в пияно състояние – след употреба и с
концентрация на алкохол в кръвта си 0,64 промила, установено по надлежния
ред с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510” - престъпление по чл.343,
ал.3, предл. първо и трето б “а”, предл. второ, вр. чл.343, ал.1, вр. чл.342, ал.1
от НК, вр. чл.5, ал.3, т.1 и чл.37, ал.3 от ЗДвП, за което му е наложено
наказание ЛОС за срок от пет месеца, изтърпяването на което на основание
чл.66, ал.1 НК е отложено с изпитателен срок от 3 години, както и наказание
“лишаване от право да управлява МПС ” за срок от една година.
Определението е влязло в сила на 05.04.2022г.
От представените доказателства се установява, че пострадалият Ж.С.
е предявил към ищеца извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение
за причинените му при процесното ПТП неимуществени вреди. Претенцията е
уважена, като първоначално е определено обезщетение в размер на 15 000 лв.,
6
а впоследствие е увеличено на 18 000 лв. Видно от представеното преводно
нареждане е изплатена по банкова сметка на пострадалото лице.
Представена и приета по делото е медицинската документация,
установяваща временната нетрудоспособност на Ж.А. поради счупване на
горния край на лакътната кост. От болничните листове е видно, че
първоначално му е разрешен отпуск в размер на 14 дни /19.07.2021г до
01.08.2021г./, после 30 дни /02.08.2021г. до 01.08.2021г/ и още 30 дни
/01.09.2021 до 30.09.2021г./, всичките при домашно – амбулаторно лечение.
Пострадалият Ж.А. е разпитан в качеството на свидетел по делото.
Пред съда разказва, че в деня на инцидента се е движел по пътя Средец –
Бургас, управлявайки автомобил „О. А.“ със скорост 68-70 км/ч. Движейки се
е възприел спрял от дясната страна бус извън пътното платно. Заявява, че от
момента, в който го е видял до момента на удара, водачът на буса не е подал
мигач, а разстоянието между тях било около 5 – 7м., когато е предприета
маневрата. Ударът станал от дясната страна и се опитал да го предотврати,
натискайки спирачката, когато видял, че водачът навлиза в пътното платно.
Първоначално, през първите два часа след инцидента, не изпитвал болка.
След като посетил болницата разбрал, че има счупване. Ръката му била
гипсирана. Посочва, че лечението е провел у дома. По времето на инцидента е
заемал длъжност „стругар“ в сервиз „Ситроен“.
По делото е изготвена съдебно – медицинска експертиза, приета по
делото неоспорена от страните. Въз основа на медицинската документация,
намираща се в кориците на делото ВЛ Иван Федин е дал заключение, че при
произшествието пострадалият е получил счупване на короноидния израстък
на лакетната става, който се намира в горния край костта и има отношение
към нейната стабилност. Посочва, че болката при фрактурите е силно изразена
и пострадалият е изпитвал силна болка след травмата и до оказване на
първата медицинска помощ и налагане на имобилизация. Интензивна е през
първата седмица от лечението, като впоследствие намалява. ВЛ е категорично,
че описаното в медицинските документи счупване на короноидния израстък
на лакетната кост има пряко отношение към описания в документите
механизъм на ПТП /схема №76/. ВЛ е посочило, че проведеното лечение е
консервативно, изцяло по НЗОК, както и че липсват каквито и да било
документи за настъпили усложнения.
По делото са изготвени съдебна автотехническа експертиза и
допълнителна такава.
ВЛ по основното заключение е обосновал извод на базата на
проучените документи, че процесното ПТП е настъпило поради извършване
на маневра от ответника Г., с която е отнел предимство на водача управлявал
автомобил „О. А.“.
Допълнителното заключение е допуснато във връзка с възражението
за съпричиняване на вредоносния резултат. ВЛ Веселин Гюров е обосновал
извод, че водачът на автомобил „О. А.“ не е могъл да предполага, нито е бил
длъжен, че водачът на спрелия автомобил ще предприеме навлизане в лентата
му от недостатъчната дистанция с приближаващия на скорост лек автомобил.
Предвид горното следва да се приеме, че описаният механизъм на
произшествието се потвърждава от заключението по изготвената САТЕ, което
съдът кредитира като обосновано, обективно и изготвено от компетентен
специалист.
7
От заключението по съдебно медицинската експертиза се установява,
че уврежданията на пострадалото лице намират в пряка и причинно-
следствена връзка с настъпилото на 19.07.2021 г. произшествие в ***.
При така установената фактическа обстановка се налага извод, че са
налице всички изискуеми предпоставки за пораждане на претендираното от
ищеца право – както фактическият състав на чл. 45 ЗЗД, вкл. при
настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение
по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно
средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма, така и наличието на застрахователно
правоотношение между страните, във връзка с което са изплатени
застрахователни обезщетения на третото увредено лице. Одобреното
споразумение по НОХД №283/2022 по описа на БРС основание чл.382,ал.1
НПК има сила на влязла в сила присъда. Следователно на основание чл.300
ГПК е задължително за съда, разглеждащ гражданските последици от
деянието, какъвто е настоящият случай. С други думи съдът следва да зачете
влязлото в сила одобрено споразумение по НОХД №283/2022 по описа на БРС
и да приеме, застрахования при ответник е осъществил фактическия състав на
чл.45 ЗЗД.
Неоснователнио е оплакването на въззивника, че на са взети предвид
всички относими доказателства при определяне на дължимото обезщетение.
Справедливото обезщетяване по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, както това
изрично е прието и в ППВС № 4/68 г., означава да бъде определен от съда онзи
точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобства, емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват същите.
В настоящия случай, както правилно е извел в мотивите си
първоинстанционния съд, то при определяне размера на справедливо
обезщетение, следва да се отчетат вида и продължителността на преживените
от пострадалия болки и страдания, неудобства, емоционални и психически
сътресения, както и съществуващата в страната икономическа конюнктура
към момента на увреждането. Особено важно е са се подчертае, че няма
никакви трайни последствия за здравето на пострадалия, лечението е било
консервативно /неоперативно/, оздравителният процес е протекъл в рамките
на нормалното, без усложнения и при пълно възстановяване. В рамките на три
месеца са преминали и болките. Пострадалото лице, което е разпитано по
делото сам заявява, че няма усложнения. По делото няма данни възрастта да е
оказала негативно влияние на възстановителния процес.
На следващо място неоснователни са възраженията, че в резултат на
произшествието пострадалият е трябвало да спре да работи. Това е така,
защото същият е бил в болнични и е получавал съответното обезщетение за
временна нетрудоспособност от НОИ.
Предвид всички установени по делото обстоятелства и посоченото им
значение за размера процесното обезщетението за неимуществени вреди е в
размер на 7000 лв. Разликата до изплатеното и претендирано такова от 18 000
лв. се явява прекомерно.
Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни
оплаквания и с оглед на обстоятелството, че фактическите и правните изводи
на двете съдебни инстанции съвпадат, то обжалваното решение следва да се
8
потвърди.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3
ГПК има въззиваемата страна. Същата е била представлявана от адвокат,
представени са доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция в размер на 400 лв., които следва да бъде възлбожени в
тежест на въззивника.
Така мотивиран Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2369/12.11.2024г., постановено по гр.д.
№5423/2023г. по описа на Районен съд- Бургас.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК *********,
представлявано от Николай Иванов Станчев да заплати на А. Д. Г., ЕГН:
**********, с адрес: *** сумата от 400 лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9