Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 13.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-в с-в, в
публичното заседание на дванадесети
декември през 2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
при секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия
Александрова гр.д.№ 2382 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение от 12.11.2018 г. СРС, 49 с-в, по гр.д.№ 83092/17
г. е признал за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК, че И.И.К. дължи на „Т.С.” ЕАД на основание чл.422, ал.1 ГПК сумата
от 1 187,81 лв., от която 1 158,59
лв.-главница за топлинна енергия през периода от м.05.2014 г. до м.04.2015 г.,
както и топлинна енергия, отразена в обща фактура № **********/31.07.2014 г. и
29,22 лв. сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2014 г.
до м.04.2015 г. със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумите, като е отхвърлен иска с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК за лихви за забава за сумата от 200,68 лв.-лихва за забава, от
която 197,56 лв.-лихва за забава за периода от 15.09.2014 г. до 28.07.2016 г. и
3,12 лв.-лихва за забава върху дяловото разпределение за периода от 01.09.2014
г. до 28.07.2016 г. Решението е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника- И.И.К. в частта, с която е уважен иска по чл.422 ГПК за
главница за сумата от 1158,59 лв. за топлинна енергия и за 29,22 лв. за
разпределение на топлинна енергия за периода м.05.2014 г.-м.04.2015 г. с
оплаквания, че в тази част решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано.Въззивникът излага подробни твърдения,
че претенцията е погасена по давност и е неоснователна.Изразява становище, че давността
за вземането за топлинна енергия е 3-годишна по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД и
ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС /т.4/.Твърди, че по
делото не е установено реално потребена топлинна
енергия, тъй като сумата е служебно начислена поради липса на топломер, и че
съдът се е произнесъл свръхпетитум на основание, с
което не е сезиран и решението се явява недопустимо.Твърди, че за периода
м.05.2013 г.-м.04.2014 г. претендираното количество топлинна енергия е служебно
начислено, а за периода м.05.2014 г.-м.04.2015 г. реално потребената
топлинна енергия е била в пъти по-малко съгласно заключението на счетоводната
експертиза и съдът е могъл да приложи разпоредбата на чл.162 ГПК.Излага доводи,
че е недопустимо да се претендира топлинна енергия по фактура за предходен
период и да се удължава давностият срок.Излага доводи
за неравноправност на клаузата на чл.32 от ОУ.Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и да отхвърли иска.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба-„Т.С.”
ЕАД оспорва същата, без да излага конкретни доводи, като моли да се уважат
предявените искове.Претендира разноски.Прави възражение за прекомерност.
Третото лице-помагач-„Т.С.“ ЕООД не взема становище по въззивните
жалби.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” АД твърди, че на 02.03.2016 г. е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу И.И.К. за сумата от 1158,59 лв.-главница, представляваща
стойността на неплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г.-м.04.2015 г.,
сума за реално потребление по обща фактура № **********/31.07.2014 г.; 197,56
лв.-лихва за забава от 15.09.2014 г. до 28.07.2016 г., както и 29,22 лв.-сума
за разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2014 г. до м.04.2015 г.
и 3,12 лв.-лихва за забава за периода от 01.09.2014 г. до 28.07.2016 г. върху
главницата за дялово разпределение със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на сумите.Твърди, че ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК срещу
издадената заповед по ч.гр.д.№ 56784/16 г. на СРС, 49 с-в и на ищеца е даден
1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането.Твърди, че същият на
основание чл.153, ал.1 ЗЕ е потребител на топлинна енергия за битови нужди за
следния топлоснабден имот- апартамент в гр.София, бул. „******.Твърди, че
съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС,
с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна
енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответникът не е упражнил
правата си по чл.150, ал.3 3Е и спрямо него са влезли в сила ОУ за продажба на
топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София,
одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 13.02.2008 г. и
ОУ, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г.В
раздел XI от ОУ от 2014 г.,
чл.33, ал.1 и в р-л VIII от ОУ от 2008 г.,
чл.33, ал.1 е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат месечните дължими за топлинна енергия.Съгласно чл.33, ал.1
от ОУ, приети с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г.
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача.Сградата, в която се намира имотът на ответника, е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с „Т.С.” ЕООД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 1158,59 лв.-главница,
представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за процесния имот за
периода м.05.2014 г.-м.04.2015 г.; сума за реално потребление по обща фактура
№ **********/31.07.2014 г.; 197,56 лв.-лихва
за забава от 15.09.2014 г. до 28.07.2016 г., както и 29,22 лв.-главница за
разпределение на топлинна енергия и 3,12 лв.-лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.09.2014 г.-28.07.2016 г. със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумите.
Със заявление вх.№ 3066212/11.10.2016 г. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу И.И.К. за процесните
суми.На 17.10.2016 г. СРС, 49 с-в, по ч.гр.д.№ 56784/16 г. е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК за
посочените в заявлението суми.Ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е връчено
на ищеца на 24.11.2017 г.Исковата молба е подадена на 22.11.17 г. /в срока по
чл.415, ал.1 ГПК/.
На 18.09.2001 г. Общото събрание на етажните собственици на сградата на
адрес: гр.София, бул. „******е взело решение за сключване на договор с „Т.С.“ ЕООД
за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.В списъка с етажни собственици
срещу апартамент № 37 фигурира името и подписа на ответника.
На 15.10.2001 г. е подписан договор № 1035 между ЕС на бул.
„******и „Т.С.“ ЕООД за извършване на услугата „индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода, включително издаването на обща и индивидуални сметки“.
Видно от нотариален акт № 144 по н.д.№ 349/2000 г. И.И.К. е собственик на основание договор за покупко-продажба
на апартамент № 37, находящ се в гр.София, бул. „******, със застроена площ от 99,86
кв.м.
С молба-декларация изх.№ ТО/3770/21.07.2000 г. И.И.К. е поискал от ответника откриване на партида за
апартамент № ******.
От заключението на основната техническа експертиза в.л.А.Ж.е
установено, че за периода м.05.2014 г.-м.04.2015 г. сумата за потребена топлинна енергия възлиза на 217,88 лв., в която
не са включени лихви за просрочено плащане и стари задължения.Сумите са
начислени в съответствие с действащата нормативна уредба.От заключението на допълнителната
техническа експертиза е установено, че за периода м.05.2013 г.-м.04.2014 г. стойността
на потребената топлинна енергия за процесния имот
възлиза на 1 171,83 лв.В сумата не са включени стари задължения и лихви за
просрочени плащания.През периода м.05.2013 г.- м.04.2014 г. 5 броя радиатори са
били пломбирани, но без монтирани измервателни средства-топлинни разпределители,
а един брой е демонтиран и топлинната енергия е изчислена на база „служебен
отчет“, тъй като съобразно & 2 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г. е следвало радиаторите, независимо че са пломбирани, да
бъдат оборудвани с измервателни средства-топлинни разпределители.За демонтирания
радиатор не е начислявано потребление на топлинна енергия.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза на в.л. В.П.е установено, че няма данни за постъпили плащания,
касаещи процесния период.Размерът на сумата за дялово разпределение възлиза на
29,22 лв.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като ответникът е подал
възражение в срока по чл.414, ал.1 ГПК.
Предмет на въззивното производство са исковете по чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.79 ЗЗД.В частта относно исковете по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86 ЗЗД решението
е влязло в сила поради необжалването му.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ
от 2008 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.Според нормата на чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ потребителите на ТЕ в сграда-ЕС
заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска.В чл.142, ал.2 ЗЕ е
предвидено, че топлинната енергия за отопление сграда-ЕС, се разделя на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.В
разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е дадена възможност на потребителите, които не
са съгласни с разпоредби в Общите условия /ОУ/, в 30-дневен срок от влизането
им в сила да внесат в топлопреносното предприятие заявление и да предложат
специални условия.Правото на жалби и рекламации е предвидено и в самите ОУ.
Първоинстанционният съд е приел, че ответникът е в облигационно
правоотношение с ищеца, тъй като видно от събраните по делото доказателства е
собственик на процесния имот.По отношение на размера на топлинната енергия
съдът е приел, че ищецът е провел пълно и главно доказване на потребеното количество потребена
топлинна енергия, като за периода м.05.2013 г.-м.04.2014 г. 5 броя радиатори са
били пломбирани, но без монтирани измервателни средства-топлинни разпределители
и на е начислена топлинна енергия на база „служебен отчет“.За периода м.05.2014
г.-м.04.2015 г. топлинната енергия за отопление на имот е определяна на база
реален отчет на показанията на 6 броя ИРРО.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, тъй като първоинстанционинят
съд се е произнесъл в рамките на заявения петитум.При
постановяване на същото не е допуснато нарушение на императивни материалноправни разпоредби.
Основните оплаквания във въззивната жалба са
свързани с възражението, че претендираните вземания
са погасени по давност, което въззивникът е заявил за
първи път с въззивната жалба, поради което същото е преклудирано с оглед разпоредбата на чл.133 ГПК.Нито в
отговора на исковата молба, нито във възражението по чл.414 ГПК ответникът е
направил такова възражение.Съгласно разпоредбата на чл.120 ЗЗД давността не се прилага
служебно, поради
което съдът не следва да се произнася по това възражение.
Размерът на реалното доставено
количество топлинна енергия, изчислен при
спазване на действащата нормативна уредба, е определен от техническата
експертиза.Съдът счита, че при определяне размера на сумата за главница следва да
се вземе предвид заключението на техническата експертиза, тъй като вещото лице
е съобразило изравнителните сметки само за процесния
период, без да включва предишни неплатени и просрочени суми.Заключението е изготвено
въз основа на показанията на измервателните уреди и изравнителните сметки,
поради което оплакването във въззивната жалба, че не
е установен размера на реално потребената топлинна
енергия, е неоснователно.Липсват данни за извършени
плащания за погасяване на задълженията.Предвид обстоятелството, че установеният
от техническата експертиза размер на потребената
топлинна енергия е по-голям и с оглед принципа за забрана влошаване положението
на жалбоподателя, а и предвид претендирания размер за
главница, решението следва да се потвърди в обжалваната част.Други оплаквания
във въззивната жалба не са въведени, а съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото
в нея.
Възражението за нищожност на
клаузата на чл.32 от ОУ е неоснователно.Клаузата
съответства на разпоредбата на чл.155, ал.1 ЗЕ и не противоречи на чл.143 вр. чл. 146 от Закона за
защита на потребителите, тъй като не е във вреда на потребителя
и/или води до значително неравновесие
между двустранните права и задължения, както и отговаря на изискването за добросъвестност.С нея се установява
механизъм за определяне на действителния размер на потребеното
количество топлинна енергия.
С оглед изхода на спора пред настоящата
инстанция разноски на въззивника не следва да се присъждат.
Разноски на въззиваемия за настоящото производство не следва да се
присъждат, тъй като същият не е подал отговор на въззивната
жалба, не е бил представляван в съдебно заседание, а само е подал бланкова
молба за отхвърляне на въззивната жалба.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение
следва да се потвърди.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от
12.11.2018 г. на СРС, 49 с-в, по гр.д.№ 83092/17 г. в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на „Т.С. ” ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.