Р Е Ш
Е Н И Е
№ 337/15.07.2019 г.
гр.
Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично съдебно
заседание на дванадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка
Бойчева
при секретаря Петя Видова и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 301 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК /редакцията на разпоредбите след
изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019г.), във
връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение №196 от 25.04.2019 г. по АНД № 406 по описа за 2019г. на
Районен съд – Монтана, с което е потвърдено
наказателно постановление № 31 от 15.02.2019 г. на Директора
на РДГ – Берковица, упълномощен със Заповед №РД-49199/16.05.2011год. на МЗХ, с което на Й.В.П. с ЕГН * ***, му е наложено административно
наказание глоба в размер на 300.00лева /триста/, на основание чл.257, ал.1,т.2
от Закона за горите /ЗГ/, за извършено административно нарушение по чл.52, ал.1,
т.1 от Наредба №8 от 05.08.2011год. за сечите в горите.
Касационният жалбоподател Й.В.П., чрез процесуалния си представител адвокат Р.С.
*** твърди, че
решението на въззивния съд е неправилно поради съществени нарушения на
процесуалните правила, и противоречие с материалния закон. В съдебно заседание
поддържа касационната жалба, като излага доводи, че посочената за нарушена правна
норма не създава задължения за П., както и че неправилно и незаконосъобразно е
ангажирана отговорността му, тъй като в случая следва да намери приложение
разпоредбата на чл.23 от Наредба №18 от 07.10.2015год.. за инвентаризация и
планиране в горските територии. Моли за отмяна на решението на въззивния съд и издаденото НП.
Ответника по касационната жалба Директора на РДГ – Берковица, не
представя отговор на касационната жалба. В съдебно заседание се представлява от
надлежно упълномощения юрисконсулт Й*** , които оспорва жалбата, намира
възражението за неоснователно, като излага подробни мотиви. Моли за
потвърждаване решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето
производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че
жалбата е неоснователна, а атакуваното решение следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно, като излага конкретни мотиви в тази насока.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във
въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно,
при което същата е допустима.
В настоящото производство не са събрани относими към
предмета на делото доказателства по реда на чл. 219, ал.
1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, прие следното: касационните основание, които са заявени и поддържани
пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
От фактическа страна по делото е установено, че Й.В.П. като лице упражняващо лесовъдска
практика т.е. по чл.108, ал.1, т.4 от Закона за горите е издал позволително за
сеч /ПС/ №0420601 от 20.02.2018 г. за добив на 39.00 пл.м.3 дървесина и
позволително за сеч № 0467058 от 08.11.2018 г. за добив на 38.00 пл. м.3
дървесина, или общо за добив на 77.00 пл. м.3 дървесина от имот с кадастрален №
*** -
собственост на физически лица, в отдел 1251, подотдел „а”, в землището на село Г***
Ц*** , обл. М***, като общият очакван добив съгласно издадените позволителни за сеч,
надвишават предвиденото ползване от 59.00 пл.м.3 по горскостопанска програма,
утвърдена със Заповед №ГСП - 1301/ 28.11.2017г. на Директора на РДГ -
Берковица. Нарушението е извършено за периода от 20.02.2018г. до 08.11.2018г. и
е открито на 11.12.2018г. в информационната система на ИАГ-system.iag.bg- модул.
Във връзка с откритото нарушение е съставен АУАН с №31/2019год.
по регистъра от 11.12.2018год. и бланков №108839, в които е прието, че е
нарушена законовата разпоредба на чл.257,
ал.1,т.2 от ЗГ във вр. чл.52, ал.1, т.1 от Наредба №8 от 05.08.2011год. за
сечите в горите. Въз основа на него е издадено и обжалваното НП, което
въззивния съд е потвърдил.
Въз основа на гласните доказателства и
писмените доказателствени средства, въззивния съд правилно е приел, че
издаденото НП е законосъобразно, което се споделя и от настоящия касационен
състав, макар и при липсата на обстойни мотиви в тази насока.
Настоящия касационен състав, намира, че
предвид показанията на св.И*** И*** и К*** Х***
, които в хода на съдебното следствие пред въззивния съд не са опровергани от
други доказателства, а по същество кореспондират с приложената Заповед №ГСП - 1301/ 28.11.2017г. на
Директора на РДГ – Берковица с която е утвърдена горскостопанската програма за
процесния имот №624010 в отдел 1251, подотдел „а” по ЛУП от 2012г. на ДГС –
Монтана, като е предвидена постепенно котловинна сеч с интензивност от 25% и
ползване 59 пл.м.3 то безспорно се установява
осъществяване на административното нарушение от обективна страна и то на
чл.257, ал.1,т.2 от ЗГ във вр. чл.52, ал.1,
т.1 от Наредба №8 от 05.08.2011год. за сечите в горите.
Съгласно чл.52, ал.1,т.1 от Наредба №8
от 05.08.2011год. за сечите в горите – „Сечите се провеждат след издаване на писмено позволително от
лицата по чл. 108, ал.
1 от Закона за горите въз основа на: т.1 утвърден горскостопански план или програма или одобрено план -
извлечение”, а съгласно чл.257, ал.1,т.2 от ЗГ
– „Наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко
наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика,
което:....2. съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон,
на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански
планове и програми”, т.е. не се споделят доводите в т.1 от касационната жалба,
тъй като именно касатора има задължението да издаде писмено позволително, въз
основа на утвърдената горскостопанска програма за процесния имот, което по
същество същия не е изпълнил.
Наред с това касатора е действал и при форма на вина пряк
умисъл, тъй като видно от Заповедта №ГСП - 1301/ 28.11.2017г. издадена от Директора
на РДГ – Берковица с която е утвърдена горскостопанската програма за процесния
имот, именно тоя е изготвил и горскостопанската програма, като регистриран
лесовъд за упражняване на частна лесовъдна практика притежаващ удостоверение
№3763/20.07.2011год.
Не се споделят доводите на касатора досежно приложението на
чл.23 от Наредба №18 от 07.10.2015год.. за инвентаризация и планиране в
горските територии, тъй като тази Наредба предхожда дейността на изготвената
горскостопанска програма и след като е издадена Заповедта на Директора на РДГ,
която не е обжалвана и е взлязла в законна сила, то същата се явява
задължителна и за самия касатор. Още повече, че същия е взел участие при
изготвянето й, както се посочи по-горе и съгласно чл.45 от Наредба №8 от 05.08.2011год. за сечите в горите – „Сечите
в горите се провеждат съгласно предвижданията на горскостопанските планове и
програми.......”. След изработване на ГСП и програми, същите се утвърждават /по
арг. от чл. 13, ал.8,
т.2 от ЗГ/ от директора на съответната регионална дирекция по горите
– за горските територии, извън тези държавна собственост, каквато е и
територията, за която касатора е издал позволително за сеч.
В хода на съдебното производство пред въззивния съд
административно – наказващия орган е доказал с всички допустими доказателства,
че има извършено административно нарушение, за което правилно и законосъобразно
е реализирана административно наказателната отговорност на Й.П..
Не са налице и предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, защото
случаят не е „маловажен“, в каквато насока са изложени мотиви на въззивния съд,
макар и лаконични. В нормата на чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно
тълкувателно решение № 1/12.12.2007 година на ОСНК на ВКС, преценката на
административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя
подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. За
да се прецени дали един случай е „маловажен“, по силата на препращащата
разпоредба на чл.11 ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 НК,
съгласно която не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява
признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност
не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. В
случая, извършеното нарушение е свързано с обществените отношения, които са
предмет на правна уредба от Закона за горите и Наредба №8 от 05.08.2011год. за
сечите в горите. Целта на
тези норми е да осигурят непрекъснат и ефективен контрол върху сечите в горите
от длъжностни лица и лица упражняващи лесовъдна практика.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като при
съставянето им не са нарушени административно производствените правила,
материалният закон и целта на същия. Наказанието е правилно определено предвид
характеристичните данни за нарушителя и съобразно разпоредбата на чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ.
В обобщение на изложеното касационата инстанция не
констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на
проверяваното решение на Районен съд – Монтана, други такива не бяха установени
и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради което
решението следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения на основание чл.221, ал.2
от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на
Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №196 от 25.04.2019 г. по АНД № 406 по описа за 2019г. на
Районен съд – Монтана, с което е потвърдено
наказателно постановление № 31 от 15.02.2019 г. на Директора
на РДГ – Берковица, упълномощен със Заповед №РД-49199/16.05.2011год. на МЗХ,
като правилно и законосъобразно.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: