Присъда по дело №14961/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 420
Дата: 29 септември 2023 г. (в сила от 28 юни 2024 г.)
Съдия: Марина Владимирова Манолова Кънева
Дело: 20211110214961
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 29 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 420
гр. С., 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Наказателно дело частен характер № 20211110214961 по описа за 2021
година
и въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. Ж. Д. , роден на 02.03.1969 г. в гр.
Пазарджик, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, висше
образование, управител на търговско дружество, живущ на адрес гр. С., ж.к.
„Л.“, бл. 210а, ап. 8, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че в периода от
26.04.2021 г. до 21.05.2021 г. с четири деяния, които осъществяват поотделно
състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите изпратил от и-мейл
„****************@*****.***“ електронни писма до живеещите в бл. 210А
на ж.к. „Л.“ в гр. С. вкл. и до частния тъжител В. Д. В., в които написал
изрази, унизителни за честта и доброто име на тъжителя В., като обидата е
нанесена по друг начин – чрез електронни писма и публично и отделните
1
деяния са извършени както следва:
На 26.04.2021 г. изпратил от и-мейл „****************@*****.***“
електронно писмо до живеещите в бл. 210А, ж.к. „Л.“, вкл. и до частния
тъжител В. Д. В., в което написал изрази, унизителни за честта и доброто
име на тъжителя В., а именно: В. – историята на един дребен мошеник и
долен страхливец на средна възраст; В. – долен мошеник и дребен
страхливец; казвам, че е дребен мошеник; Това човешко недоразумение,
претендиращо за спазване на закона, мухльо прати децата си на село,
защото вместо да се труди, той иска да е мошеник. Ето защо не си плаща
таксите за входа; мухльо; некадърник; страхопъзльото; Без финикийски
знаци измамникът никога не прави нищо. Наш В. като измамник – също, като
обидата е нанесена по друг начин – чрез електронно писмо и публично.
На 27.04.2021 г. изпратил от и-мейл „****************@*****.***“
електронно писмо до живеещите в бл. 210А на ж.к. „Л.“ в гр. С., вкл. и до
частния тъжител В. Д. В., в което написал изрази, унизителни за честта и
доброто име на тъжителя В., а именно: измамника В., днес това
недоразумение пак иска някакви неща; това природно недоразумение май е
доста глупаво; Нали си ни е измамник; В. шушумигата, ако иска копие от
събранието, аз ще му го заверя хубавичко! И лайнар, какво стана с делото?
В. е крадец и ще ви завлече, като обидата е нанесена по друг начин – чрез
електронно писмо и публично.
На 20.05.2021 г. изпратил от и-мейл „****************@*****.***“
електронно писмо до живеещите в бл. 210А на ж.к. „Л.“ в гр. С., вкл. и до
частния тъжител В. Д. В., в което написал изрази, унизителни за честта и
доброто име на тъжителя В., а именно: Лепкавия сопол – В. измамника;
Като му казах, че това недоразумение на човечеството ми е съсед, човекът
каза тежко ви и горко, но ме успокои, че туй тежко човешко подобие живее
3- 4 години някъде и му биели шута; Как е възможно като си измамник,
лепкав сопол и смотаняк и за година и половина, освен да плащаш сметки и
да пишеш хвалебствени писма в стил лизач на задници, въобще може да
даващ оценки на успешни хора?, като обидата е нанесена по друг начин –
чрез електронно писмо и публично.
На 21.05.2021 г. изпратил от и-мейл „****************@*****.***“
електронно писмо до живеещите в бл. 210А на ж.к. „Л.“ в гр. С., вкл. и до
2
частния тъжител В. Д. В., в което написал изрази, унизителни за честта и
доброто име на тъжителя В., а именно: В. Далаверов, хроничен измамник,
изпечения мошеник. Все пак се касае за рецидивист, пропуснал да обяви взет
доход за 2 години. Надявам се правосъдната система да е справедлива и
накаже ефективно един доказан престъпник – измамник рецидивист, като
обидата е нанесена по друг начин – чрез електронно писмо и публично,
поради което и на основание чл. 148, ал. 1 т.1 и т. 2 пр. 2 вр. чл. 146, ал. 1
вр. чл. 26, ал.1 вр. чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на наказание „ГЛОБА“ в
размер на 4 500 /четири хиляди и петстотин/ лева и ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез залепване на диспозитива на
присъдата в сградата на СО-район „Л.“ за срок от 1 /един/ месец.
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. Ж. Д. / с посочена самоличност/ за
ВИНОВЕН в това, че в периода от 26.04.2021 г. до 21.05.2021 г. с две деяния,
които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите изпратил
от и-мейл „****************@*****.***“ електронни писма до живеещите
в бл. 210А на ж.к. „Л.“ в гр. С., вкл. и до частния тъжител В. Д. В., в които
разгласил неистински позорни обстоятелства за частния тъжител В., като
клеветата е извършена по друг начин – чрез електронни писма и публично и
отделните деяния са извършени както следва:
На 26.04.2021 г. изпратил от и-мейл „****************@*****.***“
електронно писмо до живеещите в бл. 210А на ж.к. „Л.“ в гр. С., вкл. и до
частния тъжител В. Д. В., чрез което разгласил неистински позорни
обстоятелства за частния тъжител В., а именно: Година и половина същият
се правеше на домоуправител, без да има нужната регистрация и си
събираше такси – неправомерно. За този период същият крадльо присвои
около 2 000 лева от всички, като клеветата е извършена по друг начин – чрез
електронно писмо и публично.
На 21.05.2021 г. изпратил от и-мейл „****************@*****.***“
електронно писмо до живеещите в бл. 210А на ж.к. „Л.“ в гр. С., вкл. и до
частния тъжител В. Д. В., чрез които разгласил неистински позорни
обстоятелства за частния тъжител В., а именно: Само за календарната
3
2020 г. се оказа, че е присвоил 1 140,00 лева /12 месеца по 2,50 лв. за 38 ап./.
От магазините какво е откраднал и се е облагодетелствал, засега се
уточнява, но първоначалната информация е доста стряскаща. Досега
лицето В. В. добър познайник на прокуратурата и виден видински измамник
мамеше своите добросъвестни съседи. С неговото досие на измамник може
да отнесе и присъда, като клеветата е извършена по друг начин – чрез
електронно писмо и публично, поради което и на основание чл. 148, ал. 2 вр.
ал. 1 т. 1 и т. 2 пр. 2 вр. чл. 147, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 вр. чл. 54 от НК го
ОСЪЖДА на наказание „ГЛОБА“ в размер на 5 500 /пет хиляди и
петстотин/ лева и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни
чрез залепване на диспозитива на присъдата в сградата на СО-район „Л.“ за
срок от 1 /един/ месец, като на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА
за това с изразите „Също така не е деклариран и приходът от 2019 г.
Законът тълкува, че лицето е рецидивист. В резюме ако до 04-ти юни не
върне откраднатите около 2000 лева, на 07-ми юни държавата ще му търси
3 000 лева“ да е осъществил престъплението клевета по смисъла на чл. 148,
ал. 2 вр. ал.1 т.1 и т.2 пр. 2 вр. чл. 147, ал.1 НК, както и за това
престъплението клевета по чл. 148, ал.2 вр. ал.1 т.1 и т.2 пр. 2 вр. чл. 147, ал.1
вр. чл. 26, ал.1 от НК да е било извършено и чрез деяние от 27.04.2021 г.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия Г. Ж. Д. /с
посочена самоличност/ едно общо най-тежко наказание за престъпленията по
чл. 148, ал. 1 т. 1 и т. 2 пр. 2 вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл.
148, ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 и т. 2 пр. 2 вр. чл. 147, ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а
именно „ГЛОБА“ в размер на 5 500 /пет хиляди и петстотин/ лева и
ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез залепване на
диспозитива на присъдата в сградата на СО-район „Л.“ за срок от 1 /един/
месец.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия Г. Ж. Д. /с
посочена самоличност/ да заплати на частния тъжител В. Д. В., **********
сумата от 12 /дванадесет/ лева, представляваща сторени по делото разноски.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване в 15-дневен срок от днес пред
Софийски градски съд.

4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към присъда № 420/29.09.2023 г., постановена по НЧХД №
14961/2021 г. по описа на СРС, НО, 108 състав

Производството по делото е образувано по депозирана от страна на ВЛ.
Д. В. частна тъжба срещу Г. Ж. ДР.. С тъжбата се повдига обвинение срещу Г.
Ж. ДР. за това, че в периода 26.04.2021 г. до 21.05.2021 г. с четири деяния,
които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление,
извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите изпратил
от имейл „****************@*****.***“ електронни писма до живеещите в
бл. , ж.к. „Л.“, вкл. и до частния тъжител ВЛ. Д. В., в които написал изрази,
унизителни за честта и доброто име на тъжителя В., като обидата е нанесена
по друг начин – чрез електронни писма и публично и отделните деяния са
извършени както следва:
На 26.04.2021 г. изпратил от имейл „****************@*****.***“
електронно писмо до живеещите в бл. 201А, ж.к. „Л.“, вкл. и до частния
тъжител ВЛ. Д. В., в което написал изрази, унизителни за честта и доброто
име на тъжителя В., а именно: В. – историята на един дребен мошеник и
долен страхливец на средна възраст; В. – долен мошеник и дребен
страхливец; казвам, че е дребен мошеник; Това човешко недоразумение,
претендиращо за спазване на закона, мухльо прати децата си на село,
защото вместо да се труди, той иска да е мошеник. Ето защо не си плаща
таксите за входа; мухльо; некадърник; страхопъзльото; Без финикийски
знаци измамникът никога не прави нищо. Наш В. като измамник – също, като
обидата е нанесена по друг начин – чрез електронно писмо и публично.
На 27.04.2021 г. изпратил от имейл „****************@*****.***“
електронно писмо до живеещите в бл. 210А, ж.к. „Л.“, вкл. и до частния
тъжител ВЛ. Д. В., в което написал изрази, унизителни за честта и доброто
име на тъжителя В., а именно: измамника В., днес това недоразумение пак
иска някакви неща; това природно недоразумение май е доста глупаво; Нали
си ни е измамник; В. шушумигата, ако иска копие от събранието, аз ще му
го заверя хубавичко! И лайнар, какво стана с делото? като обидата е
нанесена по друг начин – чрез електронно писмо и публично.
На 20.05.2021 г. изпратил от имейл „****************@*****.***“
електронно писмо до живеещите в бл. 210А, ж.к. „Л.“, вкл. и до частния
тъжител ВЛ. Д. В., в което написал изрази, унизителни за честта и доброто
име на тъжителя В., а именно: Лепкавия сопол – В. измамника; Като му казах,
че това недоразумение на човечеството ми е съсед, човекът каза тежко ви и
горко, но ме успокои, че туй тежко човешко подобие живее 3- 4 години
някъде и му биели шута; Как е възможно като си измамник, лепкав сопол и
смотаняк и за година и половина, освен да плащаш сметки и да пишеш
хвалебствени писма в стил лизач на задници, въобще може да даваш оценки
на успешни хора?, като обидата е нанесена по друг начин – чрез електронно
писмо и публично.
На 21.05.2021 г. изпратил от и-мейл „****************@*****.***“
електронно писмо до живеещите в бл. , ж.к. „Л.“, вкл. и до частния тъжител
ВЛ. Д. В., в които написал изрази, унизителни за честта и доброто име на
1
тъжителя В., а именно: В. Д, хроничен измамник, изпечения мошеник, като
обидата е нанесена по друг начин – чрез електронно писмо и публично –
престъпление по чл. 148, ал. 1 т. 1 и т. 2 пр. 2 вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 26,
ал.1 от НК
С тъжбата се повдига обвинение срещу Г. Ж. ДР. и за това, че в периода
26.04.2021 г. до 21.05.2021 г. с три деяния, които осъществяват поотделно
състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите изпратил от имейл
„****************@*****.***“ електронни писма до живеещите в бл. , ж.к.
„Л.“, вкл. и до частния тъжител ВЛ. Д. В., в които разгласил неистински
позорни обстоятелства за частния тъжител В., като клеветата е извършена по
друг начин – чрез електронни писма и публично и отделните деяния са
извършени както следва:
На 26.04.2021 г. изпратил от имейл „****************@*****.***“
електронно писмо до живеещите в бл. , ж.к. „Л.“, вкл. и до частния тъжител
ВЛ. Д. В., чрез което разгласил неистински позорни обстоятелства за частния
тъжител В., а именно: Година и половина същият се правеше на
домоуправител, без да има нужната регистрация и си събираше такси –
неправомерно. За този период същият крадльо присвои около 2 000 лева от
всички, като клеветата е извършена по друг начин – чрез електронно писмо и
публично.
На 27.04.2021 г. изпратил от имейл „****************@*****.***“
електронно писмо до живеещите в бл. , ж.к. „Л.“, вкл. и до частния тъжител
ВЛ. Д. В., чрез които разгласил неистински позорни обстоятелства за частния
тъжител В., а именно: В. е крадец и ще ви завлече, като клеветата е извършена
по друг начин – чрез електронно писмо и публично.
На 21.05.2021 г. изпратил от имейл „****************@*****.***“
електронно писмо до живеещите в бл. , ж.к. „Л.“, вкл. и до частния тъжител
ВЛ. Д. В., чрез които разгласил неистински позорни обстоятелства за частния
тъжител В., а именно: Само за календарната 2020 г. се оказа, че е присвоил
1 140,00 лева /12 месеца по 2,50 лв. за 38 ап./. От магазините какво е
откраднал и се е облагодетелствал, засега се уточнява, но първоначалната
информация е доста стряскаща.Също така не е деклариран и приходът от
2019 г. Законът тълкува, че лицето е рецидивист. Досега лицето В. В. добър
познайник на прокуратурата и виден видински измамник мамеше своите
добросъвестни съседи. В резюме ако до 04-ти юни не върне откраднатите
около 2000 лева, на 07-ми юни държавата ще му търси 3 000 лева. Все пак се
касае за рецидивист, пропуснал да обяви взет доход за 2 години – 2019 и 2020
г. С неговото досие на измамник може да отнесе и присъда. Надявам се
правосъдната система да е справедлива и накаже ефективно един доказан
престъпник – измамник рецидивист, като клеветата е извършена по друг
начин – чрез електронно писмо и публично – престъпление по чл. 148, ал.2
вр. ал. 1 т. 1 и т. 2 пр. 2 вр. чл. 147, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
По делото не са приети за съвместно разглеждане предявените от
частния тъжител граждански искове за обезщетяване на претърпени
имуществени и неимуществени вреди и частният тъжител не е конституиран
като граждански ищец по делото.
2
В хода на съдебните прения упълномощеният повереник на частния
тъжител В.В. – адв. М. пледира за признаване подсъдимия за виновен.
Намира, че събраните по делото доказателства установяват по несъмнен
начин повдигнатите спрямо подсъдимия Д. обвинения, а именно, че от личния
си имейл е изпратил до живущите в бл. на ж.к. „Л.“ електронни писма, в
които вписал обидни и клеветнически изрази за частния тъжител. Намира, че
тъй като имейлите са изпратени до множество лица, всяко от които е могло да
ги възприеме, то е налице квалифициращия деянията признак от обективна
страна същите да са извършени „публично“. Според повереника показанията
на свидетелката Ц. Х. са недостоверни и същата не е изпратила
инкриминираните имейли, а това е сторил подсъдимият Д.. Моли за
постановяване на осъдителна присъда, като на подсъдимия се наложат
наказания около средния предвиден в закона размер, а на частния тъжител да
се присъдят сторените от него разноски в производството.
Частният тъжител В.В. акцентира върху представеното по делото писмо
от работодателя на свидетелката Х., в което е отразено, че същата е била на
работното си място на 20 и 21 май и поради въведени рестрикции същата не е
могла да достъпи имейл в платформата yahoo.com от служебния си
компютър. Намира, че тъй като свидетелката е във връзка с подсъдимия, то тя
е заинтересована от изхода на делото, поради което счита показанията й за
недостоверни.
Упълномощеният защитник на подсъдимия Г.Д. – адв. Ж представя
собствен анализ на доказателствената съвкупност, съзирайки противоречия в
показанията на свидетелите, доведени от частния тъжител по отношение
обстоятелствата дали тъжителят и подсъдимият са отправяли един към друг
обиди при техни срещи. Намира, че показанията на свидетелката В.а, освен
пристрастни, са вътрешно противоречиви, тъй като от една страна заявява, че
след като възприел имейлите тъжителят започнал да употребява алкохол и не
искал да излиза, а същевременно твърди, че заедно с тъжителя са ходили на
Общи събрания. Счита, че от показанията на свидетелката Х. несъмнено е
установено, че именно тя е автор на процесните имейли, като подробно е
изяснила мотивацията си те да бъдат изпратени. Защитникът счита, че не е
налице деяние, което да се квалифицира като клевета, тъй като не е
установено кое позорно обстоятелство е разгласено пред трети лица, тъй като
свидетелите посочвали единствено епитети, които определяли като обидни.
Намира, че не са събрани достатъчно доказателства, установяващи
извършването на инкриминираното деяние от страна на подсъдимия, поради
което иска от съда постановяване на присъда с оправдателен диспозитив.
Претендира присъждане на разноски в полза на подсъдимия.
Подсъдимият Г. Ж. ДР. не дава обяснения по повдигнатото му
обвинение.
В правото си на лична защита се солидаризира със становището на
защитника си.
В правото си на последна дума иска да бъде обявен за невиновен.
Съдът, като анализира събраните в хода на съдебното следствие
доказателствата и като съобрази доводите и възраженията на страните,
намери за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Г. Ж. ДР. е роден на г. в гр. П с ЕГН **********. Същият
е българин, български гражданин, разведен, с висше образование, управител
3
на търговско дружество, живущ в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. , ап. . Подсъдимият не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „глоба“.
Подсъдимият Д. и частният тъжител В. са съседи, живущи в гр. С., ж.к.
„Л.“, бл. . През 2019 г. на Общо събрание на живущите в бл. 210А в ж.к. „Л.“
частният тъжител бил избран за домоуправител на блока, която длъжност
фактически изпълнявал до избирането на свидетелката Ц. Х. за председател
на Управителния съвет на блока на 21.02.2021 г. за срок от една година. След
тази дата с решение на ОС на 24.01.2022 г. за председател на УС на блок 210А
бил избран Г. Докев.
За осъществяване на комуникация между домоуправителя и
собствениците на апартаменти в бл. във връзка с общи дейности, касаещи
блока се използвала електронна поща, като за целта всеки собственик
предоставил на домоуправителя и-мейл адрес, чрез който да бъде включен в
кореспонденцията. Имейлът, предоставен от подсъдимия за комуникация със
съседите и домоуправителя бил ****************@*****.***, който
използвал и към 2021 г.
Постепенно поради редица причини отношенията между подсъдимия и
неговата бивша съпруга – свидетелката Х. от една страна и тъжителя от друга
силно се влошили.
На 26.04.2021 г. в 22:19 часа подсъдимият Ж Д. изпратил от собствения
си имейл ****************@*****.*** до живущите в блок 210А на ж.к.
„Л.“ в гр. С. на предоставените от тях адреси на електронни пощи, а именно
до *********@***.**, ******@***.**, ****@***.**,
*************@*****.***, ************@*****.***, ********@***.**,
******************@***.**, *************@*****.***,
ts*************@*****.***, *****@***.**, ***************@*****.***,
**********@*****.***, ***************@*****.***, **********@***.**,
*************@*****.***, *****************@*****.**,
**********@*****.***, *************@***.**, **********@***.**,
****************@***.**, ********************@***.**,
****************@***.**, **********@***.**, **********@***.**,
*********@***.**, *************@*****.***, **********@***.**,
*******************@*****.***, **********@***.**, **********@*****.***,
****************@*****.***, както и до частния тъжител на предоставения
от последния имейл *********@****.** имейл със заглавие „В. – историята на
един дребен мошеник и долен страхливец на средна възраст“ и следното
съдържание:
„Здравейте съседи,
Искам да Ви информирам, че сред нас от 2 години живее лицето В. -
дребен мошеник и долен страхливец.
Година и половина същият се правеше на домоуправител, без да има
нужната регистрация и си събираше такси - неправомерно. За този период
същият крадльо присвои около 2000 лева от всички. Затова казвам, че е
дребен мошеник.
Интересно, че домоуправителят Ц. Х. не смята за редно да си начислява
такса, което е нещо нормално, но лицето-самозванец не смята така и чудейки
се откъде да прибара 5 лева е прибрало горепосочената сума, вместо да се
труди почтено.
4
Това човешко недоразумение претендиращо за спазване на закона, все
още не е платило задълженията си към предишния вход, където се е
подвизавало - намира се недалеч от пощата в Л.. К иди и плати! Сумата не
голяма.
След като беше спрян да ни ограбва, кранчето беше затворено и мухльо
прати децата си на село, защото вместо да се труди, той иска да е мошеник.
Ето защо не си плаща и таксите за входа.
Искам да Ви уведомя, че същият ще бъде съден, след като се натрупат 3
неплатени такси, след това следва съдебен изпълнител и запор. Това гласи
законът. Но както повечето знаят наш В. като дребен мошеник си го съдят
редовно. Той си е свикнал.
Уж щеше да завежда дело, но като разбра, че трябва да се плаща такса
стисльо се разколеба и от 21-ви февруари досега - поредния В.в кьорфишек -
една двумесечна тишина.
На мухльо няма да му се ограничава достъпа за неплатени сметки,
каквито действия той искаше да предприеме спрямо Д от ап. . Както всички
помнят, недоразумението дори инициира и събрание с основна цел да се
ограничава достъпа за неплатени задължения. Нещо, което се оказа
противозаконно. Още сърбаме тази попара, надробена от един некадърник.
Закъсалият финансово селски тарикат, скоро ще започне да продава един по
един апартаментите си. Но и с това ще има проблем, защото има подписани
документи, които не му дават право да се разпорежда с уж неговата
собственост.
Страхопъзльото, който го е закъсал здраво се движи от ниво 0 до етаж
5. Не смее да си изхвърли и отпадъците в близките кофи, а излиза с колата,
натоварена с боклуци и вероятно, смърдяща неистово само да не би някой да
го срещне и евентуално напляска.
Следващият факт е, че живущи от входа го бяха упълномощили да ги
представлява на последното събрание, но егоистът В. не прави нищо без
материална изгода. Какво като хората искат да бъдат представени. Без
финикийски знаци измамникът никога не прави нищо. Наш В. като измамник
- също.
Много моля хората от входа повече да не му дават пари - шансът да си
получат обратно е нула. Доста вече изгоряха.
Желая лека вечер на всички, с изключение на крадльо!
Г.Д., ап. 8“
На 27.04.2021 г. в 13:40 часа подсъдимият Ж Д. изпратил от собствения
си имейл ****************@*****.*** до живущите в блок на ж.к. „Л.“ в
гр. С. на предоставените от тях адреси на електронни пощи, а именно до
****************@***.**, *************@*****.***, *********@***.**,
**********@***.**, ********@***.**, *******@*****.***, ******@***.**,
******************@***.**, ********@***.**, **********@*****.***,
***************@*****.***, ****@***.**, ***************@*****.***,
ts*************@*****.***, *************@*****.***,
*************@*****.***, *****************@*****.**,
**********@*****.***, **********@***.**,
*************@***.**,****@***.**,**********@***.**,*************@*****.***
************@*****.***, ****************@*****.***, *******@****.**,
**************@*****.***, **********@*****.***, както и до частния тъжител
5
на имейл *********@****.** имейл със заглавие „В. се оказа долен измамник
и измекяр“ и следното съдържание:
„Уважаеми съседи,
След вчерашното описание на измамника В., днес това недоразумение
пак иска някакви неща.
Това природно недоразумение май е доста глупаво и не разбра, че ще
получи НИЩО.
А по закон дело, съдебен изпълнител и запор. Нали си ни е измамник,
трябва да си го наказваме подобаващо.
Между нас казано В. измамника е скъсал джоба доста сериозно и чака
някой да го напляска и да заведе иск.
Така, че уважаеми съседи не го пердашете засега и не му давайте пари
назаем - В. е крадец и ще Ви завлече.
В семейните дела не се бъркам, но под секрет жена му го издържа, т.е.
В. е женчо. Но щом му харесва, така да бъде.
Поздрави и успех на всички, а измамника В. искам да е тих!
Г.Д.
P.S. В. шушумигата, ако иска копие от събранието, аз ще му го заверя
хубавичко! И лайнар, какво стана с делото? Тишинаааа. Така те харесвам -
тих, много тих.“
На 20.05.2021 г. в 12:38 часа подсъдимият Ж Д. изпратил от собствения
си имейл ****************@*****.*** до живущите в блок 210А на ж.к.
„Л.“ в гр. С. на предоставените от тях адреси на електронни пощи, а именно
до *********@***.**, ****************@***.**, *****@***.**,
*****************@*****.**, *************@*****.***,
***************@*****.***, ********@***.**, ****************@***.**,
************@*****.***, ********************@***.**,
*************@*****.***, **********@***.**, *************@***.**,
**********@***.**, **********@***.**, **********@***.**,
*************@*****.***, *******@*****.***, ********@***.**,
******@***.**, ********************@***.**, **************@*****.***,
**********@*****.***, *************@*****.***, **********@*****.***,
***********@***.**, ******************@***.**, ***************@*****.***,
*******@****.**, **********@***.**, *********@***.**,
*******************@*****.***, **********@*****.***, **********@*****.***,
, както и до частния тъжител на имейл *********@****.** електронно писмо
със заглавие „Лепкавия сопол – В. измамника“ и следното съдържание:
„Здравейте уважаеми съседи,
Преди няколко дни бях паркирал в близост до блок 388 в Л. (искам да
уточня, че това е предишната миша дупка, където се е крил нашия
неуважаван съсед, обитаващ 2 бърлоги при нас) и отивайки към автомобила
си човек ме помоли за 1 цигара. Заприказвахме се и от дума на дума се стигна
до злобен и много некоректен човек, който е живял на 7-ия етаж.
Междувременно излезе и една жена с внучето си и като чу за кого се говори,
направо почервеня и каза, че го помни този кльощав сопол, този лепкав
кльощав сопол. Оказа, се там в блок 388, на седмия етаж в ап. 38 се е крил от
измамените от него хора наш В.. Мъжът допълни, че и там, както между
другото и при нас, не е бил коректен платец на задълженията си. Като му
6
казах, че това недоразумение на човечеството ми е съсед, човекът каза тежко
ви и горко, но ме успокои, че туй тежко човешко подобие живее 3-4 години
някъде и му биели шута. Накрая човекът допълни, че редовно го търсили
някакви хора, понеже дължал много пари.
Във връзка с гореспоменатото си задавам следния въпрос.
Как е възможно като си измамник, лепкав сопол и смотаняк и за година
и половина, освен да плащаш сметки и да пишеш хвалебствени писма в стил
лизач на задници, въобще може да даваш оценки на успешни хора.
Между другото в отношенията с доставчиците на услуги, също смърди
на дребни далавери, но всяко нещо с времето си.
Вярвам, че информацията ще ви е полезна и приятно изкарване на
предстоящия празник!
Г.Д., ап. 8“.
На 21.05.2021 г. в 15:19 часа подсъдимият Ж Д. изпратил от собствения
си имейл ****************@*****.*** до живущите в блок на ж.к. „Л.“ в
гр. С. на предоставените от тях адреси на електронни пощи, а именно до
****************@***.**, ************@*****.***,
********************@***.**, *********@***.**, ****************@***.**,
*****@***.**, ***************@*****.***, *************@*****.***,
*****************@*****.**, **********@***.**, *************@*****.***,
*************@***.**, ********@***.**, **********@*****.***,
**********@***.**,
**********@***.**, **********@*****.***, *************@*****.***,
***************@*****.***, **********@***.**, *************@*****.***,
ts*************@*****.***, *********@****.**, ********@***.**
,******@***.**, *******@*****.***, *********@***.**,
********************@***.**, **************@*****.***, *******@****.**,
*********@***.**, **********@*****.***, **********@*****.***,
*******************@*****.***, ***********@***.**, **********@***.**,
както и до частния тъжител на имейл *********@****.** електронно писмо със
заглавие „Измамникът В. В. – пак хванат в далавери“ и следното съдържание:
„Здравейте уважаеми съседи,
Както Ви уведомих в предишни и-мейли се оказа, че направената
проверка установи, че лицето В. Д. не е бил вписан като домоуправител в
общината, през периода, когато си е начислявал такси за управление.
Само за календарната 2020 г., се оказа че е присвоил 1140,00 лева (12
месеца по 2,50 лв. по 38 ап.). От магазините какво е откраднал и се е
облагодетелствал, засега се уточнява, но първоначалната информация е доста
стряскаща.
Пред всички инстанции и фирми се е представял за домоуправител
(какъвто реално не е бил) с цел финансова и материална полза.
Като хроничен измамник, естествено не е искал и получил нито една
данъчна фактура. Всичко е плащано на хвърчащи листчета.
По-интересното е че изпечения мошеник е забравил НЕВОЛНО да
включи този доход в данъчната декларация за 2020 г. по чл. 50., касаещ
доходите на физически лица.
Също така не е деклариран и приходът от 2019 г. Законът тълкува, че
лицето е рецидивист.
7
Досега лицето В. В. добър познайник на прокоратурата и виден
видински измамник мамеше своите добросъвестни съседи (ние все му
прощаваме, нали си знаем, че е бедно момче, което е издържано от жена си,
понеже кранчето за кражби му беше затворено), но сега измами и държавата.
И сега идва въпросът бил ли е домоуправител или не. Законът гласи
следното:
ако е бил домоуправител, получил е управленски такси, защо не ги е
декларирал - следва солена глоба;
ако не е бил домоуправител, по закон не може да си начислява
управленски такси - следва да възстанови събраните неправомерно суми.
Сега следвайки нормативните разпоредби, ако измамникът В. в 14-
дневен срок, считано от днес не възстанови в касата надвзетата сума от
управленски такси се намесва държавата:
Чл. 80. (1) Лице, което не подаде в срок данъчна декларация по този
закон, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 500 лв., ако не
подлежи на по-тежко наказание.
(2) Лице, което не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства
в данъчна декларация, водещи до определяне на данъка в по-малък размер
или до освобождаване от данък, се наказва с глоба или имуществена санкция
в размер до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
(3) При повторно нарушение глобата или имуществената санкция по ал.
1 е в размер до 1000 лв., а по ал. 2 е в размер до 2000 лв., освен ако лицето не
подлежи на по-тежко наказание.
Чл. 80а. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1)
Физическо лице, което, като е задължено, не декларира или невярно
декларира информацията по чл. 50, ал. 1, т. 5, се наказва с глоба в размер 10
на сто от недекларираните суми.
(2) При повторно нарушение глобата по ал. 1 е в размер 15 на сто от
недекларираните суми, ако лицето не подлежи на по-тежко наказание.
В резюме ако до 04-ти юни не върне откраднатите около 2000 лева, на
07-ми юни държавата ще му търси 3000 лева. Все пак се касае за рецидивист
пропуснал да обяви взет доход за 2 години - 2019 и 2020 г.
С неговото досие на доказан измамник, може да отнесе и присъда. Б,
приготви му чорапи и гащи, че с тая дълга коса бързо ще стане приятелка на
някой смугъл мъжага, а цигарите от нас.
Надявам се правосъдната система да е справедлива и накаже ефективно
един доказан престъпник-измамник рецидивист.
И за пореден път предупреждавам всички съседи - не давайте пари на В.
В., той взима, обещава да върне с голяма лихва и се покрива. Непрекъснато
ходи и звъни на различни хора като им обещава, че ще им издейства големи
отстъпки за леки автомобили, мотори, моторници, велосипеди и въобще
всичко което му роди болния мозък, само и само да му дадат персонално суми
адекватни на отстъпката.
Затова , ако все пак решите да му дадете 2-3 хил. - сипете си и пийте
една много студена вода.
Поздрави на всички и весели празници,
Г.Д. ап. 8“
8
Горепосочените имейли били прочетени лично от частния тъжител,
който не отговорил на отправените обиди.
Изпратените от подсъдимия имейли били прочетени от свидетелките Л
Х – П и С П, като последните две и петима от останалите съседи, до които
тези имейли били изпратени, ползващи имейли **************@*****.***,
**********@***.**, **********@*****.***, *************@*****.***.
*********@***.** на 24.05.2021 г. отговорили на имейла на подсъдимия от
21.05.2021 г. с молба да не бъдат ангажирани с кореспонденция, чиято тема
не касае общите работи на блока.
На 26.10.2021 г. била подадена частната тъжба срещу подсъдимия и
било образувано настоящото наказателно производство.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните в съдебното производство гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства – показанията на свидетелите Б Д В.а, Л В Х – П, С
Х П, Ц. Л. Х., разпечатки от електронни писма, справки за съдимост за
тъжителя и подсъдимия, писмо от Г. Д и списък, удостоверения от Столична
община, район „Л.“, писмо-справка от управителя на „Инфрапроект Консулт“
ЕООД.
На практика страните не спорят, че до живущите в бл. на ж.к. „Л.“ в гр.
С. от електронната поща на подсъдимия ****************@*****.*** на
26.04.2021 г., 27.04.2021 г., 20.05.2021 г. и 21.05.2021 г. са били изпратени
четири броя имейли, със съдържание, посочено в тъжбата. От самите
разпечатки на тези електронни писма, представени по делото от тъжителя се
установява датата и часа на изпращането им, техните адресати /в т.ч. и
тъжителят чрез ползваната от него електронна поща *********@****.**/, както
и съдържанието на електронни писма, подробно изложено по-горе и ненужно
да се повтаря. От представения по делото от настоящия председател на УС на
блок 210А в ж.к. „Л.“ списък е видно, че електронните пощи, до които са
били изпратени процесните електронни писма от 26.04.2021 г., 27.04.2021 г.,
20.05.2021 г. и 21.05.2021 г. са били предоставени от живущите в блока за
кореспонденция във връзка с въпроси, касаещи блока, като представения от
подсъдимия имейл е именно ****************@*****.***.
Основният според въпрос по делото всъщност се съсредоточава в това
дали подсъдимият е изпратил процесните имейли и според настоящия
съдебен състав отговорът на този въпрос е положителен. Процесните
електронни писма са изпратени от електронната поща, която се ползва от
подсъдимия - ****************@*****.***, в самите електронни писма е
посочен техния автор – Г.Д., в три от тях е означено и от кой апартамент е Д.
- ап. 8. Защитната теза на подсъдимия, за доказването на която бяха
ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит като свидетел на Ц.
Х. се заключава в това, че не подсъдимият, а свидетелката Ц. Х. е изпратила
процесните електронни писма. В показанията си свидетелката подробно
разказа за причините за влошаване на отношенията между нея и подсъдимия
от една страна и частният тъжител от друга, като цитира /служейки си с
бележки/ съдържанието на изпратени до нея електронни писма от тъжителя,
чието съдържание тя намира за обидно спрямо нея и иронично. Наред с това
обаче /и което е най-съществената част от показанията й/ свидетелката
категорично заяви, че именно тя, ползвайки електронната поща на
подсъдимия /с когото макар и разведени живеят заедно/ е изпратила и
9
четирите електронни писма, предмет на настоящото производство. Тези свои
действия свидетелката обясни с желанието си да респектира частния тъжител
и по този начин да го мотивира да спре да й изпраща обидни и иронични
електронни писма. Доколкото изпращането на електронно писмо обичайно не
е дейност, която се извършва в присъствието на множество свидетели, които
биха могли да дадат сведения за лицето, което е написало и изпратило
електронното писмо, то показанията на свидетелката са значими, тъй като се
отнасят пряко до авторството на твърдяното деяние и като такива бяха
подложени на внимателен анализ и съпоставени с останалия доказателствени
материал, при което съдът намери, че в тази им част показанията на
свидетелката са недостоверни.
На първо място съдът отчете естеството на отношенията, в които се
намират свидетелката и подсъдимия - същите макар и да са разведени, към
момента на изпращане на процесните имейли и към датата на даване на
показания от свидетелката живеят в едно домакинство заедно с децата си
тоест между свидетелката и подсъдимия са налице близки отношения и то до
такава степен, че свидетелката според заявеното от нея знае паролата за
личната електронна поща на подсъдимия. На следващо място отношенията
между свидетелката и частния тъжител са силно влошени – Х. посочва, че
още при първите пререкания между тях се е стигнало до размяна на обиди,
които продължили и впоследствие, като при отправянето на обиди към нея от
страна на тъжителя свидетелката заяви, че не му е оставала длъжна, което
било и една от причините самата тя да не заведе дело срещу тъжителя за
обида. Въпреки това посочи, че самата тя е подавала жалби срещу тъжителя в
полицията. На фона на тази ярко изразена пристрастност към страните по
делото заявеното от свидетелката, че именно тя е изпратила процесните
имейли не може да бъде кредитирано от съда, като съдът намира, че то цели
да бъде избегната наказателната отговорност от подсъдимия, при положение,
че в евентуален процес срещу свидетелката направеното признание в
настоящото производство не би могло да се ползва срещу нея.
Като следващ и най-съществен аргумент за дискредитиране показанията
на свидетелката в тази им част е следният: свидетелката заяви, че е изпратила
определено електронно писмо /отговор на съседите, които били възмутени от
имейлите, подписани с името на подсъдимия/ от собствената си електронна
поща, а не от тази на подсъдимия, тъй като по това време се намирала на
работното си място, а на служебния си компютър имало рестрикции и не
можела да достъпи пощата на подсъдимия в yahoo.com. Заявеното от
свидетелката идва да покаже, че когато свидетелката е била на работа, тя е
ползвала единствено служебния си компютър за да достъпва електронна поща
тоест свидетелката не твърди, че докато е била на работа е ползвала друго
устройство с достъп до yahoo.com. За проверка достоверността на
твърденията на Х., че тя е изпратила процесните имейли /три от които са
изпратени в работен ден и в работно време/ по делото беше изискана и
приобщена справка от работодателя на свидетелката към месеците април и
май 2021 г. – „Инфрапроект консулт“ ЕООД дали на дати 27.04.2021 г.,
20.05.2021 г. и 21.05.2021 г. свидетелката Х. е изпълнявала служебните си
задължения на работното си място и дали са въведени рестрикции в
служебните компютри за достъп до yahoo.com. /Изрично в справката не е
поставен въпрос за 26.04.2021 г., тъй като имейлът от тази дата е изпратен в
извънработно време/. Видно от постъпилия отговор на посочените дати
свидетелката Х. е изпълнявала служебните си задължения на работното си
10
място в офиса на дружеството. В писмото от управителя на „Инфрапроект
консулт“ ЕООД е посочено, че дружеството ползва външен системен
администратор, който е въвел защитна система, която по определени
критерии ограничава достъпа до рискови сайтове, а сайтът yahoo.com e
считан за рисков сайт тоест достъпът до него през служебните компютри на
дружеството е ограничен. Доколкото три от процесните електронни писма са
изпратени на 27.04.2021 г. в 13:40 часа, 20.05.2021 г. в 12:38 часа и на
21.05.2021 г. в 15:19 часа тоест в работно време, когато свидетелката е
изпълнявала служебните си задължения в офиса на работодателя си и
достъпът й до yahoo.com е бил ограничен, то няма как да се приеме за
достоверно твърдението й, че тя е изпратила тези електронни писма, още
повече, самата тя твърди, че определен имейл е изпратила от личната си
електронна поща именно поради това, че на работното си място няма достъп
до имейла на подсъдимия. След като съдът намира, че се опроверга заявеното
от свидетелката, че е изпратила електронните писма от 27.04.2021 г.,
20.05.2021 г. и 21.05.2021 г., то не може да й се довери относно твърдението
й, че е изпратила имейла от 26.04.2021 г. В допълнение, в текста на имейла от
27.04.2021 г. /за който категорично съдът прие, че е изпратен именно от
подсъдимия/ се съдържат изрази, които реферират към предходно изпратения
имейл – „след вчерашното описание на измамника В.“, а така също и редица
изрази, използвани в имейла от 26.04.2021 г. се съдържат и в този от
27.04.2021 г. – „недоразумение“, „измамника В.“.
Отделно от това съдът намира за нелогична причината, изтъкната от
свидетелката за използването на електронната поща на подсъдимия, а именно,
че по този начин смятала да респектира частният тъжител, а ако пише от
личния си имейл „ще възникне ситуация, която ще е по-тежка“ – видно от
представената кореспонденция свидетелката многократно е изпращала
имейли на тъжителя от собствения си имейл, а както самата тя заяви, си е
разменяла обиди с него, поради което не може да се приеме, че е имала
притеснения от възникването на „по-тежка“ ситуация. Следва да се отбележи,
че свидетелката е изпратила два имейла от личната си електронна поща до
тъжителя на 21.05.2021 г. в 16:42 и 17:30 часа, тоест час и 20 минути след
последният имейл от подсъдимия.
В показанията си свидетелите Л Х-П и С П потвърждават получаването
на процесните електронни писма на електронните пощи, които са
предоставили за кореспонденция относно въпроси, касаещи блок 210А в ж. к.
„Л.“, като цитират част от прочетените изрази. В тази им част показанията на
свидетелките се подкрепя от приложените извлечения от електронни писма.
Не се установи по делото свидетелките да са в подчертано близки или
влошени отношения с която и да е от страните по него; свидетелката Л Х -П
заяви, че познава В.В. тъй като е бил домоуправител, а към момента на
получаване на електронните писма от Г.Д. не го познавала лично - знаела, че
е съсед. Свидетелката П заяви добри впечатления от работата на тъжителя
като домоуправител, а подсъдимия не познава. И двете свидетелки посочиха
електронните пощи, които са предоставили за комуникация с домоуправителя
по повод общи работи на блока – **********@*****.*** и petar petrov, които
съответстват на електронните пощи, посочени в списъка, представен от
настоящия домоуправител. Що се отнася до показанията на двете свидетелки
относно начина на преминаване на общите събрания, то следва да се
отбележи, че в тази им част показанията на първо място не са пряко свързани
с предмета на доказване по делото, а на следващо място противоречието в
11
показанията на свидетелките относно това имало ли е спорове и пререкания
между Д., Х. и В. по време на общите събрания е само привидно тъй като
липсва достатъчно конкретика относно това за кое общо събрание разказват
свидетелките, дали визират такива преди април 2021 г. или след това, а на
следващо място е напълно възможно всяка да разказва за различни общи
събрания.
Свидетелката Б В.а е съпруга на частния тъжител и безспорно е
заинтересована от изхода на делото, но нейните показания в по-голямата им
част се явяват подкрепени от останалите доказателства по делото, поради
което съдът ги кредитира. В частта, в която свидетелката посочва броя на
изпратените електронни писма, до кого са били изпратени, какъв е имейлът на
подсъдимия и какъв на свидетелката Х., бил ли е посочен автор на имейлите и
кой, както и възпроизведеното частично съдържание на електронните писма
показанията й се подкрепят от писмените доказателствени средства по делото
– разпечатките от изпратените електронни писма, които съответстват на
заявеното от свидетелката, както и от списъка с предоставени на
домоуправителя електронни пощи, от които е видно, че подсъдимият е
посочил като имейл за кореспонденция с него електронна поща
****************@*****.***. Що се касае до твърденията на свидетелката
относно начина, по който съдържанието на процесните имейли се е отразило
на частния тъжител, то с оглед обстоятелството, че по делото не е приет за
съвместно разглеждане предявения от тъжителя граждански иск, то същите са
неотносими към предмета на делото и не следва да се коментират. По същата
причина – като неотносими към предмета на делото - не следва да се
обсъждат показанията на свидетелката относно поведението на подсъдимия
при срещите му с тъжителя и свидетелката В.а.
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че
подсъдимият и тъжителят не са осъждани и не са освобождавани от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“.
Представените удостоверения от Столична община- район „Л.“ установяват
периодите, за които свидетелката Ц. Х. и Г. Д са избрани за председатели на
УС на блок 210А в ж.к. „Л.“.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
По отношение престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 пр. 2 вр. чл.
146, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК:
Посочената разпоредба представлява специален, по-тежко квалифициран
състав на престъплението обида по чл.146, ал.1 от НК. Следователно, за да се
изследва дали е налице съставомерно деяние по чл. 148, ал.1 т. 1 и т. 2 от НК
следва на първо място да се изясни дали осъщественото от подсъдимия
съдържа всички признаци от обективна и субективна страна на основния
състав, и на второ място – дали са налице твърдените квалифициращи
признаци, а именно обидата да е нанесена публично и разгласена по друг
начин.
Обидата е умишлено унижаване чувството на лично достойнство на
дадено лице посредством неприлично, противоречащо на правилата на
морала отнасяне с него. Съставът на цитираното престъпление е очертан в чл.
146, ал. 1 НК – „който каже или извърши нещо унизително за честта или
достойнството на другиго в негово присъствие”. Според посочената
разпоредба обидните думи или действия трябва да са казани или извършени в
12
присъствието на засегнатото лице, т.е. обиденият трябва да е в състояние, да
има обективна възможност да възприеме унизителната спрямо него проява.
Унизителният характер на казаното или извършеното от дееца се преценява
на основата на приетите в обществото морални норми за нормално човешко
общуване, за зачитане на честта и достойнството на всекиго. Поради това
личните възгледи на лицето, към което се отправя обидата, са без значение за
наказателноправната оценка относно характера на казаното или извършеното
С оглед изложеното съдът намира, че безспорно се установи, че на 4
отделни дати – 26.04.2021 г., 27.04.2021 г., 20.05.2021 г. и 21.05.2021 г.
подсъдимият Г. Ж. ДР. от електронната си поща
****************@*****.*** е изпратил електронни писма до живеещите в
бл. 210А на ж.к. „Л.“ в гр. С., включително и до частния тъжител В.В., в които
написал изрази, унизителни честта и доброто име на тъжителя.
Установи се по несъмнен начин, че именно подсъдимият е изпратил
процесните имейли – същите са изпратени от имейла, който той е
предоставил на домоуправителя за кореспонденция с него, в края на всяко
писмо се съдържа посочване, че същото е от Г.Д., а в три от имейлите е
посочено и ап. 8, като аргументи защо съдът не вярва на заявеното от
свидетелката Х., че имейлите са изпратени от нея съдът изложи по-горе по
анализа на доказателс
твата.
По отношение имейла от 26.04.2021 г. съдът намира, че вписаните в него
изрази по отношение на частния тъжител В.В., а именно „В. – историята на
един дребен мошеник и долен страхливец на средна възраст; В. – долен
мошеник и дребен страхливец; казвам, че е дребен мошеник; Това човешко
недоразумение, претендиращо за спазване на закона, мухльо прати децата
си на село, защото вместо да се труди, той иска да е мошеник. Ето защо не
си плаща таксите за входа; мухльо; некадърник; страхопъзльото; Без
финикийски знаци измамникът никога не прави нищо. Наш В. като измамник
– също“ са несъмнено са унизителни и имат обиден характер; използваните
думи „дребен мошеник“, „долен страхливец“, „човешко недоразумение“,
„мухльо“, „некадърник“, „страхопъзльо“, „измамник“ без съдът да навлиза в
детайли в значението на всяка една от тях съдът намира за унизяващи частния
тъжител, неговото достойнство и авторитет тъй като го определят като лице,
което се занимава с противообществени прояви /„мошеник“, „измамник“/.
Използваните изрази „долен страхливец, страхопъзльо“ определят по
пренебрежителен начин тъжителя като лице, на което не са присъщи
положителните качества смелост, храброст, достойнство. Определянето на
частния тъжител като „мухльо“, „некадърник“ и „човешко недоразумение“
покрива съставомерните признаци на обидата, тъй като изразяват
пренебрежително и по груб начин негативно отношение към личността на
тъжителя, определяйки го като незначителен, неможещ и стоящ по-долу от
останалите членове на обществото.
Съдът намери, че използваните в електронното писмо от 27.04.2021 г.
изрази „измамника В., днес това недоразумение пак иска някакви неща; това
природно недоразумение май е доста глупаво; Нали си ни е измамник; В.
шушумигата, ако иска копие от събранието, аз ще му го заверя хубавичко! И
лайнар, какво стана с делото? В. е крадец и ще ви завлече“ са съставомерни и
чрез тях подсъдимият изразява своята личностна негативна и унижаваща
оценка за тъжителя по един груб и безцеремонен начин. Изразите
13
„измамник“, „природно недоразумение“ вече бяха обсъдени от съда по-горе.
Съществителното име „шушумига“ според Речника на съвременния
български език, достъпен онлайн чрез сайта на БАН на адрес https://ibl.bas.bg/
е разговорен израз, изразяващ неодобрение и е със значение на свит,
стеснителен, възглупав човек; мижитурка. Думата има негативна конотация в
българския език и изразява пренебрежително и омаловажаващо отношение
към лицето, спрямо което е отправена. Пак според същия речник изразът
„лайнар“ е ругатня и чрез нея се изразява презрително, пренебрежително и
оскърбително отношение към някого, за когото обикновено се смята, че е
недостоен за нещо. Вулгарността на израза /имащ за корен грубия синоним на
изпражнение – „лайно“/ еднозначно се свързват с унизително отношение към
неговия адресат, още повече, в конкретния случай тъжителят не просто е
наречен лайнар“, а по този начин подсъдимият се е обърнал към него „И
лайнар, какво стана с делото?“. Чрез израза „крадец“ тъжителят еднозначно е
определян от подсъдимия като престъпник, лице, което извършва кражби,
което безспорно уронва честта и доброто име на тъжителя.
След преценка на използваните изрази в електронното писмо от
20.05.2021 г. „Лепкавия сопол – В. измамника; Като му казах, че това
недоразумение на човечеството ми е съсед, човекът каза тежко ви и горко,
но ме успокои, че туй тежко човешко подобие живее 3- 4 години някъде и му
биели шута; Как е възможно като си измамник, лепкав сопол и смотаняк и
за година и половина, освен да плащаш сметки и да пишеш хвалебствени
писма в стил лизач на задници, въобще може да даваш оценки на успешни
хора?“ съдът намери, че същите са обективно обидни и засягащи честта и
достойнството на тъжителя. Изразът „лепкав сопол – В. измамника“
несъмнено е унизителен, тъй чрез него тъжителят бива определен като нещо,
което буди погнуса. Изразът „тежко човешко подобие“ определя тъжителя
като по-низша от човека форма на живот, негово подобие, тоест приличащо
на човек, но не човек. Епитетът „смотан“ се употребява със значение на
глупав човек, а „смотаняк“ – като глупак, забъркан човек, което несъмнено
отнесено към тъжителя е унизително. Не по-малко обидно е и определянето
на тъжителя като „лизач на задници“ тоест като човек без чест и достойнство,
без значимост, човек, който угодничи на другите. Що се касае до изразите
„измамник“, „недоразумение на човечеството“ съдът вече изрази
становището си по-горе.
На следващо място след анализ на обективното значение на
използваните в електронното писмо от 21.05.2021 г. от подсъдимия изрази,
както и на цялостния контекст, в който са били употребени, съдът намира
вписаното „В. Далаверов, хроничен измамник, изпечения мошеник. Все пак се
касае за рецидивист, пропуснал да обяви взет доход за 2 години. Надявам се
правосъдната система да е справедлива и накаже ефективно един доказан
престъпник – измамник рецидивист“ за обективно унизително и уронващо
неговото достойнство и авторитет. Наричайки тъжителя „Далаверов“
подсъдимият свързва личността на тъжителя с извършване на далавери-
непочтени, нечисти сделки. Определянето на В. като „хроничен измамник“,
„изпечен мошеник“, „рецидивист“, „доказан престъпник – измамник
рецидивист“ категорично изразява негативно отношение към личността на
тъжителя, определяйки го като лице, извършващо деяния с най-висока
обществена опасност /престъпления/ и които срещат най-голямото
неодобрение в обществото.
Несъмнено е, че горепосочените съставомерни изрази, използвани във
14
всички 4 електронни писма са били свързани еднозначно с личността на
частния тъжител, тъй като е посочено малкото му име, а още в първия имейл е
вписано, че лицето, за което се отнасят изразите живее от 2 години в блока,
„прави се“ тоест изпълнява функциите на домоуправител и събира такси от
живущите в блока. Самата свидетелката Хлибова – Петрова посочи, че
обидните думи в електронните писма се отнасяли до В.В., домоуправителя,
тоест по този начин са били възприети и от други лица, извън самия тъжител.
От списъка с предоставени от живущите електронни пощи е видно, че няма
друго лице с малко име В., което да е предоставило имейл за кореспонденция,
поради което съмнение в личността на адресата на обидите не може да има.
Изискването на чл. 146, ал.1 от НК обидата да е казана „в присъствието“
на обидения законът разбира като обективната възможност той да разбере, да
възприеме, да схване обидата. В случая това изискване е изпълнено, тъй като
електронните писма, съдържащи обидните за тъжителя изрази са били
изпратени освен до живущите в блок 210А на ж.к. „Л.“ и лично до
предоставената от тъжителя електронна поща, като по този начин е
обезпечена възможността той да възприеме лично използваните по
отношение на личността му обидни изрази.
От обективна страна е налице и предвиденият в чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК
квалифициращ деянието признак, тъй като обидата е нанесена публично.
Цитираното квалифициращо обстоятелство изисква не просто думите или
действията да са извършени на публично място, а същите да са отправени по
начин, че да бъдат възприети не само от тъжителя, но и от други лица. От
доказателствата по делото се установи, че всеки един от четирите имейла е
бил изпратен не само до частния тъжител, но и до множество други лица –
съседи на тъжителя и подсъдимия, живущи в бл. 210А, които при отваряне на
електронните си пощи са могли също да възприемат унизителните за
тъжителя изрази. Установи се, че освен свидетелките Хлибова-Петрова и
Стефанка Петрова още поне петима други съседи /ползващи електронни
пощи **************@*****.***, **********@***.**, **********@*****.***,
*************@*****.***. *********@***.**/ са прочели процесните
електронни писма, тъй като са изпратили имейл до подсъдимия с искане да не
бъдат включвани в такава обидно и нападателна кореспонденция.
Съгласно чл. 148, ал. 1 т. 2 от НК се наказва по-тежко обида
разпространена чрез печатно произведение или по друг начин /ред. на закона
в сила към датата на деянието/. В случая по-високата степен на обществена
опасност, когато обидата е разпространена по друг начин – например чрез
електронно писмо, се обосновава от относителната трайност на материалния
носител на изразеното отрицателно отношение към личността на засегнатия,
възможността тази обида да бъде многократно възприемана както от
обидения, така и в случая от другите лица, до които са били изпратени
процесните електронни писма. Ето защо съдът намира, че и по отношение
четирите деяния, всяко извършено с изпращането на отделно електронно
писмо е налице от обективна страна квалифициращия деянието признак
обидата да е разпространена по друг начин, а именно чрез електронно писмо.
От субективна страна четирите деяния са извършени от подсъдимия при
форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че използваните от
него изрази и словосъчетания в изпратените електронни писма са унизителни
за честта и достойнството на частния тъжител, че те ще бъдат възприети както
от лицето, по отношение на което са употребени, така и от множество други
15
лица, предвид обстоятелството, че електронните писма са изпратени до голям
брой съседи на подсъдимия и тъжителя. Подсъдимият несъмнено е съзнавал и
избрания от него начин да разпространи обидните изрази по отношение на
тъжителя, като пряко е целял да засегне честта и достойнството му и това да
бъде възприето от множество техни съседи.
Извършените четири на брой деяния следва да се квалифицират като
едно единно продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК,
доколкото всяко от четирите деяние осъществява поотделно състав на едно и
също престъпление /това по чл. 148, ал.1 т.1 и т.2 пр.2 вр. чл. 146, ал. 1 от
НК/, деянията са извършени през непродължителен период от време – в
рамките на един месец, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите. Деянията засягат личността на едно и също
лице, съответно забраната на чл. 26, ал. 6 от НК е неприложима и не е налице
множество престъпления. Ето защо подсъдимият следва да понесе
отговорност за едно престъпление по чл. 148, ал.1 т.1 и т.2 пр.2 вр. чл. 146, ал.
1 вр. чл. 26, ал.1 от НК, като обстоятелството, че се касае за четири на брой
деяния, включени в състава на продължаваното престъпление следва да се
отчете при индивидуализацията на наказанието.
За извършеното от подсъдимия Г.Д. законът /в редакцията на чл. 148, ал.
1 от НК в сила към датата на деянието/ предвижда наказание „глоба“ от три
до десет хиляди лева и „обществено порицание“. Макар към датата на
деянието подсъдимият Д. да не е осъждан и спрямо него да не е прилаган
институтът на чл. 78а от НК, то с оглед признаването му за виновен и в
извършването на престъпление по чл. 148, ал.2 вр. ал. 1 т. 1 и т. 2 пр. 2 вр. чл.
147, ал.1 от НК, то е налице забраната на чл. 78а, ал. 7 от НК, а именно
налице е множество престъпления /съвкупност от обида и клевета/. Съдът
намира, че са налице основания за приложение на по-благоприятен за
подсъдимия закон, тъй като с ДВ бр. 67 от 04.08.2023 г. цитираната
разпоредба на чл. 148, ал. 1 от НК е изменена, като е намален минимума на
наказанието „глоба“ от 3 000 на 5 00 лева.
При отмерване на наказанието съдът отчете наличието на две групи
обстоятелства, влияещи върху неговия размер. Като смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът отчете чистото му съдебно
минало, трудовата му ангажираност и доброто му процесуално поведение.
Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете, че се касае за извършени
четири отделни деяния, в рамките на продължаваното престъпление, при тези
деяния са отправени множество обидни думи, като съобрази и тяхната
грубост и вулгарност. Не без внимание остана и фактът, че са налице две
квалифициращи престъплението обстоятелства. С оглед изложеното съдът
намери, че следва да определи глобата в размер надхвърлящ минималния, но
под средния, а именно 4 500 /четири хиляди и петстотин/ лева, както и
обществено порицание, което да се изпълни чрез залепване диспозитива на
присъдата в сградата на СО- район „Л.“ за срок от един месец. Съдът счита,
че така определеното наказание в своята съвкупност ще допринесе за
постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК и ще въздейства
поправително върху подсъдимия.
По отношение обвинението за престъплението по чл. 148, ал. 2 вр.
ал. 1 т. 1 и т. 2 пр. 2 вр. чл. 147, ал. 1 вр. чл. 26, ал.1 от НК:
Клеветата е престъпление, при което деецът довежда до знанието на
16
поне едно трето лице извън себе си обстоятелства, които са позорни за
другиго. За обективната съставомерност на деянието е необходимо
разгласените обстоятелства да са позорящи, петнящи честта и доброто име на
този, за когото се отнасят /недостойни от гледище на общоприетите морлни
разбирания и да предизвикват еднозначната негативна оценка на обществото/.
Правната теория и съдебната практика трайно приемат, че позорното
обстоятелство е твърдение на дееца за съществуването на определен факт,
който се отнася до укоримо от гледище на морала поведение на пострадалия и
който е от естество да накърни доброто му име в обществото. Приписването
на неизвършено престъпление е частен случай на разгласяване на неистински
позорни обстоятелства, като за да е налице приписване на престъпление
същото следва да бъде достатъчно конкретизирано. Разгласяването като
форма на изпълнително деяние изисква неистинските позорни обстоятелства
да бъдат доведени до знание на поне едно трето лице извън дееца. Изисква се
изложените факти да не отговарят на истината, в противен случай
извършеното деяние ще се яви несъставомерно и за поведението си деецът не
следва да носи отговорност. Така законодателят в разпоредбата на чл. 147, ал.
2 от НК е предвидил деецът да не се наказва, ако бъде доказана истинността
на разгласеното обстоятелство или приписано престъпление, в който смисъл е
и разрешението на Върховния съд в ТР № 12/1971 г.
От обективна страна съдът намира, че в процесния случая безспорно се
установи, че на 26.04.2021 г. и на 21.05.2021 г. подсъдимият Г. Ж. ДР. е
изпратил от имейл ************@yahoo.com до живущите в бл. 210А на
ж.к. „Л.“ в гр. С. вкл. и до частния тъжител два имейла, чрез които е разгласил
за частния тъжител В.В. неистински позорни обстоятелства, като клеветата е
извършена публично и по друг начин – чрез електронно писмо.
В електронното писмо, изпратено на 26.04.2021 г. подсъдимият е
разгласил, като е довел до знанието на живущите в бл. позорни обстоятелства
за частния тъжител чрез изразите „Година и половина същият се правеше на
домоуправител, без да има нужната регистрация и си събираше такси –
неправомерно. За този период същият крадльо присвои около 2 000 лева от
всички“. Безспорно твърдението, че тъжителят /до когото се отнасят
посочените изрази, видно от целия текст на електронното писмо/ е събирал
такси неправомерно и е присвоил около 2000 лева е укоримо от гледище на
общоприетия морал, тъй като му се вменява противоправно поведение, в
резултат на което същият без правно основание се е обогатил.
Съдът намира, че не беше доказана истинността на изложените факти –
от показанията на свидетелката С П е видно, че тъжителят бил избран за
домоуправител на Общо събрание на етажната собственост, което се
потвърждава и от свидетелката Х. – същата в показанията си посочва, че на
Общото събрание на 29.05.2019 г., когато твърди, че същият е избран за
домоуправител подсъдимият дори е гласувал за него тоест на практика
подсъдимият е гласувал за това, частният тъжител да бъде избран за
домоуправител и е бил наясно с решението на Общото събрание.
Обстоятелството, че избраният за домоуправител не е подал в районната
администрация уведомление по чл. 46б от ЗУЕС /както се твърди от
защитата/ представлява неизпълнение на административно задължение, за
което последният би могъл да носи административнонаказателна
отговорност, но не се отразява върху проведения избор. Не се установи
тъжителят да е събирал такси в нарушение на законите и подзаконовите
нормативни актове. Не се установи тъжителят да е извършил посоченото в
17
електронното писмо присвояване на 2 000 лева – липсват каквито и да било
актове, които да са установили липси в касата на блока, както и
доказателства, че тези липси се дължат на противоправни действия на
тъжителя.
На следващо място разгласените обстоятелства с електронното писмо от
21.05.2021 г., а именно „Само за календарната 2020 г. се оказа, че е присвоил
1 140,00 лева /12 месеца по 2,50 лв. за 38 ап./. От магазините какво е
откраднал и се е облагодетелствал, засега се уточнява, но първоначалната
информация е доста стряскаща. Досега лицето В. В. добър познайник на
прокуратурата и виден видински измамник мамеше своите добросъвестни
съседи. С неговото досие на измамник може да отнесе и присъда“ са
безспорно позорни, неморални, обществено неприемливи и укорими и
накърняват доброто име на тъжителя в обществото. Твърдението, че за
календарната 2020 г. е присвоил 1140 лева е позорно, тъй като се вменява
извършване на противоправно деяние. Съставомерно е и посоченото, че „От
магазините какво е откраднал и се е облагодетелствал, засега се уточнява,
но първоначалната информация е доста стряскаща“ тъй като по същество
макар да се твърди, че причинените щети и размерът на облагата все още се
уточняват, то в този изрази се съдържа категорично твърдение, че кражба от
магазини е извършена от тъжителя В., а извършването на престъпление по
НК, каквото е кражбата несъмнено е позорно и общественоукоримо. Съдът
намира, че и чрез последните два вписани израза, а именно „Досега лицето В.
В. добър познайник на прокуратурата и виден видински измамник мамеше
своите добросъвестни съседи. С неговото досие на измамник може да
отнесе и присъда“ се разгласяват за тъжителя позорни обстоятелства тоест
твърди се, че тъжителят е извършил нещо недопустимо от гледище на
общоприетия морал и правила в съвременното общество, а именно че
тъжителят е мамел /лъжел, заблуждавал/ своите съседи, както и че има досие
на измамник тоест, че вече е осъждан за извършени измами, които твърдения
категорично са от естество да накърнят доброто име и авторитет на тъжителя
в социума.
Що се отнася обвинението, че чрез изпратеното на 21.05.2021 г.
електронно писмо, съдържащо изразите „Също така не е деклариран и
приходът от 2019 г. Законът тълкува, че лицето е рецидивист. В резюме ако
до 04-ти юни не върне откраднатите около 2000 лева, на 07-ми юни
държавата ще му търси 3 000 лева“ подсъдимият да е разгласил за тъжителя
неистински позорни обстоятелства съдът намира, че по делото се установи
несъмнено изпращането от страна на подсъдимия на имейл с цитираното
съдържание. Чрез него обаче не се разгласяват неистински позорни
обстоятелства за тъжителя поради следното: На първо място изречението
„също така не е декларирани приходът от 2019 г.“ не може еднозначно да се
приеме, че се твърди позорно, укоримо поведение на тъжителя, тъй като от
една страна е използван страдателен залог на глагола /не е деклариран/ тоест
не е напълно ясно кой е следвало да декларира доходът. Дори и да се приеме,
че това лице е тъжителят, то това твърдение не е непременно укоримо и
еднозначно неприемливо, тъй като тези инкриминирани изрази не носят
достатъчно информация, от която да се направи извод, че въпросният доход
по закон е следвало да се декларира и като не е сторил това тъжителят е
извършил противоправно деяние. По отношение изразът „законът тълкува,
че лицето е рецидивист“ – не се твърди тъжителят да е извършил нещо
позорно, а се посочва какво тълкувание дава законът /дали тази
18
интерпретация на законовите норми е вярна е ирелевантно/. На следващо
място изразът „В резюме ако до 04-ти юни не върне откраднатите около
2000 лева, на 07-ми юни държавата ще му търси 3 000 лева“ се отнася до
бъдещи събития, а не до вече осъществено от тъжителя деяние, поради което
и чрез този израз не се разгласяват за него неистински позорни обстоятелства.
Ето защо и доколкото чрез посочените изрази не се установи да се разгласява
за тъжителя неистински позорни обстоятелства подсъдимият беше оправдан
относно това, да е извършил престъплението клевета и чрез горепосочените
изрази.
Не се установи истинността на изнесените в електронното писмо
твърдения - видно от справката за съдимост на тъжителя същият не е
осъждан за каквото и да било престъпление – нито за измама, нито за
присвояване, нито за кражба. Не се установи и срещу него да е образувано
наказателно производство за такива престъпления, което евентуално би могло
да се преценява на плоскостта на субективната съставомерност на деянието.
Ето защо съдът намира, че с изпращането на електронните писма със
съдържанието, описано по-горе до живущите в бл. 210А на ж.к. „Л.“
подсъдимият е оклеветил частния тъжител, като е разгласил за него
неистински позорни обстоятелства.
По отношение деянието от 27.04.2021 г. – тъжителят е инкриминирал
като клеветнически израза „В. е крадец и ще ви завлече“. Посоченият израз
обаче не съдържа твърдение за вече осъществено от тъжителя поведение,
което да е позорно, укорително от гледна точна на общоприетия морал, а за
бъдещо негово поведение. Твърдението за бъдещо поведение /макар и
укорително/, което все още не е осъществено обаче е несъставомерно като
престъпление по смисъла на чл. 147, ал. 1 от НК, поради което и по
отношение на тази част от обвинението подсъдимият беше признат за
невинен.
Съдът намира, че и по отношение двете деяния са налице
квалифициращите от обективна страна обстоятелства, а именно клеветата е
разгласена по друг начин – чрез електронно писмо и е извършена публично;
характеристики на посочените обстоятелства бяха анализирани по-горе в
мотивите на съда и не е необходимо тяхното подробно повтаряне. С
изпращане на електронните писма до множество съседи на тъжителя и
подсъдимия последният на практика е предоставил възможност на значителен
брой лица да възприемат неговите твърдения, а използвайки електронно
писмо същият е осигурил възможност същите многократно да бъдат
препрочитани.
По отношение авторството на деянията – че именно подсъдимият е
изпратил процесните електронни писма от 26.04.2021 г. и от 21.05.2021 г.
съдът вече изложи своите аргументи.
И двете деяния са съставомерни от субективна страна- подсъдимият е
съзнавал, че изпраща двете електронни писма до множество съседи, като в
тях е вписал твърдения, за осъществено от тъжителя позорно поведение.
Съзнавал е, че тези твърдения не отговарят на истината, като съзнателно ги е
отразил в електронните писма, целейки да урони доброто име и авторитет на
частния тъжител. Не се установи у подсъдимия да е съществувала субективна
увереност, основана на обективни факти, че изложените от него твърдения
отговарят на истината. В подкрепа на това е и начинът, по който подсъдимият
е избрал да обективира тези свои твърдения, а именно като ги придружи с
19
обиди и груби квалификации – „крадльо“, „виден видински измамник“.
И тук съдът намира, че двете деяния следва да се квалифицират като
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като
осъществяват състав на едно и също престъпление – такова по чл. 148, ал.2
вр. ал. 1 т.1 и т.2 пр.2 вр. чл. 147, ал.1 от НК, извършени са през
непродължителен период от време – в рамките на един месец, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се
явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
Относно наказанието за престъплението по чл. 148, ал.2 вр. ал. 1 т. 1 и т.
2 пр. 2 вр. чл. 147, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК:
Санкционната част на цитираната разпоредба също е изменена с ДВ
бр.67/04.08.2023 г., като наказанието, което предвижда законът в актуалната
понастоящем /и към датата на постановяване на присъдата/ редакция е глоба
от хиляда до петнадесет хиляди лева и обществено порицание. Глобата следва
да бъде определене в така посочените граници, тъй като изменението на
закона е по-благоприятно за подсъдимия. Съдът отчете като смекчаващи
отговорността на подсъдимия същите обстоятелства, които бяха отчетени и
при определяне размера на наказанието за престъплението обида, а именно
чистото му съдебно минало, трудовата му ангажираност и доброто
процесуално поведение. Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете, че се
касае за извършени две отделни деяния, в рамките на продължаваното
престъпление, като се твърди, че тъжителят не просто е имал укоримо
поведение, а че е осъществявал престъпни деяния /измами, кражби,
присвоявания/. Макар да се касае до две деяния, включени в продължаваното
престъпление, съдът отчете, че законодателят, чрез по-високия предел на
наказанието глоба за извършена клевета е изразил разбирането си за по-
високата обществена опасност на престъплението клевета в сравнение с
престъплението обида, още повече, че и тук са налице две квалифициращи
обстоятелства. Отчитайки посочените смекчаващи и отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът намери, че съответно на
обществената опасност на подсъдимия и на конкретно извършеното е
наказание глоба в размер на 5 500 /пет хиляди и петстотин/ лева и обществено
порицание, което наказание в своята съвкупност според съда е справедливо,
съобразено с имущественото състояние на подсъдимия /като управител на
търговско дружество/ и годно да постигне индивидуалната и генералната
превенция, като мотивира подсъдимия занапред да спазва законите и да не
извършва противоправни деяния. Наказанието „обществено порицание“
следва да се изпълни чрез залепване диспозитива на присъдата за срок от
един месец в сградата на СО- район „Л.“.
Съдът намери, че са налице предпоставките на чл. 23, ал. 1 от НК, тъй
като подсъдимият е извършил и двете престъпления, за които беше признат за
виновен преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради
което за извършените престъпления по чл. 148, ал. 1 т. 1 и т. 2 пр. 2 вр. чл.
146, ал. 1 вр. чл. 26, ал.1 от НК и по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 и т. 2 пр. 2 вр.
чл. 147, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК определи на подсъдимия едно общо най-
тежко наказание, а именно „глоба“ в размер на 5500 /пет хиляди и петстотин/
лева и обществено порицание, което да се изпълни чрез залепване на
диспозитива на присъдата в сградата на СО-район „Л.“ за срок от 1 /един/
месец.
По разноските:
20
Съгласно чл. 189, ал. 3 от НПК когато подсъдимият бъде признат за
виновен съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително тези
за адвокатско възнаграждение на частния обвинител /в случая частния
тъжител/ ако е направил такова искане. В пледоарията си адв. М. поиска
присъждане в полза на частния тъжител на сторените от него разноски. По
делото обаче не бяха ангажирани доказателства относно реалното заплащане
на адвокатски хонорар на адв. М., а единствено доказателства за заплатена от
тъжителя държавна такса в размер на 12 лева за образуване на
производството /л.25 от делото/, която сума се възложи в тежест на
подсъдимия. Действително на л. 48 от делото е представен договор за правна
защита и съдействие, в който е посочено, че уговореното адвокатско
възнаграждение е в размер на 1200 лева, като в графата „платена сума“ също
е посочено „1200 лева“. Не е посочено обаче как е заплатена тази сума – дали
в брой, за което договорът служи като разписка тоест договорът доказва
плащането, дали по банкова сметка, за което следва да се представят
допълнително доказателства. Ето защо настоящият съдебен състав намери, че
не е доказано категорично заплащането на адвокатското възнаграждение от
страна на тъжителя, поради което и в негова полза не бяха присъдени
разноски.
Следва да се отбележи, че не е налице пречка след приключване на
делото с окончателен съдебен акт, с който се признава правото на тъжителя на
разноски и реалното извършване на такива се докаже по несъмнен начин то
съдът да се произнесе с определение по реда на чл. 306, ал. 1 т. 4 от НПК.

Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

21
Съобщи за изтекли лични данни