№ 861
гр. София, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20201000503521 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 15.05.2020г. постановено по гр.д.№ 173/2018г. По описа на ОС-
Благоевград, ГО, 9 състав, съдът е осъдил ЗК „Олимпик- клон България” КЧТ, да заплати в
полза на Р. А. С., сума в размер на 10 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, в резултат на причинени травми от ПТП, настъпило на 06.02.2017г.,
около 03.30ч., изразяващи се в счупване на дясна ключица и счупване на горното и долното
рамо на дясната пубисна кост, ведно със законата лихва върху главницата, считано от
12.06.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 350лв. направени разноски.
В останалата част - за разликата над 10 000 лв. до 45 000 лв., искът е отхвърлен като
неоснователен, както и за законна лихва върху главницата за претендирания период от деня
на увреждането 06.02.2017г. до 12.0б.2018г., като неоснователен.
Със същото решение е уважен приетия за разглеждане при условията на евентуалност
обратен иск с правно основание чл.500 ал.1 т.1 и т.3 КЗ, като деликвентът Б. Д. Н. е осъден
да заплати на ЗК „Олимпик” АД-Кипър, чрез ЗК „Олимпик- клон България” КЧТ, ЕИК
*********, същите суми, уважени по главния иск.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
1
третото лице-помагач по делото и ответник по обратния иск против решението в
осъдителната му част с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния и
процесуален закон и необоснованост.
Жалбоподателят-ответник Б. Д. Н. оспорва решението до 10 000 лв. и моли съда
да го отмени и отхвърли изцяло предявения иск. Изтъква факта, че не са причинени по обем
точно тези вреди, че обезщетението е завишено и не кореспондира с принципа на
справедливост. Присъждането на 10 000 лв. за две фрактури – на ключица и на таза е
необосновано високо, както с обема вреди, така и с годината на ПТП – 2017г. Атакува
решението и в частта за съпричиняването, тъй като пострадалият е пътувал без колан, но
СГС е уважил възражението само на 50%. Счита, че този процент слледва да бъде завишен.
Обжалва и частта, с която е уважен предявеният обратен иск, като деликвентът Б. Д. Н. е
осъден да заплати на ЗК „Олимпик” АД-Кипър, чрез ЗК „Олимпик- клон България” КЧТ,
ЕИК *********, същите суми, уважени по главния иск.
Въззиваемата страна ЗК „Олимпик- клон България” КЧТ в ликвидация се
присъединява към жалбата на третото лице в о.с.з., като счита същата за основателна.
Посочва, че сумата по главния иск до момента не е изплатена на пострадалото лице. САС
констатира, че с решение на компетентния кипърски съд от 30.07.2019г. спрямо ответното
дружество е открито производство за ликвидация, съгласно чл.624, ал.1 КЗ вр.чл. 273, т. 1 и
т. 2 от Директива 2009/138/ЕО, поради което с определение от 10.11.2020г. исковото
производство бе спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК.
Въззиваемата страна Р. А. С. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението
като правилно и законосъобразно.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 КЗ
вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищецът Р. А. С. твърди, че на 06.02.2017г. около 03.30ч. по пътя с. Коларово- с.
Самуилово, общ. Петрич, на около 30 метра след пътен знак Д 11: „Начало на населено
място" /табелата за с. Самуилово/, на мокър асфалтов път и при движение в десен завой на
пътя с надлъжен наклон в посоката на движение, пострадал при настъпило ПТП, като
пътник на задна седалка, в л.а.„БМВ 325 ТД" с per. № *******, управляван от Б. Д. Н., който
изгубил контрол върху управлението на автомобила, излязъл вляво на пътя, преобърнал се и
спрял на пътния банкет обърнат по таван. Видимостта по това време била намалена, заради
наличието на дъжд, а пътят бил мокър, с асфалтово покритие. Б.Н. се движел с висока
скорост- 80 км/ч., явяваща се над критичната за този завой при мокър асфалтов път, поради
което загубил контрол над управляваното МПС. В резултат на ПТП получил две средни
телесни повреди - счупване на горното и долно рамо на дясната пубисна/ срамна/кост и
счупване на дясната ключица. С влязло в сила протоколно определение № 243/10.05.2018г.,
2
постановено по НОХД №220/2018г. по описа на PC-Петрич е одобрено сключеното
споразумение между Б. Д. Н. и РП Петрич, с което му е наложено наказание „Лишаване от
свобода", за срок от 1 г., което наказание, на основание чл. 66 ал. 1 НК, е отложено с
изпитателен срок от 3 години. За л.а. от който са настъпили вредните последици е налице
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" в ЗК „Олимпик", видно от
полица № BG /28/117000121971, валидна от 04.01.2017г. до 03.01.2018г., с дата на
прекратяване 21.07.2017г. На 12.06.2018г. е представил пред ЗК „Олимпик"- клон България
застрахователна претенция с вх. № ЗК 3925/12.06.2018г. но липсва плащане. Претендира
обезщетение от общо 45 000 лв. за причинени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на настъпване на ПТП- 06.02.2017г. до окончателното изплащане и
направените по делото разноски.
Ответникът ЗК „Олимпик” АД- Кипър, чрез ЗК „Олимпик- клон България” КЧТ
оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че не са налице достатъчно доказателства за
претърпените травми, като обем. Релевира възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като е
пътувал без поставен обезопасителен колан. Отделно от това счита, че така предявеният размер за обезщетение на
неимуществени вреди е прекомерно завишен и не кореспондира с принципа за справедливост, както и с трайната
съдебна практика в подобни случаи. Оспорва и иска по чл. 86 ЗЗД, както и датата от която се претендира.
Претендира разноски.
На основание чл. 219 ал.3 ГПК е приет за съвместно разглеждане предявения от ответника обратен
иск против Б. Д. Н. при евентуалното уважаване на предявения от ищеца иск, на основание
чл. 500 ал.1 т.1 и т.3 КЗ, ЗК„Олимпик" АД претендира да получи от застрахованото лице
същия размер на обезщетението, лихвите за забава и съдебните разноски, които дружеството
ще е осъдено да заплати, ведно със законната лихва, считано от момента на плащането на застрахователя до
окончателното й възстановяване. Обратният иск е предявен евентуално, в случай на уважаване на главния иск,
поради факта, че виновният водач е избягъл от местопроизшествието, което е елемент от фактическия състав на
престъплението.
Трето лице - помагач на ответника Б. Д. Н. оспорва исковете като неоснователни. Оспорва
наличието на причинно следствена връзка между деянието, за което е признат за виновен от
наказателния съд и уврежданията на Р. А. С., обезщетение за които се претендира по
настоящото дело. Възразява, че размера на претендираното обезщетение по главния иск е
завишен, тъй като от една страна не се доказват изключителни страдания и силни болки,
които пострадалият да е търпял след увреждането, а освен това налице съпричиняване от
страна на Р. А. С., тъй като същият се возил на задната седалка, без поставен предпазен
колан, като самият той е нарушил правила от ЗДП, с което е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат. Оспорва иска за лихви върху главницата по претендираното
обезщетение за неимуществени вреди.
От фактическа страна се установява, че на 06.02.2017г., около 03.30ч. по пътя с.
Коларово- с. Самуилово, общ. Петрич, на около 30 метра след пътен знак Д 11: „Начало на
населено място" /табелата за с. Самуилово/, на мокър асфалтов път и при движение в десен
завой на пътя с надлъжен наклон в посоката на движение, при управление на л.а.„БМВ 325
ТД" с per. № *******, Б. Д. Н. изгубил контрол върху управлението на автомобила, излязъл
вляво на пътя, преобърнал се и спрял на пътния банкет обърнат по таван, при което е
3
пострадал ищецът по главния иск Р. А. С., като пътник на задна седалка. Видимостта по
това време била намалена, заради наличието на дъжд, а пътят бил мокър, с асфалтово
покритие. Жалбоподателят Б.Н. се движел с висока скорост- 80 км/ч., явяваща се над
критичната за този завой при мокър асфалтов път, поради което същият загубил
контрол над управляваното МПС.
Горното се установява от протоколно споразумение № 243/10.05.2018г., постановено
по образуваното НОХД № 220/2018г. по описа на PC Петрич, с което е одобрено от съда
сключено споразумение между подсъдимия Б. Д. Н. и представителят на РП Петрич, въз
основа на което подсъдимият Н. се признава за виновен /л.10/. На основание чл.300 ГПК
влязлата в сила присъда, както и споразумението, одобрено от наказателния съд, е
задължителна за съда разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали е
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което по делото е
установен фактическия състав на чл.45 ЗЗД осъществен от водача на автомобила, сега
жалбоподател. Същото е изрично посочено, че след извършване на деянието Н. е избягъл от
местопроизшествието.
От заключението на депозираната на л.138 от делото автотехническа експертиза,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че на 06.02.2017 г, около 03.00 мин, по пътя с. Коларово -с. Самуилово се е движил
л.а.марка „БМВ”, с per. № *******. Автомобилът е бил управляван от правоспособния водач Б. Д.
Н., категория „В”- на 20г. от с.Коларово. В автомобила са пътували К. А., Р.С. и М. С.. Пътят е бил
мокър, с наклон на спускане 4,5%. Автомобилът се е движил със скорост около 80 км/ч. След
преминаване покрай табела ’’Начало на населено място” с. Самуилово - на 75 м след нея е
следвало остър завой надясно с радиус на кривата от 50 м. Поради движение със скорост по-
голяма от максимално възможната от 53 км/ч, автомобилът в завоя започва да занася странично,
излиза извън пътя и се удря в купчина пясък. Преобръща се няколко пъти и се установява на таван
извън пътя , на банкета.
Следователно е беспорно установено, че единствената причина за настъпилото ПТП е в
субективните действия на водача, който е загубил контрол над управляваното от него МПС.
Произшествието е било предотвратимо, ако водачът на л.а.„БМВ” е навлязъл в кривата, като
предварително е намалил скоростта си на движение и е спазил ограничението от 50 км/ч.
вместо 80 км/ч.
От заключението на депозираната на л.132 от делото съдебно-медицинска
експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните,
се установява, че в резултат на претърпяното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания:
счупване на горното и долно рамо на дясната пубисна/срамна/ кост, счупване на дясната
ключица. Счупването на дясната ключица съставлява причиняване на средна телесна
повреда, която е причинила на ищеца трайно затрудняване на движенията на десния горен
крайник, за време по-дълго от 1 месец, без опасност за живота му. Експерта сочи, че за
отшумяването на това увреждане е необходимо време от около 3 месеца. По своите
медикобиологични характеристики, също съставлява средна телесна повреда, тъй като е
причинило на пострадалия Р. А. С., трайни затруднения в движението на долния десен
крайник, за период по- дълъг от 1 месец и също без опасност за живота. И за двете
увреждания времето за тяхното възстановяване е около 3 месеца, при гладък оздравителен
процес и без настъпване на непредвидени усложнения. За времето 06.02.2017г. до
13.02.2017г. Р. А. С. е постъпил по спешност в МБАЛ „Рокфелер" ЕООД гр. Петрич. На
06.02.2017г. е извършена оперативна интервенция: закрито наместване на фрактура без
вътрешна фиксация, друга неуточнена кост". Извършено е сваляне на имобилизия на
ключица на 30 ден.
4
При разпита му в .о.с.з. д-р С. сочи че по данни на пострадалия, същият към момента
на настъпване на процесното ПТП е бил на задната седалка без поставен обезопасителен
колан. Експерта сочи, че счупването на ключицата е от такъв характер, че същото би могло
да се получи и при поставен от пострадалия предпазен колан. Счупването на пубисната кост
обаче е увреждане, което според експерта не би могло да се получи, ако пострадалият се е
возел на задната седалка на автомобила, но с поставен обезопасителен колан. В този смисъл
становището на е, че с оглед на характера и вида на получените наранявания, пострадалият
към момента на настъпването на ПТП е бил без поставен обезопасителен колан.
С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира за частично
основателно направеното възражение за съпричиняване, изразяващо в непоставяне на
колан т.е. нарушението на ЗДвП се намира в пряка причинно-следствена връзка с
настъпване само на счупването на пубисната кост. Що се отнася до счупването на ключицата
възражението е неоснователно и като такова правилно е оставено без уважение от първа инстанция. Липсва пряка
причинно-следствена връзка между непоставяне на колана и настъпване на тази вреда.
ОС е приел съпричиняване в размер на 50% и за двете травми, което настоящата инстанция намира за
неправилно, но поради липсата на жалба от страна на пострадалия в тази насока, е процесуално недопустимо
произнасяне на въззивна инстанция и влошаване положението на застрахователя.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, а именно разпит на св.С. /баща на
ищеца/, св.А. /пряк очевидец, също пътник в л.а./ и св.М. /пристигнал след ПТП/ разпитани в о.с.з.
на 08.07.2019г.
Бащата на пострадалия сочи, че след изписването му от болницата, Р. бил на легло за
около 30 дни, като през този период се ползвал от помощта на близките си за придвижване
до санитарните помещения и осъществяването на ежедневните битови и лични хигиенни
нужди. Поради наличието на две счупвания и едновременното затруднение на движението
на горен и долен десен крайник, било невъзможно да използва патерици за неговото
придвижване./в тази част свидетелските показания напълно се потвърждават и от
заключението на експерта по приетата СМЕ/. След един месец, с помощта на двама души,
започнало постепенно раздвижване на пострадалия, което продължило в период около 6
месеца. През целия период на лечението, взимал болкоуспокояващи, тъй като изпитвал
силни болки, особено от счупената ключица. Започнал работа едва през м. 06.2018г.
Няколко пъти са ходили заедно на контролни прегледи в болницата във връзка с
възстановяването му.
От своя страна св.М., оказал помощ на пострадалите непосредствено след
настъпването на ПТП и ги откарал до болницата. Твърди, че е видял Р.С. около месец след
настъпилото ПТП, да играе баскетбол заедно с други момчета на игрището в селото.
Към момента на настъпването на ПТП на 06.02.2017г., л.а.„БМВ 325 ТД" с per. №
*******, е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" видно от
полица № BG /28/117000121971, валидна от 04.01.2017г. до 03.01.2018г., с дата на
прекратяване 21.07.2017г./
На 12.06.2018г., е връчена покана по надлежния ред за настъпилото застрахователно
събитие.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
5
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Вината на деликвента е безспорно установена - налице е влязла в сила присъда/споразумение по смисъла
на чл.300 ГПК. Както бе посочено по-горе по въпросите извършено ли е деянието,
противоправно ли е то и виновен ли е деецът, е налице одобрено от наказателен съд
споразумение, което е задължително за настоящата инстанция по смисъла на чл.300 ГПК т.е.
налице е деликт. Възражението на застрахователя за липсата на такъв е неоснователно.
На второ място, това противоправно и виновно поведение се намира в пряка
причинна връзка с претърпяните от ищеца травми, наложили разходване на парични
средства за лечение и обусловили временно влошаване на здравето, съпътствано с болки и
страдания, главно от емоционален и битов характер в резултат на преживения психически
стрес от създалата се ситуация и невъзможност да се обслужва за период от около 3 месеца.
Възражението за съпричиняване от страна на пострадалия, което се намира в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносния резултат, е доказано пълно и главно
само по отношение травмата - счупване на пубисната кост. Затова настоящата съдебна
инстанция намира, че същото следва да бъде уважено до размер от 30% с оглед
механизма на ПТП, и само по отношение на тази фрактура. Що се отнася до счупването на
ключицата, тя отново би се получила, дори при правилно поставен колан. Възражението в тази
част е неоснователно, тъй като липсва пряка причинно-следствена връзка между непоставяне на колана и
настъпване на тази вреда. Както бе посочено по-горе този извод на съда не може да доведе до промяна на
резултата по смисъла на чл.271 ал.1 ГПК.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на
предпоставките на чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а
именно: вреди, виновно противоправно деяние от страна на причинителя на вредата,
причинна връзка между това деяние и част от причинените вреди. При това положение
ищецът има право да получи обезщетение за причинените вреди - неимуществени и
имуществени .
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищецът претендира претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания от факта на обездвижване в резултат на получените при процесното произшествие
увреждания : две фрактури - на ключицата и на пубисната кост
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че пострадалият е бил в млада възраст /на
24 години/ към датата на ПТП през 2017г., че според приетото по делото заключение на назначената СМЕ,
лечебният и възстановителен период е продължил общо около 3 м. след процесното ПТП, че от рентненовата
снимка е видно че е налице пълно зарастване на счупванията /пълна консолидация/,т.е.
последиците от нараняванията са напълно преодолени. След зарастването е налице пълен
обем на движение на крайника и няма накуцване. Счупването на ключицата е било лекувано
консервативно с поставяне на обездвижваща ортеза на раменния пояс, тип "осморка" за един
месец. Счупването на тазовата конст е било стабилно, поради което за същото се изисква
имобилизация на пациента и спазване на режим на легло и в покой, без натоварване на
6
десния долен крайник. Съдът съобрази не само вида и броя на уврежданията, но и
неблагоприятното обстоятелство че счупванията са били от едната страна пострадалия,
поради което е било затруднено движението едномревенно на горен и долен десен крайник
и е било обективно за Р. А. С. да използва патерици за придвижването си през първия месец
от лечението си.
Предвид това САС приема за справедлив размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД за
неимуществени вреди в размер на общо 40 000 лв. Само за едната фрактура следва да се
приспаднат 30% съпричиняване. Така остават дължими 14 000 лв. за счупената пубисна кост и 20 000 лв. за
счупване на ключицата. Общо обезщетението възлиза на 34 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
12.06.2018г. до окончателното й изплащане.
С оглед липсата на жалба от страна на пострадалия и на основание чл.271 ал.1 ГПК съдът не
може да влошава положението на жалбоподателя-трето лице помагач т.е. в обжалваната осъдителна
част решението следва да бъде потвърдено.
Що се отнася до обратния иск - правото на ищеца по обратния иск е обусловено от
изпълнението на задължението му спрямо увредения- ищец по първоначалния иск т.е.
условно- ответникът по обратния иск следва да бъде осъден да плати процесната сума, при
условие и само след като ищецът по обратния иск изпълни постановеното срещу него
решение по първоначалния иск. Началният момент на претендираната законна лихва е от
датата на плащането на обезщетението, присъдено по главния иск, което по признание на
застрахователя в о.с.з. все още не е направено. Съгласно редакцията на разпоредбата на чл.
500 ал. 1 т. 3 КЗ, към правнорелевантния момент, освен в случаите по чл.433 т.1 и 2 КЗ
застрахователят има право да получи от виновния водач, платеното от застрахователя
обезщетение заедно с платените лихви и разноски на пострадалия от ПТП, когато виновният
водач: е напуснал мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях
е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана
медицинска помощ или по друга неотложна причина, като в този случай тежестта на
доказване носи виновният водач. В настоящия казус видно от споразумение, инкорпорирано
в Протокол от о.с.з. на 10.05.2018г. по НОХД № 220/2018г. по описа на PC Петрич, Б. Д. Н.,
ЕГН **********, като водач на л.а.„БМВ 325 ТД" с per. № *******, е признат от
наказателния съд за виновен за това че е извършил престъпление по чл. 342 НК, като след
извършване на деянието е избягал от местопроизшествието- престъпление по чл. 343 ал.3
НК. Следователно, отговорността за репариране на вредите в крайна сметка се понася
изцяло за причинителя им - застрахованият виновен водач, отговорен за реализираното ПТП
и за причинените на пострадалия Р. А. С. травматични увреждания. Няма въведени
правоизключващи възражение за наличие на някоя от изключителните хипотези на закона/за
да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина/, което е в
доказателствена тежест на виновния водач.
Затова обратният иск правилно е уважен, но диспозитивът не е правилно
формулиран, като е присъдена законна лихва върху главницата, считано от 12.06.2018г., а не
от датата на плащане, което евентуално ще бъде направено от застрахователя в полза на
7
пострадалото лице.
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено в обжалваната му осъдителна част по главния иск
досежно неимуществените вреди и отменено в частта по обратния иск, тъй като не е
постановен условен диспозитив и е присъдена лихва, считано от 12.06.2018г., извън
диспозитивното начало, а не считано от датата на плащането.
На основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят дължи в полза на въззиваемата страна
направените по делото разносоки, но такива няма направени и не следва да се присъдят. На
осн.чл.78 ал.8 ГПК се дължи възнаграждение за юрисконсулт за явяване пред въззивна инстанция в размер на
200 лв.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 15.05.2020г. постановено по гр.д.№ 173/2018г. По описа на
ОС-Благоевград, ГО, 9 състав, В ЧАСТТА, с която е уважен обратния иск с правно
основание чл.500 ал.1 т.3 КЗ, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Б. Д. Н., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.София, ул.Цар Асен № 1, ет.2, чрез адв.Б. ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ЗК Олимпик-лимитид – Кипър /в н./, действаща чрез
„Олимпик- клон България” КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Триадица”, бул. „Гоце Делчев” № 142-142А, сума в размер на 10 000лв./десет
хиляди лева/, представляваща платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените
лихви и разноски ПРИ УСЛОВИЕ, че ЗК „Олимпик” АД-Кипър, чрез ЗК „Олимпик- клон
България” КЧТ, ЕИК *********, изплати сумата от 10 000 лв./десет хиляди лева/ в полза на
Р. А. С., ЕГН: **********, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди от ПТП, настъпило на 06.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на плащането до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана осъдителна част по главния иск.
ОСЪЖДА Б. Д. Н., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.София, ул.Цар Асен № 1, ет.2,
чрез адв.Б. ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ЗК Олимпик-лимитид – Кипър /в н./, действаща
чрез „Олимпик- клон България” КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н „Триадица”, бул. „Гоце Делчев” № 142-142А, сумата от 200 лв./двеста лева/
възнаграждение за юрисконсулт за явяване пред въззивна инстанция.
В необжалваната отхвърлителната част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните
с касационна жалба пред ВКС.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9