Решение по дело №18335/2014 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 15.04.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари, две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                             Съдия: Евгени Г.

 

при секретаря Ю.Ш., разгледа докладваното от съдия Г. гр. д. № 18 335 по описа за 2014 г. и

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „У.” АД да заплати следните суми:

1. на И.Г.И.,:

 - 40 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 13.11.2009 г., на основание чл. 226, ал. 1, връЗ.а с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм) плюс законната лихва от 13.11.2009 г. до окончателното изплащане;

- 96,66 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

2. на СГС – 1 600,00 лева държавна такса и 61,10 лева възнаграждение за вещо лице и разходи за превод на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. И.И. е със съдебен адрес – адвокат П.К.,***, офис 10, а З. „У.“ АД е с адрес ***.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ следните исковете по чл. 226, ал. 1, връЗ.а с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) на И.И. срещу З. „У.” АД:

- за присъждането на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 40 000,00 лева до предявения размер от 100 000,00, който е част от общия твърдян размер от 140 000,00 лева.

- за присъждането на обезщетение за имуществени вреди за разходи по лечението от уврежданията – изцяло.

 

[3] ОСЪЖДА И.И. да заплати следните суми:

1.              на З. „У.“ АД -  60,32 лева разноски по делото и 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК;

2.              на СГС - 2 432,24 лева държавна такса на основание чл. 77 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщението.

 

[5] Ако ЗК „У.” АД обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 800,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. Ако И.И. обжалва решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 216,12 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.              На ищеца

 

[6] И.И. е заявил в искова молба от 12.11.2014 г., че на 13.11.2009 г. е участвал в ПТП, предизвикано от Н.Й.. От това ПТП И.И. е получил:

-                 счупване на шийката на лявата бедрена кост;

-                 счупване на горната част на лявата раменна кост;

-                 рана на левия лакът и рана на седалищния мускул вляво;

-                 парелитичен илеус.

 

[7] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на Н.Й. е била застрахована при ответника ЗК „У.” АД (У.). И.И. оценява болките и страданията, които е претърпял и ще претърпи от описаните увреждания, на 140 000,00 лева, но търси част от обезщетението за вредите – 100 000,00 лева. Той е претърпял и имуществени вреди за 806,07 лева.

 

[8] Ответникът У. не е изплатил обезщетение на ищеца. Затова И.И. моли съда да осъди У. да му заплати дължащото се обезщетение за неимуществени вреди от 100 000,00 лева, 806,07 лева обезщетение за имуществени вреди и обезщетение за забава (исковата молба, л. 2-4, молбата на л. 162).  

 

2.      На ответника

 

[9] У. е оспорил предявените искове. Той е заявил, че:

1. Н.Й. не е причинил ПТП;

2. И.И. не е претърпял вреди от ПТП;

3. търсеното обезщетение е прекомерно

4. И.И. е допринесъл за настъпването на ПТП, тъй като е бил без поставен обезопасителен колан и е пътувал с водач, употребил алкохол;

5.   исковете са погасени по давност. Затова той моли съда да отхвърли предявените искове (писмения отговор, л. 28-31).

 

3. Насрещни твърдения на ищеца

 

[10] Ищецът е заявил, че Н.Й. е причинил ПТП, а той е претърпял твърдените вреди. Ищецът е заявил, че исковете не са погасени по давност, тъй като исковата молба е била подадена по пощата преди изтичането на давностния срок (допълнителната искова молба, л. 35-36).

 

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

1.              Обстоятелства, които съдът установява

 

[11] Не се спори, че И.И. е бил роден на *** г. Той е работил в месокомбинат, а преди това се е занимавал с дърводобив и със спорт (показанията на свидетелите И. и Минчев, л. 83 от делото).

 

[12] На 13.11.2009 г., около 05:30 часа И.И. е пътувал на задната лява седалка (зад шофьора) в лек автомобил „Рено Клио” по бул. „Агрокомбинатска цеста” в гр. Л. в посока от ул. „Задобровшка” към Залог. Лекият автомобил е бил управляван от Н.Й.. Той се е движил със скорост от около 40 км/ч (заключението на вещото лице инж. Т., л. 158-161). Н.Й. е бил с концентрация на алкохол в кръвта от 0,72‰ (присъда, л. 6. Тя не е била оспорена от страните). И.И. е седял на задната лява седалка (показанията на свидетеля И., л. 83). Той е бил с поставен обезопасителен колан (липсват доказателства за обратното). Липсват доказателства И.И. да е знаел, че Н.Й. е бил употребил алкохол. Затова съдът приема, че И.И. не е знаел това.

 

[13] Когато е приближавал към остър десен завой, Н.Й. не е съобразил състоянието на пътя и видимостта, както и обстоятелството, че пътува през нощта, не е намалил скоростта си и е изгубил контрол върху управлението на превозното средство. Автомобилът се е плъзнал странично наляво, преминал е през лентата за насрещно движение, напуснал е платното за движение от лявата страна, където с предната си лява част странично се е ударил в крайпътно дърво (заключението на вещото лице Т., л. 158-161, както и показанията на свидетеля И., л. 83).

 

[14] Вследствие на удара И.И. е получил: 1. счупване на шийката на лявата бедрена кост; 2. счупване на горния край на лявата раменна кост (хирургична шийка) с разместване; 3. рана в областта на левия лакът; 4. множество рани в лявата седалищна област; 5. паралитичен илеус. По спешност той е бил хоспитализиран в Университетски клиничен център-Л., в отделение „Травматология”. Ударът е бил такъв, че независимо от това дали И.И. е бил с или без поставен обезопасителен колан, той би получил описаните увреждания (заключението на вещото лице инж. Т., л. 161, и разпита му, л. 167). Не се спори, че към този момент на гражданската отговорност на Н.Й. е била застрахована при ответника У..

 

[15] Паралетичният илеус е довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота на И.И.. Счупването на бедрената шийка и горния край на раменната кост са довели до трайно затрудняване движението на левите долен и горен крайници за повече от 30 дни. Раните в областта на левия лакът и лявата седалищна област са довели до разстройство на здравето на ищеца, неопасно за живота му.

 

[16] Оперативно е било наместено счупването на раменната кост и е била извършена метална остеосинтеза. Извършено е било оперативно наместване и на счупването на бедрената шийка, като е бил поставен антиротационен винт. На 30.11.2009 г. И.И. е бил изписан, като лечението му е продължило в домашно-амбулаторни условия (съдебномедицинската експертиза, л. 76-80).

 

[17] От парелетичния илеус И.И. се е възстановил за 17 дни (разпита на вещото лице д-р Д., л. 81-гръб) Четири месеца И.И. се е придвижвал с патерици и е имал нужда от чужда помощ. Периодът на възстановяване на И.И. е продължил около шест месеца. През този период той е изпитвал болки и страдания, като и сега продължава да изпитва болки в местата на счупванията при натоварване и промени във времето. Към момента на прегледа от вещото лице И.И. е имал дефицит в разгъването на лявата лакътна става около 10 градуса (съдебномедицинската експертиза, л. 76-80).

 

[18] Липсват доказателства И.И. да е направил разходи за лечението си. Затова съдът приема, че той не е направил такива.

 

[19] Не се спори, че У. не е изплащал обезщетение на И.И. за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди вследствие на ПТП. И.И. е заплатил 150,00 лева депозит за вещо лице (л. 152), както и 93,60 лева за превод на документи (л. 165). У. е заплатил 100,00 лева за вещо лице (л. 52). Съдът е изплатил от бюджета на СГС 100,00 лева за вещо лице (определение, л. 39), както и 54,00 лева за превод на документи (л. 62).

 

2. Спорни по делото обстоятелства

 

[20] Основното спорно обстоятелство е било дали И.И. е бил с обезопасителен колан. Правомерното поведение е И.И. да е бил с обезопасителен колан. Правомерното поведение се предполага. Липсват доказателства И.И. да е бил без обезопасителен колан. Затова съдът приема, че И.И. е бил с обезопасителен колан.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[21] И.И. е предявил искове по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) (отм) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и имуществено вреди.

 

1. По исковете по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал, 1, изр. 1 от КЗ   

 

[22] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (вж. чл. 226, ал. 1 от КЗ).

 

[23] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца; 3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника; 4. вследствие на уврежданията ищеца да е претърпял неимуществени вреди/имуществени вреди; 5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[24] Съдът установи, че:

1. на 13.11.2009 г. Н.Й. е причинил ПТП;

2. от това ПТП е бил увреден И.И., който е претърпял болки, страдания и неудобства от увреждането;

3. ГО на Н.Й. е била застрахована при У.;

4. У. не е изплатил обезщетение на И.И..

 

[25] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът  следва да изясни към кой момент следва да направи това.  Първоначално съдебната практика (Решение на ВС 271-1992-III Н.О.)  и доктрината (Голева, Поля. Деликтно право. Фенея, С. 2007, с. 172 цитира и решение на ВС 271-1992-III Н.О.) са приемали, че това е моментът на постановяване на съдебното решение. Впоследствие, от 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП[2] – 13.11.2009 г.

 

[26]  Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[27]  При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.[3] Вж. и решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[28]  Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането).[4] Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[29] Съдът установи, че към 13.11.2009 г. И.И. е бил на 36 години. Вследствие на ПТП той е получил: 1. счупване на шийката на лявата бедрена кост; 2. счупване на горния край на лявата раменна кост (хирургична шийка) с разместване; 3. рана в областта на левия лакът; 4. множество рани в лявата седалищна област; 5. паралитичен илеус. По спешност той е бил хоспитализиран в Университетски клиничен център-Л., в отделение „Травматология”.

 

[30] Паралетичният илеус е довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота на И.И.. Счупването на бедрената шийка и горния край на раменната кост са довели до трайно затрудняване на левите долен и горен крайници за повече от 30 дни. Раните в областта на левия лакът и лявата седалищна област са довели до разстройство на здравето на ищеца, неопасно за живота му.

 

[31] Оперативно е било наместено счупването на раменната кост и е била извършена метална остеосинтеза. Извършено е било оперативно наместване и на счупването на бедрената шийка, като е бил поставен антиротационен винт. На 30.11.2009 г. И.И. е бил изписан, като лечението му е продължило в домашно-амбулаторни условия.

 

[32] Четири месеца И.И. се е придвижвал с патерици и е имал нужда от чужда помощ. Общият период на възстановяване на И.И. е продължил около шест месеца, като от тях 17 дни са били необходими за възстановяването от паралетичния илеус. През този периода на възстановяване той е изпитвал болки и страдания, като и сега продължава да изпитва болки в местата на счупванията при натоварване и промени във времето. Към момента на прегледа от вещото лице И.И. е имал дефицит в разгъването на лявата лакътна става около 10 градуса.

 

[33] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. Икономическата обстановка в страната също не се е променяла съществено в периода 2008-2011 г. Така например размерът на минималната работна заплата е бил 220,00 лева от 22.01.2008 г.[5];, 240,00 лева от 20.01.2009 г.[6] и е останал такъв до 01.11.2011 г.[7].

 

[34] В съдебната практика, публикувана в правно-информационната програма Сиела, Интернет сайта на ВКС и сайта на САС, съдът откри пет решения по дела относно обезщетения за неимуществени вреди от счупвания само в бедрената кост или от счупвания в бедрената кост и други наранявания. Тези решения са за застрахователни събития от 2008 г. и 2009 г. С тях съдилищата са присъждали следните обезщетения за неимуществени вреди:

а. 20 000,00 лева едно решение за увреждане от 2009 г.[8];

б. 25 000,00 лева две решения за увреждания от 2009 г.[9];

в. 40 000,00 лева едно решение за увреждане от 2009 г.[10];

г. 50 000,00 лева едно решение за увреждане от 2009 г.[11]. Настоящият съд не е разглеждал дела, чиито предмет е бил присъждането на обезщетение за неимуществени вреди от близки увреждания на бедрената кост от периода 2008-2009 г.

 

[35] В съдебната практика, публикувана в правно-информационната програма Сиела, Интернет сайта на ВКС и сайта на САС, съдът откри едно решения по дело относно обезщетяване на неимуществени вреди от сходно счупване в раменната кост от периода 2008-2009 г. С него САС е присъдил обезщетение за неимуществени вреди от 18 000,00 лева за увреждане от 2009 г.[12].

 

[36] Настоящият съд е разгледал две дела, чиито предмет е бил присъждането на обезщетение за неимуществени вреди от близки увреждания на раменната кост за периода 2008-2009 г. С тях съдът е определил следните обезщетения:

1. 22 000,00 лева - по гр. дело 836/2013 г. за събитие от 2009 г.[13] (решението в тази част е било потвърдено от САС с решение 827-2014-8-ми с-в по гр. д. 620/2014 г.);

2. 25 000,00 лева - по гр. д. 7 522/2013 г. за събитие от 2008 г.[14] (решението е било потвърдено от САС с решение 2307-2014-10-ти с-в по гр. д. 2 573/2014 г.).

 

[37] Като отчита всички тези обстоятелства съдът приема, че 40 000,00 лева е справедливо обезщетение за вредите, претърпени от ищеца. Затова съдът осъжда У. да заплати на ищеца 40 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 100 000,00 лева.

 

[38] У. е възразил, че И.И. е допринесъл за настъпването на уврежданията, тъй като е бил без поставен обезопасителен колан. Съдът не установи това обстоятелство. Затова възражението е неоснователно. Нещо повече, съдът установи, че дори И.И. да е бил без поставен обезопасителен колан, той отново би претърпял процесните увреждания.

 

[39] У. е възразил, че И.И. е допринесъл за уврежданията, тъй като се е возил в автомобил, управляван от водач с концентрация на алкохол над допустимата по закон. Съгласно т. 7 от ТР 1/23.12.2015 г. по т. д. 1/2014 г. на ОСТК на ВКС,  е налице съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над допустимото по закон, ако този факт му е бил известен. В случая дори съдът да приеме, че Н.Й. е бил с концентрация на алкохол над допустимата по закон, съдът не установява И.И. да е знаел за това. Ето защо съдът приема това възражение за неоснователно.

 

[40] У. е възразил и, че искът е погасен по давност. Давностният срок е петгодишен и е започвал да тече на 13.11.2009 г., като е изтичал на 13.11.2014 г. Исковата молба е била подадена по пощата на 12.11.2014 г., т. е. преди изтичането на давностния срок. Това възражение също е неоснователно.

 

[41] Съдът не установи И.И. да е извършил разходи за лечението на уврежданията от процесното ПТП. Затова съдът отхвърля иска за имуществени вреди.

 

2. По разноските

 

 

[42] И.И. търси разноски. Той е направил такива за 243,60 лева и е бил представляван безплатно от адвокат.

 

[43] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за 40 000,00 лева при предявен размер от 100 806,07 лева. Затова съдът осъжда У. да заплати на ищеца 96,66 лева разноски по делото (243,60х40 000,00/100 806,07), а на адвокат К. 1 680,85 лева адвокатско възнаграждение (100 000,00-10 000,00х0,03+830,00х40 000,00/100 806,07х1,2). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда У. да заплати на СГС 1 600,00 лева държавна такса и 61,10 лева възнаграждение за вещо лица и разноски за превод. На основание чл. 77 от ГПК съдът осъжда И.И. да заплати 2 432,24 лева държавна такса 960 806,07х0,04).

 

[44] У. също търси разноски. Той е направил такива за 100,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[45] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 60 806,07 лева при предявен размер от 100 806,07 лева. Затова съдът осъжда И.И. да заплати на У. 60,32 лева разноски по делото (60 806,07/100 806,07х100,00) и 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Съдия: