О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                  № 2496

03.12.2019г., гр. Пловдив

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА  МИХОВА                                   

              ЧЛЕНОВЕ: БОРИС  ИЛИЕВ

                                     ХРИСТО  ИВАНОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Илиев в.ч.гр.дело №2763  по описа за 2019г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и  сл.  от   ГПК.

Делото е  образувано по жалба  на  Д.  Д.  М. ***,  ЕГН  **********,  чрез  пълномощника й  адв. Д.  Г.,  против  Разпореждане  №96067  от  09.10.2019г.  по  ч.гр.д.№10871/2019г.  по  описа  на  Районен  съд-  Пловдив,  ХIХ  гр.с.,  с  което  е  обезсилена  издадената  по  делото  Заповед  №6615/22.07.2019г.  за  изпълнение на  парично  задължение  по  чл.410  от  ГПК.  В жалбата  се  излагат съображения  за  неправилност  на  обжалваното  разпореждане,  като  се  иска  отмяната  му.

Ответната  страна  по  жалбата-  „Кондор- недвижими имоти“  ЕООД,  със  седалище  и  адрес на  управление  гр. Пловдив,  ул.  „Петко  Д.  Петков“  №23,  ЕИК  *********,  представлявано  от  управителя  Г.  И.  Й.,  чрез пълномощника  си  по делото  адв. М.  С.,  в писмен  отговор  оспорва същата  и  иска  оставянето  й  без  уважение.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба  е  процесуално  допустима,  тъй като  е  подадена  от легитимирана  страна  и  е  насочена  срещу  съдебен   акт,  който  подлежи  на  обжалване.  Разгледана  по същество,  е  неоснователна.

Производството  по  ч.гр.д.№10871/2019г.  по  описа  на  Районен  съд-  Пловдив,  ХIХ  гр.с. е  образувано по  подадено  от  Д.  Д.  М.  заявление за  издаване на заповед  за  изпълнение на  парично  задължение  по  чл.410  от  ГПК  срещу  „Кондор- недвижими имоти“  ЕООД.  Същото  е  било  уважено  и  съдът  е  издал  поисканата  от заявителя  заповед за изпълнение.  Тъй като срещу заповедта  е  било  подадено  възражение  от длъжника  с разпореждане  от 22.08.2019г. първоинстанционният  съд  е указал на заявителя,  че  следва  да предяви  иск  за установяване  на вземането  си  в едномесечен срок,  като  го  е  предупредил, че  при непредставяне  на доказателства,  че  е  предявил  иска  в  посочения  срок,  заповедта  за  изпълнение  ще  бъде обезсилено.  Съобщението  е  било  получено  от  заявителя  на  04.09.2019г.  и тъй като  същият не  е  представил  доказателства,  че  е  предявил  иск  за установяване  на  вземането  си против  длъжника,  с  обжалваното  в настоящото производство  разпореждане  съдът  е  обезсилил  издадената  заповед  за изпълнение.   

Така  постановеното  разпореждане  е  правилно  и  следва  да  се  потвърди.

Съгласно разпоредбата  на  чл.415, ал.4 от  ГПК  искът  за  установяване  на вземането  се  предявява  в едномесечен срок  от  получаване  на съобщението,  а  съгласно  ал.5  когато  заявителят  не  представи  доказателства, че  е предявил  иска  в  посочения срок,  съдът  обезсилва  заповедта за изпълнение.  В  случая  от представените  с  частната  жалба  писмени  доказателства  се  установява,  че искът  е  бил предявен  в  срока  по чл.415, ал.4  от  ГПК, но  няма  спор,  че  по заповедното  производство    не  са  били представени  за предявяването  му.  Обстоятелството,  че  в  подадената  искова  молба  е  посочено,  че същата  се  предявява  във  връзка  със заповедно  производство,както  и  номера  на  същото,  не съставлява  изпълнение  на задължението на страната  по  чл.415, ал.5  от  ГПК  да представи  доказателства  за  предявяване  на иска,  тъй като  по  посочената  искова  молба  се  образува  отделно  производство  и на  заповедния съд  няма как  да стане  известно,  че  е  бил  предявен  иск  за установяване  на вземането.  Съгласно  задължителните  указания,  дадени  в  т.2  на  Тълкувателно решение  №6/2013г.  на  ОСГТК  на  ВКС,  в които  изрично  е  посочена  настоящата  хипотеза,   когато законът задължава страната да представи доказателства за настъпването на определен факт, съдът няма служебно задължение да изследва дали  фактът се е осъществил, а последиците от недоказването му се понасят от страната, която не е изпълнила процесуалните си задължения.    Ето защо  и  при положение,  че заявителят  не  е  представил  в  указания  му срок  доказателства  за  предявяване  на иска,  то първоинстанционният  съд  правилно  е  обезсилил  издадената заповед за изпълнение.     

Предвид горното  обжалваното  разпореждане следва  да  се  потвърди.

С  оглед неоснователността  на частната  жалба  и  направеното  от  ответната  страна  искане  жалбоподателят следва  да  бъде осъден  да  й  заплати  направените  разноски  за адвокатско  възнаграждение  в производството  по  същата  в  размер  на 300  лв.  

По  изложените  съображения  съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане  №96067  от  09.10.2019г.  по  ч.гр.д.№10871/2019г.  по  описа  на  Районен  съд-  Пловдив,  ХIХ  гр.с.,  с  което  е  обезсилена  издадената  по  делото  Заповед  №6615/22.07.2019г.  за  изпълнение на  парично  задължение  по  чл.410  от  ГПК.

ОСЪЖДА  Д.  Д.  М. ***,  ЕГН  **********, да заплати  на  „Кондор- недвижими имоти“  ЕООД,  със  седалище  и  адрес на  управление  гр. Пловдив,  ул.  „Петко  Д.  Петков“  №23,  ЕИК  *********,  представлявано  от  управителя  Г.И.  Й., сумата  от  300  лв.- разноски  по  делото.

Определението е  окончателно  и  не  подлежи  на  обжалване. 

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

 

 

 

                                                             ЧЛЕНОВЕ: