№ 1
гр. Ловеч, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20224310200922 по описа за 2022 година
С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство - Серия К №**** на ОД на МВР Ловеч на Г. Н. У., ЕГН ********** –
законен представител на фирма „Уно ойл“ ООД, ЕИК **** е наложена на основание чл.189,
ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, глоба в размер на 50,00 лева за извършено нарушение
на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 12.08.2022 год. в 11.33 часа в обл. Ловеч, ПП І-4, км
34+900, в землището на с. М. с АТСС СПУКС ARH CAM S1 насочено в посока гр. София
снимащо в двете посоки, при максимално разрешена скорост за населено място 50 км.ч.,
въведено с ПЗ Д-11 и приспаднат толеранс от 3 %, с МПС Киа Спортидж вид л.а. с рег. № Е
7788 МВ е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство №120сd3d. Посочено е, че при разрешена скорост от 50 км.ч. е
установена скорост от 61 км.ч., като е налице превишаване на разрешената скорост с 11
км.ч.
Срещу Електронния фиш, в законоустановения срок е подадена жалба от Г. Н. У., в
която излага, че издадения ЕФ е незаконосъобразен. Сочи, че в процесния ЕФ е посочено, че
е собственик на МПС, с което е извършено нарушението, което не отговаря на истината. В
подкрепа на това представя Свидетелство за регистрация на МПС – част 1, като твърди, че
от същото е видно, че собственик на процесното МПС е не той а „Уно ойл“ ООД, Булстат
****. Излага, че с това е допуснато нарушение на чл.189, ал.4 от ЗДвП, тъй като не е
посочен собственика на когото е регистрирано МПС. Счита, че така допуснатото нарушение
е съществено и влече след себе си отмяна на процесния ЕФ само на това основание. На
следващо място твърди, че в процесния ЕФ не е посочено ведомството, нито името на
длъжностното лице, издало ЕФ, и че липсата на такъв лишава акта от възможността да
породи своето правно действие. В този смисъл сочи, че действително в нормата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП и в утвърдения образец не се съдържа реквизит, изискващ посочване на
имената и длъжността на издателя на ЕФ, но доколкото последния се приравнява на НП,
излага, че следвало да намери приложение нормата на чл.47 от ЗАНН, която определяла
органите, които могат да налагат административни наказания. На следващо място сочи, че
българското законодателство не делегира правомощия на техническите средства да
1
изпълняват функциите на АНО, и че последните могат да са само средство за събиране на
данни за извършване на административни нарушения, но преценката дали действително е
извършено такова нарушение и налагането на самото административно наказание следва да
бъде сторено от нарочно овластени за това органи. Излага, че освен това обжалвания ЕФ не
съдържа и дата на издаване, който реквизит въпреки, че не бил посочен в нормата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП бил задължителен с оглед решаването на въпроси от съществено значение
относно законосъобразно налагане на съответното административно наказание, каквито са
наличие на компетентност на длъжностното лице издател към датата на издаване на ЕФ и
изчисляване на давностните и преклузивни срокове. Счита, че всички допуснати
процесуални нарушения са съществени и не могат да бъдат санирани в хода на съдебното
производство, тъй като това би довело до подмяна на волята на АНО, а това е недопустимо.
С оглед на гореизложеното моли да се отмени процесния ЕФ.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Същия е
депозирал писмена молба с вх. №11197/12.12.2022 г., с която е направил искане да се гледа
делото в негово отсъствие и е изложил подробни аргументи за отмяна на обжалвания ЕФ.
Ответникът – ОД на МВР Ловеч - редовно призовани, не изпращат представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е
процесуално допустима.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано
лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ,
бр.10 от 2011 г.) Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата
срещу електронния фиш се подава в 14 - дневен срок от получаването му, а когато е
направено възражение по ал. 6 - в 14 - дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране
на фиша. По делото са ангажирани доказателства от жалбоподателят и наказващият орган
/жалбата е изпратена на РС Ловеч с пощенски плик с клеймо от 08.11.2022 г. /вх.
№10015/10.11.2022 г./ като предвид на това, че процесния ЕФ е връчен на жалбоподателят
на 02.11.2022 г. се явява подадена в срок/, относно преценката за допустимостта на
подадената жалба, от които се установява, че жалбата е депозирана в срок и от лице имащо
право на такава, поради което е допустима.
В издадения електронен фиш, видно от словесното описание на нарушението е
посочено, че процесното МПС се е движило със скорост от 61 км/ч при ограничение на
скоростта за населено място - 50 км/ч, както и че е налице превишение от 11 км/ч. Посочено
е и мястото на извършване на нарушението – в обл. Ловеч, ПП І-4, км 34+900, в населено
място, землището на с. М.. Нарушението е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство - система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
АTСС СПУКС ARH CAM S1. На техническото средство, видно от събраните по делото
доказателства е извършена метрологична проверка /Протокол от проверка №58-СГ-
ИСИС/17.05.2022 г. / със срок на валидност 1 година. Приложена е по делото и фото снимка
на техническото средство, надлежно заверена, за установяване и онагледяване мястото на
проверката. При преминаване покрай процесното техническо средство, снимащо и в двете
посоки, същото фиксирало скорост на движение на автомобилът - 64 км/ч, при разрешени 50
км/ч за населено място, като било засечено превишение на разрешената скорост на
движение от 11 км. час, след приспадане на процента грешка, с който работи уредът (в полза
на жалбоподателят). При обработка на заснетите данни, служител при ОД на МВР Ловеч
установил извършеното нарушение, в следствие на което бил издаден процесния електронен
фиш, с който на жалбоподателят Г. Н. У., в качеството му на законен представител на ЮЛ
собственик на процесното МПС е наложено цитираното по – горе наказание. В
обстоятелствената част на ЕФ се съдържа информация за това къде и кога е извършено
нарушението, от кого е извършено, с какво МПС и най - важно как е установена забраната,
която жалбоподателят е нарушил – изрично АНО е записал, че процесния участък е
населено място за който максимално разрешената скорост е 50 км. ч. В – 26/60 км. ч. В ДВ
2
бр.6 от дата 16.01.2018 г. е обнародвана Наредба за изменение и допълнение на Наредба
№8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена
от Министъра на вътрешните работи, съгласно &6 на която в чл.16, е създадена ал.5,
съгласно която „При съставяне на акт за установяване на административно нарушение за
превишена скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на електронен
фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се
приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (ДВ, бр. 98
от 2003 г.).“
В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, установяващи
различни от посочените факти.
Разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на
функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. регламентира
правото на ползване от страна на съответните органи на технически средства, като
същевременно в чл.189, ал.15 от ЗДвП изрично се посочват като веществени доказателства
снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи,
заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
МПС. Това дава възможност в случаите, когато нарушението е установено с такива
технически средства или системи, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по
безспорен начин могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената
скорост или да се индивидуализира нарушителя. От приобщения по делото като веществено
доказателство снимков материал, ведно с разпечатка от използваното средство за измерване,
е видно, че на посочените в електронния фиш дата, място и час, с процесния лек автомобил
с рег. № Е 7788 МВ е осъществен състава на посоченото от административно - наказващият
орган нарушение. С оглед на което съдът намери, че е безпредметно да се установяват и
разпитват като свидетели по делото екипът на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч работил по
случая.
Съдът намира, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателят, като в случая
не е издаден АУАН, а електронен фиш, тъй като защитата против издаден фиш е
регламентирана и е в стандартите за предоставен достъп до правосъдие.
В случая не е приложимо Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. по
Тълкувателно дело №1/2013 г. на ВАС на РБ, с оглед изменението на ЗДвП, където реално е
разрешено използванe на мобилни устройства за заснемане на нарушения.
Безспорно установено е по делото, че процесния автомобил е бил засечен с
техническо средство - АTСС СПУКС ARH CAM S1, което е одобрен тип средство за
измерване /л.13 и л.14 от делото/. В тази връзка по делото са приети и вложени като
доказателства – заверено копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№17.09.5126 и заверено копие на Протокол от проверка №58-СГ-ИСИС/17.05.2022 г., от
които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая
техническо средство за измерване.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство.”. Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП
3
регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с
препоръчано писмо с обратна разписка. В 14 - дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”. При издаване на ЕФ е
спазена и процедурата, същият да бъде предявен на представляващия дружеството, тъй като
видно от справката за собственост, собственик на процесния автомобил е „Уно ойл” ООД.
От служебно направената от съда справка в ТР се установява, че управител на „Уно ойл”
ООД е именно жалбоподателят Г. Н. У., който е и представляващ дружеството. АНО
изхождайки от разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП правилно е издал процесния ЕФ именно
срещу жалбоподателят У., за който са налице категорични доказателства, че е управител на
дружеството собственик на процесния автомобил и има представителна власт. Видно от
събраните по делото доказателства същия не е възразил и не е заявил да е предоставял
автомобила на друго лице. Наказанието е наложено при условията на чл.188, ал.2 от ЗДвП, и
ако жалбоподателят е счел, че не е извършил нарушението, или, че не следва да бъде
ангажирана неговата отговорност е следвало след като му е бил връчен ЕФ да упражни
правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП в срок, като депозира писмена декларация, с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. Видно от събраните по делото доказателства жалбоподателят не е
оспорил тези обстоятелства и не е депозирал декларация от която да се установява, че не той
а друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата. Не е направил и
възражение по смисъла на чл.189, ал.6 от ЗДвП. По тези съображения съдът приема, че
правилно е санкциониран жалбоподателят Г. Н. У., в качеството му на управител на
дружеството собственик на процесния автомобил, с който е извършено нарушението. По
изложените по - горе съображения съдът намира за неоснователни направените в тази
насока възражения от страна на жалбоподателят.
Съдът намира, че е спазено и изискването за изготвяне на протокол за използването
на мобилното АТСС, каквото изискване е вменено в разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба
№8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена
от Министъра на вътрешните работи, като в тази връзка по делото са приложени, приети и
вложени: снимка на разположението на АТС и протокол за използване на АТС с рег. №906р-
7118/15.08.2022 г., които по безспорен начин потвърждават извършването на последното.
Към датата на извършване на нарушението – 12.08.2022 г. - чл.7 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015 г. е бил отменен, като е отпаднало и изискването местата за контрол с мобилни и
стационарни автоматизирани технически средства и системи да се обозначават с пътен знак
Е24 и оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на
Министерството на вътрешните работи.
На следващо място, в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г.
на ВАС изрично е прието, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и
наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие /съгласно
чл.189, ал.11 от ЗДвП/, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и наказателно
постановление, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния
фиш. Относно електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в
чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, сред които не фигурира име на издателя му и негов подпис,
а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението.
Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед
4
ускорената процедура няма състезателен характер. Съдът приема, че обжалвания ЕФ
отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП,
който урежда процедурата по издаване на ЕФ, която е облекчена и при която не се съставя
АУАН преди издаване на ЕФ и не може да се приеме, че сочените пороци са такива, след
като закона не ги е въвел като задължителни реквизити, поради което съдът не споделя
изложените възражения в жалбата. Видно от ЕФ, същият е издаден от ОД на МВР - Ловеч и
именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на
нарушението. В ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички
елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег.
номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, въведено
ограничение на скоростта, разрешена и установена скорост, както и превишението на
разрешената скорост. Възраженията, изложени в жалбата за липсата в ЕФ на конкретен
издател и дата на издаване на последния, са неоснователни, тъй като сочените недостатъци
са израз на оценка от страна на жалбоподателят към текста на закона, но не намират опора в
законовите норми, касаещи издаването на електронния фиш.
По делото е приета и вложена като доказателство разпечатка от Система за
управление на фишовете и плащанията по тях, от която е видно, че процесния ЕФ е издаден
на 21.09.2022 г., т.е. в срока по чл.34 от ЗАНН /. Същия е връчен на жалбоподателят на
02.11.2022 г. от което следва, че е спазен и законоустановения срок за обжалване на същия
/Жалбата срещу процесния ЕФ е с пощенско клеймо от 08.11.2022 г./.
Видно от ЕФ същият е издаден от ОД на МВР - Ловеч и именно тази дирекция е
компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението.
Съдът намира, че правилно нарушението е квалифицирано по чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй
като са налице безспорни доказателства от които е видно, че нарушението е извършено в
населено място. В случая, от словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено се установява, че нарушението е извършено в населено място (с. М.,
област Ловеч, през което преминава участък от ПП І-4 /София – Варна/), но неправилно е
посочено, че ограничението е въведено с пътен знак Д - 11. Този пътен знак е от групата
знаци със специални предписания и означава "Начало на населено място", като в случая с
посочването му само допълнително се пояснява обстоятелството, че автомобилът е заснет да
се движи в населено място. Знак Д - 11 не въвежда забрана, за да е относим към
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП като в случая въпреки така направеното словесно
описание правилно АНО е квалифицирал нарушението именно по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Забраната да не се превишава стойността от 50 км/час за населено място е въведена по
силата на закона – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и именно това е конкретно нарушената норма от
закона, съобразно останалите изложени в обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода
на настоящето производство факти. Така констатираното, обаче, не съставлява съществено
процесуално нарушение и съдът приема, че не е нарушено правото на защита на
жалбоподателят да узнае в извършването на какво нарушение го обвиняват, тъй като той е
правоспособен водач на МПС и като такъв следва добре да познава правилата за движение
по пътищата.
Съдът намира, че категорично от доказателствата по делото се установява, че
измерената от системата скорост е от автомобила ползван от жалбоподателя. Служебно
известно е на съда, че съгласно ръководството на потребителя за експлоатация на
техническо средство АТСС СПУКС ARH CAM S1, всяко регистрирано нарушение е
съпроводено от 5 последователни снимки от камерата на ARH CAM S1, като само на
снимката, направена по време на самото измерване на скорост, има данни за измерена
скорост и дистанция до измерваното МПС, като тази снимка може да бъде използвана
еднозначно за определяне на нарушителя в случай, че в снимката е заснето повече от едно
МПС. В ъглите на всяка снимка има маркери, които указват положението на лазарния лъч
5
върху полето на наблюдението на камерата, като съединяване на линиите на маркерите
указват с точност местоположението на лазарния лъч върху МПС. В случая от приложения
по делото снимков материал /л.16 от делото/ се установява, че процесното техническо
средство е било насочено в посока гр. София и е извършвало измерване на скоростта на
МПС, движещи се и в двете посоки. За пълнота следва да се посочи, че принципът на
действие на техническото средство е такъв, че индикаторът „скорост“ показва скоростта и
посоката на движение на най-бързо движещото се МПС от транспортния поток в диапазона
на измерване, като системата за видеоконтрол за нарушенията на правилата за движение
обективно, без каквато и да е човешка намеса, идентифицира и посочва автомобилът, който
се движи с превишена скорост. В конкретния случай системата за видеоконтрол обективно и
недвусмислено е посочила, че автомобилът, движещ се с превишена скорост за съответния
пътен участък е този, управляван от жалбоподателя, като средството за измерване може да
фиксира скорост като посочи кое е най-бързото МПС, дори ако автомобилите са повече от
един и не се влияе от наличието на други ППС. Така, че ако автомобила не се е движел с
превишена за контролирания участък от пътя скорост, то той е нямало да бъде заснет, още
повече, че жалбоподателят не ангажира доказателства, които убедително да оборват тези,
които са представени от административно наказващия орган.
Наложената глоба е съобразена с предвидения в чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП размер, тъй
като превишението на скоростта е 11 км. ч.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно
нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по -
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не са
ангажираха доказателства, които да сочат на по - ниска степен на обществена опасност на
извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи.
По изложените съображения съдът намира, че обжалвания електронен фиш е
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
В случая разноски не са претендирани и съдът не следва да се произнася в тази
насока.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство - Серия К №**** на ОД на МВР Ловеч, с който на Г.
Н. У., ЕГН ********** – законен представител на фирма „Уно ойл“ ООД, ЕИК **** е
наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, глоба в размер на
50,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд
по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6