РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Кърджали, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Светла В. Радева
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно
гражданско дело № 20215100500145 по описа за 2021 година
С решение № 260179/25.05.2021 г., постановено по гр.д. № 1239/2020 г. по
описа на Районен съд – Кърджали е отхвърлен иска с правно основание чл.55,
ал.1, предл.1 от ЗЗД, предявен от Н. Т. Т. от гр.К. против „Ю. Б.” А., ЕИК *, със
седалище и адрес на управление гр.С., ул. „О. п.” № *, Офис п. П. б., за осъждане
на ответника да заплати сумата в размер на 2000,00лв., представляваща част от
цялото вземане от 25029,43 евро, платена по Договор за жилищен кредит № 1918
R 08/26.06.2008г. при начална липса на основание и съединения иск по чл.86, ал.1
ЗЗД за сумата в размер на 283,91лв. - обезщетение за забава върху частичната
главница за периода от 01.08.2019г. до 26.11.2020г., ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска - 26.11.2020г. до окончателното изплащане на
сумата. С решението е осъден Н. Т. Т. да заплати на „Ю. Б.”А. направените по
делото разноски в размер на 415,00лв.
Въззивното производство е образувано по подадена жалба от Н. Т. Т. гр. К.
чрез представител по пълномощие, с която така постановено решение се обжалва
като неправилно, незаконосъобразно - постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила и необосновано. Моли се да се бъде отменено.
Иска се постановяване на решение, с което предявеният за разглеждане иск по 55,
ал. 1, предл. първо във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД да се уважи изцяло. Претендира се
присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание жалбодателят не се явява и не се представлява. В
1
представено писмено становище заявява, че поддържа жалбата и моли да бъде
уважена. Прилага списък на разноските, ведно с договор за правна защита и
съдействие от 24.09.2021 г., като моли за присъждането им.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемата страна „Ю. Б.“ А., гр. С. чрез
представител по пълномощие, е подаден отговор на въззивната жалба, с който
същата се оспорва като неоснователна. Претендира се присъждане на направените
разноски, в т.ч. ю.к.възнаграждение.
В съдебно заседание въззиваемата страна „Ю. Б.“ А., гр. С. не изпраща
представител.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени във въззивната
жалба, приема следното:
Жалбата е подадена от лице, имащо интерес от обжалването – ищеца по
предявените искове и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК на обжалваното
изцяло решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявени за разглеждане от Н. Т. Т. от гр. К. против „Ю. Б.“ А., гр.С. са
обективно съединени осъдителни искове - главен по чл.55, ал.1 ЗЗД, предявен
частично, за сумата в размер на 2000,00лв. от цялото вземане от 25029,43 евро и
акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата в размер на 283,91лв. - обезщетение за
забава върху частичната главница за периода от 01.08.2019г. до 25.11.2020г.,
ведно със законната лихва върху същата, считано от предявяване на иска -
26.11.2020г. до окончателното й изплащане. Вземането по главния иск произтича
от претенция за неоснователно обогатяване на банката ответник, тъй като по
сключения с нейния праводател „Б. П. Б.“, клон К. договор за жилищен кредит с
№ 1918 R 08/26.06.2008г. в размер на 40000 евро при годишен лихвен процент
6,15% за срок от 240 месеца, банката надвзела сумата от 25000 евро. В тази връзка
се твърди в исковата молба, че с подписания между страните по договора Анекс
№ 2 от дата 24.10.2013г., размерът на отпуснатия кредит е изменен на 38896,77
лева при годишен лихвен процент 6,90%, въпреки което банката продължила да
олихвява 38896,77 евро, вместо 38896,77 лева с годишен лихвен процент 6,90%,
при което бил формиран погасителен план с анюитетна месечна вноска в размер
на 351,76 евро и в периода след подписване на Анекса били внесени 13425,99
евро за погасяване на лихви и 28202,16 евро за погасяване на главница, вкл.
месечните такси в размер на 26 евро. Твърди се, че равностойността на 38896,77
лева в евро възлиза на 19730,45 евро, при което след подписване на Анекс №2 от
24.10.2013г„ в който била договорена главница в размер на 38896,77 лева,
погасителният план следвало да бъде на база 19730,45 евро и дължимата лихва за
периода от 24.10.2013г. до 5.07.2019г. при лихвен процент 6,9% възлизала на
4354,59 евро, погасявана с месечните погасителни вноски. Твърди се, че
главницата в размер на 19730,45 евро била погасена още на 05.07.2019г., при
което били надвнесени 29,43 евро. Твърди се, че на 01.08.2019г. по обслужващата
кредита сметка е внесена сумата в размер на 50000 лева, равняващи се на 25523,23
евро и на същата дата - 01.08.2019г. сума в размер на 25000 евро от обслужващата
сметка, била отнесена за погасяване на кредита на ищеца. С оглед на това ищецът
2
счита сумата в размер на 25000 евро за изцяло надвнесена, с което ответникът
неоснователно се обогатил, като получил повече отколкото му се дължало и
разликата между дължимото и реално платеното възлизало в размер на 25029,43
евро, което обуславяло правния интерес от предявяване на иска.
Ответникът „Ю. Б.“ А., гр.С. в отговора на исковата молба оспорва исковете
по основание и размер, като се позовава на многократно просрочие от страна на
кредитополучателя по сключения ипотечен договор, включително и по ползвани
от него други кредитни продукти и по-конкретно – по кредитна карта Visa Classic
от същата банка, по която към 11.10.2013г. просрочието по картата било 449 дни, а
задължението - 4851,44 евро, съответно към 29.10.2013г. задължението по картата
възлизало на 4937,42 евро, с оглед на което от ищеца било отправено искане
задължението по картата да бъде добавено към главницата по кредит № 1918R08,
с цел обединяване и заедно изплащане на двете задължения. Сочи, че към
24.10.2013 г. размерът на остатъчната главница по ипотечния кредит № 1918R08
възлиза на 33959,35 евро и след заявеното от ищеца обединение на задължения, на
24.10.2013г. бил подписан от банката и ищеца Анекс № 2, в който ясно се
посочвало, че размерът на дължимата главница по кредит № 1918R08 се изменя
на 38896,77 евро, представляваща сбор от главницата по кредит № 1918R08 и
задълженията по кредитната карта Visa Classic на ищеца при приложима годишна
лихва по кредита в размер на 6.9 %. Сочи се от ответника, че на 29.10.2013г.
страните подписали нов погасителен план, изцяло съответстващ на приетите в
Анекс № 2 параметри, с посочен на всяка страница от погасителния план размер
на кредита - 38 896,77 евро, при лихвен процент 6,9 % и вноска - 377,76 евро, а на
25.11.2014г. във връзка с кредит № 1918R08 било подадено писмо-нареждане от
Р. М. Т.а и искане до банката - кредитор кредитът да бъде обслужван от нейната
сметка, в което отново бил посочен размерът на главницата по кредита в евро,
възлизащ към 25.11.2914 г. на 37148,20 евро. Сочи се, че кредитът е договорен и
отпуснат в евро, че ищецът е поел договорно задължение да погасява кредита в
евро и че не е договаряно превалутиране, вкл. не е било отправено искане или
предложение за такова превалутиране от страните по договора. В представения с
отговора Анекс № 2 се посочвало, че измененият размер на главницата се
формира като сбор от главницата по кредит № 1918R08 и задълженията по
кредитната карта Visa Classic на ищеца, равняващ се на 38 896,77 евро (33959,35
евро + 4937,42 евро = 38896,77 евро). Твърди се, че кредитът дори да е бил
предоговорен в лева, което не се е случило, главницата в такъв случай би
възлизала най-малко на 76075,82 лева (38896,77 евро х 1,95583 = 76075,82 лева)
или на по-висока сума, тъй като превалутирането би се извършило по търговски
курс на „Б. П. Б.“ АД, а не по фиксинг на БНБ, но в никакъв случай задълженията
по кредита не биха възлизали на 38896,77 лева. Освен това, размерът на
остатъчната главница по кредита, зависеща от извършените от ищеца плащания до
този момент, към 24.10.2013 г. възлизала на 33959.35 евро, към която след
добавяне задълженията по кредитната карта, не можело да се формира
задължение от 38 896.77 лева, а се формирало задължение от 38 896.77 евро, което
било в унисон и с подписания между страните погасителен план, съдържащ
главница в размер на 38896.77 евро, в каквато връзки били всички документи,
свързани с кредита, включително и писмото-нареждане от Р. Т.а. Счита се, че
действителните уговорки и задължения между страните са записани в
представения от ответника Анекс № 2, а същият документ, представен от ищеца
съдържа невярна информация и суми и вероятно е бил вследствие на техническа
3
грешка, отстранена с подписването на представения от ответника Анекс № 2, като
счита позоваването от страна на ищеца за злоупотреба с право. Счита се, че не е
налице надплащане от страна на ищеца, включително и поради обслужване на
кредита от трето за кредита лице Р. Т.а, в съответствие с уговорките по кредита и
подписаните погасителни планове, поради което ищецът няма право да
претендира връщане на процесиите суми. Прави се възражение за изтекла 3-
годишна давност и при условията на евентуалност възражение за 5-годишна
давност.
С оглед на така изложените обстоятелства и въведени оспорвания, от
фактическа страна по делото е безспорно установено, че между „Б. П. Б.“, клон К.,
праводател на ответника „Ю. Б.“ А., гр.С. и ищеца Н. Т. Т. е сключен Договор за
жилищен кредит № 1918 R 08/26.06.2008г. в размер на 40000 евро при годишен
лихвен процент 6,15% за срок от 240 месеца, обезпечен от кредитополучателя с
учредена в полза на банката договорна ипотека на 27.06.2008г. Поради допуснато
просрочие на задълженията в размер на 975,11 евро към 31.05.2012г., е подписан
Анекс №1 към Договора за жилищен кредит 26.06.2008г., с който страните по
договора се съгласили просроченото задължение да се отложи до 05.06.2012г., а
всички останали клаузи остават непроменени. С молба за промяна на параметри
от 30.08.2013г. ищецът е направил искане за включване на задължението му по
ползваната от него международна кредитна карта Visa Classic към задължението
по ипотечния кредит, одобрено от банката. Така на 24.10.2013г. между „Б. П. Б.“
АД и ищеца е сключен Анекс №2 към Договор за жилищен кредит № 1918 R
08/26.06.2008г., по който страните се съгласяват в чл.1, ал.2 от Анекса, че
размерът на отпуснатия кредит по Договора за жилищен кредит се изменя на
38896,77 евро и същият се формира от дължимата по Договора за жилищен кредит
главница, дължимата по Договор № 200807160004/ 04.08.2008г. за издаване и
обслужване на международна кредитна карта Visa Classic редовна главница и
дължимите просрочени задължения /главница, лихви, такси и комисионни/ по
Договор №200807160004/04.08.2008г. за издаване и обслужване на международна
кредитна карта Visa Classic. В ал.2 на същия текст страните изрично са се
договорили, че общата сума на така формираната главница се счита изцяло за
усвоена към момента на подписване на този Анекс и е отпусната на
кредитополучателя при условията на Договора за жилищен кредит № 1918 R
08/26.06.2008г. и Анекс №2 към него. На 29.10.2013г. страните са подписали нов
погасителен план към Анекс № 2, видно от който сумата по кредита в размер на
38 896,77 евро е разсрочена за плащане на 176 вноски, като подпис на ищеца е
положен върху всяка страница от четирите страници на новия погасителен план.
С писмо - нареждане от 25.11.2014г. трето лице (Р. М. Т.а) е направило
искане сключеният от ищеца кредит в размер на 37148,20 евро да бъде обслужван
от неговата сметка.
Към исковата молба е приложено заверено от процесуалния представител
на ищеца копие на Анекс №2 към Договор за жилищен кредит № 1918 R
08/26.06.2008г. от дата 24.10.2013г., въз основа на който е направено твърдението,
че размерът на отпуснатия кредит е 38896,77 лева, както и че задължението към
банката е изцяло погасено, като е надвнесена сума в размер на 25029,43 евро, от
които частично се претендират 2000,00 лв. главница и 283,91 лв. обезщетение за
забава, считано от 01.08.2019г. до 25.11.2020г. и законна лихва върху главницата
от подаване на исковата молба. Видно от съдържанието на представения от ищеца
4
документ, наименован Анекс № 2 към Договор за жилищен кредит № 1918 R
08/26.06.2008 г. от 24.10.2013 г., банката и кредитополучателят се съгласяват, че
размерът на отпуснатия кредит по Договора за жилищен кредит се изменя на
38896,77 лева, като сумата се формира от: дължимата по договора за жилищен
кредит главница, редовната главница по договор за международна кредитна карта
Visa Classic и дължимите просрочени задължения по втория договор.
От заключенията на назначените в първоинстанционното съдебно
производство съдебно-графологични експертизи се установява, че подписите в
Анекс № 2/24.10.2013 г., представен от всяка от страните (на стр. 11-12 и на стр.
161-166 от първоинстанционното дело), са подписи на ищеца.
С оглед на тези фактически обстоятелства по делото, обуславящ изхода на
спора е отговорът на въпроса дали с Анекс № 2 към договор за жилищен кредит
№ 1918 R 08/26.06.2008 г. от 24.10.2013 г., сключен между „Б. П. Б.“ АД, Клон К.
и Н. Т. Т., размерът на кредита е предоговорен в лева, съответно за сумата
38896,77 лева, съгласно представеното от ищеца заверено копие на Анекс №
2/24.10.2013 г. или е предоговорен в евро за сумата 38896,77 евро, съгласно
представения от банката-ответник Анекс № 2 от с.д., в оригинал. За да се
отговори на този въпрос, на първо място следва да се обсъди доказателствената
тежест на стоящото в основата на исковата претенция писмено доказателство,
представляващо заверено от представителя по пълномощие на ищеца копие на
Анекс № 2 от 24.10.2013 г., в който сумата е уговорена в лева. В тази връзка,
първоинстанционният съд е задължил ищеца да представи документа в оригинал,
като в проведеното на 25.02.2021 г. открито съдебно заседание, неговият
пълномощник е заявил, че доверителят му разполага с такъв, но не е могъл да го
намери, поради което не го представя. Само това обстоятелство, с оглед
процесуалното поведение на ищеца, е достатъчно така представеното копие
(препис) на документ да се изключи от доказателствата по делото, на основание
чл. 183 ГПК, което автоматично води до недоказаност на исковата претенция.
Независимо от този извод, който може да бъде направен с оглед посоченото, за
изчерпателност на мотивите на въззивния съд следва да се изложат и следните
съображения: при липса на спор относно цифровото изражение на задължението -
38896.77, от ищеца е въведено твърдението, че тази сума е договорена в лева, а не
в евро, което се обосновава с приложеното към исковата копие на Анекс № 2. За
опровергаване на това твърдение, от банката – ответник е представено кредитното
досие на ищеца във връзка със сключения Договор за жилищен кредит (в т.ч.
Анекс № 2 и Погасителен план към него в оригинал). Така от съдържанието на
приложените договор за жилищен кредит от 26.06.2008 г.; нотариален акт за
договорна ипотека върху недвижим имот; анекс № 1/31.05.2012 г. към Договор за
жилищен кредит; молба за промяна на параметри от 30.08.2013 г., подадена от
длъжника; банков документ от 09.10.2013 г., наименован „Предоговаряне на
ипотечен кредит“, с който молбата на длъжника за промяна на параметри е
одобрена; анекс № 2 от 24.10.2021 г.; погасителен план към Анекс № 2; писмо-
нареждане от третото лице Р. М. Т.а от 25.11.2014 г.; подробни счетоводни
справки и извлечения относно обслужването на кредита и др., категоричният,
безпротиворечив и еднопосочен краен извод, който следва да се направи е, че
сумата от 38896,77 е уговорена и дължима в евро. Всъщност цялостният анализ на
кредитната история по Договора за жилищен кредит от 26.06.2008 г. показва, че
на нито един етап - от отпускане и усвояване на кредита (в т.ч. по кредитната
5
карта) до двукратното му предоговаряне, което е ставало по инициатива на
длъжника, предмет на договаряне и предоговаряне не е била каквато и да е било
сума в лева. Кредитът е отпуснат и усвоен в евро, погасителният план на
месечните анюитетни вноски са изчислени в евро, задължението за връщане на
сумата е в евро. В периода от сключване на договора за кредит през 2008 г. до
подписване на Анекс № 2 през 2013 г., от длъжника е било поискано отсрочване
на задължение по договора, за което е сключен Анекс № 1/31.05.2012 г.;
предоговаряне на ипотечен кредит чрез обединяване на задълженията по договора
и кредитната карта, за което е сключен Анекс № 2/24.10.2013 г., но по никакъв
повод от ищеца не е било поискано превалутиране на задължението от евро в лева,
като такова няма извършено от банката, тъй като не е било предмет на договаряне
или предоговаряне. Предвид това единственото и основно писмено доказателство,
на което ищецът основава исковата си претенция се оказва както изолирано, така
и опровергано от обсъдените по-горе писмени доказателства, представени от
ответника, като единственият извод, който може да бъде направен е, че в Анекс №
2, приложен към исковата молба, е допусната техническа грешка при изписването
на сумата в лева. На последно място следва да се посочи и това, че е безспорно,
че както в представения от ищеца Анекс № 2, така и в Анекс № 2, представен от
банката – ответник, е недвусмислен начина, по който се формира дълга и той
включва: дължимата по Договор за жилищен кредит редовна главница;
дължимата по Договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта
Visa Classic редовна главница и дължими просрочени задължения (главница,
лихви, такси и комисионни) по Договор за издаване и обслужване на
международна кредитна карта Visa Classic (33959,35 евро + 4937,42 евро =
38896,77 евро). Посоченото още веднъж е в подкрепа на извода, че дължимата
съгласно Анекс № 2 сума е в евро, а не в лева.
По изложените съображения предявеният за разглеждане главен иск по чл.
55, ал. 1, предл.1 от ЗЗД за осъждане на банката - ответник да заплати на ищеца
сумата в размер на 2000,00 лв., представляваща част от цялото вземане от
25029.43 евро, платена по Договор за жилищен кредит № 1918 R 08/26.06.2008г.
при начална липса на основание, е неоснователен и недоказан, като такъв се явява
и акцесорният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата в размер на 283,91 лв. -
обезщетение за забава върху частичната главница за периода от 01.08.2019г. до
26.11.2020г., поради което следва да се отхвърлят.
До същите изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, като правилно и
обосновано следва да се потвърди.
При този изход на делото жалбодателят следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата в размер на 150 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Кърджали
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260179/25.05.2021 г., постановено по гр.д. №
1239/2020 г. по описа на Районен съд-Кърджали.
ОСЪЖДА Н. Т. Т. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. К., бул. „Т.” № * да
заплати на „Ю. Б.” А., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „О. п.” №
*, О. п. П. б. сумата в размер на 150.00 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т.1,
предл. второ ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7