№ 4743
гр. Варна, 22.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Диана К. Стоянова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502601 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 396, ал.1 вр. чл. 274, ал.1, т.2 ГПК
Подадена е частна жалба вх.№ 24811/25.10.2022г. от „Колино“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ №
194, против определение № 10611/28.09.2022г., постановено по гр.д. №20223110112051 по
описа на ВРС, 46 състав, с което е допуснато обезпечение на основание чл.389, ал.1 вр.
чл.391, ал.1 вр. чл.397, ал.1, т.2 от ГПК на предявените от ТПКИ Родина, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Тролейна“ № 36 срещу жалбоподателя
кумулативно обективно съединени искове за заплащане на сумата от 11895,17 лева,
представляваща наемна цена по Договор за наем от 27.12.2016г. на складово помещение,
находящо се в гр.Варна, ул.“Тролейна“ № 36, начислена за периода 01.07.2020г. до
04.05.2022г., на осн. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, сумата от 1437,21 лева, представляваща
обезщетение за ползване на наетия имот след изтичане срока на договора за периода
05.05.2022г. до 31.05.2022г., на осн. чл. 236, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 78,54 лева,
представляваща режийни разноски за ВиК услуги за периода 01.03.2020г. до 01.04.2022г., на
осн. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху горните суми от датата на
исковата молба - 02.09.2022 г. до окончателното издължаване на сумите, чрез налагане на
обезпечителна мярка ЗАПОР върху вземания по банкова сметка на ответника „Колино“
ЕООД, ЕИК ********* в „Уникредит Булбанк“ АД до размер на сумата от 13410,92 лева, на
осн. чл. 389, ал. 1 от ГПК.
В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност на определението, като
се твърди липса на предпоставките за допускане на обезпечение. Сочи се, че липсват
доказателства за затруднено финансово състояние, не са налице убедителни писмени
1
доказателства, както и че не може да се направи извод за вероятна основателност на иска
поради изтекла погасителна давност. Моли да бъде отменено постановеното определение.
Насрещната страна е изразила становище, че предпоставките за допускане на
обезпечение са налице, доколкото висящият иск е допустим, представените към ИМ
писмени доказателства обуславят извод за вероятна основателност и че обезпечителната
нужда при искове за парично вземане не подлежи на самостоятелно установяване при липса
на данни, които я опровергават.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните
съображения:
С определение № 10611/28.09.2022г., постановено по гр.д. №20223110112051 по
описа на ВРС, 46 състав, е допуснато обезпечение на висящи кумулативно обективно
съединени искове, предявени от ТПКИ „Родина“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.“Тролейна“ № 36 срещу „Колино“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ № 194 за заплащане
на сумата от 11895,17 лева, представляваща наемна цена по Договор за наем от 27.12.2016г.
на складово помещение, находящо се в гр.Варна, ул.“Тролейна“ № 36, начислена за периода
01.07.2020г. до 04.05.2022г., на осн. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, сумата от 1437,21 лева,
представляваща обезщетение за ползване на наетия имот след изтичане срока на договора за
периода 05.05.2022г. до 31.05.2022г., на осн. чл. 236, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 78,54 лева,
представляваща режийни разноски за ВиК услуги за периода 01.03.2020г. до 01.04.2022г., на
осн. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху горните суми от датата на
исковата молба - 02.09.2022г. до окончателното издължаване на сумите, чрез налагане на
обезпечителна мярка ЗАПОР върху вземания по банкова сметка на ответника „Колино“
ЕООД, ЕИК ********* в „Уникредит Булбанк“ АД до размер на сумата от 13410,92 лева, на
осн. чл. 389, ал. 1 от ГПК.
При преценка основателността на молбата за допускане на обезпечение съдът
следва да констатира наличието на следните предпоставки: допустимост на иска, вероятната
му основателност и адекватност на посочената обезпечителна мярка. В настоящия случай е
предявен осъдителен иск за парично вземане, който се преценява като допустим въз основа
на твърденията на молителя.
Преценката за вероятна основателност на иска е обща, съобразно нуждите на
обезпечителния процес и се извършва на базата на изложените в исковата молба фактически
твърдения и представени писмени доказателства. В случая са представени писмени
доказателства относно твърдяното правоотношение и сторените допълнителни разходи, от
които е видно през кой период са извършени, въз основа на които може да се направи
преценка за вероятна основателност. Размерът на дължимите суми е предмет на доказване в
2
хода на производството, но в случая е представено потвърждение на разчети, изходящо от
ТПКИ „Родина“, ЕИК ********* и заверено от „Колино“ ЕООД, ЕИК *********, с което се
потвърждава съществуването на вземания в размер, сходен на претендираната главница.
В частната жалба се поддържа възражение, че по отношение на част от
процесните вземания е изтекла погасителна давност, поради което предявените искове не са
вероятно основателни. Доколкото към момента на допускане на обезпечението все още не е
осъществена размяна на книжа, съдът не е имал основание да извършва преценка по този
въпрос, доколкото възражението за погасяване по давност не се прилага служебно. В
настоящата частна жалба ответникът се позовава на изтекла погасителна давност, но на този
етап не може да се осъществи преценка за основателност на това възражение, доколкото по
отношение на всяко отделно вземане подлежи на установяване датата на настъпване на
изискуемост и приложимия давностен период, с оглед на различния им произход и
основание.
Съобразно разпоредбата на чл.391, ал.1 от ГПК обезпечителна нужда е налице,
когато без обезпечението за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата по решението. Изложеното в частната жалба възражение за
липса на обезпечителна нужда в настоящия случай е неоснователно, доколкото
обезпечителната нужда за кредитор с твърдяно неудовлетворено парично вземане се
презюмира, като чрез обезпечителната мярка се цели запазване на имуществото на
ответника до приключване на исковото производство и препятстване извършването на
евентуални разпоредителни действия, които биха затруднили осъществяване правата на
ищците.
Въз основа на изложеното настоящият състав формира извод за наличие на
предпоставките за допускане обезпечение на бъдещ иск, като с оглед на представеното
доказателство за потвърждение на вземания се приема, че са налице и доказателства по
смисъла на чл.391, ал.1, т.1 от ГПК, поради което не се налага определянето на гаранция.
Разноски в настоящото производство не се присъждат съобразно разрешението
по т.5 от ТР 6 /06.11.2013г. по т.д. № 6 / 2012г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което
направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с
окончателното съдебно решение по същество на спора, с оглед крайния му изход.
Въз основа на горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 10611/28.09.2022г., постановено по гр.д.
№20223110112051 по описа на ВРС, 46 състав.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, по арг. на обратното
от чл. 274 ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4