О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№………/…..12.2018г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
като разгледа
докладваното от съдия Хекимова
възз.търг.дело №1912 по описа за 2018г.,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.
№70347/29.10.2018г., подадено
от „Агенция
за контрол на просрочени вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114,
етаж Мецанин, В ЧАСТТА, с която се иска издаване на
заповед за изпълнение срещу Ж.Б.В., ЕГН **********, с адрес: *** 7А за сумата
60,00 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение начислена за периода 06.01.2018 г. – 06.02.2018 г.; сумата 200,00
лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения.
В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно.
Излага се, че обжалваният съдебен акт е основан на погрешни изводи за липса на
индивидуализация на процесната неустойка. Сочи се, че
в рамките на заповедното производство не се извършва проверка дали вземането
съществува, тъй като неговата основна функция е да се установи дали това
вземане е спорно между страните. Твърди се също, че не са налице сочените от
заповедния съд основания да се приемат за нищожни договорните клаузи, въз
основа на които са начислени претендираните вземания,
поради което липсва основание за отказа на съда да бъде издадена заповед за
изпълнение. Моли да бъде отменено
разпореждането и да се постанови издаването
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
посочените в заявлението суми.
Съдът намира, че жалбата е подадена
от легитимирана страна, чрез надлежен пълномощник,
срещу акт, който подлежи на
обжалване и в законовия срок за това,
поради което и същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Производството по
ч.гр.д. №12305/2018г. на Районен съд - Варна е образувано
по заявление подадено от заявителя
„Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, срещу Ж.Б.В.,
ЕГН **********, с адрес: *** 7А за суми по договор № 522859/29.11.2017г.,
сключен с „Аксес файнанс“
ООД, вземанията по който са прехвърлени на 12.06.2018г. чрез договор за цесия
на заявителя.
Районният съд
е отхвърлил заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение, като е приел, че договорните
клаузи, предвиждащи заплащане на неустойка за неизпълнение задължение за
предоставяне на обезпечение след сключване на договора, както и клаузата, предвиждаща
заплащане на разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения,
са нищожни.
Настоящият
състав намира, че въпреки наличието на редовно сезиране на компетентния съд с
надлежен формуляр по чл. 410 ГПК, в заявлението не се съдържа индивидуализация
на всяко едно от претендираните вземания в достатъчна степен по вид, основание
и размер.
Съобразно
разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва да отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 ГПК, т.е. съдът преценява дали съдържащите се
в него факти и обстоятелства обосновават извод за наличие на редовна искова
молба. В процесното заявление претендираните вземания за неустойка, разходи и
такси са посочени като размер, относно неустойката е посочен и период. С уточнителната
молба не са отстранени указаните от съда нередовности,
като не е посочено върху каква основа е начислена претендираната
неустойка, както и какво включва претендираната сума
за такси и разходи.
При проверка редовността на подаденото заявление, което
следва да отговаря на критериите за редовна искова молба, съдът констатира, че
в настоящия случай липсва индивидуализация на конкретната клауза от договора,
която ангажира отговорността на длъжника
да предостави в полза на кредитора обезпечение на задължението си. На
следващо място, в заявлението липсва посочване и на начина, по който е формиран
претендирания размер на неустойката – като определен или определяем такъв и
спрямо коя стойност на вземането по договора – върху главницата, общия размер
на дълга или размера на просрочена вноска.
Видно е, че
не е посочено за какво неизпълнение се дължи неустойката и кога е реализирано
то, като се има предвид, че първоначално се сочи неизпълнение за осигуряване на
поръчител, което е еднократен акт, след което се сочи, че неустойката се дължи
за всяко отделно неизпълнение, изразяващо се в забава за плащане. Това
противоречие, както и липсата на яснота върху какъв размер е начислена
неустойката налага извода, че съобразно разрешението по т.2б от ТР №4/2013г. от
приложените към заявлението документи не могат да се правят изводи както за
съществуване на вземането, така и за основанието, на което същото се
претендира. Същото се отнася и за претенцията относно разходи и такси за
събиране на просрочени задължения, относно която липсва твърдение за
договорното основание, на което се претендира, както и уточнение дали се дължи
предварително договорена като размер сума или реализирани разноски и какво
включват те. Крайният извод е, че е налице неяснота относно включващите се в
общия размер на претендираната сума вземания, доколкото основанието и размера
следва да бъдат конкретизирани по отношение на всеки отделен вид вземане –
такси, услуги, неустойка, по отношение на която следва да бъде посочен и
момента на неизпълнение, който се явява елемент от основанието и от който
започва начисляването.
Като се има
предвид, че основната цел на производството по чл.410 от ГПК е проверката дали
вземането е спорно, така посочените неясноти биха затруднили защитата на
ответника, тоест преценката му дали да подаде възражение, което ще доведе до
иницииране на исков процес, както и индивидуализиране на вземането в рамките на
бъдещия исков процес предвид необходимостта от идентичност със заповедта за
изпълнение като условие за допустимост.
По изложените
съображения съставът на въззивния съд приема, че е налице нередовност на
подаденото заявление по смисъла на чл.410, ал.2 от ГПК и заповед за изпълнение
не следва да бъде издадена.
Като е достигнал
до същия извод, районният съд е постановил законосъобразно и правилно
разпореждане. Предявената срещу него частна жалба е неоснователна и като такава
следва да се остави без уважение.
Въз основа на изложените мотиви
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 39192/04.10.2018г., постановено по ч.гр.д. №12305 по описа
за 2018 година на ВРС в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, подадено от „Агенция за
контрол на просрочени вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин срещу Ж.Б.В., ЕГН **********, с адрес: ***
7А В ЧАСТТА относно сумата 60,00 лв.
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение, начислена за периода 06.01.2018г. – 06.02.2018г.; сумата 200,00
лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: