№ 19507
гр. София, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20231110158938 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от
ищеца М. Г. И. срещу ответника ЗК „ЛЕВ ИНС” АД с искане ответникът да
бъде осъден да заплати сумата от 2 000.00 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяваща се в стрес, болка и дискомфорт от наранявания в шийната област,
наложили продължително лечение, настъпили вследствие на ПТП от
07.04.2022 г., предизвикано по вина на водача на товарен автомобил „Скания“
с рег. ****, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника,
ведно със законната лихва от 07.07.2023 г. - датата, на която са изтекли 15
дни от завеждане на претенцията на основание чл. 108 КЗ, до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 07.04.2022 г. ПТП в гр. София, бул. „Христофор
Колумб“ e реализирано ПТП по вина на водача на товарен автомобил с марка
„Скания ***” с рег. № ****, който, поради недостатъчен контрол над
управлявания от него товарен автомобил, се удря в спрелия пред него л.а.
„Шкода“, модел „Октавия“, рег. № ***, управляван от ищеца.
Твърди, че в резултат на настъпилото ПТП и предизвикания камшичен
удар, изпитал силна болка във врата. Сочи, че веднага след инцидента посетил
лечебно заведение, къде му била поставена диагноза „Шийна дистрозия“, била
му поставена шийна яка, която следвало да носи в продължение на 3 месеца и
му било предписано медикаментозно лечение.
В резултат на така описаните физически увреждания и назначеното
лечение изпитвал силен дискомфорт и затруднение при извършването на
обичайни ежедневни дейности от битов характер, както и на работните си
1
задължения; чувствал се потиснат и непълноценен, лошото му настроение се
отразило негативно на семейните му отношения. Така претърпените вреди с
неимуществен характер оценява на сумата от 2000 лева.
Поддържа, че деликтната отговорност на С. Ю. Х. - водач на товарен
автомобил с марка „Скания ***” с рег. № **** е била обезпечена от ЗК „ЛЕВ
ИНС” АД, чрез сключване на договор за застраховка “Гражданска
отговорност” по застрахователна полица № BG/22/121001952061, валидна към
момента на ПТП-то.
Сочи, че е предявил претенция към застрахователя, ответник в
настоящото производство, но последният не се произнесъл в законовия срок.
С оглед на това, намира, че за него е възникнал правен интерес от
предявяване на настоящия осъдителен иск срещу ответника с искане
последният да бъде осъден да му заплати претендираното обезщетение за
неимуществени вреди в следствие на настъпилото ПТП по вина на
застрахования при него водач.
Претендира сторените по делото разноски, в това число за заплатено
адвокатско възнаграждение.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС” АД
подава писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по
основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП,
както и наличието на причинно-следствена на настъпилите телесни
увреждания с процесното ПТП. Сочи, че изключителна вина за инцидента има
именно ищецът, а не застрахования при него водач на „Скания ***” с рег. №
****. В условията на евентуалност навежда възражения за съпричиняване от
страна на ищеца, за който твърди, че е нарушил разпоредбата на чл. 137А от
ЗДвП, тъй като е управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан,
както и поради обстоятелството, че нарушил разпоредбата на чл. 24, ал. 1
ЗДвП, тъй като е намалил рязко скоростта си на движение. Намира, че
претендираният размер на застрахователното обезщетение е прекомерен.
Оспорва претенцията за законна лихва, като сочи, че застрахователят
разполага с тримесечен срок да се произнесе, считано от 15.06.2023, когато е
получил поканата от ищеца.
Претендира разноски и прави възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК в
случай, че претендираното от ищеца възнаграждение надвишава минималния
размер по Наредба № 1/09.07.2004 г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна и страна:
По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ:
Нормата на чл. 429, ал. 1 КЗ установява, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
2
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от
застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на
нормата на чл. 380 КЗ, а именно отправена писмена претенция до
застрахователя по риска "Гражданска отговорност" и изтичане на срока за
окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата
на чл. 496, ал. 1 КЗ – 3 месеца, считано от предявяване на претенцията пред
застрахователя.
Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена
от установяването по делото на следните юридически факти: 1/ сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и ответното дружество; 2/ всички, посочени в чл. 45 ЗЗД
елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане /противоправно
деяние; което е извършено виновно; настъпване на конкретни вреди и наличие
на причинно - следствена връзка между деянието и причинените вреди, като
по отношение на вината е налице законна оборима презумпция - чл. 45, ал. 2
ЗЗД/.
Не е спорно между страните, а и се установява от представените по
делото писмени доказателства, че между ответника и водача на т.а. „Скания
***” с рег. № **** е било налице валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на настъпване на
процесното ПТП.
Не е спорно също така, че ищецът е отправил извънсъдебна претенция
по реда на чл. 380 КЗ към ответника, получена от последния на 15.06.2023 г.,
както и че до изтичане на 3-месечния срок /предхождащ подаването на
настоящата искова молба/ не е налице произнасяне от страна на ответното
дружество.
Формираният правен спор е концентриран върху въпросите за вида и
характера на получените от ищеца травматични увреждания, наличието на
причинно-следствена връзка между първите и процесното ПТП и
справедливият размер на обезщетението за търпените болки и страдания,
включително наличието на изключителна вина у ищеца за настъпването на
инцидента, а евентуално – на съпричиняване.
За установяване на спорните по делото въпроси пред настоящата
съдебна инстанция са събрани писмени и гласни доказателства, както и са
приети съдебно-автотехническа и съдебномедицинска експертизи.
При анализ на горните обстоятелства, съдът намира, че по делото се
установява следния механизъм на ПТП:
На 07.04.2022 г., около 8 часа сутринта, в светлата част на
денонощието, на прав пътен участък, след извършване на ляв завой от бул.
Асен Йорданов и при движение по бул. Христофор Колумб в посока към
„Летище София“, на 10-15 метра от кръстовището - пред Търговски център
„Европа“, настъпва ПТП между товарен автомобил „Скания ***” с рег. №
3
**** и спрелия пред него, намиращ се в същата пътна лента, л.а. „Шкода“,
модел „Октавия“, рег. № ***.
За установяване вината на за процесното ПТП, съдът взе предвид
следните ангажирани по делото доказателства: констативен протокол за ПТП
с пострадали лица, съставен от полицейски орган след посещение на място, /л.
10-11/, влязло в сила наказателно постановление /л. 99/, с което е наложена
глоба на водача на товарния автомобил, поради нарушение на чл. 20, ал. 1
ЗДвП, скица на ПТП /л. 102/, декларации от участниците в ПТП, приложени
към водената от СДВР преписка / л. 103 и 104/, както и от дадените отговори
на зададени въпроси към вещото лице, отразени в протокол от ОСЗ от
17.10.2024 г., съгласно които водачът на товарния автомобил е възприел
находящия се на около 10 метра пред него лек автомобил и е разполагал с
техническа възможност да спре своевременно и, респективно – да
предотврати процесното ПТП /л.137 – гръб/.
По отношение на свидетелските показания на водача на товарния
автомобил – съдът кредитира същите в частта им, в която се подкрепят от
анагажираните по делото писмени доказателства, в това число – от
попълнената лично от водача на товарния автомобил декларация за ПТП,
непосредствено след инцидента. В частта им, с която се излагат нови
твърдения – а именно, че водачът на лекия автомобил е криволичил на 3-4
метра отстояние от товарния бус, съдът намира показанията за изцяло
изолирани и неподкрепени от доказателствената съвпкупност по делото,
поради което не кредитира същите.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото се установява, че
вина за процесното ПТП има водачът на товарния автомобил, който
своевременно е забелязал спрелия пред него лек автомобил, разполагал е с
възможност от техническа гледна точка да предотврати удара, но не го е
сторил, поради оказан недостатъчен контрол върху управлявания от него
товарен автомобил и неспазване на необходимата дистанция /нарушение на
чл. 20, ал. 1 ЗДвП/.
От заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза, която
съдът кредитира като компетентно изготвена, безспорно се установява, че в
резултат на настъпилото произшествие ищецът е пострадал, като е получил
навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния
стълб – шийна дистрозия. Вещото лице по съдебномедицинската експертизата
констатира, че шийната травма е резултат от рязко придвижване на главата
напред и назад в резултат на предаване на кинетична енергия, реализиращо
контузия на сухожилнато-мускулния апарат на шийния гръбнак, като по
механизъм на получаването й същата стои в причинно-следствена връзка с
описания пътен инцидент.
От събраните писмени доказателства, анализа на изготвената СМЕ и
преценката на депозираните от свидетеля Д. показания, които съдът
кредитира като достоверни и отразяващи обективно личните впечатления на
свидетеля, се установява, че в резултат на нанесените телесни увреждания,
ищецът е бил подложен на медикаментозно лечение, носил е шийна яка,
4
предписана му от лекуващия специалист за период от 3 месеца, изпитвал е
физическа немощ и затрудния от битов и служебен характер /доколкото се е
затруднявал да работи на компютър и да стои прав/, чувствал се е потиснат.
Горните обстоятелства налагат извод за доказаност по делото на претърпени
от ищеца неимуществени вреди в резултат на пътния инцидент.
С оглед на това, съдът намира, че предпоставките за възникване
отговорността на застрахователя са безспорно установени по делото,
доколкото е доказано осъществяване на противоправно виновно проведение
от страна на застрахования при ответника водач на ПТП, в пряка причинно-
следствена връзка с което са настъпили неимуществени вреди за ищеца.
Ответникът не доказа при условията на пълно и главно доказване
възраженията си за липса на елемент от горния фактически състав,
обективирани в отговора на исковата молба, поради което съдът приема, че
предявеният иск се явява доказан по своето основание.
При определянето размера на обезщетението за неимуществени
вреди, съдът взе предвид следното:
Съгласно разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение
подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
неправомерното поведение, а размерът се определя по справедливост от съда.
Принципът за справедливо обезщетяване не е абстрактен, а на преценка
следва да бъдат подложени конкретни обективно съществуващи
обстоятелства. При преценка на справедливото обезщетение, което има за цел
да репарира претърпените болки и страдания, съдът следва да подложи на
анализ вида и характера на телесните увреждания, периода на възстановяване,
продължителността на изпитваните болки и страдания, техния интензитет,
нуждаел ли се от чужда помощ пострадалия и до каква степен, в какъв период
от време, допълнителното влошаване на здравословното състояние,
причинените морални страдания, обстоятелствата при които е извършено
деянието. Посочването не е изчерпателно, тъй като всеки случай е
индивидуален и съдът е длъжен да съобрази и изходи от конкретните
обстоятелства по делото. За определяне на обезщетение е необходимо да бъде
съобразена обществено-икономическата конюнктура към датата на
увреждането, за да съответства то на социалната справедливост. (В този
смисъл Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС; Решение №
28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г., ІІ-ро Т. О.; Решение 213/18.04.2000 г.
по гр. д. № 1265/99 г. на ВКС).
В конкретния случай, за определяне на справедливия размер на
обезщетението за причинени неимуществени вреди, съдът съобрази следните
обстоятелства по делото:
От представените по делото писмени доказателство - медицинска
документация от извършени прегледи и проведено лечение, както и от прието
заключение на съдебномедицинска експертиза се установява, че е ищецът е
получил навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на
гръбначния стълб – шийна дистрозия. Този тип травма се характеризира с
възстановителен период в рамките на 20-25 дни, със средни по сила болки в
5
началния период /5-10 дни от настъпването/, постепенно стихващи в рамките
на пълния възстановителен период. Няма данни по делото ищецът да е
получил усложнения при възстановяване от нанесената травма. Разпитан пред
съда на основание чл. 200, ал. 2 ГПК експертът посочва, че при такъв тип
телесни увреждания носенето на шийна яка е „златен стандарт“, като ищецът
е имал предписание за поставянето на такава яка за период от 3 месеца, което е
спазвал /съобразно изложеното в показанията на свидетеля Д./. Не е било
необходимо и не се установява извършване на оперативни интервенции.
От показанията на свидетеля Д., възприел състоянието на пострадалия
още в деня на инцидента, както и в рамките на целия възстановителен период,
се установява, че ищецът е изпитвал болки при стоеж, както и затруднения
при обичайни ежедневни дейности като обличане, домашни задължения и
работа на компютър, имал е промяна в настроението си. Не се установяват по
делото твърдените в исковата молба влошени семейни отношения.
При така установените обстоятелства и съобразяване на посочените по-
горе критерии за определяне на справедливия размер на дължимото
обезщетение съд намира, че справедливият размер на обезщетението за
понесените от ищеца неимуществени вреди възлиза на сумата от 3000 лева.
Съдът съобрази възрастта на ищеца към дата на настъпване на
процесното пътно-превозно средство /43 години/, оказваща влияние върху
физическата издръжливост на пострадалия и продължителността на
възстановителния период; настъпилите травматични увреждания, вида и
характера им – засягане на шийната област, препятствали ищеца да се
придвижва свободно; продължителността на възстановителния период -
обичайно в рамките на 25 календарни дни, без данни за допълнителни
усложнения, стоящи в причинна връзка с инцидента; засиленото
първоначално усещане за болка; необходимостта от прием на обезболяващи;
нуждата от носене на шийна яка за период от 3 месеца; негативните
емоционални изживявания като обичайни неимуществени вреди от такъв вид
увреждане - неудобство и притеснение, вкл. че се налага ангажиране помощта
на близки; състоянието на потиснатост, невъзможността да полага труд и да
упражнява професията си, макар и за кратък период от време.
На последно място, съдът съобрази и социално-икономическите
условия и стандарт на живот през 2022 г. /годината на процесното ПТП,
причинило неимуществените вреди/, както и лимитите на ГО за релевантния
период, които биха могли да се вземат предвид като косвен критерий за
размера на вредите, поради което намира, че с определянето на обезщетение
от 3000 лв. ще бъде постигнат справедлив баланс между претърпените вреди
и паричното измерение на нуждата от обезвреда, съобразно принципа,
въведен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
По отношение на възражението за съпричиняване:
Съдът намира за доказано по делото от събраните писмени
доказателства /декларация за ПТП на л. 103/ и от свидетелските показания на
водача на товарния автомобил, че ищецът – водач на л.а. „Шкода“, движейки в
лентата за пътно движение пред товарния автомобил, е спрял внезапно на
6
пътното платно.
Съдът достигна до горния извод от наличните по делото данни за липса
на други автомобили в същата лента за движение, както и с оглед
обстоятелството, че в процесния прав еднолетнов пътен участък не е
съществувала друга причина за спиране на превозното средство на ищеца –
светофар или знак, който да направи спирането на автомобила предвидимо за
водача на товарния автомобил.
Предвид изложеното, доколкото въпреки рязкото спиране на лекия
автомобил, инцидентът е бил предотвратим от техническа гледна точка за
водача на товарния бус, съдът намира, че ищецът има съпричинителен
принос в процесния инцидент в размер на 20%.
При съотнасянето му към определения за справедлив размер на
паричното обезщетение от 3000 лева, предявеният искът би бил основателен
за сумата от 2400 лева.
С оглед действащото диспозитивно начало в процеса, доколкото
ищецът претендира парично обезщетение в размер по-нисък от приетия за
справедлив от съда, претенцията се явява изцяло основателна за сумата от
2000 лева.
По претенцията за законна лихва:
Спорен по делото е началният момент, от който следва да бъде
присъдена лихва забава върху претендираната главница /която претенция,
съобразно трайната практика на съдилищата по спорове, основаващи се на
деликтна отговорност, не е необходимо да бъде заявена като отделен иск с
правно основание чл. 86 ЗЗД, независимо, че касае период, предхождащ датата
на подаване на исковата молба/.
По този въпрос е налице разяснение в определение №291/27.05.2021г.
по т.д. 1343/2020г. на ВКС, II т.о. и в решение №128/04.02.2020г. по т.д.
№2466/2018г. на ВКС, I т.о. В последното е посочено, че спрямо договорите за
застраховка на гражданската отговорност са предвидени специални правила,
съобразно които застрахователят се задължава: на осн. чл.429, ал.1, т.1 КЗ - да
покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
последния на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк
и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а на осн. чл.429, ал.1,
т.2 КЗ – да покрие отговорността на застрахования за неизпълнение на негово
договорно задължение. И в двата случая изрично чл.429, ал.2, т.2 КЗ
предвижда, че в застрахователното обезщетение се включват и лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ.
Следователно, от една страна отговорността на застрахователя спрямо
увреденото лице е функционално обусловена от отговорността на
застрахования, включително и по отношение на лихвите за забава, които
последният дължи на увредения.
От друга страна, за разлика от КЗ / отм./, новият КЗ /в сила от
7
01.01.2016г./, в чл.429, ал.3, изр.2 КЗ изрично лимитира включените в
застрахователното обезщетение, а оттам и в застрахователната сума, лихви за
забава като ги ограничава до тези, които текат от момента на по-ранната от
следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования на осн. чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие от увреденото лице или от датата на предявяване на претенцията на
увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение
/но не и от датата на настъпване на застрахователното събитие – от който
момент лихви дължи единствено самият делинквент/.
След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ, за застрахователя е
налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: 1/ изпадане на самия застраховател в забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2
КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с
възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда
на осн. чл. 498, ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.
В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, в застрахователната сума по чл. 429
КЗ /в сила от 01.01.2016г./ се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване
на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя /не от момента на увреждането/.
Поради това, в процесния случай обезщетението за забава към ищеца –
увредено лица, е дължимо от установената по делото най-ранна дата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования – 15.06.2023 г., от който момент следва да бъде присъдено.
Доколкото ищецът претендира присъждане на законна лихва върху
главницата от по-късен момент, искането следва да бъде уважено така, както
е предявено, като и законната лихва се присъди от 07.07.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението.
По отговорността за разноски:
С този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има само ищецът. Същият е направил такива за държавна такса – 80
лв., за депозит за СМЕ – 200 лв., както и за заплатено в брой адвокатско
възнаграждение – 600 лв., съгласно представения по делото договор за правна
защита и съдействие, служещ за разписка.
Ответникът своевременно е направил възражение по реда на чл. 78, ал.
5 ГПК за прекомерност на размера на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение, което възражение съдът, след като взе предвид фактическата
и правна сложност на спора и реално извършената от процесуалния
представител на ищеца работа, намира за неоснователно.
Предвид изложеното, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
8
разноски в общ размер на сумата от 880 лева.
Във връзка с направените от страната разноски в размер на 200 лева за
депозит за САТЕ, съдът намира, че същите не следва да бъдат възлагани в
тежест на загубилата спора страна, доколкото – като недължимо внесени,
подлежат на възстановяване на ищеца при постъпване на нарочна писмена
молба в този смисъл.
Същото се отнася и за сторените от ответника разноски в размер на 200
лева, недължимо внесени за депозит за съдебномедицинска експертиза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, да заплати на М. Г.
И., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 2 000.00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяваща се в стрес, болка и дискомфорт от наранявания в шийната област,
настъпили вследствие на ПТП от 07.04.2022 г. в град София, на бул.
„Христофор Колумб“, пред ТЦ „Европа“, предизвикано по вина на водача на
товарен автомобил „Скания“ модел „***” с рег. № ****, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника по застрахователна полица №
BG/22/121001952061, ведно със законната лихва от 07.07.2023г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, да заплати на М. Г.
И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 880 лева – сбор
от сторените от ищеца разноски в първоинстанционното производство за
заплатена държавна, депозит за съдебномедицинска експертиза и адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9