№ 660
гр. Варна, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20213110110203 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от „ЮБЦ“ ЕООД срещу Н. П. П.
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед №
261642/01.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
1242/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в, за сумата от 54,51 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** от 08.02.2016 г. за ползване
на интернет услуга с избран тарифен план VIVACOM FiberNet 50, сключен между
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и Н. П. П., изменен с Допълнително
споразумение от 07.04.2017 г., поради неизпълнението на задължението на длъжника
за заплащане в срок на потребени от него електронни съобщителни услуги за периода
от 15.04.2017 г. до 14.09.2017 г., което вземане е прехвърлено от „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД на „С. Г. Груп“ ЕАД с Договор за цесия от
16.10.2018 г., като с Договор за цесия от 01.10.2019 г. е прехвърлено от „С. Г. Груп“
ЕАД на „ЮБЦ“ ЕООД.
Твърди се в исковата молба, че на 08.02.2016 г. между „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД и ответника е сключен договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги с клиентски № ********** за ползване на интернет
услуга с избран тарифен план VIVACOM FiberNet 50 с месечна абонаментна такса от
18,17 лв. без ДДС, със срок на договора от 24 месеца, тоест до 08.02.2018 г. Излага се,
че с допълнително споразумение от 07.04.2017 г. потребителят е променил адреса на
който е била предоставяна интернет услугата, без да променя избраните вече условия.
Сочи се, че за потребените от ответника услуги по договора за отчетния период от
15.04.2017 г. до 14.09.2017 г. операторът е издал пет броя фактури на обща стойност
68,12 лв., които не са заплатени в предвидения в чл. 29 от ОУ и указан във всяка
фактура срок. Излага, че поради неизпълнение на задължението на абоната, на
основание чл. 50 във вр. чл. 43.1 от ОУ, операторът е прекратил едностранно и
предсрочно договора на 03.10.2017 г., която дата е генерирана автоматично по
вградената електронна система на БТК при нерегистрирано плащане след падежа и е
1
издал крайна фактура № ********* от 15.10.2017 г., с която е начислил неустойка в
размер на 211,89 лв., от която претендира само сумата от 54,51 лв., формирана като
сбор от трикратния размер на избраните по договора месечни абонаменти без ДДС.
Поддържа, че неустойката е дължима поради предрочното прекратяване на договора и
обезпечава виновното неизпълнение на поетите по него задължения от страна на
абоната. Навежда се, че вземането за неустойка е цедирано в негова полза с договор за
цесия от 01.10.2019 г. от цедента „С.Г.Груп“ ООД, който е бил негов титуляр по силата
на предходен договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен с кредитора „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД. Счита, че ответникът е уведомен за двете цесии
с получаване на препис от исковата молба и приложеното към нея нарочно
уведомление, за което излага подробни аргументи. Излага, че за така придобитото
вземане за неустойка се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу
която е постъпило възражение от длъжника и заповедният съд му е дал указания за
предявяване на установителен иск за процесното вземане. Поддържа, че възражението
на длъжника за изтекла погасителна давност на задължението е неоснователно, поради
обстоятелството, че с въведените извънредни мерки със ЗМДВИППП давност за
периода от 13.03.2020 г. до 14.06.2020 г. не е текла. По изложените съображения моли
предявения иск да бъде уважен. Претендира разноски за заповедното и за исковото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника Н. П. П., в който се изразява становище за недопустимост и неоснователност
на предявения иск. Твърди се, че ищецът не притежава качеството на кредитор по
отношение на ответника и няма правен интерес от предявяването на иска. Сочи се, че
предмет на допълнителното споразумение от 07.04.2017 г. е преместването на нов
адрес на потребление на ответника, а именно ***, но липсва констативен протокол за
предоставяне на услуги в резултат на споразумението, а това е така, защото като дошли
на място служителите на БТК ЕАД установили, че нямат техническа възможност да
предоставят интернет на адреса на новата квартира на ответника. Респективно през
процесния период имотът на ответника не е бил включен в мрежата на ищеца за
доставка на интернет услуги. Излага се, че от цитираната фактура не се установява
основанието на претендираното задължение (неустойка), а в същата срещу сумата е
посочено „корекции, дарения и услуги от партньори“. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност за вземането на ищеца за неустойка. Оспорва надлежното си
уведомяване за извършените цесии. В този смисъл моли за отхвърляне на предявения
иск и присъждане на сторените съдебни разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
Установява се от приложения по делото Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** от 08.02.2016 г., че между
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД и Н. П. П. е възникнало валидно
облигационно правоотношение, по силата на което същите са се уговорили за
предоставянето на интернет услуга Vivacom FiberNet на адрес гр. Варна, ул. „Проф.
Марин Дринов“ № 32 за срок от 24 месеца с месечна такса от 21,80 лв. с ДДС, с
промоционална отстъпка от 50% за този срок от цената на месечния абонамент. В
раздел „Специални условия“ на договора е посочено, че избраната услуга се активира
при наличие на техническа възможност от страна на БТК в срок до 10 работни дни от
датата на подписване на договора, като при инсталацията на Vivacom FiberNet пакет се
подписва констативен протокол, удостоверяващ началото на ползване на услугата. В
договора е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договора по искане
или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, дължима от
абоната и равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер,
месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се
2
прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без
отстъпка.
Видно от представеното Допълнително споразумение от 07.04.2017 г., между
страните по договора е уговорена промяна на ползваната услуга чрез преместване на
нов адрес – ***.
В договора и допълнителното споразумение към него е посочено, че за
неуредените въпроси се прилагат Общите условия на БТК за съответната услуга.
Според публично достъпната информация на интернет страницата на оператора
към релевантния период са приложими Общи условия за предоставяне на услугата
VIVACOM FiberNet (в сила от 01.08.2016 г.), ведно с Изменение и допълнение на
Общите условия за предоставяне на услугата VIVACOM FiberNet (в сила от 01.08.2016
г.). В т. 1 от ОУ е регламентиран редът за заявяване и инсталиране на избраната от
потребителя услуга, като според 1.2.1. срокът за инсталиране на услугата е 10 работни
дни от датата на влизане в сила на договора за ползване на услугата VIVACOM
FiberNet (когато такъв е подписан в магазин) или от заявяването на Услугата през
оператор или през интернет страницата на VIVACOM. В т. 1.2.2. е посочено, че в
случай на предварителна заявка, услугата се активира при техническа възможност от
VIVACOM в срок до 90 работни дни от датата на влизане в сила на договора. При
инсталиране на услугата се подписва констативен протокол, удостоверяващ началото
на ползване на услугата. В случай че услугата не бъде активирана в срок, договорът се
прекратява, без никоя от страните да дължи неустойки на другата страна.
Инсталирането на услугата е детайлизирано в т. 1.3. от ОУ, съгласно която разпоредба
VIVACOM изпраща свой технически специалист в уговореното време на адреса,
посочен от абоната, като специалистът се легитимира със служебна карта. Абонатът е
длъжен да съгласува с етажната собственост право за извършване на инсталационни
дейности и достъп на техническото лице до поставеното от VIVACOM оборудване и
адреса, на който трябва да се инсталира услугата. Специалистът извършва прокарване
на кабелна връзка от оборудването на VIVACOM до заявения от абоната адрес.
Специалистът конфигурира само предварително заявения брой и вид услуги; един
персонален компютър и само мрежовите настройки, които не включват актуализиране
/update/ и конфигуриране на софтуер, операционната система или хардуер. При
инженерното инсталиране на Услугата специалистът се задължава да не уврежда
помещенията на абоната, както и движимите вещи, намиращи се в тях. Преди да
напусне адреса, специалистът трябва да покаже на абоната как работи инсталираната
Услуга.
В т. 7.2 от ОУ е посочено, че в случаите, когато абонатът желае да премести
ползването на Услугата на нов адрес или друг телефонен пост, това е допустимо само
със съгласие на VIVACOM, като се дължи цена за инсталиране. А в случаите, когато
абонатът желае да прекрати ползването на Услугата поради промяна на адреса си, той
е длъжен да заплати всички следващи месечни абонаменти до изтичане на минималния
12 или 24-месечен срок, определен в Договора на абоната с VIVACOM.
Според т. 8.1а от Изменение и допълнение на Общите условия за предоставяне
на услугата VIVACOM FiberNet (в сила от 01.08.2016 г.) абонатът има право да
прекрати договора без да дължи неустойки с писмено предизвестие в случай на
значително и непрекъснато или редовно повтарящо се несъответствие между
действителните и договорените показатели за скорост на интернет услугата,
установено с одобрен от Комисия за регулиране на съобщенията механизъм за
наблюдение, като несъответствието трябва да е предизвикано от БТК ЕАД. Абонатът
може да изпрати писмено предизвестие до БТК, в което посочи в какво се състои
неизпълнението и даде подходящ срок за отстраняването му. В случай че БТК не е
изпълнило задължението си в подходящия срок, договорът ще бъде прекратен.
Посочената разпоредба е инкорпорирана и в сключеното Допълнително споразумение
от 07.04.2017 г.
3
Представени са по делото фактури, издадени в периода от 15.05.2017 г. до
15.10.2017 г. по клиентския номер на ответника, включващи задължения за заплащане
на месечна абонаментна такса за отчетния период от 15.05.2017 г. до 14.10.2017 г.
общо за сумата от 39,65 лв. без ДДС, лихва за забавено плащане в размер на 0,83 лв. и
неустойки в общ размер на 211,89 лв. В последната издадена крайна фактура №
**********/15.10.2017 г., с падеж на плащане 01.11.2017 г., е начислена процесната
неустойка за прекратяване на договора за VIVACOM FiberNet в размер на 54,50 лв.,
видно от приложението към същата.
Приобщени към доказателствения материал по делото са Договор за
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.10.2018 г., по силата на който „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД е прехвърлило на „С.Г. Груп“ ООД вземанията,
произтичащи от договори, описани в Приложение № 1 към същия договор, като
цесионерът е упълномощен да извърши уведомяването на длъжниците по реда на чл.
99, ал. 3 ЗЗД с пълномощно от 24.10.2018 г., Потвърждение за прехвърляне на вземане
по чл. 99, ал. 3 ЗЗД относно вземане в размер на 54,51 лв. от Н. П. П., Договор за
прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2019 г., сключен между „С.Г. Груп“ ООД и
ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, съгласно който ищецът е придобил вземанията на „С.Г. Груп“
ООД, прехвърлени му с Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 16.10.2018 г.,
Извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г., съдържащо
описание на процесното вземане от ответника, както и Уведомление за цесия относно
уведомяването на последния, че по силата на договор за цесия от 01.10.2019 г.
вземането спрямо него в размер на 54,51 лв. е прехвърлено на ищцовото дружество.
От свидетелските показания на Р.С.Г. (живуща на семейни начала с ответника)
се установява, че през 2017 г. заедно с ответника са живели на адрес гр. Варна, *** и са
ползвали интернет услуги от „Виваком“, като абонат е бил ответникът. През м. април
на същата година се преместили под наем на нов адрес – *** и заявили услуга за
преместване на ползвания до този момент интернет, за което ответникът подписал
споразумение. След около седмица посетили офис на доставчика, за да заявят, че нямат
интернет, но тогава били уведомени, че на този адрес не може да им се предостави
услугата поради техническа причина. Свидетелства, че екип на доставчика не ги
посетил на новия адрес.
При така установените обстоятелства съдът достигна до следните правни
изводи:
Възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки: 1) наличието на действително правоотношение за
процесния период между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и
ответника, породено от сключен Договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер ********** от 08.02.2016 г. за ползване на интернет услуга с
избран тарифен план VIVACOM FiberNet 50, изменен с Допълнително споразумение от
07.04.2017 г. относно адреса, на който да бъде предоставяна интернет услугата; 2)
надлежното изпълнение на задълженията на доставчика по договора и допълнителното
споразумение към него да предостави услугите на потребителя за обекта на
потребление; 3) наличието на валидна клауза за неустойка, уговорена в договора, респ.
в ОУ към него, при предсрочното му прекратяване; 4) договорът да е прекратен
предсрочно от оператора поради неизпълнение на задълженията на ответника да
заплати потребените услуги в уговорения срок; 5) сключване на посочените договори
за цесия и ответникът да е уведомен за тях, като ищецът следва да установи тези
обстоятелства при условията на пълно и главно доказване, както и 6) размера на
вземането за неустойка.
От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че през
релевантния период ответникът е бил обвързан от облигационно правоотношение по
сключен с „Българска телекомуникационна компания” ЕАД Договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** от 08.02.2016 г. за
4
ползване на интернет услуга с избран тарифен план VIVACOM FiberNet 50, за срок от
24 месеца при месечна абонаментна такса в размер на 21,80 лв. с ДДС (18,17 лв. без
ДДС) с уговорена отстъпка върху тази цена от 50%, като не е спорно, че на
първоначално заявения от абоната адрес гр. Варна, ул. „Проф. Марин Дринов“ № 32
интернет услугата е била предоставена, респ. ползвана от абоната. След като
ответникът е променил адреса си през 2017 г. е поискал от доставчика на услугата
същата да бъде предоставена на нов адрес, като е заявил желание за преместване на
услугата на адрес ул. „Драва Соболч“ № 5, вх. Б, ет. 1, ап. 28, което съгласно т. 7.2 от
ОУ на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД е допустимо само със
съгласието на доставчика и за което се дължи цена за инсталиране. Следователно, за да
изрази съгласие доставчикът на интернет услугата за преместването на нов адрес,
което неминуемо е свързано с ново инсталиране на услугата по реда и сроковете по т.
1.2 и 1.3 от ОУ, същият е следвало да извърши необходимото проучване за наличието
на техническа възможност за активирането й. Съдът намира, че с подписването от
страна на представител на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД на
Допълнително споразумение от 07.04.2017 г., доставчикът е изразил своето съгласие за
предоставяне на интернет услугата на новия адрес. Същият обаче следва да удостовери
инсталирането й с констативен протокол, съгласно т. 1.2.2 от ОУ, като според същата
разпоредба в случай, че услугата не бъде активирана в срок, договорът се прекратява,
без никоя от страните да дължи неустойки на другата страна.
В конкретния случай ищецът нито твърди, нито представя доказателства, че
интернет услугата е била предоставена от доставчика „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД на заявения нов адрес за потребление. Настоящият съдебен състав
намира за несъстоятелен довода на ищеца, че ответникът е следвало да заяви в писмена
форма, че желае да прекрати договора си, поради липса на покритие на мобилната
мрежа на VIVACOM на новия адрес на потребление, доколкото клаузата в
допълнителното споразумение и изменените ОУ, касаеща прекратяване на договора с
писмено предизвестие от страна на абоната, се отнася за случаи на непрекъснато или
редовно повтарящо се несъответствие между действителните и договорените
показатели за скорост и други параметри за качество на интернет услугата, която вече е
инсталирана, а както се изясни по-горе на новия адрес на потребление интернет услуга
от доставчика не е била инсталирана. Следователно, следва да намери приложение
разпоредбата на т. 1.2.2 от ОУ и договорът да се смята за прекратен без нито една от
страните да дължи неустойки (включително за прекратяване на договора).
Дори и да не бъде споделен горният извод, а да се приеме, че независимо от
невъзможността за предоставяне на интернет услуга на новия адрес за потребление по
технически причини, които по никакъв начин не могат да се вменят във вина на
абоната, същият все пак е обвързан от действието на Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** от 08.02.2016 г. за
уговорения 24-месечен срок, т.е. до 28.02.2018 г., респ. дължи заплащане на месечна
абонаментна такса за процесния период (до едностранното прекратяване на договора
от доставчика на 03.10.2017 г.), задължението му за заплащане на неустойка за
прекратяване на договора е погасено по давност. Това е така, защото падежът на
задължението за плащане на уговорената в договора неустойка равняваща се на
трикратния размер на дължимия месечен абонамент без отстъпка – 54,50 лв.,
съобразно заявеното от ищеца и посочено във фактура № **********/15.10.2017 г., е
01.11.2017 г., а съгласно чл. 111, б. „б“ ЗЗД вземанията за неустойки от неизпълнен
договор се погасяват с тригодишна давност. Давността според нормата на чл. 114, ал. 1
ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, в настоящия
случай от 01.11.2017 г. и изтича на 09.01.2021 г., съобразявайки нормата на чл. 3, ал. 1,
т. 2 от Закона за мерките и действието по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020г. (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020г.) и §
13 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44
от 2020г., в сила от 14.05.2020г.), предвиждащи, че за срока от 13 март 2020 г. до 7 дни
5
от обнародване на ЗИД на ЗЗ – 21.05.2020 г., спират да текат давностните срокове.
Тоест към датата на депозиране на заявлението в съда – 29.01.2021 г., предвиденият в
нормата на чл. 111, б. „б“ ЗЗД тригодишен срок (считано от 01.11.2017 г. до 13.03.2020
г. и от 22.05.2020 г. до 09.01.2021 г. – добавените 69 дни за периода на спиране на
давността) е изтекъл и в този смисъл възражението на ответника се явява основателно.
С оглед гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на паричното притезание,
удостоверено в Заповед № 261642/01.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1242/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в, се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
За пълнота на изложението, с оглед наведеното от ответника възражение
досежно уведомяването му за осъществената цесия, следва да се добави, че от
представените писмени доказателства се установява, че процесното вземане за
неустойка, начислено на абоната, е прехвърлено на настоящия ищец чрез цитираните
договори за цесия. Съгласно съдебната практика на ВКС, обективирана в Решение №
123 от 24.06.2009 г. по т.д № 12/2009 г. на ІІ т.о. и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д.
№ 1711/2013 г. на І т.о., уведомление, изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4
ЗЗД. Следователно, с факта на редовното връчване на препис от исковата молба и
доказателствата към нея, включващи договорите за цесия, пълномощното и
уведомление за извършената цесия, изходящо от цедента чрез неговия пълномощник,
длъжникът е бил редовно уведомен за извършената цесия. Получаването на
уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното
право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото на основание
чл. 235, ал. 3 ГПК.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца
следва да бъдат възложени сторените от ответника съдебни разноски, за които е
представен списък по чл. 80 ГПК и са приложени доказателства за реалното им
извършване, а именно за сумата от 150 лв., представляваща заплатената част от
договореното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на
ответника по Договор за правна защита и съдействие от 24.02.2022 г. – арг. т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, срещу Н. П. П., ЕГН **********, с адрес ***, установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед №
261642/01.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
1242/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в, за сумата от 54,51 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** от 08.02.2016 г. за ползване
на интернет услуга с избран тарифен план VIVACOM FiberNet 50, сключен между
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и Н. П. П., изменен с Допълнително
споразумение от 07.04.2017 г., поради неизпълнението на задължението на длъжника
за заплащане в срок на потребени от него електронни съобщителни услуги за периода
от 15.04.2017 г. до 14.09.2017 г., което вземане е прехвърлено от „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД на „С. Г. Груп“ ЕАД с Договор за цесия от
6
16.10.2018 г., като с Договор за цесия от 01.10.2019 г. е прехвърлено от „С. Г. Груп“
ЕАД на „ЮБЦ“ ЕООД.
ОСЪЖДА „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на Н. П. П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 150 лв. (сто и петдесет
лева), представляваща сторени съдебни разноски в исковото производство, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7